Етикет: здравни осигуровки

Здравни осигуровки

Здравни осигуровки в България се плащат въз основа на българско гражданство (здравни вноски).

Всички български граждани са задължително осигурени в НЗОК. Здравните осигуровки се внасят от работодателя, самоосигуряващото се лице или са за сметка на държавния бюджет (за деца до 18 г., пенсионери от ДОО, студенти до 26 г., лица с обезщетение за безработица или право на социално  подпомагане и др.). Безработните без право на обезщетение внасят здравни вноски за своя сметка.

Размерът на здравните осигуровки се определя ежегодно със ЗБНЗОК. Здравно осигурителният доход е определен в ЗЗО.

Когато са в чужбина българските граждани могат да се освободят от внасяне на здравни вноски в България при определени условия.

Някои чужди граждани също са задължително осигурени в НЗОК (разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в България).

Лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, здравно осигурителния доход, размера на здравните вноски, формирането на здравния статус и правото на здравна помощ са определени в ЗЗО.

здравни осигуровки 11 мар.

Здравни осигуровки

Здравни осигуровки

В Държавен вестник (ДВ), брой 18 от 04 март 2022 г. е обнародван Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. (ЗБНЗОК за 2022 г.)

С обнародвания в същия брой на ДВ Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. (ЗБДОО за 2022 г.) са въведени размерите на осигурителния доход, които касаят и здравното осигуряване за 2022 г.

Размер на здравната осигуровка

С чл. 2 от ЗБНЗОК за 2022 г. е определен размерът на задължителната здравноосигурителна вноска.

За 2022 г. здравната осигуровка се запазва в размер 8 на сто.

Не се променя и съотношението, в което се разпределя този размер между осигуряващия и здравноосигуреното лице (60:40).

Минимален здравноосигурителен доход
Минимални осигурителни прагове

Минималните осигурителни прагове за 2022 г. са въведени с Приложение № 1 към чл. 9, т. 1, б. “а” от ЗБДОО за 2022 г. (за периода от 1 януари до 31 март) и с Приложение № 1А към чл. 9, т. 2, б. “а” от ЗБДОО за 2022 г. (за периода от 1 април до 31 декември).

Здравни осигуровки за самоосигуряващи се

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се лица е определен по следния начин:

  • 650 лв. за периода от 1 януари до 31 март (чл. 9, т. 1, б. “б” от ЗБДОО за 2022 г.)
  • 710 лв. за периода от 1 април до 31 декември (чл. 9, т. 2, б. “б” от ЗБДОО за 2022 г.)

Това се отнася и за тяхното здравно осигуряване.

Здравни осигуровки за земеделски производители

Минималният осигурителен доход за земеделските производители е определен по следния начин:

  • 420 лв. за периода от 1 януари до 31 март (чл. 9, т. 1, б. “в” от ЗБДОО за 2022 г.)
  • 710 лв. за периода от 1 април до 31 декември (чл. 9, т. 2, б. “в” от ЗБДОО за 2022 г.)

Това се отнася и за тяхното здравно осигуряване.

Максимален здравноосигурителен доход

Максималният осигурителен доход за 2022 г. е както следва:

  • 3000 лв. за периода от 1 януари до 31 март (чл. 9, т. 1, б. “г” от ЗБДОО за 2022 г.)
  • 3400 лв. за периода от 1 април до 31 декември (чл. 9, т. 2, б. “г” от ЗБДОО за 2022 г.)

здравни осигуровки за безработни 8 мар.

Здравни осигуровки за безработни

Здравни осигуровки за безработни

Здравни осигуровки за безработни лица не се внасят за тези от тях, които получават парично обезщетение за безработица. Здравните вноски за лицата с право на парично обезщетение за безработица са за сметка на държавния бюджет. Основание за това е чл. 40, ал. 1, т. 8 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Лицата, които подлежат на задължително осигуряване към НЗОК, но не са здравно осигурени на някое от другите основания по ЗЗО (например трайно безработните без право на парично обезщетение за безработица), плащат здравни осигуровки за своя сметка и подават еднократно декларация. Това е определено е в чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Става въпрос за декларация образец № 7 по Наредба Н-13 от 17 декември 2019 г. във връзка с възникване на задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски на въпросното основание. В декларацията се посочва и избрания от лицето здравноосигурителен доход.

Размер на здравната осигуровка

Задължителната здравна осигуровка е в размер 8 на сто (чл. 2 от ЗБНЗОК за 2022 г.).

Здравни осигуровки за безработни лица се внасят върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и не по-голям от максималния осигурителен доход, като и двата са определени със ЗБДОО за 2022 г.

За месеците от април до декември вкл. на 2022 г. е увеличен от 650 лв. на 710 лв. размерът на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се по КСО лица. Определен е в такъв размер (710 лв.) с чл. 9, т. 2, б. “б” от ЗБДОО за 2022 г. А половината от този осигурителен доход се равнява на 355 лв. С други думи, за месеците от април до декември, вкл. на 2022 г. минималният здравноосигурителен доход за въпросните лица се увеличава с 30 лв. (от 325 лв. на 355 лв.).

Което обуславя повишение и на месечните здравни осигуровки за безработни, като дължимата сума е не по-малка от 28,40 лв. на месец (за 2021 г. и за първите три месеца на 2022 г. беше 26,00 лв. месечно).

Тази минимална месечна сума здравни осигуровки за безработни се определя като размерът на здравната осигуровка за годината се приложи към половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (т.е. 355*8% = 28,40 лв. здравна осигуровка).

Здравни осигуровки се плащат върху не повече от максималния месечен осигурителен доход. Максималният осигурителен доход за месеците от април до декември вкл. на 2022 г. е увеличен на 3400 лв. (основание чл. 9, т. 2, б. “г” от ЗБДОО за 2022 г.). Това се отнася и за здравното осигуряване.

Плащане на здравни осигуровки за безработни 

Плащането на здравни осигуровки за безработни се прави до 25-то число на следващия месец. Този срок е определен в в чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО и не се променя спрямо 2021 г. Например за април 2022 г. здравната осигуровка за тези лица се плаща до 25 май 2022 г.

Годишно изравняване

Безработните, които са се осигурявали сами здравно за 2021 г. би следвало да правят и годишно изравняване като плащат окончателни здравни вноски през 2022 г. Това се случва, когато доходите по данъчната декларация за 2021 г. надвишават осигурителния доход, върху който ежемесечно са внасяни здравни осигуровки за 2021 г. Става въпрос например за доходи от наем, авторски възнаграждения и др. Годишното изравняване за тези лица обичайно се извършва чрез Таблица 2, която е приложение към годишната данъчна декларация.

Окончателните здравни вноски се внасят в срока за подаване на данъчната декларация.

Месечните и окончателните здравни осигуровки се дължат и плащат чрез ЕГН (ЛНЧ или служебен номер издаден от НАП) по сметка на съответната териториална дирекция на НАП (по постоянен адрес) за събиране на приходите за НЗОК.

Неплащането на повече от 3 месечни здравни осигуровки за предходните 36 месеца лишава лицата от здравноосигурителни права (чл. 109, ал. 1 от ЗЗО). А здравният статус се възстановява, когато лицето внесе всички дължими здравни вноски през последните 5 години (чл. 109, ал. 2 от ЗЗО). Но сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват (чл. 109, ал. 3 от ЗЗО).

осигуровки върху застраховка 26 авг.

Осигуровки при договор за медицинска застраховка на работниците

Осигуровки върху застраховка

С темата осигуровки върху застраховка продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 96-00-111 от 31.05.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите са следните:

Дружество е сключило договор със застрахователно дружество за групова медицинска застраховка „Закрила“.

Поставеният към НАП въпрос е дължат ли се осигуровки върху застраховка от този тип ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора са дадени общи разяснения относно осигурителния доход (чл. 6, ал. 2 и 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и чл. 1, ал. 1 и 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДПОВ/), посочено е къде са изброени доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски (чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ) и е упоменато, че “Разходите за групова медицинска застраховка „Закрила“ не са изрично уредени в изключенията, предвидени в чл. 1, ал. 8 от наредбата.”.

Акцентирано е, че “В случай, че разходите за групова медицинска застраховка „Закрила“ не са за сметка на социалните разходи, същите са част от осигурителния доход на лицата, тъй като се считат за доход от трудова дейност и върху тях се дължат осигурителни вноски съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО.”.

Разяснено кои средства се третират като социални разходи за целите на осигуряването (чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда) и дължимостта на осигурителни вноски върху такива средства (чл. 6, ал. 12 от КСО и чл. 2, ал. 1 от НЕВДПОВ).

Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ

След това обаче е обърнато внимание на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ, според която осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за вноски за доброволно здравно осигуряване.

В тази връзка са дадени някои разяснения относно доброволното здравно осигуряване:

“Доброволното здравно осигуряване е регламентирано в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). На основание чл. 82, ал. 1 от закона, доброволното здравно осигуряване се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на глава четиридесета, раздел IV от Кодекса за застраховането (КЗ). Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗЗО, дейност по доброволно здравно осигуряване може да осъществяват застрахователните акционерни дружества, лицензирани по видовете застраховки по т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква “А” на приложение №1 към КЗ.

Застраховки по т. 1 и т. 2 от раздел ІІ, буква “А” на приложение №1 към КЗ са:

– злополука (включително трудова злополука и професионални заболявания);

– заболяване”.

Направена е връзка с конкретната фактическа обстановка по случая, като е посочено, че: “В приложената към запитването извадка от застрахователния договор за групова медицинска застраховка „Закрила“ от т. 3 е видно, че предмет на договора е покриване на разходи на застрахованите лица, произтичащи от заболяване или вследствие на злополука.”.

Изводът

Изведено е заключението, че: “доколкото сумите за доброволно здравно застраховане на работниците и служителите отговарят на изискванията на чл. 83, ал. 1 от ЗЗО и са предоставени за сметка на социалните разходи, върху тях не са дължими осигурителни вноски.”.

Кратък коментар

Споделяме така направения извод, като още през миналата година в специализирано издание изложихме съображения в същата посока относно принципното третиране на доброволното здравно осигуряване.

Това, което продължава да озадачава обаче е една особеност в самия текст на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ и по-специално уреденото освобождаване от осигурителни вноски, но само на тези от упоменатите в разпоредбата средства, които са за сметка на социалните разходи. А върху същите такива доходи от трудова дейност, които обаче не са за сметка на социалните разходи, стриктният прочит на разпоредбата предполага, че би следвало да се правят осигурителни вноски (когато са дадени например под формата на трудови възнаграждения в пари/натура).

Принципът за равнопоставеност на осигурените лица (чл. 3, т. 3 от КСО) е един от основополагащите при осъществяването на ДОО. Да не говорим, че от 01.01.2017 г. върху средствата за социални разходи по смисъла на КСО вече се дължат осигурителни вноски и за четирите фонда на ДОО, а не само за фонд „Пенсии“. 

В този ред на мисли едва ли е излишно евентуално преразглеждане адекватността на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ в тази част от текста на разпоредбата.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуряване на чужденец пенсионер 28 юни

Осигуровки за гражданин и пенсионер на друга държава от ЕС, самоосигуряващ се в България

Осигуряване на чужденец пенсионер

С темата осигуряване на чужденец пенсионер продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 940023/22.02.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите:

През последните десет години осигуряването на Й.Т. се извършва в България. Той е с немско и полско гражданство, и упражнява трудова дейност на територията на страната като: самоосигуряващо се лице, изпълнител по договор за управление и контрол, и по трудов договор. От 2018 г. му е отпусната пенсия по немското законодателство. През 2019 г. ще упражнява дейност само като самоосигуряващо се лице на територията на България, като едноличен собственик на капитала на „Енерго….. –……“ ЕООД.”.

Поставеният към НАП въпрос е: Следва ли обстоятелството, че лицето е пенсионер в друга държава-членка на ЕС, да се използва като основание за самоосигряване като пенсионер в България?”.

Резюме на отговора на НАП:

Отговорът започва с разяснения относно правото на свободно движение на трудовоактивните лица в ЕС, реализирането му чрез правила за координация на системите за социална сигурност, целта на тези правила и как са въведени.

Разгледана е тяхната териториална приложимост и предпоставките  (наличие на трансгранична ситуация) за прилагането им. А така също, основния принцип при определяне на приложимото осигурително законодателство, както и основното следствие от това.

Упоменато е основното правило при определяне на приложимото осигурително законодателство (“lex loci laboris”).

Като в отговора е акцентирано “да се има предвид, че ако се извършва трудова дейност само на територията на една държава членка, формуляр А1 за определяне на приложимото законодателство не се издава.”. В това отношение обаче в отговора не са отчетени някои съществени изменения. И то още от миналата година, когато беше утвърден нов образец на удостоверение А1 и инструкции за неговото попълване. Това беше направено с препоръка на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност. А именно, Препоръка № А1 от от 18 октомври 2017 г. относно издаването на атестацията, посочена в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Въпросната препоръка беше обнародвана в Официалния вестник на Европейския съюз още на 29 май 2018 г.

Вижте повече в друга наша публикация специално по темата.

По нататък в отговора е разяснено, “че в случаите в които на европейски гражданин е отпусната пенсия по законодателството на държава-членка и той осъществява дейност като самостоятелно заето лице в друга държава-членка, за него ще се приложи законодателството по трудовата му заетост.”.

Специфики при осигуряване на чужденец пенсионер

Изразено е становще, че В КСО не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство и вида на получаваната пенсия.”.

Разяснено е, че Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване собствениците, упражняващи трудова дейност в търговските дружества, са задължително осигурени за инвалидност общо заболяване, за старост и за смърт. Когато на тези лица е отпусната пенсия, те се осигуряват по свое желание, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО.”. И също така, че В Закона за здравното осигуряване липсва изрична норма, както чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски лицата, които упражняват дейност като самоосигуряващи се, макар и да им е отпусната пенсия.”.

Изводът

Направен е изводът, че В конкретния случай, европейският гражданин, като собственик на капитала на търговското дружество и упражняващ трудова дейност в България, не е задължен да се осигурява социално предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, ако за него е приложимо българското осигурително законодателство съгласно регламентите за координация на системите за социална сигурност.”. Но, европейският гражданин, дължи здравноосигурителни вноски, както всички самоосигуряващи се лица, ако за него е приложимо българското осигурително законодателство.”.

Остава отворен обаче въпросът участва ли пенсията на чужденеца от другата държава-членка в поредността с оглед ограничаване здравноосигурителния доход на лицето до максималния месечен размер на осигурителния доход по българското законодателство, който е определен със ЗБДОО за съответната година.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки върху авторски права 13 май

Осигуровки за дейност по създаване на изображения и авторски текстове

Осигуровки върху авторски права

С темата осигуровки върху авторски права продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 940021 от 05.02.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите са следните:

Физическо лице без регистрация в търговския регистър и регистър Булстат извършва дейност в областта на творчеството, изобразителното изкуство и графичния дизайн. Създава изображения и авторски текстове. Част от тях преотстъпва за ползване от американски компании, продаващи стоки и услуги чрез интернет. Те се възпроизвеждат от тях като щампи върху стоки /тениски, суитчъри и др./, а също и като оформление на корици и съдържание на печатни издания /тефтери, книги и др./. Преотстъпвайки произведенията лицето запазва авторските си права над тях. Не взема участие в процеса по възпроизвеждане, който изцяло се поема от американските компании. Няма сключен трудов договор и граждански договор, налично е само споразумение за преотстъпване на правото за използване на произведението срещу възнаграждение.

Поставените към НАП въпроси относно осигуровките могат да бъдат систематизирани по следния начин:

Има ли основание за определяне на дейността по отстъпване на право на използване на произведенията като трудова дейност?

Сумите под формата на авторски възнаграждения включват ли се в осигурителния доход?

Как се определят задълженията за задължително здравно осигуряване?

Резюме на отговора на НАП:

Още в началото на отговора е посочено, че: За дейността си по създаване на изображения и авторски текстове, попадате в категорията на лицата, извършващи дейност на свой риск и за своя сметка.”.

Разяснено е, че: “Упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове.”. Но и е упоменато също така, че: “В Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност”. За целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото.”.

Разгледано е кои лица са самоосигуряващи се по Кодекса за социално осигуряване. А така също обхвата и реда за провеждане на тяхното осигуряване.

Дефинирано е какво представлява осигурителен доход за целите на социалното осигуряване.

Осигуровки върху авторски права

По отношение дължимите осигуровки върху авторски права е акцентирано, че: Възнаграждения, получени срещу отстъпено право на ползване на произведения на науката, културата и изкуството (обекти на правна закрила по ЗАПСП, които се облагат по реда на чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗДДФЛ), възнаграждения от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, по договори за франчайз и факторинг и по други договори за предоставяне за ползване на права (които се облагат по реда на чл. 31, ал. 1, 2 и 3 от ЗДДФЛ), не представляват доход от трудова дейност и върху тях не се дължат задължителни осигурителни вноски.”.

Изводът

Изведено е заключението, че: “ще възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски, ако упражнявате трудова дейност на някое от основанията, посочени в чл. 4 и 4а от КСО (арг. от чл. 10, ал. 1 от КСО).”.

Поради тази причина е разгледана и хипотезата на здравно осигуряване по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване.

И изрично е направена уговорката, че: упражняването на трудова дейност от лицата по смисъла на чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

езок 7 авг.

Европейска здравноосигурителна карта

Какво представлява ЕЗОК.

ЕЗОК е безплатна карта, която в случай на нужда осигурява достъп до държавно медицинско обслужване при временен престой в друга държава-членка на Европейския съюз (ЕС). И то при същите условия като на здравноосигурените в същата държава-членка.

Какво НЕ покрива ЕЗОК

Европейската здравноосигурителна карта покрива само държавното медицинско обслужване, чието оказване е станало необходимо при престой в друга държава-членка. В този смисъл ЕЗОК не се отнася за частното зравно обслужване. Европейската здравноосигурителна карта не покрива и медицински разходи, ако пътувате с цел специално да получите (планирано) лечение. ЕЗОК не е пълна алтирнатива на застраховка при пътуване и не покрива разходи като обратен полет до държавата по произход или загубен/откраднат багаж и др. лични вещи.  Освен това е добре да се има предвид, че Европейската здравноосигурителна карта не гарантира безплатно медицинско обслужване. Това е така, защото здравноосигурителната система на всяка държава-членка е различна. Иначе казано услуги, които не се заплащат у дома, може да не са безплатни в другата държава-членка.

Повече от 200 млн. граждани на ЕС разполагат с ЕЗОК, което по данни на Европейската комисия е около 40 % от цялото осигурено население на Съюза. Лечебните заведения, които извършват държавно медицинско обслужване са длъжни да признават и приемат Европейската здравноосигурителна карта. При неправомерни случаи на отказ пациентите могат да се свържат със здравните власти на държавата, в която са на посещение. А при последвал отказ могат да се обърнат към здравните власти на собствената си държава. По отношение на България това е Националаната здравноосигурителна каса (НЗОК). Друга алтернатива е да се възползвате от системата за разрешаване на спорове в ЕС – СОЛВИТ.

Издаване на ЕЗОК

В България срокът за издаване на Европейска здравноосигурителна карта на лица с непрекъснати здравноосигурителни права е 15 календарни дни.

Заявлението за издаване на ЕЗОК може да бъде разпечатано от интернет страницата на НЗОК. Подава се лично или от упълномощено лице, като се представя задължително и лична карта. Указания за попълване на заявлението също са достъпни на интернет страницата на НЗОК. А самото заявление за издаване на Европейска здравноосигурителна карта можете да подадете на следните адреси.

Десислава Стефанова, главен експерт в ЦУ на НАП

error: