Решение на Съда на ЕС относно удостоверение А1

А1 за граждани на трети държави 1 мар.

Решение на Съда на ЕС относно удостоверение А1

Удостоверение А1 за граждани на трети държави

Съдът на Европейския съюз (СЕС) наскоро се произнесе с решение, свързано със задължителните условия за издаване на удостоверение А1 за граждани на трети държави. Става въпрос за решение по Дело C-477/17 от 24 януари 2019 г.

Фактите  

Граждани на трети държави работят на територията на различни държави-членки на ЕС за установено в Холандия предприятие.

Лицата пребивават легално на територията на Холандия и съответните други държави-членки.

Години наред холандската компетентна институция (SVB) издава удостовериния А1 за въпросните лица. След което отказва издаването изтъквайки, че в предходните години са били издавани неостователно. Отказът е оспорен и SVB издава удостоверения А1, които обаче не покриват целия период на трудова активност на лицата. Поради това спорът продължава пред холандския съд (Centrale Raad van Beroep). Холандският съд решава да спре производството и да отправи преюдициално запитване към СЕС.

Въпросът на холандския съд е относно възможността работници с гражданство на трета държава, които живеят извън ЕС, но временно работят в различни държави-членки за работодател със седалище в Холандия да се позовават на регламенти № 883/2004 и № 987/2009 (въз основа на чл. 1 от Регламент № 1231/2010, който разширява действието спрямо граждани на трети държави).

Или иначе казано обхванати ли такива лица от регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност. Респективно прилагат ли се спрямо тях правилата на тези регламенти. В т.ч. при определяне и удостоверяване на приложимото осигурително законодателство (издаване на удостоверение А1 за граждани на трети държави).

Решението на СЕС

В началото на своите съображения СЕС акцентира, че регламентите за координация на системите за социална сигурност се прилагат за гражданите на трети държави. Които все още не са включени в приложното поле на посочените регламенти единствено на основание на тяхното гражданство. При условие че същите законно пребивават на територията на дадена държава членка. И се намират в положение, което не се ограничава в рамките на една-единствена държава-членка. В това отношение целта на ЕС е насърчаване на високо равнище на социална закрила. И гаранция, че гражданите на трети държави се ползват от предимствата на правилата за координация в областта на социалната сигурност.

Според СЕС е ясно, че тези лица все още не са обхванати от Регламент № 883/2004 на база гражданство. Тъй като те не са нито граждани на държавите-членки, нито бежанци или апатриди. Безспорно е и това, че тези лица не са в положение, ограничено в една-единствена държава членка. Тъй като те работят в други държави, различни от Холандия.

СЕС счита, че при тези условия лицата имат правото, съгласно член 1 от Регламент № 1231/2010, да се ползват от прилагането на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009. Доколкото те „пребивават законно“ на територията на държава-членка.

Понятията „пребиваване“

В тази връзка СЕС дава ясно да се разбере, че понятията “пребиваване” по смисъла на Регламент № 883/2004 и „законно пребиваване“ по смисъла на Регламент № 1231/2010 не се използват за едни и същи цели в тези два регламента.

За да може да се ползва от правата, които са му предоставени от Регламент № 883/2004, в друга държава-членка, гражданинът на трета държава не е длъжен да отговаря на условието за пребиваване. А може само да е временно на територията на тази държава-членка. Но в съответствие с националното законодателство от гледна точка на влизането и престоя в държавата-членка. Вследствие на това, както продължителността на престоя на тези граждани на територията на държава-членка, така и обстоятелството, че обичайният център на техните интереси продължава да бъде в трета страна, не са определящи сами по себе си, за да се определи дали те „пребивават законно на територията на държава членка“ по смисъла на член 1 от Регламент № 1231/2010.

СЕС посочва, че в случая гражданите на трети държави, които са наети от предприятие в Холандия, живеят и работят законно на територията на държавите-членки.

Изводът

От това произтича, че въпросните граждани на трети държави се ползват от прилагането на правилата за координация, предвидени от Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009. В т.ч. за целите на определянето на приложимото законодателство в областта на социалната сигурност. И издаването на удостоверение А1 за граждани на трети държави.

Въз основа на всички изложени съображения, според СЕС чл. 1 от Регламент № 1231/2010 трябва да се тълкува в смисъл, че гражданите на трети държави, които временно пребивават и работят в различни държави-членки за работодател, установен в държава-членка, могат да се позовават на правото си да се ползват от правилата за координация, предвидени от Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009, с цел да се определи приложимото към тях социалноосигурително законодателство, когато те живеят и работят законно на територията на държавите-членки.

Вижте цялото Решение на СЕС по Дело C-477/17 от 24 януари 2019 г.

error: