Осигуровки за граждани на Косово

Осигуровки за граждани на Косово

С темата осигуровки за граждани на Косово продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. № М-26-Л-70 от 13.06.2022 г. на Централно управление на агенцията.

Фактите по случая са следните:

Предстои назначаване на работници по трудов договор от Косово, с пребиваване в Република България за 12 месеца.

Поставеният към НАП въпрос е “Дължат ли се всички осигурителни вноски за горецитираните лица?”.

Резюме на отговора на НАП:

Социални осигуровки за граждани на Косово

В самото начало на отговора е посочено, че: “Към настоящия момент между Република България и Република Косово няма сключена спогодба в сферата на социалната сигурност. Това означава, че по отношение дължимостта на задължителни осигурителни вноски следва да се прилага българското осигурително законодателство в неговата цялост.”. 

В тази връзка е пояснено, също така, че: “Правото на обществено осигуряване е обезпечено чрез системата на социалното осигуряване, създадена със законова уредба – Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Този нормативен акт не разграничава лицата в зависимост от тяхното гражданство и местоживеене, а от това дали те упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване – за един или повече осигурени социални рискове по българското законодателство. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване (ДОО). За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от КСО).”.

На тази база е направен следния извод:

“В случай че лицата извършват трудова дейност, те подлежат на задължително социално осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО – за всички осигурени социални рискове.“.

Като в допълнение е посочено, че: “Лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б (чл. 127, ал. 1 от КСО).”.

Здравни осигуровки за граждани на Косово

Изрично е упоменато, че: “За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице, то следва да е в обхвата на задължително осигурените по ЗЗО лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от същия закон. Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в закона.”.

Що се касае до чуждите граждани на (трети държави) изрично е акцентирано, че: “Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.”.

Предвид това е направен следния извод:

“При положение че посочените в запитването Ви лица нямат статут на постоянно или дългосрочно пребиваващи в България по смисъла на ЗЧРБ, те не подлежат на задължително здравно осигуряване в България.“.

Целият отговор може да бъде намерен в системата Въпроси и отговори на НАП.

Здравни осигуровки за безработни

Здравни осигуровки за безработни

Здравни осигуровки за безработни лица не се внасят за тези от тях, които получават парично обезщетение за безработица. Здравните вноски за лицата с право на парично обезщетение за безработица са за сметка на държавния бюджет. Основание за това е чл. 40, ал. 1, т. 8 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Лицата, които подлежат на задължително осигуряване към НЗОК, но не са здравно осигурени на някое от другите основания по ЗЗО (например трайно безработните без право на парично обезщетение за безработица), плащат здравни осигуровки за своя сметка и подават еднократно декларация. Това е определено е в чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Става въпрос за декларация образец № 7 по Наредба Н-13 от 17 декември 2019 г. във връзка с възникване на задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски на въпросното основание. В декларацията се посочва и избрания от лицето здравноосигурителен доход.

Размер на здравната осигуровка

Задължителната здравна осигуровка е в размер 8 на сто (чл. 2 от ЗБНЗОК за 2023 г.).

Здравни осигуровки за безработни лица се внасят върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и не по-голям от максималния осигурителен доход, като и двата са определени със ЗБДОО за 2023 г.

За месеците от август до декември вкл. на 2023 г. е увеличен от 710 лв. на 780 лв. размерът на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се по КСО лица. Определен е в такъв размер (780 лв.) с чл. 9, т. 2, б. „б“ от ЗБДОО за 2023 г. А половината от този осигурителен доход се равнява на 390 лв. С други думи, за месеците от август до декември, вкл. на 2023 г. минималният здравноосигурителен доход за въпросните лица се увеличава с 35 лв. (от 355 лв. на 390 лв.).

Което обуславя повишение и на месечните здравни осигуровки за безработни, като дължимата сума е не по-малка от 31,20 лв. на месец (за първите седем месеца на 2023 г. беше 28,40 лв. месечно).

Тази минимална месечна сума здравни осигуровки за безработни се определя като размерът на здравната осигуровка за годината се приложи към половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (т.е. 390*8% = 31,20 лв. здравна осигуровка).

Здравни осигуровки се плащат върху не повече от максималния месечен осигурителен доход. Максималният осигурителен доход за 2023 г. е запазен на 3400 лв. Това се отнася и за здравното осигуряване.

Плащане на здравни осигуровки за безработни 

Плащането на здравни осигуровки за безработни се прави до 25-то число на следващия месец. Този срок е определен в в чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО и не се променя спрямо 2022 г. Например за август 2023 г. здравната осигуровка за тези лица се плаща до 25 септември 2023 г.

Годишно изравняване

Безработните, които са се осигурявали сами здравно за 2022 г. би следвало да правят и годишно изравняване като плащат окончателни здравни вноски през 2023 г. Това се случва, когато доходите по данъчната декларация за 2022 г. надвишават осигурителния доход, върху който ежемесечно са внасяни здравни осигуровки за 2022 г. Става въпрос например за доходи от наем, авторски възнаграждения и др. Годишното изравняване за тези лица обичайно се извършва чрез Таблица 2, която е приложение към годишната данъчна декларация.

Окончателните здравни вноски се внасят в срока за подаване на данъчната декларация.

Месечните и окончателните здравни осигуровки се дължат и плащат чрез ЕГН (ЛНЧ или служебен номер издаден от НАП) по сметка на съответната териториална дирекция на НАП (по постоянен адрес) за събиране на приходите за НЗОК.

Неплащането на повече от 3 месечни здравни осигуровки за предходните 36 месеца лишава лицата от здравноосигурителни права (чл. 109, ал. 1 от ЗЗО). А здравният статус се възстановява, когато лицето внесе всички дължими здравни вноски през последните 5 години (чл. 109, ал. 2 от ЗЗО). Но сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват (чл. 109, ал. 3 от ЗЗО).

Спиране на производство по издаване на удостоверение А1

Спиране издаване на удостоверение А1

Продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от Националната агенция за приходите (НАП) отговори на интересни въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 24-03-1074 от 10.02.2020 г. на Централно управление на агенцията.

Поставеният към НАП въпрос е относно наличието на основание за спиране на производство по издаване на удостоверение А1. И по-специално спиране издаване на удостоверение А1 поради образувано преюдициално дело през Съда на Европейския съюз.

Отговор на НАП:

В началото на отговора е посочено, че на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК административното производство може да бъде спряно при наличието на образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му – след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано. Пояснено е, че за да е налице основание за спиране на производството е необходимо другото производство, било то административно, наказателно или съдебно, да е от значение за изхода на настоящото производство. А така също, че смисълът на това условие е, че настоящото производство не може да бъде решено правилно и законосъобразно докато не приключи другото висящо производство, независимо дали последното е административно, наказателно или съдебно.

След това в отговора е отбелязано, че в конкретния случай е налице образувано преюдициално дело пред Съда на Европейския съюз, чието основание е отправено преюдициално запитване от Административен съд – …. Добавено е, че целта на преюдициалното запитване е да осигури еднообразното тълкуване и прилагане на правото на ЕС на територията на всички държави членки и да попречи на различното прилагане на правото на Европейския съюз от държавите членки.

Изразеното от НАП становище е, че образуваното пред Съда на Европейския съюз дело би могло да бъде основание за спиране на административното производство по издаване на удостоверение А1. И е допълнено: следва, обаче да се има предвид, че съгласно чл. 34, ал. 3 от ДОПК преценката дали да бъде спряно производството се прави от органа, който го е възложил (пред, който се извършва), а при административно обжалване – от решаващия орган.

Целият отговор може да бъде намерен в системата Въпроси и отговори на НАП.