Етикет: удостоверение А1

Спиране на производство по издаване на удостоверение А1

Спиране издаване на удостоверение А1

Продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от Националната агенция за приходите (НАП) отговори на интересни въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 24-03-1074 от 10.02.2020 г. на Централно управление на агенцията.

Поставеният към НАП въпрос е относно наличието на основание за спиране на производство по издаване на удостоверение А1. И по-специално спиране издаване на удостоверение А1 поради образувано преюдициално дело през Съда на Европейския съюз.

Отговор на НАП:

В началото на отговора е посочено, че на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК административното производство може да бъде спряно при наличието на образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му – след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано. Пояснено е, че за да е налице основание за спиране на производството е необходимо другото производство, било то административно, наказателно или съдебно, да е от значение за изхода на настоящото производство. А така също, че смисълът на това условие е, че настоящото производство не може да бъде решено правилно и законосъобразно докато не приключи другото висящо производство, независимо дали последното е административно, наказателно или съдебно.

След това в отговора е отбелязано, че в конкретния случай е налице образувано преюдициално дело пред Съда на Европейския съюз, чието основание е отправено преюдициално запитване от Административен съд – …. Добавено е, че целта на преюдициалното запитване е да осигури еднообразното тълкуване и прилагане на правото на ЕС на територията на всички държави членки и да попречи на различното прилагане на правото на Европейския съюз от държавите членки.

Изразеното от НАП становище е, че образуваното пред Съда на Европейския съюз дело би могло да бъде основание за спиране на административното производство по издаване на удостоверение А1. И е допълнено: следва, обаче да се има предвид, че съгласно чл. 34, ал. 3 от ДОПК преценката дали да бъде спряно производството се прави от органа, който го е възложил (пред, който се извършва), а при административно обжалване – от решаващия орган.

Целият отговор може да бъде намерен в системата Въпроси и отговори на НАП.

Нови образци при искане за издаване на удостоверение А1

Уведомление / искане за издаване на удостоверение А1

Въведен е напълно нов образец Окд 284. Чрез него се подава искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето или самостоятелно заето лице в една държава-членка. Става въпрос за случаи, при които в трансгранична за ЕС ситуация лицето работи (като заето или самостоятелно заето) на територията на само една държава-членка. Тази хипотеза на трудова активност е по-позната още като основното правило при определяне на приложимото осигурително законодателство. Или като lex loci labris – приложимост на осигурителното законодателство на държавата по трудовата активност на лицето.

За възможността за издаване на удостоверение А1 и в тези случаи предоставихме информация още на 05 април 2019 г. А именно в друга публикация специално по темата.

Новият образец Окд 284 е достъпен на интернет страницата на НАП.

На интернет страницата на агенцията са публикувани и актуализирани образци на досегашното уведомление / искане за издаване на Удостоверение А1.

Актуализирани образци:

• образец Окд 236, чрез което се извършва уведомление по чл. 15 от Регламент (ЕО) № 987/2009 и искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице. Подава се в хипотезата на командировано заето лице, държавен служител, лице заето на борда на морски плавателен съд. Вече е обхваната и хипотезата на член на полетен или кабинен екипаж.

• образец Окд 237, чрез което се извършва уведомление по чл. 16(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009 и искане за удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице на територията на две или повече държави-членки. Подава се в хипотезата на лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице в две или повече държави-членки.

• образец Окд 238, чрез което се извършва уведомление по чл. 15 от Регламент (ЕО) № 987/2009 и искане за удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за самостоятелно заето лице. Подава се в хипотезата на лице извършващо дейност като самостоятелно заето, което отива да осъществява подобна дейност в друга държава-членка. Или самостоятелно заето лице на борда на морски плавателен съд.

• образец Окд 239, чрез което се извършва уведомление по чл. 16(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009 и искане за удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за самостоятелно заето лице на територията на две или повече държави–членки. Подава се в хипотезата на лице, което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в две или повече държави-членки.

• образец Окд 240, чрез което се извършва уведомление по чл. 16(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009 и искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице и самостоятелно заето лице в различни държави-членки. Подава се в хипотезата на лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице и дейност като самостоятелно заето лице в различни държави-членки.

Актуализираните образци се използват от 01.07.2019 г.

На интернет страницата на НАП е публикувана, също така, Допълнителна информация за формуляр А1 и неговото използване.

Осигуровки за гражданин и пенсионер на друга държава от ЕС, самоосигуряващ се в България

Осигуряване на чужденец пенсионер

С темата осигуряване на чужденец пенсионер продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 940023/22.02.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите:

“През последните десет години осигуряването на Й.Т. се извършва в България. Той е с немско и полско гражданство, и упражнява трудова дейност на територията на страната като: самоосигуряващо се лице, изпълнител по договор за управление и контрол, и по трудов договор. От 2018 г. му е отпусната пенсия по немското законодателство. През 2019 г. ще упражнява дейност само като самоосигуряващо се лице на територията на България, като едноличен собственик на капитала на „Енерго….. –……“ ЕООД.”.

Поставеният към НАП въпрос е: “Следва ли обстоятелството, че лицето е пенсионер в друга държава-членка на ЕС, да се използва като основание за самоосигряване като пенсионер в България?”.

Резюме на отговора на НАП:

Отговорът започва с разяснения относно правото на свободно движение на трудовоактивните лица в ЕС, реализирането му чрез правила за координация на системите за социална сигурност, целта на тези правила и как са въведени.

Разгледана е тяхната териториална приложимост и предпоставките  (наличие на трансгранична ситуация) за прилагането им. А така също, основния принцип при определяне на приложимото осигурително законодателство, както и основното следствие от това.

Упоменато е основното правило при определяне на приложимото осигурително законодателство (“lex loci laboris”).

Като в отговора е акцентирано “да се има предвид, че ако се извършва трудова дейност само на територията на една държава членка, формуляр А1 за определяне на приложимото законодателство не се издава.”. В това отношение обаче в отговора не са отчетени някои съществени изменения. И то още от миналата година, когато беше утвърден нов образец на удостоверение А1 и инструкции за неговото попълване. Това беше направено с препоръка на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност. А именно, Препоръка № А1 от от 18 октомври 2017 г. относно издаването на атестацията, посочена в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Въпросната препоръка беше обнародвана в Официалния вестник на Европейския съюз още на 29 май 2018 г.

Вижте повече в друга наша публикация специално по темата.

По нататък в отговора е разяснено, “че в случаите в които на европейски гражданин е отпусната пенсия по законодателството на държава-членка и той осъществява дейност като самостоятелно заето лице в друга държава-членка, за него ще се приложи законодателството по трудовата му заетост.”.

Специфики при осигуряване на чужденец пенсионер

Изразено е становще, че “В КСО не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство и вида на получаваната пенсия.”.

Разяснено е, че “Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване собствениците, упражняващи трудова дейност в търговските дружества, са задължително осигурени за инвалидност общо заболяване, за старост и за смърт. Когато на тези лица е отпусната пенсия, те се осигуряват по свое желание, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО.”. И също така, че “В Закона за здравното осигуряване липсва изрична норма, както чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски лицата, които упражняват дейност като самоосигуряващи се, макар и да им е отпусната пенсия.”.

Изводът

Направен е изводът, че “В конкретния случай, европейският гражданин, като собственик на капитала на търговското дружество и упражняващ трудова дейност в България, не е задължен да се осигурява социално предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, ако за него е приложимо българското осигурително законодателство съгласно регламентите за координация на системите за социална сигурност.”. Но, “европейският гражданин, дължи здравноосигурителни вноски, както всички самоосигуряващи се лица, ако за него е приложимо българското осигурително законодателство.”.

Остава отворен обаче въпросът участва ли пенсията на чужденеца от другата държава-членка в поредността с оглед ограничаване здравноосигурителния доход на лицето до максималния месечен размер на осигурителния доход по българското законодателство, който е определен със ЗБДОО за съответната година.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

Решение на Съда на ЕС за осигуряването на моряци в ЕС

Осигуряване на моряци в ЕС

Съдът на Европейския съюз (СЕС) се произнесе с решение, свързано с приложимото осигурително законодателство за моряците. Става въпрос за решение по Дело C-631/17 от 08 май 2019 г.

Фактите  

Гражданин на държава-членка (Латвия) пребивава в нея. Лицето работи на борда на морски плавателен съд под флага на трета държава (Бахамските острови). Но за работодател, който е установен в друга държава-членка (Холандия).

Властите на Холандия установяват задължения за осигурителни вноски по тяхното законодателство. Морякът оспорва с мотива, че не е обхванат от холандското осигурително законодателство.

Спорът стига до Върховния съд на Холандия. Който на свой ред решава да постави пред СЕС въпроса относно приложимото осигурително законодателство в случаи като този, които са свързани с осигуряване на моряци в ЕС.

Решението на СЕС

В началото на своите съображения СЕС припомня принципа за само едно приложимо осигурително законодателство. И че то се определя в съответствие с Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Позовавйки се на досегашната си практика СЕС счита, че лице в такава ситуация попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 883/2004. И поради това приложимото осигурително законодателство трябва да се определи именно в съответствие с разпоредбите на Дял II от регламента.

В своите съображения СЕС изключва определяне на приложимото осигурително законодателство в случая като за лице в основното правило, като за командировано лице, като за лице работещо в различни държави-членки или на основание разпоредбата за моряците (законодателството на държавата под флага).

Разпоредбата на чл. 11(3)(д) от Регламент (ЕО) № 883/2004

По нататък в своите съображения СЕС детайлно анализира разпоредбата на чл. 11(3)(д) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (законодателството на държавата по пребиваване) като акцентира върху следното:

– трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ. Както и целите, преследвани от правната уредба, от която тя е част;

– притежава характер на субсидиарна норма. Нейното предназначение е да се прилага по отношение на всички лица в положение, което не е конкретно уредено с други разпоредби от посочения регламент. И да въведе завършена система за определяне на приложимото законодателство;

– в текста на тази разпоредба не е предвидено никакво ограничаване на приложното ѝ поле до икономически неактивните лица.

СЕС не без основание припомня, че разпоредбите на дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004, формират пълна и единна система от стълкновителни норми. Чиято цел е не само да се избегне едновременното прилагане на няколко национални законодателства. И усложненията, които могат да възникнат в резултат на това. Но и да не се допусне попадащите в приложното поле на този регламент лица да бъдат лишени от защита в областта на социалната сигурност поради липса на приложимо по отношение на тях законодателство.

Поради това, според СЕС разпоредбата на чл. 11(3)(д) от Регламент (ЕО) № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага не само по отношение на икономически неактивни лица.

Изводът

Въз основа на всички изложени съображения СЕС счита, че в случаи като този, които са свързани с осигуряване на моряци в ЕС, положението се урежда от чл. 11(3)(д) на Регламент (ЕО) № 883/2004, който предвижда, че приложимото осигурително законодателство е това на държавата-членка по пребиваване на заинтересованото лице.

Вижте цялото Решение на СЕС по Дело C-631/17 от 08 май 2019 г.

Удостоверение А1 за приложимото законодателство

Определяне на компетентната за осигуровките държава-членка на ЕС и Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство

Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство е свързано с определяне на държавата-членка на ЕС, която е компетентна за осигуровките на лицето.

Определяне на приложимо осигурително законодателство при работа в ЕС

Всяка национална система за социална сигурност регулира събития само в рамките на отделната държава.

При движение между различни държави-членки на ЕС това може да доведе до липса на осигуровки. А така също до дублиране на осигурителни вноски за лицата. В резултат на което да се възпрепятства упражняване на едно от фундаменталните права в ЕС – свободното движение на хора.

Поради тази причина в ЕС се прилагат правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки. Въведени са с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.

Тези регламенти се прилагат на територията на всички държави-членки на ЕС. Понастоящем държави-членки на ЕС са: Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Чехия и Швеция. Регламентите се прилагат също така в държавите от Европейското икономическо пространство – Норвегия, Исландия, Лихтенщайн, както и в Конфедерация Швейцария.

Регламентите се прилагат основно за граждани на ЕС, както и на Конфедерация Швейцария, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн. При определени условия регламентите се прилагат и за граждани на трети държави.

В приложното поле на регламентите се включва законодателството относно осигуровките за всички осигурени социални рискове от така наречените „традиционни клонове“ на социалната сигурност. Например осигуряване за ста­рост, смърт, болест, майчинство, трудова злополука, про­фе­си­о­нал­на бо­лест, без­ра­бо­ти­ца и т.н.

Основен принцип

Определяне на приложимото осигурително законодателство е основен принцип. Според него за лицата при трансгранична ситуация в ЕС може да има само една компетентна държава-членка. Това е единствената държава, в която се дължат и внасят осигуровките и от която при необходимост лицето ползва осигурителни права. Чрез принципа за само едно приложимо осигурително законодателство на практика се елиминират възможностите за дублиране на осигурителни вноски или липса на осигуровки за лицата.  Определяне на приложимото осигурително законодателство представлява определяне на една единствена компетентна за осигуровките държава-членка. Респективно освобождаване от всякакви задължения за осигурителни вноски по законодателството на други държави-членки. Националното осигурително законодателство на компетентната държава-членка се прилага в неговата цялост. Освен превеждане на осигуровки това може да предвижда задължителни регистрации, подаване на данни за осигурените лица, деклариране на задължения за осигурителни вноски и т.н.

Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство

Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство доказва коя е компетентната за осигуровките държава-членка при работа в чужбина на територията на ЕС. Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство освобождава  лицето и работодателя от задължения за осигурителни вноски по законодателството на другите държави-членки. А чуждите институции са длъжни да се съобразяват с формуляра.

Удостоверение А1 е напълно унифициран по отношение на формата документ. Независимо от това компетентната институция на коя държава–членка го издава и от езика, на който е попълнен.

В България Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство се издава от НАП. Бланката на формуляр А1 е публикувана и на интернет страницата на НАП на следният адрес. Ако са налице условията за издаване на Удостоверение А1, НАП връчва формуляра в срок до 30 дни. Добре е да се знае, че не при всяка трансгранична ситуация в ЕС е възможно издаване на Удостоверение А1.

Основно правило

Основното правило е че за лицата се внасят осигуровки в държавата-членка, в която работят. Познато е още като lex loci laboris или законодателството по място на работа. Правилото се състои в това, че за лице, което в трансгранична ситуация работи само в една държава-членка, се внасят осигурителни вноски в същата тази държава. Например за български гражданин, който работи единствено в Германия осигуровките се внасят изцяло по немското законодателство.

В тези случаи няма задължение за работодателя/или осигуреното лице да уведомява институцията на която и да било държава-членка. Но все пак е предвидена възможност за издаване на Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство.

Издаване на удостоверение А 1 при работа само в една държава

Издаване на удостоверение А1 при основното правило

Още през миналата година беше утвърден нов образец на удостоверение А1 и инструкции за неговото попълване.

Това беше направено с препоръка на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност (АК). А именно, Препоръка № А1 от от 18 октомври 2017 г. относно издаването на атестацията, посочена в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета.

Въпросната препоръка беше обнародвана в Официалния вестник на Европейския съюз още на 29 май 2018 г.

В резултат от това, вече е предвидена възможността за издаване на удостоверение А1 и когато в трансгранична за Европейския съюз (ЕС) ситуация лицето работи (като заето или самостоятелно заето) на територията на само една държава-членка. Тази хипотеза на трудова активност е по-позната още като основното правило при определяне на приложимото осигурително законодателство съгласно регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки. Или като lex loci labris – приложимост на осигурителното законодателство на държавата на трудовата активност на лицето. Това основно правило е въведено с разпоредбата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004, според която:

„спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка.“.

Удостоверение А1 при основното правило

Най-често срещаните ситуации, при които би следвало да е възможно удостоверяване на българското осигурително законодателство като приложимо на това основание, без да се претендира за изчерпателно изброяване, са следните:

• граждани на друга държава-членка на ЕС, които работят само в България (като заети или самостоятелно заети лица);
• български граждани, които работят само в България, но за работодател или възложител от друга държава-членка на ЕС;
• командировани в България от друга държава-членка на ЕС лица, за които не са изпълнени задължителните условия да продължи да се прилага осигурителното законодателство на изпращащата държава-членка и др.

Идеята за промяна в това отношение датира доста отдавна и беше предмет на дискусии години наред. А сега официално е факт – при поискване вече е възможно издаване на удостоверение А1 и при основното правило.

Част от аргументите при обсъждане във времето на това решение бяха да се осигури пределна сигурност и яснота относно приложимото спрямо лицата осигурително законодателство чрез неговото удостоверяване посредством издаване на формуляр А1 и в тези случаи. Които между другото, не са никак малко на брой. Като по този начин се гарантират и правата на лицата, които произтичат от прилагане регламентите на ЕС. Евентуално биха се предотвратили част от ситуациите на неправилно прилагано осигурително законодателство. И спорове в тази връзка между компетентни институции на държави-членки. Както и необходимостта от определяне на приложимо осигурително законодателство за отминали вече дълги периоди назад във времето (ретроактивно определяне). Особено по отношение сумирането на периоди. И основно във връзка с придобиване на права за пенсии при прилагане на регламентите на ЕС.

Въпросните съществени изменения бяха един вид оповестени вчера посредством публикувания от НАП: Наръчник по определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност – версия 2019 г.