Категория: осигуровки

Изравняване на осигурителния доход при подаване на нова данъчна декларация

Годишно изравняване на осигурителния доход

При откриване на грешка в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ след срока за подаване (от 10 януари до 30 април), лицата имат право еднократно да направят промени. Чрез подаване на нова данъчна декларация до 30 септември.

При самоосигуряващите се лица, е възможно това да се отрази върху годишното изравняване на осигурителния доход. В зависимост от това какви точно са промените в новата данъчна декларация. Но е възможно, също така, промените изобщо да не окажат влияние в това отношение.

И в двете хипотези обаче самоосигуряващото се лице има задължение еднократно да подде отново справките за окончателния размер на осигурителния доход. Таблица 1 и/или Таблица 2 се подават в горепосочения срок. Т.е. до 30 септември (на годината, следваща годината за която се отнасят).

Изравняване на осигурителния доход

Таблиците се подават независимо от това дали промените рефлектират или не върху върху годишното изравняване на осигурителния доход:

1. В случай, че новата декларация не рефлектира върху изравняването на осигурителния доход, самоосигуряващото се лице би следвало да подаде Таблица 1 и/или Таблица 2 във вида, в който са били първоначално представени до 30 април на годината, следваща годината за която се отнасят.
2. Ако новата декларация оказва влияние върху резултата, свързан с изравняването на осигурителния доход, самоосигуряващото се лице взима това предвид по отношение съдържанието на Таблица 1 и/или Таблица 2, които се подават до 30 септември на годината, следваща годината за която се отнасят. За 2018 г. – в срок до 30 септември 2019 г.

При формиране в резултат от това на (допълнително) задължение за осигурителни вноски, самоосигуряващото се лице би следвало еднократно да подаде и декларация образец № 6.  В същия срок – до 30 септември (на годината, следваща годината, за която се отнасят вноските).

В случай обаче, че в резултат от това се намалява размерът на задължението за осигурителни вноски декларацията образец № 6 се подава с код за корекция. Но само след разрешение на НАП. А подаването е на хартиен носител или на електронен носител и хартиен носител.

Осигуровки при договор за медицинска застраховка на работниците

Осигуровки върху застраховка

С темата осигуровки върху застраховка продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 96-00-111 от 31.05.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите са следните:

Дружество е сключило договор със застрахователно дружество за групова медицинска застраховка „Закрила“.

Поставеният към НАП въпрос е дължат ли се осигуровки върху застраховка от този тип ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора са дадени общи разяснения относно осигурителния доход (чл. 6, ал. 2 и 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и чл. 1, ал. 1 и 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДПОВ/), посочено е къде са изброени доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски (чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ) и е упоменато, че “Разходите за групова медицинска застраховка „Закрила“ не са изрично уредени в изключенията, предвидени в чл. 1, ал. 8 от наредбата.”.

Акцентирано е, че “В случай, че разходите за групова медицинска застраховка „Закрила“ не са за сметка на социалните разходи, същите са част от осигурителния доход на лицата, тъй като се считат за доход от трудова дейност и върху тях се дължат осигурителни вноски съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО.”.

Разяснено кои средства се третират като социални разходи за целите на осигуряването (чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда) и дължимостта на осигурителни вноски върху такива средства (чл. 6, ал. 12 от КСО и чл. 2, ал. 1 от НЕВДПОВ).

Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ

След това обаче е обърнато внимание на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ, според която осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за вноски за доброволно здравно осигуряване.

В тази връзка са дадени някои разяснения относно доброволното здравно осигуряване:

“Доброволното здравно осигуряване е регламентирано в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). На основание чл. 82, ал. 1 от закона, доброволното здравно осигуряване се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на глава четиридесета, раздел IV от Кодекса за застраховането (КЗ). Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗЗО, дейност по доброволно здравно осигуряване може да осъществяват застрахователните акционерни дружества, лицензирани по видовете застраховки по т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква „А“ на приложение №1 към КЗ.

Застраховки по т. 1 и т. 2 от раздел ІІ, буква „А“ на приложение №1 към КЗ са:

– злополука (включително трудова злополука и професионални заболявания);

– заболяване”.

Направена е връзка с конкретната фактическа обстановка по случая, като е посочено, че: “В приложената към запитването извадка от застрахователния договор за групова медицинска застраховка „Закрила“ от т. 3 е видно, че предмет на договора е покриване на разходи на застрахованите лица, произтичащи от заболяване или вследствие на злополука.”.

Изводът

Изведено е заключението, че: “доколкото сумите за доброволно здравно застраховане на работниците и служителите отговарят на изискванията на чл. 83, ал. 1 от ЗЗО и са предоставени за сметка на социалните разходи, върху тях не са дължими осигурителни вноски.”.

Кратък коментар

Споделяме така направения извод, като още през миналата година в специализирано издание изложихме съображения в същата посока относно принципното третиране на доброволното здравно осигуряване.

Това, което продължава да озадачава обаче е една особеност в самия текст на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ и по-специално уреденото освобождаване от осигурителни вноски, но само на тези от упоменатите в разпоредбата средства, които са за сметка на социалните разходи. А върху същите такива доходи от трудова дейност, които обаче не са за сметка на социалните разходи, стриктният прочит на разпоредбата предполага, че би следвало да се правят осигурителни вноски (когато са дадени например под формата на трудови възнаграждения в пари/натура).

Принципът за равнопоставеност на осигурените лица (чл. 3, т. 3 от КСО) е един от основополагащите при осъществяването на ДОО. Да не говорим, че от 01.01.2017 г. върху средствата за социални разходи по смисъла на КСО вече се дължат осигурителни вноски и за четирите фонда на ДОО, а не само за фонд „Пенсии“. 

В този ред на мисли едва ли е излишно евентуално преразглеждане адекватността на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ в тази част от текста на разпоредбата.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

Осигуровки върху доходи от хазартна дейност на ЕТ

Осигуровки върху доходи от хазарт

С темата осигуровки върху доходи от хазарт продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 202158 от 28.06.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите са следните:

Лице, което е едноличен търговец извършва хазартна дейност. Доходите на едноличния търговец от хазартна дейност подлежат на облагане с алтернативен данък по ЗКПО

Поставеният към НАП въпрос може да бъде резюмиран по следния начин:

Участват ли доходите на едноличен търговец от хазартна дейност, които подлежат на облагане с алтернативен данък по ЗКПО при формиране на годишния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е разгледан обхватът на осигуряване за едноличните търговци.

Упомената е връзката на осигуряването с полагането на труд и реда за провеждане осигуряването на тези лица.

Посочено е как се формира годишния осигурителен доход за едноличните търговци (на база облагаемият доход по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ).

Акцинтирано е, че “Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. Според ал. 2, точка 1 от същата разпоредба в облагаемия доход по ал. 1 не се включва счетоводният финансов резултат, формиран от дейности, които се облагат с алтернативни данъци по ЗКПО.

На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗКПО с алтернативен на корпоративния данък се облага дейността от организиране на посочените в този закон хазартни игри.”.

Изводът

Направен и изводът, че “доходите на едноличните търговци от хазартна дейност, които подлежат на облагане с алтернативен данък по чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗКПО, не се включват в облагаемия доход по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ и не участват при формиране на годишния осигурителен доход на едноличните търговци.”.

И изрично е посочено, че “В случаите, в които едноличните търговци извършват само хазартна дейност, окончателният месечен осигурителен доход е минималният месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година.”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

Осигуровки за гражданин и пенсионер на друга държава от ЕС, самоосигуряващ се в България

Осигуряване на чужденец пенсионер

С темата осигуряване на чужденец пенсионер продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 940023/22.02.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите:

“През последните десет години осигуряването на Й.Т. се извършва в България. Той е с немско и полско гражданство, и упражнява трудова дейност на територията на страната като: самоосигуряващо се лице, изпълнител по договор за управление и контрол, и по трудов договор. От 2018 г. му е отпусната пенсия по немското законодателство. През 2019 г. ще упражнява дейност само като самоосигуряващо се лице на територията на България, като едноличен собственик на капитала на „Енерго….. –……“ ЕООД.”.

Поставеният към НАП въпрос е: “Следва ли обстоятелството, че лицето е пенсионер в друга държава-членка на ЕС, да се използва като основание за самоосигряване като пенсионер в България?”.

Резюме на отговора на НАП:

Отговорът започва с разяснения относно правото на свободно движение на трудовоактивните лица в ЕС, реализирането му чрез правила за координация на системите за социална сигурност, целта на тези правила и как са въведени.

Разгледана е тяхната териториална приложимост и предпоставките  (наличие на трансгранична ситуация) за прилагането им. А така също, основния принцип при определяне на приложимото осигурително законодателство, както и основното следствие от това.

Упоменато е основното правило при определяне на приложимото осигурително законодателство (“lex loci laboris”).

Като в отговора е акцентирано “да се има предвид, че ако се извършва трудова дейност само на територията на една държава членка, формуляр А1 за определяне на приложимото законодателство не се издава.”. В това отношение обаче в отговора не са отчетени някои съществени изменения. И то още от миналата година, когато беше утвърден нов образец на удостоверение А1 и инструкции за неговото попълване. Това беше направено с препоръка на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност. А именно, Препоръка № А1 от от 18 октомври 2017 г. относно издаването на атестацията, посочена в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Въпросната препоръка беше обнародвана в Официалния вестник на Европейския съюз още на 29 май 2018 г.

Вижте повече в друга наша публикация специално по темата.

По нататък в отговора е разяснено, “че в случаите в които на европейски гражданин е отпусната пенсия по законодателството на държава-членка и той осъществява дейност като самостоятелно заето лице в друга държава-членка, за него ще се приложи законодателството по трудовата му заетост.”.

Специфики при осигуряване на чужденец пенсионер

Изразено е становще, че “В КСО не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство и вида на получаваната пенсия.”.

Разяснено е, че “Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване собствениците, упражняващи трудова дейност в търговските дружества, са задължително осигурени за инвалидност общо заболяване, за старост и за смърт. Когато на тези лица е отпусната пенсия, те се осигуряват по свое желание, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО.”. И също така, че “В Закона за здравното осигуряване липсва изрична норма, както чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски лицата, които упражняват дейност като самоосигуряващи се, макар и да им е отпусната пенсия.”.

Изводът

Направен е изводът, че “В конкретния случай, европейският гражданин, като собственик на капитала на търговското дружество и упражняващ трудова дейност в България, не е задължен да се осигурява социално предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, ако за него е приложимо българското осигурително законодателство съгласно регламентите за координация на системите за социална сигурност.”. Но, “европейският гражданин, дължи здравноосигурителни вноски, както всички самоосигуряващи се лица, ако за него е приложимо българското осигурително законодателство.”.

Остава отворен обаче въпросът участва ли пенсията на чужденеца от другата държава-членка в поредността с оглед ограничаване здравноосигурителния доход на лицето до максималния месечен размер на осигурителния доход по българското законодателство, който е определен със ЗБДОО за съответната година.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

Декларация образец № 1 за съдружник в две ООД

Осигуряване на съдружник в ООД

С темата осигуряване на съдружник в ООД продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 2_11/15.01.2019 г. на Дирекция ОДОП Варна.

Фактите по случая са следните:

Самоосигуряващо се лице упражнява дейност в “X“ ООД. Всеки месец, дружеството подава декларация образец № 1 и внася задължителни осигурителни вноски. Лицето е съдружник и управител и в „Y“ ООД. Възнамерява да започне да упражнява дейност като самоосигуряващо се лице и в това дружество

Поставеният към НАП въпрос е дали следва „Y“ ООД всеки месец да подава декларация образец № 1 за лицето, след като се осигурява в  “X“ ООД ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е посочено къде в КСО са определени лицата, които подлежат на задължително социално осигуряване (чл. 4 и 4а от Кодекса за социално осигуряване).

Упомената е връзката на осигуряването с полагането на труд
(чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване) .

Посочен е, също така, обхватът на осигуряването на упражняващите трудова дейност като съдружници в търговски дружества (чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване) .

Разяснено е, че: “самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.”. И основанието за това – чл. 2, ал. 3 от Наредбата  за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Заключението

Направено е заключението, че в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. “не е предвидено, самоосигуряващи се лица, извършващи дейност като такива в няколко търговски дружество и избрали да се осигуряват на едно от основанията, по силата на чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ да подават декларация образец № 1 за всяко от тях.”. 

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

Осигуровки за дейност по създаване на изображения и авторски текстове

Осигуровки върху авторски права

С темата осигуровки върху авторски права продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 940021 от 05.02.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите са следните:

Физическо лице без регистрация в търговския регистър и регистър Булстат извършва дейност в областта на творчеството, изобразителното изкуство и графичния дизайн. Създава изображения и авторски текстове. Част от тях преотстъпва за ползване от американски компании, продаващи стоки и услуги чрез интернет. Те се възпроизвеждат от тях като щампи върху стоки /тениски, суитчъри и др./, а също и като оформление на корици и съдържание на печатни издания /тефтери, книги и др./. Преотстъпвайки произведенията лицето запазва авторските си права над тях. Не взема участие в процеса по възпроизвеждане, който изцяло се поема от американските компании. Няма сключен трудов договор и граждански договор, налично е само споразумение за преотстъпване на правото за използване на произведението срещу възнаграждение.

Поставените към НАП въпроси относно осигуровките могат да бъдат систематизирани по следния начин:

Има ли основание за определяне на дейността по отстъпване на право на използване на произведенията като трудова дейност?

Сумите под формата на авторски възнаграждения включват ли се в осигурителния доход?

Как се определят задълженията за задължително здравно осигуряване?

Резюме на отговора на НАП:

Още в началото на отговора е посочено, че: “За дейността си по създаване на изображения и авторски текстове, попадате в категорията на лицата, извършващи дейност на свой риск и за своя сметка.”.

Разяснено е, че: “Упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове.”. Но и е упоменато също така, че: “В Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност”. За целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото.”.

Разгледано е кои лица са самоосигуряващи се по Кодекса за социално осигуряване. А така също обхвата и реда за провеждане на тяхното осигуряване.

Дефинирано е какво представлява осигурителен доход за целите на социалното осигуряване.

Осигуровки върху авторски права

По отношение дължимите осигуровки върху авторски права е акцентирано, че: “Възнаграждения, получени срещу отстъпено право на ползване на произведения на науката, културата и изкуството (обекти на правна закрила по ЗАПСП, които се облагат по реда на чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗДДФЛ), възнаграждения от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, по договори за франчайз и факторинг и по други договори за предоставяне за ползване на права (които се облагат по реда на чл. 31, ал. 1, 2 и 3 от ЗДДФЛ), не представляват доход от трудова дейност и върху тях не се дължат задължителни осигурителни вноски.”.

Изводът

Изведено е заключението, че: “ще възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски, ако упражнявате трудова дейност на някое от основанията, посочени в чл. 4 и 4а от КСО (арг. от чл. 10, ал. 1 от КСО).”.

Поради тази причина е разгледана и хипотезата на здравно осигуряване по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване.

И изрично е направена уговорката, че: “упражняването на трудова дейност от лицата по смисъла на чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

Обнародвано е постановлението за промени в НЕВДПОВ

Промени в НЕВДПОВ за 2019 г.

В ДВ, бр. 34 от 23.04.2019 г. е обнародвано Постановление на Министерски съвет № 84 от 18 април 2019 г. за изменение и допълнение на Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).

С въпросното постановление са извършени промени в НЕВДПОВ най-вече с оглед нейното привеждане в съответствие с направените изменения и допълнения в КСО, които са в сила от началото на 2019 г.

Промени в НЕВДПОВ относно специализантите

Отменена е ал. 7 от чл. 1 на НЕВДПОВ. Отмяната е в съответствие със заличаването на т. 9 в ал. 1 от чл. 4 на КСО (става въпрос за специализантите, които бяха приети по реда на отменената Наредба № 34 от 29 декември 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и които продължаваха обучението си по условията, при които са били приети).

Но ако все пак на някои специализанти, приети по реда на отменената Наредба № 34 от 29 декември 2006 г., договорите за обучение не са приключили до 31 декември 2018 г., тези лица продължават да се осигуряват по реда на отменената т. 9 от ал. 1 на чл. 4 от КСО до приключване на специализацията им (основание – създадения със ЗБДОО за 2019 г. нов §22х към ПЗР на КСО). В тази връзка с § 3 от постановлението е съзаден преходен режим по отношение определяне на осигурителния доход при заварените случаи, а именно:

“Осигурителните вноски за специализантите, които са приети по реда на отменената Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и чиито договори за обучение за придобиване на специалност не са приключили до 31 декември 2018 г., се внасят върху полученото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. Когато лицето не е работило през целия месец, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата, определена пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване през месеца.”.

Промени в НЕВДПОВ относно самоосигуряващите се лица

По повод разширяването от началото на 2019 г. в кръга на самоосигуряващите се по КСО лица (добавянето към т. 2 от ал. 3 на чл. 4 от кодекса на лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, т.е. получаващите доходи от стопанска дейност физически лица, които са търговци по смисъла на ТЗ, но не са регистрирани като еднолични търговци) е изменена т. 1 в ал. 3 на чл. 3 от НЕВДПОВ във връзка с определяне на годишния осигурителен доход на тази нова категория самоосигуряващи се по КСО лица.

Други промени в НЕВДПОВ

Възнаграждението, което се изплаща по новата ал. 5 на чл. 99 от Закона за ДАНС е добавено към доходите, върху които не се правят осигурителни вноски. Извършено е чрез съответната промяна на т. 12 в ал. 8 от чл. 1 на НЕВДПОВ.

Постановлението, с което са направени всички горепосочени промени влиза в сила от 1 януари 2019 г.

В същия брой на ДВ е обнародвано и Постановление на Министерски съвет № 83 от 18 април 2019 г. за изменение на Наредбата за осигурителните каси.

Търговско представителство като работодател и осигурител

Търговско представителство осигурител и работодател

С темата търговско представителство осигурител и работодател продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 9600110 от 25.01.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите:

Лица работят на територията на България по трудови правоотношения с международна компания. Страните (международната компания и лицата) са избрали трудовите правоотношения да се уреждат от (трудовото) законодателство на другата държава.

Международната компания има търговско представителство в България.

Поставените към НАП въпроси могат да бъдат систематизирани по следния начин:

Има ли търговското прдставителство задължение да подава данни по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за въпросните лица ?

Има ли международната компания задължение по Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. да регистрира трудовите договори с лицата в НАП ?

Резюме на отговора на НАП:

В началото са дадени разяснения относно същността на търговското представителство:

“На основание чл. 24, ал. 1 и 2 от Закона за насърчаване на инвестициите чуждестранни лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, които трябва да бъдат регистрирани в Българската търговско-промишлена палата. Представителствата не са юридически лица и не могат да извършват стопанска дейност.

Независимо, че не е нов правен субект, търговското представителство на чуждестранно лице подлежи на регистрация в Регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията на основание чл. 3, ал. 1, т. 4 от Закона за регистър БУЛСТАТ.”.

Разгледани са дефинициите за работодател по Кодекса на труда и осигурител по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Извод 1:

Направен е изводът, че тъй като “трудовите договори с наетите лица са сключени с международната компания (компания майка), а не с представителството, следва че представителството няма качеството на работодател/осигурител за тези лица, поради което няма задължение да подава данни по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г.”.

Изрично е направена уговорката, че въпросният отговор не касае „задължението на международната компания (компания майка) като работодател/осигурител на наети лица по трудови правоотношения, уредени по законодателството на друга държава, полагащи труда на територията на Република България.“.

След това е разяснено, че регистрацията на трудовите договори се извършва на основание чл. 62, ал. 3 от КТ и по Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. включва “основанието за сключването на трудовия договор съгласно Кодекса на труда.”.

Посочено е същото така, че “Предвид чл. 10, ал. 3 от Кодекса на труда, когато за трудови правоотношения с международен елемент, страните са избрали трудовото им правоотношение да се урежда от законодателството на друга държава, разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ е неотносима.”.

Извод 2:

Направен е изводът, че “за международната компания (компания майка), в качеството й на работодател/осигурител на наетите по трудови правоотношения лица, уредени по законодателството на друга държава, не възниква задължение по Наредба № 5 от 29 декември 2002 г.”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

Осигуровки за подаръчни ваучери

Осигуровки върху ваучери за подарък

С темата осигуровки върху ваучери за подарък продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 960020 от 18.02.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Дружество иска да раздаде на служителите си подаръчни ваучери на стойност 100.00 лв.

Поставеният към НАП въпрос е относно дължимите осигуровки върху ваучери за подарък?

Резюме на отговора на НАП:

В началото е разяснено, че “На основание чл. 6, ал. 2, изречение първо от Кодекса за социално осигуряване (КСО), доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.”.

Посочено е, че “В случай, че предоставените подаръчни ваучери не са за сметка на социалните разходи, същите са част от осигурителния доход на лицата, тъй като се считат за доход от трудова дейност и върху тях се дължат осигурителни вноски съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО.”.

Като, “За целите на осигуряването, за да бъдат разглеждани като социални разходи, средствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите (СБКО) следва да бъдат предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда.”. Но в тази връзка е акцентирано, че “В хипотезата, в която предоставените от дружеството подаръчни ваучери са за сметка на социалните разходи следва да имате предвид чл. 6, ал. 12 от КСО, съгласно който върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени съответно по реда на чл. 6, ал. 3, 5, 6 и 7 от кодекса.”.

Упоменати са, също така, случаите, в които върху социалните разходи не се дължат осигурителни вноски (на основание чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ).

Изводът относно осигуровки върху ваучери за подарък

Направен е изводът, “че в нормативната уредба, регламентираща дължимостта на осигурителни вноски липсва разпоредба, съгласно която върху получените от лицата, работещи по трудови правоотношения ваучери за подаръци да не се дължат осигурителни вноски, когато се изплащат от работодателя във връзка с трудовата им дейност (арг. от чл. 6, ал. 2 и 3 от КСО). А в случай, че предоставените ваучери са за сметка на социалните разходи, са приложими разпоредбите на чл. 6, ал. 12 от КСО и чл. 2 от НЕВДПОВ.”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.