Категория: удостоверение А1

Удостоверение А1 доказва в коя държава-членка на ЕС се плащат осигуровки за работа в чужбина. Този документ удостоверява приложимото осигурително законодателство. Формуляр А1 е напълно унифициран по отношение на формата документ, независимо от компетентната институция, която го издава и от езика, на който е попълнен.

Съдействие за издаване на А1

Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство е свързано с определяне на държавата-членка на ЕС, която е компетентна за осигуровките на лицето. Формуляр А1 че лицето се осигурява в България освобождава осигуреният и работодателя от задължения за осигуровки по законодателството на другите държави-членки, а чуждите институции са длъжни да се съобразяват с него. В България издаване на формуляр А1 че лицето се осигурява в България се извършва от НАП. Срокът за издаване на формуляр А1 за работа в чужбина е до 30 дни ако са налице изискванията.

Удостоверение А1 изисквания

Не във всички случаи при работа в чужбина (ЕС) възможно издаване на формуляр А1. Формуляр А1 за командировка в чужбина се издава от НАП ако са изпълнени 5 задължителни изисквания. При издаване на Удостоверение А1 за международни шофьори тези лица се разглеждат като работещи в различни държави-членки на ЕС.

документи за удостоверение А1 18 сеп.

Необходими документи за издаване на Удостоверение А1

Необходими документи за Удостоверение А1

В практиката често се задава въпроса какъв е наборът от необходими документи за Удостоверение А1. Отговорът не е еднозначен, защото няма утвърден задължителен списък. А и това зависи в значителна степен от спецификата на всяка конкретна ситуация.

Издаване на удостоверение А1

Издаване на Удостоверение А1 на ниво ЕС е уредено с Регламент (ЕО) № 987/2009.

По отношение на България процедурата е детайлизирана с ДОПК. Издаване на Удостоверение А1 се извършва в рамките на административното обслужване по реда на Глава дванадесета от кодекса (основание чл. 88, ал. 2 от него).

Характерно за този процес е, че издаване на Удостоверение А1 се извършва по искане на заинтересованото лице (основание чл. 89, ал 1 от ДОПК). А към искането се прилагат и необходимите доказателства за наличие на основанията за издаване на удостоверението (основание чл. 89, ал 3 от ДОПК). Заинтересован може да бъде както осигурено лице, в т.ч. самоосигуряващ се, така и работодател/осигурител.

С други думи при кандидатстване за документа трябва да се подаде искане за издаване на удостоверение А1. Придружено, разбира се, с необходими документи за издаване на Удостоверение А1 доказващи изпълнени условия за издаване на удостоверение А1. Доказателствата са насочени към изпълнение на изискванията за прилагане на българското законодателство в сферата на социалната сигурност.

Кои са тези необходими документи за Удостоверение А1
Искане за издаване на удостоверение А1

Един от първите необходими документи за Удостоверение А1 е искане за издаване на удостоверение А1. Искането, което се подава пред НАП е стандартна бланка. Образецът на искане за издаване на удостоверение А1 от НАП зависи от конкретната ситуация на трудова активност.

Искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-236

Искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-236 се подава при командироване на работници в друга държава-членка на ЕС. Бланката на образеца можете да изтеглите тук Окд-236. Няма описан задължителен набор от документи, които да се прилагат към искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-236. Практиката показва, че в повечето случаи искането е придружено от документи, идентифициращи командирования работник. Например копие на лична карта, паспорт или др. Също така заповед за неговата командировка. И договора между предприятията, въз основа на който лицето е изпратено в друга държава членка на ЕС. Понякога се прилага и трудовия договор на лицето. Но това може би е излишно, защото  по принцип НАП разполага с тази информация.

Други документи към искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-236

Другите необходими документи за Удостоверение А1 може да са тези, които доказват изпълнение на задължителните условия за издаване на удостоверение А1 при командироване на работници в държава-членка на ЕС. Например копия от договори на работодателя с клиенти в България, справка относно брой на изпълнените поръчки в страната и т.н. Те могат да се представят и допълнително ако са изискани от органа по приходите в хода на производството. Това се случва най-вече когато информацията в искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-236 не е достатъчна за да се вземе обективно решение от НАП.

Темата относно задължителните условия за издаване на удостоверение А1 при командироване на работници в държава-членка на ЕС е  разгледана в друга наша публикация – за повече информация вижте тук.

Искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-237

Искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-237 се подава за заето лице, което работи в различни държави-членки на ЕС. Бланката на образеца можете да изтеглите тук Окд-237. Отново няма описан задължителен набор от документи, които да се прилагат към искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-237. Практиката показва, че в повечето случаи искането е придружено от документи, идентифициращи заетото лице. Например копие на лична карта, паспорт или др. И неговите договори за работа в ЕС. Понякога се прилага и трудовия договор на лицето с български работодател, но това както вече беше отбелязано може би е излишно, защото  по принцип НАП разполага с тази информация.

Други документи към искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-237

Другите необходими документи за Удостоверение А1 може да са тези, които доказват изпълнение на задължителните условия за издаване на удостоверение А1 за заето лице, което работи в различни държави-членки на ЕС. Например копие от нотариален акт за собственост върху жилище в България или договор за наем на такова и др. Служи за доказване пребиваването на лицето в страната. Както и документи доказващи седалището/мястото на дейност на работодателя в България и т.н. Те също могат да се представят и допълнително ако са изискани от органа по приходите в хода на производството. Това се случва най-вече когато информацията в искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-237 не е достатъчна за да се вземе обективно решение.

Искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-238

Искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-238 се подава при командироване на самостоятелно заето лице в друга държава-членка на ЕС. Бланката на образеца можете да изтеглите тук Окд-238. По отношение на тези случаи също няма описан задължителен набор от документи, които да се прилагат към искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-238. Практиката показва, че в повечето случаи искането е придружено от документи, идентифициращи самостоятелно заетото лице (копие на лична карта, паспорт или др.). И договора въз основа на който ще работи в друга държава членка на ЕС. Последният удостоверява наличието на действителна трудова ангажираност извън България.

Други документи към искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-238

Другите необходими документи за Удостоверение А1 може да са тези, които доказват изпълнение на задължителните условия за издаване на удостоверение А1 при командироване на самостоятелно заето лице в друга държава-членка на ЕС. Например копия от документи за собствен или нает офис и производствени помещения, регистрации в професионални/браншови организации и т.н. Отново могат да се представят допълнително ако са изискани от органа по приходите в хода на производството. Това се случва най-вече когато информацията в искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-238 не е достатъчна за да се вземе обективно решение от НАП.

Темата относно искане за издаване на удостоверение А1 за самостоятелно заето лице е  разгледана в друга наша публикация – за повече информация вижте тук.

Искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-239

Искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-239 се подава при работа на самостоятелно заето лице в различни държави-членки на ЕС. Бланката на образеца можете да изтеглите Окд-239. Тук също няма да откриете задължителен задължителен набор от документи, които да се прилагат към искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-239. Практиката показва, че в повечето случаи искането е придружено от документи, идентифициращи лицето. Например копие на лична карта, паспорт или др. И договорите въз основа на който ще работи в други държави от ЕС. Последните удостоверяват наличието на действителна трудова ангажираност извън България.

Други документи към искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-239

Другите необходими документи за Удостоверение А1 може да са тези, които доказват изпълнение на задължителните условия за издаване на удостоверение А1 за работа на самостоятелно заето лице в различни държави-членки на ЕС. Например копие от нотариален акт за собственост върху жилище в България или договор за наем на такова и др. Служи за доказване пребиваването на лицето в страната. Копие от документ за регистрация като самостоятелно заето в друга държава-членка на ЕС. Последният удостоверява наличието на действителна трудова ангажираност извън България и т.н. Тези документи могат да се представят и допълнително ако са изискани от органа по приходите в хода на производството. Това се случва най-вече когато информацията в искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-239 не е достатъчна за да се вземе обективно решение от НАП.

Искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-240

Искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-240 се подава при работа като заето и самостоятелно заето лице в различни държави от ЕС. Бланката на образеца можете да изтеглите Окд-240. Няма описан задължителен задължителен набор от документи, които да се прилагат към искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-240. Практиката показва, че в повечето случаи искането е придружено от документи, идентифициращи лицето (копие на лична карта, паспорт или др.). И договорите въз основа на които ще работи в други държави от ЕС. Служат за удостоверяване наличието на действителна трудова ангажираност извън България.

Други документи към искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-240

Другите необходими документи за Удостоверение А1 може да са тези, които доказват изпълнение на задължителните условия за издаване на удостоверение А1 при работа като заето и самостоятелно заето лице в различни държави-членки на ЕС. Например копие от нотариален акт за собственост върху жилище в България или договор за наем на такова и др. Те доказват пребиваването на лицето в страната. Също така копие от документ за регистрация като самостоятелно заето лице в друга държава-членка на ЕС. Последният удостоверява наличието на действителна трудова ангажираност извън България и т.н. Тези документи могат да се представят и допълнително ако са изискани от органа по приходите в хода на производството. Това се случва най-вече когато информацията в искане за издаване на удостоверение А1 образец Окд-240 не е достатъчна за да се вземе обективно решение от НАП.

а1 за самоосигуряващо се лице 10 сеп.

Удостоверение А1 за самостоятелно заето лице

Кога и как се подава искане за издаване на Удостоверение А1 за самоосигуряващо се лице

Издаване на Удостоверение А1 за самоосигуряващо се лице е свързано с определяне на приложимото осигурително законодателство.

Временното извършване на работа от самостоятелно заетите лица в друга държава-членка на ЕС е често срещана ситуация. Независимо дали заради трансгранично предоставяне на услуги или по друг повод (например проучване на пазара, разширяване на дейността и т.н.).

Като самостоятелно заети в България се разглеждат самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО и изпълнителите по т.нар. граждански договори.

Следвайки основното правило (lex loci laboris) осигуровките за самостоятелно заетите би следвало да се внасят по законодателството на приемащата държава-членка. Но това би довело до сериозни затруднения за всички заинтересовани страни (лицето и компетентните институции).

Поради тази причина в регламентите на ЕС е предвидена възможност осигурителните вноски за самостоятелно заетите лица да продължат да се внасят по законодателството на изпращащата държава-членка. Целта е да се улесни свободното движение на хора и друго фундаментално право – свободното предоставяне на услуги в ЕС. Тъй като представлява един вид изключение от основното правило, тази възможност се реализира само ако са изпълнени три задължителни изисквания.

– първото условие е лицето обичайно да упражнява на дейност като самостоятелно заето на територията на изпращащата държава-членка преди да започне временно да извършва дейност на територията на друга държава–членка. Период от около 4 месеца се приема за достатъчен с оглед покриване на това изискване;

– следващото изискване е самостоятелно заетото лице да извършва подобна дейност в другата държава–членка;

– последното задължително условие е предвиденото времетраене на работата на самостоятелно заетото лице на територията на другата държава–членка да не превишава 24 месеца.

В тези случаи (командироване на самостоятелно заето лице) преценката относно изпълнението на горепосочените задължителни изисквания във връзка с определяне и удостоверяване с формуляр А1 на приложимото законодателство се извършва от компетентната институция на изпращащата държава–членка.

Искане за издаване на Удостоверение А1 за самостоятелно заето лице

В България разглеждането на искане за издаване на Удостоверение А1 за самостоятелно заето лице се извършва от НАП.

Самостоятелно заето лице в България, което временно ще извършва дейност на територията на друга държава–членка уведомява за ситуацията компетентната териториална дирекция ТД на НАП. Задължението произтича от чл. 15(1) на Регламент (ЕО) № 987/2009. Уведомяването се извършва с подаване на формуляр по образец Окд-238. Бланката на образеца можете да изтеглите тук: Окд-238.

След като получи уведомлението и ако са изпълнени трите задължителни изисквания, НАП издава удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство и го връчва на самостоятелно заетото лице. Срокът за издаване е до 30 дни след подаването на искане за издаване на Удостоверение А1 за самоосигуряващо се лице.

Формуляр А1 доказва, че при работата в чужбина самостоятелно заетото лице остава осигурено в България. Съответно го освобождава от задължения за осигуровки по законодателството на приемащата държава-членка. Чуждите институции са длъжни да се съобразяват с документа и не могат да претендират осигурителни вноски за притежателя.

Бланката на Удостоверение А1 можете да видите тук.

След изтичане първоначалния двугодишен период съществува възможност да се удължи прилагане на законодателството на изпращащата държава-членка. Но вече на друго основание от регламента.  Тази тема е подробно разгледана в друга наша публикация – за повече информация вижте тук.

осигуряване на чужденец по трудов договор 8 сеп.

Осигуряване на чужденец по трудов договор

Как се провежда осигуряване на чужденец по трудов договор ако лицето е от държава извън ЕС – украинец

Гражданин на Украйна с разрешение за постоянно пребиваване в България работи законно по трудов договор на територията на нашата страна. Чужденецът е командирован от българският работодател в друга държава-членка (Германия) в рамките на предоставянето на услуги в ЕС.

В коя държава се плащат осигуровки за чужденеца ?

Осигуряване на чужденец по трудов договор в България

В тези ситуации на първо място се взема предвид дали е налице двустранно споразумение в сферата на социалната сигурност.

По въпросите в областта на социалното осигуряване България и Украйна прилагат договор. Споразумението  е в сила от в сила от 01.04.2003 г.

Договорът се отнася за лица, пребиваващи на територията на една от договарящите страни, които се подчиняват или са били подчинени на осигурителното законодателство на някоя от тях.

Приложимото осигурително законодателство се определя съгласно разпоредбите на Част ІІ от договора (чл. 6 и чл. 7). При условие обаче, че е налице трансгранична ситуация. Изразява се в движение по повод трудовата активност между договарящите се държави. И то извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на договора. В конкретния случай е налице трансгранична ситуация. Защото гражданин на едната договаряща страна (Украйна) работи на територията на другата – България. Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя и страната, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на договора.

Споразумението касае законодателството, което е посочено в чл. 2 от него.

Основно правило при определяне на приложимото осигурително законодателство по договора е, че спрямо заетите лица се прилага законодателството на тази договаряща страна, на чиято територия те извършват трудова дейност (основание чл. 6 от споразумението).

В случая ситуацията попада в хипотезата на основното правило и за чужденеца се плащат осигуровки по трудов договор в България съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на договора.

Здравно осигуряване на чужденец по трудов договор в България

Задължителното здравно осигуряване обаче не е включено в материалния обхват на договора.

Поради тази причина за украинеца e валиден общия ред за здравно осигуряване на чужденците съгласно ЗЗО.

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК е определен в ЗЗО – задължително осигурени са само тези от чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България.

В конкретният случай чужденецът разполага с разрешение за постоянно пребиваване в страната и следователно попада сред лицата, които са задължително осигурени в НЗОК. Здравните вноски за украинеца се внасят като за всеки друг гражданин работещ по трудово правоотношение.

Осигуряване на чужденец по трудов договор ако е командирован от България в друга държава-членка на ЕС

В определени ситуации регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки се прилагат и спрямо граждани на трети държави. Тук следва да се направи преценка дали това се отнася за чужденеца украинец.

От 01.01.2011 г. е в сила Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави.

Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат спрямо чужденци извън ЕС, ако по отношение на тези лица са изпълнени кумулативно следните условия:

– пребивават законно (независимо от продължителността на разрешеното пребиваване) и са обхванати от системата за социална сигурност (в някои или всички от клоновете на социалната сигурност, определени от чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004) в дадена държава–членка и

– при наличие на трансгранична ситуация между държави–членки на Европейския съюз, независимо дали трансграничният елемент касае икономическа активност или не.

В конкретната ситуация движението на чужденеца е между две държави-членки на ЕС (командирован е от България в Германия), като преди това бил осигурен в държавата от която се движи (България). Това означава, че украинецът попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004.

С други думи спрямо чужденеца се прилага общия ред за определяне на приложимото осигурително законодателство и издаване на удостоверение А1 при командироване на работници в ЕС все едно че лицето е гражданин на държава-членка. Тази тема е подробно разгледана в друга наша публикация – за повече информация вижте тук.

здравно осигуряване на деца 5 сеп.

Здравно осигуряване на деца в ЕС

Здравно осигуряване на деца в друга държава-членка на ЕС

Как се провежда здравно осигуряване на деца, които живеят с родителите си в друга държава-членка на ЕС

Семейство български граждани се премества да живее заедно с децата си в друга държава-членка на ЕС. Родителите започват да работят там и са здравно осигурени по чуждото законодателство. Като членове на семейството децата, които са ученици, също са здравно осигурени в другата държава-членка. Но същевременно всички български граждани до 18 години са здравно осигурени и в България за сметка на държавния бюджет.

В коя държава се осигуряват здравно децата ?

Според правилата, въведени с регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки, неактивните лица (в това число въпросните деца) са подчинени на законодателството на държавата по пребиваване (основание чл. 11(3)(д) от Регламент (ЕО) № 883/2004). При определяне на пребиваването по смисъла на регламентите се взима предвид къде се намира центърът на жизнен интерес на осигурените лица (основание чл. 1(й) от Регламент (ЕО) № 883/2004 и чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009).

Това означава, че децата – членове  на семейството на български граждани, които пребивават в друга държава-членка подлежат на здравно осигуряване в държавата, където се намира центърът на жизнения им интерес.  Иначе казано те са здравно осигурени в тази държава и при необходимост би следвало ползват здравна помощ за сметка на тамошната компетентна институция. Правилата на регламентите на ЕС в това отношение са ясни и категорични. А прилагането им при определяне на компетентната държава-членка е пряко. Тоест не зависи от спецификата на националните законодателства на съответните държави-членки (чуждото и българското здравно осигурително законодателство).

Здравен статус и изключване на децата от здравно осигуряване в България

Ако на база пребиваването спрямо лицата се прилага законодателството на другата държава-членка (в това число за здравно осигуряване) няма причина за децата да бъдат изисквани и издавани документи от НЗОК или НАП. Това е така, защото в тези случаи България изобщо не е компетентна по отношение на тяхната социална сигурност. Здравните вноски не следва да се поемат от държавния бюджет. И разходите за здравна помощ не са сметка на България. Освен това, в тези случаи (неактивни лица – деца, ученици) не е предвидено издаване на Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство.

Тъй като в подобни случаи децата ще са обхванати от осигурителното законодателство на друга държава–членка, в НАП е създадена възможност за изключване на такива лица от системата на здравно осигуряване в България. Това се случва след представяне на необходимите удостоверителни документи. При формиране на здравен статус такива документи могат да бъдат декларация от родителя или документ за осигуряване на детето в здравната система на другата държава–членка.

Удостоверение А1 по изключение 30 авг.

Удостоверение А1 по изключение

Споразумения за изключения от приложимото осигурително законодателство в ЕС

Защо се издава Удостоверение А1 по изключение

Определяне на държавата-членка, в която се плащат осигуровки за работа в чужбина на територията на ЕС, става по правилата на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Много често в практиката обаче осигуряване в друга държава-членка не е благоприятно за осигурените лица. И вместо улеснения може да възпрепятства свободното движение на европейските граждани.

Поради тази причина в регламентите на ЕС е предвидена възможност да се правят изключения от правилата за определяне на приложимото осигурително законодателство.

Това е уредено с чл. 16 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Разпоредбата гласи, че компетентните институции на две или повече държави-членки могат с общо споразумение да предвидят изключения от членове 11 – 15 в интерес на някои лица или категории лица.

Най-важното за прилагане на разпоредбата е изключението да е в интерес на осигуреното лице. Например когато това ще елиминира разпокъсване на осигурителни периоди или ще предотврати загуба на или затруднения при ползване на осигурителни права. В този смисъл споразуменията за изключения не са въведени за създаване на улеснения за институциите или работодателите, както и за оптимизиране на осигурителните плащания, а само и единствено за защита интересите на осигурените лица.

Другата съществена особеност е, че такова споразумение е възможно само при взаимно съгласие на заинтересованите компетентни институции. Това означава, че ако някоя от институциите има възражения изключение не може да се направи. Несъгласната институция дори няма задължение да аргументира защо не приема споразумението.

Период на Удостоверение А1 по изключение

Най-често срещаният максимален срок, за който се сключват споразумения за изключения от приложимото осигурително законодателство в ЕС е до 5 години. Тук практиката на държавите-членки варира. Някои от тях прилагат значително по-кратък период – разрешават най-много за 3 години. Други са склонни на по-продължителни периоди (максимум до 8 години). Сроковете зависят от спецификата на всеки конкретен случай, като в определени случаи почти всяка държава-членка може да се отклони от възприетата практика. Ако например на дадено лице му остават само няколко години до пенсия тогава е оправдан малко по-гъвкав подход относно прилаганите от държавата-членка максимални срокове за сключване на споразумение.

По отношение на сроковете практиката на българската компетентна институция следва тази на повечето други държави-членки. НАП приема споразумения за изключения от приложимото осигурително законодателство за периоди, които не надвишават 5 години. Но допуска и малко по-дълги периоди – например 6 или дори 7 години ако чуждата институция представи солидна аргументация.

Кога се издава Удостоверение А1 по изключение

Най-честите случаи от практиката, при които се правият изключение е ако командироването надвишава 24 месеца или за поправяне на погрешно прилагано осигурително законодателство за минали периоди. Във втория случай споразумение за изключение е крайно необходимо. Защото това е най-удачния вариант за коригиране на ситуацията и защита интересите на осигуреното лице. Иначе се навлиза в невъзможна спирала на възстановяване на осигуровки от държавата, в която са неправилно плащани. Съответно внасянето им по законодателството на компетентната държава. Да не говорим, че сроковете и за възстановяване и за плащане може отдавна вече да са изтекли.

Принципно изключение би следвало да може да се направи от всяко правило за определяне на приложимото осигурително законодателство. Включително от основното правило – законодателството на държавата по месторабота. По този въпрос практиката на държавите-членки също е доста разнообразна. Компетентните институции на някои държави-членки например не приемат споразумения за командировани работници, когато работодателят няма съществена дейност на територията на изпращащата държава-членка.

Процедура за издаване на Удостоверение А1 по изключение

Заявленията за изключения се отправят до дирекция „Данъчно-осигурителна методология” при Централно управление на НАП. За разлика от всички останали уведомления/искания за определяне на приложимото осигурително законодателство, които се подават в компетентната териториална дирекция на НАП. Ако заявление за изключение постъпи погрешка в териториална дирекция на НАП, то се изпраща по компетентност до Централно управление на НАП.

Ако няма възражения по заявлението Централно управление на НАП отправя предложение за сключване на споразумение до съответната чужда компетентна институция.

Съобразно получения отговор от другата държава-членка, в Централно управление на НАП се съставя Становище относно приложимото законодателство. Това становище се изпраща до компетентната териториална дирекция. То съдържа указания за издаване на Удостоверение А1 по изключение или отказ за издаване на формуляра. Съдържанието на становището зависи в значителна степен от съгласието или несъгласието на чуждата компетентна институция.

Кореспонденцията между двете институции предполага малко по-продължителен период за финализиране на процедурата. Съответно за издаване на формуляр А1 или отказ за издаване на удостоверението. В тези случаи срокът също зависи в значителна степен от бързината, с която реагира чуждата институция. В зависимост от това процедурата може да приключи само за няколко седмици или за съжаление да отнеме 1 или дори 2 години.

Удостоверение А1 за международни шофьори 22 авг.

Удостоверение А1 за международни шофьори

Как се процедира при подаване на искане за Удостоверение А1 за международни шофьори

Удостоверение А1 за международни шофьори се издава съобразено с това дали лицата са изпратени, за да извършват транспорт или превоз само в една държава-членка на ЕС или в различни държави от Съюза.

Удостоверение А1 за международни шофьори, които са командировани само в една държава-членка на ЕС

Следвайки основното правило (lex loci laboris) осигуровките за международните шофьори би трябвало да се внасят по законодателството на приемащата държава-членка. Но това би довело до сериозни затруднения за всички заинтересовани страни (работодателят, работниците и компетентните институции).

Поради тази причина в регламентите на ЕС е предвидена възможност осигурителните вноски за командировани работници (в това число командированите само в една държава-членка международни шофьори) да продължат да се внасят по законодателството на изпращащата държава-членка. Целта е да се улесни свободното движение на работниците и друго фундаментално право – свободното предоставяне на услуги в ЕС. Тъй като представлява един вид изключение от основното правило, тази възможност се реализира само ако са изпълнени пет задължителни изисквания (виж повече тук) за издаване на Удостоверение А1 за командировани работници.

В България преценката за изпълнение на тези задължителни изисквания при искане за Удостоверение А1 се извършва от НАП. Тази тема е подробно разгледана в друга наша публикация – за повече информация вижте тук.

Удостоверение А1 за международни шофьори, които са командировани

Работодател от България, който командирова международни шофьори в друга държава-членка на ЕС е длъжен да информира компетентната териториална дирекция на НАП. Кратки периоди на изпращане принципно не освобождават работодателя от това задължение. За целта се използва формуляр образец Окд-236. Бланката на образеца можете да изтеглите тук: Окд-236. След като получи уведомлението и ако са изпълнени петте задължителни изисквания, НАП издава удостоверение А1 за командировани работници и го връчва, независимо дали е било изискано от работодателя и/или международния шофьор. Формуляр А1 за командировка в чужбина се издава в срок до 30 дни ако са изпълнени горепосочените изисквания.

Удостоверение А1 доказва, че при работата в чужбина командированите международни шофьори остават осигурени в България и освобождава техния работодателя от задължения за осигуровки по законодателството на приемащата държава-членка. Чуждите институции са длъжни да се съобразяват с формуляр А1. Бланката на удостоверение А1 можете да видите тук.

Ако не са изпълнени всички или част от петте задължителни изисквания за издаване на Удостоверение А1 НАП постановява отказ. Осигурителните вноски за командированите международни шофьори се внасят по законодателството на приемащата държава-членка (основно правило).

Удостоверение А1 за международни шофьори, които извършват транспорт или превоз в различни държави-членки на ЕС

При определяне на приложимото осигурително законодателство спрямо международните шофьори, които извършват  курсове в различни държави от ЕС, приложение намират разпоредбите от Регламент (ЕО) № 883/2004, свързани с обичайно осъществяване на дейност в две или повече държави-членки на Съюза.

Задължение за уведомяване

В тази ситуация самите международни шофьори (а не техния работодател), са длъжни да информират компетентната институция в държавата по пребиваване.

Под пребиваване се има предвид държавата, в която е центърът на жизнения интерес на лицето. Включва продължителността, през която е живяло на територията на дадени държави-членки на ЕС, къде поддържа постоянно жилище, къде се намира семейството му, къде подлежи на данъчно облагане и т.н.

Ако международния шофьор пребивава в друга държава-членка, той уведомява нейната компетентна институция.

В случай, че центърът на жизнен интерес на международния шофьор е в България, лицето информира компетентната териториална дирекция на НАП. За целта международният шофьор подава формуляр по образец Окд-237. Бланката на образеца можете да изтеглите тук: Окд-237.

Институцията на държавата-членка по пребиваване определя временно приложимото осигурително законодателство спрямо международния шофьор. Тя уведомява институциите на другите държави-членки или директно осъществява контакт с тях, за да се намери взаимно съгласие по въпроса. Временно определеното приложимо осигурително законодателство може да е различно от това на държавата по пребиваване на международния шофьор. Временното определяне на приложимото осигурително законодателство става окончателно ако в срок от два месеца след информирането никоя от тях не възрази. И освен ако осигурителното законодателство вече не е окончателно определено въз основа на взаимно съгласие.

Искане за издаване на Удостоверение А1 за международни шофьори

Документът, с който при работа в чужбина се доказва коя е компетентната държава-членка е формуляр А1. Удостоверение А1 за международни шофьори освобождава работодателя от задължения за осигурителни вноски по законодателството на други държави-членки. Чуждите институции са длъжни да се съобразяват с формуляр А1 и нямат право да претендират осигуровки.

В България Удостоверение А1 за международни шофьори се издава от НАП. Издаване на формуляр А1 се случва по искане на работодателя и/или международния шофьор – заявено с посоченият по-горе образец (Окд-237), а не по инициатива на компетентната институция – НАП.

Международният шофьор остава осигурен по българското законодателство ако извършва значителна част от дейността си в държавата по пребиваване (България). Това е около или над 25 % от работното време и/или възнаграждението на лицето. В противен случай международният шофьор се осигурява в държавата, където е регистриран неговия работодател. Има се предвид държавата, в която е седалището на транспортното предприятие. Иначе казано – там, където се взимат основните управленски решения във връзка с дейността на дружеството.

Напълно е възможно международен шофьор, който осъществява транспорт или превоз в различни държави-членки, да има задължение да уведоми компетентната институция на една държава-членка, а да се наложи да подаде искане за Удостоверения А1 в компетентната институция на друга държава-членка. Това е така, защото определеното приложимо осигурително законодателство не винаги съвпада с това на държавата-членка по пребиваване на лицето. Въпреки това, формуляр А1 може да бъде издаден само от институцията на държавата-членка, чието осигурително законодателство се прилага спрямо международния шофьор.

Срок

Ако са налице условията за получаване на Удостоверение А1 НАП издава издава и връчва формуляра в срок до 30 дни.

Удостоверение А1 че лицето се осигурява в България 9 авг.

Разлика между командироването и работата в различни държави-членки

Как да различим командироването от работата в различни държави-членки при искане за Удостоверение А1 че лицето се осигурява в България

За разграничаването е необходимо да се разгледа същността на тези две хипотези на трудова активност в ЕС при искане за Удостоверение А1 че лицето се осигурява в България.

Въпрос:

До края на цялата 2017 г. работник ще бъде многократно командирован в Белгия за кратки периоди (не повече от седмица). Когато не е в командировка в другата държава-членка лицето ще работи за същото предприятие на територията на България.

При искане за Удостоверение А1 че лицето се осигурява в България като командировано или работещо в различни държави-членки се разглежда ? Кой образец на уведомление/искане за формуляр А1 се подава в НАП ? – образец Окд-236 или Окд-237 (Формуляр А1 за командировка в чужбина или за работа в различни държави-членки)?

Отговор:

Командироване при искане за Удостоверение А1 че лицето се осигурява в България

Изпращането (командироването) на заети лица, за да извършват работа за сравнително кратък период на територията на друга държава–членка е сред най–често срещаните форми на трудова мобилност в рамките на ЕС. Характеризира се с извършването на конкретна трудова дейност на територията на друга  държава–членка за даден период. Периода е предварително определен и е максимум до 24 месеца. Именно тези характеристики разграничават командироването в друга–държава членка от обичайното осъществяване на дейност на територията на различни държави–членки. Определящ критерий е продължителността на дейността в една или повече други държави–членки. За тази цел се прави цялостна оценка на всички приложими факти (основание чл. 14(7) от Регламент (ЕО) № 987/2009).

Работа в различни държави-членки при искане за Удостоверение А1 че лицето се осигурява в България

Новият регламент по прилагане дефинира лицата, които в различните хипотези на паралелна трудова активност могат да се разглеждат като обичайно осъществяващи дейност в две или повече държави–членки. Това са тези които осъществяват едновременно или последователно една или няколко отделни дейности в различни държави–членки. В полза на едно предприятие (работодател) или на различни предприятия (работодатели) (основание чл. 14(5) от Регламент (ЕО) № 987/2009).

Разграничаване на командироването от работата в различни държави-членки

Индивидуално всяко едно от изпращанията на това лице може да се разглежда като трудова активност, попадаща в хипотезата на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 (командироване на заето лице). Това е така, защото е свързано с извършването на конкретна трудова дейност на територията на друга държава–членка за период, който е предварително определен и е в рамките на до 24 месеца.

Въпреки това, натрупване на последователни командирования на същото лице на територията на другата държава–членка и запазването на тази ситуация за период напред   (в случая до края на 2017 г.), по–скоро характеризира такава трудова активност като дейност за един работодател в различни държави–членки, а не като командироване на заето лице. Уведомлението/искането за Удостоверение А1 че лицето се осигурява в България, което е предвидено да се подава в НАП при работа на заето лице в различни държави-членки е образец Окд-237. Бланката на образеца можете да изтеглите тук: Окд-237.

Удостоверение А1 че лицето се осигурява в България се издава от НАП в срок до 30 дни. Бланката на удостоверение А1 можете да видите тук. Издаване на Удостоверение А1 се извършва ако са изпълнени изискванията.

Осигуровки по граждански договор с чужденец от ЕС 8 авг.

Осигуровки по граждански договор с чужденец от ЕС

Осигуровки по граждански договор с чужденец от ЕС

Къде се плащат осигуровки по граждански договор с чужденец от ЕС и възложител от България ще разгледаме чрез следния случай. Шведски гражданин живее и работи по трудов договор в Швеция. Лицето ще работи и по граждански договор за българско дружество. Дейността ще се извършва дистанционно от Швеция.

Дължат ли се за лицето осигуровки по този граждански договор в чужбина съгласно българското законодателство ?

Възможно ли е за българският възложител да възникнат задължения за осигурителни вноски по законодателството на другата държава-членка ?

След присъединяването на България към ЕС се прилагат регламентите за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Съюза.

Това са Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, чиито териториален обхват включва всички държави–членки на ЕС. В най-общия случай регламентите се прилагат към граждани на държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави–членки (основание чл. 2(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

„Определяне на приложимото осигурително законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са осигурени само в една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

Приложимото осигурително законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – чл. 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация. Трансгранична ситуация е пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват. В конкретния случай такава е налице, тъй като гражданин на държава-членка (Швеция) полага труд за възложител от друга държава-членка (България).

Държава, в която се внасят осигуровки по граждански договор с чужденец от ЕС

Основното правило при определяне на приложимото осигурително законодателство е, че за лицата се внасят осигуровки по законодателството на държавата–членка, на чиято територия работят  (“lex loci laboris”). Лицата които са заети или като самостоятелно заети в една държава–членка са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

Тъй като работи единствено на територията на Швеция, физическото лице е обхванато от системата за социална сигурност на въпросната държава-членка. Там се плащат и осигурителните вноски, изцяло съгласно законодателството на тази държава.

Това означава, че институциите в България (НАП) нямат право да претендират осигуровки за лицето по българското законодателство за периода на трудовата дейност в Швеция.

В тази връзка обаче е добре да се има предвид, че работодателите (възложителите) са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното осигурително законодателство на компетентната държава–членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава–членка (основание чл. 21(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009).

На свой ред това означава, че за българският възложител хипотетично е възможно да възникнат задължения за осигуровки по осигурителното законодателството на компетентната държава-членка (Швеция), в зависимост от спецификата на националното законодателство на въпросната държава.

Възникват ли задължения за осигуровки в друга държава за българския възложител

В конкретния случай изплащаното на лицето от българското дружество възнаграждение по граждански договор не касае по никакъв начин задълженията за осигурителни вноски по българското законодателство, защото същото изобщо не се прилага спрямо лицето. Важното и същественото в случая е как осигурителното законодателство на Швеция третира тези правоотношения и техните елементи по повод евентуалното възникване на задължение за осигуровки.

В тази насока е необходимо да се проучи за дейността по гражданския договор счита ли се изпълнителят за осигурено лице по шведското осигурително законодателство. Ако да тогава как се третира дейността – като наето или самостоятелно заето лице се лице. Защото ако е дейност на самоосигуряващо се за българският възложител може изобщо да не възникнат задължения за осигуровки по граждански договор. Има ли максимален осигурителен доход в Швеция. И дали евентуално лицето вече не е осигурено по другия договор на максимума по шведското законодателство.  При такава ситуация за българското дружество също може изобщо да не възникнат задължения и т.н.

Осигуровки по граждански договор с чужденец от ЕС съгласно законодателството на компетентната държава

Важно е да се подчертае, че националното осигурително законодателство на компетентната държава–членка (в случая Швеция) се прилага в неговата цялост. С всички произтичащи задължения. Освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации; подаване на данни за лицето; деклариране на задължения за осигуровки и други в зависимост от спецификата на това законодателство.

По отношение на основното правило (работа само в една държава-членка) не е предвидено издаване на удостоверение А1 от компетентната институция на държавата–членка, чието законодателство се прилага спрямо лицето (в случая Швеция).

формуляр А1 за работа в чужбина 7 авг.

Ново видео: Осигуровки за чужденец с удостоверение А1

Осигуровки за съдружник в ООД грък с формуляр А1 за работа в чужбина

Във видеото е разяснена същността на формуляр А1 за работа в чужбина. Какво представлява Удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство. Какви са ефектите за осигуреното лице, компетентната институция и институциите на другите държави-членки на ЕС (НАП), в резултат от издаване на формуляр А1 за работа в чужбина.

Посочени са, също така, последиците, които поражда формуляр А1 за работа в чужбина от гледна точка внасянето на осигуровки съгласно приложимото осигурително законодателство.

Разгледани са действията, които следва да предприеме българското дружество. С оглед изясняване на ситуацията и преценка относно внасянето на осигурителни вноски по законодателството на друга държава-членка.

Фактическата обстановка е следната:

Гръцки гражданин е съдружник в търговско дружество, което е регистрирано по българското законодателство. Във връзка с функциониране на дружеството лицето извършва дейност на територията на различни държави-членки (Гърция, Румъния и България). Компетентните власти на Гърция са удостоверили като приложимо гръцкото законодателство в сферата на социалната сигурност чрез издаване на формуляр А1 за работа в чужбина.

Дължат ли се за съдружника осигуровки по българското осигурително законодателство ? Възможно ли е за дружеството да възникнат задължения за осигурителни вноски по осигурителното законодателство на друга държава-членка на ЕС ?

Вижте отговора във видеото с лектор Димитър Бойчев, заснето за списание „Данъци ТИТА“ (линк).

Удостоверение А1 за работа в чужбина 28 юли

Удостоверение А1 при работа в различни държави-членки

Как се получава Удостоверение А1 за работа в чужбина при извършване на дейност в различни държави от ЕС

По отношение Удостоверение А1 за работа в чужбина процедурата включва задължение за уведомяване на компетентната институция и подаване на искане за издаване на формуляра.

Уведомяване на компетентната институция

Лицата, които в различни качества (заети или самостоятелно заети) работят в две или повече държави-членки на ЕС, са длъжни да информират компетентната институция в държавата по пребиваване.

Под пребиваване се има предвид центърът на жизнения интерес на лицето в зависимост от продължителността, през която е живяло на територията на дадени държави-членки на ЕС, къде поддържа постоянно жилище, къде се намира семейството му, къде подлежи на данъчно облагане и т.н.

Ако лицето пребивава в друга държава-членка, то уведомява нейната компетентна институция.

В случай, че центърът на жизнен интерес на лицето е в България, то информира компетентната териториална дирекция на НАП.

В зависимост от възможните ситуации пред НАП се подават следните уведомления:

  • лице, което е заето на територията на различни държави–членки – формуляр образец Окд-237; това уведомление се подава и от международните шофьори, защото те също се разглеждат като лица, заети в различни държави-членки;
  • лице, което е самостоятелно заето на територията на различни държави–членки – формуляр образец Окд-239;
  • лице, което е заето на територията на една държава–членка и самостоятелно заето на територията на друга държава–членка – формуляр образец Окд-240;

Бланките на тези формуляри можете да изтеглите тук: Окд-237, Окд-239 и Окд-240.

Определяне на приложимото осигурително законодателство

Институцията на държавата-членка по пребиваване определя временно приложимото осигурително законодателство спрямо лицето. Уведомява институциите на другите заинтересовани  държави-членки. Или директно осъществява контакт с тях, за да се намери взаимно съгласие по въпроса. Временно определеното приложимо осигурително законодателство законодателство може да е различно от това на държавата по пребиваване на лицето. Временното определяне на приложимото осигурително законодателство се превръща в окончателно при условие, че в срок от два месеца след информирането на институциите някоя от тях не възрази, освен ако осигурителното законодателство вече не е окончателно определено въз основа на взаимно съгласие.

Искане за Удостоверение А1 за работа в чужбина

Удостоверение А1 за работа в чужбина доказва коя е компетентната държава-членка за осигуровките на лицето. Формуляр А1 освобождава работодателя и/или лицето от задължения за осигурителни вноски по законодателството на други държави-членки, а чуждите институции са длъжни да се съобразяват с него и нямат право да претендират осигуровки.

У нас формуляр А1 за работа в чужбина в България се издава от НАП. Удостоверение А1 за работа в чужбина не се издава по инициатива на компетентната институция – НАП. А по искане на работодателя и/или лицето – заявено с посочените по-горе образци (Окд-237, Окд-239 и Окд-240). Бланката на формуляр А1 изглежда по следния начин: удостоверение А1 бланка.

Напълно е възможно лице, което осъществява дейност в две или повече държави-членки, да има задължение да уведоми компетентната институция на една държава-членка, а да се наложи да подаде искане за Удостоверения А1 в компетентната институция на друга държава-членка. Това е така, защото определеното приложимо осигурително законодателство не винаги съвпада с това на държавата-членка по пребиваване. Въпреки това, формуляр А1 може да бъде издаден само от институцията на държавата-членка, чието осигурително законодателство се прилага спрямо лицето. Удостоверение А1 за работа в чужбина се издава от НАП в срок до 30 дни ако са налице условията.

удостоверение А1 изисквания 27 юли

Удостоверение А1 за командировани в ЕС работници

Удостоверение А1 изисквания

В материала са посочени задължителните условия за издаване на Удостоверение А1 при командироване на работници в друга държава-членка на ЕС.

Командироване на работници в ЕС

Командироването на работници в друга държава-членка на ЕС заради трансгранично предоставяне на услуги или изпращане по друг повод (обучения, водене на преговори, участие в мероприятия и т.н.) е широко разпространена ситуация.

Следвайки основното правило (lex loci laboris) осигуровките за работниците би трябвало да се внасят по законодателството на приемащата държава-членка. Но това би довело до сериозни затруднения за всички заинтересовани страни (работодателят, работниците и компетентните институции).

Предвид това в регламентите на ЕС е предвидена възможност осигурителните вноски за командированите работници да продължат да се внасят по законодателството на изпращащата държава-членка. Целта е да се улесни свободното движение на работниците и друго фундаментално право – свободното предоставяне на услуги в ЕС. Тази възможност представлява един вид изключение от основното правило.

Поради тази причина, с оглед издаване на удостоверение А1 изисквания, които се разглеждат като задължителни са:

Удостоверение А1 изисквания
  • приложимост на осигурителното законодателство на изпращащата държава-членка преди командироването на работника;
  • съществена дейност на работодателя в изпращащата държава–членка;
  • пряка връзка между работодателя и командирования работник;
  • забрана за заместване на друг командирован работник;
  • период на командироването до 24 месеца.

В България преценката за изпълнение на изискванията за издаване на формуляр А1 за командировка в чужбина се извършва от НАП. Тези условия за издаване на Удостоверение А1 при командироване на работници в държава-членка на ЕС се разглеждат индивидуално в зависимост от спецификата на всеки конкретен случай.

Уведомяване на НАП

Работодател от България, който командирова/изпраща работници в друга държава-членка на ЕС е длъжен да информира компетентната териториална дирекция на НАП. Кратки периоди на командироване/изпращане принципно не освобождават работодателя от това задължение. За целта се използва формуляр образец Окд-236. Бланката на образеца можете да изтеглите тук: Окд-236. След като получи уведомлението и ако са изпълнени петте задължителни изисквания, НАП би следвало да издаде удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство и да го връчи, независимо дали е било изискано от работодателя и/или работника. Формуляр А1 за командировка в чужбина се издава в срок до 30 дни, ако са изпълнени горепосочените изисквания.

Удостоверение А1 доказва, че за работата в чужбина командированият работник остава осигурен в България. Съответно освобождава лицето/работодателя от задължения за осигуровки по законодателството на приемащата държава-членка. Чуждите институции са длъжни да се съобразяват с формуляра. Бланката на Удостоверение А1 можете да разгледате и изтеглите тук.

Осигуровки

За осигурени в България работници, които са командировани в рамките на предоставяне на услуги в ЕС, осигурителните вноски се дължат върху доходите от трудова дейност, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. „Минимални ставки на заплащане” са определените от националното законодателство и/или от практиката на приемащата държава-членка. Информация относно наличие на минимални ставки на заплащане в другите държави-членки и техният размер се предоставя от ИА ГИТ.

За осигурени в България работници, командировани в рамките на предоставяне на услуги в държава от ЕС, в която не се прилагат минимални ставки на заплащане, осигуровките се дължат върху доходите от трудова дейност, но върху не по-малко от минималните осигурителни прагове по българското законодателство и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.

Ако не са изпълнени всички или част от петте задължителни изисквания за издаване на Удостоверение А1, НАП постановява отказ. Осигурителните вноски за командированите работници се внасят по законодателството на приемащата държава-членка (основно правило).

error: