Категория: осигуровки

Осигуровки

Осигуровки в България се плащат при извършване на трудова дейност (социално осигурителни вноски). Или въз основа на българско гражданство (здравни вноски).

Социални осигуровки

Полагането на труд е в основата за възникване на задължение за социално осигурителни вноски. Социалните осигуровки включват осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО. Осигуровките за ДОО покриват краткосрочни обезщетения (при болест, майчинство, безработица, трудова злополука, професионална болест и т.н.) и пенсии. Осигурителните вноски за ДЗПО в УПФ дават право на втора пенсия, която допълва държавната пенсия от ДОО. А осигурителните вноски в ППФ на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране за работилите при вредни условия на труд (първа и втора категория). Осигурените лица (работници, служители, договори за управление, изборни длъжности, самоосигуряващи се лица, граждански договори и др.), осигурителния доход, размера на осигурителните вноски периодите на осигуряване и придобиването на осигурителни права са определени в КСО.

Здравни осигуровки

Всички български граждани са задължително осигурени в НЗОК. Здравните осигуровки се внасят от работодателя, самоосигуряващото се лице или са за сметка на държавния бюджет (за деца до 18 г., пенсионери от ДОО, студенти до 26 г., лица с обезщетение за безработица или право на социално  подпомагане и др.). Безработните без право на обезщетение внасят здравни вноски за своя сметка.

Когато са в чужбина българските граждани могат да се освободят от внасяне на здравни вноски в България при определени условия.

Някои чужди граждани също са задължително осигурени в НЗОК. При получено разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в България.

Лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, здравно осигурителния доход, размера на здравните вноски, формирането на здравния статус и правото на здравна помощ са определени в ЗЗО.

осигуровки за граждани на косово 12 окт.

Осигуровки за граждани на Косово

С темата осигуровки за граждани на Косово продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. № М-26-Л-70 от 13.06.2022 г. на Централно управление на агенцията.

Фактите по случая са следните:

Предстои назначаване на работници по трудов договор от Косово, с пребиваване в Република България за 12 месеца.

Поставеният към НАП въпрос е “Дължат ли се всички осигурителни вноски за горецитираните лица?”.

Резюме на отговора на НАП:

Социални осигуровки за граждани на Косово

В самото начало на отговора е посочено, че: Към настоящия момент между Република България и Република Косово няма сключена спогодба в сферата на социалната сигурност. Това означава, че по отношение дължимостта на задължителни осигурителни вноски следва да се прилага българското осигурително законодателство в неговата цялост.”. 

В тази връзка е пояснено, също така, че: “Правото на обществено осигуряване е обезпечено чрез системата на социалното осигуряване, създадена със законова уредба – Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Този нормативен акт не разграничава лицата в зависимост от тяхното гражданство и местоживеене, а от това дали те упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване – за един или повече осигурени социални рискове по българското законодателство. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване (ДОО). За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от КСО).”.

На тази база е направен следния извод:

“В случай че лицата извършват трудова дейност, те подлежат на задължително социално осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО – за всички осигурени социални рискове.“.

Като в допълнение е посочено, че: Лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б (чл. 127, ал. 1 от КСО).”.

Здравни осигуровки за граждани на Косово

Изрично е упоменато, че: За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице, то следва да е в обхвата на задължително осигурените по ЗЗО лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от същия закон. Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в закона.”.

Що се касае до чуждите граждани на (трети държави) изрично е акцентирано, че: Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.”.

Предвид това е направен следния извод:

“При положение че посочените в запитването Ви лица нямат статут на постоянно или дългосрочно пребиваващи в България по смисъла на ЗЧРБ, те не подлежат на задължително здравно осигуряване в България.“.

Целият отговор може да бъде намерен в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки върху транспорт 3 май

Осигуровки върху транспорт

Осигуровки върху транспорт на работниците

Продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Въпросът е заведен с  вх. № 96-00-9 от 13.01.2022 г. в Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Дружество ще покрива разходите за транспорт на работниците от дома до работното място – чрез начисляване и изплащане на сума към основното трудово възнаграждение или посредством предоставянето на карти (ваучери) за зареждане от определена верига бензиностанции на личните им автомобили (леки, товарни), а доставчика издава на предприятието фактури за доставеното гориво. Работниците са от различни населени места.

Поставеният към НАП въпрос е относно дължимите осигуровки върху транспорт на работниците ? 

Резюме на отговора на НАП:

В началото е упоменато, че са възможни две хипотези, в зависимост от това дали извършените от дружеството разходи за транспорт на работниците са за сметка на социалните разходи:

Ако не са за сметка на социалните разходи

Направени са общи разяснения относно осигурителния доход и осигурителните вноски за целите на държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване.

Посочено е, че разпоредбите по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).

Подчертано е, че: “В чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ са изброени изчерпателно доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Поради направеното изчерпателно изброяване в разпоредбата, по аргумент на противното се приема, че когато определен доход не е изрично посочен в ал. 8, върху него се дължат осигурителни вноски по съответния ред, определен за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО.”.

Направен е изводът, че: “Извършените разходи в полза на работниците и служителите за пътуване от местоживеенето до местоработата и обратно, когато те се намират в различни населени места, не са включени в чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ като доходи, върху които не се начисляват и внасят осигурителни вноски.”. 

Ако са за сметка на социалните разходи

Разяснено е, че: В този случай приложение намират разпоредбите, които регламентират реда за внасяне на осигурителни вноски върху социалните разходи.”. Упоменати са съответните правни основания.

Посочени са хипотезите, при които е възможно средствата, предоставени за сметка на социалните разходи да бъдат освободени от осигурителни вноски – чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ.

Направен е следния извод: Предоставените от работодателя карти (ваучери) за зареждане с гориво на личните автомобили на работниците и/или изплатените суми към основното им възнаграждение с цел поемане на транспортните им разходи от местоживеенето  до местоработата не попадат в изключенията по чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ. Следователно, ако извършените от дружеството разходи за поемане на транспортните разходи от местоживеенето  до местоработата на работниците и служителите са за сметка на социалните разходи, са приложими разпоредбите на чл. 6, ал. 12 от КСО и чл. 2, ал. 1  от НЕВДПОВ, т.е. върху тях са дължими осигурителни вноски.”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки върху безплатна храна 28 апр.

Осигуровки върху безплатна храна

Осигуровки върху безплатна храна чрез кетъринг

Продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Въпросът е заведен с  вх. № 96-00-9 от 13.01.2022 г. в Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Предприятие ще осигурява храна чрез кетъринг на работното място в специално обособени за това помещения. Доставената чрез кетъринг храна ще се фактурира в края на всяка седмица.

Поставеният към НАП въпрос е относно дължимите осигуровки върху безплатна храна чрез кетъринг ?

Резюме на отговора на НАП:

В началото е упоменато, че са възможни две хипотези, в зависимост от това дали извършените от дружеството разходи за осигуряване на безплатна храна чрез кетъринг са за сметка на социалните разходи:

Ако не са за сметка на социалните разходи

Направени са общи разяснения относно осигурителния доход и осигурителните вноски за целите на държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване.

Посочено е, че разпоредбите по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).

Подчертано е, че: “В чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ са изброени изчерпателно доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Поради направеното изчерпателно изброяване в разпоредбата, по аргумент на противното се приема, че когато определен доход не е изрично посочен в ал. 8, върху него се дължат осигурителни вноски по съответния ред, определен за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО.”.

Направен е изводът, че: “Относно направените от дружеството разходи за осигуряване на храна чрез кетъринг на работното място няма да се дължат осигурителни вноски, само ако попадат в обхвата на чл. 1, ал. 8, т. 2 от НЕВДПОВ, т.е. представляват безплатната храна и/или добавките към храната, предоставени в натура по реда на чл. 285 от КТ на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда.”. 

Ако са за сметка на социалните разходи

Разяснено е, че: В този случай приложение намират разпоредбите, които регламентират реда за внасяне на осигурителни вноски върху социалните разходи.”. Упоменати са съответните правни основания.

Посочени са хипотезите, при които е възможно освобождаване от осигурителни вноски:

– чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ: средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях);

– чл. 2, ал. 3 от НЕВДПОВ: средствата, предоставени под формата на ваучери за храна при условията на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО.

Направен е следния извод: Доколкото е видно от запитването, организираното от дружеството хранене не попада в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ, предвид обстоятелството, че същото няма да извършва разходи за издръжка на работнически стол, както и за поевтиняване на храната в него, а ще предоставя храна в натура пряко на всеки работник или служител, независимо че заплащането ще се извършва срещу фактура на фирмата, предоставяща услугата. Следователно, ако извършените от дружеството разходи за осигуряване на храна чрез кетъринг на работното място са за сметка на социалните разходи, са приложими разпоредбите на чл. 6, ал. 12 от КСО и чл. 2, ал. 1  от НЕВДПОВ, т.е. върху тях са дължими осигурителни вноски.”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

мрз 29 мар.

Минимална работна заплата

МРЗ

Както се очакваше минималната работна заплата (МРЗ) за месеците от април до декември, вкл. на 2022 г. е определена в размер на 710 лв.

Това е извършено с акт на Министерски съвет – Постановление № 37 от 24 март 2022 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната.

Постановлението е обнародвано в Държавен вестник, брой 25 от 29 март 2022 г.

Влиза в сила от 1 април 2022 г.

Определяне на МРЗ

Член единствен от постановлението гласи следното:

“(1) Определя от 1 април 2022 г. размер на минималната месечна работна заплата за страната 710 лв. и на минималната часова работна заплата 4,29 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.(2) Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец.”.

Освен за трудовото законодателство новият размер на МРЗ има връзка и с осигуровките.

Това е така, защото в посочени от КСО и ЗЗО случаи се препраща към определената МРЗ за страната.

Например при гражданските договори, ако лицето не е осигурено на друго основание през съответния месец, осигуровки по без трудовото правоотношение се плащат само ако полученото месечно възнаграждение е равно или надвишава една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността. В тази насока са разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО и чл. 4, ал. 1, т. 3, б. “а” от ЗЗО.

Или пък работниците и служителите, за които не е определен минимален осигурителен праг. Осигуровките за тях се плащат върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. Посочено е в чл. 6, ал. 3 от КСО.

Осигуровките за държавните служители и други лица по специални закони също се дължат върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. Основание за това е разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от КСО.

Именно поради това новият размер от 710 лв. на МРЗ не е без значение и за целите на осигуровките.

здравни осигуровки 11 мар.

Здравни осигуровки

Здравни осигуровки

В Държавен вестник (ДВ), брой 18 от 04 март 2022 г. е обнародван Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. (ЗБНЗОК за 2022 г.)

С обнародвания в същия брой на ДВ Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. (ЗБДОО за 2022 г.) са въведени размерите на осигурителния доход, които касаят и здравното осигуряване за 2022 г.

Размер на здравната осигуровка

С чл. 2 от ЗБНЗОК за 2022 г. е определен размерът на задължителната здравноосигурителна вноска.

За 2022 г. здравната осигуровка се запазва в размер 8 на сто.

Не се променя и съотношението, в което се разпределя този размер между осигуряващия и здравноосигуреното лице (60:40).

Минимален здравноосигурителен доход
Минимални осигурителни прагове

Минималните осигурителни прагове за 2022 г. са въведени с Приложение № 1 към чл. 9, т. 1, б. “а” от ЗБДОО за 2022 г. (за периода от 1 януари до 31 март) и с Приложение № 1А към чл. 9, т. 2, б. “а” от ЗБДОО за 2022 г. (за периода от 1 април до 31 декември).

Здравни осигуровки за самоосигуряващи се

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се лица е определен по следния начин:

  • 650 лв. за периода от 1 януари до 31 март (чл. 9, т. 1, б. “б” от ЗБДОО за 2022 г.)
  • 710 лв. за периода от 1 април до 31 декември (чл. 9, т. 2, б. “б” от ЗБДОО за 2022 г.)

Това се отнася и за тяхното здравно осигуряване.

Здравни осигуровки за земеделски производители

Минималният осигурителен доход за земеделските производители е определен по следния начин:

  • 420 лв. за периода от 1 януари до 31 март (чл. 9, т. 1, б. “в” от ЗБДОО за 2022 г.)
  • 710 лв. за периода от 1 април до 31 декември (чл. 9, т. 2, б. “в” от ЗБДОО за 2022 г.)

Това се отнася и за тяхното здравно осигуряване.

Максимален здравноосигурителен доход

Максималният осигурителен доход за 2022 г. е както следва:

  • 3000 лв. за периода от 1 януари до 31 март (чл. 9, т. 1, б. “г” от ЗБДОО за 2022 г.)
  • 3400 лв. за периода от 1 април до 31 декември (чл. 9, т. 2, б. “г” от ЗБДОО за 2022 г.)

осигуровки 9 мар.

Социални осигуровки

Осигуровки

Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2022 г. е обнародван в Държавен вестник, брой 18 от 04 март 2022 г.

Осигурителен доход

Минимални осигурителни прагове

  • за периода от 1 януари до 31 март – въведени с Приложение № 1 към чл. 9, т. 1, б. “а” от ЗБДОО за 2022 г.
  • за периода от 1 април до 31 декември – въведени с Приложение № 1А към чл. 9, т. 2, б. “а” от ЗБДОО за 2022 г.

Минимален осигурителен доход за самоосигуряващи се лица

  • 650 лв. за периода от 1 януари до 31 март (чл. 9, т. 1, б. “б” от ЗБДОО за 2022 г.)
  • 710 лв. за периода от 1 април до 31 декември (чл. 9, т. 2, б. “б” от ЗБДОО за 2022 г.)

Минимален осигурителен доход за земеделски производители

  • 420 лв. за периода от 1 януари до 31 март (чл. 9, т. 1, б. “в” от ЗБДОО за 2022 г.)
  • 710 лв. за периода от 1 април до 31 декември (чл. 9, т. 2, б. “в” от ЗБДОО за 2022 г.)

Максимален осигурителен доход

  • 3000 лв. за периода от 1 януари до 31 март (чл. 9, т. 1, б. “г” от ЗБДОО за 2022 г.)
  • 3400 лв. за периода от 1 април до 31 декември (чл. 9, т. 2, б. “г” от ЗБДОО за 2022 г.)

Размери на осигуровки

Определени са размерите на осигурителната вноска за фонд “ТЗПБ” по групи основни икономически дейности за 2022 г.:

  • за периода от 1 януари до 31 март – с приложение № 2 към чл. 14 от ЗБДОО за 2022 г. 

  • за периода от 1 април до 31 декември – с приложение № 2А към чл. 14 от ЗБДОО за 2022 г.

За 2022 г. не се променя размерът и разпределението на осигурителните вноски за фонд “Пенсии”, фонд “ОЗМ” и фонд “Безработица” на държавното обществено осигуряване.

Вноски за фонд “ГВРС”

За 2022 г. не се внасят вноски за фонд “ГВРС”. Основание за това е разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗБДОО за 2022 г.

Друго

През 2022 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО се зачита времето на неплатения отпуск до 90 работни дни (на основание §8, ал. 2 от ПЗР към ЗБДОО за 2022 г.).

error: