Осигуровки върху транспорт

осигуровки върху транспорт 3 май

Осигуровки върху транспорт

осигуровки, отговори от НАП by Бойчев консултинг

Осигуровки върху транспорт на работниците

Продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Въпросът е заведен с  вх. № 96-00-9 от 13.01.2022 г. в Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Дружество ще покрива разходите за транспорт на работниците от дома до работното място – чрез начисляване и изплащане на сума към основното трудово възнаграждение или посредством предоставянето на карти (ваучери) за зареждане от определена верига бензиностанции на личните им автомобили (леки, товарни), а доставчика издава на предприятието фактури за доставеното гориво. Работниците са от различни населени места.

Поставеният към НАП въпрос е относно дължимите осигуровки върху транспорт на работниците ? 

Резюме на отговора на НАП:

В началото е упоменато, че са възможни две хипотези, в зависимост от това дали извършените от дружеството разходи за транспорт на работниците са за сметка на социалните разходи:

Ако не са за сметка на социалните разходи

Направени са общи разяснения относно осигурителния доход и осигурителните вноски за целите на държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване.

Посочено е, че разпоредбите по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).

Подчертано е, че: “В чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ са изброени изчерпателно доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Поради направеното изчерпателно изброяване в разпоредбата, по аргумент на противното се приема, че когато определен доход не е изрично посочен в ал. 8, върху него се дължат осигурителни вноски по съответния ред, определен за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО.”.

Направен е изводът, че: “Извършените разходи в полза на работниците и служителите за пътуване от местоживеенето до местоработата и обратно, когато те се намират в различни населени места, не са включени в чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ като доходи, върху които не се начисляват и внасят осигурителни вноски.”. 

Ако са за сметка на социалните разходи

Разяснено е, че: “В този случай приложение намират разпоредбите, които регламентират реда за внасяне на осигурителни вноски върху социалните разходи.”. Упоменати са съответните правни основания.

Посочени са хипотезите, при които е възможно средствата, предоставени за сметка на социалните разходи да бъдат освободени от осигурителни вноски – чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ.

Направен е следния извод: “Предоставените от работодателя карти (ваучери) за зареждане с гориво на личните автомобили на работниците и/или изплатените суми към основното им възнаграждение с цел поемане на транспортните им разходи от местоживеенето  до местоработата не попадат в изключенията по чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ. Следователно, ако извършените от дружеството разходи за поемане на транспортните разходи от местоживеенето  до местоработата на работниците и служителите са за сметка на социалните разходи, са приложими разпоредбите на чл. 6, ал. 12 от КСО и чл. 2, ал. 1  от НЕВДПОВ, т.е. върху тях са дължими осигурителни вноски.”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки върху безплатна храна 28 апр.

Осигуровки върху безплатна храна

осигуровки, отговори от НАП by Бойчев консултинг

Осигуровки върху безплатна храна чрез кетъринг

Продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Въпросът е заведен с  вх. № 96-00-9 от 13.01.2022 г. в Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Предприятие ще осигурява храна чрез кетъринг на работното място в специално обособени за това помещения. Доставената чрез кетъринг храна ще се фактурира в края на всяка седмица.

Поставеният към НАП въпрос е относно дължимите осигуровки върху безплатна храна чрез кетъринг ?

Резюме на отговора на НАП:

В началото е упоменато, че са възможни две хипотези, в зависимост от това дали извършените от дружеството разходи за осигуряване на безплатна храна чрез кетъринг са за сметка на социалните разходи:

Ако не са за сметка на социалните разходи

Направени са общи разяснения относно осигурителния доход и осигурителните вноски за целите на държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване.

Посочено е, че разпоредбите по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).

Подчертано е, че: “В чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ са изброени изчерпателно доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Поради направеното изчерпателно изброяване в разпоредбата, по аргумент на противното се приема, че когато определен доход не е изрично посочен в ал. 8, върху него се дължат осигурителни вноски по съответния ред, определен за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО.”.

Направен е изводът, че: “Относно направените от дружеството разходи за осигуряване на храна чрез кетъринг на работното място няма да се дължат осигурителни вноски, само ако попадат в обхвата на чл. 1, ал. 8, т. 2 от НЕВДПОВ, т.е. представляват безплатната храна и/или добавките към храната, предоставени в натура по реда на чл. 285 от КТ на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда.”. 

Ако са за сметка на социалните разходи

Разяснено е, че: “В този случай приложение намират разпоредбите, които регламентират реда за внасяне на осигурителни вноски върху социалните разходи.”. Упоменати са съответните правни основания.

Посочени са хипотезите, при които е възможно освобождаване от осигурителни вноски:

– чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ: средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях);

– чл. 2, ал. 3 от НЕВДПОВ: средствата, предоставени под формата на ваучери за храна при условията на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО.

Направен е следния извод: “Доколкото е видно от запитването, организираното от дружеството хранене не попада в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ, предвид обстоятелството, че същото няма да извършва разходи за издръжка на работнически стол, както и за поевтиняване на храната в него, а ще предоставя храна в натура пряко на всеки работник или служител, независимо че заплащането ще се извършва срещу фактура на фирмата, предоставяща услугата. Следователно, ако извършените от дружеството разходи за осигуряване на храна чрез кетъринг на работното място са за сметка на социалните разходи, са приложими разпоредбите на чл. 6, ал. 12 от КСО и чл. 2, ал. 1  от НЕВДПОВ, т.е. върху тях са дължими осигурителни вноски.”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

здравни осигуровки 11 мар.

Здравни осигуровки

новини, осигуровки by Бойчев консултинг

Здравни осигуровки

В Държавен вестник (ДВ), брой 66 от 01 август 2023 г. е обнародван Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г. (ЗБНЗОК за 2023 г.)

С обнародвания в същия брой на ДВ Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. (ЗБДОО за 2023 г.) са въведени размерите на осигурителния доход, които касаят и здравното осигуряване за 2023 г.

Размер на здравната осигуровка

С чл. 2 от ЗБНЗОК за 2023 г. е определен размерът на задължителната здравноосигурителна вноска.

За 2023 г. здравната осигуровка се запазва в размер 8 на сто.

Не се променя и съотношението, в което се разпределя този размер между осигуряващия и здравноосигуреното лице (60:40).

Минимален здравноосигурителен доход
Минимални осигурителни прагове

Минималните осигурителни прагове за 2023 г. са въведени с Приложение № 1 към чл. 9, т. 1, б. “а” от ЗБДОО за 2023 г. (за периода от 1 януари до 31 юли) и с Приложение № 1А към чл. 9, т. 2, б. “а” от ЗБДОО за 2023 г. (за периода от 1 август до 31 декември).

Здравни осигуровки за самоосигуряващи се

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се лица е определен по следния начин:

  • 710 лв. за периода от 1 януари до 31 юли (чл. 9, т. 1, б. “б” от ЗБДОО за 2023 г.)
  • 780 лв. за периода от 1 август до 31 декември (чл. 9, т. 2, б. “б” от ЗБДОО за 2023 г.)

Това се отнася и за тяхното здравно осигуряване.

Здравни осигуровки за земеделски производители

Минималният осигурителен доход за земеделските производители е определен по следния начин:

  • 710 лв. за периода от 1 януари до 31 юли (чл. 9, т. 1, б. “в” от ЗБДОО за 2023 г.)
  • 780 лв. за периода от 1 август до 31 декември (чл. 9, т. 2, б. “в” от ЗБДОО за 2023 г.)

Това се отнася и за тяхното здравно осигуряване.

Максимален здравноосигурителен доход

Максималният осигурителен доход за 2023 г. е както следва:

  • 3400 лв. за периода от 1 януари до 31 юли (чл. 9, т. 1, б. “г” от ЗБДОО за 2023 г.)
  • 3400 лв. за периода от 1 август до 31 декември (чл. 9, т. 2, б. “г” от ЗБДОО за 2023 г.)

здравни осигуровки за безработни 8 мар.

Здравни осигуровки за безработни

новини, осигуровки by Бойчев консултинг

Здравни осигуровки за безработни

Здравни осигуровки за безработни лица не се внасят за тези от тях, които получават парично обезщетение за безработица. Здравните вноски за лицата с право на парично обезщетение за безработица са за сметка на държавния бюджет. Основание за това е чл. 40, ал. 1, т. 8 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Лицата, които подлежат на задължително осигуряване към НЗОК, но не са здравно осигурени на някое от другите основания по ЗЗО (например трайно безработните без право на парично обезщетение за безработица), плащат здравни осигуровки за своя сметка и подават еднократно декларация. Това е определено е в чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Става въпрос за декларация образец № 7 по Наредба Н-13 от 17 декември 2019 г. във връзка с възникване на задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски на въпросното основание. В декларацията се посочва и избрания от лицето здравноосигурителен доход.

Размер на здравната осигуровка

Задължителната здравна осигуровка е в размер 8 на сто (чл. 2 от ЗБНЗОК за 2023 г.).

Здравни осигуровки за безработни лица се внасят върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и не по-голям от максималния осигурителен доход, като и двата са определени със ЗБДОО за 2023 г.

За месеците от август до декември вкл. на 2023 г. е увеличен от 710 лв. на 780 лв. размерът на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се по КСО лица. Определен е в такъв размер (780 лв.) с чл. 9, т. 2, б. „б“ от ЗБДОО за 2023 г. А половината от този осигурителен доход се равнява на 390 лв. С други думи, за месеците от август до декември, вкл. на 2023 г. минималният здравноосигурителен доход за въпросните лица се увеличава с 35 лв. (от 355 лв. на 390 лв.).

Което обуславя повишение и на месечните здравни осигуровки за безработни, като дължимата сума е не по-малка от 31,20 лв. на месец (за първите седем месеца на 2023 г. беше 28,40 лв. месечно).

Тази минимална месечна сума здравни осигуровки за безработни се определя като размерът на здравната осигуровка за годината се приложи към половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (т.е. 390*8% = 31,20 лв. здравна осигуровка).

Здравни осигуровки се плащат върху не повече от максималния месечен осигурителен доход. Максималният осигурителен доход за 2023 г. е запазен на 3400 лв. Това се отнася и за здравното осигуряване.

Плащане на здравни осигуровки за безработни 

Плащането на здравни осигуровки за безработни се прави до 25-то число на следващия месец. Този срок е определен в в чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО и не се променя спрямо 2022 г. Например за август 2023 г. здравната осигуровка за тези лица се плаща до 25 септември 2023 г.

Годишно изравняване

Безработните, които са се осигурявали сами здравно за 2022 г. би следвало да правят и годишно изравняване като плащат окончателни здравни вноски през 2023 г. Това се случва, когато доходите по данъчната декларация за 2022 г. надвишават осигурителния доход, върху който ежемесечно са внасяни здравни осигуровки за 2022 г. Става въпрос например за доходи от наем, авторски възнаграждения и др. Годишното изравняване за тези лица обичайно се извършва чрез Таблица 2, която е приложение към годишната данъчна декларация.

Окончателните здравни вноски се внасят в срока за подаване на данъчната декларация.

Месечните и окончателните здравни осигуровки се дължат и плащат чрез ЕГН (ЛНЧ или служебен номер издаден от НАП) по сметка на съответната териториална дирекция на НАП (по постоянен адрес) за събиране на приходите за НЗОК.

Неплащането на повече от 3 месечни здравни осигуровки за предходните 36 месеца лишава лицата от здравноосигурителни права (чл. 109, ал. 1 от ЗЗО). А здравният статус се възстановява, когато лицето внесе всички дължими здравни вноски през последните 5 години (чл. 109, ал. 2 от ЗЗО). Но сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват (чл. 109, ал. 3 от ЗЗО).

уебинар за осигуровки 8 дек.

Видео от уебинар за осигуровки

новини, осигуровки by Бойчев консултинг

Откъс от уебинар за осигуровки

Поредната интензивна кампания от семинари/уебинари ни доближава към края на една изключително успешна година за „Бойчев консултинг“ ЕООД и ни зарежда с много положителни нагласи за предстоящата 2022 г.

Споделяме видео откъс на един от уебинарите, любезно публикуван като общодостъпен от организаторите, за които е проведен.

Използваме възможността да благодарим на всички клиенти и партньори на „Бойчев консултинг“ ЕООД за безупречното взаимодействие.

С най-добри пожелания,

Димитър Бойчев

спиране издаване на удостоверение А1 2 дек.

Спиране на производство по издаване на удостоверение А1

отговори от НАП, удостоверение А1 by Бойчев консултинг

Спиране издаване на удостоверение А1

Продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от Националната агенция за приходите (НАП) отговори на интересни въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 24-03-1074 от 10.02.2020 г. на Централно управление на агенцията.

Поставеният към НАП въпрос е относно наличието на основание за спиране на производство по издаване на удостоверение А1. И по-специално спиране издаване на удостоверение А1 поради образувано преюдициално дело през Съда на Европейския съюз.

Отговор на НАП:

В началото на отговора е посочено, че на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК административното производство може да бъде спряно при наличието на образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му – след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано. Пояснено е, че за да е налице основание за спиране на производството е необходимо другото производство, било то административно, наказателно или съдебно, да е от значение за изхода на настоящото производство. А така също, че смисълът на това условие е, че настоящото производство не може да бъде решено правилно и законосъобразно докато не приключи другото висящо производство, независимо дали последното е административно, наказателно или съдебно.

След това в отговора е отбелязано, че в конкретния случай е налице образувано преюдициално дело пред Съда на Европейския съюз, чието основание е отправено преюдициално запитване от Административен съд – …. Добавено е, че целта на преюдициалното запитване е да осигури еднообразното тълкуване и прилагане на правото на ЕС на територията на всички държави членки и да попречи на различното прилагане на правото на Европейския съюз от държавите членки.

Изразеното от НАП становище е, че образуваното пред Съда на Европейския съюз дело би могло да бъде основание за спиране на административното производство по издаване на удостоверение А1. И е допълнено: следва, обаче да се има предвид, че съгласно чл. 34, ал. 3 от ДОПК преценката дали да бъде спряно производството се прави от органа, който го е възложил (пред, който се извършва), а при административно обжалване – от решаващия орган.

Целият отговор може да бъде намерен в системата Въпроси и отговори на НАП.

error: