Осигуровки по граждански договор 2020

осигуровки по граждански договор 2020 6 ян.

Осигуровки по граждански договор 2020

Осигуровки по граждански договор 2020

Осигуровки по граждански договор се плащат за работещите без трудово правоотношение.

Става въпрос за лица, които полагат труд по договори, сключени основно съгласно Закона за задълженията и договорите. При гражданските договори лицата предоставят определен резултат (веществен труд), а не работна сила както е при трудовите договори. В масовия случай гражданските договори се сключват писмено, въпреки че законът не поставя изрично изискване за писмена форма. Но дори и устно сключен неговият предмет е свързан с предоставяне на предварително уговорен определен трудов резултат.

За разлика от трудовите, гражданските договори не подлежат на задължителна регистрация в НАП.

Обхват на осигуряването

Между осигурените социални рискове и фондовете на ДОО съществува връзка:

осигурени социални рискове фондове на ДОО

Лицата по граждански договори са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.

Иначе казано тези лица задължително се осигуряват във фонд „Пенсии“ на ДОО.

Осигуровки по граждански договор 2020 с пенсионер

Това не се отнася за пенсионерите, които работят по граждански договори – те се осигуряват социално само по желание. Основание за това е разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО.

По нататък към връзката между рисковете и фондовете на ДОО може да се добави и тяхната взаимозависимост с размерите на осигуровките. Съобразно осигурените социални рискове, осигуровки по граждански договор се внасят в размерите, които са определени за съответните фондове на ДОО:

осигурени социални рискове

фонд „Пенсии“

осигуровки в размерите за този фонд

Осигуровки по граждански договор 2020 за ДОО

Размерите и разпределението за 2020 г. на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ на ДОО са следните:

фонд „Пенсии“

родени преди 1 януари 1960 г. родени след 31 декември 1959 г.
общо 19,8 % от които: общо 14,8 % от които:
11,02 % за осигурител 8,78 % за осигурен 8,22 % за осигурител 6,58 % за осигурен

Основата, върху която се определят дължимите осигуровки при граждански договор е осигурителният доход на лицето. Това е полученото възнаграждение по гражданския договор след намаляването му с разходите за дейността по ЗДДФЛ (25 %).

Осигуровки по граждански договор 2020 под МРЗ

Ако лицето работещо по граждански договор няма друго основание за осигуряване осигурителни вноски се дължат само когато възнаграждението е равно или надвишава минималната работна заплата (610 лв. за 2020 г.) след намаляването му с разходите за дейността.

Когато лицето работещо по граждански договор има друго основание за осигуряване осигуровки се дължат върху размера възнаграждението по гражданския договор независимо дали надвишава минималната работна заплата след намаляването му с разходите за дейността.

Осигуровки при граждански договор се дължат върху не повече от максималния осигурителен доход, който е определен със ЗБДОО за съответната година  (3000 лв. за 2020 г.).

Плащане на осигуровки по граждански договор 2020 за ДОО

Осигуровките за лицата по граждански договори се внасят от възложителят (осигурител) по  сметка на съответната териториална дирекция на НАП за събиране на този вид вземания, в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. Дължимостта на осигуровки при граждански договор е стриктно обвързано с изплащане на възнаграждението, а не само с полагането на труд както е например за работниците и служителите.

Невнасянето на осигурителните вноски за ДОО от възложителя (осигурител) не лишава лицата по граждански договори от осигурителни права.

Осигуровки по граждански договор 2020 за ДЗПО

Лицата по граждански договори, които са родени след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в Универсален пенсионен фонд (УПФ).

Размерът и разпределението на осигуровките за ДЗПО в УПФ за 2020 г. са следните:

УПФ

общо 5 % от които:
2,8 % за осигурител 2,2 % за осигурен

Осигурителният доход за УПФ съвпада с този за ДОО. Основание за това е разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от КСО.

Плащане на осигуровки по граждански договор 2020 за УПФ

Осигуровки по граждански договор за УПФ се плащат от възложителят (осигурител) в сроковете за внасяне на вноските за ДОО по сметката за ДЗПО на съответната териториална дирекция на НАП. Това означава, че и за ДЗПО плащането на осигуровки при граждански договор е стриктно обвързано с изплащане на възнаграждението, а не само с полагането на труд както е например за работниците и служителите.

Лицата по граждански договори не подлежат на осигуряване в Професионален пенсионен фонд.

Здравни осигуровки при граждански договор

За лицата по граждански договори, които са задължително осигурени в НЗОК, се внасят и здравни осигуровки.

Здравни осигуровки по граждански договор 2020 с пенсионер

За разлика от социалното осигуряване, здравното осигуряване на пенсионерите по граждански договор не е по тяхно желание, а е задължително. Това е така, защото в ЗЗО не е предвидена възможност да избират дали да се осигуряват, както е при социалното им осигуряване.

Размерът и разпределението на здравните вноски за 2020 г. е следното:

 здравно осигуряване
общо 8 %, които се разпределят в съотношение 60:40:
4,8 % за осигуряващ 3,2 % за осигурен

Осигурителният доход за здравно осигуряване при гражданските договори в общи линии съвпада с този за ДОО.

Плащане на здравни осигуровки по граждански договор 2020

Здравните осигуровки се внасят от възложителят (осигуряващ) по сметката на съответната териториална дирекция на НАП за съ­би­ра­не на при­хо­ди­те за НЗОК в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. Плащането на здравни осигуровки при граждански договор е стриктно обвързано с изплащане на възнаграждението, а не само с полагането на труд както е например за работниците и служителите.

Невнасянето на здравни вноски от възложителят (осигуряващ) не лишава лицата по граждански договори от здравноосигурителни права.

Осигуровки по граждански договор 2020 – обобщени размери:

В обобщение размерите и разпределението на осигуровките за лицата по граждански договори изглежда по следния начин:

родени преди 1 януари 1960 г. родени след 31 декември 1959 г.
осигурител осигурен общо осигурител осигурен общо
ДОО 11,02 % 8,78 % 19,8 % 8,22 % 6,58 % 14,8 %
ДЗПО УПФ 2,8 % 2,2 % 5 %
ППФ
здравно 4,8 % 3,2 % 8 % 4,8 % 3,2 % 8 %
Осигуровки по граждански договор 2020 за самоосигуряващо се по КСО лице

При изплащане на възнаграждение по граждански договор на самоосигуряващо се по КСО лице не се внасят социални и здравни осигуровки от възложителя. Самоосигуряващото се лице внася осигурителни вноски върху тези доходи при извършване на годишното изравняване. Основание за това е разпоредбата на чл. 11 от наредбата за самоосигуряващите се лица.

Деклариране на данни пред НАП по повод осигуровки по граждански договор 2020

Възложителят (осигурител/осигуряващ) е длъжен, също така,  да подава ежемесечно данни за осигурените от него лица с декларация образец № 1 и да декларира общите суми на дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и здравни осигуровки с декларация образец № 6.

Декларация образец № 1 поотделно за всяко осигурено лице се подава в компетентната териториална дирекция на НАП до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението по гражданския договор. За лицата по граждански договори декларация образец № 1 се подава с код за вид осигурен „14“.

Декларация образец № 6 се подава едновременно с декларация/и образец № 1.

Начинът за подаване на двете декларации е определен в Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

смяна на вида осигуряване за 2020 30 дек.

Промяна на вида осигуряване за 2020 г.

Смяна на вида осигуряване за 2020 г. от самоосигуряващите се лица.

Наближава началото на периода, в който самоосигуряващите се лица могат да направят промяна на вида осигуряване за 2020 г.

Обхват на осигуряването

Самоосигуряващите се лица задължително се осигуряват във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване. А по свой избор могат да се осигуряват и във фонд „Общо заболяване и майчинство”.

Самоосигуряващите се лица,  които изберат да внасят осигурителни вноски и във фонд „ОЗМ”,  могат да се ползват от всички осигурени социални рискове (без трудова злополука и професионална болест и безработица) на ДОО. Другият вариант е да внасят осигурителни вноски на по-нисък процент за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Т.е. осигуряване само за пенсия. В този случай обаче, самоосигуряващите се нямат право на обезщетения в определени ситуации. Например за болнични и т. нар. „майчински” при бременност и раждане.

Смяна на вида осигуряване за 2020 г.

Видът на осигуряването на самоосигуряващите се лица може да се променя за всяка календарна година. Но ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителният директор на НАП. Става въпрос за декларация образец Окд 5. Като период срокът за подаване на документа в тези случаи е в рамките на януари на съответната година.

Иначе казано, срокът за промяна на вида осигуряване за 2020 г. е от 01 януари 2020 г. до 31 януари 2020 г. Но не преди началото (01 януари 2020 г.) и не след края (31 януари 2020 г.) на този период. А иначе в рамките на самия месец януари 2020 г. смяна на вида осигуряване за годината би трябвало да може да се извърши неограничен брой пъти от самоосигуряващото се лице.

Първоначален избор на вид осигуряване през 2020 г. и промени през годината

Самоосигуряващите се лица, които тепърва започват дейност през 2020 г. определят вида на осигуряването си в 7-дневен срок от възникване на това обстоятелство. За целта се подава декларация по утвърден образец в компетентната териториална дирекция на НАП. Отново става въпрос за декларация образец Окд 5. При  прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година не може да се променя вече избрания и деклариран вид осигуряване.

мрз 2020 27 дек.

Нов размер на МРЗ за 2020 г.

МРЗ 2020

Както се очакваше МРЗ 2020 е определена в размер на 610 лв.

Това е извършено с акт на Министерски съвет – Постановление № 350 от 19 декември 2019 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната.

ПМС за МРЗ 2020 е обнародвано в Държавен вестник, брой 101 от 27 декември 2019 г.

Влиза в сила от 1 януари 2020 г.

Определяне на МРЗ 2020

Член единствен от постановлението гласи следното: (1) Определя от 1 януари 2020 г. нов размер на минималната месечна работна заплата за страната от 610 лв. и на минималната часова работна заплата 3,37 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. (2) Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец.

Освен за трудовото законодателство новият размер на МРЗ 2020 има връзка и с осигуровки 2020.

Това е така, защото в посочени от КСО и ЗЗО случаи се препраща към определената МРЗ за страната.

Например при гражданските договори, ако лицето не е осигурено на друго основание през съответния месец, осигуровки по без трудовото правоотношение се плащат само ако полученото месечно възнаграждение е равно или надвишава една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността. В тази насока са разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО и чл. 4, ал. 1, т. 3, б. “а” от ЗЗО.

Или пък работниците и служителите, за които не е определен минимален осигурителен праг. Осигуровките за тях се плащат върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. Посочено е в чл. 6, ал. 3 от КСО.

Осигуровките за държавните служители и други лица по специални закони също се дължат върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. Основание за това е разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от КСО.

Именно поради това новият размер на МРЗ 2020 от 610 лв. не е без значение и за целите на осигуровки 2020.

здравни осигуровки за безработни 2020 27 дек.

Здравни осигуровки за безработни 2020

Здравни осигуровки за безработни 2020

Здравни осигуровки за безработни 2020 не се внасят за тези от тях, които получават парично обезщетение за безработица. Здравните вноски за безработните лица с право на парично обезщетение за безработица, както и през предходните години, са за сметка на държавния бюджет. Основание за това е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 8 от Закона за здравното осигуряване.

Лицата, които подлежат на задължително осигуряване към НЗОК, но не са здравно осигурени на някое от основанията по Закона за здравното осигуряване (например трайно безработните без право на парично обезщетение за безработица), плащат здравни осигуровки за своя сметка и подават еднократно декларация за това. Определено е в чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване. Става въпрос за декларация образец № 7 по Наредба Н-13 от 17 декември 2019 г. на Министъра на финансите за възникване на задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски на това основание. В декларацията се посочва и избраният от лицето здравноосигурителен доход.

Здравна осигуровка размер 2020

Размерът на задължителната здравна осигуровка за 2020 г. е определен с чл. 2 от ЗБНЗОК.

Здравната осигуровка за 2020 г. се запазва в размер 8 на сто.

Колко струват здравните осигуровки на месец 2020

Здравни осигуровки за безработни 2020 се внасят върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и не по-голям от максималния осигурителен доход, като и двата са определени със ЗБДОО за 2020 г.

За 2020 г. е увеличен от 560 лв. на 610 лв. размерът на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се по КСО лица. Посочено е в чл. 9, т. 2 от ЗБДОО за 2020 г. Половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се равнява на 305 лв. за 2020 г. С други думи, от началото на 2020 г. минималният здравноосигурителен доход за тези лица се увеличава с 25 лв. (от 280 лв. за 2019 г. на 305 лв. за 2020 г.).

Което обуславя повишение и на месечните здравни осигуровки за безработни 2020. Дължимата сума здравни осигуровки за безработни 2020 е не по-малка от 24,40 лв. всеки месец (за 2019 г. беше 22,40 лв. месечно).

Тази минимална месечна сума здравни осигуровки за безработни 2020 се определя като размера на здравната осигуровка за годината се приложи към половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (305*8% = 24,40 лв. здравна осигуровка за 2020 г.).

Здравни осигуровки се плащат върху не повече от максималния месечен осигурителен доход. Максималният осигурителен доход за 2020 г. е запазен в размер на 3000 лв. Това се отнася и за здравното осигуряване. Този размер е определен с чл. 9, т. 4 от ЗБДОО за 2020.

Плащане на здравни осигуровки за безработни 2020

Плащането на здравни осигуровки за безработни 2020 се прави до 25-то число на следващия месец. Този срок е определен в в чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване и не се променя спрямо 2019 г. Например за януари 2020 г. здравната осигуровка се плаща до 25 февруари 2020 г.

Годишно изравняване за 2019

Безработните, които са се осигурявали сами здравно за 2019 г. правят и годишно изравняване като плащат окончателни здравни вноски през 2020 г. Това се случва, когато доходите по данъчната декларация за 2019 г. надвишават осигурителния доход, върху който ежемесечно са внасяни здравни осигуровки за 2019 г. Става въпрос например за доходи от наем, авторски възнаграждения и др. Годишното изравняване за тези лица обичайно се извършва чрез Таблица 2, която е приложение към годишната данъчна декларация.

Срокът за внасяне на окончателните здравни вноски за 2019 г. е до 30 април 2020 г.

Месечните и окончателните здравни осигуровки се дължат и плащат чрез ЕГН (ЛНЧ или служебен номер издаден от НАП) по сметка на съответната териториална дирекция на НАП (по постоянен адрес) за събиране на приходите за НЗОК.

Неплащането на повече от 3 месечни здравни осигуровки за предходните 36 месеца лишава тези лица от здравноосигурителни права (чл. 109, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване). Здравният статус се възстановява, когато лицето внесе всички дължими здравни вноски през последните 5 години (чл. 109, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване). Но сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не му се възстановяват (чл. 109, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване).

видео семинар на нап 11 дек.

Видео семинар на НАП „Данъци и осигуряване“ 2020

Безплатен видео семинар на НАП

В YouTube канала и интернет страницата на НАП вече официално е обявено провеждането на видео семинар за промените в данъчното и осигурителното законодателство от началото на 2020 г.

Семинарът е насрочен за 13 декември 2019 г. (петък) от 10.00 до 17.00 часа.

По време на семинара е предвидено да бъдат представени най-новите промени в областта на данъчното и осигурителното законодателство и практиката по прилагането му.

Очаква се събитието да бъде открито от Пламен Димитров – заместник изпълнителен директор на НАП. А участие в него да вземат Росен Иванов, директор на дирекция „Данъчно осигурителна методология“, Веселин Трифонов, началник отдел „Електронен одит“, Росен Бъчваров, директор на дирекция „Комуникации и протокол“. Както и експерти от НАП по преки и косвени данъци и осигуряване.

Частта от семинара, свързана с осигуровките е предвидена в интервала от 16.15 до 16.45 часа.

На 13 декември 2019 г. можете да проследите семинара онлайн в реално време чрез сайта на Бойчев консултинг:

осигуровки върху карти мултиспорт 10 окт.

Осигуровки върху средства за карти Мултиспорт

Осигуровки върху карти Мултиспорт

С темата осигуровки върху карти Мултиспорт продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 200086 от 20.03.2019 г. на Дирекция ОДОП София.

Фактите по случая са следните:

Основната дейност на дружеството е търговска. На служителите в дружеството са предоставени карти за спортна дейност – карти Мултиспорт. Финансирането на картите Мултиспорт е споделено между работодателя и служителя.

Поставеният към НАП въпрос е относно дължимите осигуровки върху карти Мултиспорт (върху частта за сметка на работодателя и върху частта за сметка на служителя)?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора са дадени общи разяснения относно осигурителния доход (чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и чл. 3, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДПОВ/).

Посочено е, че върху средствата за социални разходи, също се внасят осигурителни вноски (аргумент чл. 6, ал. 12 от КСО), освен когато са предвидени изключения от разпоредбата на чл. 6, ал. 12 от КСО, като законодателят конкретно е изброил случаите, в които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи (в чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ).

Акцентирано е, че Предоставянето на средства за спорт не са сред изрично изброените изключения на цитираната разпоредба.”.

Изводът

Направен е изводът, че по отношение на частта от стойността на картите „мултиспорт“, която  се заплаща от работодателя под формата на социална придобивка в натура, е приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 12 от КСО и върху тези суми се дължат осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване…...”.

И още: В случай, че частта от стойността на картите за спорт, която се заплаща от работодателя, не е за сметка на социалните разходи, тези суми се включват към месечните възнаграждения на лицата и върху тях се дължат осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване…”.

В заключение е направено уточнението, че „Частта от стойността на картите, която се удържа от възнагражденията  на служителите, не е осигурителен доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от  КСО и върху тези суми не се дължат осигурителни вноски.“.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

изравняване на осигурителния доход 30 авг.

Изравняване на осигурителния доход при подаване на нова данъчна декларация

Годишно изравняване на осигурителния доход

При откриване на грешка в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ след срока за подаване (от 10 януари до 30 април), лицата имат право еднократно да направят промени. Чрез подаване на нова данъчна декларация до 30 септември.

При самоосигуряващите се лица, е възможно това да се отрази върху годишното изравняване на осигурителния доход. В зависимост от това какви точно са промените в новата данъчна декларация. Но е възможно, също така, промените изобщо да не окажат влияние в това отношение.

И в двете хипотези обаче самоосигуряващото се лице има задължение еднократно да подде отново справките за окончателния размер на осигурителния доход. Таблица 1 и/или Таблица 2 се подават в горепосочения срок. Т.е. до 30 септември (на годината, следваща годината за която се отнасят).

Изравняване на осигурителния доход

Таблиците се подават независимо от това дали промените рефлектират или не върху върху годишното изравняване на осигурителния доход:

  1. В случай, че новата декларация не рефлектира върху изравняването на осигурителния доход, самоосигуряващото се лице би следвало да подаде Таблица 1 и/или Таблица 2 във вида, в който са били първоначално представени до 30 април на годината, следваща годината за която се отнасят.
  2. Ако новата декларация оказва влияние върху резултата, свързан с изравняването на осигурителния доход, самоосигуряващото се лице взима това предвид по отношение съдържанието на Таблица 1 и/или Таблица 2, които се подават до 30 септември на годината, следваща годината за която се отнасят. За 2018 г. – в срок до 30 септември 2019 г.

При формиране в резултат от това на (допълнително) задължение за осигурителни вноски, самоосигуряващото се лице би следвало еднократно да подаде и декларация образец № 6.  В същия срок – до 30 септември (на годината, следваща годината, за която се отнасят вноските).

В случай обаче, че в резултат от това се намалява размерът на задължението за осигурителни вноски декларацията образец № 6 се подава с код за корекция. Но само след разрешение на НАП. А подаването е на хартиен носител или на електронен носител и хартиен носител.

осигуровки върху застраховка 26 авг.

Осигуровки при договор за медицинска застраховка на работниците

Осигуровки върху застраховка

С темата осигуровки върху застраховка продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 96-00-111 от 31.05.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите са следните:

Дружество е сключило договор със застрахователно дружество за групова медицинска застраховка „Закрила“.

Поставеният към НАП въпрос е дължат ли се осигуровки върху застраховка от този тип ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора са дадени общи разяснения относно осигурителния доход (чл. 6, ал. 2 и 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и чл. 1, ал. 1 и 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДПОВ/), посочено е къде са изброени доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски (чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ) и е упоменато, че “Разходите за групова медицинска застраховка „Закрила“ не са изрично уредени в изключенията, предвидени в чл. 1, ал. 8 от наредбата.”.

Акцентирано е, че “В случай, че разходите за групова медицинска застраховка „Закрила“ не са за сметка на социалните разходи, същите са част от осигурителния доход на лицата, тъй като се считат за доход от трудова дейност и върху тях се дължат осигурителни вноски съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО.”.

Разяснено кои средства се третират като социални разходи за целите на осигуряването (чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда) и дължимостта на осигурителни вноски върху такива средства (чл. 6, ал. 12 от КСО и чл. 2, ал. 1 от НЕВДПОВ).

Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ

След това обаче е обърнато внимание на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ, според която осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за вноски за доброволно здравно осигуряване.

В тази връзка са дадени някои разяснения относно доброволното здравно осигуряване:

“Доброволното здравно осигуряване е регламентирано в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). На основание чл. 82, ал. 1 от закона, доброволното здравно осигуряване се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на глава четиридесета, раздел IV от Кодекса за застраховането (КЗ). Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗЗО, дейност по доброволно здравно осигуряване може да осъществяват застрахователните акционерни дружества, лицензирани по видовете застраховки по т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква „А“ на приложение №1 към КЗ.

Застраховки по т. 1 и т. 2 от раздел ІІ, буква „А“ на приложение №1 към КЗ са:

– злополука (включително трудова злополука и професионални заболявания);

– заболяване”.

Направена е връзка с конкретната фактическа обстановка по случая, като е посочено, че: “В приложената към запитването извадка от застрахователния договор за групова медицинска застраховка „Закрила“ от т. 3 е видно, че предмет на договора е покриване на разходи на застрахованите лица, произтичащи от заболяване или вследствие на злополука.”.

Изводът

Изведено е заключението, че: “доколкото сумите за доброволно здравно застраховане на работниците и служителите отговарят на изискванията на чл. 83, ал. 1 от ЗЗО и са предоставени за сметка на социалните разходи, върху тях не са дължими осигурителни вноски.”.

Кратък коментар

Споделяме така направения извод, като още през миналата година в специализирано издание изложихме съображения в същата посока относно принципното третиране на доброволното здравно осигуряване.

Това, което продължава да озадачава обаче е една особеност в самия текст на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ и по-специално уреденото освобождаване от осигурителни вноски, но само на тези от упоменатите в разпоредбата средства, които са за сметка на социалните разходи. А върху същите такива доходи от трудова дейност, които обаче не са за сметка на социалните разходи, стриктният прочит на разпоредбата предполага, че би следвало да се правят осигурителни вноски (когато са дадени например под формата на трудови възнаграждения в пари/натура).

Принципът за равнопоставеност на осигурените лица (чл. 3, т. 3 от КСО) е един от основополагащите при осъществяването на ДОО. Да не говорим, че от 01.01.2017 г. върху средствата за социални разходи по смисъла на КСО вече се дължат осигурителни вноски и за четирите фонда на ДОО, а не само за фонд „Пенсии“. 

В този ред на мисли едва ли е излишно евентуално преразглеждане адекватността на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ в тази част от текста на разпоредбата.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки върху доходи от хазарт 29 юли

Осигуровки върху доходи от хазартна дейност на ЕТ

Осигуровки върху доходи от хазарт

С темата осигуровки върху доходи от хазарт продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 202158 от 28.06.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите са следните:

Лице, което е едноличен търговец извършва хазартна дейност. Доходите на едноличния търговец от хазартна дейност подлежат на облагане с алтернативен данък по ЗКПО

Поставеният към НАП въпрос може да бъде резюмиран по следния начин:

Участват ли доходите на едноличен търговец от хазартна дейност, които подлежат на облагане с алтернативен данък по ЗКПО при формиране на годишния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е разгледан обхватът на осигуряване за едноличните търговци.

Упомената е връзката на осигуряването с полагането на труд и реда за провеждане осигуряването на тези лица.

Посочено е как се формира годишния осигурителен доход за едноличните търговци (на база облагаемият доход по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ).

Акцинтирано е, че “Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. Според ал. 2, точка 1 от същата разпоредба в облагаемия доход по ал. 1 не се включва счетоводният финансов резултат, формиран от дейности, които се облагат с алтернативни данъци по ЗКПО.

На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗКПО с алтернативен на корпоративния данък се облага дейността от организиране на посочените в този закон хазартни игри.”.

Изводът

Направен и изводът, че “доходите на едноличните търговци от хазартна дейност, които подлежат на облагане с алтернативен данък по чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗКПО, не се включват в облагаемия доход по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ и не участват при формиране на годишния осигурителен доход на едноличните търговци.”.

И изрично е посочено, че “В случаите, в които едноличните търговци извършват само хазартна дейност, окончателният месечен осигурителен доход е минималният месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година.”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

error: