Семинар: Работа на чужденци в България – труд, осигуровки и данъци

работа на чужденци в България 19 сеп.

Семинар: Работа на чужденци в България – труд, осигуровки и данъци

Работа на чужденци в България – семинар през септември в София

След серия изключително успешни обучителни семинари през 2018 г., екипът от утвърдени професионалисти –  Димитър Бойчев, адв. Анелия Татарова и адв. Енчо Динев и  се събира отново, за да ви направи съпричастни към нов, първи по рода си еднодневен обучителен семинар на тема:

Работа на чужденци в България – труд, осигуровки и данъци

Провеждане на отделен семинар по тази тема е без аналог. А това уникално съдържание ще бъде поднесено с оптимална продължителност и то от лектори, които не се нуждаят от представяне.

Разглеждане на материята от всички съществени гледни точки (труд, осигуровки и данъци) осигурява комплексен подход с фокус върху взаимосвързаните дискусионни аспекти. Именно поради това, всеки един от тримата лектори ще присъства през цялото времетраене на семинара, за да се включва своевременно при възникнали въпроси в неговата област.

Основни акценти от програмата на семинара

  • Трудови аспекти, свързани с работа на чужди граждани в България – общи положения, специфични случаи, казуси

лектор: адв. Енчо Динев

  • Приложимо осигурително законодателство и осигурителни вноски при работа на чужди граждани в България – общи положения, специфични случаи, казуси

лектор: Димитър Бойчев

  • Данъчни аспекти, свързани с работа на чужди граждани в България – общи положения, специфични случаи, казуси

лектор: адв. Анелия Татарова

Дата и място на провеждане:

26 септември 2019 г., град Софияхотел „Арена ди Сердика”;

За повече информация и заявяване на участие се обърнете към организаторите: Бизнес Едюкейшън Клуб

изравняване на осигурителния доход 18 сеп.

Изравняване на осигурителния доход при подаване на нова данъчна декларация

Годишно изравняване на осигурителния доход

При откриване на грешка в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ след срока за подаване (от 10 януари до 30 април), лицата имат право еднократно да направят промени. Чрез подаване на нова данъчна декларация до 30 септември.

При самоосигуряващите се лица, е възможно това да се отрази върху годишното изравняване на осигурителния доход. В зависимост от това какви точно са промените в новата данъчна декларация. Но е възможно, също така, промените изобщо да не окажат влияние в това отношение.

И в двете хипотези обаче самоосигуряващото се лице има задължение еднократно да подде отново справките за окончателния размер на осигурителния доход. Таблица 1 и/или Таблица 2 се подават в горепосочения срок. Т.е. до 30 септември (на годината, следваща годината за която се отнасят).

Изравняване на осигурителния доход

Таблиците се подават независимо от това дали промените рефлектират или не върху върху годишното изравняване на осигурителния доход:

  1. В случай, че новата декларация не рефлектира върху изравняването на осигурителния доход, самоосигуряващото се лице би следвало да подаде Таблица 1 и/или Таблица 2 във вида, в който са били първоначално представени до 30 април на годината, следваща годината за която се отнасят.
  2. Ако новата декларация оказва влияние върху резултата, свързан с изравняването на осигурителния доход, самоосигуряващото се лице взима това предвид по отношение съдържанието на Таблица 1 и/или Таблица 2, които се подават до 30 септември на годината, следваща годината за която се отнасят. За 2018 г. – в срок до 30 септември 2019 г.

При формиране в резултат от това на (допълнително) задължение за осигурителни вноски, самоосигуряващото се лице би следвало еднократно да подаде и декларация образец № 6.  В същия срок – до 30 септември (на годината, следваща годината, за която се отнасят вноските).

В случай обаче, че в резултат от това се намалява размерът на задължението за осигурителни вноски декларацията образец № 6 се подава с код за корекция. Но само след разрешение на НАП. А подаването е на хартиен носител или на електронен носител и хартиен носител.

осигуровки върху застраховка 4 сеп.

Осигуровки при договор за медицинска застраховка на работниците

Осигуровки върху застраховка

С темата осигуровки върху застраховка продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 96-00-111 от 31.05.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите са следните:

Дружество е сключило договор със застрахователно дружество за групова медицинска застраховка „Закрила“.

Поставеният към НАП въпрос е дължат ли се осигуровки върху застраховка от този тип ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора са дадени общи разяснения относно осигурителния доход (чл. 6, ал. 2 и 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и чл. 1, ал. 1 и 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДПОВ/), посочено е къде са изброени доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски (чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ) и е упоменато, че “Разходите за групова медицинска застраховка „Закрила“ не са изрично уредени в изключенията, предвидени в чл. 1, ал. 8 от наредбата.”.

Акцентирано е, че “В случай, че разходите за групова медицинска застраховка „Закрила“ не са за сметка на социалните разходи, същите са част от осигурителния доход на лицата, тъй като се считат за доход от трудова дейност и върху тях се дължат осигурителни вноски съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО.”.

Разяснено кои средства се третират като социални разходи за целите на осигуряването (чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда) и дължимостта на осигурителни вноски върху такива средства (чл. 6, ал. 12 от КСО и чл. 2, ал. 1 от НЕВДПОВ).

Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ

След това обаче е обърнато внимание на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ, според която осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за вноски за доброволно здравно осигуряване.

В тази връзка са дадени някои разяснения относно доброволното здравно осигуряване:

“Доброволното здравно осигуряване е регламентирано в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). На основание чл. 82, ал. 1 от закона, доброволното здравно осигуряване се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на глава четиридесета, раздел IV от Кодекса за застраховането (КЗ). Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗЗО, дейност по доброволно здравно осигуряване може да осъществяват застрахователните акционерни дружества, лицензирани по видовете застраховки по т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква „А“ на приложение №1 към КЗ.

Застраховки по т. 1 и т. 2 от раздел ІІ, буква „А“ на приложение №1 към КЗ са:

– злополука (включително трудова злополука и професионални заболявания);

– заболяване”.

Направена е връзка с конкретната фактическа обстановка по случая, като е посочено, че: “В приложената към запитването извадка от застрахователния договор за групова медицинска застраховка „Закрила“ от т. 3 е видно, че предмет на договора е покриване на разходи на застрахованите лица, произтичащи от заболяване или вследствие на злополука.”.

Изводът

Изведено е заключението, че: “доколкото сумите за доброволно здравно застраховане на работниците и служителите отговарят на изискванията на чл. 83, ал. 1 от ЗЗО и са предоставени за сметка на социалните разходи, върху тях не са дължими осигурителни вноски.”.

Кратък коментар

Споделяме така направения извод, като още през миналата година в специализирано издание изложихме съображения в същата посока относно принципното третиране на доброволното здравно осигуряване.

Това, което продължава да озадачава обаче е една особеност в самия текст на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ и по-специално уреденото освобождаване от осигурителни вноски, но само на тези от упоменатите в разпоредбата средства, които са за сметка на социалните разходи. А върху същите такива доходи от трудова дейност, които обаче не са за сметка на социалните разходи, стриктният прочит на разпоредбата предполага, че би следвало да се правят осигурителни вноски (когато са дадени например под формата на трудови възнаграждения в пари/натура).

Принципът за равнопоставеност на осигурените лица (чл. 3, т. 3 от КСО) е един от основополагащите при осъществяването на ДОО. Да не говорим, че от 01.01.2017 г. върху средствата за социални разходи по смисъла на КСО вече се дължат осигурителни вноски и за четирите фонда на ДОО, а не само за фонд „Пенсии“. 

В този ред на мисли едва ли е излишно евентуално преразглеждане адекватността на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ в тази част от текста на разпоредбата.

осигуровки върху доходи от хазарт 29 юли

Осигуровки върху доходи от хазартна дейност на ЕТ

Осигуровки върху доходи от хазарт

С темата осигуровки върху доходи от хазарт продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 202158 от 28.06.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите са следните:

Лице, което е едноличен търговец извършва хазартна дейност. Доходите на едноличния търговец от хазартна дейност подлежат на облагане с алтернативен данък по ЗКПО

Поставеният към НАП въпрос може да бъде резюмиран по следния начин:

Участват ли доходите на едноличен търговец от хазартна дейност, които подлежат на облагане с алтернативен данък по ЗКПО при формиране на годишния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е разгледан обхватът на осигуряване за едноличните търговци.

Упомената е връзката на осигуряването с полагането на труд и реда за провеждане осигуряването на тези лица.

Посочено е как се формира годишния осигурителен доход за едноличните търговци (на база облагаемият доход по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ).

Акцинтирано е, че “Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. Според ал. 2, точка 1 от същата разпоредба в облагаемия доход по ал. 1 не се включва счетоводният финансов резултат, формиран от дейности, които се облагат с алтернативни данъци по ЗКПО.

На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗКПО с алтернативен на корпоративния данък се облага дейността от организиране на посочените в този закон хазартни игри.”.

Изводът

Направен и изводът, че “доходите на едноличните търговци от хазартна дейност, които подлежат на облагане с алтернативен данък по чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗКПО, не се включват в облагаемия доход по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ и не участват при формиране на годишния осигурителен доход на едноличните търговци.”.

И изрично е посочено, че “В случаите, в които едноличните търговци извършват само хазартна дейност, окончателният месечен осигурителен доход е минималният месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година.”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

искане за издаване на удостоверение А1 3 юли

Нови образци при искане за издаване на удостоверение А1

Уведомление / искане за издаване на удостоверение А1

Въведен е напълно нов образец Окд 284. Чрез него се подава искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето или самостоятелно заето лице в една държава-членка. Става въпрос за случаи, при които в трансгранична за ЕС ситуация лицето работи (като заето или самостоятелно заето) на територията на само една държава-членка. Тази хипотеза на трудова активност е по-позната още като основното правило при определяне на приложимото осигурително законодателство. Или като lex loci labris – приложимост на осигурителното законодателство на държавата по трудовата активност на лицето.

За възможността за издаване на удостоверение А1 и в тези случаи предоставихме информация още на 05 април 2019 г. в друга публикация специално по темата.

Новият образец Окд 284 е достъпен на интернет страницата на НАП.

На интернет страницата на агенцията са публикувани и актуализирани образци на досегашното уведомление / искане за издаване на Удостоверение А1.

Актуализирани образци:

  • образец Окд 236, чрез което се извършва уведомление по чл. 15 от Регламент (ЕО) № 987/2009 и искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице. Подава се в хипотезата на командировано заето лице, държавен служител, лице заето на борда на морски плавателен съд. Вече е обхваната и хипотезата на член на полетен или кабинен екипаж.
  • образец Окд 237, чрез което се извършва уведомление по чл. 16(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009 и искане за удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице на територията на две или повече държави-членки. Подава се в хипотезата на лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице в две или повече държави-членки.
  • образец Окд 238, чрез което се извършва уведомление по чл. 15 от Регламент (ЕО) № 987/2009 и искане за удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за самостоятелно заето лице. Подава се в хипотезата на лице извършващо дейност като самостоятелно заето, което отива да осъществява подобна дейност в друга държава-членка. Или самостоятелно заето лице на борда на морски плавателен съд.
  • образец Окд 239, чрез което се извършва уведомление по чл. 16(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009 и искане за удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за самостоятелно заето лице на територията на две или повече държави–членки. Подава се в хипотезата на лице, което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в две или повече държави-членки.
  • образец Окд 240, чрез което се извършва уведомление по чл. 16(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009 и искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице и самостоятелно заето лице в различни държави-членки. Подава се в хипотезата на лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице и дейност като самостоятелно заето лице в различни държави-членки.

Актуализираните образци се използват от 01.07.2019 г.

На интернет страницата на НАП е публикувана, също така, Допълнителна информация за формуляр А1 и неговото използване.

осигуряване на чужденец пенсионер 28 юни

Осигуровки за гражданин и пенсионер на друга държава от ЕС, самоосигуряващ се в България

Осигуряване на чужденец пенсионер

С темата осигуряване на чужденец пенсионер продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 940023/22.02.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите:

През последните десет години осигуряването на Й.Т. се извършва в България. Той е с немско и полско гражданство, и упражнява трудова дейност на територията на страната като: самоосигуряващо се лице, изпълнител по договор за управление и контрол, и по трудов договор. От 2018 г. му е отпусната пенсия по немското законодателство. През 2019 г. ще упражнява дейност само като самоосигуряващо се лице на територията на България, като едноличен собственик на капитала на „Енерго….. –……“ ЕООД.”.

Поставеният към НАП въпрос е: Следва ли обстоятелството, че лицето е пенсионер в друга държава-членка на ЕС, да се използва като основание за самоосигряване като пенсионер в България?”.

Резюме на отговора на НАП:

Отговорът започва с разяснения относно правото на свободно движение на трудовоактивните лица в ЕС, реализирането му чрез правила за координация на системите за социална сигурност, целта на тези правила и как са въведени.

Разгледана е тяхната териториална приложимост и предпоставките  (наличие на трансгранична ситуация) за прилагането им. А така също, основния принцип при определяне на приложимото осигурително законодателство, както и основното следствие от това.

Упоменато е основното правило при определяне на приложимото осигурително законодателство (“lex loci laboris”).

Като в отговора е акцентирано “да се има предвид, че ако се извършва трудова дейност само на територията на една държава членка, формуляр А1 за определяне на приложимото законодателство не се издава.”. В това отношение обаче в отговора не са отчетени някои съществени изменения. И то още от миналата година, когато беше утвърден нов образец на удостоверение А1 и инструкции за неговото попълване. Това беше направено с препоръка на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност. А именно, Препоръка № А1 от от 18 октомври 2017 г. относно издаването на атестацията, посочена в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Въпросната препоръка беше обнародвана в Официалния вестник на Европейския съюз още на 29 май 2018 г.

Вижте повече в друга наша публикация специално по темата.

По нататък в отговора е разяснено, “че в случаите в които на европейски гражданин е отпусната пенсия по законодателството на държава-членка и той осъществява дейност като самостоятелно заето лице в друга държава-членка, за него ще се приложи законодателството по трудовата му заетост.”.

Специфики при осигуряване на чужденец пенсионер

Изразено е становще, че В КСО не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство и вида на получаваната пенсия.”.

Разяснено е, че Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване собствениците, упражняващи трудова дейност в търговските дружества, са задължително осигурени за инвалидност общо заболяване, за старост и за смърт. Когато на тези лица е отпусната пенсия, те се осигуряват по свое желание, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО.”. И също така, че В Закона за здравното осигуряване липсва изрична норма, както чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски лицата, които упражняват дейност като самоосигуряващи се, макар и да им е отпусната пенсия.”.

Изводът

Направен е изводът, че В конкретния случай, европейският гражданин, като собственик на капитала на търговското дружество и упражняващ трудова дейност в България, не е задължен да се осигурява социално предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, ако за него е приложимо българското осигурително законодателство съгласно регламентите за координация на системите за социална сигурност.”. Но, европейският гражданин, дължи здравноосигурителни вноски, както всички самоосигуряващи се лица, ако за него е приложимо българското осигурително законодателство.”.

Остава отворен обаче въпросът участва ли пенсията на чужденеца от другата държава-членка в поредността с оглед ограничаване здравноосигурителния доход на лицето до максималния месечен размер на осигурителния доход по българското законодателство, който е определен със ЗБДОО за съответната година.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуряване на съдружник в оод 25 юни

Декларация образец № 1 за съдружник в две ООД

Осигуряване на съдружник в ООД

С темата осигуряване на съдружник в ООД продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 2_11/15.01.2019 г. на Дирекция ОДОП Варна.

Фактите по случая са следните:

Самоосигуряващо се лице упражнява дейност в “X“ ООД. Всеки месец, дружеството подава декларация образец № 1 и внася задължителни осигурителни вноски. Лицето е съдружник и управител и в „Y“ ООД. Възнамерява да започне да упражнява дейност като самоосигуряващо се лице и в това дружество

Поставеният към НАП въпрос е дали следва „Y“ ООД всеки месец да подава декларация образец № 1 за лицето, след като се осигурява в  “X“ ООД ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е посочено къде в КСО са определени лицата, които подлежат на задължително социално осигуряване (чл. 4 и 4а от Кодекса за социално осигуряване).

Упомената е връзката на осигуряването с полагането на труд
(чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване) .

Посочен е, също така, обхватът на осигуряването на упражняващите трудова дейност като съдружници в търговски дружества (чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване) .

Разяснено е, че: “самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.”. И основанието за това – чл. 2, ал. 3 от Наредбата  за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Заключението

Направено е заключението, че в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. не е предвидено, самоосигуряващи се лица, извършващи дейност като такива в няколко търговски дружество и избрали да се осигуряват на едно от основанията, по силата на чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ да подават декларация образец № 1 за всяко от тях.”. 

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.


осигуряване на моряци в ЕС 16 май

Решение на Съда на ЕС за осигуряването на моряци в ЕС

Осигуряване на моряци в ЕС

Съдът на Европейския съюз (СЕС) се произнесе с решение, свързано с приложимото осигурително законодателство за моряците. Става въпрос за решение по Дело C-631/17 от 08 май 2019 г.

Фактите  

Гражданин на държава-членка (Латвия) пребивава в нея. Лицето работи на борда на морски плавателен съд под флага на трета държава (Бахамските острови). Но за работодател, който е установен в друга държава-членка (Холандия).

Властите на Холандия установяват задължения за осигурителни вноски по тяхното законодателство. Морякът оспорва с мотива, че не е обхванат от холандското осигурително законодателство.

Спорът стига до Върховния съд на Холандия. Който на свой ред решава да постави пред СЕС въпроса относно приложимото осигурително законодателство в случаи като този, които са свързани с осигуряване на моряци в ЕС.

Решението на СЕС

В началото на своите съображения СЕС припомня принципа за само едно приложимо осигурително законодателство. И че то се определя в съответствие с Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Позовавйки се на досегашната си практика СЕС счита, че лице в такава ситуация попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 883/2004. И поради това приложимото осигурително законодателство трябва да се определи именно в съответствие с разпоредбите на Дял II от регламента.

В своите съображения СЕС изключва определяне на приложимото осигурително законодателство в случая като за лице в основното правило, като за командировано лице, като за лице работещо в различни държави-членки или на основание разпоредбата за моряците (законодателството на държавата под флага).

Разпоредбата на чл. 11(3)(д) от Регламент (ЕО) № 883/2004

По нататък в своите съображения СЕС детайлно анализира разпоредбата на чл. 11(3)(д) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (законодателството на държавата по пребиваване) като акцентира върху следното:

– трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ. Както и целите, преследвани от правната уредба, от която тя е част;

– притежава характер на субсидиарна норма. Нейното предназначение е да се прилага по отношение на всички лица в положение, което не е конкретно уредено с други разпоредби от посочения регламент. И да въведе завършена система за определяне на приложимото законодателство;

– в текста на тази разпоредба не е предвидено никакво ограничаване на приложното ѝ поле до икономически неактивните лица.

СЕС не без основание припомня, че разпоредбите на дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004, формират пълна и единна система от стълкновителни норми. Чиято цел е не само да се избегне едновременното прилагане на няколко национални законодателства. И усложненията, които могат да възникнат в резултат на това. Но и да не се допусне попадащите в приложното поле на този регламент лица да бъдат лишени от защита в областта на социалната сигурност поради липса на приложимо по отношение на тях законодателство.

Поради това, според СЕС разпоредбата на чл. 11(3)(д) от Регламент (ЕО) № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага не само по отношение на икономически неактивни лица.

Изводът

Въз основа на всички изложени съображения СЕС счита, че в случаи като този, които са свързани с осигуряване на моряци в ЕС, положението се урежда от чл. 11(3)(д) на Регламент (ЕО) № 883/2004, който предвижда, че приложимото осигурително законодателство е това на държавата-членка по пребиваване на заинтересованото лице.

Вижте цялото Решение на СЕС по Дело C-631/17 от 08 май 2019 г.

осигуровки върху авторски права 13 май

Осигуровки за дейност по създаване на изображения и авторски текстове


Осигуровки върху авторски права

С темата осигуровки върху авторски права продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 940021 от 05.02.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите са следните:

Физическо лице без регистрация в търговския регистър и регистър Булстат извършва дейност в областта на творчеството, изобразителното изкуство и графичния дизайн. Създава изображения и авторски текстове. Част от тях преотстъпва за ползване от американски компании, продаващи стоки и услуги чрез интернет. Те се възпроизвеждат от тях като щампи върху стоки /тениски, суитчъри и др./, а също и като оформление на корици и съдържание на печатни издания /тефтери, книги и др./. Преотстъпвайки произведенията лицето запазва авторските си права над тях. Не взема участие в процеса по възпроизвеждане, който изцяло се поема от американските компании. Няма сключен трудов договор и граждански договор, налично е само споразумение за преотстъпване на правото за използване на произведението срещу възнаграждение.

Поставените към НАП въпроси относно осигуровките могат да бъдат систематизирани по следния начин:

Има ли основание за определяне на дейността по отстъпване на право на използване на произведенията като трудова дейност?

Сумите под формата на авторски възнаграждения включват ли се в осигурителния доход?

Как се определят задълженията за задължително здравно осигуряване?

Резюме на отговора на НАП:

Още в началото на отговора е посочено, че: За дейността си по създаване на изображения и авторски текстове, попадате в категорията на лицата, извършващи дейност на свой риск и за своя сметка.”.

Разяснено е, че: “Упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове.”. Но и е упоменато също така, че: “В Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност”. За целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото.”.

Разгледано е кои лица са самоосигуряващи се по Кодекса за социално осигуряване. А така също обхвата и реда за провеждане на тяхното осигуряване.

Дефинирано е какво представлява осигурителен доход за целите на социалното осигуряване.

Осигуровки върху авторски права

По отношение дължимите осигуровки върху авторски права е акцентирано, че: Възнаграждения, получени срещу отстъпено право на ползване на произведения на науката, културата и изкуството (обекти на правна закрила по ЗАПСП, които се облагат по реда на чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗДДФЛ), възнаграждения от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, по договори за франчайз и факторинг и по други договори за предоставяне за ползване на права (които се облагат по реда на чл. 31, ал. 1, 2 и 3 от ЗДДФЛ), не представляват доход от трудова дейност и върху тях не се дължат задължителни осигурителни вноски.”.

Изводът

Изведено е заключението, че: “ще възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски, ако упражнявате трудова дейност на някое от основанията, посочени в чл. 4 и 4а от КСО (арг. от чл. 10, ал. 1 от КСО).”.

Поради тази причина е разгледана и хипотезата на здравно осигуряване по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване.

И изрично е направена уговорката, че: упражняването на трудова дейност от лицата по смисъла на чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

error: