Осигуряване на сърбин по трудов договор в България

осигуряване на чужденец с лнч 2 окт.

Осигуряване на сърбин по трудов договор в България

Осигуряване на чужденец с ЛНЧ – сръбски гражданин по трудов договор с български работодател

Как се провежда осигуряване на чужденец с ЛНЧ ще бъде разгледано чрез следния конкретен случай. Сърбин е нает по трудов договор от българско дружество. Гражданинът на Сърбия ще работи само на територията на България.

В коя държава се плащат осигуровки за сърбина ?

Какво е специфичното в този случай относно здравното осигуряване на чужденец с ЛНЧ ?

Осигуряване на чужденец с ЛНЧ по трудов договор в България

В тези ситуации на първо място се взема предвид дали е налице двустранна спогодба за социална сигурност. За целта се прави преглед на относимите международни договори по които Република България е страна и в частност на действащите двустранни спогодби за социално осигуряване.

По въпросите в областта на социалната сигурност между Република България и Република Сърбия се прилага спогодба, която е в сила от 01.02.2013 г. От същата дата се прекратява действието на Конвенцията по социално осигуряване между Народна република България и Федеративна Народна Република Югославия, сключена в Белград на 18 декември 1957 г.

Спогодба за социална сигурност между България и Сърбия

Процедурните правила за прилагане на тази спогодба за социална сигурност са въведени с административно споразумение между двете страни. Текста на самата спогодбата може да разгледате тук.

Спогодбата се прилага на територията на Република България и Република Сърбия.

Въпросната спогодба за социална сигурност урежда въпроси, свързани със законодателството, което е посочено в чл. 2 от нея. Тук се включва и медицинската помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване. Иначе казано здравните осигуровки са сред уредените със спогодбата въпроси.

Тази спогодба за социална сигурност със Сърбия се прилага спрямо лицата, които са или са били обхванати от законодателството на едната или и на двете държави.

Приложимото осигурително законодателство се определя според разпоредбите на Част II от спогодбата (чл. 7 – чл. 10). Но при условие че е налице трансгранична ситуация. Представлява движение по повод трудова активност между двете държави. И то от  лица, които попадат в персоналния обхват на спогодбата. В конкретния случай е налице трансгранична ситуация, защото гражданин на едната държава – Сърбия работи на територията на другата – България.

Вследствие от определяне на приложимото осигурително законодателство се определя договарящата държава, в която се дължат осигуровките. Съобразно осигурените социални рискове, които попадат в материалния обхват на спогодбата.

Основно правило при определяне на приложимото осигурително законодателство по спогодбата е, че спрямо заетите лица се прилага законодателството на тази договаряща страна, на чиято територия те извършват трудова дейност (основание чл. 7 от спогодбата).

В случая ситуацията попада в хипотезата на основното правило и за сърбина се плащат осигуровки по трудов договор в България. Но съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на спогодбата.

В хипотезата на основното правило не е предвидено издаване на формуляр по спогодбата относно приложимото осигурително законодателство спрямо лицата (BG/SRB 101).

Здравно осигуряване на чужденец с ЛНЧ

Както вече беше отбелязано здравните осигуровки са сред уредените със спогодбата въпроси.

Това означава, че за сърбина не е валиден общия ред за здравно осигуряване на чужденец в България. А трябва да се отчете предвиденото в спогодбата за социална сигурност със Сърбия. Това е така, защото задължително осигурени в НЗОК са единствено тези от чуждите граждани на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България. Освен обаче ако е предвидено друго в международни договори по които република България е страна (основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО). Но здравните осигуровки са в материалния обхват на спогодбата за социална сигурност със Сърбия. И в този случай здравното осигуряване на чужденец с ЛНЧ ще започне да се провежда от моментът, в който сърбинът започне да работи в България. А не както за останалите чужденци от момента на получаване на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в страната.

Здравноосигурителни права на чужденец

В случаи като този НАП обикновено не разполага с точна информация за моментът, от който за чужденецът стават дължими здравните вноски. И поради тази причина агенцията може да не генерира здравен статус на лицето, въпреки че на база на спогодбата и работата в България за него вече може да се превеждани здравни осигуровки. За тази цел чужденецът (в нашия случай сърбин) може да се обърне към офис на НАП с оглед включването му към лицата, които са задължително здравно осигурени в НЗОК. По този начин за него ще започнат да се формират здравноосигурителни права въз основа на провежданото от работодателя здравно осигуряване на лицето.