Категория: осигуровки

Осигуровки

Осигуровки в България се плащат при извършване на трудова дейност (социално осигурителни вноски). Или въз основа на българско гражданство (здравни вноски).

Социални осигуровки

Полагането на труд е в основата за възникване на задължение за социално осигурителни вноски. Социалните осигуровки включват осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО. Осигуровките за ДОО покриват краткосрочни обезщетения (при болест, майчинство, безработица, трудова злополука, професионална болест и т.н.) и пенсии. Осигурителните вноски за ДЗПО в УПФ дават право на втора пенсия, която допълва държавната пенсия от ДОО. А осигурителните вноски в ППФ на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране за работилите при вредни условия на труд (първа и втора категория). Осигурените лица (работници, служители, договори за управление, изборни длъжности, самоосигуряващи се лица, граждански договори и др.), осигурителния доход, размера на осигурителните вноски периодите на осигуряване и придобиването на осигурителни права са определени в КСО.

Здравни осигуровки

Всички български граждани са задължително осигурени в НЗОК. Здравните осигуровки се внасят от работодателя, самоосигуряващото се лице или са за сметка на държавния бюджет (за деца до 18 г., пенсионери от ДОО, студенти до 26 г., лица с обезщетение за безработица или право на социално  подпомагане и др.). Безработните без право на обезщетение внасят здравни вноски за своя сметка.

Когато са в чужбина българските граждани могат да се освободят от внасяне на здравни вноски в България при определени условия.

Някои чужди граждани също са задължително осигурени в НЗОК. При получено разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в България.

Лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, здравно осигурителния доход, размера на здравните вноски, формирането на здравния статус и правото на здравна помощ са определени в ЗЗО.

осигуровки върху транспорт 3 май

Осигуровки върху транспорт

осигуровки, отговори от НАП by Бойчев консултинг

Осигуровки върху транспорт на работниците

Продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Въпросът е заведен с  вх. № 96-00-9 от 13.01.2022 г. в Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Дружество ще покрива разходите за транспорт на работниците от дома до работното място – чрез начисляване и изплащане на сума към основното трудово възнаграждение или посредством предоставянето на карти (ваучери) за зареждане от определена верига бензиностанции на личните им автомобили (леки, товарни), а доставчика издава на предприятието фактури за доставеното гориво. Работниците са от различни населени места.

Поставеният към НАП въпрос е относно дължимите осигуровки върху транспорт на работниците ? 

Резюме на отговора на НАП:

В началото е упоменато, че са възможни две хипотези, в зависимост от това дали извършените от дружеството разходи за транспорт на работниците са за сметка на социалните разходи:

Ако не са за сметка на социалните разходи

Направени са общи разяснения относно осигурителния доход и осигурителните вноски за целите на държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване.

Посочено е, че разпоредбите по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).

Подчертано е, че: “В чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ са изброени изчерпателно доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Поради направеното изчерпателно изброяване в разпоредбата, по аргумент на противното се приема, че когато определен доход не е изрично посочен в ал. 8, върху него се дължат осигурителни вноски по съответния ред, определен за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО.”.

Направен е изводът, че: “Извършените разходи в полза на работниците и служителите за пътуване от местоживеенето до местоработата и обратно, когато те се намират в различни населени места, не са включени в чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ като доходи, върху които не се начисляват и внасят осигурителни вноски.”. 

Ако са за сметка на социалните разходи

Разяснено е, че: “В този случай приложение намират разпоредбите, които регламентират реда за внасяне на осигурителни вноски върху социалните разходи.”. Упоменати са съответните правни основания.

Посочени са хипотезите, при които е възможно средствата, предоставени за сметка на социалните разходи да бъдат освободени от осигурителни вноски – чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ.

Направен е следния извод: “Предоставените от работодателя карти (ваучери) за зареждане с гориво на личните автомобили на работниците и/или изплатените суми към основното им възнаграждение с цел поемане на транспортните им разходи от местоживеенето  до местоработата не попадат в изключенията по чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ. Следователно, ако извършените от дружеството разходи за поемане на транспортните разходи от местоживеенето  до местоработата на работниците и служителите са за сметка на социалните разходи, са приложими разпоредбите на чл. 6, ал. 12 от КСО и чл. 2, ал. 1  от НЕВДПОВ, т.е. върху тях са дължими осигурителни вноски.”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки върху безплатна храна 28 апр.

Осигуровки върху безплатна храна

осигуровки, отговори от НАП by Бойчев консултинг

Осигуровки върху безплатна храна чрез кетъринг

Продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Въпросът е заведен с  вх. № 96-00-9 от 13.01.2022 г. в Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Предприятие ще осигурява храна чрез кетъринг на работното място в специално обособени за това помещения. Доставената чрез кетъринг храна ще се фактурира в края на всяка седмица.

Поставеният към НАП въпрос е относно дължимите осигуровки върху безплатна храна чрез кетъринг ?

Резюме на отговора на НАП:

В началото е упоменато, че са възможни две хипотези, в зависимост от това дали извършените от дружеството разходи за осигуряване на безплатна храна чрез кетъринг са за сметка на социалните разходи:

Ако не са за сметка на социалните разходи

Направени са общи разяснения относно осигурителния доход и осигурителните вноски за целите на държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване.

Посочено е, че разпоредбите по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).

Подчертано е, че: “В чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ са изброени изчерпателно доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Поради направеното изчерпателно изброяване в разпоредбата, по аргумент на противното се приема, че когато определен доход не е изрично посочен в ал. 8, върху него се дължат осигурителни вноски по съответния ред, определен за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО.”.

Направен е изводът, че: “Относно направените от дружеството разходи за осигуряване на храна чрез кетъринг на работното място няма да се дължат осигурителни вноски, само ако попадат в обхвата на чл. 1, ал. 8, т. 2 от НЕВДПОВ, т.е. представляват безплатната храна и/или добавките към храната, предоставени в натура по реда на чл. 285 от КТ на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда.”. 

Ако са за сметка на социалните разходи

Разяснено е, че: “В този случай приложение намират разпоредбите, които регламентират реда за внасяне на осигурителни вноски върху социалните разходи.”. Упоменати са съответните правни основания.

Посочени са хипотезите, при които е възможно освобождаване от осигурителни вноски:

– чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ: средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях);

– чл. 2, ал. 3 от НЕВДПОВ: средствата, предоставени под формата на ваучери за храна при условията на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО.

Направен е следния извод: “Доколкото е видно от запитването, организираното от дружеството хранене не попада в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ, предвид обстоятелството, че същото няма да извършва разходи за издръжка на работнически стол, както и за поевтиняване на храната в него, а ще предоставя храна в натура пряко на всеки работник или служител, независимо че заплащането ще се извършва срещу фактура на фирмата, предоставяща услугата. Следователно, ако извършените от дружеството разходи за осигуряване на храна чрез кетъринг на работното място са за сметка на социалните разходи, са приложими разпоредбите на чл. 6, ал. 12 от КСО и чл. 2, ал. 1  от НЕВДПОВ, т.е. върху тях са дължими осигурителни вноски.”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

здравни осигуровки 11 мар.

Здравни осигуровки

новини, осигуровки by Бойчев консултинг

Здравни осигуровки

В Държавен вестник (ДВ), брой 66 от 01 август 2023 г. е обнародван Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г. (ЗБНЗОК за 2023 г.)

С обнародвания в същия брой на ДВ Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. (ЗБДОО за 2023 г.) са въведени размерите на осигурителния доход, които касаят и здравното осигуряване за 2023 г.

Размер на здравната осигуровка

С чл. 2 от ЗБНЗОК за 2023 г. е определен размерът на задължителната здравноосигурителна вноска.

За 2023 г. здравната осигуровка се запазва в размер 8 на сто.

Не се променя и съотношението, в което се разпределя този размер между осигуряващия и здравноосигуреното лице (60:40).

Минимален здравноосигурителен доход
Минимални осигурителни прагове

Минималните осигурителни прагове за 2023 г. са въведени с Приложение № 1 към чл. 9, т. 1, б. “а” от ЗБДОО за 2023 г. (за периода от 1 януари до 31 юли) и с Приложение № 1А към чл. 9, т. 2, б. “а” от ЗБДОО за 2023 г. (за периода от 1 август до 31 декември).

Здравни осигуровки за самоосигуряващи се

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се лица е определен по следния начин:

  • 710 лв. за периода от 1 януари до 31 юли (чл. 9, т. 1, б. “б” от ЗБДОО за 2023 г.)
  • 780 лв. за периода от 1 август до 31 декември (чл. 9, т. 2, б. “б” от ЗБДОО за 2023 г.)

Това се отнася и за тяхното здравно осигуряване.

Здравни осигуровки за земеделски производители

Минималният осигурителен доход за земеделските производители е определен по следния начин:

  • 710 лв. за периода от 1 януари до 31 юли (чл. 9, т. 1, б. “в” от ЗБДОО за 2023 г.)
  • 780 лв. за периода от 1 август до 31 декември (чл. 9, т. 2, б. “в” от ЗБДОО за 2023 г.)

Това се отнася и за тяхното здравно осигуряване.

Максимален здравноосигурителен доход

Максималният осигурителен доход за 2023 г. е както следва:

  • 3400 лв. за периода от 1 януари до 31 юли (чл. 9, т. 1, б. “г” от ЗБДОО за 2023 г.)
  • 3400 лв. за периода от 1 август до 31 декември (чл. 9, т. 2, б. “г” от ЗБДОО за 2023 г.)

здравни осигуровки за безработни 8 мар.

Здравни осигуровки за безработни

новини, осигуровки by Бойчев консултинг

Здравни осигуровки за безработни

Здравни осигуровки за безработни лица не се внасят за тези от тях, които получават парично обезщетение за безработица. Здравните вноски за лицата с право на парично обезщетение за безработица са за сметка на държавния бюджет. Основание за това е чл. 40, ал. 1, т. 8 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Лицата, които подлежат на задължително осигуряване към НЗОК, но не са здравно осигурени на някое от другите основания по ЗЗО (например трайно безработните без право на парично обезщетение за безработица), плащат здравни осигуровки за своя сметка и подават еднократно декларация. Това е определено е в чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Става въпрос за декларация образец № 7 по Наредба Н-13 от 17 декември 2019 г. във връзка с възникване на задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски на въпросното основание. В декларацията се посочва и избрания от лицето здравноосигурителен доход.

Размер на здравната осигуровка

Задължителната здравна осигуровка е в размер 8 на сто (чл. 2 от ЗБНЗОК за 2023 г.).

Здравни осигуровки за безработни лица се внасят върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и не по-голям от максималния осигурителен доход, като и двата са определени със ЗБДОО за 2023 г.

За месеците от август до декември вкл. на 2023 г. е увеличен от 710 лв. на 780 лв. размерът на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се по КСО лица. Определен е в такъв размер (780 лв.) с чл. 9, т. 2, б. „б“ от ЗБДОО за 2023 г. А половината от този осигурителен доход се равнява на 390 лв. С други думи, за месеците от август до декември, вкл. на 2023 г. минималният здравноосигурителен доход за въпросните лица се увеличава с 35 лв. (от 355 лв. на 390 лв.).

Което обуславя повишение и на месечните здравни осигуровки за безработни, като дължимата сума е не по-малка от 31,20 лв. на месец (за първите седем месеца на 2023 г. беше 28,40 лв. месечно).

Тази минимална месечна сума здравни осигуровки за безработни се определя като размерът на здравната осигуровка за годината се приложи към половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (т.е. 390*8% = 31,20 лв. здравна осигуровка).

Здравни осигуровки се плащат върху не повече от максималния месечен осигурителен доход. Максималният осигурителен доход за 2023 г. е запазен на 3400 лв. Това се отнася и за здравното осигуряване.

Плащане на здравни осигуровки за безработни 

Плащането на здравни осигуровки за безработни се прави до 25-то число на следващия месец. Този срок е определен в в чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО и не се променя спрямо 2022 г. Например за август 2023 г. здравната осигуровка за тези лица се плаща до 25 септември 2023 г.

Годишно изравняване

Безработните, които са се осигурявали сами здравно за 2022 г. би следвало да правят и годишно изравняване като плащат окончателни здравни вноски през 2023 г. Това се случва, когато доходите по данъчната декларация за 2022 г. надвишават осигурителния доход, върху който ежемесечно са внасяни здравни осигуровки за 2022 г. Става въпрос например за доходи от наем, авторски възнаграждения и др. Годишното изравняване за тези лица обичайно се извършва чрез Таблица 2, която е приложение към годишната данъчна декларация.

Окончателните здравни вноски се внасят в срока за подаване на данъчната декларация.

Месечните и окончателните здравни осигуровки се дължат и плащат чрез ЕГН (ЛНЧ или служебен номер издаден от НАП) по сметка на съответната териториална дирекция на НАП (по постоянен адрес) за събиране на приходите за НЗОК.

Неплащането на повече от 3 месечни здравни осигуровки за предходните 36 месеца лишава лицата от здравноосигурителни права (чл. 109, ал. 1 от ЗЗО). А здравният статус се възстановява, когато лицето внесе всички дължими здравни вноски през последните 5 години (чл. 109, ал. 2 от ЗЗО). Но сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват (чл. 109, ал. 3 от ЗЗО).

уебинар за осигуровки 8 дек.

Видео от уебинар за осигуровки

новини, осигуровки by Бойчев консултинг

Откъс от уебинар за осигуровки

Поредната интензивна кампания от семинари/уебинари ни доближава към края на една изключително успешна година за „Бойчев консултинг“ ЕООД и ни зарежда с много положителни нагласи за предстоящата 2022 г.

Споделяме видео откъс на един от уебинарите, любезно публикуван като общодостъпен от организаторите, за които е проведен.

Използваме възможността да благодарим на всички клиенти и партньори на „Бойчев консултинг“ ЕООД за безупречното взаимодействие.

С най-добри пожелания,

Димитър Бойчев

осигуровки при непълно работно време 1 дек.

Осигуровки при непълно работно време

осигуровки, отговори от НАП by Бойчев консултинг

Осигуровки при непълно работно време

С темата осигуровки при непълно работно време  продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. М-26-С-334 от 23.04.2020 г. на Централно управление на агенцията.

Фактите по случая са следните:

На основание чл. 138а, ал. 2 от КТ със заповед работодателят е въвел непълно работно време (4 ч.) в предприятието за работниците, които работят на пълно работно време (8 ч.).

Работодателят ще получава средства, като компенсации съгласно §6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП), с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието.

Поставените към НАП въпроси са следните:

– Как ще се зачита осигурителен стаж на работниците за периода, през който е въведено непълно работно време в предприятието?

– Как следва да се отразят часовете в т. 16 позиция 3 и 4 на декларация образец №1 по Наредба № Н-13 за въпросните лица?

Отговора на НАП:

Осигуровки при непълно работно време

В началото на отговора е посочено, че: Съгласно чл. 138а, ал. 2 от КТ  (в сила от 13.03.2020 г.) в предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.

Разяснено е, че:

Във връзка с разпоредбата от кодекса и §6 от ПЗР на ЗМДВИП работодателите, изпълнили определените условия могат да се възползват от правната възможност дадена с чл. 1, ал. 3 от Постановление № 55 от 30 март 2020 г. Според разпоредбата работодател, който на основание чл. 138а, ал. 2 от КТ, е установил непълно работно време в предприятието или в негово звено, може да получи суми като компенсации съгласно §6 от ПЗР на ЗМДВИП.

В тази връзка с отговора е подчертано, че:

В тези случаи работодателят изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение на лицата за съответния месец и заплаща дължимите осигурителни вноски. Добавено е, също така, че: Компенсацията в размер 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. се изплаща за лицата, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, като за работещи на непълно работно време сумата е пропорционална на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно.

По отношение на тази част от отговора е направено обобщението, че:

работникът получава пълния месечен размер на трудовото си възнаграждение (т.е. какъвто е за пълно работно време), въпреки че работи при непълно работно време и във връзка с извършената трудова дейност осигурителят дължи осигурителни вноски по реда на чл. 6 от КСО.

Зачитане на осигурителен стаж

По нататък в отговора на НАП е предоставена информация, че по отношение зачитането на осигурителен стаж при посочените условия, с оглед своята функционална компетентност от НОИ е изразено становище, съгласно което:

„…доколкото липсва изрична разпоредба, уреждаща зачитането на осигурителен стаж в хипотезата на установяване на непълно работно време за целия период на извънредно положение или за част от него, осигурителният стаж на лицата следва да се зачита по общите правила на чл. 9, ал. 1 от КСО и чл. 38, ал. 3, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС)“. В този смисъл е писмо изх. № Ц-1029-40-750#4 от 16.04.2020 г. на НОИ.

Декларация образец № 1

Предвид всичко това, по отношение попълването на декларация образец № 1, в отговора на НАП е разяснено следното: 

В тези случаи за периода на въведено от работодател непълно работно време осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време. Следователно, съгласно указанията за попълване на декларация образец № 1, полетата на т. 16 (Дни в осигуряване – общо) се попълват по следния начин:

  • В позиции 1 и 2 се попълва общият брой работни дни в осигуряване при непълно работно време;
  • В позиция 3 се попълва законоустановеното работно време за длъжността – 8 часа;
  • В позиция 4 се попълва установената от работодателя дневна продължителност на намаленото работно време – 4 часа.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

error: