Осигуровки за трудови доходи при майчинство
Материалът разглежда въпроса дължат ли се осигуровки по време на майчинство при изплащане на средства, свързани с трудова дейност.
Периодите на майчинство по принцип са време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се плащат социални осигуровки. Това е уредено в чл. 9, ал. 2 от КСО. Става въпрос за основно за следните ситуации:
– платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете (чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО);
– отпуск за бременност и раждане (чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО);
– осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст (отново чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО).
Зачитането на стаж без вноски е предвидено, защото майките се намират в съответния вид отпуск, не упражняват трудова дейност по смисъла на КСО и в най-общия случай не получават доходи от работодателя.
Но това не винаги е така!
Съществуват напълно реални ситуации, при които за периоди на майчинство работодателят изплаща на лицата средства, свързани с трудова дейност. Независимо, че майките не са работили през това време.
Без да се претендира за изчерпателност, практиката показва, че понякога се изплащат:
– разликата между последното брутно трудово възнаграждение и получаваното от НОИ обезщетение (много често е предвидено в колективен трудов договор);
– средства за социални разходи;
– средства за транспорт;
– дори премии, въпреки че майката не е работила за съответните периоди;
– други подобни средства, свързани с трудова дейност.
Съвсем логично възниква въпросът дължат ли се осигуровки по време на майчинство при изплащане на такива доходи. Като се има предвид, че майките не упражняват трудова дейност по КСО, а в кодекса е предвидено зачитане на стаж без осигуровки за въпросните периоди.
При решаване на подобни казуси на първо място трябва да се изходи от статута на лицето по време на майчинството. Или иначе казано да се прецени притежава ли за този период майката качеството на осигурено лице по смисъла на КСО. Определение на осигурено лице за целите на ДОО е въведено с §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Дефиницията недвусмислено посочва, че майките имат статут на осигурени лица за тези периоди. Категорично основание е следният текст от разпоредбата: Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – 3 и 5, които периоди безспорно включват въпросното време на майчинство.
Следващият аспект от решението включва преценка относно характера на получените от майките средства. И по специално представляват ли тези плащания доходи от трудова дейност на лицата. Или иначе казано осигурителен доход ли са по смисъла на КСО. Тук се обръщаме към разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от кодекса, която най-общо определя, че осигуровки се дължат върху всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Независимо, че майките не работят за тези периоди, получените плащания безусловно са свързани с трудова дейност на лицата и съответно имат характер на осигурителен доход за целите на ДОО.
Изводът относно осигуровки по време на майчинство
Равносметката в разглежданите случаи е, че майки, притежаващи качеството на осигурени лица получават средства с характер на осигурителен доход. Изводът, който се налага е, че се дължат осигуровки по време на майчинство при предоставяне от работодателя на такива или подобни средства. В тази насока е и досегашната практика на НАП.
Въпросните осигуровки по време на майчинство върху тези доходи предполагат плащане на осигурителни вноски както за социално (ДОО и ДЗПО), така и за здравно осигуряване. Но е важно да се уточни че това, само по себе си, не изключва внасяне от работодателя на здравни осигуровки за същия период и на още едно основание, именно чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО.
В заключение може би е уместно да се отбележи, че при наличие на същите предпоставки по аналогичен начин би следвало да се третират и периодите по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО. Това е времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година. Причината е, че за тези периоди работникът също има качеството на осигурено лице за целите на ДОО и не е изключено да получи плащания, които имат характер на осигурителен доход по смисъла на КСО.
