Категория: отговори на НАП

осигуровки на земеделски производител в майчинство 16 май

Осигуровки на земеделски производител в майчинство без право на обезщетение

Осигуровки на земеделски производител в майчинство.

С темата осигуровки на земеделски производител в майчинство без право на обезщетение продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 3_273 от 05.02.2018 г. на Дирекция ОДОП Велико Търново.

Фактите по случая са следните:

Регистриран земеделски стопанин ползва отпуск поради бременност и раждане, но без право на обезщетение по КСО.

Част от поставените към НАП въпроси са следните:

  1. Как следва да се извършва осигуряването на лицето за периода, през който ползва отпуск поради бременност и раждане без право на парично обезщетение за това?
  2. В какъв размер следва да е здравноосигурителната вноска на лицето и върху какъв осигурителен доход се изчислява за периода на отпуск поради бременност и раждане?
  3. Къде следва да се посочат дните от периода на отпуск поради бременност и раждане, за които лицето няма право да получава обезщетение по КСО – в т. 16.3 или вт. 16.4 на  декларация образец № 1?
Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е акцентирано, че В случаите, когато самоосигуряващите се лица, които са осигурени и във фонд „Общо заболяване и майчинство“ са във временна неработоспособност поради бременност и раждане,  за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и периодите, през които не са имали право на парично обезщетение.”. 

В тази връзка е посочено, също така, че За периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО осигурените лица не следва да подават декларация за прекъсване на дейността си с препратка към чл. 1, ал. 2, изр. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.

Разяснено е, че За тези периоди се дължат здравноосигурителни вноски съгласно разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски стопани, определени със ЗБДОО за съответната година в размер, равен на дължимата от работодателя част от вноската, която както за 2017 г., така и за 2018 г. е 4,8 %. Минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани съгласно ЗБДОО за 2017 г. е 300 лв., а за 2018 г. – 350 лв.”.

Изводът относно осигуровки на земеделски производител в майчинство

Направен е изводът, че ако лицето е осигурено за общо заболяване и майчинство, и не извършва никаква трудова дейност като самоосигуряващо се лице на каквото и да е основание за времето, през което е в отпуск поради бременност и раждане, то този период се зачита за осигурителен стаж без да се внасят осигурителни вноски за ДОО, независимо от обстоятелството, че лицето няма право на парично обезщетение по КСО”. Посочено е, че “Същото дължи вноски за здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО.”.

За целите на отговора е акцентирано, че при подаване на данни с декларация образец № 1 дните в отпуск поради бременност и раждане на лицето, според указанията за попълване на декларацията, следва да се посочат в т. 16.3., в която се попълват и дните без право на обезщетение по КСО.”.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки върху дневни при командировка в ЕС 12 май

Дневните при командироване в ЕС като осигурителен доход

Осигуровки върху дневни при командировка в ЕС.

С темата осигуровки върху дневни при командировка в ЕС продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 96-00-281 от 22.11.2017 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Основната дейност на дружество в България е строителство и търговия в магазин за домашни потреби.

Предприятието има сключени договори за извършване на дейности на територията на държава-членка на ЕС – строителство и ремонт на кораби. За извършване на дейността се наемат работници в България и се сключват трудови договори. Лицата се командироват за период средно за 3 месеца, но и за по-дълъг период до 12 месеца. Разходите за командировка са за сметка на предприятието.

Поставеният към НАП въпрос е:

Признават ли се дневни в размер на 35 евро в двоен размер и дължат ли се осигуровки по реда на КСО ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е акцентирано, че Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност.”. 

Посочено е, също така, че На основание чл. 6а, ал. 1 от КСО, в редакцията след 30.12.2016 г., осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава ….”.

 

И в тази връзка „Осигурителният доход се определя по реда на чл. 6а, ал. 1 от КСО, когато спрямо работниците е определено за приложимо българското осигурително законодателство, което се определя съгласно Регламент (ЕО) 883/2004 и Регламент (ЕО) 987/2009 г.“.

Разяснено е, че Съгласно чл. 1, ал. 8, т. 1 от НЕВДПОВ не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху дневните пари при командировка до двукратния им размер, определен в нормативен акт …”.

За целите на отговора е акцентирано, че “в случаите на командироване или изпращане на работници и служители по смисъла на чл. 121, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ няма изрично регламентирано задължение  работодателят да изплаща дневни пари на командирования или изпратения работник или служител. Поради това, при уговаряне на допълнителни финансови средства за времето на командироването или изпращането (пари за изхранване, бонуси за командироване и др.) същите се вземат предвид при определяне на месечния осигурителен доход на лицата.”.

Изводът относно осигуровки върху дневни при командировка в ЕС

Направен е изводът, че От гледна точка на осигурителното законодателство въпросните средства представляват доходи от трудова дейност по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО (част от брутното трудово възнаграждение) и при липса на законово установен праг, под който не се внасят осигурителни вноски (двукратния размер, определен в нормативен акт), осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване следва да се начисляват и внасят върху техния пълен размер, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за осигурените лица.”.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

здравни осигуровки за пенсионери 10 май

Здравно осигуряване на самоосигуряващ се пенсионер

Здравни осигуровки за пенсионери, които са самоосигуряващи се лица.

С темата здравни осигуровки за пенсионери, които са самоосигуряващи се лица продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 041925 от 07.02.2018 г. на Централно управление на агенцията.

Фактите по случая са следните:

Лице, пенсионер от държавното обществено осигуряване (ДОО) е собственик на фирми – ЕТ и ЕООД.

Поставеният към НАП въпрос е „защо лицето следва да внася здравноосигурителни вноски в качеството му на самоосигуряващо се лице, при условие, че е пенсионер от ДОО?“.

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е акцентирано, че Правото на обществено осигуряване е неразривно свързано със задължителния характер на осигуряването. Задължителното осигуряване гарантира прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Република България (Конституцията), която определя право на гражданите на обществено осигуряване и социално подпомагане.”. 

В тази връзка е посочено, също така, че “Един от основните принципи на задължителното здравно осигуряване в Република България е задължително участие при набирането на вноските. Здравното осигуряване е определено като задължително по закон. Чрез този принцип се постига и гарантира осигурителна закрила на лицата.”.

 

Упоменато е и основанието от Закона за здравното осигуряване, на което лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително здравно осигуряване.

Разяснено е, че доколкото в КСО е налице правна възможност по чл. 4, ал. 6 от същия лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, на които е отпусната пенсия, да се осигуряват по свое желание, то за целите на здравното осигуряване такава правна възможност в ЗЗО няма предвидена.”.

Разгледани са сборът и поредността на доходите за здравно осигуряване при ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход.

Изводът

Направен е изводът, че На това основание пенсионерите, които са самоосигуряващи се лица, дължат здравноосигурителни вноски и за тази дейност, независимо от факта, че са пенсионери от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд.”.

За целите на отговора е акцентирано, че В този смисъл е Решение № 7 от 27 юни 2017 г. по конституционно дело № 2 от 2017 г.бн. ДВ. бр. 53 от 4 юли 2017 г.) във връзка с искане от Върховния административен съд за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на   чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, относно работещите пенсионери, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност.”.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

Осигуряване на чужденец по договор за управление 2 апр.

Осигуряване на грузинец – съдружник и управител на ООД

Осигуряване на чужденец по договор за управление.

С темата осигуряване на чужденец по договор за управление продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 53-00-186 от 05.10.2017 г. на Дирекция ОДОП София.

Фактите по случая са следните:

Гражданин на Грузия е съдружник и управител на установено в България ООД. Основна дейност на дружеството е консултантски и одитни услуги в сферата на околната среда.

С оглед осъществяване на дейността, дружеството сключва с грузинския гражданин договори за извършване на услуги по извънтрудови правоотношения (граждански договори), в които е определено възнаграждение. Дейността по тези договори се извършва в страната по местонахождение на проекта. Обектите са в страни извън Европейския съюз и по-рядко в България. Към запитването е приложен граждански договор, при който одитираният проект е в Грузия.

Освен това гражданинът на Грузия има договорено възнаграждение по договор за управление и контрол на българското дружество.

Уточнено е също така, че грузинският гражданин не пребивава дългосрочно или постоянно на територията на България.

Поставеният към НАП въпрос е дължат ли се осигурителни вноски върху възнагражденията по тези договори и на какво основание ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е упоменато, че КСО не разграничава лицата в зависимост от тяхното гражданство и местоживеене (пребиваване). Достатъчно основание да възникне задължение за осигуряване е да упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по българското законодателство. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване. За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО”. В тази връзка е направена препратка към препратка към чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.

 

 

Осигуряване на чужденец по договор за управление

Упоменато е, че “Управителите и прокуристите на търговски дружества са задължително осигурени по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния с доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (осн. чл. 6, ал. 3 от КСО).”.

Самоосигуряващо се лице чужденец

Посочено е също така, че “Съдружник, който е вписан за управител може да извършва и друг вид трудова дейност в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител (да полага личен труд, независимо дали получава възнаграждение). В този случай осигуряването на лицето следва да се извършва и по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т. е. по реда, определен за самоосигуряващите се лица. Съгласно цитираната разпоредба, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като съдружници в търговски дружества. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).”.

Изводът

За целите на отговора е акцентирано, че гражданинът на Грузия упражнява трудова дейност в ООД-то, която е извън дейността по управление и контрол на дружеството, т. е. и дейност като самоосигуряващо се лице.

Направен е изводът, че се дължат социални осигуровки на двете основания (по договора за увправление и като самоосигуряващо се лице) по предвидения в КСО и подзаконовите нормативни актове ред

Здравно осигуряване на чужденец в България

По отношение на здравното осигуряване обаче е обърнато внимание, че ако грузинският гражданин няма разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, лицето не попада в персоналния обхват на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО и не подлежи на задължително  здравно  осигуряване по реда на ЗЗО.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки при наследяване на ет 29 мар.

Осигуровки при наследяване на починал ЕТ

Осигуровки при наследяване на ЕТ.

С темата осигуровки при наследяване на ЕТ продължаваме нашата поредица, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 20-08-36 от 06.11.2017 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Физическо лице – едноличен търговец е починал през месец септември 2017 г. Дъщерята на лицето ще продължи дейността чрез поемане на предприятието по чл. 60, ал. 2 от Търговския закон. Но прехвърлянето на предприятието все още не е вписано в Търговския регистър.

Поставеният към НАП въпрос е относно дължимите осигуровки при наследяване на ЕТ до вписването на новата фирма в Търговския регистър?

Резюме на отговора на НАП:

Първият съществен аспект от отговора касае задълженията за личните осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице на починалия ЕТ, които се погасяват с факта на смъртта му и не преминават чрез универсално правоприемство в партримонума на наследниците.

Упоменато е, че “упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове” с препратка към чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

 

Посочено е също така, че “в Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност“. И същевременно е направен извода, че “за целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото..

Разгледано е кои лица са самоосигуряващи се по смисъла на КСО.

Изводът

За целите на отговора е акцентирано, че физическите лица – еднолични търговци, имат качеството на самоосигуряващи се  лица и  внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка (основание от чл. 5, ал. 2 от КСО)”.

Направен е изводът, че наследникът попада в кръга на самоосигуряващите се по КСО лица след вписване в Търговския регистър. И подлежи на осигуряване за периода, през който упражнява дейност като самоосигуряващо се лице – регистриран ЕТ.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки върху доходи от биткойн 27 мар.

Осигуровки при продажба на криптовалути

Осигуровки върху доходи от биткойн.

С темата осигуровки върху доходи от биткойн продължаваме нашата поредица, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 94-00-144 от 16.10.2017 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Физическо лице без фирма придобива в течение на няколко години биткоийн чрез търгуване на борси само за криптовалути. През 2017 г. лицето продава криптовалутата срещу реални пари (левове), които постъпват в неговата лична банкова сметка. Приходите са по договори за разлика на финансови инструменти.

Поставеният към НАП въпрос е плащат ли се осигуровки върху доходите от продажба на криптовалута ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е упоменато, че “упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове” с препратка към чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

 

Посочено е също така, че “в Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност“. И същевременно е направен извода, че “за целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото..

Разгледано е кои лица са самоосигуряващи се по смисъла на КСО, както и реда за тяхното социално и здравно осигуряване.

Изводът

За целите на отговора е акцентирано, че доходите са придобити от търговия на борси с криптовалута-биткойн. И липсата на регистрация като търговец.

Направен е изводът, че доколкото получените доходи не са резултат от извършвана трудова дейност като самоосигуряващо се лице, те не се считат за доходи от трудова дейност. И върху тях не се дължат осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване.

Въпреки това, отговорът на НАП завършва с уговорката, че “упражняването на трудова дейност от лицата по смисъла на чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

отговори на нап за осигуровки за септември 2017 22 ное.

Нова поредица: Резюме на отговорите на НАП за осигуровки

Отговори на НАП за осигуровки за септември 2017 г.

Настоящият материал дава началото на една нова поредица, в която ежемесечно ще бъдат резюмирани някои публикувани от НАП отговори на по-интересни въпроси, касаещи осигуровки и приложимо осигурително законодателство.

За улеснение информацията ще бъде представяна в резюме, съдържащо само най-важното – основните акценти, изводи и заключения от всеки отговор.

Започваме с няколко публикувани отговори на НАП за осигуровки за септември 2017 г.

Надяваме се тази инициатива да е полезна и да ви допадне.

Въпроси и отговори на НАП за осигуровки за септември 2017 г.

Материалът обхваща всички публикувани до днешна дата отговори на НАП за осигуровки за септември 2017 – общо 3 на брой.

Срокове за внасяне на осигуровки; формиране на здравноосигурителен статус

Отговор Изх. № 24-35-28 от 11.09.2017 г. на ЦУ на НАП

Поставени въпроси:

Въпрос 1: Възможно ли е регионален представител на НАП да разпореди дължимите задължителни осигурителни вноски да се внасят след 29-о число на месеца, когато Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) превежда одобрените суми на изпълнителите на медицинска помощ за извършената от тях дейност за предходния месец?

Резюме на отговора на НАП:

Разгледани са относимите към случая срокове за внасяне на осигуровки по КСО и ЗЗО (чл. 7, ал. 1, 2 и чл. 158 от кодекса и чл. чл. 40, ал. 1, б. „в“ от закона). Изразено е становище, че “не е в правомощията на длъжностно лице на НАП да разпорежда други срокове за внасяне на задължителните осигурителни вноски, тъй като същите са изрично регламентирани в съответните нормативни актове.”.

Въпрос 2: Във връзка с проверка на здравноосигурителния статус на физическите лица възможно ли е да има два сайта– един за цялото население и друг за оторизираните лица? Имат ли право здравните работници да използват втория сайт?

Резюме на отговора на НАП:

Посочено е как ЗЗО регламентира начина за формиране на здравноосигурителен статус.

Разгледано е взаимодествието между НАП и НЗОК при обмен на информация за здравно осигурените лица. Тази информация се публикува на:

– интернет страницата на НАП за проверка на здравноосигурителния статус на лицата и

– уеб-услуга (Web Services) за осъществяване на проверки за здравноосигурителния статус на лицата, достъпна от НЗОК и нейните договорни партньори.

Разяснено е, че “НЗОК и оторизираните лица ползват уеб услугата на НАП.”. 

Въпрос 3Счита ли се за здравноосигурено лице, което към датата на оказаната медицинска помощ е неосигурено, но на следващия ден внася дължимите здравноосигурителни вноски за периода, за който не е било осигурено?

Резюме на отговора на НАП:

Разгледан е редът за прекъсване и възстановяване на здравноосигурителни права по ЗЗО.

Изразено е следното становище: “в случай, че към датата на оказаната му медицинска помощ лицето е с прекъснати здравноосигурителни права, се прилага изречение второ на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО, т. е. следва да заплати оказаната медицинска помощ. От датата на внасяне на дължимите здравноосигурителни вноски за периодите, за които не е било осигурено, лицето ще възстанови здравноосигурителните си права, но сумите, платени за оказаната му медицинска помощ, не се възстановяват.”.

Здравно осигуряване на иракски гражданин

Отговор Изх. № М-94-А-241 от 05.09.2017 г. на ЦУ на НАП

Фактическа обстановка:

Българска фирма има намерение да сключи трудов договор с физическо лице, което е гражданин на Ирак. Чуждестранното физическо лице има издадено удостоверение от учебно заведение в РБългария, че е редовен студент. Също така има издадено разрешение за продължително пребиваване в РБългария.

Поставен въпрос:

Ако лицето, което е гражданин на Ирак сключи трудов договор с фирмата, възниква ли задължение същото лице да бъде здравно осигурено?

Резюме на отговора на НАП:

Разяснено е кои от чуждите граждани подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК във връзка с разрешеното пребиваване по Закона за чужденците в Република България.

В тази връзка е посочено, че “за чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО.”.

Направен е изводът, че “в конкретния случай иракският гражданин притежава разрешение за продължително пребиваване в РБългария и не попада в обхвата на задължително осигурените по ЗЗО лица.”.

Осигуряване на естонски гражданин в България

Отговор Изх. № 24-35-29 от 04.09.2017 г. на ЦУ на НАП

Фактическа обстановка:

“В съдружие със съпругата Ви  от 26.08.2015 г. имате регистрирано търговско дружество в България – „…………“ ООД с ЕИК …………….. До настоящия момент дружеството не е извършвало дейност. Възнамерявате да започнете дейност и да се осигурявате в качеството си на управител на цитираното дружество. Дейността на дружеството ще бъде довършителни работи в строителството. В България пребивавате от 2016 г. До 11.02.2016 г. сте извършвал дейност и сте се осигурявал в Естония. Имате сключен брак със съпругата Ви ………….. от 18.10.2016 г. В България живеете под наем.”.

Поставен въпрос:

Имате ли право и задължение да се осигурявате (пенсионно и здравно) в България при започване на дейността на дружеството „………….“ ООД?

Резюме на отговора на НАП:

Разгледани са относимите разпоредби от Регламент (ЕО) № 883/2004 във връзка с определяне на приложимото осигурително законодателство.

Изразено е следното становище: В конкретния случай, ако сте гражданин на държава-членка (Естония) и осъществявате дейност единствено на територията на България, за Вас е приложимо българското законодателство и подлежите на задължително социално и здравно осигуряване по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).”.

Очаквайте продължение на материала „Отговори на НАП за осигуровки за септември 2017“ с резюме за следващия месец – октомври 2017.