Защитен: Осигуровки при погрешно изплатено възнаграждение по ДУК

Разлика между командироването и работата в различни държави-членки

Как да различим командироването от работата в различни държави-членки при искане за Удостоверение А1 че лицето се осигурява в България

За разграничаването е необходимо да се разгледа същността на тези две хипотези на трудова активност в ЕС при искане за Удостоверение А1 че лицето се осигурява в България.

Въпрос:

До края на цялата 2017 г. работник ще бъде многократно командирован в Белгия за кратки периоди (не повече от седмица). Когато не е в командировка в другата държава-членка лицето ще работи за същото предприятие на територията на България.

При искане за Удостоверение А1 като командировано или работещо в различни държави-членки се разглежда ? Кой образец на уведомление/искане за формуляр А1 се подава в НАП ? – образец Окд-236 или Окд-237 (Формуляр А1 за командировка в чужбина или за работа в различни държави-членки)?

Отговор:

Командироване при искане за Удостоверение А1 че лицето се осигурява в България

Изпращането (командироването) на заети лица, за да извършват работа за сравнително кратък период на територията на друга държава–членка е сред най–често срещаните форми на трудова мобилност в рамките на ЕС. Характеризира се с извършването на конкретна трудова дейност на територията на друга  държава–членка за даден период. Периода е предварително определен и е максимум до 24 месеца. Именно тези характеристики разграничават командироването в друга–държава членка от обичайното осъществяване на дейност на територията на различни държави–членки. Определящ критерий е продължителността на дейността в една или повече други държави–членки. За тази цел се прави цялостна оценка на всички приложими факти (основание чл. 14(7) от Регламент (ЕО) № 987/2009).

Работа в различни държави-членки при искане за Удостоверение А1 че лицето се осигурява в България

Новият регламент по прилагане дефинира лицата, които в различните хипотези на паралелна трудова активност могат да се разглеждат като обичайно осъществяващи дейност в две или повече държави–членки. Това са тези които осъществяват едновременно или последователно една или няколко отделни дейности в различни държави–членки. В полза на едно предприятие (работодател) или на различни предприятия (работодатели) (основание чл. 14(5) от Регламент (ЕО) № 987/2009).

Разграничаване на командироването от работата в различни държави-членки

Индивидуално всяко едно от изпращанията на това лице може да се разглежда като трудова активност, попадаща в хипотезата на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 (командироване на заето лице). Това е така, защото е свързано с извършването на конкретна трудова дейност на територията на друга държава–членка за период, който е предварително определен и е в рамките на до 24 месеца.

Въпреки това, натрупване на последователни командирования на същото лице на територията на другата държава–членка и запазването на тази ситуация за период напред   (в случая до края на 2017 г.), по–скоро характеризира такава трудова активност като дейност за един работодател в различни държави–членки, а не като командироване на заето лице. Уведомлението/искането за Удостоверение А1, което е предвидено да се подава в НАП при работа на заето лице в различни държави-членки е образец Окд-237. Бланката на образеца можете да изтеглите тук: Окд-237.

Удостоверение А1 че лицето се осигурява в България се издава от НАП в срок до 30 дни. Бланката на удостоверение А1 можете да видите тук. Издаване на Удостоверение А1 се извършва ако са изпълнени изискванията.

Здравно осигуряване на руснак пенсионер от ДОО

Здравно осигуряване на пенсионер чужденец

Как се провежда здравно осигуряване на пенсионер чужденец ще бъде разгледано чрез особеностите на здравно осигуряване на руснак, който получава пенсия от България.

Руски гражданин с разрешение за постоянно пребиваване в България получава пенсия както от Русия, така и от българската пенсионна система (ДОО). Подлежи ли чужденецът пенсионер на задължително здравно осигуряване в НЗОК и за чия сметка са здравните вноски ?

По въпросите в областта на социалната сигурност между България и Русия се прилага договор, който е в сила от 20.03.2010 г. Договора е публикуван на интернет страницата на НАП на следния адрес.

Здравните осигуровки обаче не са включени сред уредените с договора въпроси (материалния обхват).

Поради тази причина за чужденецът пенсионер e валиден общия ред за здравно осигуряване на чуждите граждани съгласно ЗЗО.

Здравно осигуряване на чужденец в България

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК е определен в ЗЗО. Задължително здравно осигурени са само тези от чужденците, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България. Това е така, защото съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително здравно осигурени са чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България. Освен ако е предвидено друго в международен договор, по който България е страна, но договора с Русия не включва здравни осигуровки.

Здравно осигуряване на пенсионер чужденец

В конкретният случай руският гражданин разполага с разрешение за постоянно пребиваване в страната. Следователно попада сред лицата, които са задължително осигурени в НЗОК. Здравноосигурителни права на чужденец в България възникват от датата на заплащане на здравноосигурителната вноска.

Тъй като руснакът е пенсионер от ДОО неговите здравни вноски са за сметка на държавния бюджет. При формиране на здравния му статус периодите би следвало да се покриват въз основа на информация за пенсионерите, която НОИ ежемесечно подава към НАП с декларация образец № 3 по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г.

Удостоверение А1 при работа в различни държави-членки

Как се получава Удостоверение А1 за работа в чужбина при извършване на дейност в различни държави от ЕС

По отношение на Удостоверение А1 за работа в чужбина процедурата в такива случаи предвижда задължение за уведомяване на компетентната институция и подаване на искане за издаване на формуляра.

Уведомяване на компетентната институция

Лицата, които в различни качества (заети или самостоятелно заети) работят в две или повече държави-членки на ЕС, са длъжни да информират компетентната институция в държавата по пребиваване.

Под пребиваване се има предвид центърът на жизнения интерес на лицето в зависимост от продължителността, през която е живяло на територията на дадени държави-членки на ЕС, къде поддържа постоянно жилище, къде се намира семейството му, къде подлежи на данъчно облагане и т.н.

Ако лицето пребивава в друга държава-членка, то уведомява нейната компетентна институция.

В случай, че центърът на жизнен интерес на лицето е в България, то информира компетентната териториална дирекция на НАП.

В зависимост от възможните ситуации пред НАП се подават следните уведомления:

• лице, което е заето на територията на различни държави–членки – формуляр образец Окд-237; това уведомление се подава и от международните шофьори, защото те също се разглеждат като лица, заети в различни държави-членки;
• лице, което е самостоятелно заето на територията на различни държави–членки – формуляр образец Окд-239;
• лице, което е заето на територията на една държава–членка и самостоятелно заето на територията на друга държава–членка – формуляр образец Окд-240;

Бланките на тези формуляри можете да изтеглите тук: Окд-237, Окд-239 и Окд-240.

Определяне на приложимото осигурително законодателство

Институцията на държавата-членка по пребиваване определя временно приложимото осигурително законодателство спрямо лицето. Уведомява институциите на другите заинтересовани  държави-членки. Или директно осъществява контакт с тях, за да се намери взаимно съгласие по въпроса. Временно определеното приложимо осигурително законодателство законодателство може да е различно от това на държавата по пребиваване на лицето. Временното определяне на приложимото осигурително законодателство се превръща в окончателно при условие, че в срок от два месеца след информирането на институциите някоя от тях не възрази, освен ако осигурителното законодателство вече не е окончателно определено въз основа на взаимно съгласие.

Искане за Удостоверение А1 за работа в чужбина

Удостоверение А1 доказва коя е компетентната държава-членка за осигуровките на лицето. Формуляр А1 освобождава работодателя и/или лицето от задължения за осигурителни вноски по законодателството на други държави-членки, а чуждите институции са длъжни да се съобразяват с него и нямат право да претендират осигуровки.

У нас формуляр А1 за работа в чужбина в България се издава от НАП. Удостоверение А1 за работа в чужбина не се издава по инициатива на компетентната институция – НАП. А по искане на работодателя и/или лицето – заявено с посочените по-горе образци (Окд-237, Окд-239 и Окд-240). Бланката на формуляр А1 изглежда по следния начин – виж тук: удостоверение А1 бланка.

Напълно е възможно лице, което осъществява дейност в две или повече държави-членки, да има задължение да уведоми компетентната институция на една държава-членка, а да се наложи да подаде искане за Удостоверения А1 в компетентната институция на друга държава-членка. Това е така, защото определеното приложимо осигурително законодателство не винаги съвпада с това на държавата-членка по пребиваване. Въпреки това, формуляр А1 може да бъде издаден само от институцията на държавата-членка, чието осигурително законодателство се прилага спрямо лицето. Удостоверение А1 за работа в чужбина се издава от НАП в срок до 30 дни ако са налице условията.