Категория: осигуровки

Осигуровки

Осигуровки в България се плащат при извършване на трудова дейност (социално осигурителни вноски). Или въз основа на българско гражданство (здравни вноски).

Социални осигуровки

Полагането на труд е в основата за възникване на задължение за социално осигурителни вноски. Социалните осигуровки включват осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО. Осигуровките за ДОО покриват краткосрочни обезщетения (при болест, майчинство, безработица, трудова злополука, професионална болест и т.н.) и пенсии. Осигурителните вноски за ДЗПО в УПФ дават право на втора пенсия, която допълва държавната пенсия от ДОО. А осигурителните вноски в ППФ на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране за работилите при вредни условия на труд (първа и втора категория). Осигурените лица (работници, служители, договори за управление, изборни длъжности, самоосигуряващи се лица, граждански договори и др.), осигурителния доход, размера на осигурителните вноски периодите на осигуряване и придобиването на осигурителни права са определени в КСО.

Здравни осигуровки

Всички български граждани са задължително осигурени в НЗОК. Здравните осигуровки се внасят от работодателя, самоосигуряващото се лице или са за сметка на държавния бюджет (за деца до 18 г., пенсионери от ДОО, студенти до 26 г., лица с обезщетение за безработица или право на социално  подпомагане и др.). Безработните без право на обезщетение внасят здравни вноски за своя сметка.

Когато са в чужбина българските граждани могат да се освободят от внасяне на здравни вноски в България при определени условия.

Някои чужди граждани също са задължително осигурени в НЗОК. При получено разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в България.

Лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, здравно осигурителния доход, размера на здравните вноски, формирането на здравния статус и правото на здравна помощ са определени в ЗЗО.

осигуряване на съдружник в оод 25 юни

Декларация образец № 1 за съдружник в две ООД

Осигуряване на съдружник в ООД

С темата осигуряване на съдружник в ООД продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 2_11/15.01.2019 г. на Дирекция ОДОП Варна.

Фактите по случая са следните:

Самоосигуряващо се лице упражнява дейност в “X“ ООД. Всеки месец, дружеството подава декларация образец № 1 и внася задължителни осигурителни вноски. Лицето е съдружник и управител и в „Y“ ООД. Възнамерява да започне да упражнява дейност като самоосигуряващо се лице и в това дружество

Поставеният към НАП въпрос е дали следва „Y“ ООД всеки месец да подава декларация образец № 1 за лицето, след като се осигурява в  “X“ ООД ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е посочено къде в КСО са определени лицата, които подлежат на задължително социално осигуряване (чл. 4 и 4а от Кодекса за социално осигуряване).

Упомената е връзката на осигуряването с полагането на труд
(чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване) .

Посочен е, също така, обхватът на осигуряването на упражняващите трудова дейност като съдружници в търговски дружества (чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване) .

Разяснено е, че: “самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.”. И основанието за това – чл. 2, ал. 3 от Наредбата  за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Заключението

Направено е заключението, че в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. не е предвидено, самоосигуряващи се лица, извършващи дейност като такива в няколко търговски дружество и избрали да се осигуряват на едно от основанията, по силата на чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ да подават декларация образец № 1 за всяко от тях.”. 

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.


осигуровки върху авторски права 13 май

Осигуровки за дейност по създаване на изображения и авторски текстове


Осигуровки върху авторски права

С темата осигуровки върху авторски права продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 940021 от 05.02.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите са следните:

Физическо лице без регистрация в търговския регистър и регистър Булстат извършва дейност в областта на творчеството, изобразителното изкуство и графичния дизайн. Създава изображения и авторски текстове. Част от тях преотстъпва за ползване от американски компании, продаващи стоки и услуги чрез интернет. Те се възпроизвеждат от тях като щампи върху стоки /тениски, суитчъри и др./, а също и като оформление на корици и съдържание на печатни издания /тефтери, книги и др./. Преотстъпвайки произведенията лицето запазва авторските си права над тях. Не взема участие в процеса по възпроизвеждане, който изцяло се поема от американските компании. Няма сключен трудов договор и граждански договор, налично е само споразумение за преотстъпване на правото за използване на произведението срещу възнаграждение.

Поставените към НАП въпроси относно осигуровките могат да бъдат систематизирани по следния начин:

Има ли основание за определяне на дейността по отстъпване на право на използване на произведенията като трудова дейност?

Сумите под формата на авторски възнаграждения включват ли се в осигурителния доход?

Как се определят задълженията за задължително здравно осигуряване?

Резюме на отговора на НАП:

Още в началото на отговора е посочено, че: За дейността си по създаване на изображения и авторски текстове, попадате в категорията на лицата, извършващи дейност на свой риск и за своя сметка.”.

Разяснено е, че: “Упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове.”. Но и е упоменато също така, че: “В Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност”. За целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото.”.

Разгледано е кои лица са самоосигуряващи се по Кодекса за социално осигуряване. А така също обхвата и реда за провеждане на тяхното осигуряване.

Дефинирано е какво представлява осигурителен доход за целите на социалното осигуряване.

Осигуровки върху авторски права

По отношение дължимите осигуровки върху авторски права е акцентирано, че: Възнаграждения, получени срещу отстъпено право на ползване на произведения на науката, културата и изкуството (обекти на правна закрила по ЗАПСП, които се облагат по реда на чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗДДФЛ), възнаграждения от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, по договори за франчайз и факторинг и по други договори за предоставяне за ползване на права (които се облагат по реда на чл. 31, ал. 1, 2 и 3 от ЗДДФЛ), не представляват доход от трудова дейност и върху тях не се дължат задължителни осигурителни вноски.”.

Изводът

Изведено е заключението, че: “ще възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски, ако упражнявате трудова дейност на някое от основанията, посочени в чл. 4 и 4а от КСО (арг. от чл. 10, ал. 1 от КСО).”.

Поради тази причина е разгледана и хипотезата на здравно осигуряване по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване.

И изрично е направена уговорката, че: упражняването на трудова дейност от лицата по смисъла на чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

промени в невдпов 23 апр.

Обнародвано е постановлението за промени в НЕВДПОВ

Промени в НЕВДПОВ за 2019 г.

В ДВ, бр. 34 от 23.04.2019 г. е обнародвано Постановление на Министерски съвет № 84 от 18 април 2019 г. за изменение и допълнение на Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).

С въпросното постановление са извършени промени в НЕВДПОВ най-вече с оглед нейното привеждане в съответствие с направените изменения и допълнения в КСО, които са в сила от началото на 2019 г.

Промени в НЕВДПОВ относно специализантите

Отменена е ал. 7 от чл. 1 на НЕВДПОВ. Отмяната е в съответствие със заличаването на т. 9 в ал. 1 от чл. 4 на КСО (става въпрос за специализантите, които бяха приети по реда на отменената Наредба № 34 от 29 декември 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и които продължаваха обучението си по условията, при които са били приети).

Но ако все пак на някои специализанти, приети по реда на отменената Наредба № 34 от 29 декември 2006 г., договорите за обучение не са приключили до 31 декември 2018 г., тези лица продължават да се осигуряват по реда на отменената т. 9 от ал. 1 на чл. 4 от КСО до приключване на специализацията им (основание – създадения със ЗБДОО за 2019 г. нов §22х към ПЗР на КСО). В тази връзка с § 3 от постановлението е съзаден преходен режим по отношение определяне на осигурителния доход при заварените случаи, а именно:

“Осигурителните вноски за специализантите, които са приети по реда на отменената Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и чиито договори за обучение за придобиване на специалност не са приключили до 31 декември 2018 г., се внасят върху полученото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. Когато лицето не е работило през целия месец, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата, определена пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване през месеца.”.

Промени в НЕВДПОВ относно самоосигуряващите се лица

По повод разширяването от началото на 2019 г. в кръга на самоосигуряващите се по КСО лица (добавянето към т. 2 от ал. 3 на чл. 4 от кодекса на лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, т.е. получаващите доходи от стопанска дейност физически лица, които са търговци по смисъла на ТЗ, но не са регистрирани като еднолични търговци) е изменена т. 1 в ал. 3 на чл. 3 от НЕВДПОВ във връзка с определяне на годишния осигурителен доход на тази нова категория самоосигуряващи се по КСО лица.

Други промени в НЕВДПОВ

Възнаграждението, което се изплаща по новата ал. 5 на чл. 99 от Закона за ДАНС е добавено към доходите, върху които не се правят осигурителни вноски. Извършено е чрез съответната промяна на т. 12 в ал. 8 от чл. 1 на НЕВДПОВ.

Постановлението, с което са направени всички горепосочени промени влиза в сила от 1 януари 2019 г.

В същия брой на ДВ е обнародвано и Постановление на Министерски съвет № 83 от 18 април 2019 г. за изменение на Наредбата за осигурителните каси.

представителство осигурител 26 мар.

Търговско представителство като работодател и осигурител

Търговско представителство осигурител и работодател

С темата търговско представителство осигурител и работодател продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 9600110 от 25.01.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите:

Лица работят на територията на България по трудови правоотношения с международна компания. Страните (международната компания и лицата) са избрали трудовите правоотношения да се уреждат от (трудовото) законодателство на другата държава.

Международната компания има търговско представителство в България.

Поставените към НАП въпроси могат да бъдат систематизирани по следния начин:

Има ли търговското прдставителство задължение да подава данни по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за въпросните лица ?

Има ли международната компания задължение по Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. да регистрира трудовите договори с лицата в НАП ?

Резюме на отговора на НАП:

В началото са дадени разяснения относно същността на търговското представителство:

На основание чл. 24, ал. 1 и 2 от Закона за насърчаване на инвестициите чуждестранни лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, които трябва да бъдат регистрирани в Българската търговско-промишлена палата. Представителствата не са юридически лица и не могат да извършват стопанска дейност.

Независимо, че не е нов правен субект, търговското представителство на чуждестранно лице подлежи на регистрация в Регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията на основание чл. 3, ал. 1, т. 4 от Закона за регистър БУЛСТАТ.”.

Разгледани са дефинициите за работодател по Кодекса на труда и осигурител по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Извод 1:

Направен е изводът, че тъй като “трудовите договори с наетите лица са сключени с международната компания (компания майка), а не с представителството, следва че представителството няма качеството на работодател/осигурител за тези лица, поради което няма задължение да подава данни по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г.”.

Изрично е направена уговорката, че въпросният отговор не касае „задължението на международната компания (компания майка) като работодател/осигурител на наети лица по трудови правоотношения, уредени по законодателството на друга държава, полагащи труда на територията на Република България.“.

След това е разяснено, че регистрацията на трудовите договори се извършва на основание чл. 62, ал. 3 от КТ и по Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. включва “основанието за сключването на трудовия договор съгласно Кодекса на труда.”.

Посочено е същото така, че Предвид чл. 10, ал. 3 от Кодекса на труда, когато за трудови правоотношения с международен елемент, страните са избрали трудовото им правоотношение да се урежда от законодателството на друга държава, разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ е неотносима.”.

Извод 2:

Направен е изводът, че “за международната компания (компания майка), в качеството й на работодател/осигурител на наетите по трудови правоотношения лица, уредени по законодателството на друга държава, не възниква задължение по Наредба № 5 от 29 декември 2002 г.”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки върху ваучери 6 мар.

Осигуровки за подаръчни ваучери

Осигуровки върху ваучери за подарък

С темата осигуровки върху ваучери за подарък продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 960020 от 18.02.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Дружество иска да раздаде на служителите си подаръчни ваучери на стойност 100.00 лв.

Поставеният към НАП въпрос е относно дължимите осигуровки върху ваучери за подарък?

Резюме на отговора на НАП:

В началото е разяснено, че На основание чл. 6, ал. 2, изречение първо от Кодекса за социално осигуряване (КСО), доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.”.

Посочено е, че В случай, че предоставените подаръчни ваучери не са за сметка на социалните разходи, същите са част от осигурителния доход на лицата, тъй като се считат за доход от трудова дейност и върху тях се дължат осигурителни вноски съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО.”.

Като, За целите на осигуряването, за да бъдат разглеждани като социални разходи, средствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите (СБКО) следва да бъдат предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда.”. Но в тази връзка е акцентирано, че В хипотезата, в която предоставените от дружеството подаръчни ваучери са за сметка на социалните разходи следва да имате предвид чл. 6, ал. 12 от КСО, съгласно който върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени съответно по реда на чл. 6, ал. 3, 5, 6 и 7 от кодекса.”.

Упоменати са, също така, случаите, в които върху социалните разходи не се дължат осигурителни вноски (на основание чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ).

Изводът относно осигуровки върху ваучери за подарък

Направен е изводът, “че в нормативната уредба, регламентираща дължимостта на осигурителни вноски липсва разпоредба, съгласно която върху получените от лицата, работещи по трудови правоотношения ваучери за подаръци да не се дължат осигурителни вноски, когато се изплащат от работодателя във връзка с трудовата им дейност (арг. от чл. 6, ал. 2 и 3 от КСО). А в случай, че предоставените ваучери са за сметка на социалните разходи, са приложими разпоредбите на чл. 6, ал. 12 от КСО и чл. 2 от НЕВДПОВ.”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

самоосигуряващо се лице 2019 4 февр.

Самоосигуряващо се лице 2019

Самоосигуряващо се лице 2019

Към категорията самоосигуряващо се лице 2019 се причисляват:

  • свободните професии и занаятчиите; кои лица се считат за упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност е определено в  Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица и по-специално в чл. 1, ал. 5 от нея.
  • едноличните търговци, собствениците или съдружниците в търговски дружества и членовете на неперсонифицирани дружества;
  • регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите.

Самоосигуряващите се лица плащат осигуровки изцяло за своя сметка. В този смисъл е и дефиницията на самоосигуряващо се лице в КСО. Това е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка (чл. 5, ал. 2 от КСО).

От началото на 2019 г. към самоосигуряващите се по КСО са добавени лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Това са получаващи доходи от стопанска дейност физически лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), но не са регистрирани като еднолични търговци.

Между осигурените социални рискове и фондовете на ДОО съществува връзка.
Самоосигуряващо се лице 2019 – обхват на осигуряването за ДОО

осигурени социални рискове фондове на ДОО

Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт (чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (основание чл. 4, ал. 4 от КСО).

Това означава, че самоосигуряващите се лица задължително внасят осигурителни вноски във:

  • фонд „Пенсии“ на ДОО

и по техен избор във:

  • фонд „ОЗМ“

Това не се отнася за пенсионерите, които са самоосигуряващи се – те се внасят осигуровки само по желание (основание чл. 4, ал. 6 от КСО). Желанието за осигуряване се заявява с декларация по образец (Окд 5). Ако все пак са пожелали да се осигуряват във фонд „Пенсии“ на ДОО, самоосигуряващите се пенсионери могат да изберат да внасят осигурителни вноски и във фонд „ОЗМ“.

След това, към връзката между рисковете и фондовете на ДОО може да се добави и тяхната взаимозависимост с размерите на осигурителните вноски. Съобразно осигурените социални рискове, осигуровките за самоосигуряващите се лица се внасят в размерите, които са определени за съответните фондове на ДОО:

осигурени социални рискове фонд „Пенсии“

фонд „ОЗМ“

вноски в размерите за тези фондове

Размерите на осигуровките за 2019 г. за тези два фонда на ДОО, са следните:

фонд „Пенсии“
родени преди 1 януари 1960 г. родени след 31 декември 1959 г.
19,8 % 14,8 %

Размерът на осигуровките за фонд „Пенсии“ на ДОО не се променя в сравнение с 2018 г.

фонд „ОЗМ“
3,5 %

Размерът на осигуровките за фонд „ОЗМ“ на ДОО също не се променя в сравнение с 2018 г.

Са­мо­о­си­гу­ря­ва­щи­те се ли­ца, ко­и­то са оси­гу­ре­ни и във фонд „ОЗМ“ не вна­сят осигурител­ни внос­ки, когато са в болничен, бременност и раждане или отглеждане на малко дете. Ако обаче е осигурено само във фонд „Пенсии“ на ДОО, самоосигуряващото се лице внася осигуровки за тези периоди.

Самоосигуряващо се лице 2019 – вид на осигуряване

Видът на осигуряването (осигурителни вноски само във фонд „Пенсии“ или и във фонд „ОЗМ“) се определя с декларация образец Окд 5, която самоосигуряващото се лице подава в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от началото на трудова дейност. Видът на осигуряването за 2019 г. може да се промени със същата декларация (Окд 5), ако е подадена от 01 – 31 януари на годината. Определянето и промяната на вида на осигуряването се извършва по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Самоосигуряващите се лица се считат за осигурени за времето, през което се трудят и за което са внесени осигуровки, както и за някои други периоди признати от законодателството като осигурителни – например когато осигурено и за общо заболяване и майчинство лице е в болничен, бременност и раждане или отглеждане на малко дете и др.

Периодите на трудова дейност като начало, край или временно спиране се декларират пред НАП в седемдневен срок отново с декларация образец Окд 5, която самоосигуряващото се лице подава в компетентната териториална дирекция. Декларирането на тези обстоятелства се извършва по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Самоосигуряващо се лице 2019 – осигурителен доход

Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски авансово и окончателно.

Авансовите осигуровки се внасят върху осигурителен доход между минималния и максималния, които са определени със ЗБДОО за 2019 г.

Самоосигуряващо се лице 2019 – минимален осигурителен доход

За 2019 г. е увеличен от 510 лв. на 560 лв. размерът на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Новият размер е определен с чл. 9, т. 2 от ЗБДОО 2019.

Самоосигуряващо се лице 2019 – земеделски производител и тютюнопроизводител

Минималният месечен размер на осигурителният доход за регистрираните земеделски производители (стопани) и тютюнопроизводителите за 2019 г. е увеличен от 350 на 400 лв. Новият размер е въведен с чл. 9, т. 3 от ЗБДОО за 2019.

Самоосигуряващо се лице 2019 – максимален  осигурителен доход

Максималният осигурителен доход за 2019 г. е увеличен от 2600 на 3000 лв. Новият размер е въведен с чл. 9, т. 4 от ЗБДОО 2019.

Самоосигуряващо се лице 2019 – срок за внасяне на авансовите осигуровки

Не се променя срокът за внасяне на месечните авансови вноски от самоосигуряващите се лица. Авансовите осигурителни вноски се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат (например за февруари 2019 г. – до 25 март 2019 г.).

Самоосигуряващо се лице 2019 – годишно изравняване на осигурителния доход за 2018 г.

Окончателните осигуровки се внасят при годишното изравняване на осигурителния доход за 2018 г. върху разликата между действителните доходи от трудова дейност на самоосигуряващото се лице и неговия авансов осигурителен доход. При годишното изравняване на доходите не участват тези, които не са от трудова дейност – например авторските и лицензионни възнаграждения, субсидиите на земеделските стопани и др.

Годишното изравняване се извършва чрез Таблица 1, която е приложение към годишната данъчна декларация.

Ре­гис­т­ри­ра­ни­те зе­ме­дел­с­ки сто­па­ни и тютюноп­ро­из­во­ди­те­лите не извършват годишно изравняване на доходите от производство на неп­ре­ра­бо­те­на рас­ти­тел­на и/или животинс­ка про­дук­ция.

Срокът за внасяне на окончателните осигурителни вноски е до 30 април 2019 г.

Авансовите и окончателните осигуровки се дължат от самоосигуряващите се лица и се превеждат по сметка на съответната териториална дирекция на НАП за събиране на този вид вземания.

Невнасянето на осигурителните вноски за ДОО лишава самоосигуряващото се лице от осигурителни права.

Самоосигуряващо се лице 2019 – Допълнително задължително пенсионно осигуряване

Самоосигуряващите се лица, които са родени след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в Универсален пенсионен фонд (УПФ).

Размерът на осигуровките за ДЗПО в УПФ за 2019 г. е следният:

УПФ 5 %

Размерът на осигуровките за този фонд не се променя в сравнение с 2018 г.

Осигурителният доход за УПФ съвпада с този за ДОО.

Осигурителните вноски за УПФ се внасят от самоосигуряващото се лице едновременно с осигуровките за ДОО по сметката за ДЗПО на съответната териториална дирекция на НАП.

Самоосигуряващите се лица не подлежат на осигуряване в професионален пенсионен фонд (ППФ).

Самоосигуряващо се лице 2019 – здравни осигуровки

За самоосигуряващите се лица, които са задължително осигурени в  НЗОК, се внасят и здравни осигуровки. За разлика от социалното осигуряване, здравното осигуряване на пенсионерите, които са самоосигуряващи се не е по желание, а е задължително.

Размерът на задължителните здравни вноски за 2019 г. е следният:

здравно осигуряване 8 %

Размерът на здравните осигуровки не се променя в сравнение с 2018 г.

Самоосигуряващите се лица внасят здравни осигуровки авансово и окончателно.

Авансовите здравни вноски се внасят върху осигурителен доход между минималния и максималния, които са определени за ДОО (разгледани са по-горе в настоящия материал).

Срокът за внасяне на авансовите здравни осигуровки е до 25-то число на следващия месец (например за февруари 2019 г. – до 25 март 2019 г.).

Начинът, по който се извършва годишното изравняване за здравно осигуряване в общи линии е сходен с този за ДОО. Годишното изравняване се извършва чрез Таблица 2, която е приложение към годишната данъчна декларация.

Срокът за внасяне на окончателните здравни вноски за 2018 г. е до 30 април 2019 г.

Авансовите и окончателните здравни осигуровки се дължат от самоосигуряващите се лица и се превеждат по сметка на съответната териториална дирекция на НАП за съ­би­ра­не на приходите за НЗОК.

Невнасянето на повече от 3 месечни здравни вноски за предходните 36 месеца лишава самоосигуряващото се лице от здравноосигурителни права.

Осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица 2019 – обобщени размери

В обобщение размерите на дължимите осигуровки от самоосигуряващо се лице 2019, изглеждат по следния начин:

родени преди 1 януари 1960 г. родени преди 1 януари 1960 г.
ДОО 19,8 %

 

23,3 % (*)

 

ДЗПО УПФ
ППФ
здравно 8 % 8 %

(*) избрали да се осигуряват и във фонд „ОЗМ“

родени след 31 декември 1959 г. родени след 31 декември 1959 г.
ДОО 14,8 %

 

18,3 % (*)

 

ДЗПО УПФ 5 % 5 %
ППФ
здравно 8 % 8 %

(*) избрали да се осигуряват и във фонд „ОЗМ“

Самоосигуряващо се лице 2019 г. и граждански договор

При изплащане на възнаграждение по граждански договор на самоосигуряващо се лице 2019 г. не се внасят социални и здравни осигуровки от възложителя. Самоосигуряващото се лице внася осигурителни вноски върху тези доходи при извършване на годишното изравняване. Основание за това е разпоредбата на чл. 11 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Самоосигуряващо се лице 2019 – подаване на данни и деклариране на задължения

Самоосигуряващото се лице е длъжно, също така,  да подава ежемесечно данни за осигуряването си с декларация образец № 1 и ежегодно да декларира общите суми на дължимите задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване с декларация образец № 6. Декларация образец № 1 се подава в компетентната териториална дирекция на НАП до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Декларация образец № 6 се подава еднократно до 30 април на следващата година. Начинът за подаване на двете декларации е определен в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

годишно изравняване 2019 8 ян.

Годишно изравняване на осигуровки през 2019 г.

Годишно изравняване 2019 г. на осигурителния доход за 2018 г.

В неофициалния раздел на ДВ, бр. 106 от 21.12.2018 г. са публикувани справките за окончателния размер на осигурителния доход за 2018 г. Отнасят се за годишно изравняване 2019, което самоосигуряващите се лица извършват до края на месец април на годината.

Става въпрос за Таблица 1 за годишното изравняване на социалните осигуровки за 2018 г. И Таблица 2 за годишното изравняване на здравните осигуровки за същата година.

В следващите редове са представени основните акценти относно годишно изравняване 2019 на осигурителния доход за 2018 г.:

 Лица, които извършват годишно изравняване 2019

Няма промяна по отношение на лицата, които извършват годишно изравняване 2019 на осигурителния доход за 2018 г.

Таблица 1 се попълва от получаващите доходи като самоосигуряващи се по КСО. Включително за работа по граждански договори, независимо от дейността, за която са регистрирани.

Таблица 2 освен от горепосочените самоосигуряващи се по КСО лица се попълва и от лицата по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО. Т.е. лицата, които внасят здравни вноски за своя сметка, т.к. не са осигурени на някое от другите основания по ЗЗО.

Начинът, по който се извършва годишно изравняване 2019 на осигурителния доход за 2018 г. не се променя по същество в сравнение с годишното изравняване на осигурителния доход за 2017 г.

Все пак не би било излишно да се отдели малко повече внимание към следните специфики при попълване на колоните от Таблица 1 и 2 за 2018 г. във връзка с годишно изравняване 2019:

 – колона 3 от Таблица 1 и 2

Осигурителният доход в колона 3 от Таблици 1 и 2 трябва да съответства на подадените от осигурителя данни с декларация образец № 1 по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. Тези данни може да се получат при поискване от НАП/НОИ или от справка чрез ПИК/КЕП, издаден на лицето.

Когато месечният осигурителен доход, вписан в колона 3, е равен на максималния месечен осигурителен доход, съответните редове на колона 4 от Таблица 1 и 2 не се попълват.

– колона 4 от Таблица 1

Осигурителният доход в колона 4 от Таблица 1 трябва да съответства на данните за този доход, подадени от самоосигуряващите се лица. С декларация образец № 1. Или декларация образец № 5 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г.

– колона 5 от Таблица 1 и 2

Колона 5 от Таблица 1 и 2 е единствената колона, в която се попълва облагаемия доход от работа като самоосигуряващо се по КСО лице. Дори когато е извършвана дейност на различни основания в това качество.

В колона 5 от Таблица 1 и 2 самоосигуряващите се по КСО лица посочват и доходите от граждански договори.

В колона 5 от Таблица 2 се попълват и доходите, подлежащи на данъчно облагане съгласно данните от данъчната декларация на лицата по лицата по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО. Т.е. лицата, които внасят здравни вноски за своя сметка, т.к. не са осигурени на някое от другите основания по закона.

Трудова дейност на различни основания

Предвид гореизложеното в указанията за попълване на Таблица 1 и 2 изрично е упоменато, че ако самоосигуряващото се лице е упражнявало трудова дейност на различни основания (е получило доходи на различни основания), посочени в т. 5 (от указанията), на ред 13, се попълва сбора от облагаемите доходи. В това число се има предвид както облагаемия доход от дейност на различни основания в качеството на самоосигуряващо се по КСО лице, така и по гражданските договори. А по отношение на Таблица 2 и доходите, подлежащи на данъчно облагане съгласно данните от данъчната декларация на лицата по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО.

Доходите по граждански договори (включени на ред 13 от колона 5 на Таблица 1 и 2) не се отнасят само към месеците на работа по без трудово правоотношение. А за целия период, през който е упражнявана трудова дейност като самоосигуряващо се по КСО лице.

Без пропорционалност и при годишно изравняване 2019

Облагаемият доход (на ред 13 от колона 5 на Таблица 1 и 2) се разпределя поравно между месеците, през които са налице отработени дни от самоосигуряващото се по КСО лице. Дори и да е налице само един отработен ден в месеца. А не пропорционално на отработените дни от всеки месец.

Поради това в указанията за попълване на Таблица 1 е посочено, че:

Облагаемият доход в редове от 1 до 12 на колона 5 се определя като сумата в ред 13 се разделя на броя на месеците, през които лицето е упражнявало трудова дейност като самоосигуряващо се лице. Независимо от броя на отработените през месеца дни.

А в указанията за попълване на Таблица 2 е упоменато че:

Облагаемият доход в редове от 1 до 12 в колона 5 се определя като сумата в ред 13, формирана от облагаемия доход от упражняване на трудова дейност на лицето на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО се разделя на броя на месеците, през които лицето е получило доходи на това основание. Независимо от броя на отработените през месеца дни.

Не се смесва дохода като самоосигуряващ се по КСО и лице по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО

По отношение на Таблица 2 тук е моментът да се отбележи, че ако за определени периоди от 2018 г. лицето е имало качеството на самоосигуряващо се по КСО, а през други се е осигурявало по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО не би следвало да се извършва осредняване (смесване) на доходите при попълване на редовете от колона 5.

Основание за това е следният текст от указанията за попълване на Таблица 2:

Облагаемият доход в редове от 1 до 12 в колона 5 се определя като сумата в ред 13, формирана от облагаеми доходи, подлежащи на данъчно облагане съгласно данните от данъчната декларация, получени от лица, които не са осигурени на друго основание и са внасяли здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, се разделя на броя на месеците, през които лицето се е осигурявало на това основание, независимо от броя на дните през месеца, в които е лице по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО.

Или иначе казано частта от облагаемия доход реализиран като самоосигуряващо се по КСО лице се отнася за месеците, през които е упражнявана трудова дейност на това основание. А другите доходи, подлежащи на данъчно облагане съгласно данните от данъчната декларация се отнасят за месеците на осигуряване по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО.

Годишен осигурителен доход

Годишният осигурителен доход, върху който се внасят окончателни осигурителни вноски, се изчислява по вече добре познатия досега начин. Представлява разлика между сумите от ред 13 на колона 7 и ред 13 на колона 6. Попълва се в т. 1 под Таблица 1 и 2 за 2018 г. Когато разликата е положителна, върху нея се довнасят осигурителни вноски. А ако е отрицателна – надвнесените осигурителни вноски се прихващат и/или възстановяват по реда на ДОПК. Освен когато осигурителният доход в колона 5 е по-малък от минималния осигурителен доход по КСО.

Доходи от трудова дейност, които подлежат на годишно изравняване и са декларирани в приложения от данъчната декларация, извън посочените в указанието, също се вземат предвид при формиране на осигурителния доход, върху който се довнасят осигурителни вноски.

При годишно изравняване 2019 се отчита и действието на регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност.

Нова декларация в срока по чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ и годишно изравняване 2019

Последното, което заслужава внимание във връзка с годишното изравняване за 2018 г. е евентуалното подаване на нова декларация в срока по чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ, с която са направени промени в годишната данъчна декларация. В тези случаи самоосигуряващите се лица отново подават еднократно Таблица 1 и 2. Срокът за това е до 30 септември 2019 г.

здравни осигуровки за безработни 2019 7 ян.

Здравни осигуровки за безработни 2019

Здравни осигуровки за безработни 2019

Здравни осигуровки за безработни 2019 не се внасят за тези от тях, които получават парично обезщетение за безработица. Здравните вноски за безработните лица с право на парично обезщетение за безработица, както и през предходните години, са за сметка на държавния бюджет. Основание за това е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 8 от Закона за здравното осигуряване.

Лицата, които подлежат на задължително осигуряване към НЗОК, но не са здравно осигурени на някое от основанията по Закона за здравното осигуряване (например трайно безработните без право на парично обезщетение за безработица), плащат здравни осигуровки за своя сметка и подават декларация за това. Определено е в чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване. Става въпрос за декларация 7 за здравно осигуряване (декларация образец № 7 по Наредба Н-8 от 29 декември 2005 г. на Министъра на финансите). В декларация 7 за здравно осигуряване се посочва и избрания от лицето осигурителен доход.

Декларация 7 за здравно осигуряване се подава еднократно до 25-то число на месеца, следващ месеца на осигуряването по този ред. Например ако безработният трябва сам да започне да плаща здравни вноски от месец януари 2019 г. подава декларация 7 за здравно осигуряване до 25 февруари 2019 г.

Здравна осигуровка размер 2019

Размерът на задължителната здравна осигуровка за 2019 г е определен с чл. 2 от ЗБНЗОК.

Здравната осигуровка за 2019 г. се запазва в размер 8 на сто.

Колко струват здравните осигуровки на месец 2019

Здравни осигуровки за безработни 2019 се внасят върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и не по-голям от максималния осигурителен доход, като и двата са определени със ЗБДОО за 2019 г.

За 2019 г. е увеличен от 510 лв. на 560 лв. размерът на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се по КСО лица. Посочено е в чл. 9, т. 2 от ЗБДОО за 2019 г. Половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се равнява на 280 лв. за 2019 г. С други думи, от началото на 2019 г. минималният здравноосигурителен доход за тези лица се увеличава с 25 лв. (от 255 лв. за 2018 г. на 280 лв. за 2019 г.).

Което обуславя повишение и на месечните здравни осигуровки за безработни 2019. Дължимата сумата здравни осигуровки за безработни 2019 е не по-малка от 22,40 лв. всеки месец (за 2018 г. беше 20,40 лв. месечно).

Тази минимална месечна сума здравни осигуровки за безработни 2019 се определя като размера на здравната осигуровка за годината се приложи към половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (280*8%=22,40 лв. здравна осигуровка за 2019г.).

Здравни осигуровки от безработни 2019 се плащат върху не повече от максималния месечен осигурителен доход. Максималният осигурителен доход за 2019 г. е увеличен от 2600 на 3000 лв. Това се отнася и за здравното осигуряване. Новият размер е въведен с чл. 9, т. 4 от ЗБДОО 2019.

Плащане на здравни осигуровки за безработни 2019

Плащането на здравни осигуровки за безработни 2019 се прави до 25-то число на следващия месец. Този срок е определен в в чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване и не се променя спрямо 2018 г. Например за януари 2019 г. здравната осигуровка се плаща до 25 февруари 2019 г.

Годишно изравняване за 2018

Безработните, които са се осигурявали сами здравно за 2018 г. правят и годишно изравняване като плащат окончателни здравни вноски през 2019 г. Това се случва, когато доходите по данъчната декларация за 2018 г. надвишават осигурителния доход, върху който ежемесечно са внасяни здравни осигуровки за 2018 г. Става въпрос например за доходи от наем, авторски възнаграждения и др. Годишното изравняване за тези лица обичайно се извършва чрез Таблица 2, която е приложение към годишната данъчна декларация.

Срокът за внасяне на окончателните здравни вноски за 2018 г. е до 30 април 2019 г.

Месечните и окончателните здравни осигуровки се дължат и плащат чрез ЕГН (ЛНЧ или служебен номер издаден от НАП) по сметка на съответната териториална дирекция на НАП (по постоянен адрес) за събиране на приходите за НЗОК.

Неплащането на повече от 3 месечни здравни осигуровки за предходните 36 месеца лишава тези лица от здравноосигурителни права (чл. 109, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване). Здравният статус се възстановява, когато лицето внесе всички дължими здравни вноски през последните 5 години (чл. 109, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване). Но сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не му се възстановяват (чл. 109, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване).

мрз 2019 28 дек.

Нов размер на МРЗ за 2019 г.

МРЗ 2019

Както се очакваше МРЗ 2019 е определена в размер на 560 лв.

Това е извършено с акт на Министерски съвет – Постановление № 320 от 20 декември 2018 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната.

ПМС за МРЗ 2019 е обнародвано в Държавен вестник, брой 107 от 28 декември 2018 г.

Влиза в сила от 1 януари 2019 г.

Определяне на МРЗ 2019

Член единствен от постановлението гласи следното:

(1) Определя от 1 януари 2019 г. нов размер на минималната месечна работна заплата за страната от 560 лв. и на минималната часова работна заплата 3,37 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.
(2) Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец.

Освен за трудовото законодателство новият размер на МРЗ 2019 има връзка и с осигуровки 2019.

Това е така, защото в посочени от КСО и ЗЗО случаи се препраща към определената МРЗ за страната.

Например при гражданските договори, ако лицето не е осигурено на друго основание през съответния месец, осигуровки по без трудовото правоотношение се плащат само ако полученото месечно възнаграждение е равно или надвишава една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността. В тази насока са разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО и чл. 4, ал. 1, т. 3, б. “а” от ЗЗО.

Или пък работниците и служителите, за които не е определен минимален осигурителен праг. Осигуровките за тях се плащат върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. Посочено е в чл. 6, ал. 3 от КСО.

Осигуровките за държавните служители и други лица по специални закони също се дължат върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. Основание за това е разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от КСО.

Именно поради това новият размер на МРЗ 2019 от 560 лв. не е без значение и за целите на осигуровки 2019.

error: