Етикет: осигуровки

Осигуровки

Осигуровки в България се плащат при извършване на трудова дейност (социално осигурителни вноски). Или въз основа на българско гражданство (здравни вноски).

Социални осигуровки

Полагането на труд е в основата за възникване на задължение за социално осигурителни вноски. Социалните осигуровки включват осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО. Осигуровките за ДОО покриват краткосрочни обезщетения (при болест, майчинство, безработица, трудова злополука, професионална болест и т.н.) и пенсии. Осигурителните вноски за ДЗПО в УПФ дават право на втора пенсия, която допълва държавната пенсия от ДОО, а осигурителните вноски в ППФ на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране за работилите при вредни условия на труд (първа и втора категория). Осигурените лица (работници, служители, договори за управление, изборни длъжности, самоосигуряващи се лица, граждански договори и др.), осигурителния доход, размера на осигурителните вноски периодите на осигуряване и придобиването на осигурителни права са определени в КСО.

Здравни осигуровки

Всички български граждани са задължително осигурени в НЗОК. Здравните осигуровки се внасят от работодателя, самоосигуряващото се лице или са за сметка на държавния бюджет (за деца до 18 г., пенсионери от ДОО, студенти до 26 г., лица с обезщетение за безработица или право на социално  подпомагане и др.). Безработните без право на обезщетение внасят здравни вноски за своя сметка.

Когато са в чужбина българските граждани могат да се освободят от внасяне на здравни вноски в България при определени условия.

Някои чужди граждани също са задължително осигурени в НЗОК (разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в България).

Лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, здравно осигурителния доход, размера на здравните вноски, формирането на здравния статус и правото на здравна помощ са определени в ЗЗО.

осигуровки за граждани на косово 12 окт.

Осигуровки за граждани на Косово

С темата осигуровки за граждани на Косово продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. № М-26-Л-70 от 13.06.2022 г. на Централно управление на агенцията.

Фактите по случая са следните:

Предстои назначаване на работници по трудов договор от Косово, с пребиваване в Република България за 12 месеца.

Поставеният към НАП въпрос е “Дължат ли се всички осигурителни вноски за горецитираните лица?”.

Резюме на отговора на НАП:

Социални осигуровки за граждани на Косово

В самото начало на отговора е посочено, че: Към настоящия момент между Република България и Република Косово няма сключена спогодба в сферата на социалната сигурност. Това означава, че по отношение дължимостта на задължителни осигурителни вноски следва да се прилага българското осигурително законодателство в неговата цялост.”. 

В тази връзка е пояснено, също така, че: “Правото на обществено осигуряване е обезпечено чрез системата на социалното осигуряване, създадена със законова уредба – Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Този нормативен акт не разграничава лицата в зависимост от тяхното гражданство и местоживеене, а от това дали те упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване – за един или повече осигурени социални рискове по българското законодателство. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване (ДОО). За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от КСО).”.

На тази база е направен следния извод:

“В случай че лицата извършват трудова дейност, те подлежат на задължително социално осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО – за всички осигурени социални рискове.“.

Като в допълнение е посочено, че: Лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б (чл. 127, ал. 1 от КСО).”.

Здравни осигуровки за граждани на Косово

Изрично е упоменато, че: За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице, то следва да е в обхвата на задължително осигурените по ЗЗО лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от същия закон. Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в закона.”.

Що се касае до чуждите граждани на (трети държави) изрично е акцентирано, че: Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.”.

Предвид това е направен следния извод:

“При положение че посочените в запитването Ви лица нямат статут на постоянно или дългосрочно пребиваващи в България по смисъла на ЗЧРБ, те не подлежат на задължително здравно осигуряване в България.“.

Целият отговор може да бъде намерен в системата Въпроси и отговори на НАП.

мрз 29 мар.

Минимална работна заплата

МРЗ

Както се очакваше минималната работна заплата (МРЗ) за месеците от април до декември, вкл. на 2022 г. е определена в размер на 710 лв.

Това е извършено с акт на Министерски съвет – Постановление № 37 от 24 март 2022 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната.

Постановлението е обнародвано в Държавен вестник, брой 25 от 29 март 2022 г.

Влиза в сила от 1 април 2022 г.

Определяне на МРЗ

Член единствен от постановлението гласи следното:

“(1) Определя от 1 април 2022 г. размер на минималната месечна работна заплата за страната 710 лв. и на минималната часова работна заплата 4,29 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.(2) Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец.”.

Освен за трудовото законодателство новият размер на МРЗ има връзка и с осигуровките.

Това е така, защото в посочени от КСО и ЗЗО случаи се препраща към определената МРЗ за страната.

Например при гражданските договори, ако лицето не е осигурено на друго основание през съответния месец, осигуровки по без трудовото правоотношение се плащат само ако полученото месечно възнаграждение е равно или надвишава една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността. В тази насока са разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО и чл. 4, ал. 1, т. 3, б. “а” от ЗЗО.

Или пък работниците и служителите, за които не е определен минимален осигурителен праг. Осигуровките за тях се плащат върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. Посочено е в чл. 6, ал. 3 от КСО.

Осигуровките за държавните служители и други лица по специални закони също се дължат върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. Основание за това е разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от КСО.

Именно поради това новият размер от 710 лв. на МРЗ не е без значение и за целите на осигуровките.

осигуровки 9 мар.

Социални осигуровки

Осигуровки

Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2022 г. е обнародван в Държавен вестник, брой 18 от 04 март 2022 г.

Осигурителен доход

Минимални осигурителни прагове

  • за периода от 1 януари до 31 март – въведени с Приложение № 1 към чл. 9, т. 1, б. “а” от ЗБДОО за 2022 г.
  • за периода от 1 април до 31 декември – въведени с Приложение № 1А към чл. 9, т. 2, б. “а” от ЗБДОО за 2022 г.

Минимален осигурителен доход за самоосигуряващи се лица

  • 650 лв. за периода от 1 януари до 31 март (чл. 9, т. 1, б. “б” от ЗБДОО за 2022 г.)
  • 710 лв. за периода от 1 април до 31 декември (чл. 9, т. 2, б. “б” от ЗБДОО за 2022 г.)

Минимален осигурителен доход за земеделски производители

  • 420 лв. за периода от 1 януари до 31 март (чл. 9, т. 1, б. “в” от ЗБДОО за 2022 г.)
  • 710 лв. за периода от 1 април до 31 декември (чл. 9, т. 2, б. “в” от ЗБДОО за 2022 г.)

Максимален осигурителен доход

  • 3000 лв. за периода от 1 януари до 31 март (чл. 9, т. 1, б. “г” от ЗБДОО за 2022 г.)
  • 3400 лв. за периода от 1 април до 31 декември (чл. 9, т. 2, б. “г” от ЗБДОО за 2022 г.)

Размери на осигуровки

Определени са размерите на осигурителната вноска за фонд “ТЗПБ” по групи основни икономически дейности за 2022 г.:

  • за периода от 1 януари до 31 март – с приложение № 2 към чл. 14 от ЗБДОО за 2022 г. 

  • за периода от 1 април до 31 декември – с приложение № 2А към чл. 14 от ЗБДОО за 2022 г.

За 2022 г. не се променя размерът и разпределението на осигурителните вноски за фонд “Пенсии”, фонд “ОЗМ” и фонд “Безработица” на държавното обществено осигуряване.

Вноски за фонд “ГВРС”

За 2022 г. не се внасят вноски за фонд “ГВРС”. Основание за това е разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗБДОО за 2022 г.

Друго

През 2022 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО се зачита времето на неплатения отпуск до 90 работни дни (на основание §8, ал. 2 от ПЗР към ЗБДОО за 2022 г.).

смяна на вида осигуряване за 2020 6 ян.

Смяна на вида осигуряване

Смяна на вида осигуряване на самоосигуряващите се лица

Самоосигуряващите се по лица по Кодекса за социално осигуряване задължително се осигуряват във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване (ДОО).

По свой избор тези лица могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство във фонд “Общо заболяване и майчинство” на ДОО.

Видът на осигуряването се определя в срок, който е установен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

Видът на осигуряването може да се променя в началото на всяка година – в срок, който също изрично е установен с НООСЛБГРЧМЛ.

При необходимост от разяснения във връзка с определяне и смяна на вида на осигуряване можете да се свържете чрез познатите канали за комуникация с Бойчев консултинг.

годишно изравняване 2019 5 ян.

Годишно изравняване на осигурителния доход

Годишно изравняване на осигуровки

Годишно изравняване на осигуровки от самоосигуряващите се лица, се прави на база данните, които са декларирани в справка към годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Справката, чрез която през 2022 г. ще се извършва годишното изравняване на осигурителния доход за 2021 г. е обнародвана в Държавен вестник. А именно – в неофициалния раздел на брой 111 от 31 декември 2021 г.

Става въпрос за Таблица 1 за годишното изравняване на социалните осигуровки за 2021 г. Както и за Таблица 2 за годишното изравняване на здравните осигуровки за същата година.

При необходимост от съдействие във връзка с попълване на двете таблици можете да се свържете чрез познатите канали за комуникация с Бойчев консултинг.

самоосигуряващо се лице 4 дек.
error: