Категория: удостоверение А1

Удостоверение А1 доказва в коя държава-членка на ЕС се плащат осигуровки за работа в чужбина. Този документ удостоверява приложимото осигурително законодателство. Формуляр А1 е напълно унифициран по отношение на формата документ, независимо от компетентната институция, която го издава и от езика, на който е попълнен.

Съдействие за издаване на А1

Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство е свързано с определяне на държавата-членка на ЕС, която е компетентна за осигуровките на лицето. Формуляр А1 че лицето се осигурява в България освобождава осигуреният и работодателя от задължения за осигуровки по законодателството на другите държави-членки, а чуждите институции са длъжни да се съобразяват с него. В България издаване на формуляр А1 че лицето се осигурява в България се извършва от НАП. Срокът за издаване на формуляр А1 за работа в чужбина е до 30 дни ако са налице изискванията.

Удостоверение А1 изисквания

Не във всички случаи при работа в чужбина (ЕС) възможно издаване на формуляр А1. Формуляр А1 за командировка в чужбина се издава от НАП ако са изпълнени 5 задължителни изисквания. При издаване на Удостоверение А1 за международни шофьори тези лица се разглеждат като работещи в различни държави-членки на ЕС.

искане за издаване на удостоверение А1 3 юли

Нови образци при искане за издаване на удостоверение А1

Уведомление / искане за издаване на удостоверение А1

Въведен е напълно нов образец Окд 284. Чрез него се подава искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето или самостоятелно заето лице в една държава-членка. Става въпрос за случаи, при които в трансгранична за ЕС ситуация лицето работи (като заето или самостоятелно заето) на територията на само една държава-членка. Тази хипотеза на трудова активност е по-позната още като основното правило при определяне на приложимото осигурително законодателство. Или като lex loci labris – приложимост на осигурителното законодателство на държавата по трудовата активност на лицето.

За възможността за издаване на удостоверение А1 и в тези случаи предоставихме информация още на 05 април 2019 г. в друга публикация специално по темата.

Новият образец Окд 284 е достъпен на интернет страницата на НАП.

На интернет страницата на агенцията са публикувани и актуализирани образци на досегашното уведомление / искане за издаване на Удостоверение А1.

Актуализирани образци:

  • образец Окд 236, чрез което се извършва уведомление по чл. 15 от Регламент (ЕО) № 987/2009 и искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице. Подава се в хипотезата на командировано заето лице, държавен служител, лице заето на борда на морски плавателен съд. Вече е обхваната и хипотезата на член на полетен или кабинен екипаж.
  • образец Окд 237, чрез което се извършва уведомление по чл. 16(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009 и искане за удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице на територията на две или повече държави-членки. Подава се в хипотезата на лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице в две или повече държави-членки.
  • образец Окд 238, чрез което се извършва уведомление по чл. 15 от Регламент (ЕО) № 987/2009 и искане за удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за самостоятелно заето лице. Подава се в хипотезата на лице извършващо дейност като самостоятелно заето, което отива да осъществява подобна дейност в друга държава-членка. Или самостоятелно заето лице на борда на морски плавателен съд.
  • образец Окд 239, чрез което се извършва уведомление по чл. 16(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009 и искане за удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за самостоятелно заето лице на територията на две или повече държави–членки. Подава се в хипотезата на лице, което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в две или повече държави-членки.
  • образец Окд 240, чрез което се извършва уведомление по чл. 16(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009 и искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице и самостоятелно заето лице в различни държави-членки. Подава се в хипотезата на лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице и дейност като самостоятелно заето лице в различни държави-членки.

Актуализираните образци се използват от 01.07.2019 г.

На интернет страницата на НАП е публикувана, също така, Допълнителна информация за формуляр А1 и неговото използване.

осигуряване на чужденец пенсионер 28 юни

Осигуровки за гражданин и пенсионер на друга държава от ЕС, самоосигуряващ се в България

Осигуряване на чужденец пенсионер

С темата осигуряване на чужденец пенсионер продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 940023/22.02.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите:

През последните десет години осигуряването на Й.Т. се извършва в България. Той е с немско и полско гражданство, и упражнява трудова дейност на територията на страната като: самоосигуряващо се лице, изпълнител по договор за управление и контрол, и по трудов договор. От 2018 г. му е отпусната пенсия по немското законодателство. През 2019 г. ще упражнява дейност само като самоосигуряващо се лице на територията на България, като едноличен собственик на капитала на „Енерго….. –……“ ЕООД.”.

Поставеният към НАП въпрос е: Следва ли обстоятелството, че лицето е пенсионер в друга държава-членка на ЕС, да се използва като основание за самоосигряване като пенсионер в България?”.

Резюме на отговора на НАП:

Отговорът започва с разяснения относно правото на свободно движение на трудовоактивните лица в ЕС, реализирането му чрез правила за координация на системите за социална сигурност, целта на тези правила и как са въведени.

Разгледана е тяхната териториална приложимост и предпоставките  (наличие на трансгранична ситуация) за прилагането им. А така също, основния принцип при определяне на приложимото осигурително законодателство, както и основното следствие от това.

Упоменато е основното правило при определяне на приложимото осигурително законодателство (“lex loci laboris”).

Като в отговора е акцентирано “да се има предвид, че ако се извършва трудова дейност само на територията на една държава членка, формуляр А1 за определяне на приложимото законодателство не се издава.”. В това отношение обаче в отговора не са отчетени някои съществени изменения. И то още от миналата година, когато беше утвърден нов образец на удостоверение А1 и инструкции за неговото попълване. Това беше направено с препоръка на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност. А именно, Препоръка № А1 от от 18 октомври 2017 г. относно издаването на атестацията, посочена в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Въпросната препоръка беше обнародвана в Официалния вестник на Европейския съюз още на 29 май 2018 г.

Вижте повече в друга наша публикация специално по темата.

По нататък в отговора е разяснено, “че в случаите в които на европейски гражданин е отпусната пенсия по законодателството на държава-членка и той осъществява дейност като самостоятелно заето лице в друга държава-членка, за него ще се приложи законодателството по трудовата му заетост.”.

Специфики при сигуряване на чужденец пенсионер

Изразено е становще, че В КСО не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство и вида на получаваната пенсия.”.

Разяснено е, че Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване собствениците, упражняващи трудова дейност в търговските дружества, са задължително осигурени за инвалидност общо заболяване, за старост и за смърт. Когато на тези лица е отпусната пенсия, те се осигуряват по свое желание, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО.”. И също така, че В Закона за здравното осигуряване липсва изрична норма, както чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски лицата, които упражняват дейност като самоосигуряващи се, макар и да им е отпусната пенсия.”.

Изводът

Направен е изводът, че В конкретния случай, европейският гражданин, като собственик на капитала на търговското дружество и упражняващ трудова дейност в България, не е задължен да се осигурява социално предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, ако за него е приложимо българското осигурително законодателство съгласно регламентите за координация на системите за социална сигурност.”. Но, европейският гражданин, дължи здравноосигурителни вноски, както всички самоосигуряващи се лица, ако за него е приложимо българското осигурително законодателство.”.

Остава отворен обаче въпросът участва ли пенсията на чужденеца от другата държава-членка в поредността с оглед ограничаване здравноосигурителния доход на лицето до максималния месечен размер на осигурителния доход по българското законодателство, който е определен със ЗБДОО за съответната година.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуряване на моряци в ЕС 16 май

Решение на Съда на ЕС за осигуряването на моряци в ЕС

Осигуряване на моряци в ЕС

Съдът на Европейския съюз (СЕС) се произнесе с решение, свързано с приложимото осигурително законодателство за моряците. Става въпрос за решение по Дело C-631/17 от 08 май 2019 г.

Фактите  

Гражданин на държава-членка (Латвия) пребивава в нея. Лицето работи на борда на морски плавателен съд под флага на трета държава (Бахамските острови). Но за работодател, който е установен в друга държава-членка (Холандия).

Властите на Холандия установяват задължения за осигурителни вноски по тяхното законодателство. Морякът оспорва с мотива, че не е обхванат от холандското осигурително законодателство.

Спорът стига до Върховния съд на Холандия. Който на свой ред решава да постави пред СЕС въпроса относно приложимото осигурително законодателство в случаи като този, които са свързани с осигуряване на моряци в ЕС.

Решението на СЕС

В началото на своите съображения СЕС припомня принципа за само едно приложимо осигурително законодателство. И че то се определя в съответствие с Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Позовавйки се на досегашната си практика СЕС счита, че лице в такава ситуация попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 883/2004. И поради това приложимото осигурително законодателство трябва да се определи именно в съответствие с разпоредбите на Дял II от регламента.

В своите съображения СЕС изключва определяне на приложимото осигурително законодателство в случая като за лице в основното правило, като за командировано лице, като за лице работещо в различни държави-членки или на основание разпоредбата за моряците (законодателството на държавата под флага).

Разпоредбата на чл. 11(3)(д) от Регламент (ЕО) № 883/2004

По нататък в своите съображения СЕС детайлно анализира разпоредбата на чл. 11(3)(д) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (законодателството на държавата по пребиваване) като акцентира върху следното:

– трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ. Както и целите, преследвани от правната уредба, от която тя е част;

– притежава характер на субсидиарна норма. Нейното предназначение е да се прилага по отношение на всички лица в положение, което не е конкретно уредено с други разпоредби от посочения регламент. И да въведе завършена система за определяне на приложимото законодателство;

– в текста на тази разпоредба не е предвидено никакво ограничаване на приложното ѝ поле до икономически неактивните лица.

СЕС не без основание припомня, че разпоредбите на дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004, формират пълна и единна система от стълкновителни норми. Чиято цел е не само да се избегне едновременното прилагане на няколко национални законодателства. И усложненията, които могат да възникнат в резултат на това. Но и да не се допусне попадащите в приложното поле на този регламент лица да бъдат лишени от защита в областта на социалната сигурност поради липса на приложимо по отношение на тях законодателство.

Поради това, според СЕС разпоредбата на чл. 11(3)(д) от Регламент (ЕО) № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага не само по отношение на икономически неактивни лица.

Изводът

Въз основа на всички изложени съображения СЕС счита, че в случаи като този, които са свързани с осигуряване на моряци в ЕС, положението се урежда от чл. 11(3)(д) на Регламент (ЕО) № 883/2004, който предвижда, че приложимото осигурително законодателство е това на държавата-членка по пребиваване на заинтересованото лице.

Вижте цялото Решение на СЕС по Дело C-631/17 от 08 май 2019 г.

удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство 8 апр.

Удостоверение А1 за приложимото законодателство

Определяне на компетентната за осигуровките държава-членка на ЕС и Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство

Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство е свързано с определяне на държавата-членка на ЕС, която е компетентна за осигуровките на лицето.

Определяне на приложимо осигурително законодателство при работа в ЕС

Всяка национална система за социална сигурност регулира събития само в рамките на отделната държава.

При движение между различни държави-членки на ЕС това може да доведе до липса на осигуровки. А така също до дублиране на осигурителни вноски за лицата. В резултат на което да се възпрепятства упражняване на едно от фундаменталните права в ЕС – свободното движение на хора.

Поради тази причина в ЕС се прилагат правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки. Въведени са с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.

Тези регламенти се прилагат на територията на всички държави-членки на ЕС. Понастоящем държави-членки на ЕС са: Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Англия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Чехия и Швеция. Регламентите се прилагат също така в държавите от Европейското икономическо пространство – Норвегия, Исландия, Лихтенщайн, както и в Конфедерация Швейцария.

Регламентите се прилагат основно за граждани на ЕС, както и на Конфедерация Швейцария, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн. При определени условия регламентите се прилагат и за граждани на трети държави.

В приложното поле на регламентите се включва законодателството относно осигуровките за всички осигурени социални рискове от така наречените „традиционни клонове“ на социалната сигурност. Например осигуряване за ста­рост, смърт, болест, майчинство, трудова злополука, про­фе­си­о­нал­на бо­лест, без­ра­бо­ти­ца и т.н.

Основен принцип

Определяне на приложимото осигурително законодателство е основен принцип. Според него за лицата при трансгранична ситуация в ЕС може да има само една компетентна държава-членка. Това е единствената държава, в която се дължат и внасят осигуровките и от която при необходимост лицето ползва осигурителни права. Чрез принципа за само едно приложимо осигурително законодателство на практика се елиминират възможностите за дублиране на осигурителни вноски или липса на осигуровки за лицата.  Определяне на приложимото осигурително законодателство представлява определяне на една единствена компетентна за осигуровките държава-членка. Респективно освобождаване от всякакви задължения за осигурителни вноски по законодателството на други държави-членки. Националното осигурително законодателство на компетентната държава-членка се прилага в неговата цялост. Освен превеждане на осигуровки това може да предвижда задължителни регистрации, подаване на данни за осигурените лица, деклариране на задължения за осигурителни вноски и т.н.

Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство

Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство доказва коя е компетентната за осигуровките държава-членка при работа в чужбина на територията на ЕС. Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство освобождава  лицето и работодателя от задължения за осигурителни вноски по законодателството на другите държави-членки. А чуждите институции са длъжни да се съобразяват с формуляра.

Удостоверение А1 е напълно унифициран по отношение на формата документ. Независимо от това компетентната институция на коя държава–членка го издава и от езика, на който е попълнен. Оразецът на формуляр А1 изглежда по следния начин – виж тук: удостоверение А1 бланка.

В България Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство се издава от НАП. Бланката на формуляр А1 е публикувана и на интернет страницата на НАП на следният адрес. Ако са налице условията за издаване на Удостоверение А1, НАП връчва формуляра в срок до 30 дни. Добре е да се знае, че не при всяка трансгранична ситуация в ЕС е възможно издаване на Удостоверение А1.

Основно правило

Основното правило е че за лицата се внасят осигуровки в държавата-членка, в която работят. Познато е още като lex loci laboris или законодателството по място на работа. Правилото се състои в това, че за лице, което в трансгранична ситуация работи само в една държава-членка, се внасят осигурителни вноски в същата тази държава. Например за български гражданин, който работи единствено в Германия осигуровките се внасят изцяло по немското законодателство.

В тези случаи няма задължение за работодателя/или осигуреното лице да уведомява институцията на която и да било държава-членка. Но все пак е предвидена възможност за издаване на Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство.

А1 при основното правило 5 апр.

Издаване на удостоверение А 1 при работа само в една държава

Издаване на удостоверение А1 при основното правило

Още през миналата година беше утвърден нов образец на удостоверение А1 и инструкции за неговото попълване.

Това беше направено с препоръка на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност (АК). А именно, Препоръка № А1 от от 18 октомври 2017 г. относно издаването на атестацията, посочена в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета.

Въпросната препоръка беше обнародвана в Официалния вестник на Европейския съюз още на 29 май 2018 г.

В резултат от това, вече е предвидена възможността за издаване на удостоверение А1 и когато в трансгранична за Европейския съюз (ЕС) ситуация лицето работи (като заето или самостоятелно заето) на територията на само една държава-членка. Тази хипотеза на трудова активност е по-позната още като основното правило при определяне на приложимото осигурително законодателство съгласно регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки. Или като lex loci labris – приложимост на осигурителното законодателство на държавата на трудовата активност на лицето. Това основно правило е въведено с разпоредбата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004, според която:

„спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка.“.

Удостоверение А1 при основното правило

Най-често срещаните ситуации, при които би следвало да е възможно удостоверяване на българското осигурително законодателство като приложимо на това основание, без да се претендира за изчерпателно изброяване, са следните:

  • граждани на друга държава-членка на ЕС, които работят само в България (като заети или самостоятелно заети лица);
  • български граждани, които работят само в България, но за работодател или възложител от друга държава-членка на ЕС;
  • командировани в България от друга държава-членка на ЕС лица, за които не са изпълнени задължителните условия да продължи да се прилага осигурителното законодателство на изпращащата държава-членка и др.

Идеята за промяна в това отношение датира доста отдавна и беше предмет на дискусии години наред. А сега официално е факт – при поискване вече е възможно издаване на удостоверение А1 и при основното правило.

Част от аргументите при обсъждане във времето на това решение бяха да се осигури пределна сигурност и яснота относно приложимото спрямо лицата осигурително законодателство чрез неговото удостоверяване посредством издаване на формуляр А1 и в тези случаи. Които между другото, не са никак малко на брой. Като по този начин се гарантират и правата на лицата, които произтичат от прилагане регламентите на ЕС. Евентуално биха се предотвратили част от ситуациите на неправилно прилагано осигурително законодателство. И спорове в тази връзка между компетентни институции на държави-членки. Както и необходимостта от определяне на приложимо осигурително законодателство за отминали вече дълги периоди назад във времето (ретроактивно определяне). Особено по отношение сумирането на периоди. И основно във връзка с придобиване на права за пенсии при прилагане на регламентите на ЕС.

Въпросните съществени изменения бяха един вид оповестени вчера посредством публикувания от НАП: Наръчник по определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност – версия 2019 г.


А1 за граждани на трети държави 1 мар.

Решение на Съда на ЕС относно удостоверение А1

Удостоверение А1 за граждани на трети държави

Съдът на Европейския съюз (СЕС) наскоро се произнесе с решение, свързано със задължителните условия за издаване на удостоверение А1 за граждани на трети държави. Става въпрос за решение по Дело C-477/17 от 24 януари 2019 г.

Фактите  

Граждани на трети държави работят на територията на различни държави-членки на ЕС за установено в Холандия предприятие.

Лицата пребивават легално на територията на Холандия и съответните други държави-членки.

Години наред холандската компетентна институция (SVB) издава удостовериния А1 за въпросните лица. След което отказва издаването изтъквайки, че в предходните години са били издавани неостователно. Отказът е оспорен и SVB издава удостоверения А1, които обаче не покриват целия период на трудова активност на лицата. Поради това спорът продължава пред холандския съд (Centrale Raad van Beroep). Холандският съд решава да спре производството и да отправи преюдициално запитване към СЕС.

Въпросът на холандския съд е относно възможността работници с гражданство на трета държава, които живеят извън ЕС, но временно работят в различни държави-членки за работодател със седалище в Холандия да се позовават на регламенти № 883/2004 и № 987/2009 (въз основа на чл. 1 от Регламент № 1231/2010, който разширява действието спрямо граждани на трети държави).

Или иначе казано обхванати ли такива лица от регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност. Респективно прилагат ли се спрямо тях правилата на тези регламенти. В т.ч. при определяне и удостоверяване на приложимото осигурително законодателство (издаване на удостоверение А1 за граждани на трети държави).

Решението на СЕС

В началото на своите съображения СЕС акцентира, че регламентите за координация на системите за социална сигурност се прилагат за гражданите на трети държави. Които все още не са включени в приложното поле на посочените регламенти единствено на основание на тяхното гражданство. При условие че същите законно пребивават на територията на дадена държава членка. И се намират в положение, което не се ограничава в рамките на една-единствена държава-членка. В това отношение целта на ЕС е насърчаване на високо равнище на социална закрила. И гаранция, че гражданите на трети държави се ползват от предимствата на правилата за координация в областта на социалната сигурност.

Според СЕС е ясно, че тези лица все още не са обхванати от Регламент № 883/2004 на база гражданство. Тъй като те не са нито граждани на държавите-членки, нито бежанци или апатриди. Безспорно е и това, че тези лица не са в положение, ограничено в една-единствена държава членка. Тъй като те работят в други държави, различни от Холандия.

СЕС счита, че при тези условия лицата имат правото, съгласно член 1 от Регламент № 1231/2010, да се ползват от прилагането на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009. Доколкото те „пребивават законно“ на територията на държава-членка.

Понятията „пребиваване“

В тази връзка СЕС дава ясно да се разбере, че понятията “пребиваване” по смисъла на Регламент № 883/2004 и „законно пребиваване“ по смисъла на Регламент № 1231/2010 не се използват за едни и същи цели в тези два регламента.

За да може да се ползва от правата, които са му предоставени от Регламент № 883/2004, в друга държава-членка, гражданинът на трета държава не е длъжен да отговаря на условието за пребиваване. А може само да е временно на територията на тази държава-членка. Но в съответствие с националното законодателство от гледна точка на влизането и престоя в държавата-членка. Вследствие на това, както продължителността на престоя на тези граждани на територията на държава-членка, така и обстоятелството, че обичайният център на техните интереси продължава да бъде в трета страна, не са определящи сами по себе си, за да се определи дали те „пребивават законно на територията на държава членка“ по смисъла на член 1 от Регламент № 1231/2010.

СЕС посочва, че в случая гражданите на трети държави, които са наети от предприятие в Холандия, живеят и работят законно на територията на държавите-членки.

Изводът

От това произтича, че въпросните граждани на трети държави се ползват от прилагането на правилата за координация, предвидени от Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009. В т.ч. за целите на определянето на приложимото законодателство в областта на социалната сигурност. И издаването на удостоверение А1 за граждани на трети държави.

Въз основа на всички изложени съображения, според СЕС чл. 1 от Регламент № 1231/2010 трябва да се тълкува в смисъл, че гражданите на трети държави, които временно пребивават и работят в различни държави-членки за работодател, установен в държава-членка, могат да се позовават на правото си да се ползват от правилата за координация, предвидени от Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009, с цел да се определи приложимото към тях социалноосигурително законодателство, когато те живеят и работят законно на територията на държавите-членки.

Вижте цялото Решение на СЕС по Дело C-477/17 от 24 януари 2019 г.

условия за издаване на формуляр а1 1 ное.

Поредното решение на Съда на ЕС за удостверение А1

Условия за издаване на формуляр А1

Съдът на Европейския съюз (СЕС) се произнесе с поредното решение, свързано със задължителните условия за издаване на формуляр А1.

Става въпрос за решение по Дело C‑451/17 от 25 октомври 2018 г.

Това е второто решение на СЕС през 2018 г. по случаи на командироване от България към друга държава-членка на ЕС. Първото такова решение беше от 06 февруари 2018 г. по Дело C-359/16.

Фактите накратко

Българско предприятие („Уолтопия“ АД) наема с цел командироване и изпраща във Великобритания български гражданин. Който обаче е с прекъснати здравноосигурителни права поради невнесени здравноосигурителни вноски за периоди преди сключване на трудовия договор.

По подаденото искане за издаване на удостоверение А1 е постановен отказ от българската компетентна институция (ТД на НАП — Велико Търново). С мотива, че не е изпълнено изискването лицето да е било подчинено на българското законодателство поне един месец преди командироването.

Отказът за издаване на удостоверение А1 е обжалван по административен път. Пред директора на ТД на НАП – Велико Търново, като е потвърден на тази инстанция. И впоследствие съответно е обжалван по съдебен ред пред Административен съд Велико Търново.

Тъй като има съмнения относно законосъобразността на основанието за постановяване на отказа, Административният съд Велико Търново решава да спре производството. И да повдигне въпросът пред СЕС.

Решението на СЕС

В началото на своите съображения СЕС акцентира, че разпоредбата регламентираща командироването намира приложение и спрямо лица, наети с цел командироване в друга държава-членка. При условие че непосредствено преди да започне работа спрямо съответното лице вече се е прилагало законодателството на държавата-членка, в която е установен неговият работодател.

СЕС не без основание напомня, че освен всичко друго, целта е свободното предоставяне на услуги да бъде насърчено. В полза на предприятията, които упражняват тази свобода. Като изпращат работници в държави-членки, различни от държавата, в която са установени. За да се преодолеят пречките, които биха могли да възпрепятстват свободата на движение за работниците. И да се насърчи трансграничната икономическа активност, като същевременно се избегнат административни усложнения, по-специално за работниците и предприятията.

СЕС счита, че в конкретния случай въпросното задължително условие за издаване на формуляр А1 е изпълнено, тъй като непосредствено преди лицето да започне работа в Уолтопия, за него при всяко положение се е прилагало българското законодателство. Дори само на база пребиваването в България по смисъла на Регламент № 883/2004.

СЕС посочва, че дори само по себе си да не е определящо, обстоятелството, че лицето е български гражданин може евентуално да се окаже от значение.

Още повече, че в случая не се установява за лицето да се е прилагало законодателството на държава-членка, различна от Република България, непосредствено преди той да започне работа в Уолтопия.

Това решение на СЕС далеч не е изненадващо, а по-скоро е предизвестено и очаквано. Същото е напълно съобразено със законодателствота на ЕС и интерпретациите на Административната комисия към ЕК в тази област. И е постановено изцяло в духа на основната цел на тази материя, а именно свободното движение на хора и донякъде свободното предоставяне на услуги в ЕС.

Десислава Стефанова, главен експерт в ЦУ на НАП

действие на удостоверение а1 20 сеп.

Ново решение на Съда на ЕС относно удостоверение А1

Обвързващо и обратно действие на удостоверение А1

Съвсем наскоро Съдът на Европейския съюз (СЕС) се произнесе с решение (от 06 септември 2018 г. по дело C-527/16) относно:

действието на удостоверение А1 и

– едно от задължителните изисквания за продължаване прилагането на осигурителното законодателство на изпращащата държава-членка при командироване на работници в ЕС

Резюме на фактите 

Австрийско дружество е сключило договори за услуги с две предприятия, регистрирани в Унгария. В изпълнение на тези договори австрийските предприятия командироват свои работници. За да извършват дейност в установеното на територията на Австрия дружество.

Унгарската компетентна институция издава на работниците удостоверения А1. Но отчасти със задна дата. И отчасти за случаи, за които австрийската социалноосигурителна институция вече е установила задължения за осигуряване на лицата по осигурителното законодателство на Авсрия за дейността на нейна територия.

Тези задължения са оспорени пред административен съд в Австрия.

Същевременно случаят е повдигнат пред Административната комисия за координация на системите за социална сигурност (АК) към ЕК. АК се произнася, че Унгария неправилно се е обявила за компетентна по отношение на съответните работници. Поради което счита, че удостоверенията А1 следва да бъдат оттеглени.

Самото запитване към СЕС

При това положение административният съд в Австрия поставя следните въпроси:

1. Освен за компетентните институции обвързващото действие на удостоверение А1 налице ли е и за националните съдилища ?

2. При утвърдителен отговор на първия въпрос:

a)      налице ли е посоченото обвързващо действие, включително когато преди това е проведено производство пред АК, което не е довело нито до постигане на съгласие, нито до оттегляне на спорните документи?

б)      налице ли е посоченото обвързващо действие, включително когато дадено удостоверение A1 е издадено едва след като приемащата държава членка формално е установила задължение за осигуряване съгласно своето законодателство?

3. В случай че при определени условия обвързващото действие на удостоверение А1 е ограничено:

Нарушена ли е съдържащата се в чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 забрана за заместване, ако заместването не се извършва от същия работодател, а от друг работодател? Има ли в този случай значение:

a)      дали този работодател има седалище в същата държава членка като първия работодател, или

б)      дали между първия и втория командироващ работодател съществуват лични и/или организационни връзки?“

Решението на СЕС
Обвързващо действие на удостоверение А1

В съображенията на СЕС е упоменато, че по принцип само институциите и съдилищата на държавата членка издател могат при необходимост да отнемат или обявяват за невалидни удостоверенията A1.

Позовава се на своята съдебна практика относно обвързващото действие  на удостоверение А1. И акцентира, че ако законодателят на Съюза е имал намерение да се отклони от предходната практика на Съда в това отношение, той е щял да посочи това изрично. За да не бъдат националните съдилища на приемащата държава-членка обвързани от удостоверенията A1, издадени в друга държава членка.

Обвързващият ефект на удостоверение А1 се корени в основния принцип за само едно приложимо осигурително законодателство. В ролята на лоялното административно сътрудничество между институциите. И необходимостта от правна сигурност за заинтересованите страни.

Ако извън случаите на измама или злоупотреба с право, национален съд на приемаща държава-членка може да решава, че удостоверение А1 е невалидно, има опасност системата, основана на лоялното сътрудничество между компетентните институции на държавите членки, да се провали.

Въз основа на всичко това, по първия въпрос СЕС постановява, че удостоверение А1 има обвързващо действие не само за институциите на държавата членка, в която се упражнява дейността. Но и спрямо националните съдилища на тази държава членка.

За да се произнесе по първата част от втория въпрос, СЕС се спира на ролята на АК. И нейните функции в процедурата за разрешаване на спорове между институциите на съответните държави-членки относно удостоверение А1.

В тази връзка СЕС категорично констатира, че че ролята на АК в рамките на тази процедура се ограничава до помиряване на становищата на компетентните институции на сезиралите я държави-членки.

Предвид това, отговорът на СЕС е, че удостоверение A1 има обвързващо действие. Дори когато АК е приела, че това удостоверение е неправилно издадено и че то трябва да бъде оттеглено. Това обвързващо действие касае както компетентните институции, така и националните съдилища в приемащата държава-членка.

Обратно действие на удостоверение А1

Що се касае до втората част от втория въпрос, СЕС посочва че удостоверение А1 може да има обратно действие. Издаването на удостоверение A1 е възможно през или дори след края на съответния период на работа в другата държава-членка. И прави връзка между тази възможност и обвързващия ефект на удостоверението.

Предвид това, отговорът на СЕС е, че удостоверение A1 има обвързващо действие, при необходимост с обратно действие, макар че това удостоверение е издадено едва след като приемащата държава-членка е установила подчиняването на съответния работник на задължителното осигуряване съгласно своето законодателство. Това обвързващо действие също касае както компетентните институции, така и националните съдилища в приемащата държава-членка.

Забрана за заместване

За да отговори на третия въпрос, СЕС излага съображения, че командироването на работник да замества друго лице, възпрепятства възможността този заместващ работник да продължи да е подчинен на законодателството на изпращащата държава-членка. И това произтича от самия текст на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004.

Освен това липсата на изрично споменаване в текста на посочената разпоредба на седалищата на съответните работодатели или на евентуални лични или организационни връзки, съществуващи между тях, подсказва, че такива обстоятелства не са релевантни за целта на тълкуването на същата разпоредба.

И доколкото разпоредбата на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 представлява изключение от основното правило при опредялане на приложимото осигурително законодателство, тя следва да се тълкува стриктно.

Редовното прибягване до командировани работници за запълване на едно и също работно място — дори и работодателите, които предприемат тези командирования, да са различни — не съответства нито на текста, нито на целите, визирани в чл. 12(1) от Регламент № 883/2004. А не съответства също и на контекста около тази разпоредба. Така че командировано лице не може да се ползва от особеното правило, предвидено в посочената разпоредба, когато замества друг работник.

Предвид това, отговорът на СЕС е, че забраната за заместване важи и когато работниците са камондировани от различни работодатели. Фактът, че работодателите са със седалище в една и съща държава членка, или фактът, че те поддържат евентуални лични или организационни връзки, са ирелевантни в това отношение.

Десислава Стефанова, главен експерт в ЦУ на НАП

валидност на удостоверение А1 19 юли

Съдът на ЕС препотвърди обвързващия ефект на удостоверение А1

Валидност на удостоверение А1

С решение от 11 Юли 2018 г., Съдът на Европейския съюз (СЕС) се произнесе относно белгийското осигурително законодателство, което предвижда възможността да се пренебрегне удостоверение А1 в случаи на злоупотреба и неговата съвместимост с правото на Европейския съюз (ЕС), касаещо координацията на системите за социална сигурност. Това решение е важно, защото е свързано с обвързващия ефект и валидност на удостоверение А1.

Фактите

Въпросното белгийско законодателство (в сила от 27 декември 2012 г.) съдържа текстове относно злоупотреби в случаите на командироване. И предвижда възможност за белгийските съдилища и компетентни институции едностранно да пренебрегнат удостоверения А1, издадени от друга държава-членка за командировани в Белгия работници, ако са установени нарушения на права. А впоследствие да подчинят лицата на белгийската система за социална сигурност.

След уведомление от Европейската комисия (ЕК) за несъвместимост с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламен (ЕО) № 987/2009 въпросното белгийско законодателство временно е суспендирано. А ЕК повдига въпроса пред СЕС.

Решението на СЕС

СЕС се позовава на своята съдебна практика относно валидността на удостоверение А1. И неговия обвързващ ефект за всички компетентни институции и съдилища. До евентуалното му оттегляне или обявяване за невалидно от издалата го държава-членка. Обвързващият ефект на удостоверение А1 се корени в основния принцип за само едно приложимо осигурително законодателство. В ролята на лоялното административно сътрудничество между институциите. И необходимостта от правна сигурност за заинтересованите страни.

Освен това, в случаи на съмнения относно достоверността на удостоверение А1 държавите-членки трябва да следват специфична процедура за диалог и помирение.

Лоялното административно сътрудничество се обзсмисля ако дадена държава-членка, прескачайки въпросната процедура, едностранно пренебрегне удостоверение А1. И подчини командированите работници на своята система за социална сигурност.

Изводът

Заключението на СЕС е, че разпоредбите от въпросното белгийско законодателство са несъвместими с правото на ЕС. И предвиденото в Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламен (ЕО) № 987/2009.

СЕС все пак напомня за друго свое решение (по дело C‑359/16 от 06 февруари 2018 г. ), в което отсъжда, че национален съд може да пренебрегне удостоверения А1 в случаи на явна  и доказана измама. Повече по темата може да прочете в друга публикация, специално посветена на решението на СЕС по това дело.

Десислава Стефанова, главен експерт в ЦУ на НАП

error: