Дължат ли се социални осигуровки върху субсидиите на земеделците
Социални осигуровки за субсидии
Самоосигуряващ се за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка (основание чл. 5, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване).
Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица, в т.ч. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите, се дължат авансово и окончателно (основание чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО). С уточнението, че регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност (основание чл. 6, ал. 10 от КСО).
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, най-общо включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от КСО). А при формиране на годишния осигурителен доход за лицата, които определят окончателен размер на осигурителния доход, се взима предвид облагаемия доход от упражняване на съответната трудова дейност (основание чл. 6, ал. 9 от КСО).
Определянето на годишния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите е регламентирано в чл. 3, ал. 3, т. 1 и 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).
Въпросните разпоредби ясно, невдусмислено и категорично изключват от годишния осигурителен доход сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет.
Изводът относно социалните осигуровки за субсидии
Въпросните средства са подпомагане във връзка с изпълнение на определени национални мерки или реализиране на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, а не са доходи от трудова дейност.
Иначе казано сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет не са осигурителен доход по смисъла на КСО.
Това означава, че не се дължат социални осигуровки за субсидии на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите.
Освен че се обуславя от действащото осигурително законодателство, този извод се подкрепя и от досегашната официална практика на НАП:
– Становище на Изпълнителния директор на НАП с Изх.№ 20-00-328 от 22.12.2011 г.;
– Становище на Изпълнителния директор на НАП с Изх.№ № 20-00-62 от 20.03.2012 г.;
– утвърдения от Изпълнителния директор на НАП Наръчник по задължително социално и здравно осигуряване и гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя – 2018 г., ФИШ І.I.8.3;
– отговори на писмени запитвания, които са достъпни в системата Въпроси и отговори на интернет страницата на НАП.
Извън горепосоченото и в случай, че за част от годината лицето подлежи на осигуряване по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, въпросните средства подлежат на годишно изравняване по посочения във въпросната разпоредба ред, но само и единствено за целите на здравното осигуряване и то в качеството на лице по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
