Етикет: попълване на искане за издаване на удостоверение А1

Попълване на искане за издаване на удостоверение А1

Във връзка с попълване на искане за издаване на удостоверение А1 в практиката често се задава въпроса какъв е наборът от необходими документи. Отговорът не е еднозначен, защото няма утвърден задължителен списък. А и това зависи в значителна степен от спецификата на всяка конкретна ситуация.

Издаване на Удостоверение А1 на ниво ЕС е уредено с Регламент (ЕО) № 987/2009.

По отношение на България процедурата е детайлизирана с ДОПК. Издаване на Удостоверение А1 се извършва в рамките на административното обслужване по реда на Глава дванадесета от кодекса (основание чл. 88, ал. 2 от него).

Характерно за този процес е, че издаване на Удостоверение А1 се извършва по искане на заинтересованото лице (основание чл. 89, ал 1 от ДОПК). А към искането се прилагат и необходимите доказателства за наличие на основанията за издаване на удостоверението (основание чл. 89, ал 3 от ДОПК). Заинтересован може да бъде както осигурено лице, в т.ч. самоосигуряващ се, така и работодател/осигурител.

С други думи при кандидатстване за документа трябва да се подаде искане за издаване на удостоверение А1. Придружено, разбира се, с необходими документи за издаване на Удостоверение А1 доказващи изпълнени условия за издаване на удостоверение А1. Доказателствата са насочени към изпълнение на изискванията за прилагане на българското законодателство в сферата на социалната сигурност.

искане за издаване на удостоверение А1 3 юли

Нови образци при искане за издаване на удостоверение А1

Уведомление / искане за издаване на удостоверение А1

Въведен е напълно нов образец Окд 284. Чрез него се подава искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето или самостоятелно заето лице в една държава-членка. Става въпрос за случаи, при които в трансгранична за ЕС ситуация лицето работи (като заето или самостоятелно заето) на територията на само една държава-членка. Тази хипотеза на трудова активност е по-позната още като основното правило при определяне на приложимото осигурително законодателство. Или като lex loci labris – приложимост на осигурителното законодателство на държавата по трудовата активност на лицето.

За възможността за издаване на удостоверение А1 и в тези случаи предоставихме информация още на 05 април 2019 г. А именно в друга публикация специално по темата.

Новият образец Окд 284 е достъпен на интернет страницата на НАП.

На интернет страницата на агенцията са публикувани и актуализирани образци на досегашното уведомление / искане за издаване на Удостоверение А1.

Актуализирани образци:
  • образец Окд 236, чрез което се извършва уведомление по чл. 15 от Регламент (ЕО) № 987/2009 и искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице. Подава се в хипотезата на командировано заето лице, държавен служител, лице заето на борда на морски плавателен съд. Вече е обхваната и хипотезата на член на полетен или кабинен екипаж.
  • образец Окд 237, чрез което се извършва уведомление по чл. 16(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009 и искане за удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице на територията на две или повече държави-членки. Подава се в хипотезата на лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице в две или повече държави-членки.
  • образец Окд 238, чрез което се извършва уведомление по чл. 15 от Регламент (ЕО) № 987/2009 и искане за удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за самостоятелно заето лице. Подава се в хипотезата на лице извършващо дейност като самостоятелно заето, което отива да осъществява подобна дейност в друга държава-членка. Или самостоятелно заето лице на борда на морски плавателен съд.
  • образец Окд 239, чрез което се извършва уведомление по чл. 16(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009 и искане за удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за самостоятелно заето лице на територията на две или повече държави–членки. Подава се в хипотезата на лице, което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в две или повече държави-членки.
  • образец Окд 240, чрез което се извършва уведомление по чл. 16(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009 и искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице и самостоятелно заето лице в различни държави-членки. Подава се в хипотезата на лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице и дейност като самостоятелно заето лице в различни държави-членки.

Актуализираните образци се използват от 01.07.2019 г.

На интернет страницата на НАП е публикувана, също така, Допълнителна информация за формуляр А1 и неговото използване.

удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство 8 апр.

Удостоверение А1 за приложимото законодателство

Определяне на компетентната за осигуровките държава-членка на ЕС и Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство

Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство е свързано с определяне на държавата-членка на ЕС, която е компетентна за осигуровките на лицето.

Определяне на приложимо осигурително законодателство при работа в ЕС

Всяка национална система за социална сигурност регулира събития само в рамките на отделната държава.

При движение между различни държави-членки на ЕС това може да доведе до липса на осигуровки. А така също до дублиране на осигурителни вноски за лицата. В резултат на което да се възпрепятства упражняване на едно от фундаменталните права в ЕС – свободното движение на хора.

Поради тази причина в ЕС се прилагат правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки. Въведени са с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.

Тези регламенти се прилагат на територията на всички държави-членки на ЕС. Понастоящем държави-членки на ЕС са: Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Чехия и Швеция. Регламентите се прилагат също така в държавите от Европейското икономическо пространство – Норвегия, Исландия, Лихтенщайн, както и в Конфедерация Швейцария.

Регламентите се прилагат основно за граждани на ЕС, както и на Конфедерация Швейцария, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн. При определени условия регламентите се прилагат и за граждани на трети държави.

В приложното поле на регламентите се включва законодателството относно осигуровките за всички осигурени социални рискове от така наречените „традиционни клонове“ на социалната сигурност. Например осигуряване за ста­рост, смърт, болест, майчинство, трудова злополука, про­фе­си­о­нал­на бо­лест, без­ра­бо­ти­ца и т.н.

Основен принцип

Определяне на приложимото осигурително законодателство е основен принцип. Според него за лицата при трансгранична ситуация в ЕС може да има само една компетентна държава-членка. Това е единствената държава, в която се дължат и внасят осигуровките и от която при необходимост лицето ползва осигурителни права. Чрез принципа за само едно приложимо осигурително законодателство на практика се елиминират възможностите за дублиране на осигурителни вноски или липса на осигуровки за лицата.  Определяне на приложимото осигурително законодателство представлява определяне на една единствена компетентна за осигуровките държава-членка. Респективно освобождаване от всякакви задължения за осигурителни вноски по законодателството на други държави-членки. Националното осигурително законодателство на компетентната държава-членка се прилага в неговата цялост. Освен превеждане на осигуровки това може да предвижда задължителни регистрации, подаване на данни за осигурените лица, деклариране на задължения за осигурителни вноски и т.н.

Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство

Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство доказва коя е компетентната за осигуровките държава-членка при работа в чужбина на територията на ЕС. Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство освобождава  лицето и работодателя от задължения за осигурителни вноски по законодателството на другите държави-членки. А чуждите институции са длъжни да се съобразяват с формуляра.

Удостоверение А1 е напълно унифициран по отношение на формата документ. Независимо от това компетентната институция на коя държава–членка го издава и от езика, на който е попълнен. Оразецът на формуляр А1 изглежда по следния начин – виж тук: удостоверение А1 бланка.

В България Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство се издава от НАП. Бланката на формуляр А1 е публикувана и на интернет страницата на НАП на следният адрес. Ако са налице условията за издаване на Удостоверение А1, НАП връчва формуляра в срок до 30 дни. Добре е да се знае, че не при всяка трансгранична ситуация в ЕС е възможно издаване на Удостоверение А1.

Основно правило

Основното правило е че за лицата се внасят осигуровки в държавата-членка, в която работят. Познато е още като lex loci laboris или законодателството по място на работа. Правилото се състои в това, че за лице, което в трансгранична ситуация работи само в една държава-членка, се внасят осигурителни вноски в същата тази държава. Например за български гражданин, който работи единствено в Германия осигуровките се внасят изцяло по немското законодателство.

В тези случаи няма задължение за работодателя/или осигуреното лице да уведомява институцията на която и да било държава-членка. Но все пак е предвидена възможност за издаване на Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство.

А1 при основното правило 5 апр.

Издаване на удостоверение А 1 при работа само в една държава

Издаване на удостоверение А1 при основното правило

Още през миналата година беше утвърден нов образец на удостоверение А1 и инструкции за неговото попълване.

Това беше направено с препоръка на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност (АК). А именно, Препоръка № А1 от от 18 октомври 2017 г. относно издаването на атестацията, посочена в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета.

Въпросната препоръка беше обнародвана в Официалния вестник на Европейския съюз още на 29 май 2018 г.

В резултат от това, вече е предвидена възможността за издаване на удостоверение А1 и когато в трансгранична за Европейския съюз (ЕС) ситуация лицето работи (като заето или самостоятелно заето) на територията на само една държава-членка. Тази хипотеза на трудова активност е по-позната още като основното правило при определяне на приложимото осигурително законодателство съгласно регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки. Или като lex loci labris – приложимост на осигурителното законодателство на държавата на трудовата активност на лицето. Това основно правило е въведено с разпоредбата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004, според която:

“спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка.”.

Удостоверение А1 при основното правило

Най-често срещаните ситуации, при които би следвало да е възможно удостоверяване на българското осигурително законодателство като приложимо на това основание, без да се претендира за изчерпателно изброяване, са следните:

  • граждани на друга държава-членка на ЕС, които работят само в България (като заети или самостоятелно заети лица);
  • български граждани, които работят само в България, но за работодател или възложител от друга държава-членка на ЕС;
  • командировани в България от друга държава-членка на ЕС лица, за които не са изпълнени задължителните условия да продължи да се прилага осигурителното законодателство на изпращащата държава-членка и др.

Идеята за промяна в това отношение датира доста отдавна и беше предмет на дискусии години наред. А сега официално е факт – при поискване вече е възможно издаване на удостоверение А1 и при основното правило.

Част от аргументите при обсъждане във времето на това решение бяха да се осигури пределна сигурност и яснота относно приложимото спрямо лицата осигурително законодателство чрез неговото удостоверяване посредством издаване на формуляр А1 и в тези случаи. Които между другото, не са никак малко на брой. Като по този начин се гарантират и правата на лицата, които произтичат от прилагане регламентите на ЕС. Евентуално биха се предотвратили част от ситуациите на неправилно прилагано осигурително законодателство. И спорове в тази връзка между компетентни институции на държави-членки. Както и необходимостта от определяне на приложимо осигурително законодателство за отминали вече дълги периоди назад във времето (ретроактивно определяне). Особено по отношение сумирането на периоди. И основно във връзка с придобиване на права за пенсии при прилагане на регламентите на ЕС.

Въпросните съществени изменения бяха един вид оповестени вчера посредством публикувания от НАП: Наръчник по определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност – версия 2019 г.


удостоверение а1 за пилоти 22 окт.

Удостоверение А1 за полетен или кабинен екипаж

Издаване на Удостоверение А1 за пилоти, стюарди и стюардеси

Гражданин на друга държава-членка работи като пилот за авиокомпания, установена в ЕС. Дейността на пилота е свързана с редовна авиолиния между София и друга европейска столица. Поради тази причина лицето се премества да живее в България и наема жилище в София.

В коя държава-членка се плащат осигуровки за пилота ?

В такава ситуация издава ли се удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство ?

Приложимо осигурително законодателство за полетен и кабинен екипаж

Дейност като член на полетен или кабинен екипаж, се смята за дейност, извършвана в държавата членка, в която се намира основната база. Според определението за нея, съдържащо се в приложение III към Регламент (ЕИО) № 3922/91 (основание чл. 11(5) от Регламент (ЕО) № 883/2004). Става въпрос за персонал, изпълняващ пътнически или товарни въздухоплавателни услуги – пилоти, стюарди, стюардеси и т.н.

Това означава, че пилотът е подчинен на законодателството на държавата–членка, в която се намира основната база. Основна база е местоположението на член на екипажа, определено от оператора, където членът на екипажа обикновено започва и приключва дежурното си време. Или поредица от дежурства. И където, при обикновени условия, операторът не носи отговорност за настаняване на съответния член на екипажа.

Ако основната база на пилота се намира в България, лицето е подчинено на българското осигурително законодателство.

Основното следствие от определяне на приложимото осигурително законодателство е, че се определя една единствена държавата–членка, в която се дължат осигуровките. И от която лицето евентуално ползва осигурителни права.

Важно е да се подчертае, че националното осигурително законодателство на компетентната държава–членка се прилага в неговата цялост. С всички произтичащи задължения. Които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицето, деклариране на задължения за осигуровки и други, в зависимост от спецификата на въпросното осигурително законодателство.

Регистрация на пилота и работодателя (авиокомпанията) в България

Чуждата авиокомпания няма регистрация в България. Но работодателите, установени на територията на друга-държава, които по силата на регламента следва да изпълняват задължения по българското осигурително законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, изискват служебен номер от НАП (Искане за издаване на служебен номер на чуждестранно нефизическо лице).

Тъй като  е чужденец пилотът няма регистрация по българското законодателство. Ако по силата на националното законодателство на България чуждите граждани имат статут на задължени лица по смисъла на чл. 14 от ДОПК и не попадат в случаите по чл. 84, ал. 1 и 2 от кодекса, следва да им се издаде служебен номер от компетентната териториална дирекция на НАП на основание чл. 84, ал. 3 във връзка с чл. 80 от ДОПК.

Издаване на Удостоверение А1 за пилоти

По отношение на тези случаи не е предвидено задължение за работодателя или  наетото лице да уведомяват институция на държава-членка за наличието на такава ситуация.  Въпреки това, при поискване от работодателя и/или осигуреното лице и наличие на условията, компетентната институция издава удостоверение А1 за пилоти. Възможността за издаване изрично е предвидена като основание във формуляр А1 (т. 3.10. от раздел 3 на Удостоверение А1). Документът удостоверява приложимото осигурително законодателство за съответния период. Ако основаната база на пилота се намира в България, лицето и/или неговия работодател могат да изискат от НАП издаване на удостоверение А1 за пилоти. Документът доказва принадлежността на пилота към системата за социална сигурност на държавата-членка, чието законодателство е приложимо. Респективно, че за лицето не се дължат осигуровки по законодателството на други държави-членки.

Изложеното до тук се отнася и за всички останали лица, които работят като персонал на борда на самолета (стюарди, стюардеси и т.н.).

формуляр А1 за командировка в чужбина 9 окт.

Удостоверение А1 при договор между предприятията над 24 месеца

Формуляр А1 за командировка в чужбина при срок на договора между командироващото и приемащото предприятие по-голям от 2 години

Българско дружество извършва дейност както в България, така и на територията на друга държава-членка. Осъществява се в рамките на предоставяне на услуги в ЕС. Предприятието отговаря за задължителните условия за издаване на удостоверение А1 при командироване на работници в държава – членка на ЕС. Досега редовно е издаван от НАП формуляр А1 за командировка в чужбина. Командироващото българско предприятие и приемащото от другата държава-членка на ЕС имат волята да уредят бъдещото си взаимодействие с по-продължителен като срок договор за 3 години.

Възможно и редно ли е това да се отрази негативно върху издаването занапред на формуляр А1 за командировка в чужбина ?

Командироването на работници в друга държава-членка заради трансгранично предоставяне на услуги или изпращане по друг повод (обучения, водене на преговори, участие в мероприятия и т.н.) е може би най-разпространената форма на трудова мобилност в ЕС.

Следвайки основното правило (lex loci laboris) осигуровките за работниците би трябвало да се внасят по законодателството на приемащата държава-членка. Но това би довело до сериозни затруднения за всички заинтересовани страни (работодателят, работниците и компетентните институции).

Поради тази причина в регламентите на ЕС е предвидена възможност осигурителните вноски за командированите работници да продължат да се внасят по законодателството на изпращащата държава-членка. Целта е да се улесни свободното движение на работниците и друго фундаментално право – свободното предоставяне на услуги в ЕС.

Условия за издаване на удостоверение А1 при командироване на работници в държава – членка на ЕС

Тъй като представлява един вид изключение от основното правило, тази възможност се реализира само ако са изпълнени пет задължителни изисквания:

  • приложимост на националното законодателство на изпращащата държава-членка преди командироването на работника;
  • съществена дейност на работодателя в изпращащата държава–членка;
  • пряка връзка между работодателя и командирования работник;
  • забрана за заместване на друг командирования работник;
  • период на командироването до 24 месеца.

Тези задължителни условия за издаване на удостоверение А1 при командироване на работници в държава – членка на ЕС са въведени с чл. 12 от Регламент (EO) №883/2004.

Срок на договора между предприятията и формуляр А1 за командировка в чужбина

Разпоредбата изисква предвидената продължителност на работата  на командированите заети лица да не превишава 24 месеца. Но не поставя никакви задължителни условия относно период на договора между командироващото и приемащото предприятие.

Целта на чл. 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е да стимулира не само свободното движение на работници, но и свободата на предоставяне на услуги между предприятията в рамките на ЕС. Този основополагащ факт е упоменат и в утвърдения от Изпълнителния директор на НАП Наръчник по определяне на приложимото законодателство.

Обстоятелството, че срокът на договора между предприятията надвишава 2 години, само по себе си, не би могло да се разглежда като неизпълнение на задължителни условия за издаване на удостоверение А1 при командироване на работници в държава – членка на ЕС. Още повече ако предвидената продължителност работата на всяко едно от командированите лица не превишава 24 месеца. И ако всички останали задължителни изисквания за прилагане на чл. 12 от Регламент (EO) №883/2004 също са изпълнени.

В този смисъл установяването на дългосрочни договорни взаимоотношения (за периоди над 24 месеца) между български предприятия с контрагенти от други държави-членки, само по себе си, не би трябвало да представлява пречка за издаване на формуляр А1 за командировка в чужбина. Напротив по-скоро е предпоставка за упражняване на горепосочените две свободи. А и не бива да се забравя, че тези основни свободи са недвусмислено и категорично гарантирани с Договора за функциониране на ЕС и с европейските регламенти.

документи за удостоверение А1 18 сеп.
error: