Етикет: осигуровки

Търговско представителство като работодател и осигурител

Търговско представителство осигурител и работодател

С темата търговско представителство осигурител и работодател продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 9600110 от 25.01.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите:

Лица работят на територията на България по трудови правоотношения с международна компания. Страните (международната компания и лицата) са избрали трудовите правоотношения да се уреждат от (трудовото) законодателство на другата държава.

Международната компания има търговско представителство в България.

Поставените към НАП въпроси могат да бъдат систематизирани по следния начин:

Има ли търговското прдставителство задължение да подава данни по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за въпросните лица ?

Има ли международната компания задължение по Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. да регистрира трудовите договори с лицата в НАП ?

Резюме на отговора на НАП:

В началото са дадени разяснения относно същността на търговското представителство:

“На основание чл. 24, ал. 1 и 2 от Закона за насърчаване на инвестициите чуждестранни лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, които трябва да бъдат регистрирани в Българската търговско-промишлена палата. Представителствата не са юридически лица и не могат да извършват стопанска дейност.

Независимо, че не е нов правен субект, търговското представителство на чуждестранно лице подлежи на регистрация в Регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията на основание чл. 3, ал. 1, т. 4 от Закона за регистър БУЛСТАТ.”.

Разгледани са дефинициите за работодател по Кодекса на труда и осигурител по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Извод 1:

Направен е изводът, че тъй като “трудовите договори с наетите лица са сключени с международната компания (компания майка), а не с представителството, следва че представителството няма качеството на работодател/осигурител за тези лица, поради което няма задължение да подава данни по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г.”.

Изрично е направена уговорката, че въпросният отговор не касае „задължението на международната компания (компания майка) като работодател/осигурител на наети лица по трудови правоотношения, уредени по законодателството на друга държава, полагащи труда на територията на Република България.“.

След това е разяснено, че регистрацията на трудовите договори се извършва на основание чл. 62, ал. 3 от КТ и по Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. включва “основанието за сключването на трудовия договор съгласно Кодекса на труда.”.

Посочено е същото така, че “Предвид чл. 10, ал. 3 от Кодекса на труда, когато за трудови правоотношения с международен елемент, страните са избрали трудовото им правоотношение да се урежда от законодателството на друга държава, разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ е неотносима.”.

Извод 2:

Направен е изводът, че “за международната компания (компания майка), в качеството й на работодател/осигурител на наетите по трудови правоотношения лица, уредени по законодателството на друга държава, не възниква задължение по Наредба № 5 от 29 декември 2002 г.”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

Осигуровки за подаръчни ваучери

Осигуровки върху ваучери за подарък

С темата осигуровки върху ваучери за подарък продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 960020 от 18.02.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Дружество иска да раздаде на служителите си подаръчни ваучери на стойност 100.00 лв.

Поставеният към НАП въпрос е относно дължимите осигуровки върху ваучери за подарък?

Резюме на отговора на НАП:

В началото е разяснено, че “На основание чл. 6, ал. 2, изречение първо от Кодекса за социално осигуряване (КСО), доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.”.

Посочено е, че “В случай, че предоставените подаръчни ваучери не са за сметка на социалните разходи, същите са част от осигурителния доход на лицата, тъй като се считат за доход от трудова дейност и върху тях се дължат осигурителни вноски съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО.”.

Като, “За целите на осигуряването, за да бъдат разглеждани като социални разходи, средствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите (СБКО) следва да бъдат предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда.”. Но в тази връзка е акцентирано, че “В хипотезата, в която предоставените от дружеството подаръчни ваучери са за сметка на социалните разходи следва да имате предвид чл. 6, ал. 12 от КСО, съгласно който върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени съответно по реда на чл. 6, ал. 3, 5, 6 и 7 от кодекса.”.

Упоменати са, също така, случаите, в които върху социалните разходи не се дължат осигурителни вноски (на основание чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ).

Изводът относно осигуровки върху ваучери за подарък

Направен е изводът, “че в нормативната уредба, регламентираща дължимостта на осигурителни вноски липсва разпоредба, съгласно която върху получените от лицата, работещи по трудови правоотношения ваучери за подаръци да не се дължат осигурителни вноски, когато се изплащат от работодателя във връзка с трудовата им дейност (арг. от чл. 6, ал. 2 и 3 от КСО). А в случай, че предоставените ваучери са за сметка на социалните разходи, са приложими разпоредбите на чл. 6, ал. 12 от КСО и чл. 2 от НЕВДПОВ.”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

Промени в НЕВДПОВ относно учителите

Осигуровки за учители при транспорт или наем

Извършени са законодателни промени, свързани с дължимите осигуровки за учители върху възстановените им разходи за транспорт или наем.

В ДВ, брой 77 от 18 септември 2018 г. е обнародвано Постановление № 193 от 13 септември 2018 г.

С него е направено допълнение на Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).

С въпросното постановление на Министерски съвет е създадена нова т. 19 към ал. 8 на чл. 1 от НЕВДПОВ.

По този начин се освобождават от осигуровки стойността на възстановените разходи за транспорт на педагогическите специалисти от местоживеенето им до местоработата и обратно или за наем по месторабота по чл. 219, ал. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО).

Средства за транспорт или наем освободени от осигуровки за учители

Разпоредбата на ал. 5 от чл. 219 на ЗПУО регламентира, че педагогическите специалисти, които работят в населено място извън местоживеенето си, имат право на възстановяване на извършените от тях разходи за транспорт от местоживеенето им до местоработата и обратно или за наем по месторабота в размер, при условия и по ред, определени в наредба, издадена от министъра на образованието и науката съгласувано с министъра на финансите.

Става въпрос за Наредба № 1 от 16 януари 2017 г. за условията и реда за възстановяване на транспортните разходи или на разходите за наем на педагогическите специалисти в институциите в системата на предучилищното и училищното образование (Наредба № 1 от 16 януари 2017 г.).

Право на възстановяване на извършените разходи за транспорт или за наем по месторабота имат педагогическите специалисти по смисъла на чл. 211 от ЗПУО, работещи по трудово правоотношение в държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование, чиято месторабота е в населено място извън местоживеенето им (основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 16 януари 2017 г.).

При условията и по реда на въпросната наредба не се възстановяват разходи за вътрешноградски превоз. 

Основание за това е разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от нея.

А за един и същ период могат да бъдат възстановявани извършените разходи за транспорт или за наем по месторабота. Това изрично е предвидено в чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1 от 16 януари 2017 г.

До сега въпросните средства не бяха освободени от осигуровки.

А самата промяна, чрез която тези средства се освобождават от осигуровки, е в сила от 01 октомври 2018 г. Това е така, защото постановлението влиза в сила от първо число на месеца, следващ месеца на обнародването му в ДВ.

Десислава Стефанова, главен експерт в ЦУ на НАП

Промени в КТ и ЗЗО относно обучението на учениците чрез работа

Осигуровки на ученици в дуална форма на обучение

Извършени са законодателни промени, свързани с дължимите осигуровки за ученици в дуална форма на обучение.

В ДВ, брой 92 от 06 ноември 2018 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение (ЗИДЗПОО).

Промените са свързани с професионалното образование и професионалното обучение по пътя на обучение чрез работа (дуална система на обучение). Това обучение се извършва при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО) .

С този ЗИДЗПОО са направени изменения и допълнения в Кодекса на труда (КТ). Допълнен е, също така, Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Правоотношенията на учениците, обучаващи се чрез работа посредством дуалната система за обучение са трудови. Съобразено с тяхната възраст, трудовият договор с условие за обучение за такива ученици се сключва по реда на глава петнадесета, раздел I “Специална закрила на непълнолетните” от КТ.

Съгласно новата ал. 6 към чл. 230 от КТ, по време на обучението чрез работа учениците в дуалната система на обучение получават възнаграждение в размер: за ХІ клас – не по-малко от два пъти, а за ХІІ клас – не по-малко от три пъти максималния размер на месечната стипендия, определена по реда на чл. 171, ал. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Социални осигуровки на ученици в дуална форма на обучение

Предвид характера на правоотношението (трудово), категоризирането на учениците в дуална форма на обучение като осигурени лица за целите на социалното осигуряване и обхвата на самото осигуряване би следвало да са съобразени с предвиденото в КСО по отношение на работниците.

Здравни осигуровки на ученици в дуална форма на обучение

Що се касае до здравното осигуряване на ученици в дуална форма на обучение е предвидено здравни вноски и за сметка на държавния бюджет.

В тази връзка с въпросният ЗИДЗПОО е създадено второ изречение в т. 1 към ал. 3 на чл. 40 от ЗЗО. Въз основа на това допълнение към лицата, които се осигуряват здравно за сметка на държавния бюджет са добавени учениците, включени в обучение чрез работа (дуална система на обучение) за времето на обучението съгласно съответния учебен план, организирано при условията и по реда на ЗПОО, независимо от възникване на основание за осигуряване по реда на ал. 1 (от чл. 40 на ЗЗО).

Десислава Стефанова, главен експерт в ЦУ на НАП

Осигуровки при анулиран болничен

Осигуровки при анулиран болничен

С темата осигуровки при анулиран болничен продължаваме нашата поредица, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 3_543 от 13.03.2018 г. на Дирекция ОДОП Велико търново.

Фактите по случая са следните:

С писмо на РЗИ лице е уведомено, че е анулиран първичен болничен лист за проведено лечение.

Поради анулиране на болничния лист работодателят изисква от лицето да възстанови сумата в касата на предприятието.

Поставеният към НАП въпрос е относно дължимите осигуровки при анулиран болничен лист?

Резюме на отговора на НАП:

Разяснена е възможността работодателят да коригира  подадената декларация образец № 1 по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. Като подаде декларация с коректните данни и попълнен код за корекция, както и сроковете за това.

В отговора е посочено, че “На основание чл. 40, ал. 5 от КСО осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.”.

Акцентирано е, че “осигурителят не дължи възнаграждение за първите три работни дни от временната неработоспособност в случаите, когато болничният лист е отменен или анулиран от органите на медицинската експертиза – липсва правно основание и първичния оригинален документ, въз основа на който следва да се извърши плащането.”. Упоменато е същото така, че “След като анулирането на издадения болничен лист от компетентния орган е налице и е влязло в сила, първите три дни по болничния лист не следва да бъдат изплащани от осигурителя.

Изводът

Направено е заключението, че “внесените осигурителни вноски по недължимо възнаграждение следва да бъдат възстановени на работодателя от компетентната ТД на НАП по реда на чл. 128 и чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.”.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

Дневните при командироване в ЕС като осигурителен доход

Осигуровки върху дневни при командировка в ЕС.

С темата осигуровки върху дневни при командировка в ЕС продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. № 96-00-281 от 22.11.2017 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Основната дейност на дружество в България е строителство и търговия в магазин за домашни потреби.

Предприятието има сключени договори за извършване на дейности на територията на държава-членка на ЕС – строителство и ремонт на кораби. За извършване на дейността се наемат работници в България и се сключват трудови договори. Лицата се командироват за период средно за 3 месеца, но и за по-дълъг период до 12 месеца. Разходите за командировка са за сметка на предприятието.

Поставеният към НАП въпрос е:

Признават ли се дневни в размер на 35 евро в двоен размер и дължат ли се осигуровки по реда на КСО ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е акцентирано, че “Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност.”. 

Посочено е, също така, че “На основание чл. 6а, ал. 1 от КСО, в редакцията след 30.12.2016 г., осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава ….”.

И в тази връзка „Осигурителният доход се определя по реда на чл. 6а, ал. 1 от КСО, когато спрямо работниците е определено за приложимо българското осигурително законодателство, което се определя съгласно Регламент (ЕО) 883/2004 и Регламент (ЕО) 987/2009 г.“.

Разяснено е, че “Съгласно чл. 1, ал. 8, т. 1 от НЕВДПОВ не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху дневните пари при командировка до двукратния им размер, определен в нормативен акт …”.

За целите на отговора е акцентирано, че “в случаите на командироване или изпращане на работници и служители по смисъла на чл. 121, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ няма изрично регламентирано задължение  работодателят да изплаща дневни пари на командирования или изпратения работник или служител. Поради това, при уговаряне на допълнителни финансови средства за времето на командироването или изпращането (пари за изхранване, бонуси за командироване и др.) същите се вземат предвид при определяне на месечния осигурителен доход на лицата.”.

Изводът относно осигуровки върху дневни при командировка в ЕС

Направен е изводът, че “От гледна точка на осигурителното законодателство въпросните средства представляват доходи от трудова дейност по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО (част от брутното трудово възнаграждение) и при липса на законово установен праг, под който не се внасят осигурителни вноски (двукратния размер, определен в нормативен акт), осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване следва да се начисляват и внасят върху техния пълен размер, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за осигурените лица.”.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

В този смисъл са и останалите отговори на НАП по темата, включително, но не само писмо с Изх. М-24-36-6 от 26.05.2017 г. на Централно управление на агенцията.