Категория: осигуровки

Осигуровки

Осигуровки в България се плащат при извършване на трудова дейност (социално осигурителни вноски). Или въз основа на българско гражданство (здравни вноски).

Социални осигуровки

Полагането на труд е в основата за възникване на задължение за социално осигурителни вноски. Социалните осигуровки включват осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО. Осигуровките за ДОО покриват краткосрочни обезщетения (при болест, майчинство, безработица, трудова злополука, професионална болест и т.н.) и пенсии. Осигурителните вноски за ДЗПО в УПФ дават право на втора пенсия, която допълва държавната пенсия от ДОО. А осигурителните вноски в ППФ на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране за работилите при вредни условия на труд (първа и втора категория). Осигурените лица (работници, служители, договори за управление, изборни длъжности, самоосигуряващи се лица, граждански договори и др.), осигурителния доход, размера на осигурителните вноски периодите на осигуряване и придобиването на осигурителни права са определени в КСО.

Здравни осигуровки

Всички български граждани са задължително осигурени в НЗОК. Здравните осигуровки се внасят от работодателя, самоосигуряващото се лице или са за сметка на държавния бюджет (за деца до 18 г., пенсионери от ДОО, студенти до 26 г., лица с обезщетение за безработица или право на социално  подпомагане и др.). Безработните без право на обезщетение внасят здравни вноски за своя сметка.

Когато са в чужбина българските граждани могат да се освободят от внасяне на здравни вноски в България при определени условия.

Някои чужди граждани също са задължително осигурени в НЗОК. При получено разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в България.

Лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, здравно осигурителния доход, размера на здравните вноски, формирането на здравния статус и правото на здравна помощ са определени в ЗЗО.

осигуряване на чужденец по трудов договор 8 сеп.

Осигуряване на чужденец по трудов договор

Как се провежда осигуряване на чужденец по трудов договор ако лицето е от държава извън ЕС – украинец

Гражданин на Украйна с разрешение за постоянно пребиваване в България работи законно по трудов договор на територията на нашата страна. Чужденецът е командирован от българският работодател в друга държава-членка (Германия) в рамките на предоставянето на услуги в ЕС.

В коя държава се плащат осигуровки за чужденеца ?

Осигуряване на чужденец по трудов договор в България

В тези ситуации на първо място се взема предвид дали е налице двустранно споразумение в сферата на социалната сигурност.

По въпросите в областта на социалното осигуряване България и Украйна прилагат договор. Споразумението  е в сила от в сила от 01.04.2003 г.

Договорът се отнася за лица, пребиваващи на територията на една от договарящите страни, които се подчиняват или са били подчинени на осигурителното законодателство на някоя от тях.

Приложимото осигурително законодателство се определя съгласно разпоредбите на Част ІІ от договора (чл. 6 и чл. 7). При условие обаче, че е налице трансгранична ситуация. Изразява се в движение по повод трудовата активност между договарящите се държави. И то извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на договора. В конкретния случай е налице трансгранична ситуация. Защото гражданин на едната договаряща страна (Украйна) работи на територията на другата – България. Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя и страната, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на договора.

Споразумението касае законодателството, което е посочено в чл. 2 от него.

Основно правило при определяне на приложимото осигурително законодателство по договора е, че спрямо заетите лица се прилага законодателството на тази договаряща страна, на чиято територия те извършват трудова дейност (основание чл. 6 от споразумението).

В случая ситуацията попада в хипотезата на основното правило и за чужденеца се плащат осигуровки по трудов договор в България съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на договора.

Здравно осигуряване на чужденец по трудов договор в България

Задължителното здравно осигуряване обаче не е включено в материалния обхват на договора.

Поради тази причина за украинеца e валиден общия ред за здравно осигуряване на чужденците съгласно ЗЗО.

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК е определен в ЗЗО – задължително осигурени са само тези от чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България.

В конкретният случай чужденецът разполага с разрешение за постоянно пребиваване в страната и следователно попада сред лицата, които са задължително осигурени в НЗОК. Здравните вноски за украинеца се внасят като за всеки друг гражданин работещ по трудово правоотношение.

Осигуряване на чужденец по трудов договор ако е командирован от България в друга държава-членка на ЕС

В определени ситуации регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки се прилагат и спрямо граждани на трети държави. Тук следва да се направи преценка дали това се отнася за чужденеца украинец.

От 01.01.2011 г. е в сила Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави.

Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат спрямо чужденци извън ЕС, ако по отношение на тези лица са изпълнени кумулативно следните условия:

– пребивават законно (независимо от продължителността на разрешеното пребиваване) и са обхванати от системата за социална сигурност (в някои или всички от клоновете на социалната сигурност, определени от чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004) в дадена държава–членка и

– при наличие на трансгранична ситуация между държави–членки на Европейския съюз, независимо дали трансграничният елемент касае икономическа активност или не.

В конкретната ситуация движението на чужденеца е между две държави-членки на ЕС (командирован е от България в Германия), като преди това бил осигурен в държавата от която се движи (България). Това означава, че украинецът попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004.

С други думи спрямо чужденеца се прилага общия ред за определяне на приложимото осигурително законодателство и издаване на удостоверение А1 при командироване на работници в ЕС все едно че лицето е гражданин на държава-членка. Тази тема е подробно разгледана в друга наша публикация – за повече информация вижте тук.

осигуряване на пенсионер собственик на ЕООД 7 сеп.

Осигуряване на пенсионер собственик на ЕООД

Социално и здравно осигуряване на пенсионер собственик на ЕООД

Как се провежда осигуряване на пенсионер собственик на ЕООД  ще разгледаме чрез следния случай. Собственик на капитала на ЕООД е пенсионер от ДОО. Той упражнява трудова дейност в дружеството като самоосигуряващо се лице. Освен това получава възнаграждения по договор за управление и контрол (ДУК) на дружеството.

Какви са спецификите в случая при осигуряване на пенсионер собственик на ЕООД  ?

Основни принципи

Държавното обществено осигуряване (ДОО) се осъществява на принципа задължителност и всеобщност на осигуряването (основание чл. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване).

ДОО е определено като задължително по закон и включва почти всички работещи лица. Целта е да се обезпечи покритие срещу основните значими за обществото и международно признати осигурени социални рискове. Също така, това е условие за защита на важно конституционно право, каквото е правото на обществено осигуряване. Определено е с   чл. 51, ал. 1, от Конституцията на Република България.  Гореизложеното се отнася и за ДОО на пенсионерите, които извършват управление и контрол на търговски дружества. В този смисъл се е произнесъл и Конституционният съд с Решение № 5 от 29 юни 2000 г. по конституционно дело № 4 от 2000 г.

Следващ съществен принцип при функциониране на ДОО е равнопоставеност на осигурените лица (основание чл. 3, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване). Изразява се в това, че разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) трябва да се прилагат еднакво спрямо лицата, които извършват една и съща по своя характер трудова дейност.

Трудова дейност

Тъй като ДОО гарантира защита на трудещите се лица в основата за възникване на осигуряването е извършването на трудова дейност. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по КСО и продължава до нейното прекратяване (основание чл. 10, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност. Осигурителният доходът обхваща всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от КСО). Иначе казано, в основата за пораждане на осигуряването е упражняването на трудова дейност по КСО, срещу която лицата получават доходи за извършената работа.

Общи положения относно осигуряване на собственик на ЕООД

Управлението и контрола на търговско дружество като трудова дейност се различава по същност от работата в търговското дружество на собствениците в качеството на самоосигуряващи се лица. Неслучайно в КСО са предвидени две съвсем различни основания за осигуряване на лицата, упражняващи въпросните дейности. Това са респективно чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 3, т. 2 от кодекса.

Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (ДУК) са задължително осигурени за всички рискове по кодекса. Разпоредбата не освобождава от задължително осигуряване на посоченото основание собствениците, които работят и като самоосигуряващи се в дружествата. Отнася се за всички лица, които извършват трудова дейност по управление и контрол на търговските дружества.

Самоосигуряващите се (лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО) са задължително осигурени само във фонд “Пенсии” на ДОО. Разпоредбата не освобождава от задължително осигуряване на посоченото основание собствениците, които извършват управление и контрол на търговските дружества. Обхваща всички собственици, които упражняват трудова като самоосигуряващи се лица в търговските дружества. Важно е да се направи уточнението обаче, че пенсионерите, които работят като самоосигуряващи се лица, се осигуряват само по само по свое желание за ДОО (чл. 4, ал. 6 от КСО).

Изводът

Изводът, който се налага е, че собствениците на търговски дружества подлежат на ДОО съобразено с упражняваната от лицата трудова дейност. Важно е да се подчертае, че ДОО е задължително и се извършва в зависимост от извършваната трудова дейност в дружеството, а не по желание или на избрано от лицето основание. В противен случай се обезсмисля задължителния характер на ДОО и ще се породи неравнопоставеност на осигурени лица, които извършват една и съща по своя характер трудова дейност.

Ако извършват управление и контрол на дружествата (ДУК) лицата подлежат на задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Но с важната уговорка, че осигурителни вноски  върху неначислени възнаграждения са дължими само при наличие на договорени или определени по съответния ред възнаграждения в зависимост вида на търговското дружество. В случай, че извън дейността по управление и контрол лицата работят като самоосигуряващи се в дружествата подлежат на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Отново с уточнение, че пенсионерите, които работят като самоосигуряващи се лица, се осигуряват по техен избор за ДОО.

Осигуряване на пенсионер собственик на ЕООД  – за дейността като управител

В настоящия случай лицето е управител на дружеството (чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО) и получава възнаграждение за това. За дейността по ДУК безспорно се дължат социални и здравни осигуровки. Ако за дейността като управител не беше договорено или определено възнаграждение и такова възнаграждение не се начислява и/или изплаща е ясно, че не се дължат осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване на това основание.

Осигуряване на пенсионер собственик на ЕООД  – за дейността като самоосигуряващо се лице

Същевременно наред с дейността по управление, лицето работи в дружеството и като самоосигуряващо се (чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО). За тази дейност лицето може по желание да се осигурява социално, но задължително внася здравни вноски. Това е така, защото за разлика от ДОО здравното осигуряване на пенсионерите, работещи като самоосигуряващи се лица, не се извършва по тяхно желание.

Всичко изложено до тук се отнася и за осигуряване на пенсионер съдружник в ООД, ако спрямо лицето е налице същата фактическа обстановка – работи като самоосигуряващо се лице в дружеството и получава възнаграждение по ДУК.

здравно осигуряване на деца 5 сеп.

Здравно осигуряване на деца в ЕС

Здравно осигуряване на деца в друга държава-членка на ЕС

Как се провежда здравно осигуряване на деца, които живеят с родителите си в друга държава-членка на ЕС

Семейство български граждани се премества да живее заедно с децата си в друга държава-членка на ЕС. Родителите започват да работят там и са здравно осигурени по чуждото законодателство. Като членове на семейството децата, които са ученици, също са здравно осигурени в другата държава-членка. Но същевременно всички български граждани до 18 години са здравно осигурени и в България за сметка на държавния бюджет.

В коя държава се осигуряват здравно децата ?

Според правилата, въведени с регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки, неактивните лица (в това число въпросните деца) са подчинени на законодателството на държавата по пребиваване (основание чл. 11(3)(д) от Регламент (ЕО) № 883/2004). При определяне на пребиваването по смисъла на регламентите се взима предвид къде се намира центърът на жизнен интерес на осигурените лица (основание чл. 1(й) от Регламент (ЕО) № 883/2004 и чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009).

Това означава, че децата – членове  на семейството на български граждани, които пребивават в друга държава-членка подлежат на здравно осигуряване в държавата, където се намира центърът на жизнения им интерес.  Иначе казано те са здравно осигурени в тази държава и при необходимост би следвало ползват здравна помощ за сметка на тамошната компетентна институция. Правилата на регламентите на ЕС в това отношение са ясни и категорични. А прилагането им при определяне на компетентната държава-членка е пряко. Тоест не зависи от спецификата на националните законодателства на съответните държави-членки (чуждото и българското здравно осигурително законодателство).

Здравен статус и изключване на децата от здравно осигуряване в България

Ако на база пребиваването спрямо лицата се прилага законодателството на другата държава-членка (в това число за здравно осигуряване) няма причина за децата да бъдат изисквани и издавани документи от НЗОК или НАП. Това е така, защото в тези случаи България изобщо не е компетентна по отношение на тяхната социална сигурност. Здравните вноски не следва да се поемат от държавния бюджет. И разходите за здравна помощ не са сметка на България. Освен това, в тези случаи (неактивни лица – деца, ученици) не е предвидено издаване на Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство.

Тъй като в подобни случаи децата ще са обхванати от осигурителното законодателство на друга държава–членка, в НАП е създадена възможност за изключване на такива лица от системата на здравно осигуряване в България. Това се случва след представяне на необходимите удостоверителни документи. При формиране на здравен статус такива документи могат да бъдат декларация от родителя или документ за осигуряване на детето в здравната система на другата държава–членка.

осигуровки по граждански договор с чужденец 15 авг.

Осигуровки по граждански договор с чужденец извън ЕС

Осигуровки по граждански договор с чужденец извън ЕС от държава, с която не се прилагат спогодба или европейските регламенти

Какви задължения за осигуровки по граждански договор с чужденец могат да възникнат ще разгледаме чрез следния случай. Българска агенция за преводи сключва граждански договор с чужденец извън ЕС, който е индиец. Договорът е за превод на Интернет сайт от английски на индийски. Лицето ще извърши дейността по гражданския договор дистанционно от Индия.

Дължат ли се осигуровки по този граждански договор с чужденец съгласно българското законодателство ?

Възможно ли е за възложителя по този граждански договор с чужденец да възникнат задължения за осигурителни вноски по законодателството на другата държава ?

Между България и Индия не се прилага споразумение в сферата на социалната сигурност. Конкретната ситуация не попада и в приложното поле на регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки.

Това означава, че по отношение на задължителните осигурителни вноски спрямо индийския гражданин ще се приложи съответното национално законодателство.

Социални осигуровки по граждански договор с чужденец извън ЕС

В качеството на възложител българското предприятие (агенцията за преводи) е осигурител по смисъла на КСО. Респективно осигуряващ по ЗЗО спрямо това лице. За дейността по гражданския договор, макар и да не работи в България, изпълнителят ще подлежи на задължително осигуряване по предвидения в КСО и в ЗЗО ред.

Условията, при които лицата работещи по граждански договори подлежат на държавно обществено осигуряване и съответно осигурените социални рискове по КСО са определени в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от кодекса.

Здравни осигуровки по граждански договор с чужденец извън ЕС

По отношение здравното осигуряване на индийскя гражданин следва да се има предвид, че единствено тези от чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България са задължително осигурени в НЗОК (основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО). В конкретния случай лицето не разполага с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България. За него със сигурност не се внасят здравни вноски в България.

Ако по силата на националното законодателство на България чуждият гражданин има статут на задължено лице по смисъла на чл. 14 от ДОПК и не попада в случаите по чл. 84, ал. 1 и 2 от този кодекс, следва да му се издаде служебен номер от компетентната териториална дирекция на НАП на основание чл. 84, ал. 3 във връзка с чл. 80 от ДОПК.

Важно е да се подчертае, че изпълнението на задължения по българското законодателство във връзка със задължения за осигурителни вноски, само по себе си, не изключва възникване на задължения за осигуровки по законодателството на държавата, в която лицето ще работи (Индия), съобразно спецификата на въпросното законодателство. Това е така, защото както вече беше отбелязано в случая не се прилага наднационален координационен инструмент (спогодба или регламент), който да регулира ситуацията.

дук осигуровки 12 авг.

Осигуровки при погрешно изплатено възнаграждение по ДУК

Какво се случва, когато възнаграждения, дължими на юридическо лице неправилно са изплащани на физическо лице

Внасят ли се по ДУК осигуровки за възнаграждения, дължими на юридическо лице погрешно изплащани на физическо лице.

Търговско дружество (А) дължи възнаграждения на свой изпълнителен член на съвета на директорите, който е юридическо лице (Б). Но погрешка ги е изплащало на физическо лице. Физическото лице не е в правоотношения с платеца на възнагражденията (А). Същото е изпълнител по договор за управление и контрол (ДУК) на другото юридическо лице (Б). В това качество лицето представлява изпълнителния член на съвета на директорите (Б) при управлението на първото търговско дружество (А).

Дължат ли се за физическото лице по ДУК осигуровки върху така изплатените възнаграждения?

Общественото осигуряване в България (задължителното социално и здравно осигуряване) е персонално, т.е. касае конкретни физически лица. В този смисъл са и дефинициите за осигурено лице в действащото законодателство. За целите на ДОО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, ………. – § 1, т. 3 от ДР към КСО;

За задължителното здравно осигуряване „осигурено лице“ е физическо лице, осигурено при условията и по реда на ЗЗО – § 1, т. 13 от ДР към закона.

За задълженията за осигурителни вноски и правата, свързани с ДОО определящ е характера на правоотношението, въз основа на което се полага труда.

Такова правоотношение между платеца на възнаграждението (А) и физическото лице в случая липсва. Това е така, защото член на съвета на директорите е юридическо лице (Б).

Предвид това, платецът на възнаграждението (А) няма качеството на осигурител по смисъла на КСО. Респективно осигуряващ по ЗЗО спрямо физическото лице. Съответно за лицето не би следвало да се превеждат осигуровки по договор за управление и контрол.

Внасят ли се по ДУК осигуровки в конкретния случай

Гореизложеното е валидно само в случай, че между платеца на дохода (А) и физическото лице не са налице правоотношения по повод управлението на дружеството (А); между двете юридически лица (А и Б) не е налице споразумение за споделяне на възнаграждението, което се изплаща на физическото лице във връзка с упражняваната от него трудова дейност; респективно при условие, че въпросното възнаграждение е върнато, тъй като недължимо е платено на физическото лице вместо на юридическото лице – член на съвета на директорите (Б). Още повече, че въпросното физическо лице е в правоотношения с другото юридическо лице (Б). Упражнява трудова дейност по смисъла на КСО, в т.ч. във връзка с управлението на платеца на дохода (А), като за упражняваната трудова дейност подлежи на обществено осигуряване (дължат се осигуровки) съобразно правоотношението, въз основа на което се полага труда и доходите от тази трудова дейност.

В случай обаче, че възнаграждението не се върне от физическото лице на платеца на дохода (А) е възможно същото да се възприеме от органите на НАП като осигурителен доход по смисъла на КСО. Това е така, защото то е свързано с упражнявана от физическото лице трудова дейност по смисъла на същия кодекс.

осигуряване на съдружник в адвокатско дружество 10 авг.

Осигуряване на съдружник в адвокатско дружество

Как се провежда осигуряване на съдружник в адвокатско дружество

Относно осигуряване на съдружник в адвокатско дружество ще разгледаме следния случай. Адвокат, упражняващ свободна професия става съдружник в новорегистрирано адвокатско дружество. Съдружникът в адвокатското дружество започва да полага труд и в това качество, съответно реализира доходи и на това основание.
Трябва ли и как следва да се осигурява лицето за дейността и доходите като съдружник в адвокатското дружество?

Лицата, упражняващи свободна професия въз основа на предварителна регистрация, определена с нормативен акт (в това число адвокатите) са самоосигуряващи се лица за целите на държавното обществено осигуряване (основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица).

Осигуровките за самоосигуряващите се лица се дължат авансово и окончателно. Осигурителните вноски, които се дължат авансово се внасят върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (основание чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване). Според реално получените доходи от трудова дейност, самоосигуряващите се лица определят окончателен размер на осигурителния доход и годишен осигурителен доход за периодите на упражняване на трудова дейност (основание чл. 6, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване).

Същевременно в Кодекса за социално осигуряване, упражняващите трудова дейност съдружници в адвокатските дружества не са изведени като самостоятелна категория осигурени лица, респективно като самоосигуряващи се лица по смисъла на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Въпреки това, за упражняваната свободна професия същите вече имат това качество по силата на действащото осигурителното законодателство.

Изводът относно осигуряване на съдружник в адвокатско дружество

Това означава, че съдружникът в адвокатското дружество подлежи на държавното обществено осигуряване за упражняваната свободна професия (адвокат), на това основание внася авансово осигуровки в качеството на самоосигуряващо се лице, а въз основа на реално получените доходи (включително и от адвокатското дружество) определя окончателен размер на осигурителния доход и годишен осигурителен доход.

Осигуровки по граждански договор с чужденец от ЕС 8 авг.

Осигуровки по граждански договор с чужденец от ЕС

Осигуровки по граждански договор с чужденец от ЕС

Къде се плащат осигуровки по граждански договор с чужденец от ЕС и възложител от България ще разгледаме чрез следния случай. Шведски гражданин живее и работи по трудов договор в Швеция. Лицето ще работи и по граждански договор за българско дружество. Дейността ще се извършва дистанционно от Швеция.

Дължат ли се за лицето осигуровки по този граждански договор в чужбина съгласно българското законодателство ?

Възможно ли е за българският възложител да възникнат задължения за осигурителни вноски по законодателството на другата държава-членка ?

След присъединяването на България към ЕС се прилагат регламентите за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Съюза.

Това са Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, чиито териториален обхват включва всички държави–членки на ЕС. В най-общия случай регламентите се прилагат към граждани на държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави–членки (основание чл. 2(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

„Определяне на приложимото осигурително законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са осигурени само в една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

Приложимото осигурително законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – чл. 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация. Трансгранична ситуация е пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват. В конкретния случай такава е налице, тъй като гражданин на държава-членка (Швеция) полага труд за възложител от друга държава-членка (България).

Държава, в която се внасят осигуровки по граждански договор с чужденец от ЕС

Основното правило при определяне на приложимото осигурително законодателство е, че за лицата се внасят осигуровки по законодателството на държавата–членка, на чиято територия работят  (“lex loci laboris”). Лицата които са заети или като самостоятелно заети в една държава–членка са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

Тъй като работи единствено на територията на Швеция, физическото лице е обхванато от системата за социална сигурност на въпросната държава-членка. Там се плащат и осигурителните вноски, изцяло съгласно законодателството на тази държава.

Това означава, че институциите в България (НАП) нямат право да претендират осигуровки за лицето по българското законодателство за периода на трудовата дейност в Швеция.

В тази връзка обаче е добре да се има предвид, че работодателите (възложителите) са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното осигурително законодателство на компетентната държава–членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава–членка (основание чл. 21(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009).

На свой ред това означава, че за българският възложител хипотетично е възможно да възникнат задължения за осигуровки по осигурителното законодателството на компетентната държава-членка (Швеция), в зависимост от спецификата на националното законодателство на въпросната държава.

Възникват ли задължения за осигуровки в друга държава за българския възложител

В конкретния случай изплащаното на лицето от българското дружество възнаграждение по граждански договор не касае по никакъв начин задълженията за осигурителни вноски по българското законодателство, защото същото изобщо не се прилага спрямо лицето. Важното и същественото в случая е как осигурителното законодателство на Швеция третира тези правоотношения и техните елементи по повод евентуалното възникване на задължение за осигуровки.

В тази насока е необходимо да се проучи за дейността по гражданския договор счита ли се изпълнителят за осигурено лице по шведското осигурително законодателство. Ако да тогава как се третира дейността – като наето или самостоятелно заето лице се лице. Защото ако е дейност на самоосигуряващо се за българският възложител може изобщо да не възникнат задължения за осигуровки по граждански договор. Има ли максимален осигурителен доход в Швеция. И дали евентуално лицето вече не е осигурено по другия договор на максимума по шведското законодателство.  При такава ситуация за българското дружество също може изобщо да не възникнат задължения и т.н.

Осигуровки по граждански договор с чужденец от ЕС съгласно законодателството на компетентната държава

Важно е да се подчертае, че националното осигурително законодателство на компетентната държава–членка (в случая Швеция) се прилага в неговата цялост. С всички произтичащи задължения. Освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации; подаване на данни за лицето; деклариране на задължения за осигуровки и други в зависимост от спецификата на това законодателство.

По отношение на основното правило (работа само в една държава-членка) не е предвидено издаване на удостоверение А1 от компетентната институция на държавата–членка, чието законодателство се прилага спрямо лицето (в случая Швеция).

здравни осигуровки за безработни 8 авг.

Здравни осигуровки за безработни 2017

 Здравни осигуровки за безработни 2017

Здравни осигуровки за безработни не се внасят за тези от тях, които получават парично обезщетение за безработица. Здравните вноски за тях са за сметка на държавния бюджет.

Лицата, които подлежат на задължително осигуряване към НЗОК, но не са здравно осигурени на някое от основанията по ЗЗО (например трайно безработните без право на парично обезщетение за безработица), плащат здравни осигуровки за своя сметка и подават декларация за това (декларация образец № 7).

Декларация образец № 7 се подава еднократно до 25-то число на месеца, следващ месеца на осигуряването по този ред (например ако безработният трябва сам да започне да плаща здравни вноски от януари подава декларация образец № 7 до 25 февруари).

Колко струват здравните осигуровки на месец

Здравната осигуровка е в размер 8 % върху избран от лицата осигурителен доход между 230 лв. и 2600 лв. Плаща се до 25-то число на следващия месец (например за януари – до 25 февруари). Избраният осигурителен доход също се посочва в декларация образец № 7.

Тези лица правят и годишно изравняване като плащат окончателни здравни вноски. Това се случва, когато декларираните доходи надвишават осигурителния доход, върху който ежемесечно са внасяли здравни осигуровки. Става въпрос например за доходи от наем, авторски възнаграждения и др. Годишното изравняване се извършва чрез Таблица 2, която е приложение към годишната данъчна декларация.

Срокът за внасяне на окончателните здравни вноски е до 30 април на следващата година.

Месечните и окончателните здравни осигуровки се дължат и се плащат по сметка на съответната териториална дирекция на НАП за съ­би­ра­не на при­хо­ди­те за НЗОК.

Неплащането на повече от 3 месечни здравни осигуровки за предходните 36 месеца лишава тези лица от здравноосигурителни права. Здравният статус се възстановява, когато лицето внесе всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 5 години. Но сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не му се възстановяват.

осигуровки за самоосигуряващо се лице 7 авг.

Самоосигуряващо се лице 2017

Осигуровки самоосигуряващо се лице 2017

В материала относно осигуровки за самоосигуряващо се лице за 2017 г. е разгледано: кои лица са самоосигуряващи се; осигурителен доход на самоосигуряващи се лица; размер на осигурителните вноски и срокове за внасяне на осигуровките; подаване на декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, деклариране на други данни и т.н.

Кои лица са самоосигуряващи се

Внасянето на осигуровки за самоосигуряващо се лице се извършва от самото него. В този смисъл е и дефиницията на самоосигуряващо се лице – това е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Самоосигуряващи се лица са:

  • свободните професии и занаятчиите;
  • едноличните търговци, собствениците или съдружниците в търговски дружества и членовете на неперсонифицирани дружества;
  • регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите.
Обхват на осигуряването

Между осигурените социални рискове и фондовете на ДОО съществува връзка.

осигурени социални рискове фондове на ДОО

Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Това означава, че самоосигуряващите се лица задължително внасят осигурителни вноски във:

  • фонд „Пенсии“ на ДОО

и по техен избор във:

  • фонд „ОЗМ“

Това не се отнася за пенсионерите, които са самоосигуряващи се – те се внасят осигуровки само по желание. Желанието за осигуряване се изявява с декларация образец Окд-5. Ако все пак са пожелали да се осигуряват във фонд „Пенсии“ на ДОО, те могат да изберат да внасят осигурителни вноски и във фонд „ОЗМ“

Към връзката между рисковете и фондовете на ДОО може да се добави и тяхната взаимозависимост с размерите на осигурителните вноски. Съобразно осигурените социални рискове, осигуровките за самоосигуряващите се лица се внасят в размерите, които са определени за съответните фондове на ДОО:

осигурени социални рискове фонд „Пенсии“

фонд „ОЗМ“

вноски в размерите за тези фондове

Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са изцяло за тяхна сметка. Размерите на осигуровките за тези два фонда на ДОО са следните:

фонд „Пенсии“
родени преди 1 януари 1960 г. родени след 31 декември 1959 г.
18,8 % 13,8 %

 

фонд „ОЗМ“
3,5 %

Са­мо­о­си­гу­ря­ва­щи­те се ли­ца, ко­и­то са оси­гу­ре­ни и във фонд „ОЗМ“ не вна­сят осигурител­ни внос­ки, когато са в болничен, бременност и раждане или отглеждане на малко дете. Ако обаче е осигурено само във фонд „Пенсии“ на ДОО, самоосигуряващото се лице внася осигуровки за тези периоди.

Заявяване на видът на осигуряването във връзка с осигуровки за самоосигуряващо се лице

Видът на осигуряването (осигурителни вноски само във фонд „Пенсии“ или и във фонд „ОЗМ“) се определя с декларация образец Окд-5, която самоосигуряващото се лице подава в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от началото на трудова дейност. Видът на осигуряването за календарната година може да се промени със същата декларация, ако е подадена от 01 – 31 януари на годината. Определянето и промяната на вида на осигуряването се извършва по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Самоосигуряващите се лица се считат за осигурени за времето, през което се трудят и за което са внесени осигуровки, както и за някои други периоди признати от законодателството като осигурителни – например когато осигурено и за общо заболяване и майчинство лице е в болничен, бременност и раждане или отглеждане на малко дете и др.

Периодите на трудова дейност като начало, край или временно спиране се декларират пред НАП в седемдневен срок с декларация образец Окд-5, която самоосигуряващото се лице подава в компетентната териториална дирекция. Декларирането на тези обстоятелства се извършва по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Осигуровки за самоосигуряващо се лице и осигурителен доход

Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски авансово и окончателно.

Авансовите осигуровки се внасят върху осигурителен доход между минималния и максималния, които са определени със ЗБДОО за съответната година.

Минимален осигурителен доход самоосигуряващи се 2017

Минималният месечен осигурителен доход, върху който се внасят авансовите осигурителни вноски за 2017 г. се определя според облагаемия доход от трудова дейност като самоосигуряващо се лице през 2015 г. по следната скала:

облагаем доход за 2015 г. от дейността като самоосигуряващо се лице минимален месечен размер на осигурителния доход за 2017 г.
до 5400 лв. 460 лв.
от 5400,01 до 6500 лв. 500 лв.
от 6500,01 лв. до 7500 лв. 550 лв.
над 7500 лв. 600 лв.

Минималният месечен осигурителен доход за са­мо­о­си­гу­ря­ва­щи­те се ли­ца, ко­и­то не са работили през 2015 г. или са за­поч­на­ли­ дей­ност през 2016 и 2017 г. е този, който е посочен на първия ред от скалата – 460 лв.

Минималният месечен осигурителен доход, върху който регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите внасят месечни авансови осигуровки е фиксиран на 300 лв.

Максималният месечен размер на осигурителния доход е 2600 лв.

Срокът за внасяне на авансовите осигурителни вноски е до 25-то число на следващия месец (например за януари 2017 г. – до 25 февруари 2017 г.).

Годишно изравняване

Окончателните осигуровки се внасят при годишното изравняване на осигурителния доход върху разликата между действителните доходи от трудова дейност на самоосигуряващото се лице и неговия авансов осигурителен доход. При годишното изравняване на доходите не участват тези, които не са от трудова дейност – например авторските и лицензионни възнаграждения, субсидиите на земеделските стопани и др.

Годишното изравняване се извършва чрез Таблица 1, която е приложение към годишната данъчна декларация.

Ре­гис­т­ри­ра­ни­те зе­ме­дел­с­ки сто­па­ни и тютюноп­ро­из­во­ди­те­лите не извършват годишно изравняване на доходите от производство на неп­ре­ра­бо­те­на рас­ти­тел­на и/или животинс­ка про­дук­ция.

Срокът за внасяне на окончателните осигурителни вноски е до 30 април на следващата година.

Авансовите и окончателните осигуровки се дължат от самоосигуряващите се лица и се превеждат по сметка на съответната териториална дирекция на НАП за събиране на този вид вземания.

Невнасянето на осигурителните вноски за ДОО лишава самоосигуряващото се лице от осигурителни права.

Осигуровки за самоосигуряващо се лице – Допълнително задължително пенсионно осигуряване

Самоосигуряващите се лица, които са родени след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в УПФ.

Размерът на осигуровките за ДЗПО в УПФ е следният:

УПФ 5 %

Осигурителният доход за УПФ съвпада с този за ДОО.

Осигурителните вноски за УПФ се внасят от самоосигуряващото се лице едновременно с осигуровките за ДОО по сметката за ДЗПО на съответната териториална дирекция на НАП.

Самоосигуряващите се лица не подлежат на осигуряване в професионален пенсионен фонд (ППФ).

Здравни осигуровки за самоосигуряващо се лице

За самоосигуряващите се лица, които са задължително осигурени в  НЗОК, се внасят и здравни осигуровки. За разлика от социалното осигуряване, здравното осигуряване на пенсионерите, които са самоосигуряващи се не е по желание, а е задължително.

Размерът на задължителните здравни вноски е следният:

здравно осигуряване 8 %

Самоосигуряващите се лица внасят здравни осигуровки авансово и окончателно.

Авансовите здравни вноски се внасят върху осигурителен доход между минималния и максималния, които са определени за ДОО.

Срокът за внасяне на авансовите здравни осигуровки е до 25-то число на следващия месец (например за януари 2017 г. – до 25 февруари 2017 г.).

Начинът, по който се извършва годишното изравняване за здравно осигуряване в общи линии е сходен с този за ДОО. Годишното изравняване се извършва чрез Таблица 2, която е приложение към годишната данъчна декларация.

Срокът за внасяне на окончателните здравни вноски е до 30 април на следващата година.

Авансовите и окончателните здравни осигуровки се дължат от самоосигуряващите се лица и се превеждат по сметка на съответната териториална дирекция на НАП за съ­би­ра­не на при­хо­ди­те за НЗОК.

Невнасянето на повече от 3 месечни здравни вноски за предходните 36 месеца лишава самоосигуряващото се лице от здравноосигурителни права.

Осигуровки за самоосигуряващо се лице – обобщени размери

В обобщение размерите на дължимите осигуровки на самоосигуряващи се лица изглеждат по следния начин:

родени преди 1 януари 1960 г. родени преди 1 януари 1960 г.
ДОО 18,8 %

 

22,3 % (*)

 

ДЗПО УПФ
ППФ
здравно 8 % 8 %

(*) избрали да се осигуряват и във фонд „ОЗМ“

родени след 31 декември 1959 г. родени след 31 декември 1959 г.
ДОО 13,8 %

 

17,3 % (*)

 

ДЗПО УПФ 5 % 5 %
ППФ
здравно 8 % 8 %

(*) избрали да се осигуряват и във фонд „ОЗМ“

Самоосигуряващо се лице и граждански договор

При изплащане на възнаграждение по граждански договор на самоосигуряващо се по КСО лице не се внасят социални и здравни осигуровки от възложителя. Самоосигуряващото се лице внася осигурителни вноски върху тези доходи при извършване на годишното изравняване.

Деклариране на данни относно осигуровки за самоосигуряващо се лице

Самоосигуряващото се лице е длъжно, също така,  да подава ежемесечно данни за осигуряването си с декларация образец № 1 и ежегодно да декларира общите суми на дължимите задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване с декларация образец № 6. Декларация образец № 1 се подава в компетентната териториална дирекция на НАП до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Декларация образец № 6 се подава еднократно до 30 април на следващата година. Начинът за подаване на двете декларации е определен в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

error: