Категория: отговори на НАП

Осигуряване на чужденец по договор за управление 2 апр.

Осигуряване на грузинец – съдружник и управител на ООД

Осигуряване на чужденец по договор за управление.

С темата осигуряване на чужденец по договор за управление продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 53-00-186 от 05.10.2017 г. на Дирекция ОДОП София.

Фактите по случая са следните:

Гражданин на Грузия е съдружник и управител на установено в България ООД. Основна дейност на дружеството е консултантски и одитни услуги в сферата на околната среда.

С оглед осъществяване на дейността, дружеството сключва с грузинския гражданин договори за извършване на услуги по извънтрудови правоотношения (граждански договори), в които е определено възнаграждение. Дейността по тези договори се извършва в страната по местонахождение на проекта. Обектите са в страни извън Европейския съюз и по-рядко в България. Към запитването е приложен граждански договор, при който одитираният проект е в Грузия.

Освен това гражданинът на Грузия има договорено възнаграждение по договор за управление и контрол на българското дружество.

Уточнено е също така, че грузинският гражданин не пребивава дългосрочно или постоянно на територията на България.

Поставеният към НАП въпрос е дължат ли се осигурителни вноски върху възнагражденията по тези договори и на какво основание ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е упоменато, че КСО не разграничава лицата в зависимост от тяхното гражданство и местоживеене (пребиваване). Достатъчно основание да възникне задължение за осигуряване е да упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по българското законодателство. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване. За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО”. В тази връзка е направена препратка към препратка към чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.

 

 

Осигуряване на чужденец по договор за управление

Упоменато е, че “Управителите и прокуристите на търговски дружества са задължително осигурени по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния с доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (осн. чл. 6, ал. 3 от КСО).”.

Самоосигуряващо се лице чужденец

Посочено е също така, че “Съдружник, който е вписан за управител може да извършва и друг вид трудова дейност в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител (да полага личен труд, независимо дали получава възнаграждение). В този случай осигуряването на лицето следва да се извършва и по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т. е. по реда, определен за самоосигуряващите се лица. Съгласно цитираната разпоредба, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като съдружници в търговски дружества. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).”.

Изводът

За целите на отговора е акцентирано, че гражданинът на Грузия упражнява трудова дейност в ООД-то, която е извън дейността по управление и контрол на дружеството, т. е. и дейност като самоосигуряващо се лице.

Направен е изводът, че се дължат социални осигуровки на двете основания (по договора за увправление и като самоосигуряващо се лице) по предвидения в КСО и подзаконовите нормативни актове ред

Здравно осигуряване на чужденец в България

По отношение на здравното осигуряване обаче е обърнато внимание, че ако грузинският гражданин няма разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, лицето не попада в персоналния обхват на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО и не подлежи на задължително  здравно  осигуряване по реда на ЗЗО.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки при наследяване на ет 29 мар.

Осигуровки при наследяване на починал ЕТ

Осигуровки при наследяване на ЕТ.

С темата осигуровки при наследяване на ЕТ продължаваме нашата поредица, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 20-08-36 от 06.11.2017 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Физическо лице – едноличен търговец е починал през месец септември 2017 г. Дъщерята на лицето ще продължи дейността чрез поемане на предприятието по чл. 60, ал. 2 от Търговския закон. Но прехвърлянето на предприятието все още не е вписано в Търговския регистър.

Поставеният към НАП въпрос е относно дължимите осигуровки при наследяване на ЕТ до вписването на новата фирма в Търговския регистър?

Резюме на отговора на НАП:

Първият съществен аспект от отговора касае задълженията за личните осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице на починалия ЕТ, които се погасяват с факта на смъртта му и не преминават чрез универсално правоприемство в партримонума на наследниците.

Упоменато е, че “упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове” с препратка към чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

 

Посочено е също така, че “в Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност“. И същевременно е направен извода, че “за целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото..

Разгледано е кои лица са самоосигуряващи се по смисъла на КСО.

Изводът

За целите на отговора е акцентирано, че физическите лица – еднолични търговци, имат качеството на самоосигуряващи се  лица и  внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка (основание от чл. 5, ал. 2 от КСО)”.

Направен е изводът, че наследникът попада в кръга на самоосигуряващите се по КСО лица след вписване в Търговския регистър. И подлежи на осигуряване за периода, през който упражнява дейност като самоосигуряващо се лице – регистриран ЕТ.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки върху доходи от биткойн 27 мар.

Осигуровки при продажба на криптовалути

Осигуровки върху доходи от биткойн.

С темата осигуровки върху доходи от биткойн продължаваме нашата поредица, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 94-00-144 от 16.10.2017 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Физическо лице без фирма придобива в течение на няколко години биткоийн чрез търгуване на борси само за криптовалути. През 2017 г. лицето продава криптовалутата срещу реални пари (левове), които постъпват в неговата лична банкова сметка. Приходите са по договори за разлика на финансови инструменти.

Поставеният към НАП въпрос е плащат ли се осигуровки върху доходите от продажба на криптовалута ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е упоменато, че “упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове” с препратка към чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

 

Посочено е също така, че “в Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност“. И същевременно е направен извода, че “за целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото..

Разгледано е кои лица са самоосигуряващи се по смисъла на КСО, както и реда за тяхното социално и здравно осигуряване.

Изводът

За целите на отговора е акцентирано, че доходите са придобити от търговия на борси с криптовалута-биткойн. И липсата на регистрация като търговец.

Направен е изводът, че доколкото получените доходи не са резултат от извършвана трудова дейност като самоосигуряващо се лице, те не се считат за доходи от трудова дейност. И върху тях не се дължат осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване.

Въпреки това, отговорът на НАП завършва с уговорката, че “упражняването на трудова дейност от лицата по смисъла на чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

отговори на нап за осигуровки за септември 2017 22 Ное.

Нова поредица: Резюме на отговорите на НАП за осигуровки

Отговори на НАП за осигуровки за септември 2017 г.

Настоящият материал дава началото на една нова поредица, в която ежемесечно ще бъдат резюмирани някои публикувани от НАП отговори на по-интересни въпроси, касаещи осигуровки и приложимо осигурително законодателство.

За улеснение информацията ще бъде представяна в резюме, съдържащо само най-важното – основните акценти, изводи и заключения от всеки отговор.

Започваме с няколко публикувани отговори на НАП за осигуровки за септември 2017 г.

Надяваме се тази инициатива да е полезна и да ви допадне.

Въпроси и отговори на НАП за осигуровки за септември 2017 г.

Материалът обхваща всички публикувани до днешна дата отговори на НАП за осигуровки за септември 2017 – общо 3 на брой.

Срокове за внасяне на осигуровки; формиране на здравноосигурителен статус

Отговор Изх. № 24-35-28 от 11.09.2017 г. на ЦУ на НАП

Поставени въпроси:

Въпрос 1: Възможно ли е регионален представител на НАП да разпореди дължимите задължителни осигурителни вноски да се внасят след 29-о число на месеца, когато Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) превежда одобрените суми на изпълнителите на медицинска помощ за извършената от тях дейност за предходния месец?

Резюме на отговора на НАП:

Разгледани са относимите към случая срокове за внасяне на осигуровки по КСО и ЗЗО (чл. 7, ал. 1, 2 и чл. 158 от кодекса и чл. чл. 40, ал. 1, б. „в“ от закона). Изразено е становище, че “не е в правомощията на длъжностно лице на НАП да разпорежда други срокове за внасяне на задължителните осигурителни вноски, тъй като същите са изрично регламентирани в съответните нормативни актове.”.

Въпрос 2: Във връзка с проверка на здравноосигурителния статус на физическите лица възможно ли е да има два сайта– един за цялото население и друг за оторизираните лица? Имат ли право здравните работници да използват втория сайт?

Резюме на отговора на НАП:

Посочено е как ЗЗО регламентира начина за формиране на здравноосигурителен статус.

Разгледано е взаимодествието между НАП и НЗОК при обмен на информация за здравно осигурените лица. Тази информация се публикува на:

– интернет страницата на НАП за проверка на здравноосигурителния статус на лицата и

– уеб-услуга (Web Services) за осъществяване на проверки за здравноосигурителния статус на лицата, достъпна от НЗОК и нейните договорни партньори.

Разяснено е, че “НЗОК и оторизираните лица ползват уеб услугата на НАП.”. 

Въпрос 3Счита ли се за здравноосигурено лице, което към датата на оказаната медицинска помощ е неосигурено, но на следващия ден внася дължимите здравноосигурителни вноски за периода, за който не е било осигурено?

Резюме на отговора на НАП:

Разгледан е редът за прекъсване и възстановяване на здравноосигурителни права по ЗЗО.

Изразено е следното становище: “в случай, че към датата на оказаната му медицинска помощ лицето е с прекъснати здравноосигурителни права, се прилага изречение второ на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО, т. е. следва да заплати оказаната медицинска помощ. От датата на внасяне на дължимите здравноосигурителни вноски за периодите, за които не е било осигурено, лицето ще възстанови здравноосигурителните си права, но сумите, платени за оказаната му медицинска помощ, не се възстановяват.”.

Здравно осигуряване на иракски гражданин

Отговор Изх. № М-94-А-241 от 05.09.2017 г. на ЦУ на НАП

Фактическа обстановка:

Българска фирма има намерение да сключи трудов договор с физическо лице, което е гражданин на Ирак. Чуждестранното физическо лице има издадено удостоверение от учебно заведение в РБългария, че е редовен студент. Също така има издадено разрешение за продължително пребиваване в РБългария.

Поставен въпрос:

Ако лицето, което е гражданин на Ирак сключи трудов договор с фирмата, възниква ли задължение същото лице да бъде здравно осигурено?

Резюме на отговора на НАП:

Разяснено е кои от чуждите граждани подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК във връзка с разрешеното пребиваване по Закона за чужденците в Република България.

В тази връзка е посочено, че “за чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО.”.

Направен е изводът, че “в конкретния случай иракският гражданин притежава разрешение за продължително пребиваване в РБългария и не попада в обхвата на задължително осигурените по ЗЗО лица.”.

Осигуряване на естонски гражданин в България

Отговор Изх. № 24-35-29 от 04.09.2017 г. на ЦУ на НАП

Фактическа обстановка:

“В съдружие със съпругата Ви  от 26.08.2015 г. имате регистрирано търговско дружество в България – „…………“ ООД с ЕИК …………….. До настоящия момент дружеството не е извършвало дейност. Възнамерявате да започнете дейност и да се осигурявате в качеството си на управител на цитираното дружество. Дейността на дружеството ще бъде довършителни работи в строителството. В България пребивавате от 2016 г. До 11.02.2016 г. сте извършвал дейност и сте се осигурявал в Естония. Имате сключен брак със съпругата Ви ………….. от 18.10.2016 г. В България живеете под наем.”.

Поставен въпрос:

Имате ли право и задължение да се осигурявате (пенсионно и здравно) в България при започване на дейността на дружеството „………….“ ООД?

Резюме на отговора на НАП:

Разгледани са относимите разпоредби от Регламент (ЕО) № 883/2004 във връзка с определяне на приложимото осигурително законодателство.

Изразено е следното становище: В конкретния случай, ако сте гражданин на държава-членка (Естония) и осъществявате дейност единствено на територията на България, за Вас е приложимо българското законодателство и подлежите на задължително социално и здравно осигуряване по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).”.

Очаквайте продължение на материала „Отговори на НАП за осигуровки за септември 2017“ с резюме за следващия месец – октомври 2017.