Категория: отговори от НАП

“Отговори от НАП” е поредица, в която се представят интересни и актуални въпроси. Свързани основно с осигуровки и издаване на удостоверение А1.

спиране издаване на удостоверение А1 11 фев.

Спиране на производство по издаване на удостоверение А1

Спиране издаване на удостоверение А1

Продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от Националната агенция за приходите (НАП) отговори на интересни въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 24-03-1074 от 10.02.2020 г. на Централно управление на агенцията.

Поставеният към НАП въпрос е относно наличието на основание за спиране на производство по издаване на удостоверение А1. И по-специално спиране издаване на удостоверение А1 поради образувано преюдициално дело през Съда на Европейския съюз.

Отговор на НАП:

В началото на отговора е посочено, че на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК административното производство може да бъде спряно при наличието на образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му – след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано. Пояснено е, че за да е налице основание за спиране на производството е необходимо другото производство, било то административно, наказателно или съдебно, да е от значение за изхода на настоящото производство. А така също, че смисълът на това условие е, че настоящото производство не може да бъде решено правилно и законосъобразно докато не приключи другото висящо производство, независимо дали последното е административно, наказателно или съдебно.

След това в отговора е отбелязано, че в конкретния случай е налице образувано преюдициално дело пред Съда на Европейския съюз, чието основание е отправено преюдициално запитване от Административен съд – . Добавено е, че целта на преюдициалното запитване е да осигури еднообразното тълкуване и прилагане на правото на ЕС на територията на всички държави членки и да попречи на различното прилагане на правото на Европейския съюз от държавите членки.

Изразеното от НАП становище е, че образуваното пред Съда на Европейския съюз дело би могло да бъде основание за спиране на административното производство по издаване на удостоверение А1. И е допълнено: следва, обаче да се има предвид, че съгласно чл. 34, ал. 3 от ДОПК преценката дали да бъде спряно производството се прави от органа, който го е възложил (пред, който се извършва), а при административно обжалване – от решаващия орган.

Целият отговор може да бъде намерен в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки при непълно работно време 5 дек.

Осигуровки при непълно работно време

Осигуровки при непълно работно време

С темата осигуровки при непълно работно време  продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. М-26-С-334 от 23.04.2020 г. на Централно управление на агенцията.

Фактите по случая са следните:

На основание чл. 138а, ал. 2 от КТ със заповед работодателят е въвел непълно работно време (4 ч.) в предприятието за работниците, които работят на пълно работно време (8 ч.).

Работодателят ще получава средства, като компенсации съгласно §6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП), с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието.

Поставените към НАП въпроси са следните:

– Как ще се зачита осигурителен стаж на работниците за периода, през който е въведено непълно работно време в предприятието?

– Как следва да се отразят часовете в т. 16 позиция 3 и 4 на декларация образец №1 по Наредба № Н-13 за въпросните лица?

Отговора на НАП:

Осигуровки при непълно работно време

В началото на отговора е посочено, че: Съгласно чл. 138а, ал. 2 от КТ  (в сила от 13.03.2020 г.) в предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.

Разяснено е, че:

Във връзка с разпоредбата от кодекса и §6 от ПЗР на ЗМДВИП работодателите, изпълнили определените условия могат да се възползват от правната възможност дадена с чл. 1, ал. 3 от Постановление № 55 от 30 март 2020 г. Според разпоредбата работодател, който на основание чл. 138а, ал. 2 от КТ, е установил непълно работно време в предприятието или в негово звено, може да получи суми като компенсации съгласно §6 от ПЗР на ЗМДВИП.

В тази връзка с отговора е подчертано, че:

В тези случаи работодателят изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение на лицата за съответния месец и заплаща дължимите осигурителни вноски. Добавено е, също така, че: Компенсацията в размер 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. се изплаща за лицата, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, като за работещи на непълно работно време сумата е пропорционална на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно.

По отношение на тази част от отговора е направено обобщението, че:

работникът получава пълния месечен размер на трудовото си възнаграждение (т.е. какъвто е за пълно работно време), въпреки че работи при непълно работно време и във връзка с извършената трудова дейност осигурителят дължи осигурителни вноски по реда на чл. 6 от КСО.

Зачитане на осигурителен стаж

По нататък в отговора на НАП е предоставена информация, че по отношение зачитането на осигурителен стаж при посочените условия, с оглед своята функционална компетентност от НОИ е изразено становище, съгласно което:

„…доколкото липсва изрична разпоредба, уреждаща зачитането на осигурителен стаж в хипотезата на установяване на непълно работно време за целия период на извънредно положение или за част от него, осигурителният стаж на лицата следва да се зачита по общите правила на чл. 9, ал. 1 от КСО и чл. 38, ал. 3, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС)“. В този смисъл е писмо изх. № Ц-1029-40-750#4 от 16.04.2020 г. на НОИ.

Декларация образец № 1

Предвид всичко това, по отношение попълването на декларация образец № 1, в отговора на НАП е разяснено следното: 

В тези случаи за периода на въведено от работодател непълно работно време осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време. Следователно, съгласно указанията за попълване на декларация образец № 1, полетата на т. 16 (Дни в осигуряване – общо) се попълват по следния начин:

  • В позиции 1 и 2 се попълва общият брой работни дни в осигуряване при непълно работно време;
  • В позиция 3 се попълва законоустановеното работно време за длъжността – 8 часа;
  • В позиция 4 се попълва установената от работодателя дневна продължителност на намаленото работно време – 4 часа.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки върху карти мултиспорт 10 окт.

Осигуровки върху средства за карти Мултиспорт

Осигуровки върху карти Мултиспорт

С темата осигуровки върху карти Мултиспорт продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 200086 от 20.03.2019 г. на Дирекция ОДОП София.

Фактите по случая са следните:

Основната дейност на дружеството е търговска. На служителите в дружеството са предоставени карти за спортна дейност – карти Мултиспорт. Финансирането на картите Мултиспорт е споделено между работодателя и служителя.

Поставеният към НАП въпрос е относно дължимите осигуровки върху карти Мултиспорт (върху частта за сметка на работодателя и върху частта за сметка на служителя)?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора са дадени общи разяснения относно осигурителния доход (чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и чл. 3, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДПОВ/).

Посочено е, че върху средствата за социални разходи, също се внасят осигурителни вноски (аргумент чл. 6, ал. 12 от КСО), освен когато са предвидени изключения от разпоредбата на чл. 6, ал. 12 от КСО, като законодателят конкретно е изброил случаите, в които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи (в чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ).

Акцентирано е, че Предоставянето на средства за спорт не са сред изрично изброените изключения на цитираната разпоредба.”.

Изводът

Направен е изводът, че по отношение на частта от стойността на картите „мултиспорт“, която  се заплаща от работодателя под формата на социална придобивка в натура, е приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 12 от КСО и върху тези суми се дължат осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване…...”.

И още: В случай, че частта от стойността на картите за спорт, която се заплаща от работодателя, не е за сметка на социалните разходи, тези суми се включват към месечните възнаграждения на лицата и върху тях се дължат осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване…”.

В заключение е направено уточнението, че “Частта от стойността на картите, която се удържа от възнагражденията  на служителите, не е осигурителен доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от  КСО и върху тези суми не се дължат осигурителни вноски.”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки върху застраховка 26 авг.

Осигуровки при договор за медицинска застраховка на работниците

Осигуровки върху застраховка

С темата осигуровки върху застраховка продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 96-00-111 от 31.05.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите са следните:

Дружество е сключило договор със застрахователно дружество за групова медицинска застраховка „Закрила“.

Поставеният към НАП въпрос е дължат ли се осигуровки върху застраховка от този тип ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора са дадени общи разяснения относно осигурителния доход (чл. 6, ал. 2 и 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и чл. 1, ал. 1 и 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДПОВ/), посочено е къде са изброени доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски (чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ) и е упоменато, че “Разходите за групова медицинска застраховка „Закрила“ не са изрично уредени в изключенията, предвидени в чл. 1, ал. 8 от наредбата.”.

Акцентирано е, че “В случай, че разходите за групова медицинска застраховка „Закрила“ не са за сметка на социалните разходи, същите са част от осигурителния доход на лицата, тъй като се считат за доход от трудова дейност и върху тях се дължат осигурителни вноски съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО.”.

Разяснено кои средства се третират като социални разходи за целите на осигуряването (чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда) и дължимостта на осигурителни вноски върху такива средства (чл. 6, ал. 12 от КСО и чл. 2, ал. 1 от НЕВДПОВ).

Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ

След това обаче е обърнато внимание на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ, според която осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за вноски за доброволно здравно осигуряване.

В тази връзка са дадени някои разяснения относно доброволното здравно осигуряване:

“Доброволното здравно осигуряване е регламентирано в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). На основание чл. 82, ал. 1 от закона, доброволното здравно осигуряване се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на глава четиридесета, раздел IV от Кодекса за застраховането (КЗ). Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗЗО, дейност по доброволно здравно осигуряване може да осъществяват застрахователните акционерни дружества, лицензирани по видовете застраховки по т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква “А” на приложение №1 към КЗ.

Застраховки по т. 1 и т. 2 от раздел ІІ, буква “А” на приложение №1 към КЗ са:

– злополука (включително трудова злополука и професионални заболявания);

– заболяване”.

Направена е връзка с конкретната фактическа обстановка по случая, като е посочено, че: “В приложената към запитването извадка от застрахователния договор за групова медицинска застраховка „Закрила“ от т. 3 е видно, че предмет на договора е покриване на разходи на застрахованите лица, произтичащи от заболяване или вследствие на злополука.”.

Изводът

Изведено е заключението, че: “доколкото сумите за доброволно здравно застраховане на работниците и служителите отговарят на изискванията на чл. 83, ал. 1 от ЗЗО и са предоставени за сметка на социалните разходи, върху тях не са дължими осигурителни вноски.”.

Кратък коментар

Споделяме така направения извод, като още през миналата година в специализирано издание изложихме съображения в същата посока относно принципното третиране на доброволното здравно осигуряване.

Това, което продължава да озадачава обаче е една особеност в самия текст на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ и по-специално уреденото освобождаване от осигурителни вноски, но само на тези от упоменатите в разпоредбата средства, които са за сметка на социалните разходи. А върху същите такива доходи от трудова дейност, които обаче не са за сметка на социалните разходи, стриктният прочит на разпоредбата предполага, че би следвало да се правят осигурителни вноски (когато са дадени например под формата на трудови възнаграждения в пари/натура).

Принципът за равнопоставеност на осигурените лица (чл. 3, т. 3 от КСО) е един от основополагащите при осъществяването на ДОО. Да не говорим, че от 01.01.2017 г. върху средствата за социални разходи по смисъла на КСО вече се дължат осигурителни вноски и за четирите фонда на ДОО, а не само за фонд „Пенсии“. 

В този ред на мисли едва ли е излишно евентуално преразглеждане адекватността на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ в тази част от текста на разпоредбата.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки върху доходи от хазарт 29 юли

Осигуровки върху доходи от хазартна дейност на ЕТ

Осигуровки върху доходи от хазарт

С темата осигуровки върху доходи от хазарт продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 202158 от 28.06.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите са следните:

Лице, което е едноличен търговец извършва хазартна дейност. Доходите на едноличния търговец от хазартна дейност подлежат на облагане с алтернативен данък по ЗКПО

Поставеният към НАП въпрос може да бъде резюмиран по следния начин:

Участват ли доходите на едноличен търговец от хазартна дейност, които подлежат на облагане с алтернативен данък по ЗКПО при формиране на годишния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е разгледан обхватът на осигуряване за едноличните търговци.

Упомената е връзката на осигуряването с полагането на труд и реда за провеждане осигуряването на тези лица.

Посочено е как се формира годишния осигурителен доход за едноличните търговци (на база облагаемият доход по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ).

Акцинтирано е, че “Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. Според ал. 2, точка 1 от същата разпоредба в облагаемия доход по ал. 1 не се включва счетоводният финансов резултат, формиран от дейности, които се облагат с алтернативни данъци по ЗКПО.

На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗКПО с алтернативен на корпоративния данък се облага дейността от организиране на посочените в този закон хазартни игри.”.

Изводът

Направен и изводът, че “доходите на едноличните търговци от хазартна дейност, които подлежат на облагане с алтернативен данък по чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗКПО, не се включват в облагаемия доход по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ и не участват при формиране на годишния осигурителен доход на едноличните търговци.”.

И изрично е посочено, че “В случаите, в които едноличните търговци извършват само хазартна дейност, окончателният месечен осигурителен доход е минималният месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година.”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуряване на чужденец пенсионер 28 юни

Осигуровки за гражданин и пенсионер на друга държава от ЕС, самоосигуряващ се в България

Осигуряване на чужденец пенсионер

С темата осигуряване на чужденец пенсионер продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 940023/22.02.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите:

През последните десет години осигуряването на Й.Т. се извършва в България. Той е с немско и полско гражданство, и упражнява трудова дейност на територията на страната като: самоосигуряващо се лице, изпълнител по договор за управление и контрол, и по трудов договор. От 2018 г. му е отпусната пенсия по немското законодателство. През 2019 г. ще упражнява дейност само като самоосигуряващо се лице на територията на България, като едноличен собственик на капитала на „Енерго….. –……“ ЕООД.”.

Поставеният към НАП въпрос е: Следва ли обстоятелството, че лицето е пенсионер в друга държава-членка на ЕС, да се използва като основание за самоосигряване като пенсионер в България?”.

Резюме на отговора на НАП:

Отговорът започва с разяснения относно правото на свободно движение на трудовоактивните лица в ЕС, реализирането му чрез правила за координация на системите за социална сигурност, целта на тези правила и как са въведени.

Разгледана е тяхната териториална приложимост и предпоставките  (наличие на трансгранична ситуация) за прилагането им. А така също, основния принцип при определяне на приложимото осигурително законодателство, както и основното следствие от това.

Упоменато е основното правило при определяне на приложимото осигурително законодателство (“lex loci laboris”).

Като в отговора е акцентирано “да се има предвид, че ако се извършва трудова дейност само на територията на една държава членка, формуляр А1 за определяне на приложимото законодателство не се издава.”. В това отношение обаче в отговора не са отчетени някои съществени изменения. И то още от миналата година, когато беше утвърден нов образец на удостоверение А1 и инструкции за неговото попълване. Това беше направено с препоръка на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност. А именно, Препоръка № А1 от от 18 октомври 2017 г. относно издаването на атестацията, посочена в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Въпросната препоръка беше обнародвана в Официалния вестник на Европейския съюз още на 29 май 2018 г.

Вижте повече в друга наша публикация специално по темата.

По нататък в отговора е разяснено, “че в случаите в които на европейски гражданин е отпусната пенсия по законодателството на държава-членка и той осъществява дейност като самостоятелно заето лице в друга държава-членка, за него ще се приложи законодателството по трудовата му заетост.”.

Специфики при осигуряване на чужденец пенсионер

Изразено е становще, че В КСО не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство и вида на получаваната пенсия.”.

Разяснено е, че Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване собствениците, упражняващи трудова дейност в търговските дружества, са задължително осигурени за инвалидност общо заболяване, за старост и за смърт. Когато на тези лица е отпусната пенсия, те се осигуряват по свое желание, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО.”. И също така, че В Закона за здравното осигуряване липсва изрична норма, както чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски лицата, които упражняват дейност като самоосигуряващи се, макар и да им е отпусната пенсия.”.

Изводът

Направен е изводът, че В конкретния случай, европейският гражданин, като собственик на капитала на търговското дружество и упражняващ трудова дейност в България, не е задължен да се осигурява социално предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, ако за него е приложимо българското осигурително законодателство съгласно регламентите за координация на системите за социална сигурност.”. Но, европейският гражданин, дължи здравноосигурителни вноски, както всички самоосигуряващи се лица, ако за него е приложимо българското осигурително законодателство.”.

Остава отворен обаче въпросът участва ли пенсията на чужденеца от другата държава-членка в поредността с оглед ограничаване здравноосигурителния доход на лицето до максималния месечен размер на осигурителния доход по българското законодателство, който е определен със ЗБДОО за съответната година.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

error: