Категория: спогодби

Административно споразумение по Спогодбата за социална сигурност с Тунис

Публикувано е Административното споразумение за прилагането на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Тунизийската република.

Споразумението е одобрено с Решение № 577 от 5 октомври 2017 г. на Министерския съвет.

Обнародвано е в Държавен вестник, брой 3 от 5 януари 2018 г.

Административното споразумението влиза в сила от датата на влизане в сила на спогодбата за социална сигурност между България и Тунис.  Т.е. от 1 май 2017 г.

Административното споразумение е договорено на основание чл. 17 от спогодбата за социална сигурност с Тунис.

Чрез административното споразумение са определени компетентните институции и реда за прилагане на спогодбата за социална сигурност между България и Тунис.

По отношение на България НАП е посочена като компетентна институция за определяне на приложимото осигурително законодателство и издаване на съответното удостоверение (основание чл. 2(1)(d)(ii) от административното споразумение).

В удостоверението се посочва, че наетото или самостоятелно заетото лице остава подчинено на осигурителното законодателство на една от двете държави. Удостоверението за приложимо законодателство е доказателство, че тези лица са освободени от осигурителните задължения на другата страна. Но в степента, предвидена в материалния обхват на спогодбата.

В административното споразумение са договорени и конкретните случаи по спогодбата за социална сигурност между България и Тунис, при които се издава удостоверение за приложимото осигурително законодателство.

Основните от тях са:

Самостоятелно заето лице

– чл. 6, ал. 2 от спогодбата: Самостоятелно заето лице, което пребивава на територията на едната Договаряща страна и което работи на територията на другата Договаряща страна или на територията на двете Договарящи страни, по отношение на тази работа е подчинено само на законодателството на първата Договаряща страна.

В този случай удостоверението за приложимо законодателство се издава по искане на самостоятелно заетото лице.

Работа в двете държави

– чл. 6, ал. 3 от спогодбата: Лице, което е наето на територията на двете Договарящи страни или е самостоятелно заето на територията на едната Договаряща страна и наето на територията на другата Договаряща страна, е подчинено само на законодателството на Договарящата страна, на чиято територия пребивава.

При такава ситуация удостоверението за приложимо законодателство се издава по искане на наетото лице и/или неговия работодател. Или в зависимост от случая – от самостоятелно заетото лице.

Държавни служители

– чл. 6, ал. 4 от спогодбата: Държавните служители или лицата, третирани като такива съгласно законодателството на едната Договаряща страна, които са изпратени да работят на територията на другата Договаряща страна, са подчинени единствено на законодателството на първата Договаряща страна.

В тази хипотеза удостоверението за приложимо законодателство се издава по искане на наетото лице и/или неговия работодател.

Командировани работници

– чл. 7 от спогодбата: В случаите, когато едно лице, наето от работодател със седалище на територията на една от Договарящите страни, е изпратено от този работодател да работи от негово име на територията на другата Договаряща страна, единствено законодателството на първата Договаряща страна продължава да се прилага за периода на тази заетост, но за не повече от 24 календарни месеца, все едно че наетото лице все още работи на територията на първата Договаряща страна. 

В тези случаи удостоверението за приложимо законодателство се издава по искане на наетото лице и/или неговия работодател.

Изключения

– чл. 10 от спогодбата: При общо искане на наетото лице и неговия работодател или при искане на самостоятелно заетото лице компетентните органи или институции на двете Договарящи страни могат, по силата на взаимно съгласие, да направят изключение от разпоредбите на членове от 6 до 9 на настоящата Спогодба.

В такива ситуации ако компетентната институция на страната, чието законодателство остава приложимо, няма възражения срещу съвместното искане на наетото лице и неговия работодател или самостоятелно заетото лице, същата следва да поиска в писмена форма съгласието на другата страна. Институцията на първата страна издава удостоверението за приложимо законодателство, при условие, че институцията на другата страна предостави писменото си съгласие.

– удостоверение се издава и в някои други ситуации по чл. 8 и чл. 9 от спогодбата.

По метода на изключването може да изведем основната ситуация, при която не е предвидено издаване на удостоверение за приложимо осигурително законодателство. А именно това е:

– чл. 6, ал. 1 от спогодбата: наето лице, което полага труд на територията на едната Договаряща страна, е подчинено на законодателството на тази Договаряща страна по отношение на този труд.

В административното споразумение за прилагане на спогодбата за социална сигурност с Тунис е предвидено компетентните институции да си изпращат взаимно копие от издадените удостоверения за приложимо осигурително законодателство (основание чл. 3(9) от административното споразумение).

Според сега действащата процедура исканията за издаване на удостоверения за приложимото осигурително законодателство по спогодбите от компетентността на НАП, се подават в Централно управление на агенцията. А самите удостоверения се издават от съответната компетентна териториална дирекция след становище на Изпълнителния директор на НАП или упълномощено от него лице.

Ратифицирана е Спогодба за социална сигурност с Мароко

Спогодба за социална сигурност с Мароко 

В сферата на социалната сигурност се прилагат над 10 международни договори по които Република България е страна. Отнасят се за държави извън ЕС. Отскоро е налице и спогодба за социална сигурност с Мароко.

Спогодбата за социална сигурност между Република България и Кралство Мароко е подписана на 21 септември 2016 г. в Рабат.

Одобрена е от парламента с приет на 07 септември 2017 г. закон,  който е обнародван в Държавен вестник брой 75 от 15.09.2017 г., предстои влизането на спогодбата в сила след изпълнение на всички процедури от мароканска страна.

Приложно поле на Спогодбата за социална сигурност между България и Мароко

Спогодбата урежда определяне на държавата, в която се плащат осигуровките и взаимно признаване на осигурителния стаж.

Къде се прилага тази спогодба за социална сигурност

Спогодбата се прилага в Република България и Кралство Мароко.

За какво се прилага въпросната спогодба за социална сигурност с Мароко

Спогодбата се прилага за законодателството, което е посочено в чл. 2 от нея.

По отношение на България сред уредените въпроси са:

1. парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство;
2. пенсии за осигурителен стаж и възраст и пенсии за инвалидност поради общо заболяване;
3. инвалидност поради трудова злополука и професионална болест;
4. наследствени  пенсии по горепосочените точки 2 и 3;
5. паричниобезщетения за безработица;
6. помощ при смърт;

Както и свързаните с тях вноски за държавното обществено осигуряване. В тази връзка може би е добре да се отбележи, че здравното осигуряване на попада в материалния обхват на спогодбата.

Що се касае до Мароко материалният обхват на спогодбата включва:

1. общата схема за социална сигурност в частния сектор;
2. схемата за граждански и военни пенсии;
3. колективната пенсионна схема;
4. схемата покриваща трудови злополуки.

Предвидено е спогодбата да се прилага и за всички нормативни актове, с които се изменя или допълва горепосоченото законодателството.

Това не се отнася за цялостни изменения на даден клон от социалната сигурност. Или по отношение на нов клон на социалната сигурност. В тези случаи спогодбата ще се прилага само ако договарящите страни изрично се споразумеят по този въпрос.

За кого се прилага настоящата спогодба за социална сигурност с Мароко

Спогодбата се прилага за осигурени лица по смисъла на това двустранно споразумение. Иначе казано за гражданин на всяка от договарящите страни, който е подчинен, или е бил подчинен на горепосоченото законодателство в една от двете договарящи страни.

Равнопоставеност

Спогодбата въвежда принцип за еднакво третиране. Състои се в това, че когато се прилага законодателството на една от двете страни, нейните граждани имат равни права и задължения с гражданите на другата стана.

В коя държава се внасят осигуровките

Приложимото осигурително законодателство се определя според разпоредбите на Част II от спогодбата (чл. 6 – чл. 9). Но при условие че е налице трансгранична ситуация. Т.е. движение по повод трудова активност между договарящите държави, извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на спогодбата).

Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на спогодбата.

Основно правило

Осигуровките за наетите и самостоятелно заетите лица се плащат по осигурителното законодателството на държавата, в която работят. Дори когато пребиваването на наетото лице или седалището на работодателя се намира на територията на другата Договаряща страна.

Държавни служители

Осигуровките за държавните служители и приравнените на тях лица се дължат по осигурителното законодателство на Договарящата страна, в чиято администрация са назначени тези лица.

Командировани работници

Осигуровките за лице, което е командировано от своя работодател на територията на другата държава продължават да се внасят по законодателството на изпращащата държава, ако са изпълнени следните изисквания:

– преди командироването лицето да е работило в изпращащата държава;

– изпратено е да извърши конкретна работа;

– остава наето от същия работодател;

– предвиденият срок на командировката не превишана 24 месеца.

В случай, че периода надвиши 24 месеца може да бъде удължен за още най-много толкова (24 месеца), но само със съгласието на другата (приемащата) държава.

Самостоятелно заети лица

Осигуровките за самостоятелно заето лице, което се премести да работи на територията на другата държава продължават да се внасят по законодателството на изпращащата държава,. Но ако са изпълнени следните изисквания:

– преди преместаването да е работило в изпращащата държава;

– работата в другата държава да е с временен характер;

– предвиденият срок да не превишава 12 месеца.

Международни шофьори

Осигуровките за тези лица, извършващи международен превоз на пътници или стоки се плащат по осигурителното законодателство на държавата, където се намира седалището на техния работодател. В случай, че международните шофьори работят в дъщерно предприятие или постоянно представителство, базирано в държава различна от локацията на седалището, те се осигуряват по законодателството на държавата, където се намира въпросното дъщерно предприятие или постоянно представителство. Ако обаче лицето работи предимно на територията на едната от двете държави в които пребивава, за него е приложимо осигурителното законодателство на  тази държава, дори ако предприятието, което го е наело няма нито клон, нито постоянно представителство на нейната територия.

Моряци

Прилага се правилото на държавата под флага. Осигуровките за членовете на екипажи, както и всички лица наети лица на борда на кораб плаващ под флага на една от договарящите страни, се внасят по осигурителното законодателство на тази договаряща страна.

Дипломатически и консулски представителства

Служителите на дипломатическите и консулски представителства, които са командировани на територията на другата страна, са обхванати от осигурителното  законодателство на командироващата държава. Това се отнася и за командирования частен обслужващ персонал на тези служители.

В случай, че служителите или обслужващия персонал не са командировани, за тях се прилага осигурителното законодателство на договарящата страна, в която се намира дипломатическото или консулско представителство. Ако обаче те са граждани на Договарящата страна, на която принадлежи въпросното представителство, могат в срок от три месеца от постъпването им на служба да изберат за тях да се прилага законодателството на тази Договаряща страна.

Изключения от приложимото осигурително законодателство

По искане на наетото лице съвместно с неговия работодател, компетентните органи на двете Договарящи страни или посочени от тях институции могат да се споразумеят за допускане на изключение от горепосочените правила.

Списък на всички двустранни спогодби за социално осигуряване и самите международни договори по които Република България е страна можете на откриете на интеренет страницата на НОИ на този адрес.