Търговско представителство като работодател и осигурител
Търговско представителство осигурител и работодател
С темата търговско представителство осигурител и работодател продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.
Отговорът на НАП е с Изх. 9600110 от 25.01.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.
Фактите:
Лица работят на територията на България по трудови правоотношения с международна компания. Страните (международната компания и лицата) са избрали трудовите правоотношения да се уреждат от (трудовото) законодателство на другата държава.
Международната компания има търговско представителство в България.
Поставените към НАП въпроси могат да бъдат систематизирани по следния начин:
Има ли търговското прдставителство задължение да подава данни по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за въпросните лица ?
Има ли международната компания задължение по Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. да регистрира трудовите договори с лицата в НАП ?
Резюме на отговора на НАП:
В началото са дадени разяснения относно същността на търговското представителство:
“На основание чл. 24, ал. 1 и 2 от Закона за насърчаване на инвестициите чуждестранни лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, които трябва да бъдат регистрирани в Българската търговско-промишлена палата. Представителствата не са юридически лица и не могат да извършват стопанска дейност.
Независимо, че не е нов правен субект, търговското представителство на чуждестранно лице подлежи на регистрация в Регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията на основание чл. 3, ал. 1, т. 4 от Закона за регистър БУЛСТАТ.”.
Разгледани са дефинициите за работодател по Кодекса на труда и осигурител по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Извод 1:
Направен е изводът, че тъй като “трудовите договори с наетите лица са сключени с международната компания (компания майка), а не с представителството, следва че представителството няма качеството на работодател/осигурител за тези лица, поради което няма задължение да подава данни по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г.”.
Изрично е направена уговорката, че въпросният отговор не касае „задължението на международната компания (компания майка) като работодател/осигурител на наети лица по трудови правоотношения, уредени по законодателството на друга държава, полагащи труда на територията на Република България.“.
След това е разяснено, че регистрацията на трудовите договори се извършва на основание чл. 62, ал. 3 от КТ и по Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. включва “основанието за сключването на трудовия договор съгласно Кодекса на труда.”.
Посочено е същото така, че “Предвид чл. 10, ал. 3 от Кодекса на труда, когато за трудови правоотношения с международен елемент, страните са избрали трудовото им правоотношение да се урежда от законодателството на друга държава, разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ е неотносима.”.
Извод 2:
Направен е изводът, че “за международната компания (компания майка), в качеството й на работодател/осигурител на наетите по трудови правоотношения лица, уредени по законодателството на друга държава, не възниква задължение по Наредба № 5 от 29 декември 2002 г.”.
Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.
