Важно решение на Съда на ЕС относно Удостоверение А1

удостоверение а1 валидност 8 февр.

Важно решение на Съда на ЕС относно Удостоверение А1

Удостоверение А1 валидност.

Съвсем наскоро Съдът на Европейския съюз (СЕС) се произнесе с решение по преюдициално запитване от белгийския касационен съд (Hof van Cassatie). Става дума за решение по дело C‑359/16 от 06 февруари 2018 г. Поставеният въпрос е относно обвързващия ефект на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство (Удостоверение А1 валидност).

Преюдициалното запитване от белгийския съд е във връзка с командировани от България работници.

А решението на СЕС променя донякъде досегашните разбирания за абсолютния обвързващ ефект на удостоверение А1 (Удостоверение А1 валидност). В този смисъл, решението е доста озадачаващо и оставя редица отворени въпроси.

Фактите

Белгийска служба проверява как е нает на работа персоналът на белгийско дружество, което извършва дейност в строителния сектор в Белгия.

Проверката установява, че белгийското дружество на практика не наема персонал. А възлага всички свои строителни обекти на подизпълнители — български предприятия, които командироват работници от България в Белгия.

Работниците притежават удостоверения A1, издадени от българската компетентна институция.

Разследването, проведено в България в рамките на съдебната поръчка установява, че тези български предприятия не извършват значителна дейност в България.

Въз основа на резултатите от това разследване белгийската служба изпраща до българската компетентна институция мотивирано искане за нова преценка. Или за оттегляне на удостоверенията A 1, издадени на командированите от България работници.

Българската компетентна институция отговаря. Предоставя обобщение на издадените удостоверения A1. В което посочва срока им на валидност. И уточнява, че към момента на издаване на тези удостоверения българските предприятия са изпълнили условията за командироване.

Според СЕС обаче в този отговор обаче не са взети предвид установените и доказани от белгийските органи факти. Логично възниква въпросът по какви критерии СЕС кредитира като достоверни представените от белгийска страна факти. Но игнорира напълно посоченото от българската компетентна институция.

Това, което буди много сериозно притеснение е, че апелативният белгийския съд (Hof van beroep Antwerpen) макар да констатира, че на всеки от командированите от България работници е било издадено удостоверение A 1 и че белгийските органи не са изчерпали процедурата, предвидена за оспорване на валидността на удостоверенията, все пак приема, че не е обвързан от тези обстоятелства, при положение че посочените удостоверения са получени чрез измама.

Самото запитване към СЕС

Тъй като има съмнения белгийския касационен съд решава да спре производството и да постави на СЕС преюдициален въпрос. Може ли удостоверението за приложимо осигурително законодателство да бъде обявено за недействително или да не бъде взето предвид (Удостоверение А1 валидност). Когато от фактическата обстановка може да се приеме, че удостоверението е получено или предявено с измама ?

Решението на СЕС
Удостоверение А1 валидност

СЕС отново акцентира, че основната цел на удостоверение А1 е да улесни свободното движение на работници. А в случая и свободното предоставяне на услуги.

Както и на принципа за само едно приложимо осигурително законодателство. В удостоверение А1 компетентната институция декларира, че за лицата остава приложима нейната система за социална сигурност. Респективно удостоверение А1 предполага, че системата на другата държава-членка не може да се прилага. Това означава, че компетентната институция на приемащата държава-членка е обвързана от отразеното в удостоверение А1 (Удостоверение А1 валидност). И не може да подчинява тези работници и на системата за социална сигурност на своята държава. Следователно удостоверение А1 поначало е задължително за компетентните институции на другите държави членки.

Лоялно сътрудничество

След това СЕС се спира и на принципа на лоялното сътрудничество. Който задължава издаващата институция да направи правилна преценка на фактите. И следователно да гарантира точността на информацията, съдържаща се във формуляр А1.

И посочва, че принципът на лоялното сътрудничество включва и принципа на взаимно доверие. Именно поради това, докато удостоверение А1 не бъде оттеглено или обявено за невалидно, институцията на другата държавата-членка трябва да се съобразява (Удостоверение А1 валидност). И не би могла да подчини работниците на своята система за социална сигурност. Но СЕС припомня, че от принципа на лоялното сътрудничество произтича, че всяка институция на държава членка е длъжна грижливо да прецени прилаганата от нея система за социална сигурност. А институциите на останалите държави-членки са в правото си да очакват, че институцията на съответната държава членка е изпълнила това свое задължение.

Ето защо институцията на държавата-членка, която е издала удостоверение А1, следва да прецени отново дали е имало основания за издаването му. И евентуално да го оттегли, когато другата институция изрази съмнение относно точността на фактите, въз основа на които е издадено. А поради това и на съдържащите се в него сведения.

Процедура

След това СЕС накратко разглежда стъпките, за да бъде спазена процедурата, която трябва да се следва за разрешаване на евентуалните спорове между институциите на съответните държави-членки относно валидността или достоверността на удостоверение А1. Включва повдигане на въпроса пред  Административната комисия за координация на системите за социална сигурност към Европейската комисия (ЕК). А ако тя не успее да отстрани различията в становищата – възможност за образуване на производство за установяване на неизпълнение на задължения съгласно член 259 ДФЕС. От решението на СЕС обаче не става ясно дали белгийските власти са предприели някои от тези действия. За да се мине по каналния ред на процедурата.

Измама / злоупотреба

Основните аргументи на СЕС, за да постанови своето решение са, че е недопустимо правните субекти да се позовават на нормите на правото на Съюза с цел измама или злоупотреба. Посочено е, че принципът за забрана на измамата и на злоупотребата с право представлява общ принцип на правото на Съюза. Който правните субекти са длъжни да спазват. А прилагането на правната уредба на Съюза не може да се разпростре така, че да обхване сделките, които се извършват с цел чрез измама или злоупотреба да се ползват предимства, предвидени в правото на Съюза. Тук разбира се няма как да не се съгласим с мотивите на СЕС.

Според СЕС в случая от една страна, обективният елемент се състои в това, че не са изпълнени условията, необходими за получаване удостоверение А1. А от друга страна, субективният елемент съответства на намерението на заинтересованите лица да заобиколят или да избегнат условията за издаване на това удостоверение. За да могат да получат свързаното с него предимство. Следователно получаването на удостоверение А1 чрез измама може да е резултат от умишлено действие. Като невярно представяне на действителното положение на командирования работник. Или на предприятието, което го командирова. Или от умишлено бездействие, като укриване на релевантна информация. С намерение да се избегнат задължителните условия за издаване на удостоверение А1.

В този контекст, СЕС акцентира, че когато институцията на държавата-членка, в която са командировани работниците, сезира издалата удостоверенията А1 институция с конкретни доказателства, които навеждат на мисълта, че тези удостоверения са получени чрез измама, съгласно принципа на лоялното сътрудничество втората институция следва да прецени отново, с оглед на тези доказателства, дали е имало основания за издаване на удостоверенията и евентуално да ги оттегли.

Конкретното решение на СЕС

С тези мотиви СЕС прави заключение, че ако институцията не извърши такава нова преценка в разумен срок, тези доказателства трябва да могат да бъдат изтъкнати в съдебно производство, за да се поиска от съда в държавата-членка, в която са командировани работниците, да не взема предвид въпросните удостоверения.

Неясно защо СЕС посочва много категорично, че от представените от белгийска страна данни е видно, че българските предприятията командировали работниците не извършват значителна дейност в България. И от това следва, че удостоверенията А1 са получени чрез измама. Като са били изтъкнати факти, които не отговарят на действителността. За да се избегнат условията, предвидени в правната уредба на Съюза за командироване на работници.

Според СЕС компетентната българска институция не е взела предвид тези данни. За да прецени отново дали е имало основания за издаване удостоверенията.

Решението на СЕС е, че в случай като този националният съд може да не вземе предвид съответните удостоверения А1 и трябва да реши дали лицата, заподозрени, че са използвали командировани работници, прибягвайки до получени чрез измама удостоверения, могат да бъдат подведени под отговорност съгласно приложимото национално право.

Кратък коментар

Това решение на СЕС е доста озадачаващо най-вече относно безусловния, поне досега, обвързващ ефект на удостоверение А1.

Ако националният съд на другата държава-членка (в случая Белгия) може да пренебрегне удостоверения А1, означава ли това, че компетентните институции на същата държава-членка са в правото си да претендират осигурителни вноски за лицата, работещи на нейна територия. И то при условие, че друга държава-членка (в случая България) вече е удостоверила като приложимо своето осигурително законодателство. Поне докато удостоверенията А1 не са оттеглени или обявени за невалидни.

Не води ли това до подкопаване на основополагащия принцип за само едно приложимо осигурително законодателствоКойто е от решаващо значение за свободното движение на гражданите на ЕС. А в случая и за свободата при предоставяне на услуги в рамките на Съюза.

Това решение на СЕС в значителна степен обезсмисля процедурата на диалог, която трябва да се следва от институциите на държавите-членки при разрешаване на евентуални спорове относно валидността на удостоверение А1. И безспорно накърнява доверието на институциите в Административната комисия за координация на системите за социална сигурност. Като основен и най-авторитетен арбитър в такива спорове чрез своя Борд за помирение (Conciliation Board).

Няма как да не си зададем въпроса дали Решението на СЕС щеше да е същото ако работниците бяха командировани в Белгия не от България. А от някоя “стара държава-членка”, например от Германия или Франция.

Дано това решение на СЕС, все пак, да не затвърди впечатлението, че основополагащите принципи на Съюза са много удобни за консумация по целесъобразност и в зависимост от случая.

Вижте цялото Решение на СЕС по дело C‑359/16.