Категория: осигуровки

Осигуровки

Осигуровки в България се плащат при извършване на трудова дейност (социално осигурителни вноски) или въз основа на българско гражданство (здравни вноски).

Социални осигуровки

Полагането на труд е в основата за възникване на задължение за социално осигурителни вноски. Социалните осигуровки включват осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО. Осигуровките за ДОО покриват краткосрочни обезщетения (при болест, майчинство, безработица, трудова злополука, професионална болест и т.н.) и пенсии. Осигурителните вноски за ДЗПО в УПФ дават право на втора пенсия, която допълва държавната пенсия от ДОО, а осигурителните вноски в ППФ на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране за работилите при вредни условия на труд (първа и втора категория). Осигурените лица (работници, служители, договори за управление, изборни длъжности, самоосигуряващи се лица, граждански договори и др.), осигурителния доход, размера на осигурителните вноски периодите на осигуряване и придобиването на осигурителни права са определени в КСО.

Здравни осигуровки

Всички български граждани са задължително осигурени в НЗОК. Здравните осигуровки се внасят от работодателя, самоосигуряващото се лице или са за сметка на държавния бюджет (за деца до 18 г., пенсионери от ДОО, студенти до 26 г., лица с обезщетение за безработица или право на социално  подпомагане и др.). Безработните без право на обезщетение внасят здравни вноски за своя сметка.

Когато са в чужбина българските граждани могат да се освободят от внасяне на здравни вноски в България при определени условия.

Някои чужди граждани също са задължително осигурени в НЗОК (разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в България).

Лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, здравно осигурителния доход, размера на здравните вноски, формирането на здравния статус и правото на здравна помощ са определени в ЗЗО.

Осигуряване на чужденец по договор за управление 2 апр.

Осигуряване на грузинец – съдружник и управител на ООД

Осигуряване на чужденец по договор за управление.

С темата осигуряване на чужденец по договор за управление продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 53-00-186 от 05.10.2017 г. на Дирекция ОДОП София.

Фактите по случая са следните:

Гражданин на Грузия е съдружник и управител на установено в България ООД. Основна дейност на дружеството е консултантски и одитни услуги в сферата на околната среда.

С оглед осъществяване на дейността, дружеството сключва с грузинския гражданин договори за извършване на услуги по извънтрудови правоотношения (граждански договори), в които е определено възнаграждение. Дейността по тези договори се извършва в страната по местонахождение на проекта. Обектите са в страни извън Европейския съюз и по-рядко в България. Към запитването е приложен граждански договор, при който одитираният проект е в Грузия.

Освен това гражданинът на Грузия има договорено възнаграждение по договор за управление и контрол на българското дружество.

Уточнено е също така, че грузинският гражданин не пребивава дългосрочно или постоянно на територията на България.

Поставеният към НАП въпрос е дължат ли се осигурителни вноски върху възнагражденията по тези договори и на какво основание ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е упоменато, че КСО не разграничава лицата в зависимост от тяхното гражданство и местоживеене (пребиваване). Достатъчно основание да възникне задължение за осигуряване е да упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по българското законодателство. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване. За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО”. В тази връзка е направена препратка към препратка към чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.

 

 

Осигуряване на чужденец по договор за управление

Упоменато е, че “Управителите и прокуристите на търговски дружества са задължително осигурени по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния с доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (осн. чл. 6, ал. 3 от КСО).”.

Самоосигуряващо се лице чужденец

Посочено е също така, че “Съдружник, който е вписан за управител може да извършва и друг вид трудова дейност в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител (да полага личен труд, независимо дали получава възнаграждение). В този случай осигуряването на лицето следва да се извършва и по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т. е. по реда, определен за самоосигуряващите се лица. Съгласно цитираната разпоредба, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като съдружници в търговски дружества. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).”.

Изводът

За целите на отговора е акцентирано, че гражданинът на Грузия упражнява трудова дейност в ООД-то, която е извън дейността по управление и контрол на дружеството, т. е. и дейност като самоосигуряващо се лице.

Направен е изводът, че се дължат социални осигуровки на двете основания (по договора за увправление и като самоосигуряващо се лице) по предвидения в КСО и подзаконовите нормативни актове ред

Здравно осигуряване на чужденец в България

По отношение на здравното осигуряване обаче е обърнато внимание, че ако грузинският гражданин няма разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, лицето не попада в персоналния обхват на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО и не подлежи на задължително  здравно  осигуряване по реда на ЗЗО.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки при наследяване на ет 29 мар.

Осигуровки при наследяване на починал ЕТ

Осигуровки при наследяване на ЕТ.

С темата осигуровки при наследяване на ЕТ продължаваме нашата поредица, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 20-08-36 от 06.11.2017 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Физическо лице – едноличен търговец е починал през месец септември 2017 г. Дъщерята на лицето ще продължи дейността чрез поемане на предприятието по чл. 60, ал. 2 от Търговския закон. Но прехвърлянето на предприятието все още не е вписано в Търговския регистър.

Поставеният към НАП въпрос е относно дължимите осигуровки при наследяване на ЕТ до вписването на новата фирма в Търговския регистър?

Резюме на отговора на НАП:

Първият съществен аспект от отговора касае задълженията за личните осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице на починалия ЕТ, които се погасяват с факта на смъртта му и не преминават чрез универсално правоприемство в партримонума на наследниците.

Упоменато е, че “упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове” с препратка към чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

 

Посочено е също така, че “в Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност“. И същевременно е направен извода, че “за целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото..

Разгледано е кои лица са самоосигуряващи се по смисъла на КСО.

Изводът

За целите на отговора е акцентирано, че физическите лица – еднолични търговци, имат качеството на самоосигуряващи се  лица и  внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка (основание от чл. 5, ал. 2 от КСО)”.

Направен е изводът, че наследникът попада в кръга на самоосигуряващите се по КСО лица след вписване в Търговския регистър. И подлежи на осигуряване за периода, през който упражнява дейност като самоосигуряващо се лице – регистриран ЕТ.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки върху доходи от биткойн 27 мар.

Осигуровки при продажба на криптовалути

Осигуровки върху доходи от биткойн.

С темата осигуровки върху доходи от биткойн продължаваме нашата поредица, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 94-00-144 от 16.10.2017 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Физическо лице без фирма придобива в течение на няколко години биткоийн чрез търгуване на борси само за криптовалути. През 2017 г. лицето продава криптовалутата срещу реални пари (левове), които постъпват в неговата лична банкова сметка. Приходите са по договори за разлика на финансови инструменти.

Поставеният към НАП въпрос е плащат ли се осигуровки върху доходите от продажба на криптовалута ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е упоменато, че “упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове” с препратка към чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

 

Посочено е също така, че “в Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност“. И същевременно е направен извода, че “за целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото..

Разгледано е кои лица са самоосигуряващи се по смисъла на КСО, както и реда за тяхното социално и здравно осигуряване.

Изводът

За целите на отговора е акцентирано, че доходите са придобити от търговия на борси с криптовалута-биткойн. И липсата на регистрация като търговец.

Направен е изводът, че доколкото получените доходи не са резултат от извършвана трудова дейност като самоосигуряващо се лице, те не се считат за доходи от трудова дейност. И върху тях не се дължат осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване.

Въпреки това, отговорът на НАП завършва с уговорката, че “упражняването на трудова дейност от лицата по смисъла на чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

декларация 6 12 мар.

НАП напомни на самоосигуряващите се за Декларация 6

Декларация 6 за самоосигуряващо се лице

Във връзка с декларация 6 НАП е започнала изпращането на електронни писма до самоосигуряващите се лица.

С тях им напомня, че до 30 април 2018 г. трябва да подадат въпросната декларация 6.

Това е и срокът за извършване на годишното изравняване на осигуровки през 2018 г. Вижте повече подробности по темата в нашата публикация, специално посветена на годишното изравняване на осигурителния доход за 2017 г.

В същия срок самоосигуряващите се трябва да заплатят и дължимите за 2017 г. социални и здравни осигуровки.

Плащанията към НАП може да бъдат извършени по банков път, с пощенски запис или по интернет – бързо и без такси чрез виртуалния ПОС терминал на НАП през услугата, достъпна на Портала за е-услуги на Агенцията.

 

Без такси клиентите на НАП могат да преведат задълженията си и чрез  физически ПОС терминали. Те са инсталирани на работните места в салоните за обслужване на НАП.

От НАП предупреждават, че в случай на наличие на непокрити задължения, самоосигуряващите се лица в бъдеще могат да загубят  правата си за осигурителен стаж при пенсиониране. За периода, за който липсва съответното плащане.

Справка за размера на дължимите здравноосигурителни вноски и лихвите към тях клиентите на администрацията могат да направят чрез електронната услуга „Здравноосигурителен калкулатор“.

Източник – http://www.nap.bg/

За осигуровките на самоосигуряващите се лица можете да прочетете подробно и в нашата публикация Самоосигуряване 2018.

самоосигуряващо се лице 2018 27 февр.

Самоосигуряване 2018

Самоосигуряващо се лице 2018.

Към категорията самоосигуряващо се лице 2018 се причисляват:

Самоосигуряващите се лица плащат осигуровки изцяло за своя сметка. В този смисъл е и дефиницията на самоосигуряващо се лице в КСО. Това е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка (чл. 5, ал. 2 от КСО).

От началото на 2018 г. не се променя кръгът на лицата, които са самоосигуряващи се по  КСО.

Между осигурените социални рискове и фондовете на ДОО съществува връзка.
Самоосигуряващо се лице 2018 – обхват на осигуряването за ДОО

осигурени социални рискове фондове на ДОО

Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт (чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (основание чл. 4, ал. 4 от КСО).

Това означава, че самоосигуряващите се лица задължително внасят осигурителни вноски във:

  • фонд „Пенсии“ на ДОО

и по техен избор във:

  • фонд „ОЗМ“

Това не се отнася за пенсионерите, които са самоосигуряващи се – те се внасят осигуровки само по желание (основание чл. 4, ал. 6 от КСО). Желанието за осигуряване се заявява с декларация по образец (Окд 5). Ако все пак са пожелали да се осигуряват във фонд „Пенсии“ на ДОО, самоосигуряващите се пенсионери могат да изберат да внасят осигурителни вноски и във фонд „ОЗМ“.

 

След това, към връзката между рисковете и фондовете на ДОО може да се добави и тяхната взаимозависимост с размерите на осигурителните вноски. Съобразно осигурените социални рискове, осигуровките за самоосигуряващите се лица се внасят в размерите, които са определени за съответните фондове на ДОО:

осигурени социални рискове фонд „Пенсии“

фонд „ОЗМ“

вноски в размерите за тези фондове

Размерите на осигуровките за 2018 г. за тези два фонда на ДОО, са следните:

фонд „Пенсии“
родени преди 1 януари 1960 г. родени след 31 декември 1959 г.
19,8 % 14,8 %

Прави впечатление, че от началото на 2018 г. размерът на осигуровките за фонд „Пенсии“ на ДОО е увеличен с 1 процентен пункт.

фонд „ОЗМ“
3,5 %

Размерът на осигуровките за фонд „ОЗМ“ на ДОО не се променя в сравнение с 2017 г.

Са­мо­о­си­гу­ря­ва­щи­те се ли­ца, ко­и­то са оси­гу­ре­ни и във фонд „ОЗМ“ не вна­сят осигурител­ни внос­ки, когато са в болничен, бременност и раждане или отглеждане на малко дете. Ако обаче е осигурено само във фонд „Пенсии“ на ДОО, самоосигуряващото се лице внася осигуровки за тези периоди.

 

Самоосигуряващо се лице 2018 – вид на осигуряване

Видът на осигуряването (осигурителни вноски само във фонд „Пенсии“ или и във фонд „ОЗМ“) се определя с декларация образец Окд 5, която самоосигуряващото се лице подава в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от началото на трудова дейност. Видът на осигуряването за 2018 г. може да се промени със същата декларация (Окд 5), ако е подадена от 01 – 31 януари на годината. Определянето и промяната на вида на осигуряването се извършва по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Самоосигуряващите се лица се считат за осигурени за времето, през което се трудят и за което са внесени осигуровки, както и за някои други периоди признати от законодателството като осигурителни – например когато осигурено и за общо заболяване и майчинство лице е в болничен, бременност и раждане или отглеждане на малко дете и др.

Периодите на трудова дейност като начало, край или временно спиране се декларират пред НАП в седемдневен срок отново с декларация образец Окд 5, която самоосигуряващото се лице подава в компетентната териториална дирекция. Декларирането на тези обстоятелства се извършва по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Самоосигуряващо се лице 2018 – осигурителен доход

Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски авансово и окончателно.

Авансовите осигуровки се внасят върху осигурителен доход между минималния и максималния, които са определени със ЗБДОО за 2018 г.

Самоосигуряващо се лице 2018 – минимален осигурителен доход

Отпада прилаганият до края на 2017 г. диференциран размер на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.

От началото на 2018 г. е въведен фиксиран минимум на осигурителния доход от 510 лв., върху не по-малко от който самоосигуряващите се лица плащат авансово осигуровки за месеца. Този размер е определен с чл. 9, т. 2 от ЗБДОО за 2018, като се прилага и спрямо самоосигуряващите се лица, които тепърва започват дейност през 2018 г.

Във връзка с горепосоченото, в чл. 6, ал. 2, т. 2 от КСО са заличени думите „определен съобразно облагаемия им доход за дейността като самоосигуряващо се лице“ в сила от началото на 2018 г.

Добре е да се напомни, че диференцирния размер на минималния осигурителен доход за 2017 г. все още ще се взима предвид, но само и единствено по отношение на авансовите вноски и годишното изравняване на осигурителния доход от самоосигуряващите се лица за миналата година.

Самоосигуряващо се лице 2018 – земеделски производител и тютюнопроизводител

Минималният месечен размер на осигурителният доход за регистрираните земеделски производители (стопани) и тютюнопроизводителите за 2018 г. е увеличен от 300 на 350 лв.  (първоначално беше предвидено да е 480 лв.). Новият размер е въведен с чл. 9, т. 3 от ЗБДОО за 2018.

Самоосигуряващо се лице 2018 – максимален  осигурителен доход

Размерът на максималният месечен осигурителен доход за 2018 г. е определен с чл. 9, т. 4 от ЗБДОО за 2018. Максимумът на месечният осигурителен доход за 2018 г., в това число за самоосигуряващите се лица, очаквано се запазва в размер на 2600 лв.

Самоосигуряващо се лице 2018 – срок за внасяне на авансовите осигуровки

В сила от началото на 2018 г. е прецизиран, но без да се внасят промени по същество,  текстът на чл. 7, ал. 4 от КСО относно срокът за внасяне на месечните авансови вноски от самоосигуряващите се лица. Направено е като по отношение на срока в чл. 7, ал. 4 от кодекса е добавено, че става въпрос за авансовите осигурителни вноски на самоосигуряващите се лица (по чл. 6, ал. 8 от КСО), които така или иначе и досега са се внасяли до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат (например за февруари 2018 г. – до 25 март 2018 г.).

Самоосигуряващо се лице 2018 – годишно изравняване на осигурителния доход за 2017 г.

Окончателните осигуровки се внасят при годишното изравняване на осигурителния доход за 2017 г. върху разликата между действителните доходи от трудова дейност на самоосигуряващото се лице и неговия авансов осигурителен доход. При годишното изравняване на доходите не участват тези, които не са от трудова дейност – например авторските и лицензионни възнаграждения, субсидиите на земеделските стопани и др.

Годишното изравняване се извършва чрез Таблица 1, която е приложение към годишната данъчна декларация.

Ре­гис­т­ри­ра­ни­те зе­ме­дел­с­ки сто­па­ни и тютюноп­ро­из­во­ди­те­лите не извършват годишно изравняване на доходите от производство на неп­ре­ра­бо­те­на рас­ти­тел­на и/или животинс­ка про­дук­ция.

Срокът за внасяне на окончателните осигурителни вноски е до 30 април 2018 г.

Вижте повече подробности по темата в нашата публикация, специално посветена на годишното изравняване на осигурителния доход за 2017 г.

Авансовите и окончателните осигуровки се дължат от самоосигуряващите се лица и се превеждат по сметка на съответната териториална дирекция на НАП за събиране на този вид вземания.

Невнасянето на осигурителните вноски за ДОО лишава самоосигуряващото се лице от осигурителни права.

 

Самоосигуряващо се лице 2018 – Допълнително задължително пенсионно осигуряване

Самоосигуряващите се лица, които са родени след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в Универсален пенсионен фонд (УПФ).

Размерът на осигуровките за ДЗПО в УПФ за 2018 г. е следният:

УПФ 5 %

Размерът на осигуровките за този фонд не се променя в сравнение с 2017 г.

Осигурителният доход за УПФ съвпада с този за ДОО.

Осигурителните вноски за УПФ се внасят от самоосигуряващото се лице едновременно с осигуровките за ДОО по сметката за ДЗПО на съответната териториална дирекция на НАП.

Самоосигуряващите се лица не подлежат на осигуряване в професионален пенсионен фонд (ППФ).

Самоосигуряващо се лице 2018 – здравни осигуровки

За самоосигуряващите се лица, които са задължително осигурени в  НЗОК, се внасят и здравни осигуровки. За разлика от социалното осигуряване, здравното осигуряване на пенсионерите, които са самоосигуряващи се не е по желание, а е задължително.

Размерът на задължителните здравни вноски за 2018 г. е следният:

здравно осигуряване 8 %

Размерът на здравните осигуровки не се променя в сравнение с 2017 г.

Самоосигуряващите се лица внасят здравни осигуровки авансово и окончателно.

Авансовите здравни вноски се внасят върху осигурителен доход между минималния и максималния, които са определени за ДОО (разгледани са по-горе в настоящата публикация).

Срокът за внасяне на авансовите здравни осигуровки е до 25-то число на следващия месец (например за февруари 2018 г. – до 25 март 2018 г.).

Начинът, по който се извършва годишното изравняване за здравно осигуряване в общи линии е сходен с този за ДОО. Годишното изравняване се извършва чрез Таблица 2, която е приложение към годишната данъчна декларация.

Срокът за внасяне на окончателните здравни вноски за 2017 г. е до 30 април 2018 г.

Авансовите и окончателните здравни осигуровки се дължат от самоосигуряващите се лица и се превеждат по сметка на съответната териториална дирекция на НАП за съ­би­ра­не на приходите за НЗОК.

Невнасянето на повече от 3 месечни здравни вноски за предходните 36 месеца лишава самоосигуряващото се лице от здравноосигурителни права.

 

Осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица 2018 – обобщени размери

В обобщение размерите на дължимите осигуровки от самоосигуряващо се лице 2018, изглеждат по следния начин:

родени преди 1 януари 1960 г. родени преди 1 януари 1960 г.
ДОО 19,8 %

 

23,3 % (*)

 

ДЗПО УПФ
ППФ
здравно 8 % 8 %

(*) избрали да се осигуряват и във фонд „ОЗМ“

родени след 31 декември 1959 г. родени след 31 декември 1959 г.
ДОО 14,8 %

 

18,3 % (*)

 

ДЗПО УПФ 5 % 5 %
ППФ
здравно 8 % 8 %

(*) избрали да се осигуряват и във фонд „ОЗМ“

Самоосигуряващо се лице 2018 г. и граждански договор

При изплащане на възнаграждение по граждански договор на самоосигуряващо се лице 2018 г. не се внасят социални и здравни осигуровки от възложителя. Самоосигуряващото се лице внася осигурителни вноски върху тези доходи при извършване на годишното изравняване. Основание за това е разпоредбата на чл. 11 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Самоосигуряващо се лице 2018 – подаване на данни и деклариране на задължения

Самоосигуряващото се лице е длъжно, също така,  да подава ежемесечно данни за осигуряването си с декларация образец № 1 и ежегодно да декларира общите суми на дължимите задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване с декларация образец № 6. Декларация образец № 1 се подава в компетентната териториална дирекция на НАП до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Декларация образец № 6 се подава еднократно до 30 април на следващата година. Начинът за подаване на двете декларации е определен в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

осигуровки при граждански договор 20 февр.

Осигуровки по граждански договор 2018

Какви осигуровки се плащат по граждански договор 2018.

Осигуровки при граждански договор се плащат за работещите без трудово правоотношение.

Става въпрос за лица, които полагат труд по договори, сключени основно съгласно Закона за задълженията и договорите. При гражданските договори лицата предоставят определен резултат (веществен труд), а не работна сила както е при трудовите договори. В масовия случай гражданските договори се сключват писмено, въпреки че законът не поставя изрично изискване за писмена форма. Но дори и устно сключен неговият предмет е свързан с предоставяне на предварително уговорен определен трудов резултат.

За разлика от трудовите, гражданските договори не подлежат на задължителна регистрация в НАП.

Обхват на осигуряването

Между осигурените социални рискове и фондовете на ДОО съществува връзка:

осигурени социални рискове фондове на ДОО

Лицата по граждански договори са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.

Иначе казано тези лица задължително се осигуряват във фонд „Пенсии“ на ДОО.

Осигуровки при граждански договор с пенсионер

Това не се отнася за пенсионерите, които работят по граждански договори – те се осигуряват социално само по желание. Основание за това е разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО.

По нататък към връзката между рисковете и фондовете на ДОО може да се добави и тяхната взаимозависимост с размерите на осигуровките. Съобразно осигурените социални рискове, осигуровки по граждански договор се внасят в размерите, които са определени за съответните фондове на ДОО:

осигурени социални рискове

фонд „Пенсии“

осигуровки в размерите за този фонд

 

Осигуровки при граждански договор за ДОО

Размерите и разпределението за 2018 г. на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ на ДОО са следните:

фонд „Пенсии“

родени преди 1 януари 1960 г. родени след 31 декември 1959 г.
общо 19,8 % от които: общо 14,8 % от които:
11,02 % за осигурител

 

8,78 % за осигурен

 

8,22 % за осигурител

 

6,58 % за осигурен

 

Прави впечатление, че от началото на 2018 г. размерът на осигуровките за фонд „Пенсии“ на ДОО е увеличен с 1 процентен пункт. От който (1 процентен пункт) 0,56 са за сметка на осигурителя, а 0,44 за сметка на осигуреното лице.

Основата, върху която се определят дължимите осигуровки при граждански договор е осигурителният доход на лицето. Това е полученото възнаграждение по гражданския договор след намаляването му с разходите за дейността по ЗДДФЛ (25 %).

Осигуровки при граждански договор под МРЗ

Ако лицето работещо по граждански договор няма друго основание за осигуряване осигурителни вноски се дължат само когато възнаграждението е равно или надвишава минималната работна заплата (510 лв. за 2018 г.) след намаляването му с разходите за дейността.

Когато лицето работещо по граждански договор има друго основание за осигуряване осигуровки се дължат върху размера възнаграждението по гражданския договор независимо дали надвишава минималната работна заплата след намаляването му с разходите за дейността.

Осигуровки при граждански договор се дължат върху не повече от максималния осигурителен доход, който е определен със ЗБДОО за съответната година  (2600 лв. за 2018 г.).

Плащане на осигуровки по граждански договор за ДОО

Осигуровките за лицата по граждански договори се внасят от възложителят (осигурител) по  сметка на съответната териториална дирекция на НАП за събиране на този вид вземания, в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. Дължимостта на осигуровки при граждански договор е стриктно обвързана с изплащане на възнаграждението, а не само с полагането на труд както е например за работниците и служителите.

Невнасянето на осигурителните вноски за ДОО от възложителя (осигурител) не лишава лицата по граждански договори от осигурителни права.

 

Осигуровки при граждански договор за ДЗПО

Лицата по граждански договори, които са родени след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в Универсален пенсионен фонд (УПФ).

Осигуровки при граждански договор с пенсионер

Това не се отнася за пенсионерите, които работят по граждански договори – те се осигуряват за УПФ само по желание.

Размерът и разпределението на осигуровките за ДЗПО в УПФ за 2018 г. са следните:

УПФ

общо 5 % от които:
2,8 % за осигурител

 

2,2 % за осигурен

 

Осигурителният доход за УПФ съвпада с този за ДОО. Основание за това е разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от КСО.

Плащане на осигуровки по граждански договор за УПФ

Осигуровки по граждански договор за УПФ се внасят от възложителят (осигурител) едновременно с вноските за ДОО по сметката за ДЗПО на съответната териториална дирекция на НАП. Това означава, че и за ДЗПО плащането на осигуровки при граждански договор е стриктно обвързана с изплащане на възнаграждението, а не само с полагането на труд както е например за работниците и служителите.

Лицата по граждански договори не подлежат на осигуряване в Професионален пенсионен фонд.

 

Здравни осигуровки при граждански договор

За лицата по граждански договори, които са задължително осигурени в НЗОК, се внасят и здравни осигуровки.

Здравни осигуровки при граждански договор с пенсионер

За разлика от социалното осигуряване, здравното осигуряване на пенсионерите по граждански договор не е по тяхно желание, а е задължително. Това е така, защото в ЗЗО не е предвидена възможност да избират дали да се осигуряват, както е при социалното им осигуряване.

Размерът и разпределението на здравните вноски за 2018 г. е следното:

 здравно осигуряване
общо 8 %, които се разпределят в съотношение 60:40:
4,8 % за осигуряващ

 

3,2 % за осигурен

 

Осигурителният доход за здравно осигуряване при гражданските договори в общи линии съвпада с този за ДОО.

Плащане на здравни осигуровки при граждански договор

Здравните осигуровки се внасят от възложителят (осигуряващ) по сметката на съответната териториална дирекция на НАП за съ­би­ра­не на при­хо­ди­те за НЗОК в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. Плащането на здравни осигуровки при граждански договор е стриктно обвързана с изплащане на възнаграждението, а не само с полагането на труд както е например за работниците и служителите.

Невнасянето на здравни вноски от възложителят (осигуряващ) не лишава лицата по граждански договори от здравноосигурителни права.

 

Осигуровки при граждански договор 2018 – обобщени размери:

В обобщение размерите и разпределението на осигуровките за лицата по граждански договори изглежда по следния начин:

родени преди 1 януари 1960 г. родени след 31 декември 1959 г.
осигурител осигурен общо осигурител осигурен общо
ДОО 11,02 %

 

8,78 % 19,8 % 8,22 %

 

6,58 % 14,8 %
ДЗПО УПФ 2,8 % 2,2 % 5 %
ППФ
здравно 4,8 % 3,2 % 8 % 4,8 % 3,2 % 8 %
Осигуровки при граждански договор за самоосигуряващо се по КСО лице

При изплащане на възнаграждение по граждански договор на самоосигуряващо се по КСО лице не се внасят социални и здравни осигуровки от възложителя. Самоосигуряващото се лице внася осигурителни вноски върху тези доходи при извършване на годишното изравняване. Основание за това е разпоредбата на чл. 11 от наредбата за самоосигуряващите се лица.

Деклариране на данни пред НАП по повод осигуровки при граждански договор

Възложителят (осигурител/осигуряващ) е длъжен, също така,  да подава ежемесечно данни за осигурените от него лица с декларация образец № 1 и да декларира общите суми на дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и здравни осигуровки с декларация образец № 6.

Декларация образец № 1 поотделно за всяко осигурено лице се подава в компетентната териториална дирекция на НАП до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението по гражданския договор. За лицата по граждански договори декларация образец № 1 се подава с код за вид осигурен „14“.

Декларация образец № 6 се подава едновременно с декларация/и образец № 1.

Начинът за подаване на двете декларации е определен в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

доо 2018 12 февр.

Ново видео: Осигурителен доход за ДОО 2018

Осигурителен доход за ДОО 2018.

Темата „Осигурителен доход за ДОО 2018“ е разгледана в промоционално видео с лектор Димитър Бойчев, заснето за списание „Данъци ТИТА“.

Въпросите, които са обхванати са:

  • минимални осигурителни прагове 2018;
  • осигурителен доход за самоосигуряващи се 2018, в т.ч. осигурителен доход за земеделски производител 2018;
  • максимален осигурителен доход 2018.

 

Отделено е внимание и на някои последни изменения в КСО, свързани с осигурителен доход 2018:

– социални разходи 2018;

– осигурителен доход 2018 и минимални ставки на заплащане на труда за работници, командировани в ЕС;

– поредност на осигурителния доход за морски лица 2018.

Накратко е споменато и за новият размер на МРЗ 2018 във връзка с осигуровки 2018.

Вижте видеото „Осигурителен доход за ДОО 2018“ с лектор Димитър Бойчев, заснето за списание „Данъци ТИТА“ (линк).

нап новости 7 февр.

Актуално от НАП – февруари 2018

НАП новости: Становище за промените в Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.

Публикувано е становище на НАП относно промените в Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.

Становището е достъпно на интернет страницата на НАП. Можете да го намерите в раздел Социално осигуряване – Становища, указания, инструкции.

Повече информация по темата можете да намерите и на нашия сайт http://osigurovkite.com/в публикацията Промени 2018 в Наредба № Н-8 от 2005 г.

НАП новости: Възможност за плащане на данъци и осигуровки без такси

Безплатните картови плащания са възможни чрез сайта и в офисите на НАП

Клиентите на НАП, които притежават банкови карти, вече могат да превеждат без такси както дължимите данъци и осигурителни вноски, така и задължения към други институции, събирани от приходната агенция. Това може да стане по два начина. Първият, най-лесен, е чрез новата услуга на НАП, достъпна чрез портала за електронни услуги на НАП, която функционира 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Без такси клиентите на НАП могат да преведат задълженията си и чрез инсталираните физически ПОС терминали на работните места в салоните за обслужване на НАП.

 

Освен, че са безплатни, другото предимство на картовите преводи чрез т. нар. „виртуален ПОС терминал“ и физическите ПОС терминали на НАП, е че плащането се отразява веднага в данъчно-осигурителната сметка на клиента. Това означава, че задълженията се погасяват на момента. А не за 24 или повече часа, както е при традиционните банкови преводи. От НАП обръщат внимание обаче, че  когато се плащат задължения към други институции (например глоби от КАТ) или задължения,  които са в процес на принудително изпълнение, погасяването им се отразява след допълнителна обработка и разпределение. И отнема повече време.

Към момента безплатните преводи са достъпни за притежателите на банкови карти Mastercard и Maestro, както и Bcard на БОРИКА. По-късно през годината се очаква и собствениците на карти Visa също да имат достъп до тази услуга.

По данни на НАП до момента от двете услуги на агенцията са се възползвали 800 клиенти. Като те са превели към бюджета близо 80 000 лв.

Вижте още Ръководство за потребителя за плащане през виртуален ПОС терминал

Рубрика Плащане на данъци и осигурителни вноски по интернет

Източник: Национална агенция за приходите – http://www.nap.bg/

нап новини 2 февр.

Актуално от НАП – януари 2018

НАП новини: Здравни осигуровки за безработни 2018

На интернет страницата на НАП е публикувана информация за здравните осигуровки на лицата, които се осигуряват здравно изцяло за своя сметка.

Подробна информация по темата можете да намерите на нашия сайт http://osigurovkite.com/ в публикацията Здравни осигуровки за безработни 2018.

НАП новини: Спогодба за социална сигурност между България и Тунис

Публикувано е, също така, становище на НАП по Спогодбата за социална сигурност между Република България и Тунизийската република.

Становището разглежда определянето на приложимото осигурително законодателство по спогодбата за социална сигурност с Тунис. И реда за издаване на свързаното с това удостоверение – BG/TN 1 (TN/BG 1). Образецът на удостоверение BG/TN 1 (TN/BG 1) е приложен към самото становище на НАП.

Становището и удостоверението са достъпни на интернет страницата на НАП. Можете да ги намерите в раздел Координация на системи за социална сигурност – Наръчници, становища, указания.

Повече информация по темата можете да намерите и на нашия сайт http://osigurovkite.com/в публикацията Административно споразумение по Спогодбата за социална сигурност с Тунис.

наредба н-8 2018 19 ян.

Промени 2018 в Наредба № Н-8 от 2005

Наредба Н-8 2018

Обнародвана е Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-8 от 2005 г.

Публикувана е в Държавен вестник брой 7 от 19 януари 2018 г.

Влиза в сила от 01.01.2018 г.

В следващите редове представяме основните изменения в Наредба Н-8 2018:

Срок за корекция на декларация образец № 6 по Наредба Н-8 2018

В чл. 6а, ал. 9 от Наредба № Н-8 от 2005 г. думите „до края на месеца, следващ месеца“ са заменени с думите „до края на втория месец, считано след месеца“.

По този начин се удължава с 1 месец срокът, в който може да се коригира подадената от осигурител декларация образец № 6 по наредбата за дължимите осигурителни вноски върху възнагражденията на лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 10 от КСО.

Както и досега корекции извън срока са възможни след разрешение от НАП.

Мотиви към проекта за промени на наредбата: “с цел облекчаване на осигурителите.

Нов код за вид осигурен в декларация образец № 1 по Наредба Н-8 2018

Добавен е нов код за вид осигурен по отношение на декларация образец № 1 по Наредба № Н-8 от 2005 г.:

– код 99 – за лицата, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда, когато за месеца, работните дни или съответната продължителност на работното време в приемащата държава-членка на Европейския съюз, държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария не съответстват на законоустановените в Република България.

Касае осигурени по българското законодателство командировани работници, чиито минималните условия на труд обаче (в т.ч. работните дни или продължителността на работното време) се съобразяват със законодателството на друга държава (примащата държава-членка, държава от ЕИП или Швейцария).

 

Кога се прилага код 99

Въпросните разминавания най-често произтичат от несъвпадение на официалните празници или разлика в нормалната продължителност на законоустановеното работно време в България, съпоставено с приемащата държава.

Поради тази причина за лицата с новия код за вид осигурен (99) е предвидено данните за дните и часовете от декларация образец № 1 да се попълват според договорените условия на работа с лицето и законоустановените условия за работа на работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Става въпрос за точки 16, 16.1, 16.2, 16.3, 16.4, 16.А, 16.7 и 16.8 от декларация образец № 1.

При подаване на данни с новия код за вид осигурен (99) в декларация образец № 1 ще се попълват и точки 12.1. Пореден номер на квалификационната група професии за осигурения, 12.2. Код икономическа дейност за осигурения и 12.3. Пореден номер на основна икономическа дейност на осигурителя.

Самото наименование подсказва, че новият код 99 се отнася само и единствено в случаи, при които за месеца са налице въпросните разминавания (работни дни или продължителност на работното време в България съпоставено с приемащата държава).

Мотиви към проекта за промени на наредбата: “изменението е свързано с коректното зачитане на осигурителен стаж и при необходимост точно определяне на дните с обезщетение от държавното обществено осигуряване.

Заличен код за вид осигурен в декларация образец № 1

Заличен е код за вид осигурен 98 – за лицата, на които са изплатени гарантирани вземания.

Прецизиране на т. 21. от декларация образец № 1 по Наредба Н-8 2018

Пояснено е, че в т. 21. Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски се попълват средствата за социални разходи, върху които се внасят осигурителни вноски (доходът по чл. 6, ал. 12 от КСО). Точка 21. от декларация образец № 1 се попълва по този начин още от 2017 г.

 

Промени относно т. 34. от декларация образец № 1 по Наредба Н-8 2018

Отпада изискването за попълване на 34. Нетно възнаграждение ако точка 21. не е попълнена (т.е. когато декларация образец 1 не съдържа данни за осигурителния доход). Промяната е факт в резултат от заличаване на първото изречение на забележките към точка 34 от указанията за попълване на декларация образец 1.

Допълнения относно код 2 към т. 15.1. от декларация образец № 1

Код 2 в т. 15.1. Код за прекратяване на осигуряването от декларация образец № 1 ще се попълва и за лицата:

– по чл. 331 от КТ (прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение) и

– по чл. 107а от Закона за държавния служител (прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването срещу уговорено обезщетение).

От началото на 2018 г. новоотпуснатите обезщетения за безработица на тези лица са в минимален размер за срок 4 месеца. Това се дължи се на промяна в чл. 54б, ал. 3 от КСО.

Заличаване на данни от НОИ

Разширен е кръга на лицата, за които НОИ разполага с правомощия да заличава данни, подадени с декларация образец № 1 при изпълнено в срок влязло в сила задължително предписание, дадено от контролните органи на института. Добавени са лицата:

– по чл. 4, ал. 9 от КСО – съпрузите на самоосигуряващите се лица по ал. 3, т. 1 и 4 от КСО, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност;

– по чл. 4, ал. 10 от КСО (по чл. 114а, ал. 1 от КТ).

Декларация образец № 3 за учащи

През 2016 г. здравното осигуряване за сметка на държавния бюджет по отношение на учащите беше ограничено до навършване на 22-годишна възраст. От началото на 2018 г. това възрастово ограничение вече е намерило отражение и в чл. 3, ал. 2, т. 2 от Наредба № Н-8 от 2005 г. във връзка с подаване от училищата на декларация образец № 3 за учащите.

 

смяна на вида осигуряване за 2018 17 ян.

Срок за промяна вида на осигуряването

Смяна на вида осигуряване за 2018 г. от самоосигуряващите се лица.

Самоосигуряващите се лица могат да направят смяна на вида осигуряване за 2018 г.

Срокът е до 31 януари тази година.

Обхват на осигуряването

Самоосигуряващите се лица задължително се осигуряват във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване. А по свой избор могат да се осигуряват и във фонд „Общо заболяване и майчинство”.

Самоосигуряващите се лица  които изберат да внасят осигурителни вноски и във фонд „ОЗМ”,  могат да се ползват от всички осигурени социални рискове (без трудова злополука и професионална болест и безработица) на ДОО. Другият вариант е да внасят осигурителни вноски на по-нисък процент за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Т.е. осигуряване само за пенсия. В този случай обаче, самоосигуряващите се нямат право на обезщетения в определени ситуации. Например за болнични и т. нар. „майчински” при бременност и раждане.

Смяна на вида осигуряване за 2018 г.

Видът на осигуряването на самоосигуряващите се лица може да се променя за всяка календарна година. Но ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителният директор на НАП. Става въпрос за декларация образец Окд 5. Срокът за подаване на документа в тези случаи е до 31 януари на съответната година.

Именно поради това срокът за смяна на вида осигуряване за 2018 г. е до 31 януари тази година.

Първоначален избор на вид осигуряване 2018 и промени през годината

Самоосигуряващите се лица, които тепърва започват дейност през 2018 г. определят вида на осигуряването си в 7-дневен срок от възникване на това обстоятелство. За целта се подава декларация по утвърден образец в компетентната териториална дирекция на НАП. Отново става въпрос за декларация образец Окд 5. При  прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година не може да се променя вече избрания и деклариран вид осигуряване.

Източник: Национлана агенция за приходите – http://www.nap.bg/

здравни осигуровки за безработни 2018 11 ян.

Здравно неосигурени лица 2018

Здравни осигуровки за безработни 2018.

Здравни осигуровки за безработни 2018 не се внасят за тези от тях, които получават парично обезщетение за безработица. Здравните вноски за безработните лица с право на парично обезщетение за безработица, както и през предходните години, са за сметка на държавния бюджет. Основание за това е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 8 от Закона за здравното осигуряване.

Лицата, които подлежат на задължително осигуряване към НЗОК, но не са здравно осигурени на някое от основанията по Закона за здравното осигуряване (например трайно безработните без право на парично обезщетение за безработица), плащат здравни осигуровки за своя сметка и подават декларация за това. Определено е в чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване. Става въпрос за декларация 7 за здравно осигуряване (декларация образец № 7 по Наредба Н-8 от 29 декември 2005 г. на Министъра на финансите). В декларация 7 за здравно осигуряване се посочва и избрания от лицето осигурителен доход.

Декларация 7 за здравно осигуряване се подава еднократно до 25-то число на месеца, следващ месеца на осигуряването по този ред. Например ако безработният трябва сам да започне да плаща здравни вноски от януари 2018 г. подава декларация 7 за здравно осигуряване до 25 февруари 2018 г.

Здравна осигуровка размер 2018

Размерът на задължителната здравна осигуровка за 2018 г е определен с чл. 2 от ЗБНЗОК.

Здравната осигуровка за 2018 г. очаквано се запазва в размер 8 на сто.

 

Колко струват здравните осигуровки на месец 2018

Здравни осигуровки за безработни 2018 се внасят върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и не по-голям от максималния осигурителен доход, като и двата са определени със ЗБДОО за 2018 г.

От началото на 2018 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е фиксиран в размер на 510 лв. Посочено е в чл. 9, т. 2 от ЗБДОО за 2018 г. Половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се равнява на 255 лв. за 2018 г. С други думи, от началото на 2018 г. минималният здравноосигурителен доход за безработните се увеличава с 25 лв. (от 230 лв. за 2017 г. на 255 лв. за настоящата година).

Което обуславя повишение и на месечните здравни осигуровки за безработни 2018. Дължимата сумата здравни осигуровки за безработни 2018 е не по-малка от 20,40 лв. всеки месец (за 2017 г. беше 18,40 лв. месечно).

Тази минимална месечна сума здравни осигуровки за безработни 2018 се определя като размера на здравната осигуровка за настоящата година се приложи към половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (255*8%=20,40 лв. здравна осигуровка за 2018 г.).

Здравни осигуровки от безработни 2018 се плащат върху не повече от максималния месечен осигурителен доход. Размерът на максималния  осигурителен доход е въведен с чл. 9, т. 4 от ЗБДОО за 2018 г. Той се отнася и за здравното осигуряване. За 2018 г. максимумът очаквано се запазва в размер на 2600 лв. месечно.

 

Плащане на здравни осигуровки за безработни 2018

Плащането на здравни осигуровки за безработни 2018 се прави до 25-то число на следващия месец. Този срок е определен в в чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване и не се променя спрямо 2017 г. Например за януари 2018 г. здравната осигуровка се плаща до 25 февруари 2018 г.

Годишно изравняване за 2017 г.

Безработните, които са се осигурявали сами здравно за 2017 г. правят и годишно изравняване като плащат окончателни здравни вноски през 2018 г. Това се случва, когато доходите по данъчната декларация за 2017 г. надвишават осигурителния доход, върху който ежемесечно са внасяли здравни осигуровки за 2017 г. Става въпрос например за доходи от наем, авторски възнаграждения и др. Годишното изравняване през 2018 г. се извършва чрез Таблица 2 за 2017 г., която е приложение към годишната данъчна декларация.

Срокът за внасяне на окончателните здравни вноски за 2017 г. е до 30 април 2018 г.

Месечните и окончателните здравни осигуровки се дължат и плащат чрез ЕГН (ЛНЧ или служебен номер издаден от НАП) по сметка на съответната териториална дирекция на НАП (по постоянен адрес) за събиране на приходите за НЗОК.

Неплащането на повече от 3 месечни здравни осигуровки за предходните 36 месеца лишава тези лица от здравноосигурителни права (чл. 109, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване). Здравният статус се възстановява, когато лицето внесе всички дължими здравни вноски през последните 5 години (чл. 109, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване). Но сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не му се възстановяват (чл. 109, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване).

указание на нап за осигуровки 2018 2 ян.

Становище на НАП по осигурителното законодателство за 2018

Указание на НАП за осигуровки 2018.

Публикувано е указание на НАП за осигуровки 2018 на интернет страницата на агенцията.

Към това указание на НАП за осигуровки 2018 е приложена и таблица за размерите и
разпределението на осигурителните вноски за ДОО, ДЗПО, здравно
осигуряване и Учителски пенсионен фонд по осигурени лица.

Публикуваме пълния текст на въпросното указание на НАП за осигуровки 2018:

ДО
ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ
НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ

КОПИЕ: ДИРЕКЦИЯ „ОБЖАЛВАНЕ И
ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНА
ПРАКТИКА” ……………………………

ОТНОСНО: Промени в законодателството в сила от 1 януари 2018 г., свързани със
задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд “Гарантирани вземания на
работниците и служителите” (ГВРС)

Във връзка с промените в законодателството, свързани със задължителните
осигурителни вноски и вноските за фонд ГВРС, изразявам следното становище на
основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите:

I. По Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г.
(ЗБДОО).

1. С чл. 9 от ЗБДОО за 2018 г, са определени следните размери на месечния
осигурителен доход:
> минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната
година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии
съгласно Приложение №1 към чл. 9, т. 1 от ЗБДОО за 2018 г.
Както за 2017 г. така и за 2018 г. минималният осигурителен доход за
работниците и служителите, които работят в специализирани предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания, съгласно Закона за
интеграция на хората с увреждания, се определя в размер 50 на сто от минималния
осигурителен доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група
професия (основание Забележка №2 от Приложение №1 към чл. 9, т. 1 от ЗБДОО за
2018 г.). Минималният месечен осигурителен доход не се прилага за общинските
съветници, работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на
§ 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството и за избраните
управител, контрольор, касиер и членовете на управителния и контролния съвет на
етажната собственост по Закона за управление на етажната собственост
(основание Забележка №4 от Приложение №1 към чл. 9, т. 1 от ЗБДОО за 2018 г.).
> минимален месечен размер на осигурителния доход за
самоосигуряващите се лица – 510 лв. (чл. 9, т. 2 от ЗБДОО за 2018 г.).
Обръщам внимание, че за разлика от 2017 г. минималният месечен размер на
осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за 2018 г. не се определя съобразно
облагаемия им доход за 2016 г. от упражняване на трудова дейност като
самоосигурявагци се лица, а е фиксиран в размер на 510 лв. Същият минимален месечен
размер на осигурителния доход се прилага и за самоосигуряващите се лица, които
започват дейност през 2018 г. За лицата, извън посочените в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО), за които осигурителният доход за социално
и/или здравно осигуряване е обвързан с минималния месечен осигурителен доход за
самоосигуряващите се лица, също се взема предвид доходът по чл. 9, т. 2 от ЗБДОО за
2018 г.
> минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните
земеделски стопани и тютюнопроизводители също е увеличен и е в размер на 350 лв.
(чл. 9, т. 3 от ЗБДОО за 2018 г.).
> максималният месечен размер на осигурителния доход за 2018 г. не е
променен спрямо 2017 г. и остава в размер на 2600 лв. (чл. 9, т. 4 от ЗБДОО за 2018 г.).
Размерът на осигурителната вноска за фонд „Трудова злополука и професионална
болест“ по групи основни икономически дейности за 2018 г. е определен съгласно
приложение №2 към чл. 15 от ЗБДОО за 2018 г.

2. На основание чл. 16, ал. 1 от закона за 2018 г. не се внасят вноски за фонд
ГВРС.

II. Промени в КСО (в сила от 01.01.2018 г.).

1. Със Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване
(ЗИДКСО) (ДВ, бр. 92 от 2017 г.):
1.1. Променена е разпоредбата на чл. 4б от КСО, като осигуреното в универсален
пенсионен фонд лице може да промени осигуряването си от универсален пенсионен
фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, не по-късно
от 5 години преди възрастта, на която то лично би придобило право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО.
Преди изменението в разпоредбата тази преценка се правеше според възрастта
по чл. 68, ал. 1 от КСО за съответната календарна година, в която се упражнява правото
на избор.
1.2. С §154, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИДКСО се
предоставя право на определен кръг осигурени лица, които не са упражнили правото си
на избор по чл. 4б от КСО, еднократно в срок до 31 декември 2018 г. да променят
осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно фонд
„Пенсии за лицата по чл. 69 от КСО“, на държавното обществено осигуряване. Това са
лица, на които до 31 декември 2018 г. включително остават по-малко от 5 години до
навършване на възрастта им по чл. 68, ал. 1 от кодекса и на които не е отпусната пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Изборът се осъществява чрез подаване в компетентната
ТД на НАП на заявление, приложение № 3 към чл. 4, ал. 5 към Наредбата за реда за
избор на осигуряване, внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и за обмен на информация.
2. С §3 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗБДОО за 2018 г. са
направени следните изменения и допълнения в КСО, свързани с дейността и
функционалната компетентност на органите по приходите:

2.1. Изменени и допълнени са разпоредбите на чл. 4а от КСО, като от 1 януари
2018 г. осигурителната вноска за фонд “Пенсии“ на морските лица се увеличава с
2 процентни пункта както следва:
> 19,8 на сто за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., а
за работещите при условията на I или II категория труд – 22,8 на сто (чл. 4а, ал. 3, т. 1 от
КСО);
> 14,8 на сто за фонд „Пенсии“ за лицата, родени след 31 декември 1959 г.,
а за работещите при условията на I или II категория труд – 17,8 на сто (чл. 4а, ал. 3,
т. 2 от КСО).
Допълнена е ал. 6 на чл. 4а, от КСО, като редът за определяне на максималния
месечен размер на осигурителния доход за морските лица, когато получават и доходи
от дейности по чл. 4 от КСО, се уеднаквява с този за лицата по чл. 4 от КСО в следната
последователност:
1. доходи от дейности на лицата съгласно носледователността, посочена в чл. 4,
ал. 1 и 10 от КСО;
2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда (КТ) или по
специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителния доход като морски лица;
4. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в
търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия
и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и
тютюн опроизводител и;
5. доходи за работа без трудово правоотношение.
2.2. Изменени и допълнени са разпоредбите на чл, 6 от КСО, като текстът на
ал. 2, т. 2 е синхронизиран с чл. 9 от ЗБДОО за 2018 г. по отношение минималния
размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица. В чл. 6, ал. 12 изрично
се регламентира, че върху средствата за социални разходи, изплатени на лицата по
чл. 4, ал. 1 от КСО, се дължат осигурителни вноски за фонд „Трудова злополука и
професионална болест“ и за Учителския пенсионен фонд. Допълнението в разпоредбата е поясняващо, тъй като и понастоящем върху тези суми се внасят осигурителни вноски
за посочените фондове.
Следва да се отбележи, че на основание чл. 6, ал. 1, т. 4, б. „б“ от КСО
осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ от 1 януари 2018 г. се увеличава
с 1 процентен пункт, от които 0,56 за сметка на осигурителя и 0,44 за сметка на
осигуреното лице.
2.3. Разпоредбата на чл. 6а, ал. 1 от КСО, регламентираща реда за определяне на
осигурителния доход на лица, командировани в друга държава – членка на Европейския
съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство или в Конфедерация Швейцария, е допълнена като е предвидено освен
командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ,
работниците и служителите да са подчинени на българското законодателство в сферата
на социалната сигурност на основание чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО)
№883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социални сигурност. Кумулативното изпълнение на тези две условия е предпоставка за прилагането па разпоредбата на чл. 6а от КСО.
С направеното изменение се внася яснота относно кръгът на лицата, за които се
прилага разпоредбата, като изрично се посочва, че е необходимо те да са
командировани по смисъла на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 и по
този начин се изключват тези, които отговарят на условията на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и
ал. 2, т. 1 от КТ, но се разглеждат като обичайно осъществяващи дейност в две или
повече държави-членки съгласно чл. 13 Регламент (ЕО) №883/2004.
2.4. В чл. 7 от КСО се прецизират разпоредбите на ал. 4 и ал. 5. В ал. 4 с
препратка към чл. 6, ал. 8 от кодекса се посочва, че определеният срок се отнася само за
месечните авансови осигурителни вноски на самоосигуряващите се лица. В ал. 5 на
чл. 6 чрез добавяне на думата „могат“ се пояснява, че разпоредбата урежда правото на
самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал, 9 от КСО при определените
обстоятелства да заявяват кои задължения за осигурителни вноски погасяват.
2.5. С цел избягване на противоречиво тълкуване е направено допълнение в
разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от КСО, като се пояснява, че не се дължат осигурителни вноски за Учителски пенсионен фонд върху получаваното обезщетение за времето, през което лицето е останало без работа по КТ, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование.

III. Промени по отношение на здравното осигуряване.

1. Съгласно чл. 2 от Закона за бюджета на Националната
здравноосигурителна каса за 2018 г. (ЗБНЗОК) задължителната здравноосигурителна вноска е в размер на 8 на сто, като размерът на вноската се запазва спрямо предходната
година.
2. Необходимо е да се отбележи, че на основание чл. 40, ал. 4а от Закона за
здравното осигуряване (ЗЗО) от 1 януари 2018 г. здравноосигурителната вноска за
лицата по чл. 40, ал. 3 от същия закон се внася върху 65 на сто от минималния
осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, което е 331.50 лв.
При определяне на дохода, върху който се внасят здравноосигурителни вноски
за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, следва да се има предвид
осигурителният доход, върху който се дължат вноски за държавното обществено
осигуряване.
Съгласно чл. 9, т. 2 от ЗБДОО за 2018 г. лицата по чл. 40, ал. 5 от 330 от
1 януари 2018г. внасят здравноосигурителни вноски върху осигурителен доход не по-
малък от 255 лв. (половината от минималния размер на осигурителния доход за
самоосигуряващите се лица).
С определения със ЗБДОО за 2018 г. минимален размер на осигурителния доход
за самоосигуряващите се лица (510 лв.) е обвързан осигурителният доход за здравно
осигуряване при неплатен отпуск, при неработоспособност поради болест, бременност
и раждане, при отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и ал. 3 от
КТ и при осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и
ал. 4 от КТ.
Към настоящото становище е приложена таблица за размерите и
разпределението за 2018 г. на осигурителните вноски за ДОО, ДЗПО, здравно
осигуряване и Учителски пенсионен фонд по осигурени лица.

ПРИЛОЖЕНИЕ: Таблица за размерите и разпределението за 2018 г. на
осигурителните вноски за ДОО, ДЗПО, здравно осигуряване и Учителски пенсионен
фонд по осигурени лица.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

 

Двата документа можете да изтеглите тук:

Източник: http://www.nap.bg/

годишно изравняване 2018 2 ян.

Годишно изравняване на осигуровки през 2018

Годишно изравняване 2018 на осигурителния доход за 2017 г.

На интернет страницата на НАП са публикувани справките за окончателния размер на осигурителния доход за 2017 г. Отнасят се за годишно изравняване 2018, което самоосигуряващите се лица извършват до края на месец април през настоящата година.

Става въпрос за Таблица 1 за годишното изравняване на социалните осигуровки за 2017 г. И Таблица 2 за годишното изравняване на здравните осигуровки за същата година.

В следващите редове са представени основните акценти относно годишно изравняване 2018 на осигурителния доход за 2017 г.:

 Лица, които извършват годишно изравняване 2018

Няма промяна по отношение на лицата, които извършват годишно изравняване 2018 на осигурителния доход за 2017 г.

Таблица 1 се попълва от получаващите доходи като самоосигуряващи се по КСО. Включително за работа по граждански договори, независимо от дейността, за която са регистрирани.

Таблица 2 освен от горепосочените самоосигуряващи се по КСО лица се попълва и от лицата по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО. Т.е. лицата, които внасят здравни вноски за своя сметка, т.к. не са осигурени на някое от другите основания по ЗЗО.

Начинът, по който се извършва годишно изравняване 2018 на осигурителния доход за 2017 г. не се променя съществено в сравнение с годишното изравняване на осигурителния доход за 2016 г.

 

Все пак не би било излишно да се отдели малко повече внимание към следните специфики при попълване на колоните от Таблица 1 и 2 за 2017 г. във връзка с годишно изравняване 2018:

 – колона 3 от Таблица 1 и 2

Осигурителният доход в колона 3 от Таблици 1 и 2 трябва да съответства на подадените от осигурителя данни с декларация образец № 1 по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. Тези данни може да се получат при поискване от НАП или НОИ или от справка чрез ПИК/КЕП, издаден на лицето.

Когато месечният осигурителен доход, вписан в колона 3, е равен на максималния месечен осигурителен доход, съответните редове на колона 4 от Таблица 1 и 2 не се попълват.

– колона 4 от Таблица 1

Осигурителният доход в колона 4 от Таблица 1 трябва да съответства на данните за този доход, подадени от самоосигуряващите се лица. С декларация образец № 1. Или декларация образец № 5 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г.

– колона 5 от Таблица 1 и 2

Колона 5 от Таблица 1 и 2 е единствената колона, в която се попълва облагаемия доход от работа като самоосигуряващо се по КСО лице. Дори когато е извършвана дейност на различни основания в това качество.

В колона 5 от Таблица 1 и 2 самоосигуряващите се по КСО лица посочват и доходите от граждански договори.

В колона 5 от Таблица 2 се попълват и доходите, подлежащи на данъчно облагане съгласно данните от данъчната декларация на лицата по лицата по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО. Т.е. лицата, които внасят здравни вноски за своя сметка, т.к. не са осигурени на някое от другите основания по закона.

Трудова дейност на различни основания

Предвид гореизложеното в указанията за попълване на Таблица 1 и 2 изрично е упоменато, че ако самоосигуряващото се лице е упражнявало трудова дейност на различни основания (е получило доходи на различни основания), посочени в т. 5 (от указанията), на ред 13, се попълва сбора от облагаемите доходи. В това число се има предвид както облагаемия доход от дейност на различни основания в качеството на самоосигуряващо се по КСО лице, така и по гражданските договори. А по отношение на Таблица 2 и доходите, подлежащи на данъчно облагане съгласно данните от данъчната декларация на лицата по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО.

Доходите по граждански договори (включени на ред 13 от колона 5 на Таблица 1 и 2) не се отнасят само към месеците на работа по без трудово правоотношение. А за целия период, през който е упражнявана трудова дейност като самоосигуряващо се по КСО лице.

Без пропорционалност и при годишно изравняване 2018

Облагаемият доход (на ред 13 от колона 5 на Таблица 1 и 2) се разпределя поравно между месеците, през които са налице отработени дни от самоосигуряващото се по КСО лице. Дори и да е налице само един отработен ден в месеца. А не пропорционално на отработените дни от всеки месец.

Поради това в указанията за попълване на Таблица 1 е посочено, че:

Облагаемият доход в редове от 1 до 12 на колона 5 се определя като сумата в ред 13 се разделя на броя на месеците, през които лицето е упражнявало трудова дейност като самоосигуряващо се лице. Независимо от броя на отработените през месеца дни.

А в указанията за попълване на Таблица 2 е упоменато че:

Облагаемият доход в редове от 1 до 12 в колона 5 се определя като сумата в ред 13, формирана от облагаемия доход от упражняване на трудова дейност на лицето на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО се разделя на броя на месеците, през които лицето е получило доходи на това основание. Независимо от броя на отработените през месеца дни.

Не се смесва дохода като самоосигуряващ се по КСО и лице по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО

По отношение на Таблица 2 тук е моментът да се отбележи, че ако за определени периоди от 2017 г. лицето е  имало качеството на самоосигуряващо се по КСО, а през други се е осигурявало по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО не би следвало да се извършва осредняване (смесване) на доходите при попълване на редовете от колона 5.

Основание за това е следният текст от указанията за попълване на Таблица 2:

Облагаемият доход в редове от 1 до 12 в колона 5 се определя като сумата в ред 13, формирана от облагаеми доходи, подлежащи на данъчно облагане съгласно данните от данъчната декларация, получени от лица, които не са осигурени на друго основание и са внасяли здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, се разделя на броя на месеците, през които лицето се е осигурявало на това основание, независимо от броя на дните през месеца, в които е лице по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО.

Или иначе казано частта от облагаемия доход реализиран като самоосигуряващо се по КСО лице се отнася за месеците, през които е упражнявана трудова дейност на това основание. А другите доходи, подлежащи на данъчно облагане съгласно данните от данъчната декларация се отнасят за месеците на осигуряване по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО.

Доходи от дейност по таксиметров превоз на пътници и годишно изравняване 2018

В указанията относно годишно изравняване 2018 на осигурителния доход за 2017 г. са упоменати и самоосигуряващите се лица, които през годината са получили доходи от дейност по таксиметров превоз на пътници. На ред 13 от колона 5 на Таблица 1 и 2 тези лица посочват дохода, деклариран в Приложение 7, част ІІ, ред 3 на данъчната декларация. Според начина на упражняване на дейността.

Доходи от трудова дейност, които подлежат на годишно изравняване и са декларирани в приложения от данъчната декларация, извън посочените в указанието, също се вземат предвид при формиране на осигурителния доход, върху който се довнасят осигурителни вноски.

При годишно изравняване 2018 се отчита и действието на регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност.

годишно изравняване за 2017

Годишният осигурителен доход, върху който се внасят окончателни осигурителни вноски, се изчислява по вече добре познатия досега начин. Представлява разлика между сумите от ред 13 на колона 7 и ред 13 на колона 6. Попълва се в т. 1 под Таблица 1 и 2 за 2017 г. Когато разликата е положителна, върху нея се довнасят осигурителни вноски. А ако е отрицателна – надвнесените осигурителни вноски се прихващат и/или възстановяват по реда на ДОПК. Освен когато осигурителният доход в колона 5 е по-малък от минималния осигурителен доход по КСО.

Нова декларация в срока по чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ и годишно изравняване 2018

Последното, което заслужава внимание във връзка с годишно изравняване 2018 е евентуалното подаване на нова декларация в срока по чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ, с която са направени промени в годишната данъчна декларация. В тези случаи самоосигуряващите се лица отново подават еднократно Таблица 1 и 2. Срокът за това е до 30 септември на годината, следваща годината за която се отнасят.

мрз 2018 22 Дек.

Нов размер на минималната работна заплата за 2018 г.

МРЗ 2018.

Както се очакваше МРЗ 2018 е определена в размер на 510 лв.

Това е извършено с Постановление на Министерски съвет № 316 от 20 декември 2017 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната.

Постановлението за определяне на МРЗ 2018 е обнародвано в Държавен вестник, брой 102 от 22 декември 2017 г.

Влиза в сила от 1 януари 2018 г.

 

Член единствен от постановлението гласи следното:

(1) Определя от 1 януари 2018 г. нов размер на минималната месечна работна заплата за страната от 510 лв. и на минималната часова работна заплата 3,07 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.

(2) Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец.

Освен за трудовото законодателство новият размер на МРЗ 2018 има връзка и с осигуровки 2018.

 

Това е така, защото в посочени от КСО и ЗЗО случаи се препраща към определената МРЗ за страната.

Например при гражданските договори, ако лицето не е осигурено на друго основание през съответния месец, осигуровки по без трудовото правоотношение се плащат само ако полученото месечно възнаграждение е равно или надвишава една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността. В тази насока са разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО и чл. 4, ал. 1, т. 3, б. “а” от ЗЗО.

Или пък работниците и служителите, за които не е определен минимален осигурителен праг. Осигуровките за тях се плащат върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. Посочено е в чл. 6, ал. 3 от КСО.

Осигуровките за държавните служители и други лица по специални закони също се дължат върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. Основание за това е разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от КСО.

Именно поради това новият размер на МРЗ 2018 от 510 лв. не е без значение и за целите на осигуровки 2018.