Осигуряване на грузинец – съдружник и управител на ООД
Осигуряване на чужденец по договор за управление.
С темата осигуряване на чужденец по договор за управление продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.
Отговорът на НАП е с Изх. 53-00-186 от 05.10.2017 г. на Дирекция ОДОП София.
Фактите по случая са следните:
Гражданин на Грузия е съдружник и управител на установено в България ООД. Основна дейност на дружеството е консултантски и одитни услуги в сферата на околната среда.
С оглед осъществяване на дейността, дружеството сключва с грузинския гражданин договори за извършване на услуги по извънтрудови правоотношения (граждански договори), в които е определено възнаграждение. Дейността по тези договори се извършва в страната по местонахождение на проекта. Обектите са в страни извън Европейския съюз и по-рядко в България. Към запитването е приложен граждански договор, при който одитираният проект е в Грузия.
Освен това гражданинът на Грузия има договорено възнаграждение по договор за управление и контрол на българското дружество.
Уточнено е също така, че грузинският гражданин не пребивава дългосрочно или постоянно на територията на България.
Поставеният към НАП въпрос е дължат ли се осигурителни вноски върху възнагражденията по тези договори и на какво основание ?
Резюме на отговора на НАП:
В самото начало на отговора е упоменато, че “КСО не разграничава лицата в зависимост от тяхното гражданство и местоживеене (пребиваване). Достатъчно основание да възникне задължение за осигуряване е да упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по българското законодателство. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване. За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО”. В тази връзка е направена препратка към препратка към чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.
Осигуряване на чужденец по договор за управление
Упоменато е, че “Управителите и прокуристите на търговски дружества са задължително осигурени по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния с доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (осн. чл. 6, ал. 3 от КСО).”.
Самоосигуряващо се лице чужденец
Посочено е също така, че “Съдружник, който е вписан за управител може да извършва и друг вид трудова дейност в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител (да полага личен труд, независимо дали получава възнаграждение). В този случай осигуряването на лицето следва да се извършва и по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т. е. по реда, определен за самоосигуряващите се лица. Съгласно цитираната разпоредба, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като съдружници в търговски дружества. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).”.
Изводът
За целите на отговора е акцентирано, че гражданинът на Грузия упражнява трудова дейност в ООД-то, която е извън дейността по управление и контрол на дружеството, т. е. и дейност като самоосигуряващо се лице.
Направен е изводът, че се дължат социални осигуровки на двете основания (по договора за увправление и като самоосигуряващо се лице) по предвидения в КСО и подзаконовите нормативни актове ред.
Здравно осигуряване на чужденец в България
По отношение на здравното осигуряване обаче е обърнато внимание, че ако грузинският гражданин няма разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, лицето не попада в персоналния обхват на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО и не подлежи на задължително здравно осигуряване по реда на ЗЗО.
Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.
