Категория: осигуровки

Осигуровки

Осигуровки в България се плащат при извършване на трудова дейност (социално осигурителни вноски). Или въз основа на българско гражданство (здравни вноски).

Социални осигуровки

Полагането на труд е в основата за възникване на задължение за социално осигурителни вноски. Социалните осигуровки включват осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО. Осигуровките за ДОО покриват краткосрочни обезщетения (при болест, майчинство, безработица, трудова злополука, професионална болест и т.н.) и пенсии. Осигурителните вноски за ДЗПО в УПФ дават право на втора пенсия, която допълва държавната пенсия от ДОО. А осигурителните вноски в ППФ на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране за работилите при вредни условия на труд (първа и втора категория). Осигурените лица (работници, служители, договори за управление, изборни длъжности, самоосигуряващи се лица, граждански договори и др.), осигурителния доход, размера на осигурителните вноски периодите на осигуряване и придобиването на осигурителни права са определени в КСО.

Здравни осигуровки

Всички български граждани са задължително осигурени в НЗОК. Здравните осигуровки се внасят от работодателя, самоосигуряващото се лице или са за сметка на държавния бюджет (за деца до 18 г., пенсионери от ДОО, студенти до 26 г., лица с обезщетение за безработица или право на социално  подпомагане и др.). Безработните без право на обезщетение внасят здравни вноски за своя сметка.

Когато са в чужбина българските граждани могат да се освободят от внасяне на здравни вноски в България при определени условия.

Някои чужди граждани също са задължително осигурени в НЗОК. При получено разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в България.

Лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, здравно осигурителния доход, размера на здравните вноски, формирането на здравния статус и правото на здравна помощ са определени в ЗЗО.

нов здравноосигурителен модел 28 сеп.

Варианти за промени на здравната система

Предложения за нов здравноосигурителен модел

Предложенията за нов здравноосигурителен модел вече са представени от Министерство на здравеопазването.

Основните цели, които си поставя възможното бъдещо реформиране на здравната система, са следните:

  • подобряване ефективността на използването на средствата;
  • регулиране на териториалните дисбаланси;
  • засилване на контрола и намаляване на нерегламентираните разходи;
  • повишаване удовлетвореността на пациентите.

Предложени са два варианта на нов здравноосигурителен модел:

Вариант А на нов здравноосигурителен модел

Този вариант предвижда участие на частни застрахователи в здравната система наравно с Националната осигурителна каса (НЗОК).  Един вид двустълбов модел основан на избор между НЗОК и частни застрахователи, които са равнопосавени и се конкурират помежду си.

Здравната вноска се запазва в същия размер (8 на сто) и продължава да се събира от Националната агенция за приходите. Но след това се насочва към НЗОК или към частен застраховател в зависимост от направения от здравноосигуреното лице избор.

Този модел не изключва възможността генерираната доходност при ефективно управление на средствата да се разпределя по определени правила между осигурените лица.

Вариант Б на нов здравноосигурителен модел

Вторият вариант е базиран на тристълбов модел, който включва:

  • Първи стълб – Задължително осигуряване – 8%-но здравно осигуряване;
  • Втори стълб – Задължително здравно застраховане – задължителна за всички здравна застраховка с фиксирана премия;
  • Трети стълб – Доброволно здравно застраховане – класическо застраховане.

Може да се разглежда като преминаване от чисто солидарен към персонализиран здравноосигурителен модел. Това предполага смесена система на финансиране с няколко нива. При която средствата да се генерират от 8 %-ната задължителна осигурителна вноска и фиксираната (в рамките на годината) задължителна застрахователна премия.

Този вариант предвижда НЗОК да остане, както досега, единствения осигуряващ. Но освен това, всеки задължително здравно осигурен ще е длъжен да се застрахова допълнително за покриване на лечение (критични заболявания и злополуки) от обхвата на основния пакет.

По отношение задължителното здравно застраховане, този вариант предвижда:

– застрахователната премия да не зависи от доходите на лицето;

– застрахователната премия да се изплаща еднократно за годината или на месечни вноски.

– застрахователите да нямат право да отказват застраховане на здравно осигурен;

– гражданите да имат право свободно да избират и да променят своя застраховател;

– държавата да покрива застраховките на пенсионери, безработни, социално слаби и деца;

държавните служители сами да заплащат допълнителната задължителна застраховка.

Подробното представяне на двата варианта на нов здравноосигурителен модел е достъпно на интеренет страницата на Министерство на здравеопазването.

Десислава Стефанова, главен експерт в ЦУ на НАП

осигуровки за субсидии 5 сеп.

Дължат ли се социални осигуровки върху субсидиите на земеделците

Социални осигуровки за субсидии

Самоосигуряващ се за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка (основание чл. 5, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване).

Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица, в т.ч. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите, се дължат авансово и окончателно (основание чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО). С уточнението, че регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност (основание чл. 6, ал. 10 от КСО).

Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, най-общо включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от КСО). А при формиране на годишния осигурителен доход за лицата, които определят окончателен размер на осигурителния доход, се взима предвид облагаемия доход от упражняване на съответната трудова дейност (основание чл. 6, ал. 9 от КСО).

Определянето на годишния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите е регламентирано в чл. 3, ал. 3, т. 1 и 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).

Въпросните разпоредби ясно, невдусмислено и категорично изключват от годишния осигурителен доход сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет.

Изводът относно социалните осигуровки за субсидии

Въпросните средства са подпомагане във връзка с изпълнение на определени национални мерки или реализиране на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, а не са доходи от трудова дейност.

Иначе казано сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет не са осигурителен доход по смисъла на КСО.

Това означава, че не се дължат социални осигуровки за субсидии на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите.

 Освен че се обуславя от действащото осигурително законодателство, този извод се подкрепя и от досегашната официална практика на НАП:

– Становище на Изпълнителния директор на НАП с Изх.№ 20-00-328 от 22.12.2011 г.;

– Становище на Изпълнителния директор на НАП с Изх.№ № 20-00-62 от 20.03.2012 г.;

– утвърдения от Изпълнителния директор на НАП Наръчник по задължително социално и здравно осигуряване и гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя – 2018 г., ФИШ І.I.8.3;

– отговори на писмени запитвания, които са достъпни в системата Въпроси и отговори на интернет страницата на НАП.

 

Извън горепосоченото и в случай, че за част от годината лицето подлежи на осигуряване по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, въпросните средства подлежат на годишно изравняване по посочения във въпросната разпоредба ред, но само и единствено за целите на здравното осигуряване и то в качеството на лице по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.

нриоврзоввфгврсои 24 авг.

Приета е новата наредба за внасяне на задължителните вноски и избор на осигуряване

НРИОВРЗОВВФГВРСОИ.

В Държавен вестник, брой 70 от 24.08.2018 г. е обнародвано Постановление на Министрески съвет № 175 от 20 август 2018 г. за приемане на

Наредба за реда за избор на осигуряване, внасяне и разпределяне на задължителни осигурителни вноски, вноските за Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и за обмен на информация (НРИОВРЗОВВФГВРСОИ)

Припомняме, че наредбата беше отменена с Решение на Върховния административен съд № 410 от 10 януари 2018 г., в сила от 22 май 2018 г. по административно дело № 12089 от 2015 г. (ДВ, бр. 42 от 2018 г.), оставено в сила с Решение № 5894 от 2018 г. на петчленен състав на ВАС.

Съображенията за отмяната на НРИОВРЗОВВФГВРСОИ бяха допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, уредени със Закона за нормативните актове

В резултат на отмяната на наредбата липсваше подзаконова нормативна уредба, с която:

  • да се регламентират правила и ред за изчисляване и внасяне на осигурителните вноски от осигурителите и самоосигуряващите се лица;
  • да са регламентирани редът и начинът за избор за промяна на осигуряване по Кодекса за социално осигуряване;
  • да се регламентират правила и ред за обмена на информация между НАП, НОИ, НЗОК, МФ и пенсионноосигурителните дружества, за внасяне и разпределяне на задължителните вноски и информация за натрупаните средства в индивидуалните партиди на осигурените лица;
  • др.
Приемане на НРИОВРЗОВВФГВРСОИ

Съдържанието на новата наредба е идентично с това на отменената и не променя досега установения ред, а по-скоро се запълва възникналата законодателна празнота.

С приемането на наредбата ще се възобнови възможността НАП да изпълнява законоустановените функции по администриране на задължителните осигурителни вноски, които по закон е длъжна да събира, както и да събира, обработва и предоставя информацията, свързана с тези вноски.

Новата НРИОВРЗОВВФГВРСОИ влиза в сила от 24.08.2018 г. – деня на обнародването й в Държавен вестник.

С преходните и заключителните разпоредби на наредбата се създава специален ред за уреждане на случаите, възникнали в периода от отмяната на нормативния акт до влизане в сила на новата наредба.

езок 7 авг.

Европейска здравноосигурителна карта

Какво представлява ЕЗОК.

ЕЗОК е безплатна карта, която в случай на нужда осигурява достъп до държавно медицинско обслужване при временен престой в друга държава-членка на Европейския съюз (ЕС). И то при същите условия като на здравноосигурените в същата държава-членка.

Какво НЕ покрива ЕЗОК

Европейската здравноосигурителна карта покрива само държавното медицинско обслужване, чието оказване е станало необходимо при престой в друга държава-членка. В този смисъл ЕЗОК не се отнася за частното зравно обслужване. Европейската здравноосигурителна карта не покрива и медицински разходи, ако пътувате с цел специално да получите (планирано) лечение. ЕЗОК не е пълна алтирнатива на застраховка при пътуване и не покрива разходи като обратен полет до държавата по произход или загубен/откраднат багаж и др. лични вещи.  Освен това е добре да се има предвид, че Европейската здравноосигурителна карта не гарантира безплатно медицинско обслужване. Това е така, защото здравноосигурителната система на всяка държава-членка е различна. Иначе казано услуги, които не се заплащат у дома, може да не са безплатни в другата държава-членка.

Повече от 200 млн. граждани на ЕС разполагат с ЕЗОК, което по данни на Европейската комисия е около 40 % от цялото осигурено население на Съюза. Лечебните заведения, които извършват държавно медицинско обслужване са длъжни да признават и приемат Европейската здравноосигурителна карта. При неправомерни случаи на отказ пациентите могат да се свържат със здравните власти на държавата, в която са на посещение. А при последвал отказ могат да се обърнат към здравните власти на собствената си държава. По отношение на България това е Националаната здравноосигурителна каса (НЗОК). Друга алтернатива е да се възползвате от системата за разрешаване на спорове в ЕС – СОЛВИТ.

Издаване на ЕЗОК

В България срокът за издаване на Европейска здравноосигурителна карта на лица с непрекъснати здравноосигурителни права е 15 календарни дни.

Заявлението за издаване на ЕЗОК може да бъде разпечатано от интернет страницата на НЗОК. Подава се лично или от упълномощено лице, като се представя задължително и лична карта. Указания за попълване на заявлението също са достъпни на интернет страницата на НЗОК. А самото заявление за издаване на Европейска здравноосигурителна карта можете да подадете на следните адреси.

Десислава Стефанова, главен експерт в ЦУ на НАП

проект на нриоврзоввфгврсои 6 авг.

Наздорът на НОИ одобри проект на наредба по осигуряването

Проект на НРИОВРЗОВВФГВРСОИ

На 03 август 2018 г., в петък се е провело заседание на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт (НОИ).

На заседанието е разгледан и проектът на Постановление на Министерския съвет (ПМС) за приемане на Наредба за реда за избор на осигуряване, внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски, вноските за Фонд „ГВРС“ и за обмена на информация (проект на НРИОВРЗОВВФГВРСОИ).

Припомняме, че въпросната наредба беше отменена с решение на ВАС, в сила от 22 май 2018 г. Решението на ВАС е под № 410 от 10 януари 2018 г. по административно дело № 12089 от 2015 г. Вижте пълния текст на решението на ВАС за отмяна на наредбата.

На заседанието в петък Надзорният съвет на НОИ единодушно е утвърдил проекта на ПМС на НРИОВРЗОВВФГВРСОИ, чието евентуално последващо приемане да запълни празнотата от отмяната.

авансов осигурителен доход 3 авг.

Избор на осигурителен доход от самоосигуряващите се

Авансов осигурителен доход за самоосигуряващо се лице

С темата избор на авансов осигурителен доход за самоосигуряващите се лица продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. № 2_85 от 02.02.2018 г. на Дирекция ОДОП Варна.

Фактите по случая са следните:

Самоосигуряващо се лице полага личен труд в търговско дружество. Всеки месец внася осигурителни вноски върху 510 лв. Но получава възнаграждение за положеният личен труд в дружеството в размер на 800 лв.

Поставеният към НАП въпрос е има ли право самоосигуряващото се лице да внася осигурителни вноски върху 800 лв. И по този начин да не дължи осигуровки при определяне на годишния осигурителен доход ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е разгледан обхватът на осигуряване на самоосигуряващите се лица по Кодекса за социално осигуряване (КСО).

За целите на отговора е акцентирано, че авансовите осигурителни вноски за самоосигуряващите се лица се дължат върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година (на основание чл. 6, ал. 8 от КСО).

Посочено е, също така, че самоосигуряващите се лица определят окончателен  размер на осигурителния доход и годишен осигурителен доход (на основание чл. 6, ал. 9 от КСО).

Разяснено е, че в чл. 9, т. 2 на ЗБДОО за 2018 г. е определен минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица в размер на 510 лв., а в т. 4 максимален месечен размер на осигурителния доход – 2600 лв.

Изводът

Направен е изводът, че месеченият размер на осигурителния доход, върху който следва самоосигуряващите лица да внасят задължителни осигурителни вноски е между 510 лв. и 2600 лв. Следователно няма пречка самоосигуряващото се лице да избере да внася авансови осигурителни вноски върху 800 лв.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки при търговия с валута 10 юли

Здравни осигуровки при търговия с валута

Изравняване на здравни осигуровки при търговия с валута

С темата годишно изравняване на здравни осигуровки при търговия с валута продължаваме нашата поредица, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 94-00-52 от 21.05.2018 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Безработно лице се осигурява здравно по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване. През 2016 и 2017 г. е получило доходи от търговия с чуждестранна валута. Според лицето тези доходи имат непостоянен характер. Поради това при подаване на годишната данъчна декларация лицето е направило изравняване на месечния осигурителен доход за здравно осигуряване само в месеците, в които са получени доходите, а не за цялата година.

Поставеният към НАП въпрос е правилно ли е попълнена Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация. Става въпрос за дължимите здравни осигуровки при търговия с валута.

Резюме на отговора на НАП:

В началото е разяснена нормативната уредба относно осигуряването по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване.

Акцентирано е, че лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, които през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, са включени в кръга на лицата, които извършват годишно изравняване на осигурителния доход за съответната година. 

След това са разгледани указанията за попълване на на Таблица 2. Като в тази връзка изрично е посочено, че Сумата на ред 13, формирана от облагаеми доходи, подлежащи на данъчно облагане съгласно данните от данъчната декларация, получени от лицата, които не са осигурени на друго основание и са внасяли здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, се разделя на броя на месеците, през които лицето се е осигурявало на това основание, независимо от броя на дните през месеца, в които е лице по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО.”.

Предоставено е същественото разяснение, че Основанието за здравно осигуряване на лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО не възниква въз основа на извършвана от тях трудова дейност или от момента на получаване на доходите, поради което не може да бъде обвързано и отнасяно към периоди на извършване на такава дейност или само в периодите, в които е получен доходът. За да извършват годишно изравняване на осигурителния доход, за тези лица е достатъчно да са внасяли здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО и да са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане.”.

Изводът

През цялата година лицето е подлежало на задължително здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО и е получило доходи от търговия с чужда валута, подлежащи на данъчно облагане. Въз основа на действащите разпоредби е направено заключението, че лицето следва да определи окончателен размер на месечния осигурителен доход за цялата година, съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки при анулиран болничен 28 юни

Осигуровки при анулиран болничен

Осигуровки при анулиран болничен

С темата осигуровки при анулиран болничен продължаваме нашата поредица, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 3_543 от 13.03.2018 г. на Дирекция ОДОП Велико търново.

Фактите по случая са следните:

С писмо на РЗИ лице е уведомено, че е анулиран първичен болничен лист за проведено лечение.

Поради анулиране на болничния лист работодателят изисква от лицето да възстанови сумата в касата на предприятието.

Поставеният към НАП въпрос е относно дължимите осигуровки при анулиран болничен лист?

Резюме на отговора на НАП:

Разяснена е възможността работодателят да коригира  подадената декларация образец № 1 по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. Като подаде декларация с коректните данни и попълнен код за корекция, както и сроковете за това.

В отговора е посочено, че На основание чл. 40, ал. 5 от КСО осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.”.

Акцентирано е, че “осигурителят не дължи възнаграждение за първите три работни дни от временната неработоспособност в случаите, когато болничният лист е отменен или анулиран от органите на медицинската експертиза – липсва правно основание и първичния оригинален документ, въз основа на който следва да се извърши плащането.”. Упоменато е същото така, че След като анулирането на издадения болничен лист от компетентния орган е налице и е влязло в сила, първите три дни по болничния лист не следва да бъдат изплащани от осигурителя.

Изводът

Направено е заключението, че “внесените осигурителни вноски по недължимо възнаграждение следва да бъдат възстановени на работодателя от компетентната ТД на НАП по реда на чл. 128 и чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.”.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки на земеделски производител в майчинство 16 май

Осигуровки на земеделски производител в майчинство без право на обезщетение

Осигуровки на земеделски производител в майчинство.

С темата осигуровки на земеделски производител в майчинство без право на обезщетение продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 3_273 от 05.02.2018 г. на Дирекция ОДОП Велико Търново.

Фактите по случая са следните:

Регистриран земеделски стопанин ползва отпуск поради бременност и раждане, но без право на обезщетение по КСО.

Част от поставените към НАП въпроси са следните:

  1. Как следва да се извършва осигуряването на лицето за периода, през който ползва отпуск поради бременност и раждане без право на парично обезщетение за това?
  2. В какъв размер следва да е здравноосигурителната вноска на лицето и върху какъв осигурителен доход се изчислява за периода на отпуск поради бременност и раждане?
  3. Къде следва да се посочат дните от периода на отпуск поради бременност и раждане, за които лицето няма право да получава обезщетение по КСО – в т. 16.3 или вт. 16.4 на  декларация образец № 1?
Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е акцентирано, че В случаите, когато самоосигуряващите се лица, които са осигурени и във фонд „Общо заболяване и майчинство“ са във временна неработоспособност поради бременност и раждане,  за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и периодите, през които не са имали право на парично обезщетение.”. 

В тази връзка е посочено, също така, че За периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО осигурените лица не следва да подават декларация за прекъсване на дейността си с препратка към чл. 1, ал. 2, изр. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.

Разяснено е, че За тези периоди се дължат здравноосигурителни вноски съгласно разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски стопани, определени със ЗБДОО за съответната година в размер, равен на дължимата от работодателя част от вноската, която както за 2017 г., така и за 2018 г. е 4,8 %. Минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани съгласно ЗБДОО за 2017 г. е 300 лв., а за 2018 г. – 350 лв.”.

Изводът относно осигуровки на земеделски производител в майчинство

Направен е изводът, че ако лицето е осигурено за общо заболяване и майчинство, и не извършва никаква трудова дейност като самоосигуряващо се лице на каквото и да е основание за времето, през което е в отпуск поради бременност и раждане, то този период се зачита за осигурителен стаж без да се внасят осигурителни вноски за ДОО, независимо от обстоятелството, че лицето няма право на парично обезщетение по КСО”. Посочено е, че “Същото дължи вноски за здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО.”.

За целите на отговора е акцентирано, че при подаване на данни с декларация образец № 1 дните в отпуск поради бременност и раждане на лицето, според указанията за попълване на декларацията, следва да се посочат в т. 16.3., в която се попълват и дните без право на обезщетение по КСО.”.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки върху дневни при командировка в ЕС 12 май

Дневните при командироване в ЕС като осигурителен доход

Осигуровки върху дневни при командировка в ЕС.

С темата осигуровки върху дневни при командировка в ЕС продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. № 96-00-281 от 22.11.2017 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Основната дейност на дружество в България е строителство и търговия в магазин за домашни потреби.

Предприятието има сключени договори за извършване на дейности на територията на държава-членка на ЕС – строителство и ремонт на кораби. За извършване на дейността се наемат работници в България и се сключват трудови договори. Лицата се командироват за период средно за 3 месеца, но и за по-дълъг период до 12 месеца. Разходите за командировка са за сметка на предприятието.

Поставеният към НАП въпрос е:

Признават ли се дневни в размер на 35 евро в двоен размер и дължат ли се осигуровки по реда на КСО ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е акцентирано, че Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност.”. 

Посочено е, също така, че На основание чл. 6а, ал. 1 от КСО, в редакцията след 30.12.2016 г., осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава ….”.

И в тази връзка „Осигурителният доход се определя по реда на чл. 6а, ал. 1 от КСО, когато спрямо работниците е определено за приложимо българското осигурително законодателство, което се определя съгласно Регламент (ЕО) 883/2004 и Регламент (ЕО) 987/2009 г.“.

Разяснено е, че Съгласно чл. 1, ал. 8, т. 1 от НЕВДПОВ не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху дневните пари при командировка до двукратния им размер, определен в нормативен акт …”.

За целите на отговора е акцентирано, че “в случаите на командироване или изпращане на работници и служители по смисъла на чл. 121, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ няма изрично регламентирано задължение  работодателят да изплаща дневни пари на командирования или изпратения работник или служител. Поради това, при уговаряне на допълнителни финансови средства за времето на командироването или изпращането (пари за изхранване, бонуси за командироване и др.) същите се вземат предвид при определяне на месечния осигурителен доход на лицата.”.

Изводът относно осигуровки върху дневни при командировка в ЕС

Направен е изводът, че От гледна точка на осигурителното законодателство въпросните средства представляват доходи от трудова дейност по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО (част от брутното трудово възнаграждение) и при липса на законово установен праг, под който не се внасят осигурителни вноски (двукратния размер, определен в нормативен акт), осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване следва да се начисляват и внасят върху техния пълен размер, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за осигурените лица.”.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

В този смисъл са и останалите отговори на НАП по темата, включително, но не само писмо с Изх. М-24-36-6 от 26.05.2017 г. на Централно управление на агенцията.

здравни осигуровки за пенсионери 10 май

Здравно осигуряване на самоосигуряващ се пенсионер

Здравни осигуровки за пенсионери, които са самоосигуряващи се лица.

С темата здравни осигуровки за пенсионери, които са самоосигуряващи се лица продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 041925 от 07.02.2018 г. на Централно управление на агенцията.

Фактите по случая са следните:

Лице, пенсионер от държавното обществено осигуряване (ДОО) е собственик на фирми – ЕТ и ЕООД.

Поставеният към НАП въпрос е „защо лицето следва да внася здравноосигурителни вноски в качеството му на самоосигуряващо се лице, при условие, че е пенсионер от ДОО?“.

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е акцентирано, че Правото на обществено осигуряване е неразривно свързано със задължителния характер на осигуряването. Задължителното осигуряване гарантира прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Република България (Конституцията), която определя право на гражданите на обществено осигуряване и социално подпомагане.”. 

В тази връзка е посочено, също така, че “Един от основните принципи на задължителното здравно осигуряване в Република България е задължително участие при набирането на вноските. Здравното осигуряване е определено като задължително по закон. Чрез този принцип се постига и гарантира осигурителна закрила на лицата.”.

Упоменато е и основанието от Закона за здравното осигуряване, на което лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително здравно осигуряване.

Разяснено е, че доколкото в КСО е налице правна възможност по чл. 4, ал. 6 от същия лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, на които е отпусната пенсия, да се осигуряват по свое желание, то за целите на здравното осигуряване такава правна възможност в ЗЗО няма предвидена.”.

Разгледани са сборът и поредността на доходите за здравно осигуряване при ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход.

Изводът

Направен е изводът, че На това основание пенсионерите, които са самоосигуряващи се лица, дължат здравноосигурителни вноски и за тази дейност, независимо от факта, че са пенсионери от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд.”.

За целите на отговора е акцентирано, че В този смисъл е Решение № 7 от 27 юни 2017 г. по конституционно дело № 2 от 2017 г.бн. ДВ. бр. 53 от 4 юли 2017 г.) във връзка с искане от Върховния административен съд за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на   чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, относно работещите пенсионери, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност.”.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

Осигуряване на чужденец по договор за управление 2 апр.

Осигуряване на грузинец – съдружник и управител на ООД

Осигуряване на чужденец по договор за управление.

С темата осигуряване на чужденец по договор за управление продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 53-00-186 от 05.10.2017 г. на Дирекция ОДОП София.

Фактите по случая са следните:

Гражданин на Грузия е съдружник и управител на установено в България ООД. Основна дейност на дружеството е консултантски и одитни услуги в сферата на околната среда.

С оглед осъществяване на дейността, дружеството сключва с грузинския гражданин договори за извършване на услуги по извънтрудови правоотношения (граждански договори), в които е определено възнаграждение. Дейността по тези договори се извършва в страната по местонахождение на проекта. Обектите са в страни извън Европейския съюз и по-рядко в България. Към запитването е приложен граждански договор, при който одитираният проект е в Грузия.

Освен това гражданинът на Грузия има договорено възнаграждение по договор за управление и контрол на българското дружество.

Уточнено е също така, че грузинският гражданин не пребивава дългосрочно или постоянно на територията на България.

Поставеният към НАП въпрос е дължат ли се осигурителни вноски върху възнагражденията по тези договори и на какво основание ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е упоменато, че КСО не разграничава лицата в зависимост от тяхното гражданство и местоживеене (пребиваване). Достатъчно основание да възникне задължение за осигуряване е да упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по българското законодателство. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване. За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО”. В тази връзка е направена препратка към препратка към чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.

Осигуряване на чужденец по договор за управление

Упоменато е, че “Управителите и прокуристите на търговски дружества са задължително осигурени по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния с доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (осн. чл. 6, ал. 3 от КСО).”.

Самоосигуряващо се лице чужденец

Посочено е също така, че “Съдружник, който е вписан за управител може да извършва и друг вид трудова дейност в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител (да полага личен труд, независимо дали получава възнаграждение). В този случай осигуряването на лицето следва да се извършва и по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т. е. по реда, определен за самоосигуряващите се лица. Съгласно цитираната разпоредба, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като съдружници в търговски дружества. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).”.

Изводът

За целите на отговора е акцентирано, че гражданинът на Грузия упражнява трудова дейност в ООД-то, която е извън дейността по управление и контрол на дружеството, т. е. и дейност като самоосигуряващо се лице.

Направен е изводът, че се дължат социални осигуровки на двете основания (по договора за увправление и като самоосигуряващо се лице) по предвидения в КСО и подзаконовите нормативни актове ред

Здравно осигуряване на чужденец в България

По отношение на здравното осигуряване обаче е обърнато внимание, че ако грузинският гражданин няма разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, лицето не попада в персоналния обхват на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО и не подлежи на задължително  здравно  осигуряване по реда на ЗЗО.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки при наследяване на ет 29 мар.

Осигуровки при наследяване на починал ЕТ

Осигуровки при наследяване на ЕТ.

С темата осигуровки при наследяване на ЕТ продължаваме нашата поредица, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 20-08-36 от 06.11.2017 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Физическо лице – едноличен търговец е починал през месец септември 2017 г. Дъщерята на лицето ще продължи дейността чрез поемане на предприятието по чл. 60, ал. 2 от Търговския закон. Но прехвърлянето на предприятието все още не е вписано в Търговския регистър.

Поставеният към НАП въпрос е относно дължимите осигуровки при наследяване на ЕТ до вписването на новата фирма в Търговския регистър?

Резюме на отговора на НАП:

Първият съществен аспект от отговора касае задълженията за личните осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице на починалия ЕТ, които се погасяват с факта на смъртта му и не преминават чрез универсално правоприемство в партримонума на наследниците.

Упоменато е, че “упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове” с препратка към чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Посочено е също така, че “в Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност“. И същевременно е направен извода, че “за целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото..

Разгледано е кои лица са самоосигуряващи се по смисъла на КСО.

Изводът

За целите на отговора е акцентирано, че физическите лица – еднолични търговци, имат качеството на самоосигуряващи се  лица и  внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка (основание от чл. 5, ал. 2 от КСО)”.

Направен е изводът, че наследникът попада в кръга на самоосигуряващите се по КСО лица след вписване в Търговския регистър. И подлежи на осигуряване за периода, през който упражнява дейност като самоосигуряващо се лице – регистриран ЕТ.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки върху доходи от биткойн 27 мар.

Осигуровки при продажба на криптовалути

Осигуровки върху доходи от биткойн.

С темата осигуровки върху доходи от биткойн продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 94-00-144 от 16.10.2017 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Физическо лице без фирма придобива в течение на няколко години биткоийн чрез търгуване на борси само за криптовалути. През 2017 г. лицето продава криптовалутата срещу реални пари (левове), които постъпват в неговата лична банкова сметка. Приходите са по договори за разлика на финансови инструменти.

Поставеният към НАП въпрос е плащат ли се осигуровки върху доходите от продажба на криптовалута ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е упоменато, че “упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове” с препратка към чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Посочено е също така, че “в Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност“. И същевременно е направен извода, че “за целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото..

Разгледано е кои лица са самоосигуряващи се по смисъла на КСО, както и реда за тяхното социално и здравно осигуряване.

Изводът

За целите на отговора е акцентирано, че доходите са придобити от търговия на борси с криптовалута-биткойн. И липсата на регистрация като търговец.

Направен е изводът, че доколкото получените доходи не са резултат от извършвана трудова дейност като самоосигуряващо се лице, те не се считат за доходи от трудова дейност. И върху тях не се дължат осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване.

Въпреки това, отговорът на НАП завършва с уговорката, че “упражняването на трудова дейност от лицата по смисъла на чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

декларация 6 12 мар.

НАП напомни на самоосигуряващите се за Декларация 6

Декларация 6 за самоосигуряващо се лице

Във връзка с декларация 6 НАП е започнала изпращането на електронни писма до самоосигуряващите се лица.

С тях им напомня, че до 30 април 2018 г. трябва да подадат въпросната декларация 6.

Това е и срокът за извършване на годишното изравняване на осигуровки през 2018 г. Вижте повече подробности по темата в нашата публикация, специално посветена на годишното изравняване на осигурителния доход за 2017 г.

В същия срок самоосигуряващите се трябва да заплатят и дължимите за 2017 г. социални и здравни осигуровки.

Плащанията към НАП може да бъдат извършени по банков път, с пощенски запис или по интернет – бързо и без такси чрез виртуалния ПОС терминал на НАП през услугата, достъпна на Портала за е-услуги на Агенцията.

Без такси клиентите на НАП могат да преведат задълженията си и чрез  физически ПОС терминали. Те са инсталирани на работните места в салоните за обслужване на НАП.

От НАП предупреждават, че в случай на наличие на непокрити задължения, самоосигуряващите се лица в бъдеще могат да загубят  правата си за осигурителен стаж при пенсиониране. За периода, за който липсва съответното плащане.

Справка за размера на дължимите здравноосигурителни вноски и лихвите към тях клиентите на администрацията могат да направят чрез електронната услуга „Здравноосигурителен калкулатор“.

Източник – http://www.nap.bg/

За осигуровките на самоосигуряващите се лица можете да прочетете подробно и в нашата публикация Самоосигуряване 2018.

error: