Категория: осигуровки

Социални осигуровки

Осигуровки

Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2023 г. е обнародван в Държавен вестник, брой 66 от 01 август 2023 г.

Осигурителен доход

Минимални осигурителни прагове

• за периода от 1 януари до 31 юли – въведени с Приложение № 1 към чл. 9, т. 1, б. “а” от ЗБДОО за 2023 г.

• за периода от 1 август до 31 декември – въведени с Приложение № 1А към чл. 9, т. 2, б. “а” от ЗБДОО за 2023 г.

Минимален осигурителен доход за самоосигуряващи се лица

• 710 лв. за периода от 1 януари до 31 юли (чл. 9, т. 1, б. “б” от ЗБДОО за 2023 г.)

• 780 лв. за периода от 1 август до 31 декември (чл. 9, т. 2, б. “б” от ЗБДОО за 2023 г.)

Минимален осигурителен доход за земеделски производители

• 710 лв. за периода от 1 януари до 31 юли (чл. 9, т. 1, б. “в” от ЗБДОО за 2023 г.)
• 780 лв. за периода от 1 август до 31 декември (чл. 9, т. 2, б. “в” от ЗБДОО за 2023 г.)

Максимален осигурителен доход

• 3400 лв. за периода от 1 януари до 31 юли (чл. 9, т. 1, б. “г” от ЗБДОО за 2023 г.)
• 3400 лв. за периода от 1 август до 31 декември (чл. 9, т. 2, б. “г” от ЗБДОО за 2023 г.)

Размери на осигуровки

Определени са размерите на осигурителните вноски за фонд “ТЗПБ” по групи основни икономически дейности:

• за периода от 1 януари до 31 юли – с приложение № 2 към чл. 14, т. 1 от ЗБДОО за 2023 г. 
• за периода от 1 август до 31 декември – с приложение № 2А към чл. 14, т. 2 от ЗБДОО за 2023 г.

За 2023 г. не се променят размерът и разпределението на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“, фонд „ОЗМ“ и фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване.

Вноски за фонд „ГВРС“

За 2023 г. не се внасят вноски за фонд „ГВРС“. Основание за това е разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗБДОО за 2023 г.

Годишно изравняване на осигурителния доход

Годишно изравняване на осигуровки

Годишно изравняване на осигуровки от самоосигуряващите се лица, се прави на база данните, които са декларирани в справка към годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Справката, чрез която през 2023 г. ще се извършва годишното изравняване на осигурителния доход за 2022 г. е обнародвана в Държавен вестник. А именно – в неофициалния раздел на брой 4 от 13 януари 2023 г.

Става въпрос за Таблица 1 за годишното изравняване на социалните осигуровки за 2022 г. Както и за Таблица 2 за годишното изравняване на здравните осигуровки за същата година.

При необходимост от съдействие за попълване на двете таблици можете да се свържете чрез познатите канали за комуникация с Бойчев консултинг.

Смяна на вида осигуряване

Смяна на вида осигуряване на самоосигуряващите се лица

Самоосигуряващите се по лица по Кодекса за социално осигуряване задължително се осигуряват във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване (ДОО).

По свой избор тези лица могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство във фонд „Общо заболяване и майчинство“ на ДОО.

Видът на осигуряването се определя в срок, който е установен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

Видът на осигуряването може да се променя в началото на всяка година – в срок, който също изрично е установен с НООСЛБГРЧМЛ.

При необходимост от разяснения във връзка с определяне и смяна на вида на осигуряване можете да се свържете чрез познатите канали за комуникация с Бойчев консултинг.

Осигуровки по граждански договор

Осигуровки по граждански договор 

Осигуровки по граждански договор се плащат за работещите без трудово правоотношение.

Става въпрос за лица, които полагат труд по договори, сключени основно съгласно Закона за задълженията и договорите. При гражданските договори лицата предоставят определен резултат (веществен труд), а не работна сила както е при трудовите договори. В масовия случай гражданските договори се сключват писмено, въпреки че законът не поставя изрично изискване за писмена форма. Но дори и устно сключен неговият предмет е свързан с предоставяне на предварително уговорен определен трудов резултат.

За разлика от трудовите, гражданските договори не подлежат на задължителна регистрация в НАП.

Обхват на осигуряването

Между осигурените социални рискове и фондовете на ДОО съществува връзка:

Лицата по граждански договори са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.

Иначе казано тези лица задължително се осигуряват във фонд „Пенсии“ на ДОО.

Осигуровки по граждански договор с пенсионер

Това не се отнася за пенсионерите, които работят по граждански договори – те се осигуряват социално само по желание. Основание за това е разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО.

По нататък към връзката между рисковете и фондовете на ДОО може да се добави и тяхната взаимозависимост с размерите на осигуровките. Съобразно осигурените социални рискове, осигуровки по граждански договор се внасят в размерите, които са определени за съответните фондове на ДОО:

Осигуровки по граждански договор за ДОО

Размерите и разпределението на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ на ДОО са следните:

Основата, върху която се определят дължимите осигуровки при граждански договор е осигурителният доход на лицето. Това е полученото възнаграждение по гражданския договор след намаляването му с разходите за дейността по ЗДДФЛ (25 %).

Осигуровки по граждански договор под МРЗ

Ако лицето работещо по граждански договор няма друго основание за осигуряване осигурителни вноски се дължат само когато възнаграждението е равно или надвишава минималната работна заплата (780 лв. от 01 януари 2023 г.) след намаляването му с разходите за дейността.

Когато лицето работещо по граждански договор има друго основание за осигуряване осигуровки се дължат върху размера възнаграждението по гражданския договор независимо дали надвишава минималната работна заплата след намаляването му с разходите за дейността.

Осигуровки при граждански договор се дължат върху не повече от максималния осигурителен доход, който е определен със ЗБДОО за съответната година  (3400 лв. към 01 януари 2023 г.).

Плащане на осигуровки по граждански договор за ДОО

Осигуровките за лицата по граждански договори се внасят от възложителят (осигурител) по  сметка на съответната териториална дирекция на НАП за събиране на този вид вземания, в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. Дължимостта на осигуровки при граждански договор е стриктно обвързано с изплащане на възнаграждението, а не само с полагането на труд както е например за работниците и служителите.

Невнасянето на осигурителните вноски за ДОО от възложителя (осигурител) не лишава лицата по граждански договори от осигурителни права.

Осигуровки по граждански договор за ДЗПО

Лицата по граждански договори, които са родени след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в Универсален пенсионен фонд (УПФ).

Размерът и разпределението на осигуровките за ДЗПО в УПФ са следните:

Осигурителният доход за УПФ съвпада с този за ДОО. Основание за това е разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от КСО.

Плащане на осигуровки по граждански договор за УПФ

Осигуровки по граждански договор за УПФ се плащат от възложителят (осигурител) в сроковете за внасяне на вноските за ДОО по сметката за ДЗПО на съответната териториална дирекция на НАП. Това означава, че и за ДЗПО плащането на осигуровки при граждански договор е стриктно обвързано с изплащане на възнаграждението, а не само с полагането на труд както е например за работниците и служителите.

Лицата по граждански договори не подлежат на осигуряване в Професионален пенсионен фонд.

Здравни осигуровки при граждански договор

За лицата по граждански договори, които са задължително осигурени в НЗОК, се внасят и здравни осигуровки.

Здравни осигуровки по граждански договор с пенсионер

За разлика от социалното осигуряване, здравното осигуряване на пенсионерите по граждански договор не е по тяхно желание, а е задължително. Това е така, защото в ЗЗО не е предвидена възможност да избират дали да се осигуряват, както е при социалното им осигуряване.

Размерът и разпределението на здравните вноски е следното:

Осигурителният доход за здравно осигуряване при гражданските договори в общи линии съвпада с този за ДОО.

Плащане на здравни осигуровки по граждански договор

Здравните осигуровки се внасят от възложителят (осигуряващ) по сметката на съответната териториална дирекция на НАП за съ­би­ра­не на при­хо­ди­те за НЗОК в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. Плащането на здравни осигуровки при граждански договор също е стриктно обвързано с изплащане на възнаграждението.

Невнасянето на здравни вноски от възложителят (осигуряващ) не лишава лицата по граждански договори от здравноосигурителни права.

Обобщени размери на осигуровките по граждански договор:

В обобщение размерите и разпределението на осигуровките за лицата по граждански договори изглежда по следния начин:

Граждански договор и самоосигуряващо се по КСО лице

При изплащане на възнаграждение по граждански договор на самоосигуряващо се по КСО лице не се внасят социални и здравни осигуровки от възложителя. Самоосигуряващото се лице внася осигурителни вноски върху тези доходи при извършване на годишното изравняване. Основание за това е разпоредбата на чл. 11 от наредбата за самоосигуряващите се лица.

Деклариране на данни пред НАП

Възложителят (осигурител/осигуряващ) е длъжен, също така,  да подава ежемесечно данни за осигурените от него лица с декларация образец № 1 и да декларира общите суми на дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и здравни осигуровки с декларация образец № 6.

Декларация образец № 1 поотделно за всяко осигурено лице се подава в компетентната териториална дирекция на НАП до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението по гражданския договор. За лицата по граждански договори декларация образец № 1 се подава с код за вид осигурен „14“.

Декларация образец № 6 се подава едновременно с декларация/и образец № 1.

Начинът за подаване на двете декларации е определен в Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Минимална работна заплата

МРЗ

От 01 януари 2023 г. минималната работна заплата (МРЗ) е определена в размер на 780 лв.

Това е извършено с акт на Министерски съвет – Постановление № 497 от 29 декември 2022 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната.

Постановлението е обнародвано в Държавен вестник, брой 1 от 03 януари 2023 г.

Влиза в сила от 1 януари 2023 г.

Определяне на МРЗ

Член единствен от постановлението гласи следното:

„(1) Определя от 1 януари 2023 г. размер на минималната месечна работна заплата за страната 780 лв. и на минималната часова работна заплата 4,72 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. (2) Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец.“.

Освен за трудовото законодателство новият размер на МРЗ има връзка и с осигуровките.

Това е така, защото в посочени от КСО и ЗЗО случаи се препраща към определената МРЗ за страната.

Например при гражданските договори, ако лицето не е осигурено на друго основание през съответния месец, осигуровки по без трудовото правоотношение се плащат само ако полученото месечно възнаграждение е равно или надвишава една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността. В тази насока са разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО и чл. 4, ал. 1, т. 3, б. “а” от ЗЗО.

Или пък работниците и служителите, за които не е определен минимален осигурителен праг. Осигуровките за тях се плащат върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. Посочено е в чл. 6, ал. 3 от КСО.

Осигуровките за държавните служители и други лица по специални закони също се дължат върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. Основание за това е разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от КСО.

Именно поради това новият размер от 780 лв. на МРЗ не е без значение и за целите на осигуровките.

Осигуровки за граждани на Косово

С темата осигуровки за граждани на Косово продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. № М-26-Л-70 от 13.06.2022 г. на Централно управление на агенцията.

Фактите по случая са следните:

Предстои назначаване на работници по трудов договор от Косово, с пребиваване в Република България за 12 месеца.

Поставеният към НАП въпрос е “Дължат ли се всички осигурителни вноски за горецитираните лица?”.

Резюме на отговора на НАП:

Социални осигуровки за граждани на Косово

В самото начало на отговора е посочено, че: “Към настоящия момент между Република България и Република Косово няма сключена спогодба в сферата на социалната сигурност. Това означава, че по отношение дължимостта на задължителни осигурителни вноски следва да се прилага българското осигурително законодателство в неговата цялост.”. 

В тази връзка е пояснено, също така, че: “Правото на обществено осигуряване е обезпечено чрез системата на социалното осигуряване, създадена със законова уредба – Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Този нормативен акт не разграничава лицата в зависимост от тяхното гражданство и местоживеене, а от това дали те упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване – за един или повече осигурени социални рискове по българското законодателство. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване (ДОО). За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от КСО).”.

На тази база е направен следния извод:

“В случай че лицата извършват трудова дейност, те подлежат на задължително социално осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО – за всички осигурени социални рискове.“.

Като в допълнение е посочено, че: “Лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б (чл. 127, ал. 1 от КСО).”.

Здравни осигуровки за граждани на Косово

Изрично е упоменато, че: “За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице, то следва да е в обхвата на задължително осигурените по ЗЗО лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от същия закон. Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в закона.”.

Що се касае до чуждите граждани на (трети държави) изрично е акцентирано, че: “Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.”.

Предвид това е направен следния извод:

“При положение че посочените в запитването Ви лица нямат статут на постоянно или дългосрочно пребиваващи в България по смисъла на ЗЧРБ, те не подлежат на задължително здравно осигуряване в България.“.

Целият отговор може да бъде намерен в системата Въпроси и отговори на НАП.