С темата осигуровки за граждани на Косово продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.
Отговорът на НАП е с Изх. № М-26-Л-70 от 13.06.2022 г. на Централно управление на агенцията.
Фактите по случая са следните:
Предстои назначаване на работници по трудов договор от Косово, с пребиваване в Република България за 12 месеца.
Поставеният към НАП въпрос е “Дължат ли се всички осигурителни вноски за горецитираните лица?”.
Резюме на отговора на НАП:
Социални осигуровки за граждани на Косово
В самото начало на отговора е посочено, че: “Към настоящия момент между Република България и Република Косово няма сключена спогодба в сферата на социалната сигурност. Това означава, че по отношение дължимостта на задължителни осигурителни вноски следва да се прилага българското осигурително законодателство в неговата цялост.”.
В тази връзка е пояснено, също така, че: “Правото на обществено осигуряване е обезпечено чрез системата на социалното осигуряване, създадена със законова уредба – Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Този нормативен акт не разграничава лицата в зависимост от тяхното гражданство и местоживеене, а от това дали те упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване – за един или повече осигурени социални рискове по българското законодателство. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване (ДОО). За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от КСО).”.
На тази база е направен следния извод:
“В случай че лицата извършват трудова дейност, те подлежат на задължително социално осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО – за всички осигурени социални рискове.“.
Като в допълнение е посочено, че: “Лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б (чл. 127, ал. 1 от КСО).”.
Здравни осигуровки за граждани на Косово
Изрично е упоменато, че: “За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице, то следва да е в обхвата на задължително осигурените по ЗЗО лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от същия закон. Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в закона.”.
Що се касае до чуждите граждани на (трети държави) изрично е акцентирано, че: “Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.”.
Предвид това е направен следния извод:
“При положение че посочените в запитването Ви лица нямат статут на постоянно или дългосрочно пребиваващи в България по смисъла на ЗЧРБ, те не подлежат на задължително здравно осигуряване в България.“.
Целият отговор може да бъде намерен в системата Въпроси и отговори на НАП.
