Административно споразумение по Спогодбата за социална сигурност с Тунис
Публикувано е Административното споразумение за прилагането на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Тунизийската република.
Споразумението е одобрено с Решение № 577 от 5 октомври 2017 г. на Министерския съвет.
Обнародвано е в Държавен вестник, брой 3 от 5 януари 2018 г.
Административното споразумението влиза в сила от датата на влизане в сила на спогодбата за социална сигурност между България и Тунис. Т.е. от 1 май 2017 г.
Административното споразумение е договорено на основание чл. 17 от спогодбата за социална сигурност с Тунис.
Чрез административното споразумение са определени компетентните институции и реда за прилагане на спогодбата за социална сигурност между България и Тунис.
По отношение на България НАП е посочена като компетентна институция за определяне на приложимото осигурително законодателство и издаване на съответното удостоверение (основание чл. 2(1)(d)(ii) от административното споразумение).
В удостоверението се посочва, че наетото или самостоятелно заетото лице остава подчинено на осигурителното законодателство на една от двете държави. Удостоверението за приложимо законодателство е доказателство, че тези лица са освободени от осигурителните задължения на другата страна. Но в степента, предвидена в материалния обхват на спогодбата.
В административното споразумение са договорени и конкретните случаи по спогодбата за социална сигурност между България и Тунис, при които се издава удостоверение за приложимото осигурително законодателство.
Основните от тях са:
Самостоятелно заето лице
– чл. 6, ал. 2 от спогодбата: Самостоятелно заето лице, което пребивава на територията на едната Договаряща страна и което работи на територията на другата Договаряща страна или на територията на двете Договарящи страни, по отношение на тази работа е подчинено само на законодателството на първата Договаряща страна.
В този случай удостоверението за приложимо законодателство се издава по искане на самостоятелно заетото лице.
Работа в двете държави
– чл. 6, ал. 3 от спогодбата: Лице, което е наето на територията на двете Договарящи страни или е самостоятелно заето на територията на едната Договаряща страна и наето на територията на другата Договаряща страна, е подчинено само на законодателството на Договарящата страна, на чиято територия пребивава.
При такава ситуация удостоверението за приложимо законодателство се издава по искане на наетото лице и/или неговия работодател. Или в зависимост от случая – от самостоятелно заетото лице.
Държавни служители
– чл. 6, ал. 4 от спогодбата: Държавните служители или лицата, третирани като такива съгласно законодателството на едната Договаряща страна, които са изпратени да работят на територията на другата Договаряща страна, са подчинени единствено на законодателството на първата Договаряща страна.
В тази хипотеза удостоверението за приложимо законодателство се издава по искане на наетото лице и/или неговия работодател.
Командировани работници
– чл. 7 от спогодбата: В случаите, когато едно лице, наето от работодател със седалище на територията на една от Договарящите страни, е изпратено от този работодател да работи от негово име на територията на другата Договаряща страна, единствено законодателството на първата Договаряща страна продължава да се прилага за периода на тази заетост, но за не повече от 24 календарни месеца, все едно че наетото лице все още работи на територията на първата Договаряща страна.
В тези случаи удостоверението за приложимо законодателство се издава по искане на наетото лице и/или неговия работодател.
Изключения
– чл. 10 от спогодбата: При общо искане на наетото лице и неговия работодател или при искане на самостоятелно заетото лице компетентните органи или институции на двете Договарящи страни могат, по силата на взаимно съгласие, да направят изключение от разпоредбите на членове от 6 до 9 на настоящата Спогодба.
В такива ситуации ако компетентната институция на страната, чието законодателство остава приложимо, няма възражения срещу съвместното искане на наетото лице и неговия работодател или самостоятелно заетото лице, същата следва да поиска в писмена форма съгласието на другата страна. Институцията на първата страна издава удостоверението за приложимо законодателство, при условие, че институцията на другата страна предостави писменото си съгласие.
– удостоверение се издава и в някои други ситуации по чл. 8 и чл. 9 от спогодбата.
По метода на изключването може да изведем основната ситуация, при която не е предвидено издаване на удостоверение за приложимо осигурително законодателство. А именно това е:
– чл. 6, ал. 1 от спогодбата: наето лице, което полага труд на територията на едната Договаряща страна, е подчинено на законодателството на тази Договаряща страна по отношение на този труд.
В административното споразумение за прилагане на спогодбата за социална сигурност с Тунис е предвидено компетентните институции да си изпращат взаимно копие от издадените удостоверения за приложимо осигурително законодателство (основание чл. 3(9) от административното споразумение).
Според сега действащата процедура исканията за издаване на удостоверения за приложимото осигурително законодателство по спогодбите от компетентността на НАП, се подават в Централно управление на агенцията. А самите удостоверения се издават от съответната компетентна териториална дирекция след становище на Изпълнителния директор на НАП или упълномощено от него лице.
