Категория: удостоверение А1

Удостоверение А1 доказва в коя държава-членка на ЕС се плащат осигуровки за работа в чужбина. Този документ удостоверява приложимото осигурително законодателство. Формуляр А1 е напълно унифициран по отношение на формата документ, независимо от компетентната институция, която го издава и от езика, на който е попълнен.

Издаване

Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство е свързано с определяне на държавата-членка на ЕС, която е компетентна за осигуровките на лицето. Удостоверение А1 че лицето се осигурява в България освобождава осигуреният и работодателя от задължения за осигуровки по законодателството на другите държави-членки, а чуждите институции са длъжни да се съобразяват с него. В България издаване на формуляр А1 че лицето се осигурява в България се извършва от НАП. Срокът за издаване на формуляр А1 за работа в чужбина е до 30 дни ако са налице изискванията.

Изисквания

Не във всички случаи при работа в чужбина (ЕС) възможно издаване на формуляр А1. Формуляр А1 за командировка в чужбина се издава от НАП ако са изпълнени 5 задължителни изисквания. При издаване на Удостоверение А1 за международни шофьори тези лица се разглеждат като работещи в различни държави-членки на ЕС.

валидност на удостоверение А1 19 юли

Съдът на ЕС препотвърди обвързващия ефект на удостоверение А1

Валидност на удостоверение А1

С решение от 11 Юли 2018 г., Съдът на Европейския съюз (СЕС) се произнесе относно белгийското осигурително законодателство, което предвижда възможността да се пренебрегне удостоверение А1 в случаи на злоупотреба и неговата съвместимост с правото на Европейския съюз (ЕС), касаещо координацията на системите за социална сигурност. Това решение е важно, защото е свързано с обвързващия ефект и валидност на удостоверение А1.

Фактите

Въпросното белгийско законодателство (в сила от 27 декември 2012 г.) съдържа текстове относно злоупотреби в случаите на командироване. И предвижда възможност за белгийските съдилища и компетентни институции едностранно да пренебрегнат удостоверения А1, издадени от друга държава-членка за командировани в Белгия работници, ако са установени нарушения на права. А впоследствие да подчинят лицата на белгийската система за социална сигурност.

След уведомление от Европейската комисия (ЕК) за несъвместимост с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламен (ЕО) № 987/2009 въпросното белгийско законодателство временно е суспендирано. А ЕК повдига въпроса пред СЕС.

Решението на СЕС

СЕС се позовава на своята съдебна практика относно валидността на удостоверение А1. И неговия обвързващ ефект за всички компетентни институции и съдилища. До евентуалното му оттегляне или обявяване за невалидно от издалата го държава-членка. Обвързващият ефект на удостоверение А1 се корени в основния принцип за само едно приложимо осигурително законодателство. В ролята на лоялното административно сътрудничество между институциите. И необходимостта от правна сигурност за заинтересованите страни.

Освен това, в случаи на съмнения относно достоверността на удостоверение А1 държавите-членки трябва да следват специфична процедура за диалог и помирение.

Лоялното административно сътрудничество се обзсмисля ако дадена държава-членка, прескачайки въпросната процедура, едностранно пренебрегне удостоверение А1. И подчини командированите работници на своята система за социална сигурност.

Изводът

Заключението на СЕС е, че разпоредбите от въпросното белгийско законодателство са несъвместими с правото на ЕС. И предвиденото в Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламен (ЕО) № 987/2009.

СЕС все пак напомня за друго свое решение (по дело C‑359/16 от 06 февруари 2018 г. ), в което отсъжда, че национален съд може да пренебрегне удостоверения А1 в случаи на явна  и доказана измама. Повече по темата може да прочете в друга публикация, специално посветена на решението на СЕС по това дело.

Десислава Стефанова, главен експерт в ЦУ на НАП

промени в Регламент 883 от 2004 26 юни

Предстоят промени в регламентите за координация на социалната сигурност

Очакват се промени в Регламент 883 от 2004 и Регламент 987 от 2009

Съветът на ЕС по заетост и социална политика е постигнал общ подход по регламентите за координация на системите за социална сигурност на дъдржавите-членки.

Става въпрос за предстоящи промени в Регламент 883 от 2004 и Регламент 987 от 2009. Част от тези промени са изключително важни. Тъй като пряко засягат правилата при определяне на приложимото осигурително законодателство и издаване на удостоверение А1.

Основните насоки, в които се може да се очакват промени в Регламент 883 от 2004 и Регламент 987 от 2009, са следните:

  • разширяване на забраната за заместване в случаите на командироване и по отношение на самостоятелно заетите лица;
  • изрично въвеждане на минимално изискуеми периоди на осигуряване в изпращащата държава-членка преди командироването в друга държава-членка;
  • изрично въвеждане на двумесечното правило между командированията;
  • въвеждане на правило за определяне на приложимото осигурително законодателство в случаи, при които лице работи на територията на една държава-членка и същевременно получава обезщетение за безработица от друга държава-членка;
  • прецизиране на текстовете, свързани с определяне на приложимото осигурително законодателство спрямо полетен и кабинен екипаж (пилоти, стюардеси, стюарди и т.н.);
  • въвеждане на конкретни критерии за определяне на седалище или място на дейност;
  • др.
Мотивите за промени в Регламент 883 от 2004 и Регламент 987 от 2009

Одобрените промени се аргументират с необходимостта правилата в тази област да станат по-ясни и справедливи. И да се подобри тяхната приложимост. Като по този начин да се допринесе за улесняване на свободното движение на хора в рамките на ЕС.

Съгласието по досието е било постигнато по време на заключителното заседание на Съвета под ръководството на Българското председателство.

Това осигурява възможност на предстоящото Австрийско председателство да започне преговори с Европейския парламент по досието. С оглед на постигането на окончателно споразумение по него.

Европейският комисар по заетостта, мобилността и социалните въпроси Мариан Тийсен е дала висока оценка на Българското председателство. По време на което беше постигнат значителен напредък и по редица важни законодателни и незаконодателни инициативи. Включително и по политически чувствителното предложение за промяна в Директивата за командироване на работници в ЕС.

По време на заседанието министрите на ЕС по заетост и социална политика са одобрили и доклад за напредъка по проекта на Регламент за създаване на Европейски орган по труда.

осигуровки върху дневни при командировка в ЕС 12 май

Дневните при командироване в ЕС като осигурителен доход

Осигуровки върху дневни при командировка в ЕС.

С темата осигуровки върху дневни при командировка в ЕС продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. № 96-00-281 от 22.11.2017 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Основната дейност на дружество в България е строителство и търговия в магазин за домашни потреби.

Предприятието има сключени договори за извършване на дейности на територията на държава-членка на ЕС – строителство и ремонт на кораби. За извършване на дейността се наемат работници в България и се сключват трудови договори. Лицата се командироват за период средно за 3 месеца, но и за по-дълъг период до 12 месеца. Разходите за командировка са за сметка на предприятието.

Поставеният към НАП въпрос е:

Признават ли се дневни в размер на 35 евро в двоен размер и дължат ли се осигуровки по реда на КСО ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е акцентирано, че Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност.”. 

Посочено е, също така, че На основание чл. 6а, ал. 1 от КСО, в редакцията след 30.12.2016 г., осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава ….”.

И в тази връзка „Осигурителният доход се определя по реда на чл. 6а, ал. 1 от КСО, когато спрямо работниците е определено за приложимо българското осигурително законодателство, което се определя съгласно Регламент (ЕО) 883/2004 и Регламент (ЕО) 987/2009 г.“.

Разяснено е, че Съгласно чл. 1, ал. 8, т. 1 от НЕВДПОВ не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху дневните пари при командировка до двукратния им размер, определен в нормативен акт …”.

За целите на отговора е акцентирано, че “в случаите на командироване или изпращане на работници и служители по смисъла на чл. 121, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ няма изрично регламентирано задължение  работодателят да изплаща дневни пари на командирования или изпратения работник или служител. Поради това, при уговаряне на допълнителни финансови средства за времето на командироването или изпращането (пари за изхранване, бонуси за командироване и др.) същите се вземат предвид при определяне на месечния осигурителен доход на лицата.”.

Изводът относно осигуровки върху дневни при командировка в ЕС

Направен е изводът, че От гледна точка на осигурителното законодателство въпросните средства представляват доходи от трудова дейност по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО (част от брутното трудово възнаграждение) и при липса на законово установен праг, под който не се внасят осигурителни вноски (двукратния размер, определен в нормативен акт), осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване следва да се начисляват и внасят върху техния пълен размер, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за осигурените лица.”.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

В този смисъл са и останалите отговори на НАП по темата, включително, но не само писмо с Изх. М-24-36-6 от 26.05.2017 г. на Централно управление на агенцията.

удостоверение а1 валидност 8 февр.

Важно решение на Съда на ЕС относно Удостоверение А1

Удостоверение А1 валидност.

Съвсем наскоро Съдът на Европейския съюз (СЕС) се произнесе с решение по преюдициално запитване от белгийския касационен съд (Hof van Cassatie). Става дума за решение по дело C‑359/16 от 06 февруари 2018 г. Поставеният въпрос е относно обвързващия ефект на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство (Удостоверение А1 валидност).

Преюдициалното запитване от белгийския съд е във връзка с командировани от България работници.

А решението на СЕС променя донякъде досегашните разбирания за абсолютния обвързващ ефект на удостоверение А1 (Удостоверение А1 валидност). В този смисъл, решението е доста озадачаващо и оставя редица отворени въпроси.

Фактите

Белгийска служба проверява как е нает на работа персоналът на белгийско дружество, което извършва дейност в строителния сектор в Белгия.

Проверката установява, че белгийското дружество на практика не наема персонал. А възлага всички свои строителни обекти на подизпълнители — български предприятия, които командироват работници от България в Белгия.

Работниците притежават удостоверения A1, издадени от българската компетентна институция.

Разследването, проведено в България в рамките на съдебната поръчка установява, че тези български предприятия не извършват значителна дейност в България.

Въз основа на резултатите от това разследване белгийската служба изпраща до българската компетентна институция мотивирано искане за нова преценка. Или за оттегляне на удостоверенията A 1, издадени на командированите от България работници.

Българската компетентна институция отговаря. Предоставя обобщение на издадените удостоверения A1. В което посочва срока им на валидност. И уточнява, че към момента на издаване на тези удостоверения българските предприятия са изпълнили условията за командироване.

Според СЕС обаче в този отговор обаче не са взети предвид установените и доказани от белгийските органи факти. Логично възниква въпросът по какви критерии СЕС кредитира като достоверни представените от белгийска страна факти. Но игнорира напълно посоченото от българската компетентна институция.

Това, което буди много сериозно притеснение е, че апелативният белгийския съд (Hof van beroep Antwerpen) макар да констатира, че на всеки от командированите от България работници е било издадено удостоверение A 1 и че белгийските органи не са изчерпали процедурата, предвидена за оспорване на валидността на удостоверенията, все пак приема, че не е обвързан от тези обстоятелства, при положение че посочените удостоверения са получени чрез измама.

Самото запитване към СЕС

Тъй като има съмнения белгийския касационен съд решава да спре производството и да постави на СЕС преюдициален въпрос. Може ли удостоверението за приложимо осигурително законодателство да бъде обявено за недействително или да не бъде взето предвид (Удостоверение А1 валидност). Когато от фактическата обстановка може да се приеме, че удостоверението е получено или предявено с измама ?

Решението на СЕС
Удостоверение А1 валидност

СЕС отново акцентира, че основната цел на удостоверение А1 е да улесни свободното движение на работници. А в случая и свободното предоставяне на услуги.

Както и на принципа за само едно приложимо осигурително законодателство. В удостоверение А1 компетентната институция декларира, че за лицата остава приложима нейната система за социална сигурност. Респективно удостоверение А1 предполага, че системата на другата държава-членка не може да се прилага. Това означава, че компетентната институция на приемащата държава-членка е обвързана от отразеното в удостоверение А1 (Удостоверение А1 валидност). И не може да подчинява тези работници и на системата за социална сигурност на своята държава. Следователно удостоверение А1 поначало е задължително за компетентните институции на другите държави членки.

Лоялно сътрудничество

След това СЕС се спира и на принципа на лоялното сътрудничество. Който задължава издаващата институция да направи правилна преценка на фактите. И следователно да гарантира точността на информацията, съдържаща се във формуляр А1.

И посочва, че принципът на лоялното сътрудничество включва и принципа на взаимно доверие. Именно поради това, докато удостоверение А1 не бъде оттеглено или обявено за невалидно, институцията на другата държавата-членка трябва да се съобразява (Удостоверение А1 валидност). И не би могла да подчини работниците на своята система за социална сигурност. Но СЕС припомня, че от принципа на лоялното сътрудничество произтича, че всяка институция на държава членка е длъжна грижливо да прецени прилаганата от нея система за социална сигурност. А институциите на останалите държави-членки са в правото си да очакват, че институцията на съответната държава членка е изпълнила това свое задължение.

Ето защо институцията на държавата-членка, която е издала удостоверение А1, следва да прецени отново дали е имало основания за издаването му. И евентуално да го оттегли, когато другата институция изрази съмнение относно точността на фактите, въз основа на които е издадено. А поради това и на съдържащите се в него сведения.

Процедура

След това СЕС накратко разглежда стъпките, за да бъде спазена процедурата, която трябва да се следва за разрешаване на евентуалните спорове между институциите на съответните държави-членки относно валидността или достоверността на удостоверение А1. Включва повдигане на въпроса пред  Административната комисия за координация на системите за социална сигурност към Европейската комисия (ЕК). А ако тя не успее да отстрани различията в становищата – възможност за образуване на производство за установяване на неизпълнение на задължения съгласно член 259 ДФЕС. От решението на СЕС обаче не става ясно дали белгийските власти са предприели някои от тези действия. За да се мине по каналния ред на процедурата.

Измама / злоупотреба

Основните аргументи на СЕС, за да постанови своето решение са, че е недопустимо правните субекти да се позовават на нормите на правото на Съюза с цел измама или злоупотреба. Посочено е, че принципът за забрана на измамата и на злоупотребата с право представлява общ принцип на правото на Съюза. Който правните субекти са длъжни да спазват. А прилагането на правната уредба на Съюза не може да се разпростре така, че да обхване сделките, които се извършват с цел чрез измама или злоупотреба да се ползват предимства, предвидени в правото на Съюза. Тук разбира се няма как да не се съгласим с мотивите на СЕС.

Според СЕС в случая от една страна, обективният елемент се състои в това, че не са изпълнени условията, необходими за получаване удостоверение А1. А от друга страна, субективният елемент съответства на намерението на заинтересованите лица да заобиколят или да избегнат условията за издаване на това удостоверение. За да могат да получат свързаното с него предимство. Следователно получаването на удостоверение А1 чрез измама може да е резултат от умишлено действие. Като невярно представяне на действителното положение на командирования работник. Или на предприятието, което го командирова. Или от умишлено бездействие, като укриване на релевантна информация. С намерение да се избегнат задължителните условия за издаване на удостоверение А1.

В този контекст, СЕС акцентира, че когато институцията на държавата-членка, в която са командировани работниците, сезира издалата удостоверенията А1 институция с конкретни доказателства, които навеждат на мисълта, че тези удостоверения са получени чрез измама, съгласно принципа на лоялното сътрудничество втората институция следва да прецени отново, с оглед на тези доказателства, дали е имало основания за издаване на удостоверенията и евентуално да ги оттегли.

Конкретното решение на СЕС

С тези мотиви СЕС прави заключение, че ако институцията не извърши такава нова преценка в разумен срок, тези доказателства трябва да могат да бъдат изтъкнати в съдебно производство, за да се поиска от съда в държавата-членка, в която са командировани работниците, да не взема предвид въпросните удостоверения.

Неясно защо СЕС посочва много категорично, че от представените от белгийска страна данни е видно, че българските предприятията командировали работниците не извършват значителна дейност в България. И от това следва, че удостоверенията А1 са получени чрез измама. Като са били изтъкнати факти, които не отговарят на действителността. За да се избегнат условията, предвидени в правната уредба на Съюза за командироване на работници.

Според СЕС компетентната българска институция не е взела предвид тези данни. За да прецени отново дали е имало основания за издаване удостоверенията.

Решението на СЕС е, че в случай като този националният съд може да не вземе предвид съответните удостоверения А1 и трябва да реши дали лицата, заподозрени, че са използвали командировани работници, прибягвайки до получени чрез измама удостоверения, могат да бъдат подведени под отговорност съгласно приложимото национално право.

Кратък коментар

Това решение на СЕС е доста озадачаващо най-вече относно безусловния, поне досега, обвързващ ефект на удостоверение А1.

Ако националният съд на другата държава-членка (в случая Белгия) може да пренебрегне удостоверения А1, означава ли това, че компетентните институции на същата държава-членка са в правото си да претендират осигурителни вноски за лицата, работещи на нейна територия. И то при условие, че друга държава-членка (в случая България) вече е удостоверила като приложимо своето осигурително законодателство. Поне докато удостоверенията А1 не са оттеглени или обявени за невалидни.

Не води ли това до подкопаване на основополагащия принцип за само едно приложимо осигурително законодателствоКойто е от решаващо значение за свободното движение на гражданите на ЕС. А в случая и за свободата при предоставяне на услуги в рамките на Съюза.

Това решение на СЕС в значителна степен обезсмисля процедурата на диалог, която трябва да се следва от институциите на държавите-членки при разрешаване на евентуални спорове относно валидността на удостоверение А1. И безспорно накърнява доверието на институциите в Административната комисия за координация на системите за социална сигурност. Като основен и най-авторитетен арбитър в такива спорове чрез своя Борд за помирение (Conciliation Board).

Няма как да не си зададем въпроса дали Решението на СЕС щеше да е същото ако работниците бяха командировани в Белгия не от България. А от някоя “стара държава-членка”, например от Германия или Франция.

Дано това решение на СЕС, все пак, да не затвърди впечатлението, че основополагащите принципи на Съюза са много удобни за консумация по целесъобразност и в зависимост от случая.

Вижте цялото Решение на СЕС по дело C‑359/16.

издаване на удостоверение А1 24 ное.

Кога се издава удостоверение А1

Издаване на удостоверение А1

Издаване на удостоверение А1 е следствие от определяне на приложимото осигурително законодателство в ЕС.

В тези ситуации приложимото осигурително законодателство се определя по правилата на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (основен регламент).

А издаване на удостоверение А1 се извършава  съгласно процедурата, въведена с  Регламент (ЕО) № 987/2009 (прилагащ регламент).

В процедурно отношение обаче не във всички случаи, когато се определя приложимо осигурително законодателство е предвидено издаване на удостоверение А1.

Кога е възможно издаване на удостоверение А1

Издаване на удостоверение А1 е предвидено в следните хипотези от Дял II на основния регламент:

командировано заето лице – чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

командировано самостоятелно заето лице – чл. 12(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

– работещ на плавателен съд – чл. 11(4) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

– заето лице, работещо в две или повече държави – чл. 13(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

– самостоятелно заето лице, работещо в две или повече държави – чл. 13(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

– работещ като заето лице и като самостоятелно заето лице в различно държави – чл. 13(3) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

полетен или кабинен екипаж – чл. 11(5) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

– държавен служител – чл. 11(3)(б) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

изключение – чл. 16 от Регламент (ЕО) № 883/2004;

Ситуациите, при които е възможно издаване на удостоверение А1 са изчерпателно изброени в раздел 3 от формуляра, който е озаглавен “Потвърждение на Вашия статут на заетост”.

Кога не се извършва издаване на удостоверение А1

По метода изключването можем да посочим основните случаи, за които не е предвидено издаване на удостоверение А1. Става въпрос за следните хипотези от Дял II на основния регламент:

основното правило (lex loci laboris) – чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

– неактивни лица (тези, които нямат статут на заети или самостоятелно заети) – чл. 11(3)(д) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

– лица, които получават парични обезщетения (поради или вследствие на тяхната дейност като наето или самостоятелно заето лице) – чл. 11(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

Възприетият на ниво ЕС процедурен подход в определени хипотези да не се извършва издаване на удостоверение А1 понякога създава несигурност и затруднения в практиката. Най вече при прилагане на основното правило – lex loci laboris. Защото при движение в ЕС е от изключително значение ясното дефиниране на приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност. В противен случай възникват доста въпроси, както по отношение плащането на осигуровки, така и във връзка с ползването на осигурителни права.

Към момента се обсъждат промени в регламентите, някои от които са свързани именно с издаване на удостоверение А1 в хипотезата на основното правило. Ако това стане факт, може би част от тези затруднения донякъде ще бъдат  преодолени.

удостоверение а1 за пилоти 22 окт.

Удостоверение А1 за полетен или кабинен екипаж

Издаване на Удостоверение А1 за пилоти, стюарди и стюардеси

Гражданин на друга държава-членка работи като пилот за авиокомпания, установена в ЕС. Дейността на пилота е свързана с редовна авиолиния между София и друга европейска столица. Поради тази причина лицето се премества да живее в България и наема жилище в София.

В коя държава-членка се плащат осигуровки за пилота ?

В такава ситуация издава ли се удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство ?

Приложимо осигурително законодателство за полетен и кабинен екипаж

Дейност като член на полетен или кабинен екипаж, се смята за дейност, извършвана в държавата членка, в която се намира основната база. Според определението за нея, съдържащо се в приложение III към Регламент (ЕИО) № 3922/91 (основание чл. 11(5) от Регламент (ЕО) № 883/2004). Става въпрос за персонал, изпълняващ пътнически или товарни въздухоплавателни услуги – пилоти, стюарди, стюардеси и т.н.

Това означава, че пилотът е подчинен на законодателството на държавата–членка, в която се намира основната база. Основна база е местоположението на член на екипажа, определено от оператора, където членът на екипажа обикновено започва и приключва дежурното си време. Или поредица от дежурства. И където, при обикновени условия, операторът не носи отговорност за настаняване на съответния член на екипажа.

Ако основната база на пилота се намира в България, лицето е подчинено на българското осигурително законодателство.

Основното следствие от определяне на приложимото осигурително законодателство е, че се определя една единствена държавата–членка, в която се дължат осигуровките. И от която лицето евентуално ползва осигурителни права.

Важно е да се подчертае, че националното осигурително законодателство на компетентната държава–членка се прилага в неговата цялост. С всички произтичащи задължения. Които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицето, деклариране на задължения за осигуровки и други, в зависимост от спецификата на въпросното осигурително законодателство.

Регистрация на пилота и работодателя (авиокомпанията) в България

Чуждата авиокомпания няма регистрация в България. Но работодателите, установени на територията на друга-държава, които по силата на регламента следва да изпълняват задължения по българското осигурително законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, изискват служебен номер от НАП (Искане за издаване на служебен номер на чуждестранно нефизическо лице).

Тъй като  е чужденец пилотът няма регистрация по българското законодателство. Ако по силата на националното законодателство на България чуждите граждани имат статут на задължени лица по смисъла на чл. 14 от ДОПК и не попадат в случаите по чл. 84, ал. 1 и 2 от кодекса, следва да им се издаде служебен номер от компетентната териториална дирекция на НАП на основание чл. 84, ал. 3 във връзка с чл. 80 от ДОПК.

Издаване на Удостоверение А1 за пилоти

По отношение на тези случаи не е предвидено задължение за работодателя или  наетото лице да уведомяват институция на държава-членка за наличието на такава ситуация.  Въпреки това, при поискване от работодателя и/или осигуреното лице и наличие на условията, компетентната институция издава удостоверение А1 за пилоти. Възможността за издаване изрично е предвидена като основание във формуляр А1 (т. 3.10. от раздел 3 на Удостоверение А1). Документът удостоверява приложимото осигурително законодателство за съответния период. Ако основаната база на пилота се намира в България, лицето и/или неговия работодател могат да изискат от НАП издаване на удостоверение А1 за пилоти. Документът доказва принадлежността на пилота към системата за социална сигурност на държавата-членка, чието законодателство е приложимо. Респективно, че за лицето не се дължат осигуровки по законодателството на други държави-членки.

Изложеното до тук се отнася и за всички останали лица, които работят като персонал на борда на самолета (стюарди, стюардеси и т.н.).

осигуряване в две държави членки 17 окт.

Осигуровки при работа в различни държави от ЕС

Допустимо ли е едновременно осигуряване в две държави членки

При координация на системите за социална сигурност в ЕС осигуряване в две държави членки е неприемлива ситуация. Това ще бъде илюстрирано чрез следния конкретен случай. Български гражданин работи на територията на Германия по трудов договор с тамошен работодател. Лицето работи и в България по граждански договор с българско предприятие възложител.

Къде се внасят осигуровки за лицето ?

Внасят ли се осигуровки в България и възможно ли е осигуряване в две държави членки ?

След присъединяването на България към ЕС, по отношение на българските граждани се прилагат регламентите за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Съюза.

Това са Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, чиито териториален обхват включва всички държави–членки на ЕС. В най-общия случай регламентите се прилагат към граждани на държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави–членки (основание чл. 2(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

Защо е неприемливо осигуряване в две държави членки

„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са осигурени само в една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004). Това е единствената държава, в която се дължат и внасят осигуровките и от която при необходимост лицето ползва осигурителни права. Чрез принципа за само едно приложимо осигурително законодателство на практика се елиминират възможностите за осигуряване в две държави членки.

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – чл. 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация. Или иначе казано пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват. В конкретния случай е налице трансгранична ситуация. Това е така, защото гражданин на държава-членка (България) полага труд на територията на друга държава-членка (Германия).

Основното правило при определяне на приложимото право е, че за лицата се внасят осигуровки по законодателството на държавата–членка, на чиято територия работят  (“lex loci laboris”).

Кое обаче е приложимото осигурително законодателство в случая

Лицата, които обичайно осъществяват дейност като заети и дейност като самостоятелно заети в различни държави-членки са подчинени на законодателството на държавата-членка, в която осъществяват дейността като заети лица (основание чл. 13(3) от Регламент (ЕО) № 883/2004). За дейността по трудов договор в Германия  лицето се третира като заето. А за работата по граждански договор в България се разглежда като самостоятелно заето лице.

Тъй като работи като заето в една държава-членка (Германия) и като самостоятелно заето в друга държава-членка (България), лицето е обхванато от осигурителното законодателство на държавата, в която осъществява дейността като заето – Германия.

Това означава, че институциите в България (НАП) нямат право да претендират осигуровки за лицето по българското законодателство за периода на паралелната трудовата активност в двете държави-членки.

В тази връзка обаче е добре да се има предвид, че работодателите (възложителите) са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава–членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава–членка (основание чл. 21(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009).

Социално осигуряване в Германия

На свой ред това означава, че за българският възложител хипотетично е възможно да възникнат задължения за осигуровки по законодателството на компетентната държава-членка (Германия), в зависимост от спецификата на националното законодателство на въпросната държава.

С други думи в конкретния случай изплащаното на лицето от българското дружество възнаграждение по граждански договор не касае по никакъв начин задълженията за осигурителни вноски по българското законодателство. Защото същото изобщо не се прилага спрямо лицето. Важното и същественото в случая е как законодателството на Германия третира тези правоотношения. И техните елементи по повод евентуалното възникване на задължение за осигуровки.

В тази насока е необходимо да се проучи за дейността по гражданския договор счита ли се изпълнителят за осигурено лице по немското законодателство. Ако да тогава как се третира дейността – като наето или самостоятелно заето лице се лице. Защото ако е дейност на самоосигуряващо се за българският възложител може изобщо да не възникнат задължения. Има ли максимален осигурителен доход в Германия. И дали евентуално лицето вече не е осигурено на максимума по немското законодателство по другия договор. При такава ситуация за българското дружество също може изобщо да не възникнат задължения и мн. др.

Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава–членка (в случая Германия) се прилага в неговата цялост. С всички произтичащи задължения. Които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицето, деклариране на задължения за осигуровки и други в зависимост от спецификата на това законодателство.

Процедурата за издаване на Удостоверение А1 за лице в такава ситуация е разгледана в друга наша публикация – вижте повече тук.

формуляр А1 за командировка в чужбина 9 окт.

Удостоверение А1 при договор между предприятията над 24 месеца

Формуляр А1 за командировка в чужбина при срок на договора между командироващото и приемащото предприятие по-голям от 2 години

Българско дружество извършва дейност както в България, така и на територията на друга държава-членка. Осъществява се в рамките на предоставяне на услуги в ЕС. Предприятието отговаря за задължителните условия за издаване на удостоверение А1 при командироване на работници в държава – членка на ЕС. Досега редовно е издаван от НАП формуляр А1 за командировка в чужбина. Командироващото българско предприятие и приемащото от другата държава-членка на ЕС имат волята да уредят бъдещото си взаимодействие с по-продължителен като срок договор за 3 години.

Възможно и редно ли е това да се отрази негативно върху издаването занапред на формуляр А1 за командировка в чужбина ?

Командироването на работници в друга държава-членка заради трансгранично предоставяне на услуги или изпращане по друг повод (обучения, водене на преговори, участие в мероприятия и т.н.) е може би най-разпространената форма на трудова мобилност в ЕС.

Следвайки основното правило (lex loci laboris) осигуровките за работниците би трябвало да се внасят по законодателството на приемащата държава-членка. Но това би довело до сериозни затруднения за всички заинтересовани страни (работодателят, работниците и компетентните институции).

Поради тази причина в регламентите на ЕС е предвидена възможност осигурителните вноски за командированите работници да продължат да се внасят по законодателството на изпращащата държава-членка. Целта е да се улесни свободното движение на работниците и друго фундаментално право – свободното предоставяне на услуги в ЕС.

Условия за издаване на удостоверение А1 при командироване на работници в държава – членка на ЕС

Тъй като представлява един вид изключение от основното правило, тази възможност се реализира само ако са изпълнени пет задължителни изисквания:

  • приложимост на националното законодателство на изпращащата държава-членка преди командироването на работника;
  • съществена дейност на работодателя в изпращащата държава–членка;
  • пряка връзка между работодателя и командирования работник;
  • забрана за заместване на друг командирования работник;
  • период на командироването до 24 месеца.

Тези задължителни условия за издаване на удостоверение А1 при командироване на работници в държава – членка на ЕС са въведени с чл. 12 от Регламент (EO) №883/2004.

Срок на договора между предприятията и формуляр А1 за командировка в чужбина

Разпоредбата изисква предвидената продължителност на работата  на командированите заети лица да не превишава 24 месеца. Но не поставя никакви задължителни условия относно период на договора между командироващото и приемащото предприятие.

Целта на чл. 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е да стимулира не само свободното движение на работници, но и свободата на предоставяне на услуги между предприятията в рамките на ЕС. Този основополагащ факт е упоменат и в утвърдения от Изпълнителния директор на НАП Наръчник по определяне на приложимото законодателство.

Обстоятелството, че срокът на договора между предприятията надвишава 2 години, само по себе си, не би могло да се разглежда като неизпълнение на задължителни условия за издаване на удостоверение А1 при командироване на работници в държава – членка на ЕС. Още повече ако предвидената продължителност работата на всяко едно от командированите лица не превишава 24 месеца. И ако всички останали задължителни изисквания за прилагане на чл. 12 от Регламент (EO) №883/2004 също са изпълнени.

В този смисъл установяването на дългосрочни договорни взаимоотношения (за периоди над 24 месеца) между български предприятия с контрагенти от други държави-членки, само по себе си, не би трябвало да представлява пречка за издаване на формуляр А1 за командировка в чужбина. Напротив по-скоро е предпоставка за упражняване на горепосочените две свободи. А и не бива да се забравя, че тези основни свободи са недвусмислено и категорично гарантирани с Договора за функциониране на ЕС и с европейските регламенти.

осигуряване на чужденец от ЕС 28 сеп.

Осигуряване на румънец, работещ в Румъния за българско дружество

Осигуряване на чужденец от ЕС, който работи в друга държава-членка за българско дружество

Спецификите относно осигуряване на чужденец от ЕС ще бъдат разгледани чрез следния конкретен случай. Установено в България дружество с ограничена отговорност (ООД) възнамерява да открие клон в Румъния. Дружеството ще наеме по трудов договор румънски гражданин, който ще работи само на територията на другата държава-членка на ЕС.

В коя държава се дължат осигурителни вноски за румънеца ?

Възможно ли е за българското дружество да възникнат задължения за осигурителни вноски по румънското законодателство ?

В конкретния случай са възможни две хипотези:

Трудов договор с клона на дружеството, в случай че клонът има качеството работодател

При първата хипотеза лицето е наето по трудово правоотношение от клона на българското дружество. Тогава румънски гражданин ще работи за румънски работодател. Иначе казано ще отсъства трансграничен елемент и няма да се налага определяне на приложимо осигурително законодателство. Ситуацията се урежда изцяло в съответствие с националното осигурително право на Румъния. Там се дължат осигуровките и при необходимост лицето ползва осигурителни права.

Трудов договор с дружеството

Втората възможност е румънецът да бъде нает по трудов договор от българското дружество. В този случай е налице трансгранична ситуация в рамките на ЕС. Това е така, защото гражданин на една държава-членка – Румъния ще полага труд за работодател от друга държава-членка – България.

В ЕС се прилагат правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки. Въведени са с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.

Основен принцип

Определяне на приложимото осигурително законодателство е един от основните принципи, въведени с тези регламенти. Изразява се в това, че при трансгранична ситуация в ЕС за лицата  може да има само една компетентна държава-членка. Това е единствената държава, в която се дължат и внасят осигуровките и от която при необходимост лицето ползва осигурителни права.

Чрез принципа за само едно приложимо осигурително законодателство на практика се елиминират възможностите за дублиране на осигурителни вноски или липса на осигуровки за лицата.  Определяне на приложимото осигурително законодателство представлява определяне на една единствена компетентна за осигуровките държава-членка. Респективно освобождаване от всякакви задължения за осигурителни вноски по законодателството на други държави-членки.

Основно правило при осигуряване на чужденец от ЕС

Основното правило е че за лицата се внасят осигуровки в държавата-членка, в която работят. Познато е още като lex loci laboris или законодателството по място на работа. В тези случаи няма задължение за работодателя/или осигуреното лице да уведомява институцията на която и да било държава-членка. И не е предвидена възможност за издаване на Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство.

Правилото се състои в това, че за лице, което в трансгранична ситуация работи само в една държава-членка се внасят осигурителни вноски същата тази държава. Иначе казано, в тази ситуация българското дружество трябва да осигурява лицето в Румъния и то изцяло в съответствие със законодателството на тази държава.

Националното осигурително законодателство на компетентната държава-членка се прилага в неговата цялост. Освен превеждане на осигуровки това може да предвижда задължителни регистрации, подаване на данни за осигурените лица, деклариране на задължения за осигурителни вноски и т.н.

Очевидно хипотезата, при която румънецът е нает не от клона, а директно от дружеството принципал може да породи доста административни усложнения за предприятието, в т.ч. евентуално регистрация като задължено лице в Румъния и други формалности.

Споразумение за изключение

В тази ситуация хипотетично съществува възможност румънецът да се осигурява в България въз основа на споразумение за изключение от правилата при определяне на приложимото осигурително законодателство. Тази тема е разгледана в друга наша публикация – за повече информация виж тук. Но в случая осигуряване на румънеца по българското законодателство едва ли е в интерес на самото осигурено лице, т.к. същото е по-трайно свързано с румънската система за социална сигурност.

Заключение

В обобщение на всичко изложено до тук, може би по-удачният вариант е лицето да встъпи в трудови правоотношения с клона (в случай, че клонът има качеството работодател), който така или иначе е ситуиран в Румъния и ще функционира съгласно установените там регулации.

документи за удостоверение А1 18 сеп.

Необходими документи за издаване на Удостоверение А1

Необходими документи за Удостоверение А1

В практиката често се задава въпроса какъв е наборът от необходими документи за Удостоверение А1. Отговорът не е еднозначен, защото няма утвърден задължителен списък. А и това зависи в значителна степен от спецификата на всяка конкретна ситуация.

Издаване на удостоверение А1

Издаване на Удостоверение А1 на ниво ЕС е уредено с Регламент (ЕО) № 987/2009.

По отношение на България процедурата е детайлизирана с ДОПК. Издаване на Удостоверение А1 се извършва в рамките на административното обслужване по реда на Глава дванадесета от кодекса (основание чл. 88, ал. 2 от него).

Характерно за този процес е, че издаване на Удостоверение А1 се извършва по искане на заинтересованото лице (основание чл. 89, ал 1 от ДОПК). А към искането се прилагат и необходимите доказателства за наличие на основанията за издаване на удостоверението (основание чл. 89, ал 3 от ДОПК). Заинтересован може да бъде както осигурено лице, в т.ч. самоосигуряващ се, така и работодател/осигурител.

С други думи при кандидатстване за документа трябва да се подаде искане за издаване на удостоверение А1. Придружено, разбира се, с необходими документи за издаване на Удостоверение А1 доказващи изпълнени условия за издаване на удостоверение А1. Доказателствата са насочени към изпълнение на изискванията за прилагане на българското законодателство в сферата на социалната сигурност.

Кои са тези необходими документи за Удостоверение А1
Искане за издаване на удостоверение А1

Един от първите необходими документи за Удостоверение А1 е искане за издаване на удостоверение А1. Искането, което се подава пред НАП е стандартна бланка. Образецът на искане за издаване на удостоверение А1 от НАП зависи от конкретната ситуация на трудова активност.

Искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-236

Искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-236 се подава при командироване на работници в друга държава-членка на ЕС. Бланката на образеца можете да изтеглите тук Окд-236. Няма описан задължителен набор от документи, които да се прилагат към искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-236. Практиката показва, че в повечето случаи искането е придружено от документи, идентифициращи командирования работник. Например копие на лична карта, паспорт или др. Също така заповед за неговата командировка. И договора между предприятията, въз основа на който лицето е изпратено в друга държава членка на ЕС. Понякога се прилага и трудовия договор на лицето. Но това може би е излишно, защото  по принцип НАП разполага с тази информация.

Други документи към искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-236

Другите необходими документи за Удостоверение А1 може да са тези, които доказват изпълнение на задължителните условия за издаване на удостоверение А1 при командироване на работници в държава-членка на ЕС. Например копия от договори на работодателя с клиенти в България, справка относно брой на изпълнените поръчки в страната и т.н. Те могат да се представят и допълнително ако са изискани от органа по приходите в хода на производството. Това се случва най-вече когато информацията в искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-236 не е достатъчна за да се вземе обективно решение от НАП.

Темата относно задължителните условия за издаване на удостоверение А1 при командироване на работници в държава-членка на ЕС е  разгледана в друга наша публикация – за повече информация вижте тук.

Искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-237

Искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-237 се подава за заето лице, което работи в различни държави-членки на ЕС. Бланката на образеца можете да изтеглите тук Окд-237. Отново няма описан задължителен набор от документи, които да се прилагат към искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-237. Практиката показва, че в повечето случаи искането е придружено от документи, идентифициращи заетото лице. Например копие на лична карта, паспорт или др. И неговите договори за работа в ЕС. Понякога се прилага и трудовия договор на лицето с български работодател, но това както вече беше отбелязано може би е излишно, защото  по принцип НАП разполага с тази информация.

Други документи към искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-237

Другите необходими документи за Удостоверение А1 може да са тези, които доказват изпълнение на задължителните условия за издаване на удостоверение А1 за заето лице, което работи в различни държави-членки на ЕС. Например копие от нотариален акт за собственост върху жилище в България или договор за наем на такова и др. Служи за доказване пребиваването на лицето в страната. Както и документи доказващи седалището/мястото на дейност на работодателя в България и т.н. Те също могат да се представят и допълнително ако са изискани от органа по приходите в хода на производството. Това се случва най-вече когато информацията в искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-237 не е достатъчна за да се вземе обективно решение.

Искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-238

Искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-238 се подава при командироване на самостоятелно заето лице в друга държава-членка на ЕС. Бланката на образеца можете да изтеглите тук Окд-238. По отношение на тези случаи също няма описан задължителен набор от документи, които да се прилагат към искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-238. Практиката показва, че в повечето случаи искането е придружено от документи, идентифициращи самостоятелно заетото лице (копие на лична карта, паспорт или др.). И договора въз основа на който ще работи в друга държава членка на ЕС. Последният удостоверява наличието на действителна трудова ангажираност извън България.

Други документи към искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-238

Другите необходими документи за Удостоверение А1 може да са тези, които доказват изпълнение на задължителните условия за издаване на удостоверение А1 при командироване на самостоятелно заето лице в друга държава-членка на ЕС. Например копия от документи за собствен или нает офис и производствени помещения, регистрации в професионални/браншови организации и т.н. Отново могат да се представят допълнително ако са изискани от органа по приходите в хода на производството. Това се случва най-вече когато информацията в искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-238 не е достатъчна за да се вземе обективно решение от НАП.

Темата относно искане за издаване на удостоверение А1 за самостоятелно заето лице е  разгледана в друга наша публикация – за повече информация вижте тук.

Искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-239

Искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-239 се подава при работа на самостоятелно заето лице в различни държави-членки на ЕС. Бланката на образеца можете да изтеглите Окд-239. Тук също няма да откриете задължителен задължителен набор от документи, които да се прилагат към искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-239. Практиката показва, че в повечето случаи искането е придружено от документи, идентифициращи лицето. Например копие на лична карта, паспорт или др. И договорите въз основа на който ще работи в други държави от ЕС. Последните удостоверяват наличието на действителна трудова ангажираност извън България.

Други документи към искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-239

Другите необходими документи за Удостоверение А1 може да са тези, които доказват изпълнение на задължителните условия за издаване на удостоверение А1 за работа на самостоятелно заето лице в различни държави-членки на ЕС. Например копие от нотариален акт за собственост върху жилище в България или договор за наем на такова и др. Служи за доказване пребиваването на лицето в страната. Копие от документ за регистрация като самостоятелно заето в друга държава-членка на ЕС. Последният удостоверява наличието на действителна трудова ангажираност извън България и т.н. Тези документи могат да се представят и допълнително ако са изискани от органа по приходите в хода на производството. Това се случва най-вече когато информацията в искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-239 не е достатъчна за да се вземе обективно решение от НАП.

Искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-240

Искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-240 се подава при работа като заето и самостоятелно заето лице в различни държави от ЕС. Бланката на образеца можете да изтеглите Окд-240. Няма описан задължителен задължителен набор от документи, които да се прилагат към искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-240. Практиката показва, че в повечето случаи искането е придружено от документи, идентифициращи лицето (копие на лична карта, паспорт или др.). И договорите въз основа на които ще работи в други държави от ЕС. Служат за удостоверяване наличието на действителна трудова ангажираност извън България.

Други документи към искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-240

Другите необходими документи за Удостоверение А1 може да са тези, които доказват изпълнение на задължителните условия за издаване на удостоверение А1 при работа като заето и самостоятелно заето лице в различни държави-членки на ЕС. Например копие от нотариален акт за собственост върху жилище в България или договор за наем на такова и др. Те доказват пребиваването на лицето в страната. Също така копие от документ за регистрация като самостоятелно заето лице в друга държава-членка на ЕС. Последният удостоверява наличието на действителна трудова ангажираност извън България и т.н. Тези документи могат да се представят и допълнително ако са изискани от органа по приходите в хода на производството. Това се случва най-вече когато информацията в искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-240 не е достатъчна за да се вземе обективно решение от НАП.

а1 за самоосигуряващо се лице 10 сеп.

Удостоверение А1 за самостоятелно заето лице

Кога и как се подава искане за издаване на Удостоверение А1 за самоосигуряващо се лице

Издаване на Удостоверение А1 за самоосигуряващо се лице е свързано с определяне на приложимото осигурително законодателство.

Временното извършване на работа от самостоятелно заетите лица в друга държава-членка на ЕС е често срещана ситуация. Независимо дали заради трансгранично предоставяне на услуги или по друг повод (например проучване на пазара, разширяване на дейността и т.н.).

Като самостоятелно заети в България се разглеждат самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО и изпълнителите по т.нар. граждански договори.

Следвайки основното правило (lex loci laboris) осигуровките за самостоятелно заетите би следвало да се внасят по законодателството на приемащата държава-членка. Но това би довело до сериозни затруднения за всички заинтересовани страни (лицето и компетентните институции).

Поради тази причина в регламентите на ЕС е предвидена възможност осигурителните вноски за самостоятелно заетите лица да продължат да се внасят по законодателството на изпращащата държава-членка. Целта е да се улесни свободното движение на хора и друго фундаментално право – свободното предоставяне на услуги в ЕС. Тъй като представлява един вид изключение от основното правило, тази възможност се реализира само ако са изпълнени три задължителни изисквания.

– първото условие е лицето обичайно да упражнява на дейност като самостоятелно заето на територията на изпращащата държава-членка преди да започне временно да извършва дейност на територията на друга държава–членка. Период от около 4 месеца се приема за достатъчен с оглед покриване на това изискване;

– следващото изискване е самостоятелно заетото лице да извършва подобна дейност в другата държава–членка;

– последното задължително условие е предвиденото времетраене на работата на самостоятелно заетото лице на територията на другата държава–членка да не превишава 24 месеца.

В тези случаи (командироване на самостоятелно заето лице) преценката относно изпълнението на горепосочените задължителни изисквания във връзка с определяне и удостоверяване с формуляр А1 на приложимото законодателство се извършва от компетентната институция на изпращащата държава–членка.

Искане за издаване на Удостоверение А1 за самостоятелно заето лице

В България разглеждането на искане за издаване на Удостоверение А1 за самостоятелно заето лице се извършва от НАП.

Самостоятелно заето лице в България, което временно ще извършва дейност на територията на друга държава–членка уведомява за ситуацията компетентната териториална дирекция ТД на НАП. Задължението произтича от чл. 15(1) на Регламент (ЕО) № 987/2009. Уведомяването се извършва с подаване на формуляр по образец Окд-238. Бланката на образеца можете да изтеглите тук: Окд-238.

След като получи уведомлението и ако са изпълнени трите задължителни изисквания, НАП издава удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство и го връчва на самостоятелно заетото лице. Срокът за издаване е до 30 дни след подаването на искане за издаване на Удостоверение А1 за самоосигуряващо се лице.

Формуляр А1 доказва, че при работата в чужбина самостоятелно заетото лице остава осигурено в България. Съответно го освобождава от задължения за осигуровки по законодателството на приемащата държава-членка. Чуждите институции са длъжни да се съобразяват с документа и не могат да претендират осигурителни вноски за притежателя.

Бланката на Удостоверение А1 можете да видите тук.

След изтичане първоначалния двугодишен период съществува възможност да се удължи прилагане на законодателството на изпращащата държава-членка. Но вече на друго основание от регламента.  Тази тема е подробно разгледана в друга наша публикация – за повече информация вижте тук.

осигуряване на чужденец по трудов договор 8 сеп.

Осигуряване на чужденец по трудов договор

Как се провежда осигуряване на чужденец по трудов договор ако лицето е от държава извън ЕС – украинец

Гражданин на Украйна с разрешение за постоянно пребиваване в България работи законно по трудов договор на територията на нашата страна. Чужденецът е командирован от българският работодател в друга държава-членка (Германия) в рамките на предоставянето на услуги в ЕС.

В коя държава се плащат осигуровки за чужденеца ?

Осигуряване на чужденец по трудов договор в България

В тези ситуации на първо място се взема предвид дали е налице двустранно споразумение в сферата на социалната сигурност.

По въпросите в областта на социалното осигуряване България и Украйна прилагат договор. Споразумението  е в сила от в сила от 01.04.2003 г.

Договорът се отнася за лица, пребиваващи на територията на една от договарящите страни, които се подчиняват или са били подчинени на осигурителното законодателство на някоя от тях.

Приложимото осигурително законодателство се определя съгласно разпоредбите на Част ІІ от договора (чл. 6 и чл. 7). При условие обаче, че е налице трансгранична ситуация. Изразява се в движение по повод трудовата активност между договарящите се държави. И то извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на договора. В конкретния случай е налице трансгранична ситуация. Защото гражданин на едната договаряща страна (Украйна) работи на територията на другата – България. Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя и страната, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на договора.

Споразумението касае законодателството, което е посочено в чл. 2 от него.

Основно правило при определяне на приложимото осигурително законодателство по договора е, че спрямо заетите лица се прилага законодателството на тази договаряща страна, на чиято територия те извършват трудова дейност (основание чл. 6 от споразумението).

В случая ситуацията попада в хипотезата на основното правило и за чужденеца се плащат осигуровки по трудов договор в България съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на договора.

Здравно осигуряване на чужденец по трудов договор в България

Задължителното здравно осигуряване обаче не е включено в материалния обхват на договора.

Поради тази причина за украинеца e валиден общия ред за здравно осигуряване на чужденците съгласно ЗЗО.

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК е определен в ЗЗО – задължително осигурени са само тези от чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България.

В конкретният случай чужденецът разполага с разрешение за постоянно пребиваване в страната и следователно попада сред лицата, които са задължително осигурени в НЗОК. Здравните вноски за украинеца се внасят като за всеки друг гражданин работещ по трудово правоотношение.

Осигуряване на чужденец по трудов договор ако е командирован от България в друга държава-членка на ЕС

В определени ситуации регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки се прилагат и спрямо граждани на трети държави. Тук следва да се направи преценка дали това се отнася за чужденеца украинец.

От 01.01.2011 г. е в сила Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави.

Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат спрямо чужденци извън ЕС, ако по отношение на тези лица са изпълнени кумулативно следните условия:

– пребивават законно (независимо от продължителността на разрешеното пребиваване) и са обхванати от системата за социална сигурност (в някои или всички от клоновете на социалната сигурност, определени от чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004) в дадена държава–членка и

– при наличие на трансгранична ситуация между държави–членки на Европейския съюз, независимо дали трансграничният елемент касае икономическа активност или не.

В конкретната ситуация движението на чужденеца е между две държави-членки на ЕС (командирован е от България в Германия), като преди това бил осигурен в държавата от която се движи (България). Това означава, че украинецът попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004.

С други думи спрямо чужденеца се прилага общия ред за определяне на приложимото осигурително законодателство и издаване на удостоверение А1 при командироване на работници в ЕС все едно че лицето е гражданин на държава-членка. Тази тема е подробно разгледана в друга наша публикация – за повече информация вижте тук.

здравно осигуряване на деца 5 сеп.

Здравно осигуряване на деца в ЕС

Здравно осигуряване на деца в друга държава-членка на ЕС

Как се провежда здравно осигуряване на деца, които живеят с родителите си в друга държава-членка на ЕС

Семейство български граждани се премества да живее заедно с децата си в друга държава-членка на ЕС. Родителите започват да работят там и са здравно осигурени по чуждото законодателство. Като членове на семейството децата, които са ученици, също са здравно осигурени в другата държава-членка. Но същевременно всички български граждани до 18 години са здравно осигурени и в България за сметка на държавния бюджет.

В коя държава се осигуряват здравно децата ?

Според правилата, въведени с регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки, неактивните лица (в това число въпросните деца) са подчинени на законодателството на държавата по пребиваване (основание чл. 11(3)(д) от Регламент (ЕО) № 883/2004). При определяне на пребиваването по смисъла на регламентите се взима предвид къде се намира центърът на жизнен интерес на осигурените лица (основание чл. 1(й) от Регламент (ЕО) № 883/2004 и чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009).

Това означава, че децата – членове  на семейството на български граждани, които пребивават в друга държава-членка подлежат на здравно осигуряване в държавата, където се намира центърът на жизнения им интерес.  Иначе казано те са здравно осигурени в тази държава и при необходимост би следвало ползват здравна помощ за сметка на тамошната компетентна институция. Правилата на регламентите на ЕС в това отношение са ясни и категорични. А прилагането им при определяне на компетентната държава-членка е пряко. Тоест не зависи от спецификата на националните законодателства на съответните държави-членки (чуждото и българското здравно осигурително законодателство).

Здравен статус и изключване на децата от здравно осигуряване в България

Ако на база пребиваването спрямо лицата се прилага законодателството на другата държава-членка (в това число за здравно осигуряване) няма причина за децата да бъдат изисквани и издавани документи от НЗОК или НАП. Това е така, защото в тези случаи България изобщо не е компетентна по отношение на тяхната социална сигурност. Здравните вноски не следва да се поемат от държавния бюджет. И разходите за здравна помощ не са сметка на България. Освен това, в тези случаи (неактивни лица – деца, ученици) не е предвидено издаване на Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство.

Тъй като в подобни случаи децата ще са обхванати от осигурителното законодателство на друга държава–членка, в НАП е създадена възможност за изключване на такива лица от системата на здравно осигуряване в България. Това се случва след представяне на необходимите удостоверителни документи. При формиране на здравен статус такива документи могат да бъдат декларация от родителя или документ за осигуряване на детето в здравната система на другата държава–членка.

Удостоверение А1 по изключение 30 авг.

Удостоверение А1 по изключение

Споразумения за изключения от приложимото осигурително законодателство в ЕС

Защо се издава Удостоверение А1 по изключение

Определяне на държавата-членка, в която се плащат осигуровки за работа в чужбина на територията на ЕС, става по правилата на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Много често в практиката обаче осигуряване в друга държава-членка не е благоприятно за осигурените лица. И вместо улеснения може да възпрепятства свободното движение на европейските граждани.

Поради тази причина в регламентите на ЕС е предвидена възможност да се правят изключения от правилата за определяне на приложимото осигурително законодателство.

Това е уредено с чл. 16 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Разпоредбата гласи, че компетентните институции на две или повече държави-членки могат с общо споразумение да предвидят изключения от членове 11 – 15 в интерес на някои лица или категории лица.

Най-важното за прилагане на разпоредбата е изключението да е в интерес на осигуреното лице. Например когато това ще елиминира разпокъсване на осигурителни периоди или ще предотврати загуба на или затруднения при ползване на осигурителни права. В този смисъл споразуменията за изключения не са въведени за създаване на улеснения за институциите или работодателите, както и за оптимизиране на осигурителните плащания, а само и единствено за защита интересите на осигурените лица.

Другата съществена особеност е, че такова споразумение е възможно само при взаимно съгласие на заинтересованите компетентни институции. Това означава, че ако някоя от институциите има възражения изключение не може да се направи. Несъгласната институция дори няма задължение да аргументира защо не приема споразумението.

Период на Удостоверение А1 по изключение

Най-често срещаният максимален срок, за който се сключват споразумения за изключения от приложимото осигурително законодателство в ЕС е до 5 години. Тук практиката на държавите-членки варира. Някои от тях прилагат значително по-кратък период – разрешават най-много за 3 години. Други са склонни на по-продължителни периоди (максимум до 8 години). Сроковете зависят от спецификата на всеки конкретен случай, като в определени случаи почти всяка държава-членка може да се отклони от възприетата практика. Ако например на дадено лице му остават само няколко години до пенсия тогава е оправдан малко по-гъвкав подход относно прилаганите от държавата-членка максимални срокове за сключване на споразумение.

По отношение на сроковете практиката на българската компетентна институция следва тази на повечето други държави-членки. НАП приема споразумения за изключения от приложимото осигурително законодателство за периоди, които не надвишават 5 години. Но допуска и малко по-дълги периоди – например 6 или дори 7 години ако чуждата институция представи солидна аргументация.

Кога се издава Удостоверение А1 по изключение

Най-честите случаи от практиката, при които се правият изключение е ако командироването надвишава 24 месеца или за поправяне на погрешно прилагано осигурително законодателство за минали периоди. Във втория случай споразумение за изключение е крайно необходимо. Защото това е най-удачния вариант за коригиране на ситуацията и защита интересите на осигуреното лице. Иначе се навлиза в невъзможна спирала на възстановяване на осигуровки от държавата, в която са неправилно плащани. Съответно внасянето им по законодателството на компетентната държава. Да не говорим, че сроковете и за възстановяване и за плащане може отдавна вече да са изтекли.

Принципно изключение би следвало да може да се направи от всяко правило за определяне на приложимото осигурително законодателство. Включително от основното правило – законодателството на държавата по месторабота. По този въпрос практиката на държавите-членки също е доста разнообразна. Компетентните институции на някои държави-членки например не приемат споразумения за командировани работници, когато работодателят няма съществена дейност на територията на изпращащата държава-членка.

Процедура за издаване на Удостоверение А1 по изключение

Заявленията за изключения се отправят до дирекция „Данъчно-осигурителна методология” при Централно управление на НАП. За разлика от всички останали уведомления/искания за определяне на приложимото осигурително законодателство, които се подават в компетентната териториална дирекция на НАП. Ако заявление за изключение постъпи погрешка в териториална дирекция на НАП, то се изпраща по компетентност до Централно управление на НАП.

Ако няма възражения по заявлението Централно управление на НАП отправя предложение за сключване на споразумение до съответната чужда компетентна институция.

Съобразно получения отговор от другата държава-членка, в Централно управление на НАП се съставя Становище относно приложимото законодателство. Това становище се изпраща до компетентната териториална дирекция. То съдържа указания за издаване на Удостоверение А1 по изключение или отказ за издаване на формуляра. Съдържанието на становището зависи в значителна степен от съгласието или несъгласието на чуждата компетентна институция.

Кореспонденцията между двете институции предполага малко по-продължителен период за финализиране на процедурата. Съответно за издаване на формуляр А1 или отказ за издаване на удостоверението. В тези случаи срокът също зависи в значителна степен от бързината, с която реагира чуждата институция. В зависимост от това процедурата може да приключи само за няколко седмици или за съжаление да отнеме 1 или дори 2 години.

Удостоверение А1 за международни шофьори 22 авг.

Удостоверение А1 за международни шофьори

Как се процедира при подаване на искане за Удостоверение А1 за международни шофьори

Удостоверение А1 за международни шофьори се издава съобразено с това дали лицата са изпратени, за да извършват транспорт или превоз само в една държава-членка на ЕС или в различни държави от Съюза.

Удостоверение А1 за международни шофьори, които са командировани само в една държава-членка на ЕС

Следвайки основното правило (lex loci laboris) осигуровките за международните шофьори би трябвало да се внасят по законодателството на приемащата държава-членка. Но това би довело до сериозни затруднения за всички заинтересовани страни (работодателят, работниците и компетентните институции).

Поради тази причина в регламентите на ЕС е предвидена възможност осигурителните вноски за командировани работници (в това число командированите само в една държава-членка международни шофьори) да продължат да се внасят по законодателството на изпращащата държава-членка. Целта е да се улесни свободното движение на работниците и друго фундаментално право – свободното предоставяне на услуги в ЕС. Тъй като представлява един вид изключение от основното правило, тази възможност се реализира само ако са изпълнени пет задължителни изисквания (виж повече тук) за издаване на Удостоверение А1 за командировани работници.

В България преценката за изпълнение на тези задължителни изисквания при искане за Удостоверение А1 се извършва от НАП. Тази тема е подробно разгледана в друга наша публикация – за повече информация вижте тук.

Удостоверение А1 за международни шофьори, които са командировани

Работодател от България, който командирова международни шофьори в друга държава-членка на ЕС е длъжен да информира компетентната териториална дирекция на НАП. Кратки периоди на изпращане принципно не освобождават работодателя от това задължение. За целта се използва формуляр образец Окд-236. Бланката на образеца можете да изтеглите тук: Окд-236. След като получи уведомлението и ако са изпълнени петте задължителни изисквания, НАП издава удостоверение А1 за командировани работници и го връчва, независимо дали е било изискано от работодателя и/или международния шофьор. Формуляр А1 за командировка в чужбина се издава в срок до 30 дни ако са изпълнени горепосочените изисквания.

Удостоверение А1 доказва, че при работата в чужбина командированите международни шофьори остават осигурени в България и освобождава техния работодателя от задължения за осигуровки по законодателството на приемащата държава-членка. Чуждите институции са длъжни да се съобразяват с формуляр А1. Бланката на удостоверение А1 можете да видите тук.

Ако не са изпълнени всички или част от петте задължителни изисквания за издаване на Удостоверение А1 НАП постановява отказ. Осигурителните вноски за командированите международни шофьори се внасят по законодателството на приемащата държава-членка (основно правило).

Удостоверение А1 за международни шофьори, които извършват транспорт или превоз в различни държави-членки на ЕС

При определяне на приложимото осигурително законодателство спрямо международните шофьори, които извършват  курсове в различни държави от ЕС, приложение намират разпоредбите от Регламент (ЕО) № 883/2004, свързани с обичайно осъществяване на дейност в две или повече държави-членки на Съюза.

Задължение за уведомяване

В тази ситуация самите международни шофьори (а не техния работодател), са длъжни да информират компетентната институция в държавата по пребиваване.

Под пребиваване се има предвид държавата, в която е центърът на жизнения интерес на лицето. Включва продължителността, през която е живяло на територията на дадени държави-членки на ЕС, къде поддържа постоянно жилище, къде се намира семейството му, къде подлежи на данъчно облагане и т.н.

Ако международния шофьор пребивава в друга държава-членка, той уведомява нейната компетентна институция.

В случай, че центърът на жизнен интерес на международния шофьор е в България, лицето информира компетентната териториална дирекция на НАП. За целта международният шофьор подава формуляр по образец Окд-237. Бланката на образеца можете да изтеглите тук: Окд-237.

Институцията на държавата-членка по пребиваване определя временно приложимото осигурително законодателство спрямо международния шофьор. Тя уведомява институциите на другите държави-членки или директно осъществява контакт с тях, за да се намери взаимно съгласие по въпроса. Временно определеното приложимо осигурително законодателство може да е различно от това на държавата по пребиваване на международния шофьор. Временното определяне на приложимото осигурително законодателство става окончателно ако в срок от два месеца след информирането никоя от тях не възрази. И освен ако осигурителното законодателство вече не е окончателно определено въз основа на взаимно съгласие.

Искане за издаване на Удостоверение А1 за международни шофьори

Документът, с който при работа в чужбина се доказва коя е компетентната държава-членка е формуляр А1. Удостоверение А1 за международни шофьори освобождава работодателя от задължения за осигурителни вноски по законодателството на други държави-членки. Чуждите институции са длъжни да се съобразяват с формуляр А1 и нямат право да претендират осигуровки.

В България Удостоверение А1 за международни шофьори се издава от НАП. Издаване на формуляр А1 се случва по искане на работодателя и/или международния шофьор – заявено с посоченият по-горе образец (Окд-237), а не по инициатива на компетентната институция – НАП.

Международният шофьор остава осигурен по българското законодателство ако извършва значителна част от дейността си в държавата по пребиваване (България). Това е около или над 25 % от работното време и/или възнаграждението на лицето. В противен случай международният шофьор се осигурява в държавата, където е регистриран неговия работодател. Има се предвид държавата, в която е седалището на транспортното предприятие. Иначе казано – там, където се взимат основните управленски решения във връзка с дейността на дружеството.

Напълно е възможно международен шофьор, който осъществява транспорт или превоз в различни държави-членки, да има задължение да уведоми компетентната институция на една държава-членка, а да се наложи да подаде искане за Удостоверения А1 в компетентната институция на друга държава-членка. Това е така, защото определеното приложимо осигурително законодателство не винаги съвпада с това на държавата-членка по пребиваване на лицето. Въпреки това, формуляр А1 може да бъде издаден само от институцията на държавата-членка, чието осигурително законодателство се прилага спрямо международния шофьор.

Срок

Ако са налице условията за получаване на Удостоверение А1 НАП издава издава и връчва формуляра в срок до 30 дни.

error: