Категория: осигуровки

Осигуровки

Осигуровки в България се плащат при извършване на трудова дейност (социално осигурителни вноски). Или въз основа на българско гражданство (здравни вноски).

Социални осигуровки

Полагането на труд е в основата за възникване на задължение за социално осигурителни вноски. Социалните осигуровки включват осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО. Осигуровките за ДОО покриват краткосрочни обезщетения (при болест, майчинство, безработица, трудова злополука, професионална болест и т.н.) и пенсии. Осигурителните вноски за ДЗПО в УПФ дават право на втора пенсия, която допълва държавната пенсия от ДОО. А осигурителните вноски в ППФ на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране за работилите при вредни условия на труд (първа и втора категория). Осигурените лица (работници, служители, договори за управление, изборни длъжности, самоосигуряващи се лица, граждански договори и др.), осигурителния доход, размера на осигурителните вноски периодите на осигуряване и придобиването на осигурителни права са определени в КСО.

Здравни осигуровки

Всички български граждани са задължително осигурени в НЗОК. Здравните осигуровки се внасят от работодателя, самоосигуряващото се лице или са за сметка на държавния бюджет (за деца до 18 г., пенсионери от ДОО, студенти до 26 г., лица с обезщетение за безработица или право на социално  подпомагане и др.). Безработните без право на обезщетение внасят здравни вноски за своя сметка.

Когато са в чужбина българските граждани могат да се освободят от внасяне на здравни вноски в България при определени условия.

Някои чужди граждани също са задължително осигурени в НЗОК. При получено разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в България.

Лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, здравно осигурителния доход, размера на здравните вноски, формирането на здравния статус и правото на здравна помощ са определени в ЗЗО.

осигуряване на чужденец пенсионер 28 юни

Осигуровки за гражданин и пенсионер на друга държава от ЕС, самоосигуряващ се в България

Осигуряване на чужденец пенсионер

С темата осигуряване на чужденец пенсионер продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 940023/22.02.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите:

През последните десет години осигуряването на Й.Т. се извършва в България. Той е с немско и полско гражданство, и упражнява трудова дейност на територията на страната като: самоосигуряващо се лице, изпълнител по договор за управление и контрол, и по трудов договор. От 2018 г. му е отпусната пенсия по немското законодателство. През 2019 г. ще упражнява дейност само като самоосигуряващо се лице на територията на България, като едноличен собственик на капитала на „Енерго….. –……“ ЕООД.”.

Поставеният към НАП въпрос е: Следва ли обстоятелството, че лицето е пенсионер в друга държава-членка на ЕС, да се използва като основание за самоосигряване като пенсионер в България?”.

Резюме на отговора на НАП:

Отговорът започва с разяснения относно правото на свободно движение на трудовоактивните лица в ЕС, реализирането му чрез правила за координация на системите за социална сигурност, целта на тези правила и как са въведени.

Разгледана е тяхната териториална приложимост и предпоставките  (наличие на трансгранична ситуация) за прилагането им. А така също, основния принцип при определяне на приложимото осигурително законодателство, както и основното следствие от това.

Упоменато е основното правило при определяне на приложимото осигурително законодателство (“lex loci laboris”).

Като в отговора е акцентирано “да се има предвид, че ако се извършва трудова дейност само на територията на една държава членка, формуляр А1 за определяне на приложимото законодателство не се издава.”. В това отношение обаче в отговора не са отчетени някои съществени изменения. И то още от миналата година, когато беше утвърден нов образец на удостоверение А1 и инструкции за неговото попълване. Това беше направено с препоръка на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност. А именно, Препоръка № А1 от от 18 октомври 2017 г. относно издаването на атестацията, посочена в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Въпросната препоръка беше обнародвана в Официалния вестник на Европейския съюз още на 29 май 2018 г.

Вижте повече в друга наша публикация специално по темата.

По нататък в отговора е разяснено, “че в случаите в които на европейски гражданин е отпусната пенсия по законодателството на държава-членка и той осъществява дейност като самостоятелно заето лице в друга държава-членка, за него ще се приложи законодателството по трудовата му заетост.”.

Специфики при сигуряване на чужденец пенсионер

Изразено е становще, че В КСО не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство и вида на получаваната пенсия.”.

Разяснено е, че Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване собствениците, упражняващи трудова дейност в търговските дружества, са задължително осигурени за инвалидност общо заболяване, за старост и за смърт. Когато на тези лица е отпусната пенсия, те се осигуряват по свое желание, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО.”. И също така, че В Закона за здравното осигуряване липсва изрична норма, както чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски лицата, които упражняват дейност като самоосигуряващи се, макар и да им е отпусната пенсия.”.

Изводът

Направен е изводът, че В конкретния случай, европейският гражданин, като собственик на капитала на търговското дружество и упражняващ трудова дейност в България, не е задължен да се осигурява социално предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, ако за него е приложимо българското осигурително законодателство съгласно регламентите за координация на системите за социална сигурност.”. Но, европейският гражданин, дължи здравноосигурителни вноски, както всички самоосигуряващи се лица, ако за него е приложимо българското осигурително законодателство.”.

Остава отворен обаче въпросът участва ли пенсията на чужденеца от другата държава-членка в поредността с оглед ограничаване здравноосигурителния доход на лицето до максималния месечен размер на осигурителния доход по българското законодателство, който е определен със ЗБДОО за съответната година.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуряване на съдружник в оод 25 юни

Декларация образец № 1 за съдружник в две ООД

Осигуряване на съдружник в ООД

С темата осигуряване на съдружник в ООД продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 2_11/15.01.2019 г. на Дирекция ОДОП Варна.

Фактите по случая са следните:

Самоосигуряващо се лице упражнява дейност в “X“ ООД. Всеки месец, дружеството подава декларация образец № 1 и внася задължителни осигурителни вноски. Лицето е съдружник и управител и в „Y“ ООД. Възнамерява да започне да упражнява дейност като самоосигуряващо се лице и в това дружество

Поставеният към НАП въпрос е дали следва „Y“ ООД всеки месец да подава декларация образец № 1 за лицето, след като се осигурява в  “X“ ООД ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е посочено къде в КСО са определени лицата, които подлежат на задължително социално осигуряване (чл. 4 и 4а от Кодекса за социално осигуряване).

Упомената е връзката на осигуряването с полагането на труд
(чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване) .

Посочен е, също така, обхватът на осигуряването на упражняващите трудова дейност като съдружници в търговски дружества (чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване) .

Разяснено е, че: “самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.”. И основанието за това – чл. 2, ал. 3 от Наредбата  за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Заключението

Направено е заключението, че в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. не е предвидено, самоосигуряващи се лица, извършващи дейност като такива в няколко търговски дружество и избрали да се осигуряват на едно от основанията, по силата на чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ да подават декларация образец № 1 за всяко от тях.”. 

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.


осигуровки върху авторски права 13 май

Осигуровки за дейност по създаване на изображения и авторски текстове


Осигуровки върху авторски права

С темата осигуровки върху авторски права продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 940021 от 05.02.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите са следните:

Физическо лице без регистрация в търговския регистър и регистър Булстат извършва дейност в областта на творчеството, изобразителното изкуство и графичния дизайн. Създава изображения и авторски текстове. Част от тях преотстъпва за ползване от американски компании, продаващи стоки и услуги чрез интернет. Те се възпроизвеждат от тях като щампи върху стоки /тениски, суитчъри и др./, а също и като оформление на корици и съдържание на печатни издания /тефтери, книги и др./. Преотстъпвайки произведенията лицето запазва авторските си права над тях. Не взема участие в процеса по възпроизвеждане, който изцяло се поема от американските компании. Няма сключен трудов договор и граждански договор, налично е само споразумение за преотстъпване на правото за използване на произведението срещу възнаграждение.

Поставените към НАП въпроси относно осигуровките могат да бъдат систематизирани по следния начин:

Има ли основание за определяне на дейността по отстъпване на право на използване на произведенията като трудова дейност?

Сумите под формата на авторски възнаграждения включват ли се в осигурителния доход?

Как се определят задълженията за задължително здравно осигуряване?

Резюме на отговора на НАП:

Още в началото на отговора е посочено, че: За дейността си по създаване на изображения и авторски текстове, попадате в категорията на лицата, извършващи дейност на свой риск и за своя сметка.”.

Разяснено е, че: “Упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове.”. Но и е упоменато също така, че: “В Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност”. За целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото.”.

Разгледано е кои лица са самоосигуряващи се по Кодекса за социално осигуряване. А така също обхвата и реда за провеждане на тяхното осигуряване.

Дефинирано е какво представлява осигурителен доход за целите на социалното осигуряване.

Осигуровки върху авторски права

По отношение дължимите осигуровки върху авторски права е акцентирано, че: Възнаграждения, получени срещу отстъпено право на ползване на произведения на науката, културата и изкуството (обекти на правна закрила по ЗАПСП, които се облагат по реда на чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗДДФЛ), възнаграждения от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, по договори за франчайз и факторинг и по други договори за предоставяне за ползване на права (които се облагат по реда на чл. 31, ал. 1, 2 и 3 от ЗДДФЛ), не представляват доход от трудова дейност и върху тях не се дължат задължителни осигурителни вноски.”.

Изводът

Изведено е заключението, че: “ще възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски, ако упражнявате трудова дейност на някое от основанията, посочени в чл. 4 и 4а от КСО (арг. от чл. 10, ал. 1 от КСО).”.

Поради тази причина е разгледана и хипотезата на здравно осигуряване по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване.

И изрично е направена уговорката, че: упражняването на трудова дейност от лицата по смисъла на чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

промени в невдпов 23 апр.

Обнародвано е постановлението за промени в НЕВДПОВ

Промени в НЕВДПОВ за 2019 г.

В ДВ, бр. 34 от 23.04.2019 г. е обнародвано Постановление на Министерски съвет № 84 от 18 април 2019 г. за изменение и допълнение на Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).

С въпросното постановление са извършени промени в НЕВДПОВ най-вече с оглед нейното привеждане в съответствие с направените изменения и допълнения в КСО, които са в сила от началото на 2019 г.

Промени в НЕВДПОВ относно специализантите

Отменена е ал. 7 от чл. 1 на НЕВДПОВ. Отмяната е в съответствие със заличаването на т. 9 в ал. 1 от чл. 4 на КСО (става въпрос за специализантите, които бяха приети по реда на отменената Наредба № 34 от 29 декември 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и които продължаваха обучението си по условията, при които са били приети).

Но ако все пак на някои специализанти, приети по реда на отменената Наредба № 34 от 29 декември 2006 г., договорите за обучение не са приключили до 31 декември 2018 г., тези лица продължават да се осигуряват по реда на отменената т. 9 от ал. 1 на чл. 4 от КСО до приключване на специализацията им (основание – създадения със ЗБДОО за 2019 г. нов §22х към ПЗР на КСО). В тази връзка с § 3 от постановлението е съзаден преходен режим по отношение определяне на осигурителния доход при заварените случаи, а именно:

“Осигурителните вноски за специализантите, които са приети по реда на отменената Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и чиито договори за обучение за придобиване на специалност не са приключили до 31 декември 2018 г., се внасят върху полученото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. Когато лицето не е работило през целия месец, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата, определена пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване през месеца.”.

Промени в НЕВДПОВ относно самоосигуряващите се лица

По повод разширяването от началото на 2019 г. в кръга на самоосигуряващите се по КСО лица (добавянето към т. 2 от ал. 3 на чл. 4 от кодекса на лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, т.е. получаващите доходи от стопанска дейност физически лица, които са търговци по смисъла на ТЗ, но не са регистрирани като еднолични търговци) е изменена т. 1 в ал. 3 на чл. 3 от НЕВДПОВ във връзка с определяне на годишния осигурителен доход на тази нова категория самоосигуряващи се по КСО лица.

Други промени в НЕВДПОВ

Възнаграждението, което се изплаща по новата ал. 5 на чл. 99 от Закона за ДАНС е добавено към доходите, върху които не се правят осигурителни вноски. Извършено е чрез съответната промяна на т. 12 в ал. 8 от чл. 1 на НЕВДПОВ.

Постановлението, с което са направени всички горепосочени промени влиза в сила от 1 януари 2019 г.

В същия брой на ДВ е обнародвано и Постановление на Министерски съвет № 83 от 18 април 2019 г. за изменение на Наредбата за осигурителните каси.

представителство осигурител 26 мар.

Търговско представителство като работодател и осигурител

Търговско представителство осигурител и работодател

С темата търговско представителство осигурител и работодател продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 9600110 от 25.01.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите:

Лица работят на територията на България по трудови правоотношения с международна компания. Страните (международната компания и лицата) са избрали трудовите правоотношения да се уреждат от (трудовото) законодателство на другата държава.

Международната компания има търговско представителство в България.

Поставените към НАП въпроси могат да бъдат систематизирани по следния начин:

Има ли търговското прдставителство задължение да подава данни по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за въпросните лица ?

Има ли международната компания задължение по Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. да регистрира трудовите договори с лицата в НАП ?

Резюме на отговора на НАП:

В началото са дадени разяснения относно същността на търговското представителство:

На основание чл. 24, ал. 1 и 2 от Закона за насърчаване на инвестициите чуждестранни лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, които трябва да бъдат регистрирани в Българската търговско-промишлена палата. Представителствата не са юридически лица и не могат да извършват стопанска дейност.

Независимо, че не е нов правен субект, търговското представителство на чуждестранно лице подлежи на регистрация в Регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията на основание чл. 3, ал. 1, т. 4 от Закона за регистър БУЛСТАТ.”.

Разгледани са дефинициите за работодател по Кодекса на труда и осигурител по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Извод 1:

Направен е изводът, че тъй като “трудовите договори с наетите лица са сключени с международната компания (компания майка), а не с представителството, следва че представителството няма качеството на работодател/осигурител за тези лица, поради което няма задължение да подава данни по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г.”.

Изрично е направена уговорката, че въпросният отговор не касае „задължението на международната компания (компания майка) като работодател/осигурител на наети лица по трудови правоотношения, уредени по законодателството на друга държава, полагащи труда на територията на Република България.“.

След това е разяснено, че регистрацията на трудовите договори се извършва на основание чл. 62, ал. 3 от КТ и по Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. включва “основанието за сключването на трудовия договор съгласно Кодекса на труда.”.

Посочено е същото така, че Предвид чл. 10, ал. 3 от Кодекса на труда, когато за трудови правоотношения с международен елемент, страните са избрали трудовото им правоотношение да се урежда от законодателството на друга държава, разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ е неотносима.”.

Извод 2:

Направен е изводът, че “за международната компания (компания майка), в качеството й на работодател/осигурител на наетите по трудови правоотношения лица, уредени по законодателството на друга държава, не възниква задължение по Наредба № 5 от 29 декември 2002 г.”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки върху ваучери 6 мар.

Осигуровки за подаръчни ваучери

Осигуровки върху ваучери за подарък

С темата осигуровки върху ваучери за подарък продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 960020 от 18.02.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Дружество иска да раздаде на служителите си подаръчни ваучери на стойност 100.00 лв.

Поставеният към НАП въпрос е относно дължимите осигуровки върху ваучери за подарък?

Резюме на отговора на НАП:

В началото е разяснено, че На основание чл. 6, ал. 2, изречение първо от Кодекса за социално осигуряване (КСО), доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.”.

Посочено е, че В случай, че предоставените подаръчни ваучери не са за сметка на социалните разходи, същите са част от осигурителния доход на лицата, тъй като се считат за доход от трудова дейност и върху тях се дължат осигурителни вноски съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО.”.

Като, За целите на осигуряването, за да бъдат разглеждани като социални разходи, средствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите (СБКО) следва да бъдат предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда.”. Но в тази връзка е акцентирано, че В хипотезата, в която предоставените от дружеството подаръчни ваучери са за сметка на социалните разходи следва да имате предвид чл. 6, ал. 12 от КСО, съгласно който върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени съответно по реда на чл. 6, ал. 3, 5, 6 и 7 от кодекса.”.

Упоменати са, също така, случаите, в които върху социалните разходи не се дължат осигурителни вноски (на основание чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ).

Изводът относно осигуровки върху ваучери за подарък

Направен е изводът, “че в нормативната уредба, регламентираща дължимостта на осигурителни вноски липсва разпоредба, съгласно която върху получените от лицата, работещи по трудови правоотношения ваучери за подаръци да не се дължат осигурителни вноски, когато се изплащат от работодателя във връзка с трудовата им дейност (арг. от чл. 6, ал. 2 и 3 от КСО). А в случай, че предоставените ваучери са за сметка на социалните разходи, са приложими разпоредбите на чл. 6, ал. 12 от КСО и чл. 2 от НЕВДПОВ.”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки по граждански договор 2019 5 февр.

Осигуровки по граждански договор 2019

Осигуровки по граждански договор 2019

Осигуровки по граждански договор се плащат за работещите без трудово правоотношение.

Става въпрос за лица, които полагат труд по договори, сключени основно съгласно Закона за задълженията и договорите. При гражданските договори лицата предоставят определен резултат (веществен труд), а не работна сила както е при трудовите договори. В масовия случай гражданските договори се сключват писмено, въпреки че законът не поставя изрично изискване за писмена форма. Но дори и устно сключен неговият предмет е свързан с предоставяне на предварително уговорен определен трудов резултат.

За разлика от трудовите, гражданските договори не подлежат на задължителна регистрация в НАП.

Обхват на осигуряването

Между осигурените социални рискове и фондовете на ДОО съществува връзка:

осигурени социални рискове фондове на ДОО

Лицата по граждански договори са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.

Иначе казано тези лица задължително се осигуряват във фонд „Пенсии“ на ДОО.

Осигуровки по граждански договор 2019 с пенсионер

Това не се отнася за пенсионерите, които работят по граждански договори – те се осигуряват социално само по желание. Основание за това е разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО.

По нататък към връзката между рисковете и фондовете на ДОО може да се добави и тяхната взаимозависимост с размерите на осигуровките. Съобразно осигурените социални рискове, осигуровки по граждански договор се внасят в размерите, които са определени за съответните фондове на ДОО:

осигурени социални рискове

фонд „Пенсии“

осигуровки в размерите за този фонд

Осигуровки по граждански договор 2019 за ДОО

Размерите и разпределението за 2019 г. на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ на ДОО са следните:

фонд „Пенсии“

родени преди 1 януари 1960 г. родени след 31 декември 1959 г.
общо 19,8 % от които: общо 14,8 % от които:
11,02 % за осигурител

 

8,78 % за осигурен

 

8,22 % за осигурител

 

6,58 % за осигурен

 

Основата, върху която се определят дължимите осигуровки при граждански договор е осигурителният доход на лицето. Това е полученото възнаграждение по гражданския договор след намаляването му с разходите за дейността по ЗДДФЛ (25 %).

Осигуровки по граждански договор 2019 под МРЗ

Ако лицето работещо по граждански договор няма друго основание за осигуряване осигурителни вноски се дължат само когато възнаграждението е равно или надвишава минималната работна заплата (560 лв. за 2019 г.) след намаляването му с разходите за дейността.

Когато лицето работещо по граждански договор има друго основание за осигуряване осигуровки се дължат върху размера възнаграждението по гражданския договор независимо дали надвишава минималната работна заплата след намаляването му с разходите за дейността.

Осигуровки при граждански договор се дължат върху не повече от максималния осигурителен доход, който е определен със ЗБДОО за съответната година  (3000 лв. за 2019 г.).

Плащане на осигуровки по граждански договор 2019 за ДОО

Осигуровките за лицата по граждански договори се внасят от възложителят (осигурител) по  сметка на съответната териториална дирекция на НАП за събиране на този вид вземания, в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. Дължимостта на осигуровки при граждански договор е стриктно обвързано с изплащане на възнаграждението, а не само с полагането на труд както е например за работниците и служителите.

Невнасянето на осигурителните вноски за ДОО от възложителя (осигурител) не лишава лицата по граждански договори от осигурителни права.

Осигуровки по граждански договор 2019 за ДЗПО

Лицата по граждански договори, които са родени след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в Универсален пенсионен фонд (УПФ).

Осигуровки по граждански договор 2019 с пенсионер

Това не се отнася за пенсионерите, които работят по граждански договори – те се осигуряват за УПФ само по желание.

Размерът и разпределението на осигуровките за ДЗПО в УПФ за 2019 г. са следните:

УПФ

общо 5 % от които:
2,8 % за осигурител

 

2,2 % за осигурен

 

Осигурителният доход за УПФ съвпада с този за ДОО. Основание за това е разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от КСО.

Плащане на осигуровки по граждански договор 2019 за УПФ

Осигуровки по граждански договор за УПФ се внасят от възложителят (осигурител) едновременно с вноските за ДОО по сметката за ДЗПО на съответната териториална дирекция на НАП. Това означава, че и за ДЗПО плащането на осигуровки при граждански договор е стриктно обвързано с изплащане на възнаграждението, а не само с полагането на труд както е например за работниците и служителите.

Лицата по граждански договори не подлежат на осигуряване в Професионален пенсионен фонд.

Здравни осигуровки при граждански договор

За лицата по граждански договори, които са задължително осигурени в НЗОК, се внасят и здравни осигуровки.

Здравни осигуровки по граждански договор 2019 с пенсионер

За разлика от социалното осигуряване, здравното осигуряване на пенсионерите по граждански договор не е по тяхно желание, а е задължително. Това е така, защото в ЗЗО не е предвидена възможност да избират дали да се осигуряват, както е при социалното им осигуряване.

Размерът и разпределението на здравните вноски за 2019 г. е следното:

 здравно осигуряване
общо 8 %, които се разпределят в съотношение 60:40:
4,8 % за осигуряващ

 

3,2 % за осигурен

 

Осигурителният доход за здравно осигуряване при гражданските договори в общи линии съвпада с този за ДОО.

Плащане на здравни осигуровки по граждански договор 2019

Здравните осигуровки се внасят от възложителят (осигуряващ) по сметката на съответната териториална дирекция на НАП за съ­би­ра­не на при­хо­ди­те за НЗОК в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. Плащането на здравни осигуровки при граждански договор е стриктно обвързано с изплащане на възнаграждението, а не само с полагането на труд както е например за работниците и служителите.

Невнасянето на здравни вноски от възложителят (осигуряващ) не лишава лицата по граждански договори от здравноосигурителни права.

Осигуровки по граждански договор 2019 – обобщени размери:

В обобщение размерите и разпределението на осигуровките за лицата по граждански договори изглежда по следния начин:

родени преди 1 януари 1960 г. родени след 31 декември 1959 г.
осигурител осигурен общо осигурител осигурен общо
ДОО 11,02 %

 

8,78 % 19,8 % 8,22 %

 

6,58 % 14,8 %
ДЗПО УПФ 2,8 % 2,2 % 5 %
ППФ
здравно 4,8 % 3,2 % 8 % 4,8 % 3,2 % 8 %
Осигуровки по граждански договор 2019 за самоосигуряващо се по КСО лице

При изплащане на възнаграждение по граждански договор на самоосигуряващо се по КСО лице не се внасят социални и здравни осигуровки от възложителя. Самоосигуряващото се лице внася осигурителни вноски върху тези доходи при извършване на годишното изравняване. Основание за това е разпоредбата на чл. 11 от наредбата за самоосигуряващите се лица.

Деклариране на данни пред НАП по повод осигуровки по граждански договор 2019

Възложителят (осигурител/осигуряващ) е длъжен, също така,  да подава ежемесечно данни за осигурените от него лица с декларация образец № 1 и да декларира общите суми на дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и здравни осигуровки с декларация образец № 6.

Декларация образец № 1 поотделно за всяко осигурено лице се подава в компетентната териториална дирекция на НАП до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението по гражданския договор. За лицата по граждански договори декларация образец № 1 се подава с код за вид осигурен „14“.

Декларация образец № 6 се подава едновременно с декларация/и образец № 1.

Начинът за подаване на двете декларации е определен в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

самоосигуряващо се лице 2019 4 февр.

Самоосигуряващо се лице 2019

Самоосигуряващо се лице 2019

Към категорията самоосигуряващо се лице 2019 се причисляват:

  • свободните професии и занаятчиите; кои лица се считат за упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност е определено в  Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица и по-специално в чл. 1, ал. 5 от нея.
  • едноличните търговци, собствениците или съдружниците в търговски дружества и членовете на неперсонифицирани дружества;
  • регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите.

Самоосигуряващите се лица плащат осигуровки изцяло за своя сметка. В този смисъл е и дефиницията на самоосигуряващо се лице в КСО. Това е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка (чл. 5, ал. 2 от КСО).

От началото на 2019 г. към самоосигуряващите се по КСО са добавени лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Това са получаващи доходи от стопанска дейност физически лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), но не са регистрирани като еднолични търговци.

Между осигурените социални рискове и фондовете на ДОО съществува връзка.
Самоосигуряващо се лице 2019 – обхват на осигуряването за ДОО

осигурени социални рискове фондове на ДОО

Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт (чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (основание чл. 4, ал. 4 от КСО).

Това означава, че самоосигуряващите се лица задължително внасят осигурителни вноски във:

  • фонд „Пенсии“ на ДОО

и по техен избор във:

  • фонд „ОЗМ“

Това не се отнася за пенсионерите, които са самоосигуряващи се – те се внасят осигуровки само по желание (основание чл. 4, ал. 6 от КСО). Желанието за осигуряване се заявява с декларация по образец (Окд 5). Ако все пак са пожелали да се осигуряват във фонд „Пенсии“ на ДОО, самоосигуряващите се пенсионери могат да изберат да внасят осигурителни вноски и във фонд „ОЗМ“.

След това, към връзката между рисковете и фондовете на ДОО може да се добави и тяхната взаимозависимост с размерите на осигурителните вноски. Съобразно осигурените социални рискове, осигуровките за самоосигуряващите се лица се внасят в размерите, които са определени за съответните фондове на ДОО:

осигурени социални рискове фонд „Пенсии“

фонд „ОЗМ“

вноски в размерите за тези фондове

Размерите на осигуровките за 2019 г. за тези два фонда на ДОО, са следните:

фонд „Пенсии“
родени преди 1 януари 1960 г. родени след 31 декември 1959 г.
19,8 % 14,8 %

Размерът на осигуровките за фонд „Пенсии“ на ДОО не се променя в сравнение с 2018 г.

фонд „ОЗМ“
3,5 %

Размерът на осигуровките за фонд „ОЗМ“ на ДОО също не се променя в сравнение с 2018 г.

Са­мо­о­си­гу­ря­ва­щи­те се ли­ца, ко­и­то са оси­гу­ре­ни и във фонд „ОЗМ“ не вна­сят осигурител­ни внос­ки, когато са в болничен, бременност и раждане или отглеждане на малко дете. Ако обаче е осигурено само във фонд „Пенсии“ на ДОО, самоосигуряващото се лице внася осигуровки за тези периоди.

Самоосигуряващо се лице 2019 – вид на осигуряване

Видът на осигуряването (осигурителни вноски само във фонд „Пенсии“ или и във фонд „ОЗМ“) се определя с декларация образец Окд 5, която самоосигуряващото се лице подава в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от началото на трудова дейност. Видът на осигуряването за 2019 г. може да се промени със същата декларация (Окд 5), ако е подадена от 01 – 31 януари на годината. Определянето и промяната на вида на осигуряването се извършва по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Самоосигуряващите се лица се считат за осигурени за времето, през което се трудят и за което са внесени осигуровки, както и за някои други периоди признати от законодателството като осигурителни – например когато осигурено и за общо заболяване и майчинство лице е в болничен, бременност и раждане или отглеждане на малко дете и др.

Периодите на трудова дейност като начало, край или временно спиране се декларират пред НАП в седемдневен срок отново с декларация образец Окд 5, която самоосигуряващото се лице подава в компетентната териториална дирекция. Декларирането на тези обстоятелства се извършва по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Самоосигуряващо се лице 2019 – осигурителен доход

Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски авансово и окончателно.

Авансовите осигуровки се внасят върху осигурителен доход между минималния и максималния, които са определени със ЗБДОО за 2019 г.

Самоосигуряващо се лице 2019 – минимален осигурителен доход

За 2019 г. е увеличен от 510 лв. на 560 лв. размерът на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Новият размер е определен с чл. 9, т. 2 от ЗБДОО 2019.

Самоосигуряващо се лице 2019 – земеделски производител и тютюнопроизводител

Минималният месечен размер на осигурителният доход за регистрираните земеделски производители (стопани) и тютюнопроизводителите за 2019 г. е увеличен от 350 на 400 лв. Новият размер е въведен с чл. 9, т. 3 от ЗБДОО за 2019.

Самоосигуряващо се лице 2019 – максимален  осигурителен доход

Максималният осигурителен доход за 2019 г. е увеличен от 2600 на 3000 лв. Новият размер е въведен с чл. 9, т. 4 от ЗБДОО 2019.

Самоосигуряващо се лице 2019 – срок за внасяне на авансовите осигуровки

Не се променя срокът за внасяне на месечните авансови вноски от самоосигуряващите се лица. Авансовите осигурителни вноски се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат (например за февруари 2019 г. – до 25 март 2019 г.).

Самоосигуряващо се лице 2019 – годишно изравняване на осигурителния доход за 2018 г.

Окончателните осигуровки се внасят при годишното изравняване на осигурителния доход за 2018 г. върху разликата между действителните доходи от трудова дейност на самоосигуряващото се лице и неговия авансов осигурителен доход. При годишното изравняване на доходите не участват тези, които не са от трудова дейност – например авторските и лицензионни възнаграждения, субсидиите на земеделските стопани и др.

Годишното изравняване се извършва чрез Таблица 1, която е приложение към годишната данъчна декларация.

Ре­гис­т­ри­ра­ни­те зе­ме­дел­с­ки сто­па­ни и тютюноп­ро­из­во­ди­те­лите не извършват годишно изравняване на доходите от производство на неп­ре­ра­бо­те­на рас­ти­тел­на и/или животинс­ка про­дук­ция.

Срокът за внасяне на окончателните осигурителни вноски е до 30 април 2019 г.

Авансовите и окончателните осигуровки се дължат от самоосигуряващите се лица и се превеждат по сметка на съответната териториална дирекция на НАП за събиране на този вид вземания.

Невнасянето на осигурителните вноски за ДОО лишава самоосигуряващото се лице от осигурителни права.

Самоосигуряващо се лице 2019 – Допълнително задължително пенсионно осигуряване

Самоосигуряващите се лица, които са родени след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в Универсален пенсионен фонд (УПФ).

Размерът на осигуровките за ДЗПО в УПФ за 2019 г. е следният:

УПФ 5 %

Размерът на осигуровките за този фонд не се променя в сравнение с 2018 г.

Осигурителният доход за УПФ съвпада с този за ДОО.

Осигурителните вноски за УПФ се внасят от самоосигуряващото се лице едновременно с осигуровките за ДОО по сметката за ДЗПО на съответната териториална дирекция на НАП.

Самоосигуряващите се лица не подлежат на осигуряване в професионален пенсионен фонд (ППФ).

Самоосигуряващо се лице 2019 – здравни осигуровки

За самоосигуряващите се лица, които са задължително осигурени в  НЗОК, се внасят и здравни осигуровки. За разлика от социалното осигуряване, здравното осигуряване на пенсионерите, които са самоосигуряващи се не е по желание, а е задължително.

Размерът на задължителните здравни вноски за 2019 г. е следният:

здравно осигуряване 8 %

Размерът на здравните осигуровки не се променя в сравнение с 2018 г.

Самоосигуряващите се лица внасят здравни осигуровки авансово и окончателно.

Авансовите здравни вноски се внасят върху осигурителен доход между минималния и максималния, които са определени за ДОО (разгледани са по-горе в настоящия материал).

Срокът за внасяне на авансовите здравни осигуровки е до 25-то число на следващия месец (например за февруари 2019 г. – до 25 март 2019 г.).

Начинът, по който се извършва годишното изравняване за здравно осигуряване в общи линии е сходен с този за ДОО. Годишното изравняване се извършва чрез Таблица 2, която е приложение към годишната данъчна декларация.

Срокът за внасяне на окончателните здравни вноски за 2018 г. е до 30 април 2019 г.

Авансовите и окончателните здравни осигуровки се дължат от самоосигуряващите се лица и се превеждат по сметка на съответната териториална дирекция на НАП за съ­би­ра­не на приходите за НЗОК.

Невнасянето на повече от 3 месечни здравни вноски за предходните 36 месеца лишава самоосигуряващото се лице от здравноосигурителни права.

Осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица 2019 – обобщени размери

В обобщение размерите на дължимите осигуровки от самоосигуряващо се лице 2019, изглеждат по следния начин:

родени преди 1 януари 1960 г. родени преди 1 януари 1960 г.
ДОО 19,8 %

 

23,3 % (*)

 

ДЗПО УПФ
ППФ
здравно 8 % 8 %

(*) избрали да се осигуряват и във фонд „ОЗМ“

родени след 31 декември 1959 г. родени след 31 декември 1959 г.
ДОО 14,8 %

 

18,3 % (*)

 

ДЗПО УПФ 5 % 5 %
ППФ
здравно 8 % 8 %

(*) избрали да се осигуряват и във фонд „ОЗМ“

Самоосигуряващо се лице 2019 г. и граждански договор

При изплащане на възнаграждение по граждански договор на самоосигуряващо се лице 2019 г. не се внасят социални и здравни осигуровки от възложителя. Самоосигуряващото се лице внася осигурителни вноски върху тези доходи при извършване на годишното изравняване. Основание за това е разпоредбата на чл. 11 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Самоосигуряващо се лице 2019 – подаване на данни и деклариране на задължения

Самоосигуряващото се лице е длъжно, също така,  да подава ежемесечно данни за осигуряването си с декларация образец № 1 и ежегодно да декларира общите суми на дължимите задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване с декларация образец № 6. Декларация образец № 1 се подава в компетентната териториална дирекция на НАП до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Декларация образец № 6 се подава еднократно до 30 април на следващата година. Начинът за подаване на двете декларации е определен в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

годишно изравняване 2019 8 ян.

Годишно изравняване на осигуровки през 2019 г.

Годишно изравняване 2019 г. на осигурителния доход за 2018 г.

В неофициалния раздел на ДВ, бр. 106 от 21.12.2018 г. са публикувани справките за окончателния размер на осигурителния доход за 2018 г. Отнасят се за годишно изравняване 2019, което самоосигуряващите се лица извършват до края на месец април на годината.

Става въпрос за Таблица 1 за годишното изравняване на социалните осигуровки за 2018 г. И Таблица 2 за годишното изравняване на здравните осигуровки за същата година.

В следващите редове са представени основните акценти относно годишно изравняване 2019 на осигурителния доход за 2018 г.:

 Лица, които извършват годишно изравняване 2019

Няма промяна по отношение на лицата, които извършват годишно изравняване 2019 на осигурителния доход за 2018 г.

Таблица 1 се попълва от получаващите доходи като самоосигуряващи се по КСО. Включително за работа по граждански договори, независимо от дейността, за която са регистрирани.

Таблица 2 освен от горепосочените самоосигуряващи се по КСО лица се попълва и от лицата по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО. Т.е. лицата, които внасят здравни вноски за своя сметка, т.к. не са осигурени на някое от другите основания по ЗЗО.

Начинът, по който се извършва годишно изравняване 2019 на осигурителния доход за 2018 г. не се променя по същество в сравнение с годишното изравняване на осигурителния доход за 2017 г.

Все пак не би било излишно да се отдели малко повече внимание към следните специфики при попълване на колоните от Таблица 1 и 2 за 2018 г. във връзка с годишно изравняване 2019:

 – колона 3 от Таблица 1 и 2

Осигурителният доход в колона 3 от Таблици 1 и 2 трябва да съответства на подадените от осигурителя данни с декларация образец № 1 по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. Тези данни може да се получат при поискване от НАП/НОИ или от справка чрез ПИК/КЕП, издаден на лицето.

Когато месечният осигурителен доход, вписан в колона 3, е равен на максималния месечен осигурителен доход, съответните редове на колона 4 от Таблица 1 и 2 не се попълват.

– колона 4 от Таблица 1

Осигурителният доход в колона 4 от Таблица 1 трябва да съответства на данните за този доход, подадени от самоосигуряващите се лица. С декларация образец № 1. Или декларация образец № 5 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г.

– колона 5 от Таблица 1 и 2

Колона 5 от Таблица 1 и 2 е единствената колона, в която се попълва облагаемия доход от работа като самоосигуряващо се по КСО лице. Дори когато е извършвана дейност на различни основания в това качество.

В колона 5 от Таблица 1 и 2 самоосигуряващите се по КСО лица посочват и доходите от граждански договори.

В колона 5 от Таблица 2 се попълват и доходите, подлежащи на данъчно облагане съгласно данните от данъчната декларация на лицата по лицата по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО. Т.е. лицата, които внасят здравни вноски за своя сметка, т.к. не са осигурени на някое от другите основания по закона.

Трудова дейност на различни основания

Предвид гореизложеното в указанията за попълване на Таблица 1 и 2 изрично е упоменато, че ако самоосигуряващото се лице е упражнявало трудова дейност на различни основания (е получило доходи на различни основания), посочени в т. 5 (от указанията), на ред 13, се попълва сбора от облагаемите доходи. В това число се има предвид както облагаемия доход от дейност на различни основания в качеството на самоосигуряващо се по КСО лице, така и по гражданските договори. А по отношение на Таблица 2 и доходите, подлежащи на данъчно облагане съгласно данните от данъчната декларация на лицата по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО.

Доходите по граждански договори (включени на ред 13 от колона 5 на Таблица 1 и 2) не се отнасят само към месеците на работа по без трудово правоотношение. А за целия период, през който е упражнявана трудова дейност като самоосигуряващо се по КСО лице.

Без пропорционалност и при годишно изравняване 2019

Облагаемият доход (на ред 13 от колона 5 на Таблица 1 и 2) се разпределя поравно между месеците, през които са налице отработени дни от самоосигуряващото се по КСО лице. Дори и да е налице само един отработен ден в месеца. А не пропорционално на отработените дни от всеки месец.

Поради това в указанията за попълване на Таблица 1 е посочено, че:

Облагаемият доход в редове от 1 до 12 на колона 5 се определя като сумата в ред 13 се разделя на броя на месеците, през които лицето е упражнявало трудова дейност като самоосигуряващо се лице. Независимо от броя на отработените през месеца дни.

А в указанията за попълване на Таблица 2 е упоменато че:

Облагаемият доход в редове от 1 до 12 в колона 5 се определя като сумата в ред 13, формирана от облагаемия доход от упражняване на трудова дейност на лицето на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО се разделя на броя на месеците, през които лицето е получило доходи на това основание. Независимо от броя на отработените през месеца дни.

Не се смесва дохода като самоосигуряващ се по КСО и лице по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО

По отношение на Таблица 2 тук е моментът да се отбележи, че ако за определени периоди от 2018 г. лицето е имало качеството на самоосигуряващо се по КСО, а през други се е осигурявало по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО не би следвало да се извършва осредняване (смесване) на доходите при попълване на редовете от колона 5.

Основание за това е следният текст от указанията за попълване на Таблица 2:

Облагаемият доход в редове от 1 до 12 в колона 5 се определя като сумата в ред 13, формирана от облагаеми доходи, подлежащи на данъчно облагане съгласно данните от данъчната декларация, получени от лица, които не са осигурени на друго основание и са внасяли здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, се разделя на броя на месеците, през които лицето се е осигурявало на това основание, независимо от броя на дните през месеца, в които е лице по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО.

Или иначе казано частта от облагаемия доход реализиран като самоосигуряващо се по КСО лице се отнася за месеците, през които е упражнявана трудова дейност на това основание. А другите доходи, подлежащи на данъчно облагане съгласно данните от данъчната декларация се отнасят за месеците на осигуряване по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО.

Годишен осигурителен доход

Годишният осигурителен доход, върху който се внасят окончателни осигурителни вноски, се изчислява по вече добре познатия досега начин. Представлява разлика между сумите от ред 13 на колона 7 и ред 13 на колона 6. Попълва се в т. 1 под Таблица 1 и 2 за 2018 г. Когато разликата е положителна, върху нея се довнасят осигурителни вноски. А ако е отрицателна – надвнесените осигурителни вноски се прихващат и/или възстановяват по реда на ДОПК. Освен когато осигурителният доход в колона 5 е по-малък от минималния осигурителен доход по КСО.

Доходи от трудова дейност, които подлежат на годишно изравняване и са декларирани в приложения от данъчната декларация, извън посочените в указанието, също се вземат предвид при формиране на осигурителния доход, върху който се довнасят осигурителни вноски.

При годишно изравняване 2019 се отчита и действието на регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност.

Нова декларация в срока по чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ и годишно изравняване 2019

Последното, което заслужава внимание във връзка с годишното изравняване за 2018 г. е евентуалното подаване на нова декларация в срока по чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ, с която са направени промени в годишната данъчна декларация. В тези случаи самоосигуряващите се лица отново подават еднократно Таблица 1 и 2. Срокът за това е до 30 септември 2019 г.

здравни осигуровки за безработни 2019 7 ян.

Здравни осигуровки за безработни 2019

Здравни осигуровки за безработни 2019

Здравни осигуровки за безработни 2019 не се внасят за тези от тях, които получават парично обезщетение за безработица. Здравните вноски за безработните лица с право на парично обезщетение за безработица, както и през предходните години, са за сметка на държавния бюджет. Основание за това е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 8 от Закона за здравното осигуряване.

Лицата, които подлежат на задължително осигуряване към НЗОК, но не са здравно осигурени на някое от основанията по Закона за здравното осигуряване (например трайно безработните без право на парично обезщетение за безработица), плащат здравни осигуровки за своя сметка и подават декларация за това. Определено е в чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване. Става въпрос за декларация 7 за здравно осигуряване (декларация образец № 7 по Наредба Н-8 от 29 декември 2005 г. на Министъра на финансите). В декларация 7 за здравно осигуряване се посочва и избрания от лицето осигурителен доход.

Декларация 7 за здравно осигуряване се подава еднократно до 25-то число на месеца, следващ месеца на осигуряването по този ред. Например ако безработният трябва сам да започне да плаща здравни вноски от месец януари 2019 г. подава декларация 7 за здравно осигуряване до 25 февруари 2019 г.

Здравна осигуровка размер 2019

Размерът на задължителната здравна осигуровка за 2019 г е определен с чл. 2 от ЗБНЗОК.

Здравната осигуровка за 2019 г. се запазва в размер 8 на сто.

Колко струват здравните осигуровки на месец 2019

Здравни осигуровки за безработни 2019 се внасят върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и не по-голям от максималния осигурителен доход, като и двата са определени със ЗБДОО за 2019 г.

За 2019 г. е увеличен от 510 лв. на 560 лв. размерът на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се по КСО лица. Посочено е в чл. 9, т. 2 от ЗБДОО за 2019 г. Половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се равнява на 280 лв. за 2019 г. С други думи, от началото на 2019 г. минималният здравноосигурителен доход за тези лица се увеличава с 25 лв. (от 255 лв. за 2018 г. на 280 лв. за 2019 г.).

Което обуславя повишение и на месечните здравни осигуровки за безработни 2019. Дължимата сумата здравни осигуровки за безработни 2019 е не по-малка от 22,40 лв. всеки месец (за 2018 г. беше 20,40 лв. месечно).

Тази минимална месечна сума здравни осигуровки за безработни 2019 се определя като размера на здравната осигуровка за годината се приложи към половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (280*8%=22,40 лв. здравна осигуровка за 2019г.).

Здравни осигуровки от безработни 2019 се плащат върху не повече от максималния месечен осигурителен доход. Максималният осигурителен доход за 2019 г. е увеличен от 2600 на 3000 лв. Това се отнася и за здравното осигуряване. Новият размер е въведен с чл. 9, т. 4 от ЗБДОО 2019.

Плащане на здравни осигуровки за безработни 2019

Плащането на здравни осигуровки за безработни 2019 се прави до 25-то число на следващия месец. Този срок е определен в в чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване и не се променя спрямо 2018 г. Например за януари 2019 г. здравната осигуровка се плаща до 25 февруари 2019 г.

Годишно изравняване за 2018

Безработните, които са се осигурявали сами здравно за 2018 г. правят и годишно изравняване като плащат окончателни здравни вноски през 2019 г. Това се случва, когато доходите по данъчната декларация за 2018 г. надвишават осигурителния доход, върху който ежемесечно са внасяни здравни осигуровки за 2018 г. Става въпрос например за доходи от наем, авторски възнаграждения и др. Годишното изравняване за тези лица обичайно се извършва чрез Таблица 2, която е приложение към годишната данъчна декларация.

Срокът за внасяне на окончателните здравни вноски за 2018 г. е до 30 април 2019 г.

Месечните и окончателните здравни осигуровки се дължат и плащат чрез ЕГН (ЛНЧ или служебен номер издаден от НАП) по сметка на съответната териториална дирекция на НАП (по постоянен адрес) за събиране на приходите за НЗОК.

Неплащането на повече от 3 месечни здравни осигуровки за предходните 36 месеца лишава тези лица от здравноосигурителни права (чл. 109, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване). Здравният статус се възстановява, когато лицето внесе всички дължими здравни вноски през последните 5 години (чл. 109, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване). Но сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не му се възстановяват (чл. 109, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване).

мрз 2019 28 дек.

Нов размер на МРЗ за 2019 г.

МРЗ 2019

Както се очакваше МРЗ 2019 е определена в размер на 560 лв.

Това е извършено с акт на Министерски съвет – Постановление № 320 от 20 декември 2018 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната.

ПМС за МРЗ 2019 е обнародвано в Държавен вестник, брой 107 от 28 декември 2018 г.

Влиза в сила от 1 януари 2019 г.

Определяне на МРЗ 2019

Член единствен от постановлението гласи следното:

(1) Определя от 1 януари 2019 г. нов размер на минималната месечна работна заплата за страната от 560 лв. и на минималната часова работна заплата 3,37 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.
(2) Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец.

Освен за трудовото законодателство новият размер на МРЗ 2019 има връзка и с осигуровки 2019.

Това е така, защото в посочени от КСО и ЗЗО случаи се препраща към определената МРЗ за страната.

Например при гражданските договори, ако лицето не е осигурено на друго основание през съответния месец, осигуровки по без трудовото правоотношение се плащат само ако полученото месечно възнаграждение е равно или надвишава една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността. В тази насока са разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО и чл. 4, ал. 1, т. 3, б. “а” от ЗЗО.

Или пък работниците и служителите, за които не е определен минимален осигурителен праг. Осигуровките за тях се плащат върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. Посочено е в чл. 6, ал. 3 от КСО.

Осигуровките за държавните служители и други лица по специални закони също се дължат върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. Основание за това е разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от КСО.

Именно поради това новият размер на МРЗ 2019 от 560 лв. не е без значение и за целите на осигуровки 2019.

смяна на вида осигуряване за 2019 17 дек.

Смяна на вида осигуряване за 2019 г.

Смяна на вида осигуряване за 2019 г. от самоосигуряващите се лица.

Наближава началото на периода, в който самоосигуряващите се лица могат да направят смяна на вида осигуряване за 2019 г.

Обхват на осигуряването

Самоосигуряващите се лица задължително се осигуряват във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване. А по свой избор могат да се осигуряват и във фонд „Общо заболяване и майчинство”.

Самоосигуряващите се лица  които изберат да внасят осигурителни вноски и във фонд „ОЗМ”,  могат да се ползват от всички осигурени социални рискове (без трудова злополука и професионална болест и безработица) на ДОО. Другият вариант е да внасят осигурителни вноски на по-нисък процент за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Т.е. осигуряване само за пенсия. В този случай обаче, самоосигуряващите се нямат право на обезщетения в определени ситуации. Например за болнични и т. нар. „майчински” при бременност и раждане.

Смяна на вида осигуряване за 2019 г.

Видът на осигуряването на самоосигуряващите се лица може да се променя за всяка календарна година. Но ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителният директор на НАП. Става въпрос за декларация образец Окд 5. Като период срокът за подаване на документа в тези случаи е в рамките на януари на съответната година.

Иначе казано, срокът за смяна на вида осигуряване за 2019 г. е от 01 януари 2019 г. до 31 януари 2019 г. Но не преди началото (01 януари 2019 г.) и не след края (31 януари 2019 г.) на този период. А иначе в рамките на самия месец януари 2019 г. смяна на вида осигуряване за годината би трябвало да може да се извърши неограничен брой пъти от самоосигуряващото се лице.

Първоначален избор на вид осигуряване през 2019 и промени през годината

Самоосигуряващите се лица, които тепърва започват дейност през 2019 г. определят вида на осигуряването си в 7-дневен срок от възникване на това обстоятелство. За целта се подава декларация по утвърден образец в компетентната териториална дирекция на НАП. Отново става въпрос за декларация образец Окд 5. При  прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година не може да се променя вече избрания и деклариран вид осигуряване.

здравни осигуровки 2019 11 дек.

Здравни осигуровки за 2019 г.

Здравни осигуровки 2019

Законодателството, свързано със здравни осигуровки 2019 официално вече е прието.

ЗБНЗОК за 2019 г. е обнародван е в ДВ, бр. 102 от 11 декември 2018 г.

Със ЗБДОО за 2019 г. (ДВ, бр. 102 от 11 декември 2018 г.) са въведени размерите на осигурителния доход, които касаят и здравното осигуряване за 2019 г.

Основните нови моменти относно здравни осигуровки 2019, са следните:

Размер на здравни осигуровки 2019

С чл. 2 от ЗБНЗОК за 2019 г. е определен размерът на задължителната здравноосигурителна вноска.

За 2019 г. здравната осигуровка се запазва в размер 8 на сто.

Не се променя и съотношението, в което се разпределя този размер между осигуряващ и здравно осигурен (60:40).

Минимален здравноосигурителен доход 2019
Минимални осигурителни прагове 2019

Минималните осигурителни прагове за 2019 г. са въведени с Приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от ЗБДОО за 2019 г.

Класовете професии традиционно са разпределени в 9 колони от приложението. А икономическите дейности са посочени, също без промяна в общия брой, на 85 реда от него.

Важното е, че по същество не се променя механизмът, по който се определят минималните осигурителни прагове за 2019 г.

Здравни осигуровки за самоосигуряващи се 2019

За 2019 г. е увеличен от 510 лв. на 560 лв. размерът на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се по КСО лица. Това се отнася и за тяхното здравно осигуряване. Новият размер е определен с чл. 9, т. 2 от ЗБДОО 2019.

Здравни осигуровки за безработни 2019

Размерът на горепосоченият доход оказва влияние върху дължимите здравни осигуровки не само от самоосигуряващите се смисъла на КСО. Но и върху всички неосигурени лица, които плащат здравни вноски изцяло за своя сметка. Става въпрос за лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, които внасят здравни осигуровки върху не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за годината.

Колко струват здравните осигуровки на месец за безработните

От началото на 2019 г. минималният здравноосигурителен доход за тях се повишава автоматично от 255 на 280 лв. Това означава, че тяхната здравна осигуровка за 2019 г. като сума е не по-малка от 22,40 лева месечно. Запазва се задължението на тези лица за еднократно подаване на декларация 7 и евентуално за извършване на годишно изравняване на здравноосигурителния доход.

Здравни осигуровки за земеделски производители 2019

Увеличен е от 350 на 400 лв. минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите. Това се отнася и за тяхното здравно осигуряване. Промяната е въведена с чл. 9, т. 3 от ЗБДОО за  2019 г.

Максимален здравноосигурителен доход 2019

Максималният осигурителен доход за 2019 г. е увеличен от 2600 на 3000 лв. Това се отнася и за здравното осигуряване. Новият размер е въведен с чл. 9, т. 4 от ЗБДОО 2019.

осигуровки 2019 11 дек.

Социални осигуровки за 2019 г.

Осигуровки 2019

Новостите, свързани с осигуровки 2019 официално вече са факт.

Промените са въведени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. (ЗБДОО 2019).

ЗБДОО 2019 е обнародван в ДВ, бр. 102 от 11 декември 2018 г.

Законът влиза в сила от началото на 2019 г.

Със ЗБДОО 2019 са извършени и някои промени в КСО, които също са в сила от 01.01.2019 г.

Основните нови моменти относно осигуровки 2019, са следните:

Осигурителен доход за 2019
Минимални осигурителни прагове 2019

Минималните осигурителни прагове за 2019 г. са въведени с Приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от ЗБДОО 2019.

Класовете професии традиционно са разпределени в 9 колони от приложението. А икономическите дейности са посочени, също без промяна в общия брой, на 85 реда от него.

За 2019 г. по същество не се променя начинът по който и досега се определяха минималните осигурителни прагове.

Забележки към Приложение № 1 от ЗБДОО 2019:
  1. Минималните осигурителни прагове за 2019 г. спрямо работниците и служителите, които съгласно условията на трудовия договор работят при непълно работно време или непълен месец, се определят пропорционално на законоустановеното работно време, съответно на пълния брой на работните дни през месеца.
  2. Минималните осигурителни прагове за 2019 г. по отношение на работниците и служителите, които работят в специализирани предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания, съгласно ЗИХУ, се определя в размер 50 на сто от минималния осигурителен доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професия.
  3. Осигурителят определя основната икономическа дейност съобразно преобладаващия брой заети лица по трудови правоотношения. Определянето на групата професии се извършва по структурата на НКПД- приложение № 2 към Заповед № РД01-931 от 27.12.2010 г. на министъра на труда и социалната политика.

Когато осигурителят осъществява две или повече икономически дейности, основната му икономическа дейност се определя от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение. В този случай при определянето ѝ не се вземат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя. При равен брой работещи по трудови правоотношения в отделните дейности основната икономическа дейност на осигурителя се определя по негов избор.

  1. Минималните осигурителни прагове за 2019 г. не се прилагат спрямо:

– общинските съветници,

– работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗСч. и

– за избраните управител, контрольор, касиер и членовете на управителния и контролния съвет на етажната собственост по ЗУЕС.

Минимален осигурителен доход за самоосигуряващи се 2019

За 2019 г. е увеличен от 510 лв. на 560 лв. размерът на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Новият размер е определен с чл. 9, т. 2 от ЗБДОО 2019.

Минимален осигурителен доход за земеделски производители 2019

За 2019 г. е увеличен от 350 на 400 лв. размерът на минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите. Новият размер е въведен с чл. 9, т. 3 от ЗБДОО 2019.

Максимален осигурителен доход 2019

Максималният осигурителен доход за 2019 г. е увеличен от 2600 на 3000 лв. Новият размер е въведен с чл. 9, т. 4 от ЗБДОО 2019.

МРЗ 2019

Макар да не се определя със ЗБДОО, МРЗ служи за целите на определяне на осигурителния доход в определени от КСО случаи. Това касае и осигуровки 2019. Например за работниците, за които не се прилагат минимални осигурителни прагове, гражданските договори и т.н.

В тази връзка предвиденият размер на МРЗ 2019 г. е 560 лв.

Промени в КСО от началото на 2019 г.

Най-съществената промяна е свързана с разширяване групата на самоосигуряващите по КСО лица, а именно добавянето към чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО на лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ.

Размери на осигуровки 2019

За 2019 г. не се променя размерът и разпределението на осигурителните вноски за фондове „Пенсии“, „ОЗМ“ и „Безработица“ на ДОО.

Размерът на осигуровки 2019 за фонд „ТЗПБ“ на ДОО традиционно е определен с приложение към ЗБДОО. Това е Приложение № 2 към чл. 14 от ЗБДОО 2019. За 2019 г. размерът на осигурителните вноски за фонд „ТЗПБ“ е от 0,4 на сто до 1,1 на сто съобразно основната икономическа дейност за статистически цели на осигурителя и както досега вноската е изцяло за негова сметка, с изключение на вноската за морските лица.

Вноски за фонд ГВРС 2019

За 2019 г. не се внасят вноски за фонд „ГВРС“. Основание за това е разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗБДОО 2019.

семинар на нап 7 дек.

Семинар на НАП за промените в законодателството 2019

Безплатен семинар на НАП

Проведе се безплатен семинар на НАП за промените в данъчното и осигурителното законодателство от началото на 2019 г.

Промените в осигурителното законодателство бяха представени с начало около 15.00 часа (времевия интервал от 5:01:00 до 5:16:00 във видеото).

Можете да гледате цялото видео от семинара на сайта на Бойчев консултинг:

Семинарът се състоя на 14 декември 2018 г. – петък от 10.00 до 17.00 часа в сградата на ЦУ на НАП.

Беше излъчван на живо в  YouTube канала на НАП.

На семинара присъстваха директора на дирекция “Данъчно-осигурително методология” – Росен Иванов, експерти в областта на данъците и осигуровките и директора на дирекция „Комуникации и протокол“ – Росен Бъчваров.

error: