Етикет: пенсионер самоосигуряващо се лице

Осигуровки за гражданин и пенсионер на друга държава от ЕС, самоосигуряващ се в България

Осигуряване на чужденец пенсионер

С темата осигуряване на чужденец пенсионер продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 940023/22.02.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите:

“През последните десет години осигуряването на Й.Т. се извършва в България. Той е с немско и полско гражданство, и упражнява трудова дейност на територията на страната като: самоосигуряващо се лице, изпълнител по договор за управление и контрол, и по трудов договор. От 2018 г. му е отпусната пенсия по немското законодателство. През 2019 г. ще упражнява дейност само като самоосигуряващо се лице на територията на България, като едноличен собственик на капитала на „Енерго….. –……“ ЕООД.”.

Поставеният към НАП въпрос е: “Следва ли обстоятелството, че лицето е пенсионер в друга държава-членка на ЕС, да се използва като основание за самоосигряване като пенсионер в България?”.

Резюме на отговора на НАП:

Отговорът започва с разяснения относно правото на свободно движение на трудовоактивните лица в ЕС, реализирането му чрез правила за координация на системите за социална сигурност, целта на тези правила и как са въведени.

Разгледана е тяхната териториална приложимост и предпоставките  (наличие на трансгранична ситуация) за прилагането им. А така също, основния принцип при определяне на приложимото осигурително законодателство, както и основното следствие от това.

Упоменато е основното правило при определяне на приложимото осигурително законодателство (“lex loci laboris”).

Като в отговора е акцентирано “да се има предвид, че ако се извършва трудова дейност само на територията на една държава членка, формуляр А1 за определяне на приложимото законодателство не се издава.”. В това отношение обаче в отговора не са отчетени някои съществени изменения. И то още от миналата година, когато беше утвърден нов образец на удостоверение А1 и инструкции за неговото попълване. Това беше направено с препоръка на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност. А именно, Препоръка № А1 от от 18 октомври 2017 г. относно издаването на атестацията, посочена в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Въпросната препоръка беше обнародвана в Официалния вестник на Европейския съюз още на 29 май 2018 г.

Вижте повече в друга наша публикация специално по темата.

По нататък в отговора е разяснено, “че в случаите в които на европейски гражданин е отпусната пенсия по законодателството на държава-членка и той осъществява дейност като самостоятелно заето лице в друга държава-членка, за него ще се приложи законодателството по трудовата му заетост.”.

Специфики при осигуряване на чужденец пенсионер

Изразено е становще, че “В КСО не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство и вида на получаваната пенсия.”.

Разяснено е, че “Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване собствениците, упражняващи трудова дейност в търговските дружества, са задължително осигурени за инвалидност общо заболяване, за старост и за смърт. Когато на тези лица е отпусната пенсия, те се осигуряват по свое желание, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО.”. И също така, че “В Закона за здравното осигуряване липсва изрична норма, както чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски лицата, които упражняват дейност като самоосигуряващи се, макар и да им е отпусната пенсия.”.

Изводът

Направен е изводът, че “В конкретния случай, европейският гражданин, като собственик на капитала на търговското дружество и упражняващ трудова дейност в България, не е задължен да се осигурява социално предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, ако за него е приложимо българското осигурително законодателство съгласно регламентите за координация на системите за социална сигурност.”. Но, “европейският гражданин, дължи здравноосигурителни вноски, както всички самоосигуряващи се лица, ако за него е приложимо българското осигурително законодателство.”.

Остава отворен обаче въпросът участва ли пенсията на чужденеца от другата държава-членка в поредността с оглед ограничаване здравноосигурителния доход на лицето до максималния месечен размер на осигурителния доход по българското законодателство, който е определен със ЗБДОО за съответната година.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

Осигуровки за самоосигуряващ се пенсионер

Осигуряване на самоосигуряващ се пенсионер

С темата осигуряване на самоосигуряващ се пенсионер продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Фактите по случая са следните:

Самоосигуряващо се лице упражнява трудова дейност като едноличен търговец. Подало е в НОИ документи за пенсиониране, тъй като на 25.09.2018 г. придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ще продължи да упражнява трудова дейност, но не желае в бъдеще да се осигурява във фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Поставените към НАП въпроси са следните:

1. От коя дата лицето може да спре осигуряването си – от датата, на която придобива право на пенсия, т.е. от 26.09.2018 г. или от датата, на която е издадено от НОИ решението за отпускане на пенсия?
2. Следва ли лицето да подаде декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице- в какъв срок и какво да съдържа?

Отговорът на НАП относно този самоосигуряващ се пенсионер е с Изх. 3_1807/05.10.2018 г. на Дирекция ОДОП Велико Търново.

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е разгледано кои лица са самоосигуряващи се съгласно КСО. А така също обхвата на тяхното осигуряване и за кои периоди се смятат за осигурени. 

Посочено е, също така, кога възниква задължението за осигуряване на тези лица. И случаите, при които е налице задължение за подаване на Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице. Става въпрос за образец Окд-5 съгласно НООСЛБГРЧМЛ.

Акцентирано е, че “Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.”. По отношение на конкретното лице е пояснено, че “правото му на пенсия все още не е обективирано в надлежен документ, издаден по законоустановения ред. До издаването на този документ е налице нормативно основание за задължително осигуряване по смисъла на КСО и НООСЛБГРЧМЛ.”. 

Обосновката е, че “Разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО дава възможност осигуряването на самоосигуряващите се лица за времето, след като им е отпусната пенсия, да е тяхно право, но не и задължение, и като правен субект те могат да преценят дали ще упражнят предоставеното им от закона субективно право или ще се въздържат от упражняването на това право.”. 

Изводът относно самоосигуряващ се пенсионер

Направен е изводът, че “В този случай, правото му като пенсионер да не се осигурява за ДОО е ex lege с настъпването на факта, без да са необходими някакви допълнителни действия от негова страна, освен задължението в последната, подадена декларация образец № 1 с данни за ДОО да се впише последния ден в осигуряване и да подава ежемесечно декларация образец № 1 с данни само за здравно осигуряване като лице, подлежащо задължително на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване. В хипотезата, когато самоосигуряващо се лице, което е придобило качеството пенсионер не желае да се осигурява за ДОО, за същото не възниква необходимост да подава допълнително декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (обр. Окд-5), за да удостовери факта, че е пенсионер и че не желае да се осигурява.”.

В допълнение е разяснено, че “Извън горното следва да се има предвид, че когато самоосигуряващото се лице, на което е отпусната пенсия, желае да се осигурява за фондовете на ДОО, на основание чл. 1, ал. 6 (изречение второ) от НООСЛБГРЧМЛ следва да подаде декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ (обр. Окд-5) в компетентната териториална дирекция. В този случай осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията. В същата се попълва тази част, в която е вписан текстът „Пенсионер съм и желая да се осигурявам“ като се посочва вида осигуряване и датата, от която лицето желае да се осигурява.”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

Здравно осигуряване на самоосигуряващ се пенсионер

Здравни осигуровки за пенсионери, които са самоосигуряващи се лица.

С темата здравни осигуровки за пенсионери, които са самоосигуряващи се лица продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 041925 от 07.02.2018 г. на Централно управление на агенцията.

Фактите по случая са следните:

Лице, пенсионер от държавното обществено осигуряване (ДОО) е собственик на фирми – ЕТ и ЕООД.

Поставеният към НАП въпрос е „защо лицето следва да внася здравноосигурителни вноски в качеството му на самоосигуряващо се лице, при условие, че е пенсионер от ДОО?“.

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е акцентирано, че “Правото на обществено осигуряване е неразривно свързано със задължителния характер на осигуряването. Задължителното осигуряване гарантира прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Република България (Конституцията), която определя право на гражданите на обществено осигуряване и социално подпомагане.”. 

В тази връзка е посочено, също така, че “Един от основните принципи на задължителното здравно осигуряване в Република България е задължително участие при набирането на вноските. Здравното осигуряване е определено като задължително по закон. Чрез този принцип се постига и гарантира осигурителна закрила на лицата.”.

Упоменато е и основанието от Закона за здравното осигуряване, на което лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително здравно осигуряване.

Разяснено е, че “доколкото в КСО е налице правна възможност по чл. 4, ал. 6 от същия лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, на които е отпусната пенсия, да се осигуряват по свое желание, то за целите на здравното осигуряване такава правна възможност в ЗЗО няма предвидена.”.

Разгледани са сборът и поредността на доходите за здравно осигуряване при ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход.

Изводът

Направен е изводът, че “На това основание пенсионерите, които са самоосигуряващи се лица, дължат здравноосигурителни вноски и за тази дейност, независимо от факта, че са пенсионери от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд.”.

За целите на отговора е акцентирано, че “В този смисъл е Решение № 7 от 27 юни 2017 г. по конституционно дело № 2 от 2017 г. (обн. ДВ. бр. 53 от 4 юли 2017 г.) във връзка с искане от Върховния административен съд за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на   чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, относно работещите пенсионери, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност.”.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.