Ново решение на Съда на ЕС относно удостоверение А1
Обвързващо и обратно действие на удостоверение А1
Съвсем наскоро Съдът на Европейския съюз (СЕС) се произнесе с решение (от 06 септември 2018 г. по дело C-527/16) относно:
– действието на удостоверение А1 и
– едно от задължителните изисквания за продължаване прилагането на осигурителното законодателство на изпращащата държава-членка при командироване на работници в ЕС
Резюме на фактите
Австрийско дружество е сключило договори за услуги с две предприятия, регистрирани в Унгария. В изпълнение на тези договори австрийските предприятия командироват свои работници. За да извършват дейност в установеното на територията на Австрия дружество.
Унгарската компетентна институция издава на работниците удостоверения А1. Но отчасти със задна дата. И отчасти за случаи, за които австрийската социалноосигурителна институция вече е установила задължения за осигуряване на лицата по осигурителното законодателство на Авсрия за дейността на нейна територия.
Тези задължения са оспорени пред административен съд в Австрия.
Същевременно случаят е повдигнат пред Административната комисия за координация на системите за социална сигурност (АК) към ЕК. АК се произнася, че Унгария неправилно се е обявила за компетентна по отношение на съответните работници. Поради което счита, че удостоверенията А1 следва да бъдат оттеглени.
Самото запитване към СЕС
При това положение административният съд в Австрия поставя следните въпроси:
1. Освен за компетентните институции обвързващото действие на удостоверение А1 налице ли е и за националните съдилища ?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос:
a) налице ли е посоченото обвързващо действие, включително когато преди това е проведено производство пред АК, което не е довело нито до постигане на съгласие, нито до оттегляне на спорните документи?
б) налице ли е посоченото обвързващо действие, включително когато дадено удостоверение A1 е издадено едва след като приемащата държава членка формално е установила задължение за осигуряване съгласно своето законодателство?
3. В случай че при определени условия обвързващото действие на удостоверение А1 е ограничено:
Нарушена ли е съдържащата се в чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 забрана за заместване, ако заместването не се извършва от същия работодател, а от друг работодател? Има ли в този случай значение:
a) дали този работодател има седалище в същата държава членка като първия работодател, или
б) дали между първия и втория командироващ работодател съществуват лични и/или организационни връзки?“
Решението на СЕС
Обвързващо действие на удостоверение А1
В съображенията на СЕС е упоменато, че по принцип само институциите и съдилищата на държавата членка издател могат при необходимост да отнемат или обявяват за невалидни удостоверенията A1.
Позовава се на своята съдебна практика относно обвързващото действие на удостоверение А1. И акцентира, че ако законодателят на Съюза е имал намерение да се отклони от предходната практика на Съда в това отношение, той е щял да посочи това изрично. За да не бъдат националните съдилища на приемащата държава-членка обвързани от удостоверенията A1, издадени в друга държава членка.
Обвързващият ефект на удостоверение А1 се корени в основния принцип за само едно приложимо осигурително законодателство. В ролята на лоялното административно сътрудничество между институциите. И необходимостта от правна сигурност за заинтересованите страни.
Ако извън случаите на измама или злоупотреба с право, национален съд на приемаща държава-членка може да решава, че удостоверение А1 е невалидно, има опасност системата, основана на лоялното сътрудничество между компетентните институции на държавите членки, да се провали.
Въз основа на всичко това, по първия въпрос СЕС постановява, че удостоверение А1 има обвързващо действие не само за институциите на държавата членка, в която се упражнява дейността. Но и спрямо националните съдилища на тази държава членка.
За да се произнесе по първата част от втория въпрос, СЕС се спира на ролята на АК. И нейните функции в процедурата за разрешаване на спорове между институциите на съответните държави-членки относно удостоверение А1.
В тази връзка СЕС категорично констатира, че че ролята на АК в рамките на тази процедура се ограничава до помиряване на становищата на компетентните институции на сезиралите я държави-членки.
Предвид това, отговорът на СЕС е, че удостоверение A1 има обвързващо действие. Дори когато АК е приела, че това удостоверение е неправилно издадено и че то трябва да бъде оттеглено. Това обвързващо действие касае както компетентните институции, така и националните съдилища в приемащата държава-членка.
Обратно действие на удостоверение А1
Що се касае до втората част от втория въпрос, СЕС посочва че удостоверение А1 може да има обратно действие. Издаването на удостоверение A1 е възможно през или дори след края на съответния период на работа в другата държава-членка. И прави връзка между тази възможност и обвързващия ефект на удостоверението.
Предвид това, отговорът на СЕС е, че удостоверение A1 има обвързващо действие, при необходимост с обратно действие, макар че това удостоверение е издадено едва след като приемащата държава-членка е установила подчиняването на съответния работник на задължителното осигуряване съгласно своето законодателство. Това обвързващо действие също касае както компетентните институции, така и националните съдилища в приемащата държава-членка.
Забрана за заместване
За да отговори на третия въпрос, СЕС излага съображения, че командироването на работник да замества друго лице, възпрепятства възможността този заместващ работник да продължи да е подчинен на законодателството на изпращащата държава-членка. И това произтича от самия текст на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004.
Освен това липсата на изрично споменаване в текста на посочената разпоредба на седалищата на съответните работодатели или на евентуални лични или организационни връзки, съществуващи между тях, подсказва, че такива обстоятелства не са релевантни за целта на тълкуването на същата разпоредба.
И доколкото разпоредбата на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 представлява изключение от основното правило при опредялане на приложимото осигурително законодателство, тя следва да се тълкува стриктно.
Редовното прибягване до командировани работници за запълване на едно и също работно място — дори и работодателите, които предприемат тези командирования, да са различни — не съответства нито на текста, нито на целите, визирани в чл. 12(1) от Регламент № 883/2004. А не съответства също и на контекста около тази разпоредба. Така че командировано лице не може да се ползва от особеното правило, предвидено в посочената разпоредба, когато замества друг работник.
Предвид това, отговорът на СЕС е, че забраната за заместване важи и когато работниците са камондировани от различни работодатели. Фактът, че работодателите са със седалище в една и съща държава членка, или фактът, че те поддържат евентуални лични или организационни връзки, са ирелевантни в това отношение.
Десислава Стефанова, главен експерт в ЦУ на НАП
