Етикет: социални осигуровки

Социални осигуровки

Осигуровки

Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2022 г. е обнародван в Държавен вестник, брой 18 от 04 март 2022 г.

Осигурителен доход

Минимални осигурителни прагове

• за периода от 1 януари до 31 март – въведени с Приложение № 1 към чл. 9, т. 1, б. “а” от ЗБДОО за 2022 г.

• за периода от 1 април до 31 декември – въведени с Приложение № 1А към чл. 9, т. 2, б. “а” от ЗБДОО за 2022 г.

Минимален осигурителен доход за самоосигуряващи се лица

• 650 лв. за периода от 1 януари до 31 март (чл. 9, т. 1, б. “б” от ЗБДОО за 2022 г.)

• 710 лв. за периода от 1 април до 31 декември (чл. 9, т. 2, б. “б” от ЗБДОО за 2022 г.)

Минимален осигурителен доход за земеделски производители

• 420 лв. за периода от 1 януари до 31 март (чл. 9, т. 1, б. “в” от ЗБДОО за 2022 г.)
• 710 лв. за периода от 1 април до 31 декември (чл. 9, т. 2, б. “в” от ЗБДОО за 2022 г.)

Максимален осигурителен доход

• 3000 лв. за периода от 1 януари до 31 март (чл. 9, т. 1, б. “г” от ЗБДОО за 2022 г.)
• 3400 лв. за периода от 1 април до 31 декември (чл. 9, т. 2, б. “г” от ЗБДОО за 2022 г.)

Размери на осигуровки

Определени са размерите на осигурителната вноска за фонд “ТЗПБ” по групи основни икономически дейности за 2022 г.:

• за периода от 1 януари до 31 март – с приложение № 2 към чл. 14 от ЗБДОО за 2022 г. 

• за периода от 1 април до 31 декември – с приложение № 2А към чл. 14 от ЗБДОО за 2022 г.

За 2022 г. не се променя размерът и разпределението на осигурителните вноски за фонд “Пенсии”, фонд “ОЗМ” и фонд “Безработица” на държавното обществено осигуряване.

Вноски за фонд “ГВРС”

За 2022 г. не се внасят вноски за фонд “ГВРС”. Основание за това е разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗБДОО за 2022 г.

Друго

През 2022 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО се зачита времето на неплатения отпуск до 90 работни дни (на основание §8, ал. 2 от ПЗР към ЗБДОО за 2022 г.).

Осигуровки при договор за медицинска застраховка на работниците

Осигуровки върху застраховка

С темата осигуровки върху застраховка продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 96-00-111 от 31.05.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите са следните:

Дружество е сключило договор със застрахователно дружество за групова медицинска застраховка „Закрила“.

Поставеният към НАП въпрос е дължат ли се осигуровки върху застраховка от този тип ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора са дадени общи разяснения относно осигурителния доход (чл. 6, ал. 2 и 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и чл. 1, ал. 1 и 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДПОВ/), посочено е къде са изброени доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски (чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ) и е упоменато, че “Разходите за групова медицинска застраховка „Закрила“ не са изрично уредени в изключенията, предвидени в чл. 1, ал. 8 от наредбата.”.

Акцентирано е, че “В случай, че разходите за групова медицинска застраховка „Закрила“ не са за сметка на социалните разходи, същите са част от осигурителния доход на лицата, тъй като се считат за доход от трудова дейност и върху тях се дължат осигурителни вноски съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО.”.

Разяснено кои средства се третират като социални разходи за целите на осигуряването (чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда) и дължимостта на осигурителни вноски върху такива средства (чл. 6, ал. 12 от КСО и чл. 2, ал. 1 от НЕВДПОВ).

Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ

След това обаче е обърнато внимание на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ, според която осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за вноски за доброволно здравно осигуряване.

В тази връзка са дадени някои разяснения относно доброволното здравно осигуряване:

“Доброволното здравно осигуряване е регламентирано в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). На основание чл. 82, ал. 1 от закона, доброволното здравно осигуряване се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на глава четиридесета, раздел IV от Кодекса за застраховането (КЗ). Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗЗО, дейност по доброволно здравно осигуряване може да осъществяват застрахователните акционерни дружества, лицензирани по видовете застраховки по т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква “А” на приложение №1 към КЗ.

Застраховки по т. 1 и т. 2 от раздел ІІ, буква “А” на приложение №1 към КЗ са:

– злополука (включително трудова злополука и професионални заболявания);

– заболяване”.

Направена е връзка с конкретната фактическа обстановка по случая, като е посочено, че: “В приложената към запитването извадка от застрахователния договор за групова медицинска застраховка „Закрила“ от т. 3 е видно, че предмет на договора е покриване на разходи на застрахованите лица, произтичащи от заболяване или вследствие на злополука.”.

Изводът

Изведено е заключението, че: “доколкото сумите за доброволно здравно застраховане на работниците и служителите отговарят на изискванията на чл. 83, ал. 1 от ЗЗО и са предоставени за сметка на социалните разходи, върху тях не са дължими осигурителни вноски.”.

Кратък коментар

Споделяме така направения извод, като още през миналата година в специализирано издание изложихме съображения в същата посока относно принципното третиране на доброволното здравно осигуряване.

Това, което продължава да озадачава обаче е една особеност в самия текст на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ и по-специално уреденото освобождаване от осигурителни вноски, но само на тези от упоменатите в разпоредбата средства, които са за сметка на социалните разходи. А върху същите такива доходи от трудова дейност, които обаче не са за сметка на социалните разходи, стриктният прочит на разпоредбата предполага, че би следвало да се правят осигурителни вноски (когато са дадени например под формата на трудови възнаграждения в пари/натура).

Принципът за равнопоставеност на осигурените лица (чл. 3, т. 3 от КСО) е един от основополагащите при осъществяването на ДОО. Да не говорим, че от 01.01.2017 г. върху средствата за социални разходи по смисъла на КСО вече се дължат осигурителни вноски и за четирите фонда на ДОО, а не само за фонд „Пенсии“. 

В този ред на мисли едва ли е излишно евентуално преразглеждане адекватността на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ в тази част от текста на разпоредбата.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

Нова поредица: Резюме на отговорите на НАП за осигуровки

Отговори на НАП за осигуровки за септември 2017 г.

Настоящият материал дава началото на една нова поредица, в която ежемесечно ще бъдат резюмирани някои публикувани от НАП отговори на по-интересни въпроси, касаещи осигуровки и приложимо осигурително законодателство.

За улеснение информацията ще бъде представяна в резюме, съдържащо само най-важното – основните акценти, изводи и заключения от всеки отговор.

Започваме с няколко публикувани отговори на НАП за осигуровки за септември 2017 г.

Надяваме се тази инициатива да е полезна и да ви допадне.

Въпроси и отговори на НАП за осигуровки за септември 2017 г.

Материалът обхваща всички публикувани до днешна дата отговори на НАП за осигуровки за септември 2017 – общо 3 на брой.

Срокове за внасяне на осигуровки; формиране на здравноосигурителен статус

Отговор Изх. № 24-35-28 от 11.09.2017 г. на ЦУ на НАП

Поставени въпроси:

Въпрос 1: Възможно ли е регионален представител на НАП да разпореди дължимите задължителни осигурителни вноски да се внасят след 29-о число на месеца, когато Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) превежда одобрените суми на изпълнителите на медицинска помощ за извършената от тях дейност за предходния месец?

Резюме на отговора на НАП:

Разгледани са относимите към случая срокове за внасяне на осигуровки по КСО и ЗЗО (чл. 7, ал. 1, 2 и чл. 158 от кодекса и чл. чл. 40, ал. 1, б. „в“ от закона). Изразено е становище, че “не е в правомощията на длъжностно лице на НАП да разпорежда други срокове за внасяне на задължителните осигурителни вноски, тъй като същите са изрично регламентирани в съответните нормативни актове.”.

Въпрос 2: Във връзка с проверка на здравноосигурителния статус на физическите лица възможно ли е да има два сайта– един за цялото население и друг за оторизираните лица? Имат ли право здравните работници да използват втория сайт?

Резюме на отговора на НАП:

Посочено е как ЗЗО регламентира начина за формиране на здравноосигурителен статус.

Разгледано е взаимодествието между НАП и НЗОК при обмен на информация за здравно осигурените лица. Тази информация се публикува на:

– интернет страницата на НАП за проверка на здравноосигурителния статус на лицата и

– уеб-услуга (Web Services) за осъществяване на проверки за здравноосигурителния статус на лицата, достъпна от НЗОК и нейните договорни партньори.

Разяснено е, че “НЗОК и оторизираните лица ползват уеб услугата на НАП.”. 

Въпрос 3: Счита ли се за здравноосигурено лице, което към датата на оказаната медицинска помощ е неосигурено, но на следващия ден внася дължимите здравноосигурителни вноски за периода, за който не е било осигурено?

Резюме на отговора на НАП:

Разгледан е редът за прекъсване и възстановяване на здравноосигурителни права по ЗЗО.

Изразено е следното становище: “в случай, че към датата на оказаната му медицинска помощ лицето е с прекъснати здравноосигурителни права, се прилага изречение второ на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО, т. е. следва да заплати оказаната медицинска помощ. От датата на внасяне на дължимите здравноосигурителни вноски за периодите, за които не е било осигурено, лицето ще възстанови здравноосигурителните си права, но сумите, платени за оказаната му медицинска помощ, не се възстановяват.”.

Здравно осигуряване на иракски гражданин

Отговор Изх. № М-94-А-241 от 05.09.2017 г. на ЦУ на НАП

Фактическа обстановка:

Българска фирма има намерение да сключи трудов договор с физическо лице, което е гражданин на Ирак. Чуждестранното физическо лице има издадено удостоверение от учебно заведение в РБългария, че е редовен студент. Също така има издадено разрешение за продължително пребиваване в РБългария.

Поставен въпрос:

Ако лицето, което е гражданин на Ирак сключи трудов договор с фирмата, възниква ли задължение същото лице да бъде здравно осигурено?

Резюме на отговора на НАП:

Разяснено е кои от чуждите граждани подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК във връзка с разрешеното пребиваване по Закона за чужденците в Република България.

В тази връзка е посочено, че “за чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО.”.

Направен е изводът, че “в конкретния случай иракският гражданин притежава разрешение за продължително пребиваване в РБългария и не попада в обхвата на задължително осигурените по ЗЗО лица.”.

Осигуряване на естонски гражданин в България

Отговор Изх. № 24-35-29 от 04.09.2017 г. на ЦУ на НАП

Фактическа обстановка:

“В съдружие със съпругата Ви  от 26.08.2015 г. имате регистрирано търговско дружество в България – „…………“ ООД с ЕИК …………….. До настоящия момент дружеството не е извършвало дейност. Възнамерявате да започнете дейност и да се осигурявате в качеството си на управител на цитираното дружество. Дейността на дружеството ще бъде довършителни работи в строителството. В България пребивавате от 2016 г. До 11.02.2016 г. сте извършвал дейност и сте се осигурявал в Естония. Имате сключен брак със съпругата Ви ………….. от 18.10.2016 г. В България живеете под наем.”.

Поставен въпрос:

Имате ли право и задължение да се осигурявате (пенсионно и здравно) в България при започване на дейността на дружеството „………….“ ООД?

Резюме на отговора на НАП:

Разгледани са относимите разпоредби от Регламент (ЕО) № 883/2004 във връзка с определяне на приложимото осигурително законодателство.

Изразено е следното становище: “В конкретния случай, ако сте гражданин на държава-членка (Естония) и осъществявате дейност единствено на територията на България, за Вас е приложимо българското законодателство и подлежите на задължително социално и здравно осигуряване по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).”.