Среден осигурителен доход за месец февруари 2018 г.

среден осигурителен доход февруари 2018 12 апр.

Среден осигурителен доход за месец февруари 2018 г.

Среден осигурителен доход февруари 2018 г.

По данни на НОИ за месец февруари 2018 г. изчисленият среден осигурителен доход за страната е 860,14 лв.

За сравнение средният осигурителен доход за януари 2018 г. беше 863,18 лв.

Средномесечен осигурителен доход за изчисляване на пенсия

Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. Основание за това е разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.

 

Средномесечен осигурителен доход за 12-те календарни месеца

Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.03.2017 г. до 28.02.2018 г. е 832,60 лв.

Това означава, че определеният среден осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите от НОИ пенсии през месец март 2018 г.

За сравнение неговият размер през февруари 2018 г. беше 827,00 лв.

Източник: http://www.nssi.bg/

директива за командироване 12 апр.

Договорени са промените в Директивата за командированите работници

Очаквани промени в Директива за командироване на работници в ЕС – 96/71/ЕО.

Преразглежданата Директива за командироване на работници е вече одобрена като компромисен текст от Съвета на ЕС.
Промените във въпросната Директива за командироване ще бъдат окончателно приети на по-късен етап. След като законодателният акт бъде гласуван в Европейския парламент.
Какво предвижда преработената Директива за командироване:
  1. Командированите работници ще се ползват от същите правила за възнагражденията като местните работници.  Основаната разлика е, че досега се прилагаха минималните нива на заплащане на труда в приемащата държава-членка на ЕС.
  2. Пояснени са правилата за надбавките на командированите работници.
  3. Въвежда се понятието дългосрочно командироване. То означава, че след 12 месеца работникът ще се счита за дългосрочно командирован. И възможност за удължаване с 6 месеца при обосновано уведомление от доставчика на услуги. След този период спрямо командирования работник ще се прилагат почти всички аспекти на трудовото право на приемащата държава.
  4. Повишава се броят на евентуалните колективни трудови договори, които може да се прилагат в държавите-членки. Със система за обявяване на колективни трудови договори или арбитражни решения за общоприложими. Колективни трудови договори могат да се прилагат спрямо командировани работници не само в сектора на строителството, както е до момента. А във всички сектори и отрасли.
  5. Агенциите за временна заетост ще гарантират на командированите работници същите ред и условия. Които се прилагат спрямо временно наетите работници в държавата членка, в която се извършва работата.
  6. Подобряване на сътрудничеството срещу измамите и злоупотребите в контекста на командироването.
  7. Правилата за международния автомобилен транспорт ще бъдат установени в бъдещо специфично за сектора законодателство.
  8. Срокът за транспониране и датата на прилагане ще са 2 години след влизането в сила на директивата.

 

Официални мотиви за преразгледаната Директива за командироване
Твърди се, че целта на преразгледаната директива за командироване е да се улесни трансграничното предоставяне на услуги. Като същевременно се гарантира лоялната конкуренция и зачитането на правата на командированите работници в ЕС. А така също, че промените в тази директива за командированите работници имат за цел да се гарантира справедливо заплащане. И равнопоставени условия между командироващите и местните предприятия в приемащата държава. Като същевременно се запазва принципът за свободно движение на услуги.
„С постигнатото днес споразумение ЕС прилага важния принцип за равно заплащане за равен труд, като гарантира, че всички работници получават справедливо отношение навсякъде в ЕС. Местните или командированите работници, които работят на едно и също място и извършват една и съща работа, ще се ползват от еднакви условия на труд и заплащане. Споразумението е също така справедливо и балансирано, тъй като допринася за запазването на свободното предоставяне на услуги“, коментира Бисер Петков, министър на труда и социалната политика на България и председател на Съвета.
Действителността зад преработената Директива за командироване
Много е възможно част от промените изначално да задушат стопанската инициатива на предприятията в по-новите държави-членки за предоставяне на услуги в рамките на ЕС. В това число и българските предприятия.
Съблюдаване на новите по същество правила за възнаграждения като на местните работници ще постави почти невъзможни за изпълнение финансови условия. И  донякъде обезсмисля поемането на поръчки и осъществяването на дейност в други държави-членки от гледна точка на нормалната икономическа логика.
Без да се нарушават установените регулации, смисълът на честното съсезание е точно използването на индивидуалните конкурентни предимства. А  сега тази възможност  предстои да бъде отнета и то чрез законодателни мерки на ниво ЕС, отново в интерес на т.нар. „стари държави-членки“.
Единственият положителен аспект в тази насока е, че правилата относно международния автомобилен транспорт ще бъдат установени в бъдещо специфично за сектора законодателство.

Осигуряване на чужденец по договор за управление 2 апр.

Осигуряване на грузинец – съдружник и управител на ООД

Осигуряване на чужденец по договор за управление.

С темата осигуряване на чужденец по договор за управление продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 53-00-186 от 05.10.2017 г. на Дирекция ОДОП София.

Фактите по случая са следните:

Гражданин на Грузия е съдружник и управител на установено в България ООД. Основна дейност на дружеството е консултантски и одитни услуги в сферата на околната среда.

С оглед осъществяване на дейността, дружеството сключва с грузинския гражданин договори за извършване на услуги по извънтрудови правоотношения (граждански договори), в които е определено възнаграждение. Дейността по тези договори се извършва в страната по местонахождение на проекта. Обектите са в страни извън Европейския съюз и по-рядко в България. Към запитването е приложен граждански договор, при който одитираният проект е в Грузия.

Освен това гражданинът на Грузия има договорено възнаграждение по договор за управление и контрол на българското дружество.

Уточнено е също така, че грузинският гражданин не пребивава дългосрочно или постоянно на територията на България.

Поставеният към НАП въпрос е дължат ли се осигурителни вноски върху възнагражденията по тези договори и на какво основание ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е упоменато, че КСО не разграничава лицата в зависимост от тяхното гражданство и местоживеене (пребиваване). Достатъчно основание да възникне задължение за осигуряване е да упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по българското законодателство. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване. За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО”. В тази връзка е направена препратка към препратка към чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.

 

 

Осигуряване на чужденец по договор за управление

Упоменато е, че “Управителите и прокуристите на търговски дружества са задължително осигурени по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния с доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (осн. чл. 6, ал. 3 от КСО).”.

Самоосигуряващо се лице чужденец

Посочено е също така, че “Съдружник, който е вписан за управител може да извършва и друг вид трудова дейност в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител (да полага личен труд, независимо дали получава възнаграждение). В този случай осигуряването на лицето следва да се извършва и по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т. е. по реда, определен за самоосигуряващите се лица. Съгласно цитираната разпоредба, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като съдружници в търговски дружества. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).”.

Изводът

За целите на отговора е акцентирано, че гражданинът на Грузия упражнява трудова дейност в ООД-то, която е извън дейността по управление и контрол на дружеството, т. е. и дейност като самоосигуряващо се лице.

Направен е изводът, че се дължат социални осигуровки на двете основания (по договора за увправление и като самоосигуряващо се лице) по предвидения в КСО и подзаконовите нормативни актове ред

Здравно осигуряване на чужденец в България

По отношение на здравното осигуряване обаче е обърнато внимание, че ако грузинският гражданин няма разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, лицето не попада в персоналния обхват на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО и не подлежи на задължително  здравно  осигуряване по реда на ЗЗО.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки при наследяване на ет 29 мар.

Осигуровки при наследяване на починал ЕТ

Осигуровки при наследяване на ЕТ.

С темата осигуровки при наследяване на ЕТ продължаваме нашата поредица, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 20-08-36 от 06.11.2017 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Физическо лице – едноличен търговец е починал през месец септември 2017 г. Дъщерята на лицето ще продължи дейността чрез поемане на предприятието по чл. 60, ал. 2 от Търговския закон. Но прехвърлянето на предприятието все още не е вписано в Търговския регистър.

Поставеният към НАП въпрос е относно дължимите осигуровки при наследяване на ЕТ до вписването на новата фирма в Търговския регистър?

Резюме на отговора на НАП:

Първият съществен аспект от отговора касае задълженията за личните осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице на починалия ЕТ, които се погасяват с факта на смъртта му и не преминават чрез универсално правоприемство в партримонума на наследниците.

Упоменато е, че “упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове” с препратка към чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

 

Посочено е също така, че “в Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност“. И същевременно е направен извода, че “за целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото..

Разгледано е кои лица са самоосигуряващи се по смисъла на КСО.

Изводът

За целите на отговора е акцентирано, че физическите лица – еднолични търговци, имат качеството на самоосигуряващи се  лица и  внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка (основание от чл. 5, ал. 2 от КСО)”.

Направен е изводът, че наследникът попада в кръга на самоосигуряващите се по КСО лица след вписване в Търговския регистър. И подлежи на осигуряване за периода, през който упражнява дейност като самоосигуряващо се лице – регистриран ЕТ.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

великденски добавки 2018 28 мар.

Добавки за част от пенсионерите по Великден

Великденски добавки 2018

Министерският съвет взе решението за великденски добавки 2018.

Част от пенсионерите ще получат еднократна допълнителна сума в размер на 40 лева.

Добавката ще бъде изплатена заедно пенсиите за месец април 2018 г.

Но право да я получат имат само тези пенсионери, на които пенсията или сборът от пенсиите е в размер до 321 лева, включително. В това число са добавките и компенсациите. Или иначе казано пенсионерите с доход до линията на бедност.

По данни на НОИ в тази категория попадат 1 226 698 пенсионери. Това са около 56 % от пенсионерите в България.

А за целта ще бъдат отпуснати 50 млн. лв.

 

Изплащане на пенсиите за април 2018

НОИ информира, че изплащането на пенсиите за април 2018 г. ще започне по-рано заради великденските празници. Стартира на 4 април (сряда) и ще приключи на 20 април (петък).

Получаването на сумите чрез пощенските станции ще бъде извършено по график. Той ще бъде предварително обявен във всяка една от тях.

Пенсиите за април на пенсионерите, които получават парите си по банков път, ще бъдат по техните сметки на 4 април 2018 г.

Източник: Национален осигурителен институт – http://www.nssi.bg/

онлайн справка за хонорари в нап 27 мар.

Нова е-услуга от НАП за изплатени доходи

Онлайн справка за хонорари в НАП

Физическите лица вече могат да направят онлайн справка за хонорари в НАП. Като проверят в сайта на агенцията дали за тях има подадени данни от предприятия и от самоосигуряващи се лица за изплащани доходи. Но различни от тези по трудов договор, като например хонорари.

Така гражданите ще могат да проверят и попълнят коректно годишните си декларации за облагане на доходите. В това число при годишното изравняване на осигурителния доход. Вижте повече подробности по темата в нашата публикация, специално посветена на годишното изравняване на осигурителния доход за 2017 г.

 

Е-услугата „Справка за изплатени доходи (различни от трудови) на физически лица“ е публикувана в Портала на НАП за електронни услуги – https://inetdec.nra.bg/. Услугата е достъпна с ПИК или квалифициран електронен подпис (КЕП). За всички физически лица, имащи разрешен пълен достъп до услугите на НАП. И такива с КЕП на упълномощено лице. На които е разрешен пълен достъп до услугите „Предоставяне на данъчна и осигурителна информация и информация от данъчно-осигурителната сметка“. Е-услугата предоставя информация също за вида и размера на изплатения доход, както и за удържания данък.

От НАП напомнят, че срокът за подаването на декларациите за облагане на доходите от 2017 г. изтича на 30 април 2018 г. Като до тогава трябва да се плати и посоченият в тях данък за довнасяне. Най-бързо и лесно декларациите се подават онлайн с ПИК или електронен подпис. Статистиката на НАП от подадените до този момент подоходни декларации на физическите лица сочи, че всяка втора е подадена по електронен път.

осигуровки върху доходи от биткойн 27 мар.

Осигуровки при продажба на криптовалути

Осигуровки върху доходи от биткойн.

С темата осигуровки върху доходи от биткойн продължаваме нашата поредица, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 94-00-144 от 16.10.2017 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Физическо лице без фирма придобива в течение на няколко години биткоийн чрез търгуване на борси само за криптовалути. През 2017 г. лицето продава криптовалутата срещу реални пари (левове), които постъпват в неговата лична банкова сметка. Приходите са по договори за разлика на финансови инструменти.

Поставеният към НАП въпрос е плащат ли се осигуровки върху доходите от продажба на криптовалута ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е упоменато, че “упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове” с препратка към чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

 

Посочено е също така, че “в Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност“. И същевременно е направен извода, че “за целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото..

Разгледано е кои лица са самоосигуряващи се по смисъла на КСО, както и реда за тяхното социално и здравно осигуряване.

Изводът

За целите на отговора е акцентирано, че доходите са придобити от търговия на борси с криптовалута-биткойн. И липсата на регистрация като търговец.

Направен е изводът, че доколкото получените доходи не са резултат от извършвана трудова дейност като самоосигуряващо се лице, те не се считат за доходи от трудова дейност. И върху тях не се дължат осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване.

Въпреки това, отговорът на НАП завършва с уговорката, че “упражняването на трудова дейност от лицата по смисъла на чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

профилактика и рехабилитация 2018 24 мар.

Започна програмата на НОИ за профилактика и рехабилитация 2018

Програма на НОИ за профилактика и рехабилитация 2018

От 23 март т.г. започва изпълнението на програмата за профилактика и рехабилитация 2018. За нейната финансова реализация в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. са предвидени 20 103 061 лв. Очаква се около 47 000 лица да ползват парични помощи за профилактика и рехабилитация през тази година.

Предимства на програмата за профилактика и рехабилитация 2018

Програмата за едно лице е с продължителност 10 дни. Цената на нощувките и частична помощ за храна в размер на 7.00 лв. за всеки ден от престоя се поема от средствата на държавното обществено осигуряване. Всяко лице за сметка на бюджета на ДОО има право да ползва до четири основни диагностични и терапевтични процедури дневно. Вече са подписани договорите с 18 юридически лица за общо 49 заведения, изпълнители на програмата.

 

 

Условия за включване в програмата за профилактика и рехабилитация 2018
Профилактика и рехабилитация 2018 за осигурени лица

Право на парична помощ за профилактика имат осигурените лица за общо заболяване, майчинство и/или трудова злополука и професионална болест. За тях трябва да са внесени или дължими осигуровки за 6 последователни календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда рехабилитацията. Заболяването трябва да е диагностично уточнено. И лекуващият лекар да е установил необходимост от провеждане на рехабилитация към периода на ползване на паричната помощ.

Профилактика и рехабилитация 2018 за пенсионери

Правоимащи са и лицата, които получават лична пенсия за инвалидност. Условието за тях е да не са навършили възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Срокът на инвалидността в експертното решение да не е изтекъл. И лекуващият лекар да е установил необходимост от провеждане на рехабилитация към периода на ползване на паричната помощ.
Подробностите за условията за ползване на програмата, изпълнителите на дейността, необходимите документи и заболяванията, за които се провежда профилактика и рехабилитация, ще намерите в менюто „Обезщетения”, подменю “Профилактика и рехабилитация” на интернет страницата на НОИ.

Източник: Национален осигурителен институт – http://www.nssi.bg/

трудови злополуки 21 мар.

Трудови злополуки в България през 2017 г.

Регистрирани трудови злополуки за миналата година.

По данни на Националния осигурителен институт (НОИ) регистрираните трудови злополуки в България през 2017 г. са общо 2 911. Базират се на годишната оперативна информация на института за инцидентите по време на работа през миналата година.

Според представените от НОИ данни 2318 от трудовите злополуки са станали на работното място, а 593 трудови злополуки – при отиване или връщане от работа.

От общо 21 икономически сектора в 20 са допуснати наранявания при изпълнение на служебни задължения. Без регистрирани инциденти е секторът, който обединява дейностите на домакинства като работодатели и като производители на стоки и услуги за собствено потребление.

С най-много инциденти през 2017 г. е преработващата промишленост, в която през годината са допуснати общо 575 трудови злополуки.

В негативната класация следват „Транспорт, складиране и пощи” (368), „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” (241) и „Строителство“ (175).

Най-малко трудови инциденти са допуснати при дейности на екстериториални организации и служби (3) и операции с недвижими имоти (11).

 

 

Смъртни случаи при трудови злополуки

За цялата минала година у нас са регистрирани 94 смъртни случаи при трудови злополуки в 13 икономически сектори.

От тях 79 са станали на работното място, а 15 при отиване или връщане от работа. Най-много са трагичните случаи в „Строителство” (18); „Транспорт, складиране и пощи” (17); „Преработваща промишленост” (12) и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” (7).

Сравнителният анализ на годишните данни за 2017 г. и 2016 г. регистрира увеличение на трудовите злополуки с 63. Най-съществено покачване има при „Сухопътен транспорт“, „Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети“ и „Горско стопанство“. Намалява броя на регистрираните трудови злополуки при „Добив на метални руди”, „Строителство на съоръжения“ и „Складиране на товари и спомагателни дейности“.

Източник: Национален осигурителен институт – http://www.nssi.bg/

А повече информация относно дължимите вноски за фонд ТЗПБ можете да намерите в нашата публикация Осигуровки 2018.

европейска трудова агенция 21 мар.

Предложение за създаване на Европейска трудова агенция

Европейска трудова агенция.

Европейската комисия (ЕК) предприе по-конкретни действия във връзка с предложението за създаване на Европейска трудова агенция (European Labour Authority – ELA). Идеята беше анонсирана през 2017 г. от председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер.

Тези конкретни действият се изразяват в представяне на самото предложение от ЕК за новата Европейска трудова агенция.

Според ресорния евро комисар (Marianne Thyssen) новата структура ще е от съществено значение за добре функциониращ вътрешен трудов пазар. Според нея по този начин ще се подпомогнат гражданите и бизнеса при намиране на необходимата информация. И ще се засили сътрудничеството между държавите-членки на Европейския съюз (ЕС) за прилагане на справедливи и ефективни правила.

През последното десетилетие броят на гражданите на ЕС, които живеят и/или работят в друга държава-членка почти се е удвоил. За да достигне през 2017 г. до 17 милиона души.

 

Предвидено е новата Европейска трудова агенция да улеснява гражданите, бизнеса и националните администрации. С оглед възползване по най-добрия начин от възможностите за свободно движение и да осигури справедлива трудова мобилност.

Според инициаторите, основните цели на новата Европейска трудова агенция са насочени в три аспекта:

– осигуряване на информация на гражданите и бизнеса за възможностите за работа, схемите за мобилност, наемане и обучение, както и разяснения относно правата и задълженията при преместване, работа и/или дейност в друга държава-членка на ЕС;

– подкрепа на сътрудничеството между националните администрации при трансгранични ситуации чрез гаранции, че правилата на ЕС, които уреждат и защитават мобилността се прилагат лесно и ефективно;

– посредничество и съдействие в случаи на трансгранични спорове, например при преструктуриране на компании, включващо няколко държави-членки.

среден осигурителен доход януари 2018 12 мар.

Среден осигурителен доход за месец януари 2018 г.

Среден осигурителен доход януари 2018 г.

По данни на НОИ за месец януари 2018 г. изчисленият среден осигурителен доход за страната е 863,18 лв.

За сравнение средният осигурителен доход за декември 2017 г. беше 888,10 лв.

Средномесечен осигурителен доход за изчисляване на пенсия

Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. Основание за това е разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.

 

Средномесечен осигурителен доход за 12-те календарни месеца

Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2018 г. е 827,00 лв.

Това означава, че определеният среден осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите от НОИ пенсии през месец февруари 2018 г.

За сравнение неговият размер през януари 2018 г. беше 821,51 лв.

Източник: http://www.nssi.bg/

декларация 6 12 мар.

НАП напомни на самоосигуряващите се за Декларация 6

Декларация 6 за самоосигуряващо се лице

Във връзка с декларация 6 НАП е започнала изпращането на електронни писма до самоосигуряващите се лица.

С тях им напомня, че до 30 април 2018 г. трябва да подадат въпросната декларация 6.

Това е и срокът за извършване на годишното изравняване на осигуровки през 2018 г. Вижте повече подробности по темата в нашата публикация, специално посветена на годишното изравняване на осигурителния доход за 2017 г.

В същия срок самоосигуряващите се трябва да заплатят и дължимите за 2017 г. социални и здравни осигуровки.

Плащанията към НАП може да бъдат извършени по банков път, с пощенски запис или по интернет – бързо и без такси чрез виртуалния ПОС терминал на НАП през услугата, достъпна на Портала за е-услуги на Агенцията.

 

Без такси клиентите на НАП могат да преведат задълженията си и чрез  физически ПОС терминали. Те са инсталирани на работните места в салоните за обслужване на НАП.

От НАП предупреждават, че в случай на наличие на непокрити задължения, самоосигуряващите се лица в бъдеще могат да загубят  правата си за осигурителен стаж при пенсиониране. За периода, за който липсва съответното плащане.

Справка за размера на дължимите здравноосигурителни вноски и лихвите към тях клиентите на администрацията могат да направят чрез електронната услуга „Здравноосигурителен калкулатор“.

Източник – http://www.nap.bg/

За осигуровките на самоосигуряващите се лица можете да прочетете подробно и в нашата публикация Самоосигуряване 2018.

самоосигуряващо се лице 2018 27 февр.

Самоосигуряване 2018

Самоосигуряващо се лице 2018.

Към категорията самоосигуряващо се лице 2018 се причисляват:

Самоосигуряващите се лица плащат осигуровки изцяло за своя сметка. В този смисъл е и дефиницията на самоосигуряващо се лице в КСО. Това е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка (чл. 5, ал. 2 от КСО).

От началото на 2018 г. не се променя кръгът на лицата, които са самоосигуряващи се по  КСО.

Между осигурените социални рискове и фондовете на ДОО съществува връзка.
Самоосигуряващо се лице 2018 – обхват на осигуряването за ДОО

осигурени социални рискове фондове на ДОО

Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт (чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (основание чл. 4, ал. 4 от КСО).

Това означава, че самоосигуряващите се лица задължително внасят осигурителни вноски във:

  • фонд „Пенсии“ на ДОО

и по техен избор във:

  • фонд „ОЗМ“

Това не се отнася за пенсионерите, които са самоосигуряващи се – те се внасят осигуровки само по желание (основание чл. 4, ал. 6 от КСО). Желанието за осигуряване се заявява с декларация по образец (Окд 5). Ако все пак са пожелали да се осигуряват във фонд „Пенсии“ на ДОО, самоосигуряващите се пенсионери могат да изберат да внасят осигурителни вноски и във фонд „ОЗМ“.

 

След това, към връзката между рисковете и фондовете на ДОО може да се добави и тяхната взаимозависимост с размерите на осигурителните вноски. Съобразно осигурените социални рискове, осигуровките за самоосигуряващите се лица се внасят в размерите, които са определени за съответните фондове на ДОО:

осигурени социални рискове фонд „Пенсии“

фонд „ОЗМ“

вноски в размерите за тези фондове

Размерите на осигуровките за 2018 г. за тези два фонда на ДОО, са следните:

фонд „Пенсии“
родени преди 1 януари 1960 г. родени след 31 декември 1959 г.
19,8 % 14,8 %

Прави впечатление, че от началото на 2018 г. размерът на осигуровките за фонд „Пенсии“ на ДОО е увеличен с 1 процентен пункт.

фонд „ОЗМ“
3,5 %

Размерът на осигуровките за фонд „ОЗМ“ на ДОО не се променя в сравнение с 2017 г.

Са­мо­о­си­гу­ря­ва­щи­те се ли­ца, ко­и­то са оси­гу­ре­ни и във фонд „ОЗМ“ не вна­сят осигурител­ни внос­ки, когато са в болничен, бременност и раждане или отглеждане на малко дете. Ако обаче е осигурено само във фонд „Пенсии“ на ДОО, самоосигуряващото се лице внася осигуровки за тези периоди.

 

Самоосигуряващо се лице 2018 – вид на осигуряване

Видът на осигуряването (осигурителни вноски само във фонд „Пенсии“ или и във фонд „ОЗМ“) се определя с декларация образец Окд 5, която самоосигуряващото се лице подава в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от началото на трудова дейност. Видът на осигуряването за 2018 г. може да се промени със същата декларация (Окд 5), ако е подадена от 01 – 31 януари на годината. Определянето и промяната на вида на осигуряването се извършва по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Самоосигуряващите се лица се считат за осигурени за времето, през което се трудят и за което са внесени осигуровки, както и за някои други периоди признати от законодателството като осигурителни – например когато осигурено и за общо заболяване и майчинство лице е в болничен, бременност и раждане или отглеждане на малко дете и др.

Периодите на трудова дейност като начало, край или временно спиране се декларират пред НАП в седемдневен срок отново с декларация образец Окд 5, която самоосигуряващото се лице подава в компетентната териториална дирекция. Декларирането на тези обстоятелства се извършва по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Самоосигуряващо се лице 2018 – осигурителен доход

Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски авансово и окончателно.

Авансовите осигуровки се внасят върху осигурителен доход между минималния и максималния, които са определени със ЗБДОО за 2018 г.

Самоосигуряващо се лице 2018 – минимален осигурителен доход

Отпада прилаганият до края на 2017 г. диференциран размер на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.

От началото на 2018 г. е въведен фиксиран минимум на осигурителния доход от 510 лв., върху не по-малко от който самоосигуряващите се лица плащат авансово осигуровки за месеца. Този размер е определен с чл. 9, т. 2 от ЗБДОО за 2018, като се прилага и спрямо самоосигуряващите се лица, които тепърва започват дейност през 2018 г.

Във връзка с горепосоченото, в чл. 6, ал. 2, т. 2 от КСО са заличени думите „определен съобразно облагаемия им доход за дейността като самоосигуряващо се лице“ в сила от началото на 2018 г.

Добре е да се напомни, че диференцирния размер на минималния осигурителен доход за 2017 г. все още ще се взима предвид, но само и единствено по отношение на авансовите вноски и годишното изравняване на осигурителния доход от самоосигуряващите се лица за миналата година.

Самоосигуряващо се лице 2018 – земеделски производител и тютюнопроизводител

Минималният месечен размер на осигурителният доход за регистрираните земеделски производители (стопани) и тютюнопроизводителите за 2018 г. е увеличен от 300 на 350 лв.  (първоначално беше предвидено да е 480 лв.). Новият размер е въведен с чл. 9, т. 3 от ЗБДОО за 2018.

Самоосигуряващо се лице 2018 – максимален  осигурителен доход

Размерът на максималният месечен осигурителен доход за 2018 г. е определен с чл. 9, т. 4 от ЗБДОО за 2018. Максимумът на месечният осигурителен доход за 2018 г., в това число за самоосигуряващите се лица, очаквано се запазва в размер на 2600 лв.

Самоосигуряващо се лице 2018 – срок за внасяне на авансовите осигуровки

В сила от началото на 2018 г. е прецизиран, но без да се внасят промени по същество,  текстът на чл. 7, ал. 4 от КСО относно срокът за внасяне на месечните авансови вноски от самоосигуряващите се лица. Направено е като по отношение на срока в чл. 7, ал. 4 от кодекса е добавено, че става въпрос за авансовите осигурителни вноски на самоосигуряващите се лица (по чл. 6, ал. 8 от КСО), които така или иначе и досега са се внасяли до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат (например за февруари 2018 г. – до 25 март 2018 г.).

Самоосигуряващо се лице 2018 – годишно изравняване на осигурителния доход за 2017 г.

Окончателните осигуровки се внасят при годишното изравняване на осигурителния доход за 2017 г. върху разликата между действителните доходи от трудова дейност на самоосигуряващото се лице и неговия авансов осигурителен доход. При годишното изравняване на доходите не участват тези, които не са от трудова дейност – например авторските и лицензионни възнаграждения, субсидиите на земеделските стопани и др.

Годишното изравняване се извършва чрез Таблица 1, която е приложение към годишната данъчна декларация.

Ре­гис­т­ри­ра­ни­те зе­ме­дел­с­ки сто­па­ни и тютюноп­ро­из­во­ди­те­лите не извършват годишно изравняване на доходите от производство на неп­ре­ра­бо­те­на рас­ти­тел­на и/или животинс­ка про­дук­ция.

Срокът за внасяне на окончателните осигурителни вноски е до 30 април 2018 г.

Вижте повече подробности по темата в нашата публикация, специално посветена на годишното изравняване на осигурителния доход за 2017 г.

Авансовите и окончателните осигуровки се дължат от самоосигуряващите се лица и се превеждат по сметка на съответната териториална дирекция на НАП за събиране на този вид вземания.

Невнасянето на осигурителните вноски за ДОО лишава самоосигуряващото се лице от осигурителни права.

 

Самоосигуряващо се лице 2018 – Допълнително задължително пенсионно осигуряване

Самоосигуряващите се лица, които са родени след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в Универсален пенсионен фонд (УПФ).

Размерът на осигуровките за ДЗПО в УПФ за 2018 г. е следният:

УПФ 5 %

Размерът на осигуровките за този фонд не се променя в сравнение с 2017 г.

Осигурителният доход за УПФ съвпада с този за ДОО.

Осигурителните вноски за УПФ се внасят от самоосигуряващото се лице едновременно с осигуровките за ДОО по сметката за ДЗПО на съответната териториална дирекция на НАП.

Самоосигуряващите се лица не подлежат на осигуряване в професионален пенсионен фонд (ППФ).

Самоосигуряващо се лице 2018 – здравни осигуровки

За самоосигуряващите се лица, които са задължително осигурени в  НЗОК, се внасят и здравни осигуровки. За разлика от социалното осигуряване, здравното осигуряване на пенсионерите, които са самоосигуряващи се не е по желание, а е задължително.

Размерът на задължителните здравни вноски за 2018 г. е следният:

здравно осигуряване 8 %

Размерът на здравните осигуровки не се променя в сравнение с 2017 г.

Самоосигуряващите се лица внасят здравни осигуровки авансово и окончателно.

Авансовите здравни вноски се внасят върху осигурителен доход между минималния и максималния, които са определени за ДОО (разгледани са по-горе в настоящата публикация).

Срокът за внасяне на авансовите здравни осигуровки е до 25-то число на следващия месец (например за февруари 2018 г. – до 25 март 2018 г.).

Начинът, по който се извършва годишното изравняване за здравно осигуряване в общи линии е сходен с този за ДОО. Годишното изравняване се извършва чрез Таблица 2, която е приложение към годишната данъчна декларация.

Срокът за внасяне на окончателните здравни вноски за 2017 г. е до 30 април 2018 г.

Авансовите и окончателните здравни осигуровки се дължат от самоосигуряващите се лица и се превеждат по сметка на съответната териториална дирекция на НАП за съ­би­ра­не на приходите за НЗОК.

Невнасянето на повече от 3 месечни здравни вноски за предходните 36 месеца лишава самоосигуряващото се лице от здравноосигурителни права.

 

Осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица 2018 – обобщени размери

В обобщение размерите на дължимите осигуровки от самоосигуряващо се лице 2018, изглеждат по следния начин:

родени преди 1 януари 1960 г. родени преди 1 януари 1960 г.
ДОО 19,8 %

 

23,3 % (*)

 

ДЗПО УПФ
ППФ
здравно 8 % 8 %

(*) избрали да се осигуряват и във фонд „ОЗМ“

родени след 31 декември 1959 г. родени след 31 декември 1959 г.
ДОО 14,8 %

 

18,3 % (*)

 

ДЗПО УПФ 5 % 5 %
ППФ
здравно 8 % 8 %

(*) избрали да се осигуряват и във фонд „ОЗМ“

Самоосигуряващо се лице 2018 г. и граждански договор

При изплащане на възнаграждение по граждански договор на самоосигуряващо се лице 2018 г. не се внасят социални и здравни осигуровки от възложителя. Самоосигуряващото се лице внася осигурителни вноски върху тези доходи при извършване на годишното изравняване. Основание за това е разпоредбата на чл. 11 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Самоосигуряващо се лице 2018 – подаване на данни и деклариране на задължения

Самоосигуряващото се лице е длъжно, също така,  да подава ежемесечно данни за осигуряването си с декларация образец № 1 и ежегодно да декларира общите суми на дължимите задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване с декларация образец № 6. Декларация образец № 1 се подава в компетентната териториална дирекция на НАП до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Декларация образец № 6 се подава еднократно до 30 април на следващата година. Начинът за подаване на двете декларации е определен в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

осигуровки при граждански договор 20 февр.

Осигуровки по граждански договор 2018

Какви осигуровки се плащат по граждански договор 2018.

Осигуровки при граждански договор се плащат за работещите без трудово правоотношение.

Става въпрос за лица, които полагат труд по договори, сключени основно съгласно Закона за задълженията и договорите. При гражданските договори лицата предоставят определен резултат (веществен труд), а не работна сила както е при трудовите договори. В масовия случай гражданските договори се сключват писмено, въпреки че законът не поставя изрично изискване за писмена форма. Но дори и устно сключен неговият предмет е свързан с предоставяне на предварително уговорен определен трудов резултат.

За разлика от трудовите, гражданските договори не подлежат на задължителна регистрация в НАП.

Обхват на осигуряването

Между осигурените социални рискове и фондовете на ДОО съществува връзка:

осигурени социални рискове фондове на ДОО

Лицата по граждански договори са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.

Иначе казано тези лица задължително се осигуряват във фонд „Пенсии“ на ДОО.

Осигуровки при граждански договор с пенсионер

Това не се отнася за пенсионерите, които работят по граждански договори – те се осигуряват социално само по желание. Основание за това е разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО.

По нататък към връзката между рисковете и фондовете на ДОО може да се добави и тяхната взаимозависимост с размерите на осигуровките. Съобразно осигурените социални рискове, осигуровки по граждански договор се внасят в размерите, които са определени за съответните фондове на ДОО:

осигурени социални рискове

фонд „Пенсии“

осигуровки в размерите за този фонд

 

Осигуровки при граждански договор за ДОО

Размерите и разпределението за 2018 г. на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ на ДОО са следните:

фонд „Пенсии“

родени преди 1 януари 1960 г. родени след 31 декември 1959 г.
общо 19,8 % от които: общо 14,8 % от които:
11,02 % за осигурител

 

8,78 % за осигурен

 

8,22 % за осигурител

 

6,58 % за осигурен

 

Прави впечатление, че от началото на 2018 г. размерът на осигуровките за фонд „Пенсии“ на ДОО е увеличен с 1 процентен пункт. От който (1 процентен пункт) 0,56 са за сметка на осигурителя, а 0,44 за сметка на осигуреното лице.

Основата, върху която се определят дължимите осигуровки при граждански договор е осигурителният доход на лицето. Това е полученото възнаграждение по гражданския договор след намаляването му с разходите за дейността по ЗДДФЛ (25 %).

Осигуровки при граждански договор под МРЗ

Ако лицето работещо по граждански договор няма друго основание за осигуряване осигурителни вноски се дължат само когато възнаграждението е равно или надвишава минималната работна заплата (510 лв. за 2018 г.) след намаляването му с разходите за дейността.

Когато лицето работещо по граждански договор има друго основание за осигуряване осигуровки се дължат върху размера възнаграждението по гражданския договор независимо дали надвишава минималната работна заплата след намаляването му с разходите за дейността.

Осигуровки при граждански договор се дължат върху не повече от максималния осигурителен доход, който е определен със ЗБДОО за съответната година  (2600 лв. за 2018 г.).

Плащане на осигуровки по граждански договор за ДОО

Осигуровките за лицата по граждански договори се внасят от възложителят (осигурител) по  сметка на съответната териториална дирекция на НАП за събиране на този вид вземания, в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. Дължимостта на осигуровки при граждански договор е стриктно обвързана с изплащане на възнаграждението, а не само с полагането на труд както е например за работниците и служителите.

Невнасянето на осигурителните вноски за ДОО от възложителя (осигурител) не лишава лицата по граждански договори от осигурителни права.

 

Осигуровки при граждански договор за ДЗПО

Лицата по граждански договори, които са родени след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в Универсален пенсионен фонд (УПФ).

Осигуровки при граждански договор с пенсионер

Това не се отнася за пенсионерите, които работят по граждански договори – те се осигуряват за УПФ само по желание.

Размерът и разпределението на осигуровките за ДЗПО в УПФ за 2018 г. са следните:

УПФ

общо 5 % от които:
2,8 % за осигурител

 

2,2 % за осигурен

 

Осигурителният доход за УПФ съвпада с този за ДОО. Основание за това е разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от КСО.

Плащане на осигуровки по граждански договор за УПФ

Осигуровки по граждански договор за УПФ се внасят от възложителят (осигурител) едновременно с вноските за ДОО по сметката за ДЗПО на съответната териториална дирекция на НАП. Това означава, че и за ДЗПО плащането на осигуровки при граждански договор е стриктно обвързана с изплащане на възнаграждението, а не само с полагането на труд както е например за работниците и служителите.

Лицата по граждански договори не подлежат на осигуряване в Професионален пенсионен фонд.

 

Здравни осигуровки при граждански договор

За лицата по граждански договори, които са задължително осигурени в НЗОК, се внасят и здравни осигуровки.

Здравни осигуровки при граждански договор с пенсионер

За разлика от социалното осигуряване, здравното осигуряване на пенсионерите по граждански договор не е по тяхно желание, а е задължително. Това е така, защото в ЗЗО не е предвидена възможност да избират дали да се осигуряват, както е при социалното им осигуряване.

Размерът и разпределението на здравните вноски за 2018 г. е следното:

 здравно осигуряване
общо 8 %, които се разпределят в съотношение 60:40:
4,8 % за осигуряващ

 

3,2 % за осигурен

 

Осигурителният доход за здравно осигуряване при гражданските договори в общи линии съвпада с този за ДОО.

Плащане на здравни осигуровки при граждански договор

Здравните осигуровки се внасят от възложителят (осигуряващ) по сметката на съответната териториална дирекция на НАП за съ­би­ра­не на при­хо­ди­те за НЗОК в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. Плащането на здравни осигуровки при граждански договор е стриктно обвързана с изплащане на възнаграждението, а не само с полагането на труд както е например за работниците и служителите.

Невнасянето на здравни вноски от възложителят (осигуряващ) не лишава лицата по граждански договори от здравноосигурителни права.

 

Осигуровки при граждански договор 2018 – обобщени размери:

В обобщение размерите и разпределението на осигуровките за лицата по граждански договори изглежда по следния начин:

родени преди 1 януари 1960 г. родени след 31 декември 1959 г.
осигурител осигурен общо осигурител осигурен общо
ДОО 11,02 %

 

8,78 % 19,8 % 8,22 %

 

6,58 % 14,8 %
ДЗПО УПФ 2,8 % 2,2 % 5 %
ППФ
здравно 4,8 % 3,2 % 8 % 4,8 % 3,2 % 8 %
Осигуровки при граждански договор за самоосигуряващо се по КСО лице

При изплащане на възнаграждение по граждански договор на самоосигуряващо се по КСО лице не се внасят социални и здравни осигуровки от възложителя. Самоосигуряващото се лице внася осигурителни вноски върху тези доходи при извършване на годишното изравняване. Основание за това е разпоредбата на чл. 11 от наредбата за самоосигуряващите се лица.

Деклариране на данни пред НАП по повод осигуровки при граждански договор

Възложителят (осигурител/осигуряващ) е длъжен, също така,  да подава ежемесечно данни за осигурените от него лица с декларация образец № 1 и да декларира общите суми на дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и здравни осигуровки с декларация образец № 6.

Декларация образец № 1 поотделно за всяко осигурено лице се подава в компетентната териториална дирекция на НАП до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението по гражданския договор. За лицата по граждански договори декларация образец № 1 се подава с код за вид осигурен „14“.

Декларация образец № 6 се подава едновременно с декларация/и образец № 1.

Начинът за подаване на двете декларации е определен в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

среден осигурителен доход декември 2017 16 февр.

Среден осигурителен доход за месец декември 2017 г.

Среден осигурителен доход декември 2017 г.

По данни на НОИ за месец декември 2017 г. изчисленият среден осигурителен доход за страната е 888,10 лв. За сравнение средният осигурителен доход за ноември 2017 г. беше 851,25 лв.

Средномесечен осигурителен доход за изчисляване на пенсия

Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. Основание за това е разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.

Средномесечен осигурителен доход за 12-те календарни месеца

Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. е 821,51 лв.

Това означава, че определеният среден осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите от НОИ пенсии през месец януари 2018 г. За сравнение неговият размер през декември 2017 г. беше 815,96 лв.

Източник: http://www.nssi.bg/