Категория: спогодби

Спогодби за социална сигурност

България прилага 12 двустранни спогодби за социална сигурност. Отнасят се за държави извън ЕС.

Спогодба за социална сигурност

Спогодба за социална сигурност е двустранно споразумение, което урежда определяне на държавата, в която се плащат осигуровките и взаимно признаване на осигурителен стаж. Казано по-разбираемо това са международни спогодби за пенсии.

Международни договори по които Република България е страна

Такива международни договори по които Република България е страна, са сключени с: Мароко, Тунис, Черна гора, Канада, Албания, Украйна, Македония, Молдова, Израел, Корея, Русия и Сърбия.

Една спогодба за социално осигуряване – с Югославия е отменена и се прилага само с Босна и Херцеговина.

НАП определя приложимото осигурително законодателство по част от тези спогодби за социална сигурност.

Спогодби НАП:

Мароко, Тунис, Черна гора, Канада, Молдова, Израел, Корея, Русия и Сърбия.

Останалите двустранни спогодби за социално осигуряване са в правомощията на НОИ.

Различните спогодби за социална сигурност определят лицата, за които се прилагат – персоналния обхват и уредените въпроси – осигурените социални рискове. Но задължително винаги включват осигуряването за пенсия във връзка с взаимното признаване на осигурителен стаж.

нап новини 2 февр.

Актуално от НАП – януари 2018

НАП новини: Здравни осигуровки за безработни 2018

На интернет страницата на НАП е публикувана информация за здравните осигуровки на лицата, които се осигуряват здравно изцяло за своя сметка.

Подробна информация по темата можете да намерите на нашия сайт http://osigurovkite.com/ в публикацията Здравни осигуровки за безработни 2018.

НАП новини: Спогодба за социална сигурност между България и Тунис

Публикувано е, също така, становище на НАП по Спогодбата за социална сигурност между Република България и Тунизийската република.

Становището разглежда определянето на приложимото осигурително законодателство по спогодбата за социална сигурност с Тунис. И реда за издаване на свързаното с това удостоверение – BG/TN 1 (TN/BG 1). Образецът на удостоверение BG/TN 1 (TN/BG 1) е приложен към самото становище на НАП.

Становището и удостоверението са достъпни на интернет страницата на НАП. Можете да ги намерите в раздел Координация на системи за социална сигурност – Наръчници, становища, указания.

Повече информация по темата можете да намерите и на нашия сайт http://osigurovkite.com/в публикацията Административно споразумение по Спогодбата за социална сигурност с Тунис.

спогодба за социална сигурност с тунис 5 ян.

Административно споразумение по Спогодбата за социална сигурност с Тунис

Публикувано е Административното споразумение за прилагането на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Тунизийската република.

Споразумението е одобрено с Решение № 577 от 5 октомври 2017 г. на Министерския съвет.

Обнародвано е в Държавен вестник, брой 3 от 5 януари 2018 г.

Административното споразумението влиза в сила от датата на влизане в сила на спогодбата за социална сигурност между България и Тунис.  Т.е. от 1 май 2017 г.

Административното споразумение е договорено на основание чл. 17 от спогодбата за социална сигурност с Тунис.

Чрез административното споразумение са определени компетентните институции и реда за прилагане на спогодбата за социална сигурност между България и Тунис.

По отношение на България НАП е посочена като компетентна институция за определяне на приложимото осигурително законодателство и издаване на съответното удостоверение (основание чл. 2(1)(d)(ii) от административното споразумение).

В удостоверението се посочва, че наетото или самостоятелно заетото лице остава подчинено на осигурителното законодателство на една от двете държави. Удостоверението за приложимо законодателство е доказателство, че тези лица са освободени от осигурителните задължения на другата страна. Но в степента, предвидена в материалния обхват на спогодбата.

В административното споразумение са договорени и конкретните случаи по спогодбата за социална сигурност между България и Тунис, при които се издава удостоверение за приложимото осигурително законодателство.

Основните от тях са:

Самостоятелно заето лице

чл. 6, ал. 2 от спогодбата: Самостоятелно заето лице, което пребивава на територията на едната Договаряща страна и което работи на територията на другата Договаряща страна или на територията на двете Договарящи страни, по отношение на тази работа е подчинено само на законодателството на първата Договаряща страна.

В този случай удостоверението за приложимо законодателство се издава по искане на самостоятелно заетото лице.

Работа в двете държави

чл. 6, ал. 3 от спогодбатаЛице, което е наето на територията на двете Договарящи страни или е самостоятелно заето на територията на едната Договаряща страна и наето на територията на другата Договаряща страна, е подчинено само на законодателството на Договарящата страна, на чиято територия пребивава.

При такава ситуация удостоверението за приложимо законодателство се издава по искане на наетото лице и/или неговия работодател. Или в зависимост от случая – от самостоятелно заетото лице.

Държавни служители

чл. 6, ал. 4 от спогодбатаДържавните служители или лицата, третирани като такива съгласно законодателството на едната Договаряща страна, които са изпратени да работят на територията на другата Договаряща страна, са подчинени единствено на законодателството на първата Договаряща страна.

В тази хипотеза удостоверението за приложимо законодателство се издава по искане на наетото лице и/или неговия работодател.

Командировани работници

чл. 7 от спогодбата: В случаите, когато едно лице, наето от работодател със седалище на територията на една от Договарящите страни, е изпратено от този работодател да работи от негово име на територията на другата Договаряща страна, единствено законодателството на първата Договаряща страна продължава да се прилага за периода на тази заетост, но за не повече от 24 календарни месеца, все едно че наетото лице все още работи на територията на първата Договаряща страна. 

В тези случаи удостоверението за приложимо законодателство се издава по искане на наетото лице и/или неговия работодател.

Изключения

чл. 10 от спогодбата: При общо искане на наетото лице и неговия работодател или при искане на самостоятелно заетото лице компетентните органи или институции на двете Договарящи страни могат, по силата на взаимно съгласие, да направят изключение от разпоредбите на членове от 6 до 9 на настоящата Спогодба.

В такива ситуации ако компетентната институция на страната, чието законодателство остава приложимо, няма възражения срещу съвместното искане на наетото лице и неговия работодател или самостоятелно заетото лице, същата следва да поиска в писмена форма съгласието на другата страна. Институцията на първата страна издава удостоверението за приложимо законодателство, при условие, че институцията на другата страна предостави писменото си съгласие.

– удостоверение се издава и в някои други ситуации по чл. 8 и чл. 9 от спогодбата.

По метода на изключването може да изведем основната ситуация, при която не е предвидено издаване на удостоверение за приложимо осигурително законодателство. А именно това е:

чл. 6, ал. 1 от спогодбата: наето лице, което полага труд на територията на едната Договаряща страна, е подчинено на законодателството на тази Договаряща страна по отношение на този труд.

В административното споразумение за прилагане на спогодбата за социална сигурност с Тунис е предвидено компетентните институции да си изпращат взаимно копие от издадените удостоверения за приложимо осигурително законодателство (основание чл. 3(9) от административното споразумение).

Според сега действащата процедура исканията за издаване на удостоверения за приложимото осигурително законодателство по спогодбите от компетентността на НАП, се подават в Централно управление на агенцията. А самите удостоверения се издават от съответната компетентна териториална дирекция след становище на Изпълнителния директор на НАП или упълномощено от него лице.

осигуряване на чужденец с лнч 2 окт.

Осигуряване на сърбин по трудов договор в България

Осигуряване на чужденец с ЛНЧ – сръбски гражданин по трудов договор с български работодател

Как се провежда осигуряване на чужденец с ЛНЧ ще бъде разгледано чрез следния конкретен случай. Сърбин е нает по трудов договор от българско дружество. Гражданинът на Сърбия ще работи само на територията на България.

В коя държава се плащат осигуровки за сърбина ?

Какво е специфичното в този случай относно здравното осигуряване на чужденец с ЛНЧ ?

Осигуряване на чужденец с ЛНЧ по трудов договор в България

В тези ситуации на първо място се взема предвид дали е налице двустранна спогодба за социална сигурност. За целта се прави преглед на относимите международни договори по които Република България е страна и в частност на действащите двустранни спогодби за социално осигуряване.

По въпросите в областта на социалната сигурност между Република България и Република Сърбия се прилага спогодба, която е в сила от 01.02.2013 г. От същата дата се прекратява действието на Конвенцията по социално осигуряване между Народна република България и Федеративна Народна Република Югославия, сключена в Белград на 18 декември 1957 г.

Спогодба за социална сигурност между България и Сърбия

Процедурните правила за прилагане на тази спогодба за социална сигурност са въведени с административно споразумение между двете страни. Текста на самата спогодба може да разгледате тук.

Спогодбата се прилага на територията на Република България и Република Сърбия.

Въпросната спогодба за социална сигурност урежда въпроси, свързани със законодателството, което е посочено в чл. 2 от нея. Тук се включва и медицинската помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване. Иначе казано здравните осигуровки са сред уредените със спогодбата въпроси.

Тази спогодба за социална сигурност със Сърбия се прилага спрямо лицата, които са или са били обхванати от законодателството на едната или и на двете държави.

Приложимото осигурително законодателство се определя според разпоредбите на Част II от спогодбата (чл. 7 – чл. 10). Но при условие че е налице трансгранична ситуация. Представлява движение по повод трудова активност между двете държави. И то от  лица, които попадат в персоналния обхват на спогодбата. В конкретния случай е налице трансгранична ситуация, защото гражданин на едната държава – Сърбия работи на територията на другата – България.

Вследствие от определяне на приложимото осигурително законодателство се определя договарящата държава, в която се дължат осигуровките. Съобразно осигурените социални рискове, които попадат в материалния обхват на спогодбата.

Основно правило при определяне на приложимото осигурително законодателство по спогодбата е, че спрямо заетите лица се прилага законодателството на тази договаряща страна, на чиято територия те извършват трудова дейност (основание чл. 7 от спогодбата).

В случая ситуацията попада в хипотезата на основното правило и за сърбина се плащат осигуровки по трудов договор в България. Но съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на спогодбата.

В хипотезата на основното правило не е предвидено издаване на формуляр по спогодбата относно приложимото осигурително законодателство спрямо лицата (BG/SRB 101).

Здравно осигуряване на чужденец с ЛНЧ

Както вече беше отбелязано здравните осигуровки са сред уредените със спогодбата въпроси.

Това означава, че за сърбина не е валиден общия ред за здравно осигуряване на чужденец в България. А трябва да се отчете предвиденото в спогодбата за социална сигурност със Сърбия. Това е така, защото задължително осигурени в НЗОК са единствено тези от чуждите граждани на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България. Освен обаче ако е предвидено друго в международни договори по които република България е страна (основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО). Но здравните осигуровки са в материалния обхват на спогодбата за социална сигурност със Сърбия. И в този случай здравното осигуряване на чужденец с ЛНЧ ще започне да се провежда от моментът, в който сърбинът започне да работи в България. А не както за останалите чужденци от момента на получаване на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в страната.

Здравноосигурителни права на чужденец

В случаи като този НАП обикновено не разполага с точна информация за моментът, от който за чужденецът стават дължими здравните вноски. И поради тази причина агенцията може да не генерира здравен статус на лицето, въпреки че на база на спогодбата и работата в България за него вече може да се превеждани здравни осигуровки. За тази цел чужденецът (в нашия случай сърбин) може да се обърне към офис на НАП с оглед включването му към лицата, които са задължително здравно осигурени в НЗОК. По този начин за него ще започнат да се формират здравноосигурителни права въз основа на провежданото от работодателя здравно осигуряване на лицето.

здравно осигуряване на чужденец 26 сеп.

Здравно осигуряване на македонец в България

Здравно осигуряване на чужденец в България – македонец

Здравно осигуряване на чужденец в България ще бъде разгледано чрез сления конкретен случай. Македонски гражданин пребивава през по-голямата част от годината в Македония. Лицето купува имот в България и планира да живее два, три месеца от годината в нашата страна.

При какви условия е възможно здравно осигуряване на чужденец в България ?

Как стои въпросът относно здравноосигурителни права на чужденец в конкретния случай ?

Задължително осигурени в НЗОК са единствено тези от чуждите граждани на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България. Освен обаче ако е предвидено друго в международен договор, по който България е страна (основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО).

По въпросите в областта на социалната сигурност България и Македония прилагат договор, който е в сила от 01 август 2003 г. Договорът е публикуван на интернет страницата на НОИ на следния адрес.

Договор между Република България и Република Македония за социално осигуряване

Договорът се прилага на територията на Република България и Република Македония.

В материалния обхват на договора е обхванато законодателството, посочено в  чл. 2 от него. Тук се включват и българските правни разпоредби за медицинска помощ в рамките на задължителното здравно осигуряване. Иначе казано задължителното здравно осигуряване е сред уредените с договора въпроси.

Договорът се прилага спрямо осигурените лица, които са обхванати или са били обхванати от правните разпоредби на едната или на двете договарящи се страни.

Приложимото осигурително законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от договора (чл. 6 – чл. 9).

Вследствие от определяне на приложимото осигурително законодателство се определя договарящата страна в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на договора (в това число задължителните здравноосигурителни вноски).

Македонецът е неактивно лицето (не упражнява трудова дейност като наето или самостоятелно заето лице в България или Македония). Съобразно предвиденото в договора относно обезщетенията в случай на болест и във връзка с разпоредбите от ЗЗО, определящи кръга на задължително осигурените лица по българското законодателство, македонският гражданин ще е задължително осигурен в НЗОК само в случай, че има постоянно местожителство на територията на България. Постоянно местожителство за целите на договора с Македония е постоянно пребиваване по смисъла на правните разпоредби на договарящите се страни (основание чл. 1(1)(7) от договора).

Здравно осигуряване на чужденец в България

Това означава, че до получаване на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България за македонецът не се дължат и плащат здравни осигуровки в НАП по българското законодателство, тъй като той не попада сред лицата, които са задължително осигурени в НЗОК.

Здравноосигурителни права на чужденец

Ако е здравно осигурен в Македония, по време на пребиваването си в България македонецът ползва здравна помощ, разходите за които се поемат от македонският Фонд за здравно осигуряване. За целта лицето може да се снабди от македонските власти с формуляр по договора (удостоверителен документ за обезщетения в натура – РМ/РБ 111) и в случай на необходимост да го представя при временния си престой в България.

спогодба за социална сигурност с Мароко 19 сеп.

Ратифицирана е Спогодба за социална сигурност с Мароко

Спогодба за социална сигурност с Мароко 

В сферата на социалната сигурност се прилагат над 10 международни договори по които Република България е страна. Отнасят се за държави извън ЕС. Отскоро е налице и спогодба за социална сигурност с Мароко.

Спогодбата за социална сигурност между Република България и Кралство Мароко е подписана на 21 септември 2016 г. в Рабат.

Одобрена е от парламента с приет на 07 септември 2017 г. закон,  който е обнародван в Държавен вестник брой 75 от 15.09.2017 г.

Обичайна практика в такива случаи е да се установи и реда за прилагане на спогодбата. По принцип това се прави чрез отделен документ за двустранните административни договорености. Засега обаче все още няма действащо процедурно споразумение за прилагане на въпросната спогодба за социална сигурност с Мароко. Това което е сигурно, че НАП ще бъде компетентна да определя приложимото осигурително законодателство по спогодбата. И да издава съответното удостоверение.

Приложно поле на Спогодбата за социална сигурност между България и Мароко

Спогодбата урежда определяне на държавата, в която се плащат осигуровките и взаимно признаване на осигурителния стаж.

Къде се прилага тази спогодба за социална сигурност

Спогодбата се прилага в Република България и Кралство Мароко.

За какво се прилага въпросната спогодба за социална сигурност с Мароко

Спогодбата се прилага за законодателството, което е посочено в чл. 2 от нея.

По отношение на България сред уредените въпроси са:

  1. парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство;
  2. пенсии за осигурителен стаж и възраст и пенсии за инвалидност поради общо заболяване;
  3. инвалидност поради трудова злополука и професионална болест;
  4. наследствени  пенсии по горепосочените точки 2 и 3;
  5. паричниобезщетения за безработица;
  6. помощ при смърт;

Както и свързаните с тях вноски за държавното обществено осигуряване. В тази връзка може би е добре да се отбележи, че здравното осигуряване на попада в материалния обхват на спогодбата.

Що се касае до Мароко материалният обхват на спогодбата включва:

  1. общата схема за социална сигурност в частния сектор;
  2. схемата за граждански и военни пенсии;
  3. колективната пенсионна схема;
  4. схемата покриваща трудови злополуки.

Предвидено е спогодбата да се прилага и за всички нормативни актове, с които се изменя или допълва горепосоченото законодателството.

Това не се отнася за цялостни изменения на даден клон от социалната сигурност. Или по отношение на нов клон на социалната сигурност. В тези случаи спогодбата ще се прилага само ако договарящите страни изрично се споразумеят по този въпрос.

За кого се прилага настоящата спогодба за социална сигурност с Мароко

Спогодбата се прилага за осигурени лица по смисъла на това двустранно споразумение. Иначе казано за гражданин на всяка от договарящите страни, който е подчинен, или е бил подчинен на горепосоченото законодателство в една от двете договарящи страни.

Равнопоставеност

Спогодбата въвежда принцип за еднакво третиране. Състои се в това, че когато се прилага законодателството на една от двете страни, нейните граждани имат равни права и задължения с гражданите на другата стана.

В коя държава се внасят осигуровките

Приложимото осигурително законодателство се определя според разпоредбите на Част II от спогодбата (чл. 6 – чл. 9). Но при условие че е налице трансгранична ситуация. Т.е. движение по повод трудова активност между договарящите държави, извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на спогодбата).

Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на спогодбата.

Основно правило

Осигуровките за наетите и самостоятелно заетите лица се плащат по осигурителното законодателството на държавата, в която работят. Дори когато пребиваването на наетото лице или седалището на работодателя се намира на територията на другата Договаряща страна.

Държавни служители

Осигуровките за държавните служители и приравнените на тях лица се дължат по осигурителното законодателство на Договарящата страна, в чиято администрация са назначени тези лица.

Командировани работници

Осигуровките за лице, което е командировано от своя работодател на територията на другата държава продължават да се внасят по законодателството на изпращащата държава, ако са изпълнени следните изисквания:

– преди командироването лицето да е работило в изпращащата държава;

– изпратено е да извърши конкретна работа;

– остава наето от същия работодател;

– предвиденият срок на командировката не превишана 24 месеца.

В случай, че периода надвиши 24 месеца може да бъде удължен за още най-много толкова (24 месеца), но само със съгласието на другата (приемащата) държава.

Самостоятелно заети лица

Осигуровките за самостоятелно заето лице, което се премести да работи на територията на другата държава продължават да се внасят по законодателството на изпращащата държава,. Но ако са изпълнени следните изисквания:

– преди преместаването да е работило в изпращащата държава;

– работата в другата държава да е с временен характер;

– предвиденият срок да не превишава 12 месеца.

Международни шофьори

Осигуровките за тези лица, извършващи международен превоз на пътници или стоки се плащат по осигурителното законодателство на държавата, където се намира седалището на техния работодател. В случай, че международните шофьори работят в дъщерно предприятие или постоянно представителство, базирано в държава различна от локацията на седалището, те се осигуряват по законодателството на държавата, където се намира въпросното дъщерно предприятие или постоянно представителство. Ако обаче лицето работи предимно на територията на едната от двете държави в които пребивава, за него е приложимо осигурителното законодателство на  тази държава, дори ако предприятието, което го е наело няма нито клон, нито постоянно представителство на нейната територия.

Моряци

Прилага се правилото на държавата под флага. Осигуровките за членовете на екипажи, както и всички лица наети лица на борда на кораб плаващ под флага на една от договарящите страни, се внасят по осигурителното законодателство на тази договаряща страна.

Дипломатически и консулски представителства

Служителите на дипломатическите и консулски представителства, които са командировани на територията на другата страна, са обхванати от осигурителното  законодателство на командироващата държава. Това се отнася и за командирования частен обслужващ персонал на тези служители.

В случай, че служителите или обслужващия персонал не са командировани, за тях се прилага осигурителното законодателство на договарящата страна, в която се намира дипломатическото или консулско представителство. Ако обаче те са граждани на Договарящата страна, на която принадлежи въпросното представителство, могат в срок от три месеца от постъпването им на служба да изберат за тях да се прилага законодателството на тази Договаряща страна.

Изключения от приложимото осигурително законодателство

По искане на наетото лице съвместно с неговия работодател, компетентните органи на двете Договарящи страни или посочени от тях институции могат да се споразумеят за допускане на изключение от горепосочените правила.

 Удостоверение за приложимо осигурително законодателство

Според сега действащата процедура исканията за издаване на удостоверения за приложимото осигурително законодателство по спогодбите от компетентността на НАП, се подават в Централно управление на агенцията. А самите удостоверения се издават от съответната компетентна териториална дирекция след становище на Изпълнителния директор на НАП или упълномощено от него лице.

Обикновено случаите, при които се издава удостоверение за приложимо осигурително законодателство, бланката на самия формуляр и процедурата като цяло, се договарят с отделно административно споразумение за прилагане на всяка спогодба за социална сигурност.

Както обаче вече беше отбелязано на този етап все още липсва действащо процедурно споразумение за прилагане на въпросната спогодба за социална сигурност с Мароко.

Списък на всички двустранни спогодби за социално осигуряване и самите международни договори по които Република България е страна можете на откриете на интеренет страницата на НОИ на този адрес.

осигуряване на чужденец по трудов договор 8 сеп.

Осигуряване на чужденец по трудов договор

Как се провежда осигуряване на чужденец по трудов договор ако лицето е от държава извън ЕС – украинец

Гражданин на Украйна с разрешение за постоянно пребиваване в България работи законно по трудов договор на територията на нашата страна. Чужденецът е командирован от българският работодател в друга държава-членка (Германия) в рамките на предоставянето на услуги в ЕС.

В коя държава се плащат осигуровки за чужденеца ?

Осигуряване на чужденец по трудов договор в България

В тези ситуации на първо място се взема предвид дали е налице двустранно споразумение в сферата на социалната сигурност.

По въпросите в областта на социалното осигуряване България и Украйна прилагат договор. Споразумението  е в сила от в сила от 01.04.2003 г.

Договорът се отнася за лица, пребиваващи на територията на една от договарящите страни, които се подчиняват или са били подчинени на осигурителното законодателство на някоя от тях.

Приложимото осигурително законодателство се определя съгласно разпоредбите на Част ІІ от договора (чл. 6 и чл. 7). При условие обаче, че е налице трансгранична ситуация. Изразява се в движение по повод трудовата активност между договарящите се държави. И то извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на договора. В конкретния случай е налице трансгранична ситуация. Защото гражданин на едната договаряща страна (Украйна) работи на територията на другата – България. Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя и страната, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на договора.

Споразумението касае законодателството, което е посочено в чл. 2 от него.

Основно правило при определяне на приложимото осигурително законодателство по договора е, че спрямо заетите лица се прилага законодателството на тази договаряща страна, на чиято територия те извършват трудова дейност (основание чл. 6 от споразумението).

В случая ситуацията попада в хипотезата на основното правило и за чужденеца се плащат осигуровки по трудов договор в България съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на договора.

Здравно осигуряване на чужденец по трудов договор в България

Задължителното здравно осигуряване обаче не е включено в материалния обхват на договора.

Поради тази причина за украинеца e валиден общия ред за здравно осигуряване на чужденците съгласно ЗЗО.

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК е определен в ЗЗО – задължително осигурени са само тези от чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България.

В конкретният случай чужденецът разполага с разрешение за постоянно пребиваване в страната и следователно попада сред лицата, които са задължително осигурени в НЗОК. Здравните вноски за украинеца се внасят като за всеки друг гражданин работещ по трудово правоотношение.

Осигуряване на чужденец по трудов договор ако е командирован от България в друга държава-членка на ЕС

В определени ситуации регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки се прилагат и спрямо граждани на трети държави. Тук следва да се направи преценка дали това се отнася за чужденеца украинец.

От 01.01.2011 г. е в сила Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави.

Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат спрямо чужденци извън ЕС, ако по отношение на тези лица са изпълнени кумулативно следните условия:

– пребивават законно (независимо от продължителността на разрешеното пребиваване) и са обхванати от системата за социална сигурност (в някои или всички от клоновете на социалната сигурност, определени от чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004) в дадена държава–членка и

– при наличие на трансгранична ситуация между държави–членки на Европейския съюз, независимо дали трансграничният елемент касае икономическа активност или не.

В конкретната ситуация движението на чужденеца е между две държави-членки на ЕС (командирован е от България в Германия), като преди това бил осигурен в държавата от която се движи (България). Това означава, че украинецът попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004.

С други думи спрямо чужденеца се прилага общия ред за определяне на приложимото осигурително законодателство и издаване на удостоверение А1 при командироване на работници в ЕС все едно че лицето е гражданин на държава-членка. Тази тема е подробно разгледана в друга наша публикация – за повече информация вижте тук.

осигуровки по граждански договор с чужденец 15 авг.

Осигуровки по граждански договор с чужденец извън ЕС

Осигуровки по граждански договор с чужденец извън ЕС от държава, с която не се прилагат спогодба или европейските регламенти

Какви задължения за осигуровки по граждански договор с чужденец могат да възникнат ще разгледаме чрез следния случай. Българска агенция за преводи сключва граждански договор с чужденец извън ЕС, който е индиец. Договорът е за превод на Интернет сайт от английски на индийски. Лицето ще извърши дейността по гражданския договор дистанционно от Индия.

Дължат ли се осигуровки по този граждански договор с чужденец съгласно българското законодателство ?

Възможно ли е за възложителя по този граждански договор с чужденец да възникнат задължения за осигурителни вноски по законодателството на другата държава ?

Между България и Индия не се прилага споразумение в сферата на социалната сигурност. Конкретната ситуация не попада и в приложното поле на регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки.

Това означава, че по отношение на задължителните осигурителни вноски спрямо индийския гражданин ще се приложи съответното национално законодателство.

Социални осигуровки по граждански договор с чужденец извън ЕС

В качеството на възложител българското предприятие (агенцията за преводи) е осигурител по смисъла на КСО. Респективно осигуряващ по ЗЗО спрямо това лице. За дейността по гражданския договор, макар и да не работи в България, изпълнителят ще подлежи на задължително осигуряване по предвидения в КСО и в ЗЗО ред.

Условията, при които лицата работещи по граждански договори подлежат на държавно обществено осигуряване и съответно осигурените социални рискове по КСО са определени в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от кодекса.

Здравни осигуровки по граждански договор с чужденец извън ЕС

По отношение здравното осигуряване на индийскя гражданин следва да се има предвид, че единствено тези от чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България са задължително осигурени в НЗОК (основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО). В конкретния случай лицето не разполага с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България. За него със сигурност не се внасят здравни вноски в България.

Ако по силата на националното законодателство на България чуждият гражданин има статут на задължено лице по смисъла на чл. 14 от ДОПК и не попада в случаите по чл. 84, ал. 1 и 2 от този кодекс, следва да му се издаде служебен номер от компетентната териториална дирекция на НАП на основание чл. 84, ал. 3 във връзка с чл. 80 от ДОПК.

Важно е да се подчертае, че изпълнението на задължения по българското законодателство във връзка със задължения за осигурителни вноски, само по себе си, не изключва възникване на задължения за осигуровки по законодателството на държавата, в която лицето ще работи (Индия), съобразно спецификата на въпросното законодателство. Това е така, защото както вече беше отбелязано в случая не се прилага наднационален координационен инструмент (спогодба или регламент), който да регулира ситуацията.

здравно осигуряване на пенсионер чужденец 2 авг.

Здравно осигуряване на руснак пенсионер от ДОО

Здравно осигуряване на пенсионер чужденец

Как се провежда здравно осигуряване на пенсионер чужденец ще бъде разгледано чрез особеностите на здравно осигуряване на руснак, който получава пенсия от България.

Руски гражданин с разрешение за постоянно пребиваване в България получава пенсия както от Русия, така и от българската пенсионна система (ДОО). Подлежи ли чужденецът пенсионер на задължително здравно осигуряване в НЗОК и за чия сметка са здравните вноски ?

По въпросите в областта на социалната сигурност между България и Русия се прилага договор, който е в сила от 20.03.2010 г. Договора е публикуван на интернет страницата на НАП на следния адрес.

Здравните осигуровки обаче не са включени сред уредените с договора въпроси (материалния обхват).

Поради тази причина за чужденецът пенсионер e валиден общия ред за здравно осигуряване на чуждите граждани съгласно ЗЗО.

Здравно осигуряване на чужденец в България

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК е определен в ЗЗО. Задължително здравно осигурени са само тези от чужденците, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България. Това е така, защото съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително здравно осигурени са чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България. Освен ако е предвидено друго в международен договор, по който България е страна, но договора с Русия не включва здравни осигуровки.

Здравно осигуряване на пенсионер чужденец

В конкретният случай руският гражданин разполага с разрешение за постоянно пребиваване в страната. Следователно попада сред лицата, които са задължително осигурени в НЗОК. Здравноосигурителни права на чужденец в България възникват от датата на заплащане на здравноосигурителната вноска.

Тъй като руснакът е пенсионер от ДОО неговите здравни вноски са за сметка на държавния бюджет. При формиране на здравния му статус периодите би следвало да се покриват въз основа на информация за пенсионерите, която НОИ ежемесечно подава към НАП с декларация образец № 3 по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г.

error: