Кога се издава удостоверение А1

издаване на удостоверение А1 24 ное.

Кога се издава удостоверение А1

Издаване на удостоверение А1

Издаване на удостоверение А1 е следствие от определяне на приложимото осигурително законодателство в ЕС.

В тези ситуации приложимото осигурително законодателство се определя по правилата на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (основен регламент).

А издаване на А1 се извършава  съгласно процедурата, въведена с  Регламент (ЕО) № 987/2009 (прилагащ регламент).

В процедурно отношение обаче не във всички случаи, когато се определя приложимо осигурително законодателство е предвидено издаване на удостоверение А1.

Кога е възможно издаване на удостоверение А1

Издаване на А1 е предвидено в следните хипотези от Дял II на основния регламент:

командировано заето лице – чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

командировано самостоятелно заето лице – чл. 12(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

– работещ на плавателен съд – чл. 11(4) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

– заето лице, работещо в две или повече държави – чл. 13(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

– самостоятелно заето лице, работещо в две или повече държави – чл. 13(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

– работещ като заето лице и като самостоятелно заето лице в различно държави – чл. 13(3) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

полетен или кабинен екипаж – чл. 11(5) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

– държавен служител – чл. 11(3)(б) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

изключение – чл. 16 от Регламент (ЕО) № 883/2004;

Ситуациите, при които е възможно издаване на А1 са изчерпателно изброени в раздел 3 от формуляра, който е озаглавен “Потвърждение на Вашия статут на заетост”.

Кога не се извършва издаване на удостоверение А1

По метода изключването можем да посочим основните случаи, за които не е предвидено издаване на А1. Става въпрос за следните хипотези от Дял II на основния регламент:

основното правило (lex loci laboris) – чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (в това отношение настъпиха някои съществени изменения – вижте повече в друга наша публикация);

– неактивни лица (тези, които нямат статут на заети или самостоятелно заети) – чл. 11(3)(д) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

– лица, които получават парични обезщетения (поради или вследствие на тяхната дейност като наето или самостоятелно заето лице) – чл. 11(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

Възприетият на ниво ЕС процедурен подход в определени хипотези да не се извършва издаване на А1 понякога създава несигурност и затруднения в практиката. Най вече при прилагане на основното правило – lex loci laboris. Защото при движение в ЕС е от изключително значение ясното дефиниране на приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност. В противен случай възникват доста въпроси, както по отношение плащането на осигуровки, така и във връзка с ползването на осигурителни права.

Към момента се обсъждат промени в регламентите, някои от които са свързани именно с издаване на удостоверение А1 в хипотезата на основното правило. Ако това стане факт, може би част от тези затруднения донякъде ще бъдат  преодолени.

отговори на нап за осигуровки за септември 2017 22 ное.

Нова поредица: Резюме на отговорите на НАП за осигуровки

Отговори на НАП за осигуровки за септември 2017 г.

Настоящият материал дава началото на една нова поредица, в която ежемесечно ще бъдат резюмирани някои публикувани от НАП отговори на по-интересни въпроси, касаещи осигуровки и приложимо осигурително законодателство.

За улеснение информацията ще бъде представяна в резюме, съдържащо само най-важното – основните акценти, изводи и заключения от всеки отговор.

Започваме с няколко публикувани отговори на НАП за осигуровки за септември 2017 г.

Надяваме се тази инициатива да е полезна и да ви допадне.

Въпроси и отговори на НАП за осигуровки за септември 2017 г.

Материалът обхваща всички публикувани до днешна дата отговори на НАП за осигуровки за септември 2017 – общо 3 на брой.

Срокове за внасяне на осигуровки; формиране на здравноосигурителен статус

Отговор Изх. № 24-35-28 от 11.09.2017 г. на ЦУ на НАП

Поставени въпроси:

Въпрос 1: Възможно ли е регионален представител на НАП да разпореди дължимите задължителни осигурителни вноски да се внасят след 29-о число на месеца, когато Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) превежда одобрените суми на изпълнителите на медицинска помощ за извършената от тях дейност за предходния месец?

Резюме на отговора на НАП:

Разгледани са относимите към случая срокове за внасяне на осигуровки по КСО и ЗЗО (чл. 7, ал. 1, 2 и чл. 158 от кодекса и чл. чл. 40, ал. 1, б. „в“ от закона). Изразено е становище, че “не е в правомощията на длъжностно лице на НАП да разпорежда други срокове за внасяне на задължителните осигурителни вноски, тъй като същите са изрично регламентирани в съответните нормативни актове.”.

Въпрос 2: Във връзка с проверка на здравноосигурителния статус на физическите лица възможно ли е да има два сайта– един за цялото население и друг за оторизираните лица? Имат ли право здравните работници да използват втория сайт?

Резюме на отговора на НАП:

Посочено е как ЗЗО регламентира начина за формиране на здравноосигурителен статус.

Разгледано е взаимодествието между НАП и НЗОК при обмен на информация за здравно осигурените лица. Тази информация се публикува на:

– интернет страницата на НАП за проверка на здравноосигурителния статус на лицата и

– уеб-услуга (Web Services) за осъществяване на проверки за здравноосигурителния статус на лицата, достъпна от НЗОК и нейните договорни партньори.

Разяснено е, че “НЗОК и оторизираните лица ползват уеб услугата на НАП.”. 

Въпрос 3Счита ли се за здравноосигурено лице, което към датата на оказаната медицинска помощ е неосигурено, но на следващия ден внася дължимите здравноосигурителни вноски за периода, за който не е било осигурено?

Резюме на отговора на НАП:

Разгледан е редът за прекъсване и възстановяване на здравноосигурителни права по ЗЗО.

Изразено е следното становище: “в случай, че към датата на оказаната му медицинска помощ лицето е с прекъснати здравноосигурителни права, се прилага изречение второ на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО, т. е. следва да заплати оказаната медицинска помощ. От датата на внасяне на дължимите здравноосигурителни вноски за периодите, за които не е било осигурено, лицето ще възстанови здравноосигурителните си права, но сумите, платени за оказаната му медицинска помощ, не се възстановяват.”.

Здравно осигуряване на иракски гражданин

Отговор Изх. № М-94-А-241 от 05.09.2017 г. на ЦУ на НАП

Фактическа обстановка:

Българска фирма има намерение да сключи трудов договор с физическо лице, което е гражданин на Ирак. Чуждестранното физическо лице има издадено удостоверение от учебно заведение в РБългария, че е редовен студент. Също така има издадено разрешение за продължително пребиваване в РБългария.

Поставен въпрос:

Ако лицето, което е гражданин на Ирак сключи трудов договор с фирмата, възниква ли задължение същото лице да бъде здравно осигурено?

Резюме на отговора на НАП:

Разяснено е кои от чуждите граждани подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК във връзка с разрешеното пребиваване по Закона за чужденците в Република България.

В тази връзка е посочено, че “за чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО.”.

Направен е изводът, че “в конкретния случай иракският гражданин притежава разрешение за продължително пребиваване в РБългария и не попада в обхвата на задължително осигурените по ЗЗО лица.”.

Осигуряване на естонски гражданин в България

Отговор Изх. № 24-35-29 от 04.09.2017 г. на ЦУ на НАП

Фактическа обстановка:

“В съдружие със съпругата Ви  от 26.08.2015 г. имате регистрирано търговско дружество в България – „…………“ ООД с ЕИК …………….. До настоящия момент дружеството не е извършвало дейност. Възнамерявате да започнете дейност и да се осигурявате в качеството си на управител на цитираното дружество. Дейността на дружеството ще бъде довършителни работи в строителството. В България пребивавате от 2016 г. До 11.02.2016 г. сте извършвал дейност и сте се осигурявал в Естония. Имате сключен брак със съпругата Ви ………….. от 18.10.2016 г. В България живеете под наем.”.

Поставен въпрос:

Имате ли право и задължение да се осигурявате (пенсионно и здравно) в България при започване на дейността на дружеството „………….“ ООД?

Резюме на отговора на НАП:

Разгледани са относимите разпоредби от Регламент (ЕО) № 883/2004 във връзка с определяне на приложимото осигурително законодателство.

Изразено е следното становище: В конкретния случай, ако сте гражданин на държава-членка (Естония) и осъществявате дейност единствено на територията на България, за Вас е приложимо българското законодателство и подлежите на задължително социално и здравно осигуряване по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).”.

Очаквайте продължение на материала “Отговори на НАП за осигуровки за септември 2017” с резюме за следващия месец – октомври 2017.

прехвърляне на пенсионен фонд в нои 18 ное.
среден осигурителен доход септември 2017 8 ное.

Среден осигурителен доход за месец септември 2017 г.

Среден осигурителен доход септември 2017 г.

По данни на НОИ за месец септември 2017 г. изчисленият среден осигурителен доход за страната е 826,37 лв. За сравнение средният осигурителен доход за август 2017 г. е 804,44 лв.

Средномесечен осигурителен доход за изчисляване на пенсия

Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. Основание за това е разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.

Средномесечен осигурителен доход за 12-те календарни месеца

Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2017 г. е 806,77 лв.

Това означава, че определеният среден осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите от НОИ пенсии през месец октомври 2017 г. За сравнение неговият размер през септември 2017 г. беше 801,86 лв.

Източник: https://www.nssi.bg/

размер на удръжката при запор на пенсия 8 ное.

Нови размери на удръжките по запори върху пенсии

Нов размер на удръжката при запор на пенсия от 1 ноември 2017 г.

Направени са промени в Гражданско процесуалния кодекс. В резултат на което са изменени критериите за определяне на размерите на удръжките по наложени запори върху доходи.

Същевременно от 1 октомври 2017 г. има нови минимални размери на пенсиите от трудова дейност.

Въз основа на това от 1 ноември 2017 г. е определен нов размер на удръжката при запор на пенсия.

Какъв е новия размер на удръжката при запор на пенсия:

Удръжките се определят в зависимост от размера на получавания от пенсионера доход от пенсии и добавки. Който се съотнася към минималната работна заплата за страната така:

  • при размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата. Удържа се една трета част, ако лицето е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
  • при размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата. Удържа се една втора част, ако лицето е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
  • при размер над четирикратния размер на минималната работна заплата. Удържа се горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако лицето е без деца. И горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.

В досегашните текстове на Гражданско процесуалния кодекс удръжките се определяха на базата на фиксирани суми за получаваните доходи от пенсия.

Пенсионерите, върху чиито пенсии е наложен запор, ще получат дължимите им пенсии и добавки за месец ноември 2017 г. с пощенски запис. След удържане на съответната сума по запора. За новия размер на удръжката те ще получат и уведомително писмо.

Източник: Национален осигурителен институт – https://www.nssi.bg/

здравни вноски 2018 7 ное.

Проект на ЗБНЗОК за 2018 г.

Здравни вноски 2018 г. – какво да очакваме от началото на следващата година ?

Проектът на ЗБНЗОК за 2018 г. е одобрен от Министерски съвет.

Приет е на второ гласуване от Народното събрание на Република България.

По отношение на здравни вноски 2018 най-същественото в законопроекта е предвиденото запазване на задължителната здравна вноска в размер 8 на сто.

Но това не означава, че няма да се променят разходите за здравни вноски 2018 г. Както за работодателите и наетите, така и за самоосигуряващите се лица.

Причината е, че в повечето случаи здравно осигурителният доход съвпада с осигурителния доход за ДОО. А от началото на следващата година със ЗБДОО за 2018 г. е предвидено увеличение в размера на социално осигурителния доход. И то най-малко по следните направления:

Здравни вноски 2018 г. за работници
  • средно увеличение на минималните осигурителни прагове през 2018 г. с около 6,8 на сто:

За 2018 г. не са договорени размерите на минималните осигурителни прагове. При административно увеличение на праговете с 3,9 на сто и планираното увеличение на МРЗ 2018 с 10,9 на сто, средното увеличение на минималните оси;гурителни прагове през 2018 г. ще е около 6,8 на сто. Дори при запазване на размера (8 на сто) и съотношението (60:40 между осигуряващ и осигурен) на здравната вноска, това предполага по-големи задължения за здравно осигуряване. Както за работодателите, така и за наетите лица.

Здравни вноски 2018 г. за самоосигуряващи се лица
  • въвеждане на фиксиран минимум от 510 лв., върху не по-малко от който самоосигуряващите се лица да плащат авансово осигурителни вноски за месеца:

Ако се приеме от Парламента в предложения вид, размерът на този доход ще окаже влияние върху дължимите здравни осигуровки не само от самоосигуряващите се по КСО лица. Но и върху всички неосигурени лица, които плащат здравни вноски изцяло за своя сметка. Става въпрос за лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, които внасят здравни осигуровки върху не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за годината. Това означава, че минималният здравоосигурителен доход за тях ще се повиши автоматично от 230 на 255 лв. Начина на здравно осигуряване на тези лица е подробно разгледан в друга наша публикация.

Здравни вноски 2018 г. за земеделци
  • увеличаване на минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 300 на 480 лв.:

Тук повишението в размера на здравноосигурителния доход за въпросните лица е явно и едва ли е необходимо да бъде коментирано.

Дебатите в Парламента по ЗБНЗОК за 2018 г. едва ли ще доведат до изненади по отношение запазването на задължителната здравна вноска в размер от 8 на сто.

По скоро интерес представлява окончателният вариант, в който ще бъде приет ЗБДОО за 2018 г. от Народното събрание. Тъй като от това зависи в значителна степен и размерът на здравноосигурителния доход през следваща година за различните категории лица.

Вижте преглед на окончателните промени относно здравните осигуровки за 2018 г.

error: