Удостоверение А1 за командировани в ЕС работници
Удостоверение А1 изисквания
В материала са посочени задължителните условия за издаване на Удостоверение А1 при командироване на работници в друга държава-членка на ЕС.
Командироване на работници в ЕС
Командироването на работници в друга държава-членка на ЕС заради трансгранично предоставяне на услуги или изпращане по друг повод (обучения, водене на преговори, участие в мероприятия и т.н.) е широко разпространена ситуация.
Следвайки основното правило (lex loci laboris) осигуровките за работниците би трябвало да се внасят по законодателството на приемащата държава-членка. Но това би довело до сериозни затруднения за всички заинтересовани страни (работодателят, работниците и компетентните институции).
Предвид това в регламентите на ЕС е предвидена възможност осигурителните вноски за командированите работници да продължат да се внасят по законодателството на изпращащата държава-членка. Целта е да се улесни свободното движение на работниците и друго фундаментално право – свободното предоставяне на услуги в ЕС. Тази възможност представлява един вид изключение от основното правило.
Поради тази причина, с оглед издаване на удостоверение А1 изисквания, които се разглеждат като задължителни са:
Удостоверение А1 изисквания
- приложимост на осигурителното законодателство на изпращащата държава-членка преди командироването на работника;
- съществена дейност на работодателя в изпращащата държава–членка;
- пряка връзка между работодателя и командирования работник;
- забрана за заместване на друг командирован работник;
- период на командироването до 24 месеца.
В България преценката за изпълнение на изискванията за издаване на формуляр А1 за командировка в чужбина се извършва от НАП. Тези условия за издаване на Удостоверение А1 при командироване на работници в държава-членка на ЕС се разглеждат индивидуално в зависимост от спецификата на всеки конкретен случай.
Уведомяване на НАП
Работодател от България, който командирова/изпраща работници в друга държава-членка на ЕС е длъжен да информира компетентната териториална дирекция на НАП. Кратки периоди на командироване/изпращане принципно не освобождават работодателя от това задължение. За целта се използва формуляр образец Окд-236. Бланката на образеца можете да изтеглите тук: Окд-236. След като получи уведомлението и ако са изпълнени петте задължителни изисквания, НАП би следвало да издаде удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство и да го връчи, независимо дали е било изискано от работодателя и/или работника. Формуляр А1 за командировка в чужбина се издава в срок до 30 дни, ако са изпълнени горепосочените изисквания.
Удостоверение А1 доказва, че за работата в чужбина командированият работник остава осигурен в България. Съответно освобождава лицето/работодателя от задължения за осигуровки по законодателството на приемащата държава-членка. Чуждите институции са длъжни да се съобразяват с формуляра. Бланката на Удостоверение А1 можете да разгледате и изтеглите тук.
Осигуровки
За осигурени в България работници, които са командировани в рамките на предоставяне на услуги в ЕС, осигурителните вноски се дължат върху доходите от трудова дейност, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. „Минимални ставки на заплащане” са определените от националното законодателство и/или от практиката на приемащата държава-членка. Информация относно наличие на минимални ставки на заплащане в другите държави-членки и техният размер се предоставя от ИА ГИТ.
За осигурени в България работници, командировани в рамките на предоставяне на услуги в държава от ЕС, в която не се прилагат минимални ставки на заплащане, осигуровките се дължат върху доходите от трудова дейност, но върху не по-малко от минималните осигурителни прагове по българското законодателство и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Ако не са изпълнени всички или част от петте задължителни изисквания за издаване на Удостоверение А1, НАП постановява отказ. Осигурителните вноски за командированите работници се внасят по законодателството на приемащата държава-членка (основно правило).
