Осигуровки по граждански договор с чужденец извън ЕС

осигуровки по граждански договор с чужденец 15 авг.

Осигуровки по граждански договор с чужденец извън ЕС

Осигуровки по граждански договор с чужденец извън ЕС от държава, с която не се прилагат спогодба или европейските регламенти

Какви задължения за осигуровки по граждански договор с чужденец могат да възникнат ще разгледаме чрез следния случай. Българска агенция за преводи сключва граждански договор с чужденец извън ЕС, който е индиец. Договорът е за превод на Интернет сайт от английски на индийски. Лицето ще извърши дейността по гражданския договор дистанционно от Индия.

Дължат ли се осигуровки по този граждански договор с чужденец съгласно българското законодателство ?

Възможно ли е за възложителя по този граждански договор с чужденец да възникнат задължения за осигурителни вноски по законодателството на другата държава ?

Между България и Индия не се прилага споразумение в сферата на социалната сигурност. Конкретната ситуация не попада и в приложното поле на регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки.

Това означава, че по отношение на задължителните осигурителни вноски спрямо индийския гражданин ще се приложи съответното национално законодателство.

Социални осигуровки по граждански договор с чужденец извън ЕС

В качеството на възложител българското предприятие (агенцията за преводи) е осигурител по смисъла на КСО. Респективно осигуряващ по ЗЗО спрямо това лице. За дейността по гражданския договор, макар и да не работи в България, изпълнителят ще подлежи на задължително осигуряване по предвидения в КСО и в ЗЗО ред.

Условията, при които лицата работещи по граждански договори подлежат на държавно обществено осигуряване и съответно осигурените социални рискове по КСО са определени в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от кодекса.

Здравни осигуровки по граждански договор с чужденец извън ЕС

По отношение здравното осигуряване на индийскя гражданин следва да се има предвид, че единствено тези от чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България са задължително осигурени в НЗОК (основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО). В конкретния случай лицето не разполага с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България. За него със сигурност не се внасят здравни вноски в България.

Ако по силата на националното законодателство на България чуждият гражданин има статут на задължено лице по смисъла на чл. 14 от ДОПК и не попада в случаите по чл. 84, ал. 1 и 2 от този кодекс, следва да му се издаде служебен номер от компетентната териториална дирекция на НАП на основание чл. 84, ал. 3 във връзка с чл. 80 от ДОПК.

Важно е да се подчертае, че изпълнението на задължения по българското законодателство във връзка със задължения за осигурителни вноски, само по себе си, не изключва възникване на задължения за осигуровки по законодателството на държавата, в която лицето ще работи (Индия), съобразно спецификата на въпросното законодателство. Това е така, защото както вече беше отбелязано в случая не се прилага наднационален координационен инструмент (спогодба или регламент), който да регулира ситуацията.