Категория: отговори от НАП

“Отговори от НАП” е поредица, в която се представят интересни и актуални въпроси. Свързани основно с осигуровки и издаване на удостоверение А1.

осигуровки върху транспорт 3 май

Осигуровки върху транспорт

Осигуровки върху транспорт на работниците

Продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Въпросът е заведен с  вх. № 96-00-9 от 13.01.2022 г. в Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Дружество ще покрива разходите за транспорт на работниците от дома до работното място – чрез начисляване и изплащане на сума към основното трудово възнаграждение или посредством предоставянето на карти (ваучери) за зареждане от определена верига бензиностанции на личните им автомобили (леки, товарни), а доставчика издава на предприятието фактури за доставеното гориво. Работниците са от различни населени места.

Поставеният към НАП въпрос е относно дължимите осигуровки върху транспорт на работниците ? 

Резюме на отговора на НАП:

В началото е упоменато, че са възможни две хипотези, в зависимост от това дали извършените от дружеството разходи за транспорт на работниците са за сметка на социалните разходи:

Ако не са за сметка на социалните разходи

Направени са общи разяснения относно осигурителния доход и осигурителните вноски за целите на държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване.

Посочено е, че разпоредбите по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).

Подчертано е, че: “В чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ са изброени изчерпателно доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Поради направеното изчерпателно изброяване в разпоредбата, по аргумент на противното се приема, че когато определен доход не е изрично посочен в ал. 8, върху него се дължат осигурителни вноски по съответния ред, определен за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО.”.

Направен е изводът, че: “Извършените разходи в полза на работниците и служителите за пътуване от местоживеенето до местоработата и обратно, когато те се намират в различни населени места, не са включени в чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ като доходи, върху които не се начисляват и внасят осигурителни вноски.”. 

Ако са за сметка на социалните разходи

Разяснено е, че: В този случай приложение намират разпоредбите, които регламентират реда за внасяне на осигурителни вноски върху социалните разходи.”. Упоменати са съответните правни основания.

Посочени са хипотезите, при които е възможно средствата, предоставени за сметка на социалните разходи да бъдат освободени от осигурителни вноски – чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ.

Направен е следния извод: Предоставените от работодателя карти (ваучери) за зареждане с гориво на личните автомобили на работниците и/или изплатените суми към основното им възнаграждение с цел поемане на транспортните им разходи от местоживеенето  до местоработата не попадат в изключенията по чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ. Следователно, ако извършените от дружеството разходи за поемане на транспортните разходи от местоживеенето  до местоработата на работниците и служителите са за сметка на социалните разходи, са приложими разпоредбите на чл. 6, ал. 12 от КСО и чл. 2, ал. 1  от НЕВДПОВ, т.е. върху тях са дължими осигурителни вноски.”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки върху безплатна храна 28 апр.

Осигуровки върху безплатна храна

Осигуровки върху безплатна храна чрез кетъринг

Продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Въпросът е заведен с  вх. № 96-00-9 от 13.01.2022 г. в Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Предприятие ще осигурява храна чрез кетъринг на работното място в специално обособени за това помещения. Доставената чрез кетъринг храна ще се фактурира в края на всяка седмица.

Поставеният към НАП въпрос е относно дължимите осигуровки върху безплатна храна чрез кетъринг ?

Резюме на отговора на НАП:

В началото е упоменато, че са възможни две хипотези, в зависимост от това дали извършените от дружеството разходи за осигуряване на безплатна храна чрез кетъринг са за сметка на социалните разходи:

Ако не са за сметка на социалните разходи

Направени са общи разяснения относно осигурителния доход и осигурителните вноски за целите на държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване.

Посочено е, че разпоредбите по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).

Подчертано е, че: “В чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ са изброени изчерпателно доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Поради направеното изчерпателно изброяване в разпоредбата, по аргумент на противното се приема, че когато определен доход не е изрично посочен в ал. 8, върху него се дължат осигурителни вноски по съответния ред, определен за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО.”.

Направен е изводът, че: “Относно направените от дружеството разходи за осигуряване на храна чрез кетъринг на работното място няма да се дължат осигурителни вноски, само ако попадат в обхвата на чл. 1, ал. 8, т. 2 от НЕВДПОВ, т.е. представляват безплатната храна и/или добавките към храната, предоставени в натура по реда на чл. 285 от КТ на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда.”. 

Ако са за сметка на социалните разходи

Разяснено е, че: В този случай приложение намират разпоредбите, които регламентират реда за внасяне на осигурителни вноски върху социалните разходи.”. Упоменати са съответните правни основания.

Посочени са хипотезите, при които е възможно освобождаване от осигурителни вноски:

– чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ: средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях);

– чл. 2, ал. 3 от НЕВДПОВ: средствата, предоставени под формата на ваучери за храна при условията на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО.

Направен е следния извод: Доколкото е видно от запитването, организираното от дружеството хранене не попада в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ, предвид обстоятелството, че същото няма да извършва разходи за издръжка на работнически стол, както и за поевтиняване на храната в него, а ще предоставя храна в натура пряко на всеки работник или служител, независимо че заплащането ще се извършва срещу фактура на фирмата, предоставяща услугата. Следователно, ако извършените от дружеството разходи за осигуряване на храна чрез кетъринг на работното място са за сметка на социалните разходи, са приложими разпоредбите на чл. 6, ал. 12 от КСО и чл. 2, ал. 1  от НЕВДПОВ, т.е. върху тях са дължими осигурителни вноски.”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

спиране издаване на удостоверение А1 2 дек.

Спиране на производство по издаване на удостоверение А1

Спиране издаване на удостоверение А1

Продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от Националната агенция за приходите (НАП) отговори на интересни въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 24-03-1074 от 10.02.2020 г. на Централно управление на агенцията.

Поставеният към НАП въпрос е относно наличието на основание за спиране на производство по издаване на удостоверение А1. И по-специално спиране издаване на удостоверение А1 поради образувано преюдициално дело през Съда на Европейския съюз.

Отговор на НАП:

В началото на отговора е посочено, че на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК административното производство може да бъде спряно при наличието на образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му – след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано. Пояснено е, че за да е налице основание за спиране на производството е необходимо другото производство, било то административно, наказателно или съдебно, да е от значение за изхода на настоящото производство. А така също, че смисълът на това условие е, че настоящото производство не може да бъде решено правилно и законосъобразно докато не приключи другото висящо производство, независимо дали последното е административно, наказателно или съдебно.

След това в отговора е отбелязано, че в конкретния случай е налице образувано преюдициално дело пред Съда на Европейския съюз, чието основание е отправено преюдициално запитване от Административен съд – . Добавено е, че целта на преюдициалното запитване е да осигури еднообразното тълкуване и прилагане на правото на ЕС на територията на всички държави членки и да попречи на различното прилагане на правото на Европейския съюз от държавите членки.

Изразеното от НАП становище е, че образуваното пред Съда на Европейския съюз дело би могло да бъде основание за спиране на административното производство по издаване на удостоверение А1. И е допълнено: следва, обаче да се има предвид, че съгласно чл. 34, ал. 3 от ДОПК преценката дали да бъде спряно производството се прави от органа, който го е възложил (пред, който се извършва), а при административно обжалване – от решаващия орган.

Целият отговор може да бъде намерен в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки при непълно работно време 1 дек.

Осигуровки при непълно работно време

Осигуровки при непълно работно време

С темата осигуровки при непълно работно време  продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. М-26-С-334 от 23.04.2020 г. на Централно управление на агенцията.

Фактите по случая са следните:

На основание чл. 138а, ал. 2 от КТ със заповед работодателят е въвел непълно работно време (4 ч.) в предприятието за работниците, които работят на пълно работно време (8 ч.).

Работодателят ще получава средства, като компенсации съгласно §6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП), с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието.

Поставените към НАП въпроси са следните:

– Как ще се зачита осигурителен стаж на работниците за периода, през който е въведено непълно работно време в предприятието?

– Как следва да се отразят часовете в т. 16 позиция 3 и 4 на декларация образец №1 по Наредба № Н-13 за въпросните лица?

Отговора на НАП:

Осигуровки при непълно работно време

В началото на отговора е посочено, че: Съгласно чл. 138а, ал. 2 от КТ  (в сила от 13.03.2020 г.) в предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.

Разяснено е, че:

Във връзка с разпоредбата от кодекса и §6 от ПЗР на ЗМДВИП работодателите, изпълнили определените условия могат да се възползват от правната възможност дадена с чл. 1, ал. 3 от Постановление № 55 от 30 март 2020 г. Според разпоредбата работодател, който на основание чл. 138а, ал. 2 от КТ, е установил непълно работно време в предприятието или в негово звено, може да получи суми като компенсации съгласно §6 от ПЗР на ЗМДВИП.

В тази връзка с отговора е подчертано, че:

В тези случаи работодателят изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение на лицата за съответния месец и заплаща дължимите осигурителни вноски. Добавено е, също така, че: Компенсацията в размер 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. се изплаща за лицата, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, като за работещи на непълно работно време сумата е пропорционална на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно.

По отношение на тази част от отговора е направено обобщението, че:

работникът получава пълния месечен размер на трудовото си възнаграждение (т.е. какъвто е за пълно работно време), въпреки че работи при непълно работно време и във връзка с извършената трудова дейност осигурителят дължи осигурителни вноски по реда на чл. 6 от КСО.

Зачитане на осигурителен стаж

По нататък в отговора на НАП е предоставена информация, че по отношение зачитането на осигурителен стаж при посочените условия, с оглед своята функционална компетентност от НОИ е изразено становище, съгласно което:

„…доколкото липсва изрична разпоредба, уреждаща зачитането на осигурителен стаж в хипотезата на установяване на непълно работно време за целия период на извънредно положение или за част от него, осигурителният стаж на лицата следва да се зачита по общите правила на чл. 9, ал. 1 от КСО и чл. 38, ал. 3, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС)“. В този смисъл е писмо изх. № Ц-1029-40-750#4 от 16.04.2020 г. на НОИ.

Декларация образец № 1

Предвид всичко това, по отношение попълването на декларация образец № 1, в отговора на НАП е разяснено следното: 

В тези случаи за периода на въведено от работодател непълно работно време осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време. Следователно, съгласно указанията за попълване на декларация образец № 1, полетата на т. 16 (Дни в осигуряване – общо) се попълват по следния начин:

  • В позиции 1 и 2 се попълва общият брой работни дни в осигуряване при непълно работно време;
  • В позиция 3 се попълва законоустановеното работно време за длъжността – 8 часа;
  • В позиция 4 се попълва установената от работодателя дневна продължителност на намаленото работно време – 4 часа.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки върху карти мултиспорт 10 окт.

Осигуровки върху средства за карти Мултиспорт

Осигуровки върху карти Мултиспорт

С темата осигуровки върху карти Мултиспорт продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 200086 от 20.03.2019 г. на Дирекция ОДОП София.

Фактите по случая са следните:

Основната дейност на дружеството е търговска. На служителите в дружеството са предоставени карти за спортна дейност – карти Мултиспорт. Финансирането на картите Мултиспорт е споделено между работодателя и служителя.

Поставеният към НАП въпрос е относно дължимите осигуровки върху карти Мултиспорт (върху частта за сметка на работодателя и върху частта за сметка на служителя)?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора са дадени общи разяснения относно осигурителния доход (чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и чл. 3, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДПОВ/).

Посочено е, че върху средствата за социални разходи, също се внасят осигурителни вноски (аргумент чл. 6, ал. 12 от КСО), освен когато са предвидени изключения от разпоредбата на чл. 6, ал. 12 от КСО, като законодателят конкретно е изброил случаите, в които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи (в чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ).

Акцентирано е, че Предоставянето на средства за спорт не са сред изрично изброените изключения на цитираната разпоредба.”.

Изводът

Направен е изводът, че по отношение на частта от стойността на картите „мултиспорт“, която  се заплаща от работодателя под формата на социална придобивка в натура, е приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 12 от КСО и върху тези суми се дължат осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване…...”.

И още: В случай, че частта от стойността на картите за спорт, която се заплаща от работодателя, не е за сметка на социалните разходи, тези суми се включват към месечните възнаграждения на лицата и върху тях се дължат осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване…”.

В заключение е направено уточнението, че “Частта от стойността на картите, която се удържа от възнагражденията  на служителите, не е осигурителен доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от  КСО и върху тези суми не се дължат осигурителни вноски.”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки върху застраховка 26 авг.

Осигуровки при договор за медицинска застраховка на работниците

Осигуровки върху застраховка

С темата осигуровки върху застраховка продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 96-00-111 от 31.05.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите са следните:

Дружество е сключило договор със застрахователно дружество за групова медицинска застраховка „Закрила“.

Поставеният към НАП въпрос е дължат ли се осигуровки върху застраховка от този тип ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора са дадени общи разяснения относно осигурителния доход (чл. 6, ал. 2 и 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и чл. 1, ал. 1 и 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДПОВ/), посочено е къде са изброени доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски (чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ) и е упоменато, че “Разходите за групова медицинска застраховка „Закрила“ не са изрично уредени в изключенията, предвидени в чл. 1, ал. 8 от наредбата.”.

Акцентирано е, че “В случай, че разходите за групова медицинска застраховка „Закрила“ не са за сметка на социалните разходи, същите са част от осигурителния доход на лицата, тъй като се считат за доход от трудова дейност и върху тях се дължат осигурителни вноски съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО.”.

Разяснено кои средства се третират като социални разходи за целите на осигуряването (чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда) и дължимостта на осигурителни вноски върху такива средства (чл. 6, ал. 12 от КСО и чл. 2, ал. 1 от НЕВДПОВ).

Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ

След това обаче е обърнато внимание на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ, според която осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за вноски за доброволно здравно осигуряване.

В тази връзка са дадени някои разяснения относно доброволното здравно осигуряване:

“Доброволното здравно осигуряване е регламентирано в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). На основание чл. 82, ал. 1 от закона, доброволното здравно осигуряване се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на глава четиридесета, раздел IV от Кодекса за застраховането (КЗ). Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗЗО, дейност по доброволно здравно осигуряване може да осъществяват застрахователните акционерни дружества, лицензирани по видовете застраховки по т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква “А” на приложение №1 към КЗ.

Застраховки по т. 1 и т. 2 от раздел ІІ, буква “А” на приложение №1 към КЗ са:

– злополука (включително трудова злополука и професионални заболявания);

– заболяване”.

Направена е връзка с конкретната фактическа обстановка по случая, като е посочено, че: “В приложената към запитването извадка от застрахователния договор за групова медицинска застраховка „Закрила“ от т. 3 е видно, че предмет на договора е покриване на разходи на застрахованите лица, произтичащи от заболяване или вследствие на злополука.”.

Изводът

Изведено е заключението, че: “доколкото сумите за доброволно здравно застраховане на работниците и служителите отговарят на изискванията на чл. 83, ал. 1 от ЗЗО и са предоставени за сметка на социалните разходи, върху тях не са дължими осигурителни вноски.”.

Кратък коментар

Споделяме така направения извод, като още през миналата година в специализирано издание изложихме съображения в същата посока относно принципното третиране на доброволното здравно осигуряване.

Това, което продължава да озадачава обаче е една особеност в самия текст на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ и по-специално уреденото освобождаване от осигурителни вноски, но само на тези от упоменатите в разпоредбата средства, които са за сметка на социалните разходи. А върху същите такива доходи от трудова дейност, които обаче не са за сметка на социалните разходи, стриктният прочит на разпоредбата предполага, че би следвало да се правят осигурителни вноски (когато са дадени например под формата на трудови възнаграждения в пари/натура).

Принципът за равнопоставеност на осигурените лица (чл. 3, т. 3 от КСО) е един от основополагащите при осъществяването на ДОО. Да не говорим, че от 01.01.2017 г. върху средствата за социални разходи по смисъла на КСО вече се дължат осигурителни вноски и за четирите фонда на ДОО, а не само за фонд „Пенсии“. 

В този ред на мисли едва ли е излишно евентуално преразглеждане адекватността на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ в тази част от текста на разпоредбата.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

error: