Нова поредица: Резюме на отговорите на НАП за осигуровки
Отговори на НАП за осигуровки за септември 2017 г.
Настоящият материал дава началото на една нова поредица, в която ежемесечно ще бъдат резюмирани някои публикувани от НАП отговори на по-интересни въпроси, касаещи осигуровки и приложимо осигурително законодателство.
За улеснение информацията ще бъде представяна в резюме, съдържащо само най-важното – основните акценти, изводи и заключения от всеки отговор.
Започваме с няколко публикувани отговори на НАП за осигуровки за септември 2017 г.
Надяваме се тази инициатива да е полезна и да ви допадне.
Въпроси и отговори на НАП за осигуровки за септември 2017 г.
Материалът обхваща всички публикувани до днешна дата отговори на НАП за осигуровки за септември 2017 – общо 3 на брой.
Срокове за внасяне на осигуровки; формиране на здравноосигурителен статус
Отговор Изх. № 24-35-28 от 11.09.2017 г. на ЦУ на НАП
Поставени въпроси:
Въпрос 1: Възможно ли е регионален представител на НАП да разпореди дължимите задължителни осигурителни вноски да се внасят след 29-о число на месеца, когато Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) превежда одобрените суми на изпълнителите на медицинска помощ за извършената от тях дейност за предходния месец?
Резюме на отговора на НАП:
Разгледани са относимите към случая срокове за внасяне на осигуровки по КСО и ЗЗО (чл. 7, ал. 1, 2 и чл. 158 от кодекса и чл. чл. 40, ал. 1, б. „в“ от закона). Изразено е становище, че “не е в правомощията на длъжностно лице на НАП да разпорежда други срокове за внасяне на задължителните осигурителни вноски, тъй като същите са изрично регламентирани в съответните нормативни актове.”.
Въпрос 2: Във връзка с проверка на здравноосигурителния статус на физическите лица възможно ли е да има два сайта– един за цялото население и друг за оторизираните лица? Имат ли право здравните работници да използват втория сайт?
Резюме на отговора на НАП:
Посочено е как ЗЗО регламентира начина за формиране на здравноосигурителен статус.
Разгледано е взаимодествието между НАП и НЗОК при обмен на информация за здравно осигурените лица. Тази информация се публикува на:
– интернет страницата на НАП за проверка на здравноосигурителния статус на лицата и
– уеб-услуга (Web Services) за осъществяване на проверки за здравноосигурителния статус на лицата, достъпна от НЗОК и нейните договорни партньори.
Разяснено е, че “НЗОК и оторизираните лица ползват уеб услугата на НАП.”.
Въпрос 3: Счита ли се за здравноосигурено лице, което към датата на оказаната медицинска помощ е неосигурено, но на следващия ден внася дължимите здравноосигурителни вноски за периода, за който не е било осигурено?
Резюме на отговора на НАП:
Разгледан е редът за прекъсване и възстановяване на здравноосигурителни права по ЗЗО.
Изразено е следното становище: “в случай, че към датата на оказаната му медицинска помощ лицето е с прекъснати здравноосигурителни права, се прилага изречение второ на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО, т. е. следва да заплати оказаната медицинска помощ. От датата на внасяне на дължимите здравноосигурителни вноски за периодите, за които не е било осигурено, лицето ще възстанови здравноосигурителните си права, но сумите, платени за оказаната му медицинска помощ, не се възстановяват.”.
Здравно осигуряване на иракски гражданин
Отговор Изх. № М-94-А-241 от 05.09.2017 г. на ЦУ на НАП
Фактическа обстановка:
Българска фирма има намерение да сключи трудов договор с физическо лице, което е гражданин на Ирак. Чуждестранното физическо лице има издадено удостоверение от учебно заведение в РБългария, че е редовен студент. Също така има издадено разрешение за продължително пребиваване в РБългария.
Поставен въпрос:
Ако лицето, което е гражданин на Ирак сключи трудов договор с фирмата, възниква ли задължение същото лице да бъде здравно осигурено?
Резюме на отговора на НАП:
Разяснено е кои от чуждите граждани подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК във връзка с разрешеното пребиваване по Закона за чужденците в Република България.
В тази връзка е посочено, че “за чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО.”.
Направен е изводът, че “в конкретния случай иракският гражданин притежава разрешение за продължително пребиваване в РБългария и не попада в обхвата на задължително осигурените по ЗЗО лица.”.
Осигуряване на естонски гражданин в България
Отговор Изх. № 24-35-29 от 04.09.2017 г. на ЦУ на НАП
Фактическа обстановка:
“В съдружие със съпругата Ви от 26.08.2015 г. имате регистрирано търговско дружество в България – „…………“ ООД с ЕИК …………….. До настоящия момент дружеството не е извършвало дейност. Възнамерявате да започнете дейност и да се осигурявате в качеството си на управител на цитираното дружество. Дейността на дружеството ще бъде довършителни работи в строителството. В България пребивавате от 2016 г. До 11.02.2016 г. сте извършвал дейност и сте се осигурявал в Естония. Имате сключен брак със съпругата Ви ………….. от 18.10.2016 г. В България живеете под наем.”.
Поставен въпрос:
Имате ли право и задължение да се осигурявате (пенсионно и здравно) в България при започване на дейността на дружеството „………….“ ООД?
Резюме на отговора на НАП:
Разгледани са относимите разпоредби от Регламент (ЕО) № 883/2004 във връзка с определяне на приложимото осигурително законодателство.
Изразено е следното становище: “В конкретния случай, ако сте гражданин на държава-членка (Естония) и осъществявате дейност единствено на територията на България, за Вас е приложимо българското законодателство и подлежите на задължително социално и здравно осигуряване по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).”.
