Категория: удостоверение А1

Удостоверение А1 доказва в коя държава-членка на ЕС се плащат осигуровки за работа в чужбина. Този документ удостоверява приложимото осигурително законодателство. Формуляр А1 е напълно унифициран по отношение на формата документ, независимо от компетентната институция, която го издава и от езика, на който е попълнен.

Съдействие за издаване на А1

Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство е свързано с определяне на държавата-членка на ЕС, която е компетентна за осигуровките на лицето. Формуляр А1 че лицето се осигурява в България освобождава осигуреният и работодателя от задължения за осигуровки по законодателството на другите държави-членки, а чуждите институции са длъжни да се съобразяват с него. В България издаване на формуляр А1 че лицето се осигурява в България се извършва от НАП. Срокът за издаване на формуляр А1 за работа в чужбина е до 30 дни ако са налице изискванията.

Удостоверение А1 изисквания

Не във всички случаи при работа в чужбина (ЕС) възможно издаване на формуляр А1. Формуляр А1 за командировка в чужбина се издава от НАП ако са изпълнени 5 задължителни изисквания. При издаване на Удостоверение А1 за международни шофьори тези лица се разглеждат като работещи в различни държави-членки на ЕС.

валидност на удостоверение А1 19 юли

Съдът на ЕС препотвърди обвързващия ефект на удостоверение А1

Валидност на удостоверение А1

С решение от 11 Юли 2018 г., Съдът на Европейския съюз (СЕС) се произнесе относно белгийското осигурително законодателство, което предвижда възможността да се пренебрегне удостоверение А1 в случаи на злоупотреба и неговата съвместимост с правото на Европейския съюз (ЕС), касаещо координацията на системите за социална сигурност. Това решение е важно, защото е свързано с обвързващия ефект и валидност на удостоверение А1.

Фактите

Въпросното белгийско законодателство (в сила от 27 декември 2012 г.) съдържа текстове относно злоупотреби в случаите на командироване. И предвижда възможност за белгийските съдилища и компетентни институции едностранно да пренебрегнат удостоверения А1, издадени от друга държава-членка за командировани в Белгия работници, ако са установени нарушения на права. А впоследствие да подчинят лицата на белгийската система за социална сигурност.

След уведомление от Европейската комисия (ЕК) за несъвместимост с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламен (ЕО) № 987/2009 въпросното белгийско законодателство временно е суспендирано. А ЕК повдига въпроса пред СЕС.

Решението на СЕС

СЕС се позовава на своята съдебна практика относно валидността на удостоверение А1. И неговия обвързващ ефект за всички компетентни институции и съдилища. До евентуалното му оттегляне или обявяване за невалидно от издалата го държава-членка. Обвързващият ефект на удостоверение А1 се корени в основния принцип за само едно приложимо осигурително законодателство. В ролята на лоялното административно сътрудничество между институциите. И необходимостта от правна сигурност за заинтересованите страни.

Освен това, в случаи на съмнения относно достоверността на удостоверение А1 държавите-членки трябва да следват специфична процедура за диалог и помирение.

Лоялното административно сътрудничество се обзсмисля ако дадена държава-членка, прескачайки въпросната процедура, едностранно пренебрегне удостоверение А1. И подчини командированите работници на своята система за социална сигурност.

Изводът

Заключението на СЕС е, че разпоредбите от въпросното белгийско законодателство са несъвместими с правото на ЕС. И предвиденото в Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламен (ЕО) № 987/2009.

СЕС все пак напомня за друго свое решение (по дело C‑359/16 от 06 февруари 2018 г. ), в което отсъжда, че национален съд може да пренебрегне удостоверения А1 в случаи на явна  и доказана измама. Повече по темата може да прочете в друга публикация, специално посветена на решението на СЕС по това дело.

Десислава Стефанова, главен експерт в ЦУ на НАП

промени в Регламент 883 от 2004 26 юни

Предстоят промени в регламентите за координация на социалната сигурност

Очакват се промени в Регламент 883 от 2004 и Регламент 987 от 2009

Съветът на ЕС по заетост и социална политика е постигнал общ подход по регламентите за координация на системите за социална сигурност на дъдржавите-членки.

Става въпрос за предстоящи промени в Регламент 883 от 2004 и Регламент 987 от 2009. Част от тези промени са изключително важни. Тъй като пряко засягат правилата при определяне на приложимото осигурително законодателство и издаване на удостоверение А1.

Основните насоки, в които се може да се очакват промени в Регламент 883 от 2004 и Регламент 987 от 2009, са следните:

  • разширяване на забраната за заместване в случаите на командироване и по отношение на самостоятелно заетите лица;
  • изрично въвеждане на минимално изискуеми периоди на осигуряване в изпращащата държава-членка преди командироването в друга държава-членка;
  • изрично въвеждане на двумесечното правило между командированията;
  • въвеждане на правило за определяне на приложимото осигурително законодателство в случаи, при които лице работи на територията на една държава-членка и същевременно получава обезщетение за безработица от друга държава-членка;
  • прецизиране на текстовете, свързани с определяне на приложимото осигурително законодателство спрямо полетен и кабинен екипаж (пилоти, стюардеси, стюарди и т.н.);
  • въвеждане на конкретни критерии за определяне на седалище или място на дейност;
  • др.
Мотивите за промени в Регламент 883 от 2004 и Регламент 987 от 2009

Одобрените промени се аргументират с необходимостта правилата в тази област да станат по-ясни и справедливи. И да се подобри тяхната приложимост. Като по този начин да се допринесе за улесняване на свободното движение на хора в рамките на ЕС.

Съгласието по досието е било постигнато по време на заключителното заседание на Съвета под ръководството на Българското председателство.

Това осигурява възможност на предстоящото Австрийско председателство да започне преговори с Европейския парламент по досието. С оглед на постигането на окончателно споразумение по него.

Европейският комисар по заетостта, мобилността и социалните въпроси Мариан Тийсен е дала висока оценка на Българското председателство. По време на което беше постигнат значителен напредък и по редица важни законодателни и незаконодателни инициативи. Включително и по политически чувствителното предложение за промяна в Директивата за командироване на работници в ЕС.

По време на заседанието министрите на ЕС по заетост и социална политика са одобрили и доклад за напредъка по проекта на Регламент за създаване на Европейски орган по труда.

осигуровки върху дневни при командировка в ЕС 12 май

Дневните при командироване в ЕС като осигурителен доход

Осигуровки върху дневни при командировка в ЕС.

С темата осигуровки върху дневни при командировка в ЕС продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. № 96-00-281 от 22.11.2017 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Основната дейност на дружество в България е строителство и търговия в магазин за домашни потреби.

Предприятието има сключени договори за извършване на дейности на територията на държава-членка на ЕС – строителство и ремонт на кораби. За извършване на дейността се наемат работници в България и се сключват трудови договори. Лицата се командироват за период средно за 3 месеца, но и за по-дълъг период до 12 месеца. Разходите за командировка са за сметка на предприятието.

Поставеният към НАП въпрос е:

Признават ли се дневни в размер на 35 евро в двоен размер и дължат ли се осигуровки по реда на КСО ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е акцентирано, че Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност.”. 

Посочено е, също така, че На основание чл. 6а, ал. 1 от КСО, в редакцията след 30.12.2016 г., осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава ….”.

И в тази връзка „Осигурителният доход се определя по реда на чл. 6а, ал. 1 от КСО, когато спрямо работниците е определено за приложимо българското осигурително законодателство, което се определя съгласно Регламент (ЕО) 883/2004 и Регламент (ЕО) 987/2009 г.“.

Разяснено е, че Съгласно чл. 1, ал. 8, т. 1 от НЕВДПОВ не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху дневните пари при командировка до двукратния им размер, определен в нормативен акт …”.

За целите на отговора е акцентирано, че “в случаите на командироване или изпращане на работници и служители по смисъла на чл. 121, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ няма изрично регламентирано задължение  работодателят да изплаща дневни пари на командирования или изпратения работник или служител. Поради това, при уговаряне на допълнителни финансови средства за времето на командироването или изпращането (пари за изхранване, бонуси за командироване и др.) същите се вземат предвид при определяне на месечния осигурителен доход на лицата.”.

Изводът относно осигуровки върху дневни при командировка в ЕС

Направен е изводът, че От гледна точка на осигурителното законодателство въпросните средства представляват доходи от трудова дейност по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО (част от брутното трудово възнаграждение) и при липса на законово установен праг, под който не се внасят осигурителни вноски (двукратния размер, определен в нормативен акт), осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване следва да се начисляват и внасят върху техния пълен размер, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за осигурените лица.”.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

В този смисъл са и останалите отговори на НАП по темата, включително, но не само писмо с Изх. М-24-36-6 от 26.05.2017 г. на Централно управление на агенцията.

удостоверение а1 валидност 8 февр.

Важно решение на Съда на ЕС относно Удостоверение А1

Удостоверение А1 валидност.

Съвсем наскоро Съдът на Европейския съюз (СЕС) се произнесе с решение по преюдициално запитване от белгийския касационен съд (Hof van Cassatie). Става дума за решение по Дело C‑359/16 от 06 февруари 2018 г. Поставеният въпрос е относно обвързващия ефект на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство (Удостоверение А1 валидност).

Преюдициалното запитване от белгийския съд е във връзка с командировани от България работници.

А решението на СЕС променя донякъде досегашните разбирания за абсолютния обвързващ ефект на удостоверение А1 (Удостоверение А1 валидност). В този смисъл, решението е доста озадачаващо и оставя редица отворени въпроси.

Фактите

Белгийска служба проверява как е нает на работа персоналът на белгийско дружество, което извършва дейност в строителния сектор в Белгия.

Проверката установява, че белгийското дружество на практика не наема персонал. А възлага всички свои строителни обекти на подизпълнители — български предприятия, които командироват работници от България в Белгия.

Работниците притежават удостоверения A1, издадени от българската компетентна институция.

Разследването, проведено в България в рамките на съдебната поръчка установява, че тези български предприятия не извършват значителна дейност в България.

Въз основа на резултатите от това разследване белгийската служба изпраща до българската компетентна институция мотивирано искане за нова преценка. Или за оттегляне на удостоверенията A 1, издадени на командированите от България работници.

Българската компетентна институция отговаря. Предоставя обобщение на издадените удостоверения A1. В което посочва срока им на валидност. И уточнява, че към момента на издаване на тези удостоверения българските предприятия са изпълнили условията за командироване.

Според СЕС обаче в този отговор обаче не са взети предвид установените и доказани от белгийските органи факти. Логично възниква въпросът по какви критерии СЕС кредитира като достоверни представените от белгийска страна факти. Но игнорира напълно посоченото от българската компетентна институция.

Това, което буди много сериозно притеснение е, че апелативният белгийския съд (Hof van beroep Antwerpen) макар да констатира, че на всеки от командированите от България работници е било издадено удостоверение A 1 и че белгийските органи не са изчерпали процедурата, предвидена за оспорване на валидността на удостоверенията, все пак приема, че не е обвързан от тези обстоятелства, при положение че посочените удостоверения са получени чрез измама.

Самото запитване към СЕС

Тъй като има съмнения белгийския касационен съд решава да спре производството и да постави на СЕС преюдициален въпрос. Може ли удостоверението за приложимо осигурително законодателство да бъде обявено за недействително или да не бъде взето предвид (Удостоверение А1 валидност). Когато от фактическата обстановка може да се приеме, че удостоверението е получено или предявено с измама ?

Решението на СЕС
Удостоверение А1 валидност

СЕС отново акцентира, че основната цел на удостоверение А1 е да улесни свободното движение на работници. А в случая и свободното предоставяне на услуги.

Както и на принципа за само едно приложимо осигурително законодателство. В удостоверение А1 компетентната институция декларира, че за лицата остава приложима нейната система за социална сигурност. Респективно удостоверение А1 предполага, че системата на другата държава-членка не може да се прилага. Това означава, че компетентната институция на приемащата държава-членка е обвързана от отразеното в удостоверение А1 (Удостоверение А1 валидност). И не може да подчинява тези работници и на системата за социална сигурност на своята държава. Следователно удостоверение А1 поначало е задължително за компетентните институции на другите държави членки.

Лоялно сътрудничество

След това СЕС се спира и на принципа на лоялното сътрудничество. Който задължава издаващата институция да направи правилна преценка на фактите. И следователно да гарантира точността на информацията, съдържаща се във формуляр А1.

И посочва, че принципът на лоялното сътрудничество включва и принципа на взаимно доверие. Именно поради това, докато удостоверение А1 не бъде оттеглено или обявено за невалидно, институцията на другата държавата-членка трябва да се съобразява (Удостоверение А1 валидност). И не би могла да подчини работниците на своята система за социална сигурност. Но СЕС припомня, че от принципа на лоялното сътрудничество произтича, че всяка институция на държава членка е длъжна грижливо да прецени прилаганата от нея система за социална сигурност. А институциите на останалите държави-членки са в правото си да очакват, че институцията на съответната държава членка е изпълнила това свое задължение.

Ето защо институцията на държавата-членка, която е издала удостоверение А1, следва да прецени отново дали е имало основания за издаването му. И евентуално да го оттегли, когато другата институция изрази съмнение относно точността на фактите, въз основа на които е издадено. А поради това и на съдържащите се в него сведения.

Процедура

След това СЕС накратко разглежда стъпките, за да бъде спазена процедурата, която трябва да се следва за разрешаване на евентуалните спорове между институциите на съответните държави-членки относно валидността или достоверността на удостоверение А1. Включва повдигане на въпроса пред  Административната комисия за координация на системите за социална сигурност към Европейската комисия (ЕК). А ако тя не успее да отстрани различията в становищата – възможност за образуване на производство за установяване на неизпълнение на задължения съгласно член 259 ДФЕС. От решението на СЕС обаче не става ясно дали белгийските власти са предприели някои от тези действия. За да се мине по каналния ред на процедурата.

Измама / злоупотреба

Основните аргументи на СЕС, за да постанови своето решение са, че е недопустимо правните субекти да се позовават на нормите на правото на Съюза с цел измама или злоупотреба. Посочено е, че принципът за забрана на измамата и на злоупотребата с право представлява общ принцип на правото на Съюза. Който правните субекти са длъжни да спазват. А прилагането на правната уредба на Съюза не може да се разпростре така, че да обхване сделките, които се извършват с цел чрез измама или злоупотреба да се ползват предимства, предвидени в правото на Съюза. Тук разбира се няма как да не се съгласим с мотивите на СЕС.

Според СЕС в случая от една страна, обективният елемент се състои в това, че не са изпълнени условията, необходими за получаване удостоверение А1. А от друга страна, субективният елемент съответства на намерението на заинтересованите лица да заобиколят или да избегнат условията за издаване на това удостоверение. За да могат да получат свързаното с него предимство. Следователно получаването на удостоверение А1 чрез измама може да е резултат от умишлено действие. Като невярно представяне на действителното положение на командирования работник. Или на предприятието, което го командирова. Или от умишлено бездействие, като укриване на релевантна информация. С намерение да се избегнат задължителните условия за издаване на удостоверение А1.

В този контекст, СЕС акцентира, че когато институцията на държавата-членка, в която са командировани работниците, сезира издалата удостоверенията А1 институция с конкретни доказателства, които навеждат на мисълта, че тези удостоверения са получени чрез измама, съгласно принципа на лоялното сътрудничество втората институция следва да прецени отново, с оглед на тези доказателства, дали е имало основания за издаване на удостоверенията и евентуално да ги оттегли.

Конкретното решение на СЕС

С тези мотиви СЕС прави заключение, че ако институцията не извърши такава нова преценка в разумен срок, тези доказателства трябва да могат да бъдат изтъкнати в съдебно производство, за да се поиска от съда в държавата-членка, в която са командировани работниците, да не взема предвид въпросните удостоверения.

Неясно защо СЕС посочва много категорично, че от представените от белгийска страна данни е видно, че българските предприятията командировали работниците не извършват значителна дейност в България. И от това следва, че удостоверенията А1 са получени чрез измама. Като са били изтъкнати факти, които не отговарят на действителността. За да се избегнат условията, предвидени в правната уредба на Съюза за командироване на работници.

Според СЕС компетентната българска институция не е взела предвид тези данни. За да прецени отново дали е имало основания за издаване удостоверенията.

Решението на СЕС е, че в случай като този националният съд може да не вземе предвид съответните удостоверения А1 и трябва да реши дали лицата, заподозрени, че са използвали командировани работници, прибягвайки до получени чрез измама удостоверения, могат да бъдат подведени под отговорност съгласно приложимото национално право.

Кратък коментар

Това решение на СЕС е доста озадачаващо най-вече относно безусловния, поне досега, обвързващ ефект на удостоверение А1.

Ако националният съд на другата държава-членка (в случая Белгия) може да пренебрегне удостоверения А1, означава ли това, че компетентните институции на същата държава-членка са в правото си да претендират осигурителни вноски за лицата, работещи на нейна територия. И то при условие, че друга държава-членка (в случая България) вече е удостоверила като приложимо своето осигурително законодателство. Поне докато удостоверенията А1 не са оттеглени или обявени за невалидни.

Не води ли това до подкопаване на основополагащия принцип за само едно приложимо осигурително законодателствоКойто е от решаващо значение за свободното движение на гражданите на ЕС. А в случая и за свободата при предоставяне на услуги в рамките на Съюза.

Това решение на СЕС в значителна степен обезсмисля процедурата на диалог, която трябва да се следва от институциите на държавите-членки при разрешаване на евентуални спорове относно валидността на удостоверение А1. И безспорно накърнява доверието на институциите в Административната комисия за координация на системите за социална сигурност. Като основен и най-авторитетен арбитър в такива спорове чрез своя Борд за помирение (Conciliation Board).

Няма как да не си зададем въпроса дали Решението на СЕС щеше да е същото ако работниците бяха командировани в Белгия не от България. А от някоя “стара държава-членка”, например от Германия или Франция.

Дано това решение на СЕС, все пак, да не затвърди впечатлението, че основополагащите принципи на Съюза са много удобни за консумация по целесъобразност и в зависимост от случая.

Вижте цялото Решение на СЕС по дело C‑359/16.

издаване на удостоверение А1 24 ное.

Кога се издава удостоверение А1

Издаване на удостоверение А1

Издаване на удостоверение А1 е следствие от определяне на приложимото осигурително законодателство в ЕС.

В тези ситуации приложимото осигурително законодателство се определя по правилата на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (основен регламент).

А издаване на А1 се извършава  съгласно процедурата, въведена с  Регламент (ЕО) № 987/2009 (прилагащ регламент).

В процедурно отношение обаче не във всички случаи, когато се определя приложимо осигурително законодателство е предвидено издаване на удостоверение А1.

Кога е възможно издаване на удостоверение А1

Издаване на А1 е предвидено в следните хипотези от Дял II на основния регламент:

командировано заето лице – чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

командировано самостоятелно заето лице – чл. 12(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

– работещ на плавателен съд – чл. 11(4) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

– заето лице, работещо в две или повече държави – чл. 13(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

– самостоятелно заето лице, работещо в две или повече държави – чл. 13(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

– работещ като заето лице и като самостоятелно заето лице в различно държави – чл. 13(3) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

полетен или кабинен екипаж – чл. 11(5) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

– държавен служител – чл. 11(3)(б) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

изключение – чл. 16 от Регламент (ЕО) № 883/2004;

Ситуациите, при които е възможно издаване на А1 са изчерпателно изброени в раздел 3 от формуляра, който е озаглавен “Потвърждение на Вашия статут на заетост”.

Кога не се извършва издаване на удостоверение А1

По метода изключването можем да посочим основните случаи, за които не е предвидено издаване на А1. Става въпрос за следните хипотези от Дял II на основния регламент:

основното правило (lex loci laboris) – чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (в това отношение настъпиха някои съществени изменения – вижте повече в друга наша публикация);

– неактивни лица (тези, които нямат статут на заети или самостоятелно заети) – чл. 11(3)(д) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

– лица, които получават парични обезщетения (поради или вследствие на тяхната дейност като наето или самостоятелно заето лице) – чл. 11(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

Възприетият на ниво ЕС процедурен подход в определени хипотези да не се извършва издаване на А1 понякога създава несигурност и затруднения в практиката. Най вече при прилагане на основното правило – lex loci laboris. Защото при движение в ЕС е от изключително значение ясното дефиниране на приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност. В противен случай възникват доста въпроси, както по отношение плащането на осигуровки, така и във връзка с ползването на осигурителни права.

Към момента се обсъждат промени в регламентите, някои от които са свързани именно с издаване на удостоверение А1 в хипотезата на основното правило. Ако това стане факт, може би част от тези затруднения донякъде ще бъдат  преодолени.

удостоверение а1 за пилоти 22 окт.

Удостоверение А1 за полетен или кабинен екипаж

Издаване на Удостоверение А1 за пилоти, стюарди и стюардеси

Гражданин на друга държава-членка работи като пилот за авиокомпания, установена в ЕС. Дейността на пилота е свързана с редовна авиолиния между София и друга европейска столица. Поради тази причина лицето се премества да живее в България и наема жилище в София.

В коя държава-членка се плащат осигуровки за пилота ?

В такава ситуация издава ли се удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство ?

Приложимо осигурително законодателство за полетен и кабинен екипаж

Дейност като член на полетен или кабинен екипаж, се смята за дейност, извършвана в държавата членка, в която се намира основната база. Според определението за нея, съдържащо се в приложение III към Регламент (ЕИО) № 3922/91 (основание чл. 11(5) от Регламент (ЕО) № 883/2004). Става въпрос за персонал, изпълняващ пътнически или товарни въздухоплавателни услуги – пилоти, стюарди, стюардеси и т.н.

Това означава, че пилотът е подчинен на законодателството на държавата–членка, в която се намира основната база. Основна база е местоположението на член на екипажа, определено от оператора, където членът на екипажа обикновено започва и приключва дежурното си време. Или поредица от дежурства. И където, при обикновени условия, операторът не носи отговорност за настаняване на съответния член на екипажа.

Ако основната база на пилота се намира в България, лицето е подчинено на българското осигурително законодателство.

Основното следствие от определяне на приложимото осигурително законодателство е, че се определя една единствена държавата–членка, в която се дължат осигуровките. И от която лицето евентуално ползва осигурителни права.

Важно е да се подчертае, че националното осигурително законодателство на компетентната държава–членка се прилага в неговата цялост. С всички произтичащи задължения. Които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицето, деклариране на задължения за осигуровки и други, в зависимост от спецификата на въпросното осигурително законодателство.

Регистрация на пилота и работодателя (авиокомпанията) в България

Чуждата авиокомпания няма регистрация в България. Но работодателите, установени на територията на друга-държава, които по силата на регламента следва да изпълняват задължения по българското осигурително законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, изискват служебен номер от НАП (Искане за издаване на служебен номер на чуждестранно нефизическо лице).

Тъй като  е чужденец пилотът няма регистрация по българското законодателство. Ако по силата на националното законодателство на България чуждите граждани имат статут на задължени лица по смисъла на чл. 14 от ДОПК и не попадат в случаите по чл. 84, ал. 1 и 2 от кодекса, следва да им се издаде служебен номер от компетентната териториална дирекция на НАП на основание чл. 84, ал. 3 във връзка с чл. 80 от ДОПК.

Издаване на Удостоверение А1 за пилоти

По отношение на тези случаи не е предвидено задължение за работодателя или  наетото лице да уведомяват институция на държава-членка за наличието на такава ситуация.  Въпреки това, при поискване от работодателя и/или осигуреното лице и наличие на условията, компетентната институция издава удостоверение А1 за пилоти. Възможността за издаване изрично е предвидена като основание във формуляр А1 (т. 3.10. от раздел 3 на Удостоверение А1). Документът удостоверява приложимото осигурително законодателство за съответния период. Ако основаната база на пилота се намира в България, лицето и/или неговия работодател могат да изискат от НАП издаване на удостоверение А1 за пилоти. Документът доказва принадлежността на пилота към системата за социална сигурност на държавата-членка, чието законодателство е приложимо. Респективно, че за лицето не се дължат осигуровки по законодателството на други държави-членки.

Изложеното до тук се отнася и за всички останали лица, които работят като персонал на борда на самолета (стюарди, стюардеси и т.н.).

осигуряване в две държави членки 17 окт.

Осигуровки при работа в различни държави от ЕС

Допустимо ли е едновременно осигуряване в две държави членки

При координация на системите за социална сигурност в ЕС осигуряване в две държави членки е неприемлива ситуация. Това ще бъде илюстрирано чрез следния конкретен случай. Български гражданин работи на територията на Германия по трудов договор с тамошен работодател. Лицето работи и в България по граждански договор с българско предприятие възложител.

Къде се внасят осигуровки за лицето ?

Внасят ли се осигуровки в България и възможно ли е осигуряване в две държави членки ?

След присъединяването на България към ЕС, по отношение на българските граждани се прилагат регламентите за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Съюза.

Това са Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, чиито териториален обхват включва всички държави–членки на ЕС. В най-общия случай регламентите се прилагат към граждани на държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави–членки (основание чл. 2(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

Защо е неприемливо осигуряване в две държави членки

„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са осигурени само в една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004). Това е единствената държава, в която се дължат и внасят осигуровките и от която при необходимост лицето ползва осигурителни права. Чрез принципа за само едно приложимо осигурително законодателство на практика се елиминират възможностите за осигуряване в две държави членки.

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – чл. 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация. Или иначе казано пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват. В конкретния случай е налице трансгранична ситуация. Това е така, защото гражданин на държава-членка (България) полага труд на територията на друга държава-членка (Германия).

Основното правило при определяне на приложимото право е, че за лицата се внасят осигуровки по законодателството на държавата–членка, на чиято територия работят  (“lex loci laboris”).

Кое обаче е приложимото осигурително законодателство в случая

Лицата, които обичайно осъществяват дейност като заети и дейност като самостоятелно заети в различни държави-членки са подчинени на законодателството на държавата-членка, в която осъществяват дейността като заети лица (основание чл. 13(3) от Регламент (ЕО) № 883/2004). За дейността по трудов договор в Германия  лицето се третира като заето. А за работата по граждански договор в България се разглежда като самостоятелно заето лице.

Тъй като работи като заето в една държава-членка (Германия) и като самостоятелно заето в друга държава-членка (България), лицето е обхванато от осигурителното законодателство на държавата, в която осъществява дейността като заето – Германия.

Това означава, че институциите в България (НАП) нямат право да претендират осигуровки за лицето по българското законодателство за периода на паралелната трудовата активност в двете държави-членки.

В тази връзка обаче е добре да се има предвид, че работодателите (възложителите) са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава–членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава–членка (основание чл. 21(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009).

Социално осигуряване в Германия

На свой ред това означава, че за българският възложител хипотетично е възможно да възникнат задължения за осигуровки по законодателството на компетентната държава-членка (Германия), в зависимост от спецификата на националното законодателство на въпросната държава.

С други думи в конкретния случай изплащаното на лицето от българското дружество възнаграждение по граждански договор не касае по никакъв начин задълженията за осигурителни вноски по българското законодателство. Защото същото изобщо не се прилага спрямо лицето. Важното и същественото в случая е как законодателството на Германия третира тези правоотношения. И техните елементи по повод евентуалното възникване на задължение за осигуровки.

В тази насока е необходимо да се проучи за дейността по гражданския договор счита ли се изпълнителят за осигурено лице по немското законодателство. Ако да тогава как се третира дейността – като наето или самостоятелно заето лице се лице. Защото ако е дейност на самоосигуряващо се за българският възложител може изобщо да не възникнат задължения. Има ли максимален осигурителен доход в Германия. И дали евентуално лицето вече не е осигурено на максимума по немското законодателство по другия договор. При такава ситуация за българското дружество също може изобщо да не възникнат задължения и мн. др.

Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава–членка (в случая Германия) се прилага в неговата цялост. С всички произтичащи задължения. Които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицето, деклариране на задължения за осигуровки и други в зависимост от спецификата на това законодателство.

Процедурата за издаване на Удостоверение А1 за лице в такава ситуация е разгледана в друга наша публикация – вижте повече тук.

формуляр А1 за командировка в чужбина 9 окт.

Удостоверение А1 при договор между предприятията над 24 месеца

Формуляр А1 за командировка в чужбина при срок на договора между командироващото и приемащото предприятие по-голям от 2 години

Българско дружество извършва дейност както в България, така и на територията на друга държава-членка. Осъществява се в рамките на предоставяне на услуги в ЕС. Предприятието отговаря за задължителните условия за издаване на удостоверение А1 при командироване на работници в държава – членка на ЕС. Досега редовно е издаван от НАП формуляр А1 за командировка в чужбина. Командироващото българско предприятие и приемащото от другата държава-членка на ЕС имат волята да уредят бъдещото си взаимодействие с по-продължителен като срок договор за 3 години.

Възможно и редно ли е това да се отрази негативно върху издаването занапред на формуляр А1 за командировка в чужбина ?

Командироването на работници в друга държава-членка заради трансгранично предоставяне на услуги или изпращане по друг повод (обучения, водене на преговори, участие в мероприятия и т.н.) е може би най-разпространената форма на трудова мобилност в ЕС.

Следвайки основното правило (lex loci laboris) осигуровките за работниците би трябвало да се внасят по законодателството на приемащата държава-членка. Но това би довело до сериозни затруднения за всички заинтересовани страни (работодателят, работниците и компетентните институции).

Поради тази причина в регламентите на ЕС е предвидена възможност осигурителните вноски за командированите работници да продължат да се внасят по законодателството на изпращащата държава-членка. Целта е да се улесни свободното движение на работниците и друго фундаментално право – свободното предоставяне на услуги в ЕС.

Условия за издаване на удостоверение А1 при командироване на работници в държава – членка на ЕС

Тъй като представлява един вид изключение от основното правило, тази възможност се реализира само ако са изпълнени пет задължителни изисквания:

  • приложимост на националното законодателство на изпращащата държава-членка преди командироването на работника;
  • съществена дейност на работодателя в изпращащата държава–членка;
  • пряка връзка между работодателя и командирования работник;
  • забрана за заместване на друг командирования работник;
  • период на командироването до 24 месеца.

Тези задължителни условия за издаване на удостоверение А1 при командироване на работници в държава – членка на ЕС са въведени с чл. 12 от Регламент (EO) №883/2004.

Срок на договора между предприятията и формуляр А1 за командировка в чужбина

Разпоредбата изисква предвидената продължителност на работата  на командированите заети лица да не превишава 24 месеца. Но не поставя никакви задължителни условия относно период на договора между командироващото и приемащото предприятие.

Целта на чл. 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е да стимулира не само свободното движение на работници, но и свободата на предоставяне на услуги между предприятията в рамките на ЕС. Този основополагащ факт е упоменат и в утвърдения от Изпълнителния директор на НАП Наръчник по определяне на приложимото законодателство.

Обстоятелството, че срокът на договора между предприятията надвишава 2 години, само по себе си, не би могло да се разглежда като неизпълнение на задължителни условия за издаване на удостоверение А1 при командироване на работници в държава – членка на ЕС. Още повече ако предвидената продължителност работата на всяко едно от командированите лица не превишава 24 месеца. И ако всички останали задължителни изисквания за прилагане на чл. 12 от Регламент (EO) №883/2004 също са изпълнени.

В този смисъл установяването на дългосрочни договорни взаимоотношения (за периоди над 24 месеца) между български предприятия с контрагенти от други държави-членки, само по себе си, не би трябвало да представлява пречка за издаване на формуляр А1 за командировка в чужбина. Напротив по-скоро е предпоставка за упражняване на горепосочените две свободи. А и не бива да се забравя, че тези основни свободи са недвусмислено и категорично гарантирани с Договора за функциониране на ЕС и с европейските регламенти.

осигуряване на чужденец от ЕС 28 сеп.

Осигуряване на румънец, работещ в Румъния за българско дружество

Осигуряване на чужденец от ЕС, който работи в друга държава-членка за българско дружество

Спецификите относно осигуряване на чужденец от ЕС ще бъдат разгледани чрез следния конкретен случай. Установено в България дружество с ограничена отговорност (ООД) възнамерява да открие клон в Румъния. Дружеството ще наеме по трудов договор румънски гражданин, който ще работи само на територията на другата държава-членка на ЕС.

В коя държава се дължат осигурителни вноски за румънеца ?

Възможно ли е за българското дружество да възникнат задължения за осигурителни вноски по румънското законодателство ?

В конкретния случай са възможни две хипотези:

Трудов договор с клона на дружеството, в случай че клонът има качеството работодател

При първата хипотеза лицето е наето по трудово правоотношение от клона на българското дружество. Тогава румънски гражданин ще работи за румънски работодател. Иначе казано ще отсъства трансграничен елемент и няма да се налага определяне на приложимо осигурително законодателство. Ситуацията се урежда изцяло в съответствие с националното осигурително право на Румъния. Там се дължат осигуровките и при необходимост лицето ползва осигурителни права.

Трудов договор с дружеството

Втората възможност е румънецът да бъде нает по трудов договор от българското дружество. В този случай е налице трансгранична ситуация в рамките на ЕС. Това е така, защото гражданин на една държава-членка – Румъния ще полага труд за работодател от друга държава-членка – България.

В ЕС се прилагат правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки. Въведени са с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.

Основен принцип

Определяне на приложимото осигурително законодателство е един от основните принципи, въведени с тези регламенти. Изразява се в това, че при трансгранична ситуация в ЕС за лицата  може да има само една компетентна държава-членка. Това е единствената държава, в която се дължат и внасят осигуровките и от която при необходимост лицето ползва осигурителни права.

Чрез принципа за само едно приложимо осигурително законодателство на практика се елиминират възможностите за дублиране на осигурителни вноски или липса на осигуровки за лицата.  Определяне на приложимото осигурително законодателство представлява определяне на една единствена компетентна за осигуровките държава-членка. Респективно освобождаване от всякакви задължения за осигурителни вноски по законодателството на други държави-членки.

Основно правило при осигуряване на чужденец от ЕС

Основното правило е че за лицата се внасят осигуровки в държавата-членка, в която работят. Познато е още като lex loci laboris или законодателството по място на работа. В тези случаи няма задължение за работодателя/или осигуреното лице да уведомява институцията на която и да било държава-членка. И не е предвидена възможност за издаване на Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство.

Правилото се състои в това, че за лице, което в трансгранична ситуация работи само в една държава-членка се внасят осигурителни вноски същата тази държава. Иначе казано, в тази ситуация българското дружество трябва да осигурява лицето в Румъния и то изцяло в съответствие със законодателството на тази държава.

Националното осигурително законодателство на компетентната държава-членка се прилага в неговата цялост. Освен превеждане на осигуровки това може да предвижда задължителни регистрации, подаване на данни за осигурените лица, деклариране на задължения за осигурителни вноски и т.н.

Очевидно хипотезата, при която румънецът е нает не от клона, а директно от дружеството принципал може да породи доста административни усложнения за предприятието, в т.ч. евентуално регистрация като задължено лице в Румъния и други формалности.

Споразумение за изключение

В тази ситуация хипотетично съществува възможност румънецът да се осигурява в България въз основа на споразумение за изключение от правилата при определяне на приложимото осигурително законодателство. Тази тема е разгледана в друга наша публикация – за повече информация виж тук. Но в случая осигуряване на румънеца по българското законодателство едва ли е в интерес на самото осигурено лице, т.к. същото е по-трайно свързано с румънската система за социална сигурност.

Заключение

В обобщение на всичко изложено до тук, може би по-удачният вариант е лицето да встъпи в трудови правоотношения с клона (в случай, че клонът има качеството работодател), който така или иначе е ситуиран в Румъния и ще функционира съгласно установените там регулации.

error: