Категория: осигуровки

Осигуровки

Осигуровки в България се плащат при извършване на трудова дейност (социално осигурителни вноски) или въз основа на българско гражданство (здравни вноски).

Социални осигуровки

Полагането на труд е в основата за възникване на задължение за социално осигурителни вноски. Социалните осигуровки включват осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО. Осигуровките за ДОО покриват краткосрочни обезщетения (при болест, майчинство, безработица, трудова злополука, професионална болест и т.н.) и пенсии. Осигурителните вноски за ДЗПО в УПФ дават право на втора пенсия, която допълва държавната пенсия от ДОО, а осигурителните вноски в ППФ на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране за работилите при вредни условия на труд (първа и втора категория). Осигурените лица (работници, служители, договори за управление, изборни длъжности, самоосигуряващи се лица, граждански договори и др.), осигурителния доход, размера на осигурителните вноски периодите на осигуряване и придобиването на осигурителни права са определени в КСО.

Здравни осигуровки

Всички български граждани са задължително осигурени в НЗОК. Здравните осигуровки се внасят от работодателя, самоосигуряващото се лице или са за сметка на държавния бюджет (за деца до 18 г., пенсионери от ДОО, студенти до 26 г., лица с обезщетение за безработица или право на социално  подпомагане и др.). Безработните без право на обезщетение внасят здравни вноски за своя сметка.

Когато са в чужбина българските граждани могат да се освободят от внасяне на здравни вноски в България при определени условия.

Някои чужди граждани също са задължително осигурени в НЗОК (разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в България).

Лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, здравно осигурителния доход, размера на здравните вноски, формирането на здравния статус и правото на здравна помощ са определени в ЗЗО.

доброволно пенсионно осигуряване 7 юни

Промени в КСО относно ДДПО

Промени по допълнителното доброволно пенсионно осигуряване

Със ЗИД на КСО са извършени промени в КСО, свързани с допълнителното доброволно пенсионно осигуряване.

Законът е обнародван в Държавен вестник, брой 46 от 01 юни 2018 г. и влиза в сила от 21 май 2018 г.

Максимален срок на изчакване

Основната промяна е създаването на нормативно определен максимален срок на изчакване – до 6 месеца. След изтичането на който работодателите, в качеството им на осигурители, ще са длъжни, ако осигуряват останалите си работници и служители, да започнат да внасят осигурителни вноски във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване (ФДДПО) и за новопостъпилия работник или служител. Или за лице, с което е сключен договор за възлагане на управление и контрол.

Срокът е въведен чрез създаването на нова ал. 3 към чл. 236 от КСО.

Мотивите за промяната са, че в действащите разпоредби на КСО досега липсва законоустановен изчаквателен период. Което създава възможност за прилагане от страна на работодателите на необосновано дълги периоди на изчакване. В които новопостъпилите работници и служители и работещите по договор за управление и контрол няма да бъдат осигурявани във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. А при наличието на твърде високи изисквания, установени от работодателите, работниците, постъпващи на работа в друга държава членка, може да не натрупат достатъчно средства за осигуряване на адекватна пенсия в края на своята заетост. И съответно да бъдат ощетени в резултат от упражняване на правото си на свободно движение.

 

Задължение за предоставяне на информация

Освен това се въвежда задължение за пенсионноосигурителните дружества (ПОД) и за осигурителите, да предоставят ясна писмена информация в разумни срокове. За условията за придобиване на допълнителни пенсионни права. И за последствията от прилагането на тези условия при прекратяване на трудовото правоотношение. Както и за размера на полагащите се средства на наследниците на починало осигурено лице или пенсионер във ФДДПО и др.

Аргументите са, че липсва задължение за ПОД и за работодателите да предоставят информация на осигурените лица и техните наследници, свързана с условията за придобиване на допълнителни пенсионни права. И влиянието, което прекратяването на трудовото правоотношение оказва върху тях. Липсата на точна и ясна информация относно правата, които лицата придобиват в резултат от осигуряването или при прекратяване на осигуряването им във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване е пречка те да могат да направят информиран избор при приемането на предложения за наемане на работа. И да се придвижват на територията на различните държави-членки за тази цел.

С въпросният  ЗИД на КСО се въвеждат изискванията на Директива 2014/50/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно минималните изисквания за повишаване на мобилността на работниците между държавите-членки чрез подобряване на придобиването и запазването на допълнителни пенсионни права, която България транспонира в предвидения срок – до 21 май 2018 година.

Директивата въвежда правила, с които се улеснява упражняването на правото на работниците на свободно движение между държавите-членки. Чрез намаляване на препятствията, създадени от някои разпоредби, отнасящи се до определени схеми за допълнително пенсионно осигуряване. Има за цел да подобри условията за придобиване и запазване на допълнителните пенсионни права.

наръчник по осигуряване 2018 22 май

Публикуван е наръчника на НАП по осигуряване за 2018 г.

Наръчник по осигуряване 2018 г.

Наръчник по осигуряване 2018 г. е вече публикуван на интеренет страницата на НАП. Пълното наименование на документа е Наръчник по задължително социално и здравно осигуряване и гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя – 2018 г.

Наръчник по осигуряване 2018 г. е актуализирана версия на този от предходната година във връзка с направените законодателни промени.

 

Наръчник по осигуряване 2018 г. е достъпен на интеренет страницата на НАП в раздел  Законодателство/Осигуряване/Становища, указания, инструкции

Източник: Национална агенция приходите – http://www.nap.bg/

осигуровки на земеделски производител в майчинство 16 май

Осигуровки на земеделски производител в майчинство без право на обезщетение

Осигуровки на земеделски производител в майчинство.

С темата осигуровки на земеделски производител в майчинство без право на обезщетение продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 3_273 от 05.02.2018 г. на Дирекция ОДОП Велико Търново.

Фактите по случая са следните:

Регистриран земеделски стопанин ползва отпуск поради бременност и раждане, но без право на обезщетение по КСО.

Част от поставените към НАП въпроси са следните:

  1. Как следва да се извършва осигуряването на лицето за периода, през който ползва отпуск поради бременност и раждане без право на парично обезщетение за това?
  2. В какъв размер следва да е здравноосигурителната вноска на лицето и върху какъв осигурителен доход се изчислява за периода на отпуск поради бременност и раждане?
  3. Къде следва да се посочат дните от периода на отпуск поради бременност и раждане, за които лицето няма право да получава обезщетение по КСО – в т. 16.3 или вт. 16.4 на  декларация образец № 1?
Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е акцентирано, че В случаите, когато самоосигуряващите се лица, които са осигурени и във фонд „Общо заболяване и майчинство“ са във временна неработоспособност поради бременност и раждане,  за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и периодите, през които не са имали право на парично обезщетение.”. 

В тази връзка е посочено, също така, че За периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО осигурените лица не следва да подават декларация за прекъсване на дейността си с препратка към чл. 1, ал. 2, изр. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.

Разяснено е, че За тези периоди се дължат здравноосигурителни вноски съгласно разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски стопани, определени със ЗБДОО за съответната година в размер, равен на дължимата от работодателя част от вноската, която както за 2017 г., така и за 2018 г. е 4,8 %. Минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани съгласно ЗБДОО за 2017 г. е 300 лв., а за 2018 г. – 350 лв.”.

Изводът относно осигуровки на земеделски производител в майчинство

Направен е изводът, че ако лицето е осигурено за общо заболяване и майчинство, и не извършва никаква трудова дейност като самоосигуряващо се лице на каквото и да е основание за времето, през което е в отпуск поради бременност и раждане, то този период се зачита за осигурителен стаж без да се внасят осигурителни вноски за ДОО, независимо от обстоятелството, че лицето няма право на парично обезщетение по КСО”. Посочено е, че “Същото дължи вноски за здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО.”.

За целите на отговора е акцентирано, че при подаване на данни с декларация образец № 1 дните в отпуск поради бременност и раждане на лицето, според указанията за попълване на декларацията, следва да се посочат в т. 16.3., в която се попълват и дните без право на обезщетение по КСО.”.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки върху дневни при командировка в ЕС 12 май

Дневните при командироване в ЕС като осигурителен доход

Осигуровки върху дневни при командировка в ЕС.

С темата осигуровки върху дневни при командировка в ЕС продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 96-00-281 от 22.11.2017 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Основната дейност на дружество в България е строителство и търговия в магазин за домашни потреби.

Предприятието има сключени договори за извършване на дейности на територията на държава-членка на ЕС – строителство и ремонт на кораби. За извършване на дейността се наемат работници в България и се сключват трудови договори. Лицата се командироват за период средно за 3 месеца, но и за по-дълъг период до 12 месеца. Разходите за командировка са за сметка на предприятието.

Поставеният към НАП въпрос е:

Признават ли се дневни в размер на 35 евро в двоен размер и дължат ли се осигуровки по реда на КСО ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е акцентирано, че Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност.”. 

Посочено е, също така, че На основание чл. 6а, ал. 1 от КСО, в редакцията след 30.12.2016 г., осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава ….”.

 

И в тази връзка „Осигурителният доход се определя по реда на чл. 6а, ал. 1 от КСО, когато спрямо работниците е определено за приложимо българското осигурително законодателство, което се определя съгласно Регламент (ЕО) 883/2004 и Регламент (ЕО) 987/2009 г.“.

Разяснено е, че Съгласно чл. 1, ал. 8, т. 1 от НЕВДПОВ не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху дневните пари при командировка до двукратния им размер, определен в нормативен акт …”.

За целите на отговора е акцентирано, че “в случаите на командироване или изпращане на работници и служители по смисъла на чл. 121, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ няма изрично регламентирано задължение  работодателят да изплаща дневни пари на командирования или изпратения работник или служител. Поради това, при уговаряне на допълнителни финансови средства за времето на командироването или изпращането (пари за изхранване, бонуси за командироване и др.) същите се вземат предвид при определяне на месечния осигурителен доход на лицата.”.

Изводът относно осигуровки върху дневни при командировка в ЕС

Направен е изводът, че От гледна точка на осигурителното законодателство въпросните средства представляват доходи от трудова дейност по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО (част от брутното трудово възнаграждение) и при липса на законово установен праг, под който не се внасят осигурителни вноски (двукратния размер, определен в нормативен акт), осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване следва да се начисляват и внасят върху техния пълен размер, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за осигурените лица.”.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

семинар сирв и сезонни работници 11 май

Семинар през юни в Бургас

Семинар СИРВ и сезонни работници.

Изготвяте ли графици за сумирано изчисляване на работното време на Вашите работници? Срещате ли затруднения с разпоредбите на КТ, КСО, НРВПО и НПОПДОО, касаещи този въпрос?

Наемате ли сезонни работницивкл. чужденци?

А знаете ли, че много скоро предстоят отново законодателни промени в НРВПО във връзка със сумираното изчисляване на работното време?

Заповядайте на организирания от www.accountingnews.bg и Бойчев консултинг семинар на тема:

Труд, осигуровки  и болнични при СИРВ; 
Наемане и осигуряване на сезонни работници.
  • Ще бъдат обхванати всички аспекти от СИРВ – трудово законодателство, осигуровки, изчисляване и подаване на болнични; престоящи промени в НРВПО относно СИРВ;
  • Ще бъде обсъдена новата Наредба за електронните документи в трудовото досие на работника или служителя;
  • Ще бъде разгледано кое е важното при назначаването и осигуряването на сезонни работници – чужденци.

Лектори:

  • Теодора Дичева – Директор на Дирекция „Правно осигуряване на инспекционната дейност“ в ИА „Главна инспекция по труда„;
  • Димитър Бойчев – консултант, автор и лектор по социално и здравно осигуряване с над 15 г. професионален опит в НОИ и НАП;
  • Николинка Козарова – Началник-сектор „Болнични и майчинство“ към НОИ град Бургас.
Основни акценти от програмата на Семинар СИРВ и сезонни работници:
Трудово законодателство
  1. Предстоящи промени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските във връзка със сумираното изчисляване на работното време;
  2. Нова Наредба за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя;
  3. Процедура за наемане на сезонни работници – чужди граждани.

Лектор: Теодора Дичева

Осигуровки
  1. Минимален и максимален осигурителен доход при сумираното изчисляване на работното време;
  2. Подаване на данни за осигурените лица при сумираното изчисляване на работното време;
  3. Осигуряване на наети сезонни работници – чужди граждани.

Лектор: Димитър Бойчев 

Болнични при сумирано изчисляване на работното време
  1. Изчисляване на обезщетенията за временна нетрудоспособност при СИРВ;
  2. Подаване на данни във връзка с НПОПДОО относно броя на работните часове при СИРВ.

Лектор: Николинка Козарова

Вижте пълната програма на семинара.

Място и дата на провеждане:
Бургас, 09 юни 2018 г., събота

Започваме в 9:30 часа,
Зала №4 в Експо център Флора
Продължителност: целодневен семинар

Регистрация и цена:
Цена за участие в семинара: 179 лв.

Ако направите регистрация до 31.05.2018 г. – цена 149 лв.
За втори и следващ участник от една и съща фирма: 10% търговска отстъпка от цената.

В таксата са включени материали за курса, сандвичи и кафе.

Местата за залата са ограничени.

Изпратете Вашите данни на електронна поща: office@accountingnews.bg и ще Ви бъде изпратена проформа фактура.

Телефон за контакт: 0888298382

здравни осигуровки за пенсионери 10 май

Здравно осигуряване на самоосигуряващ се пенсионер

Здравни осигуровки за пенсионери, които са самоосигуряващи се лица.

С темата здравни осигуровки за пенсионери, които са самоосигуряващи се лица продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 041925 от 07.02.2018 г. на Централно управление на агенцията.

Фактите по случая са следните:

Лице, пенсионер от държавното обществено осигуряване (ДОО) е собственик на фирми – ЕТ и ЕООД.

Поставеният към НАП въпрос е „защо лицето следва да внася здравноосигурителни вноски в качеството му на самоосигуряващо се лице, при условие, че е пенсионер от ДОО?“.

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е акцентирано, че Правото на обществено осигуряване е неразривно свързано със задължителния характер на осигуряването. Задължителното осигуряване гарантира прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Република България (Конституцията), която определя право на гражданите на обществено осигуряване и социално подпомагане.”. 

В тази връзка е посочено, също така, че “Един от основните принципи на задължителното здравно осигуряване в Република България е задължително участие при набирането на вноските. Здравното осигуряване е определено като задължително по закон. Чрез този принцип се постига и гарантира осигурителна закрила на лицата.”.

 

Упоменато е и основанието от Закона за здравното осигуряване, на което лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително здравно осигуряване.

Разяснено е, че доколкото в КСО е налице правна възможност по чл. 4, ал. 6 от същия лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, на които е отпусната пенсия, да се осигуряват по свое желание, то за целите на здравното осигуряване такава правна възможност в ЗЗО няма предвидена.”.

Разгледани са сборът и поредността на доходите за здравно осигуряване при ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход.

Изводът

Направен е изводът, че На това основание пенсионерите, които са самоосигуряващи се лица, дължат здравноосигурителни вноски и за тази дейност, независимо от факта, че са пенсионери от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд.”.

За целите на отговора е акцентирано, че В този смисъл е Решение № 7 от 27 юни 2017 г. по конституционно дело № 2 от 2017 г.бн. ДВ. бр. 53 от 4 юли 2017 г.) във връзка с искане от Върховния административен съд за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на   чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, относно работещите пенсионери, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност.”.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

Осигуряване на чужденец по договор за управление 2 апр.

Осигуряване на грузинец – съдружник и управител на ООД

Осигуряване на чужденец по договор за управление.

С темата осигуряване на чужденец по договор за управление продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 53-00-186 от 05.10.2017 г. на Дирекция ОДОП София.

Фактите по случая са следните:

Гражданин на Грузия е съдружник и управител на установено в България ООД. Основна дейност на дружеството е консултантски и одитни услуги в сферата на околната среда.

С оглед осъществяване на дейността, дружеството сключва с грузинския гражданин договори за извършване на услуги по извънтрудови правоотношения (граждански договори), в които е определено възнаграждение. Дейността по тези договори се извършва в страната по местонахождение на проекта. Обектите са в страни извън Европейския съюз и по-рядко в България. Към запитването е приложен граждански договор, при който одитираният проект е в Грузия.

Освен това гражданинът на Грузия има договорено възнаграждение по договор за управление и контрол на българското дружество.

Уточнено е също така, че грузинският гражданин не пребивава дългосрочно или постоянно на територията на България.

Поставеният към НАП въпрос е дължат ли се осигурителни вноски върху възнагражденията по тези договори и на какво основание ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е упоменато, че КСО не разграничава лицата в зависимост от тяхното гражданство и местоживеене (пребиваване). Достатъчно основание да възникне задължение за осигуряване е да упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по българското законодателство. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване. За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО”. В тази връзка е направена препратка към препратка към чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.

 

 

Осигуряване на чужденец по договор за управление

Упоменато е, че “Управителите и прокуристите на търговски дружества са задължително осигурени по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния с доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (осн. чл. 6, ал. 3 от КСО).”.

Самоосигуряващо се лице чужденец

Посочено е също така, че “Съдружник, който е вписан за управител може да извършва и друг вид трудова дейност в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител (да полага личен труд, независимо дали получава възнаграждение). В този случай осигуряването на лицето следва да се извършва и по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т. е. по реда, определен за самоосигуряващите се лица. Съгласно цитираната разпоредба, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като съдружници в търговски дружества. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).”.

Изводът

За целите на отговора е акцентирано, че гражданинът на Грузия упражнява трудова дейност в ООД-то, която е извън дейността по управление и контрол на дружеството, т. е. и дейност като самоосигуряващо се лице.

Направен е изводът, че се дължат социални осигуровки на двете основания (по договора за увправление и като самоосигуряващо се лице) по предвидения в КСО и подзаконовите нормативни актове ред

Здравно осигуряване на чужденец в България

По отношение на здравното осигуряване обаче е обърнато внимание, че ако грузинският гражданин няма разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, лицето не попада в персоналния обхват на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО и не подлежи на задължително  здравно  осигуряване по реда на ЗЗО.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки при наследяване на ет 29 мар.

Осигуровки при наследяване на починал ЕТ

Осигуровки при наследяване на ЕТ.

С темата осигуровки при наследяване на ЕТ продължаваме нашата поредица, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 20-08-36 от 06.11.2017 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Физическо лице – едноличен търговец е починал през месец септември 2017 г. Дъщерята на лицето ще продължи дейността чрез поемане на предприятието по чл. 60, ал. 2 от Търговския закон. Но прехвърлянето на предприятието все още не е вписано в Търговския регистър.

Поставеният към НАП въпрос е относно дължимите осигуровки при наследяване на ЕТ до вписването на новата фирма в Търговския регистър?

Резюме на отговора на НАП:

Първият съществен аспект от отговора касае задълженията за личните осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице на починалия ЕТ, които се погасяват с факта на смъртта му и не преминават чрез универсално правоприемство в партримонума на наследниците.

Упоменато е, че “упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове” с препратка към чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

 

Посочено е също така, че “в Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност“. И същевременно е направен извода, че “за целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото..

Разгледано е кои лица са самоосигуряващи се по смисъла на КСО.

Изводът

За целите на отговора е акцентирано, че физическите лица – еднолични търговци, имат качеството на самоосигуряващи се  лица и  внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка (основание от чл. 5, ал. 2 от КСО)”.

Направен е изводът, че наследникът попада в кръга на самоосигуряващите се по КСО лица след вписване в Търговския регистър. И подлежи на осигуряване за периода, през който упражнява дейност като самоосигуряващо се лице – регистриран ЕТ.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки върху доходи от биткойн 27 мар.

Осигуровки при продажба на криптовалути

Осигуровки върху доходи от биткойн.

С темата осигуровки върху доходи от биткойн продължаваме нашата поредица, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 94-00-144 от 16.10.2017 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Физическо лице без фирма придобива в течение на няколко години биткоийн чрез търгуване на борси само за криптовалути. През 2017 г. лицето продава криптовалутата срещу реални пари (левове), които постъпват в неговата лична банкова сметка. Приходите са по договори за разлика на финансови инструменти.

Поставеният към НАП въпрос е плащат ли се осигуровки върху доходите от продажба на криптовалута ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е упоменато, че “упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове” с препратка към чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

 

Посочено е също така, че “в Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност“. И същевременно е направен извода, че “за целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото..

Разгледано е кои лица са самоосигуряващи се по смисъла на КСО, както и реда за тяхното социално и здравно осигуряване.

Изводът

За целите на отговора е акцентирано, че доходите са придобити от търговия на борси с криптовалута-биткойн. И липсата на регистрация като търговец.

Направен е изводът, че доколкото получените доходи не са резултат от извършвана трудова дейност като самоосигуряващо се лице, те не се считат за доходи от трудова дейност. И върху тях не се дължат осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване.

Въпреки това, отговорът на НАП завършва с уговорката, че “упражняването на трудова дейност от лицата по смисъла на чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

декларация 6 12 мар.

НАП напомни на самоосигуряващите се за Декларация 6

Декларация 6 за самоосигуряващо се лице

Във връзка с декларация 6 НАП е започнала изпращането на електронни писма до самоосигуряващите се лица.

С тях им напомня, че до 30 април 2018 г. трябва да подадат въпросната декларация 6.

Това е и срокът за извършване на годишното изравняване на осигуровки през 2018 г. Вижте повече подробности по темата в нашата публикация, специално посветена на годишното изравняване на осигурителния доход за 2017 г.

В същия срок самоосигуряващите се трябва да заплатят и дължимите за 2017 г. социални и здравни осигуровки.

Плащанията към НАП може да бъдат извършени по банков път, с пощенски запис или по интернет – бързо и без такси чрез виртуалния ПОС терминал на НАП през услугата, достъпна на Портала за е-услуги на Агенцията.

 

Без такси клиентите на НАП могат да преведат задълженията си и чрез  физически ПОС терминали. Те са инсталирани на работните места в салоните за обслужване на НАП.

От НАП предупреждават, че в случай на наличие на непокрити задължения, самоосигуряващите се лица в бъдеще могат да загубят  правата си за осигурителен стаж при пенсиониране. За периода, за който липсва съответното плащане.

Справка за размера на дължимите здравноосигурителни вноски и лихвите към тях клиентите на администрацията могат да направят чрез електронната услуга „Здравноосигурителен калкулатор“.

Източник – http://www.nap.bg/

За осигуровките на самоосигуряващите се лица можете да прочетете подробно и в нашата публикация Самоосигуряване 2018.

самоосигуряващо се лице 2018 27 февр.

Самоосигуряване 2018

Самоосигуряващо се лице 2018.

Към категорията самоосигуряващо се лице 2018 се причисляват:

Самоосигуряващите се лица плащат осигуровки изцяло за своя сметка. В този смисъл е и дефиницията на самоосигуряващо се лице в КСО. Това е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка (чл. 5, ал. 2 от КСО).

От началото на 2018 г. не се променя кръгът на лицата, които са самоосигуряващи се по  КСО.

Между осигурените социални рискове и фондовете на ДОО съществува връзка.
Самоосигуряващо се лице 2018 – обхват на осигуряването за ДОО

осигурени социални рискове фондове на ДОО

Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт (чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (основание чл. 4, ал. 4 от КСО).

Това означава, че самоосигуряващите се лица задължително внасят осигурителни вноски във:

  • фонд „Пенсии“ на ДОО

и по техен избор във:

  • фонд „ОЗМ“

Това не се отнася за пенсионерите, които са самоосигуряващи се – те се внасят осигуровки само по желание (основание чл. 4, ал. 6 от КСО). Желанието за осигуряване се заявява с декларация по образец (Окд 5). Ако все пак са пожелали да се осигуряват във фонд „Пенсии“ на ДОО, самоосигуряващите се пенсионери могат да изберат да внасят осигурителни вноски и във фонд „ОЗМ“.

 

След това, към връзката между рисковете и фондовете на ДОО може да се добави и тяхната взаимозависимост с размерите на осигурителните вноски. Съобразно осигурените социални рискове, осигуровките за самоосигуряващите се лица се внасят в размерите, които са определени за съответните фондове на ДОО:

осигурени социални рискове фонд „Пенсии“

фонд „ОЗМ“

вноски в размерите за тези фондове

Размерите на осигуровките за 2018 г. за тези два фонда на ДОО, са следните:

фонд „Пенсии“
родени преди 1 януари 1960 г. родени след 31 декември 1959 г.
19,8 % 14,8 %

Прави впечатление, че от началото на 2018 г. размерът на осигуровките за фонд „Пенсии“ на ДОО е увеличен с 1 процентен пункт.

фонд „ОЗМ“
3,5 %

Размерът на осигуровките за фонд „ОЗМ“ на ДОО не се променя в сравнение с 2017 г.

Са­мо­о­си­гу­ря­ва­щи­те се ли­ца, ко­и­то са оси­гу­ре­ни и във фонд „ОЗМ“ не вна­сят осигурител­ни внос­ки, когато са в болничен, бременност и раждане или отглеждане на малко дете. Ако обаче е осигурено само във фонд „Пенсии“ на ДОО, самоосигуряващото се лице внася осигуровки за тези периоди.

 

Самоосигуряващо се лице 2018 – вид на осигуряване

Видът на осигуряването (осигурителни вноски само във фонд „Пенсии“ или и във фонд „ОЗМ“) се определя с декларация образец Окд 5, която самоосигуряващото се лице подава в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от началото на трудова дейност. Видът на осигуряването за 2018 г. може да се промени със същата декларация (Окд 5), ако е подадена от 01 – 31 януари на годината. Определянето и промяната на вида на осигуряването се извършва по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Самоосигуряващите се лица се считат за осигурени за времето, през което се трудят и за което са внесени осигуровки, както и за някои други периоди признати от законодателството като осигурителни – например когато осигурено и за общо заболяване и майчинство лице е в болничен, бременност и раждане или отглеждане на малко дете и др.

Периодите на трудова дейност като начало, край или временно спиране се декларират пред НАП в седемдневен срок отново с декларация образец Окд 5, която самоосигуряващото се лице подава в компетентната териториална дирекция. Декларирането на тези обстоятелства се извършва по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Самоосигуряващо се лице 2018 – осигурителен доход

Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски авансово и окончателно.

Авансовите осигуровки се внасят върху осигурителен доход между минималния и максималния, които са определени със ЗБДОО за 2018 г.

Самоосигуряващо се лице 2018 – минимален осигурителен доход

Отпада прилаганият до края на 2017 г. диференциран размер на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.

От началото на 2018 г. е въведен фиксиран минимум на осигурителния доход от 510 лв., върху не по-малко от който самоосигуряващите се лица плащат авансово осигуровки за месеца. Този размер е определен с чл. 9, т. 2 от ЗБДОО за 2018, като се прилага и спрямо самоосигуряващите се лица, които тепърва започват дейност през 2018 г.

Във връзка с горепосоченото, в чл. 6, ал. 2, т. 2 от КСО са заличени думите „определен съобразно облагаемия им доход за дейността като самоосигуряващо се лице“ в сила от началото на 2018 г.

Добре е да се напомни, че диференцирния размер на минималния осигурителен доход за 2017 г. все още ще се взима предвид, но само и единствено по отношение на авансовите вноски и годишното изравняване на осигурителния доход от самоосигуряващите се лица за миналата година.

Самоосигуряващо се лице 2018 – земеделски производител и тютюнопроизводител

Минималният месечен размер на осигурителният доход за регистрираните земеделски производители (стопани) и тютюнопроизводителите за 2018 г. е увеличен от 300 на 350 лв.  (първоначално беше предвидено да е 480 лв.). Новият размер е въведен с чл. 9, т. 3 от ЗБДОО за 2018.

Самоосигуряващо се лице 2018 – максимален  осигурителен доход

Размерът на максималният месечен осигурителен доход за 2018 г. е определен с чл. 9, т. 4 от ЗБДОО за 2018. Максимумът на месечният осигурителен доход за 2018 г., в това число за самоосигуряващите се лица, очаквано се запазва в размер на 2600 лв.

Самоосигуряващо се лице 2018 – срок за внасяне на авансовите осигуровки

В сила от началото на 2018 г. е прецизиран, но без да се внасят промени по същество,  текстът на чл. 7, ал. 4 от КСО относно срокът за внасяне на месечните авансови вноски от самоосигуряващите се лица. Направено е като по отношение на срока в чл. 7, ал. 4 от кодекса е добавено, че става въпрос за авансовите осигурителни вноски на самоосигуряващите се лица (по чл. 6, ал. 8 от КСО), които така или иначе и досега са се внасяли до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат (например за февруари 2018 г. – до 25 март 2018 г.).

Самоосигуряващо се лице 2018 – годишно изравняване на осигурителния доход за 2017 г.

Окончателните осигуровки се внасят при годишното изравняване на осигурителния доход за 2017 г. върху разликата между действителните доходи от трудова дейност на самоосигуряващото се лице и неговия авансов осигурителен доход. При годишното изравняване на доходите не участват тези, които не са от трудова дейност – например авторските и лицензионни възнаграждения, субсидиите на земеделските стопани и др.

Годишното изравняване се извършва чрез Таблица 1, която е приложение към годишната данъчна декларация.

Ре­гис­т­ри­ра­ни­те зе­ме­дел­с­ки сто­па­ни и тютюноп­ро­из­во­ди­те­лите не извършват годишно изравняване на доходите от производство на неп­ре­ра­бо­те­на рас­ти­тел­на и/или животинс­ка про­дук­ция.

Срокът за внасяне на окончателните осигурителни вноски е до 30 април 2018 г.

Вижте повече подробности по темата в нашата публикация, специално посветена на годишното изравняване на осигурителния доход за 2017 г.

Авансовите и окончателните осигуровки се дължат от самоосигуряващите се лица и се превеждат по сметка на съответната териториална дирекция на НАП за събиране на този вид вземания.

Невнасянето на осигурителните вноски за ДОО лишава самоосигуряващото се лице от осигурителни права.

 

Самоосигуряващо се лице 2018 – Допълнително задължително пенсионно осигуряване

Самоосигуряващите се лица, които са родени след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в Универсален пенсионен фонд (УПФ).

Размерът на осигуровките за ДЗПО в УПФ за 2018 г. е следният:

УПФ 5 %

Размерът на осигуровките за този фонд не се променя в сравнение с 2017 г.

Осигурителният доход за УПФ съвпада с този за ДОО.

Осигурителните вноски за УПФ се внасят от самоосигуряващото се лице едновременно с осигуровките за ДОО по сметката за ДЗПО на съответната териториална дирекция на НАП.

Самоосигуряващите се лица не подлежат на осигуряване в професионален пенсионен фонд (ППФ).

Самоосигуряващо се лице 2018 – здравни осигуровки

За самоосигуряващите се лица, които са задължително осигурени в  НЗОК, се внасят и здравни осигуровки. За разлика от социалното осигуряване, здравното осигуряване на пенсионерите, които са самоосигуряващи се не е по желание, а е задължително.

Размерът на задължителните здравни вноски за 2018 г. е следният:

здравно осигуряване 8 %

Размерът на здравните осигуровки не се променя в сравнение с 2017 г.

Самоосигуряващите се лица внасят здравни осигуровки авансово и окончателно.

Авансовите здравни вноски се внасят върху осигурителен доход между минималния и максималния, които са определени за ДОО (разгледани са по-горе в настоящата публикация).

Срокът за внасяне на авансовите здравни осигуровки е до 25-то число на следващия месец (например за февруари 2018 г. – до 25 март 2018 г.).

Начинът, по който се извършва годишното изравняване за здравно осигуряване в общи линии е сходен с този за ДОО. Годишното изравняване се извършва чрез Таблица 2, която е приложение към годишната данъчна декларация.

Срокът за внасяне на окончателните здравни вноски за 2017 г. е до 30 април 2018 г.

Авансовите и окончателните здравни осигуровки се дължат от самоосигуряващите се лица и се превеждат по сметка на съответната териториална дирекция на НАП за съ­би­ра­не на приходите за НЗОК.

Невнасянето на повече от 3 месечни здравни вноски за предходните 36 месеца лишава самоосигуряващото се лице от здравноосигурителни права.

 

Осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица 2018 – обобщени размери

В обобщение размерите на дължимите осигуровки от самоосигуряващо се лице 2018, изглеждат по следния начин:

родени преди 1 януари 1960 г. родени преди 1 януари 1960 г.
ДОО 19,8 %

 

23,3 % (*)

 

ДЗПО УПФ
ППФ
здравно 8 % 8 %

(*) избрали да се осигуряват и във фонд „ОЗМ“

родени след 31 декември 1959 г. родени след 31 декември 1959 г.
ДОО 14,8 %

 

18,3 % (*)

 

ДЗПО УПФ 5 % 5 %
ППФ
здравно 8 % 8 %

(*) избрали да се осигуряват и във фонд „ОЗМ“

Самоосигуряващо се лице 2018 г. и граждански договор

При изплащане на възнаграждение по граждански договор на самоосигуряващо се лице 2018 г. не се внасят социални и здравни осигуровки от възложителя. Самоосигуряващото се лице внася осигурителни вноски върху тези доходи при извършване на годишното изравняване. Основание за това е разпоредбата на чл. 11 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Самоосигуряващо се лице 2018 – подаване на данни и деклариране на задължения

Самоосигуряващото се лице е длъжно, също така,  да подава ежемесечно данни за осигуряването си с декларация образец № 1 и ежегодно да декларира общите суми на дължимите задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване с декларация образец № 6. Декларация образец № 1 се подава в компетентната териториална дирекция на НАП до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Декларация образец № 6 се подава еднократно до 30 април на следващата година. Начинът за подаване на двете декларации е определен в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

осигуровки при граждански договор 20 февр.

Осигуровки по граждански договор 2018

Какви осигуровки се плащат по граждански договор 2018.

Осигуровки при граждански договор се плащат за работещите без трудово правоотношение.

Става въпрос за лица, които полагат труд по договори, сключени основно съгласно Закона за задълженията и договорите. При гражданските договори лицата предоставят определен резултат (веществен труд), а не работна сила както е при трудовите договори. В масовия случай гражданските договори се сключват писмено, въпреки че законът не поставя изрично изискване за писмена форма. Но дори и устно сключен неговият предмет е свързан с предоставяне на предварително уговорен определен трудов резултат.

За разлика от трудовите, гражданските договори не подлежат на задължителна регистрация в НАП.

Обхват на осигуряването

Между осигурените социални рискове и фондовете на ДОО съществува връзка:

осигурени социални рискове фондове на ДОО

Лицата по граждански договори са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.

Иначе казано тези лица задължително се осигуряват във фонд „Пенсии“ на ДОО.

Осигуровки при граждански договор с пенсионер

Това не се отнася за пенсионерите, които работят по граждански договори – те се осигуряват социално само по желание. Основание за това е разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО.

По нататък към връзката между рисковете и фондовете на ДОО може да се добави и тяхната взаимозависимост с размерите на осигуровките. Съобразно осигурените социални рискове, осигуровки по граждански договор се внасят в размерите, които са определени за съответните фондове на ДОО:

осигурени социални рискове

фонд „Пенсии“

осигуровки в размерите за този фонд

 

Осигуровки при граждански договор за ДОО

Размерите и разпределението за 2018 г. на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ на ДОО са следните:

фонд „Пенсии“

родени преди 1 януари 1960 г. родени след 31 декември 1959 г.
общо 19,8 % от които: общо 14,8 % от които:
11,02 % за осигурител

 

8,78 % за осигурен

 

8,22 % за осигурител

 

6,58 % за осигурен

 

Прави впечатление, че от началото на 2018 г. размерът на осигуровките за фонд „Пенсии“ на ДОО е увеличен с 1 процентен пункт. От който (1 процентен пункт) 0,56 са за сметка на осигурителя, а 0,44 за сметка на осигуреното лице.

Основата, върху която се определят дължимите осигуровки при граждански договор е осигурителният доход на лицето. Това е полученото възнаграждение по гражданския договор след намаляването му с разходите за дейността по ЗДДФЛ (25 %).

Осигуровки при граждански договор под МРЗ

Ако лицето работещо по граждански договор няма друго основание за осигуряване осигурителни вноски се дължат само когато възнаграждението е равно или надвишава минималната работна заплата (510 лв. за 2018 г.) след намаляването му с разходите за дейността.

Когато лицето работещо по граждански договор има друго основание за осигуряване осигуровки се дължат върху размера възнаграждението по гражданския договор независимо дали надвишава минималната работна заплата след намаляването му с разходите за дейността.

Осигуровки при граждански договор се дължат върху не повече от максималния осигурителен доход, който е определен със ЗБДОО за съответната година  (2600 лв. за 2018 г.).

Плащане на осигуровки по граждански договор за ДОО

Осигуровките за лицата по граждански договори се внасят от възложителят (осигурител) по  сметка на съответната териториална дирекция на НАП за събиране на този вид вземания, в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. Дължимостта на осигуровки при граждански договор е стриктно обвързана с изплащане на възнаграждението, а не само с полагането на труд както е например за работниците и служителите.

Невнасянето на осигурителните вноски за ДОО от възложителя (осигурител) не лишава лицата по граждански договори от осигурителни права.

 

Осигуровки при граждански договор за ДЗПО

Лицата по граждански договори, които са родени след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в Универсален пенсионен фонд (УПФ).

Осигуровки при граждански договор с пенсионер

Това не се отнася за пенсионерите, които работят по граждански договори – те се осигуряват за УПФ само по желание.

Размерът и разпределението на осигуровките за ДЗПО в УПФ за 2018 г. са следните:

УПФ

общо 5 % от които:
2,8 % за осигурител

 

2,2 % за осигурен

 

Осигурителният доход за УПФ съвпада с този за ДОО. Основание за това е разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от КСО.

Плащане на осигуровки по граждански договор за УПФ

Осигуровки по граждански договор за УПФ се внасят от възложителят (осигурител) едновременно с вноските за ДОО по сметката за ДЗПО на съответната териториална дирекция на НАП. Това означава, че и за ДЗПО плащането на осигуровки при граждански договор е стриктно обвързана с изплащане на възнаграждението, а не само с полагането на труд както е например за работниците и служителите.

Лицата по граждански договори не подлежат на осигуряване в Професионален пенсионен фонд.

 

Здравни осигуровки при граждански договор

За лицата по граждански договори, които са задължително осигурени в НЗОК, се внасят и здравни осигуровки.

Здравни осигуровки при граждански договор с пенсионер

За разлика от социалното осигуряване, здравното осигуряване на пенсионерите по граждански договор не е по тяхно желание, а е задължително. Това е така, защото в ЗЗО не е предвидена възможност да избират дали да се осигуряват, както е при социалното им осигуряване.

Размерът и разпределението на здравните вноски за 2018 г. е следното:

 здравно осигуряване
общо 8 %, които се разпределят в съотношение 60:40:
4,8 % за осигуряващ

 

3,2 % за осигурен

 

Осигурителният доход за здравно осигуряване при гражданските договори в общи линии съвпада с този за ДОО.

Плащане на здравни осигуровки при граждански договор

Здравните осигуровки се внасят от възложителят (осигуряващ) по сметката на съответната териториална дирекция на НАП за съ­би­ра­не на при­хо­ди­те за НЗОК в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. Плащането на здравни осигуровки при граждански договор е стриктно обвързана с изплащане на възнаграждението, а не само с полагането на труд както е например за работниците и служителите.

Невнасянето на здравни вноски от възложителят (осигуряващ) не лишава лицата по граждански договори от здравноосигурителни права.

 

Осигуровки при граждански договор 2018 – обобщени размери:

В обобщение размерите и разпределението на осигуровките за лицата по граждански договори изглежда по следния начин:

родени преди 1 януари 1960 г. родени след 31 декември 1959 г.
осигурител осигурен общо осигурител осигурен общо
ДОО 11,02 %

 

8,78 % 19,8 % 8,22 %

 

6,58 % 14,8 %
ДЗПО УПФ 2,8 % 2,2 % 5 %
ППФ
здравно 4,8 % 3,2 % 8 % 4,8 % 3,2 % 8 %
Осигуровки при граждански договор за самоосигуряващо се по КСО лице

При изплащане на възнаграждение по граждански договор на самоосигуряващо се по КСО лице не се внасят социални и здравни осигуровки от възложителя. Самоосигуряващото се лице внася осигурителни вноски върху тези доходи при извършване на годишното изравняване. Основание за това е разпоредбата на чл. 11 от наредбата за самоосигуряващите се лица.

Деклариране на данни пред НАП по повод осигуровки при граждански договор

Възложителят (осигурител/осигуряващ) е длъжен, също така,  да подава ежемесечно данни за осигурените от него лица с декларация образец № 1 и да декларира общите суми на дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и здравни осигуровки с декларация образец № 6.

Декларация образец № 1 поотделно за всяко осигурено лице се подава в компетентната териториална дирекция на НАП до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението по гражданския договор. За лицата по граждански договори декларация образец № 1 се подава с код за вид осигурен „14“.

Декларация образец № 6 се подава едновременно с декларация/и образец № 1.

Начинът за подаване на двете декларации е определен в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

доо 2018 12 февр.

Ново видео: Осигурителен доход за ДОО 2018

Осигурителен доход за ДОО 2018.

Темата „Осигурителен доход за ДОО 2018“ е разгледана в промоционално видео с лектор Димитър Бойчев, заснето за списание „Данъци ТИТА“.

Въпросите, които са обхванати са:

  • минимални осигурителни прагове 2018;
  • осигурителен доход за самоосигуряващи се 2018, в т.ч. осигурителен доход за земеделски производител 2018;
  • максимален осигурителен доход 2018.

 

Отделено е внимание и на някои последни изменения в КСО, свързани с осигурителен доход 2018:

– социални разходи 2018;

– осигурителен доход 2018 и минимални ставки на заплащане на труда за работници, командировани в ЕС;

– поредност на осигурителния доход за морски лица 2018.

Накратко е споменато и за новият размер на МРЗ 2018 във връзка с осигуровки 2018.

Вижте видеото „Осигурителен доход за ДОО 2018“ с лектор Димитър Бойчев, заснето за списание „Данъци ТИТА“ (линк).

нап новости 7 февр.

Актуално от НАП – февруари 2018

НАП новости: Становище за промените в Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.

Публикувано е становище на НАП относно промените в Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.

Становището е достъпно на интернет страницата на НАП. Можете да го намерите в раздел Социално осигуряване – Становища, указания, инструкции.

Повече информация по темата можете да намерите и на нашия сайт http://osigurovkite.com/в публикацията Промени 2018 в Наредба № Н-8 от 2005 г.

НАП новости: Възможност за плащане на данъци и осигуровки без такси

Безплатните картови плащания са възможни чрез сайта и в офисите на НАП

Клиентите на НАП, които притежават банкови карти, вече могат да превеждат без такси както дължимите данъци и осигурителни вноски, така и задължения към други институции, събирани от приходната агенция. Това може да стане по два начина. Първият, най-лесен, е чрез новата услуга на НАП, достъпна чрез портала за електронни услуги на НАП, която функционира 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Без такси клиентите на НАП могат да преведат задълженията си и чрез инсталираните физически ПОС терминали на работните места в салоните за обслужване на НАП.

 

Освен, че са безплатни, другото предимство на картовите преводи чрез т. нар. „виртуален ПОС терминал“ и физическите ПОС терминали на НАП, е че плащането се отразява веднага в данъчно-осигурителната сметка на клиента. Това означава, че задълженията се погасяват на момента. А не за 24 или повече часа, както е при традиционните банкови преводи. От НАП обръщат внимание обаче, че  когато се плащат задължения към други институции (например глоби от КАТ) или задължения,  които са в процес на принудително изпълнение, погасяването им се отразява след допълнителна обработка и разпределение. И отнема повече време.

Към момента безплатните преводи са достъпни за притежателите на банкови карти Mastercard и Maestro, както и Bcard на БОРИКА. По-късно през годината се очаква и собствениците на карти Visa също да имат достъп до тази услуга.

По данни на НАП до момента от двете услуги на агенцията са се възползвали 800 клиенти. Като те са превели към бюджета близо 80 000 лв.

Вижте още Ръководство за потребителя за плащане през виртуален ПОС терминал

Рубрика Плащане на данъци и осигурителни вноски по интернет

Източник: Национална агенция за приходите – http://www.nap.bg/

нап новини 2 февр.

Актуално от НАП – януари 2018

НАП новини: Здравни осигуровки за безработни 2018

На интернет страницата на НАП е публикувана информация за здравните осигуровки на лицата, които се осигуряват здравно изцяло за своя сметка.

Подробна информация по темата можете да намерите на нашия сайт http://osigurovkite.com/ в публикацията Здравни осигуровки за безработни 2018.

НАП новини: Спогодба за социална сигурност между България и Тунис

Публикувано е, също така, становище на НАП по Спогодбата за социална сигурност между Република България и Тунизийската република.

Становището разглежда определянето на приложимото осигурително законодателство по спогодбата за социална сигурност с Тунис. И реда за издаване на свързаното с това удостоверение – BG/TN 1 (TN/BG 1). Образецът на удостоверение BG/TN 1 (TN/BG 1) е приложен към самото становище на НАП.

Становището и удостоверението са достъпни на интернет страницата на НАП. Можете да ги намерите в раздел Координация на системи за социална сигурност – Наръчници, становища, указания.

Повече информация по темата можете да намерите и на нашия сайт http://osigurovkite.com/в публикацията Административно споразумение по Спогодбата за социална сигурност с Тунис.