Осигуровки за самоосигуряващ се пенсионер
Осигуряване на самоосигуряващ се пенсионер
С темата осигуряване на самоосигуряващ се пенсионер продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.
Фактите по случая са следните:
Самоосигуряващо се лице упражнява трудова дейност като едноличен търговец. Подало е в НОИ документи за пенсиониране, тъй като на 25.09.2018 г. придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ще продължи да упражнява трудова дейност, но не желае в бъдеще да се осигурява във фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Поставените към НАП въпроси са следните:
- От коя дата лицето може да спре осигуряването си – от датата, на която придобива право на пенсия, т.е. от 26.09.2018 г. или от датата, на която е издадено от НОИ решението за отпускане на пенсия?
- Следва ли лицето да подаде декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице- в какъв срок и какво да съдържа?
Отговорът на НАП относно този самоосигуряващ се пенсионер е с Изх. 3_1807/05.10.2018 г. на Дирекция ОДОП Велико Търново.
Резюме на отговора на НАП:
В самото начало на отговора е разгледано кои лица са самоосигуряващи се съгласно КСО. А така също обхвата на тяхното осигуряване и за кои периоди се смятат за осигурени.
Посочено е, също така, кога възниква задължението за осигуряване на тези лица. И случаите, при които е налице задължение за подаване на Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице. Става въпрос за образец Окд-5 съгласно НООСЛБГРЧМЛ.
Акцентирано е, че “Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.”. По отношение на конкретното лице е пояснено, че “правото му на пенсия все още не е обективирано в надлежен документ, издаден по законоустановения ред. До издаването на този документ е налице нормативно основание за задължително осигуряване по смисъла на КСО и НООСЛБГРЧМЛ.”.
Обосновката е, че “Разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО дава възможност осигуряването на самоосигуряващите се лица за времето, след като им е отпусната пенсия, да е тяхно право, но не и задължение, и като правен субект те могат да преценят дали ще упражнят предоставеното им от закона субективно право или ще се въздържат от упражняването на това право.”.
Изводът относно самоосигуряващ се пенсионер
Направен е изводът, че “В този случай, правото му като пенсионер да не се осигурява за ДОО е ex lege с настъпването на факта, без да са необходими някакви допълнителни действия от негова страна, освен задължението в последната, подадена декларация образец № 1 с данни за ДОО да се впише последния ден в осигуряване и да подава ежемесечно декларация образец № 1 с данни само за здравно осигуряване като лице, подлежащо задължително на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване. В хипотезата, когато самоосигуряващо се лице, което е придобило качеството пенсионер не желае да се осигурява за ДОО, за същото не възниква необходимост да подава допълнително декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (обр. Окд-5), за да удостовери факта, че е пенсионер и че не желае да се осигурява.”.
В допълнение е разяснено, че “Извън горното следва да се има предвид, че когато самоосигуряващото се лице, на което е отпусната пенсия, желае да се осигурява за фондовете на ДОО, на основание чл. 1, ал. 6 (изречение второ) от НООСЛБГРЧМЛ следва да подаде декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ (обр. Окд-5) в компетентната териториална дирекция. В този случай осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията. В същата се попълва тази част, в която е вписан текстът „Пенсионер съм и желая да се осигурявам“ като се посочва вида осигуряване и датата, от която лицето желае да се осигурява.”.
Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.