Категория: осигуровки

Осигуровки

Осигуровки в България се плащат при извършване на трудова дейност (социално осигурителни вноски). Или въз основа на българско гражданство (здравни вноски).

Социални осигуровки

Полагането на труд е в основата за възникване на задължение за социално осигурителни вноски. Социалните осигуровки включват осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО. Осигуровките за ДОО покриват краткосрочни обезщетения (при болест, майчинство, безработица, трудова злополука, професионална болест и т.н.) и пенсии. Осигурителните вноски за ДЗПО в УПФ дават право на втора пенсия, която допълва държавната пенсия от ДОО. А осигурителните вноски в ППФ на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране за работилите при вредни условия на труд (първа и втора категория). Осигурените лица (работници, служители, договори за управление, изборни длъжности, самоосигуряващи се лица, граждански договори и др.), осигурителния доход, размера на осигурителните вноски периодите на осигуряване и придобиването на осигурителни права са определени в КСО.

Здравни осигуровки

Всички български граждани са задължително осигурени в НЗОК. Здравните осигуровки се внасят от работодателя, самоосигуряващото се лице или са за сметка на държавния бюджет (за деца до 18 г., пенсионери от ДОО, студенти до 26 г., лица с обезщетение за безработица или право на социално  подпомагане и др.). Безработните без право на обезщетение внасят здравни вноски за своя сметка.

Когато са в чужбина българските граждани могат да се освободят от внасяне на здравни вноски в България при определени условия.

Някои чужди граждани също са задължително осигурени в НЗОК. При получено разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в България.

Лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, здравно осигурителния доход, размера на здравните вноски, формирането на здравния статус и правото на здравна помощ са определени в ЗЗО.

чл.331 от кт осигуровки 23 окт.
осигуровки върху присъдени възнаграждения 20 окт.

Осигуровки върху присъдени възнаграждения и обезщетение за забавянето им

Дължат ли се осигуровки върху присъдени възнаграждения за извънреден и нощен труд и обезщетение за забавено плащане на тези възнаграждения

В резултат от трудово правен спор съдът уважава искът на работник срещу неговия работодател и се стига до съдебно решение с присъдени възнаграждения за положен извънреден и нощен труд. Освен това съдът присъжда на работника и обезщетение за забавеното плащане на тези възнаграждения.

Дължат ли се от работодателя осигуровки върху присъдените от съда възнаграждения за положен извънреден и нощен труд ?

Дължат ли се от работодателя осигуровки върху присъденото от съда обезщетение за забавеното плащане на тези възнаграждения ?

Осигуровки върху присъдени възнаграждения за извънреден и нощен труд

Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.

Възнагражденията за положен извънреден и нощен труд са доходи от трудова дейност на работника. Това означава, че тези възнаграждения представляват осигурителен доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО. Върху въпросните възнаграждения се дължат осигуровки за ДОО. На основание чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, върху тези плащания се дължат осигурителни вноски и за ДЗПО, съответно за здравно осигуряване.

Осигуровки върху присъдено обезщетение за забавеното плащане на възнаграждения

Плащанията, представляващи обезщетение за забавени възнаграждения не са доходи от трудова дейност на работника. В потвърждение на това е и фактът, че сумите за лихви, които се изплащат по реда на чл. 245, ал. 2 от КТ са изключени от елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски. Това изрично е определено с разпоредбата на чл. 1, ал. 8, т. 6 от НЕВДПОВ. С други думи тези плащания не представляват осигурителен доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО. Иначе казано върху присъденото обезщетение за забавени възнаграждения не се дължат осигуровки за ДОО. Изхождайки от разпоредбите на чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, върху тези плащания не се дължат осигурителни вноски и за ДЗПО, съответно за здравно осигуряване.

здравни осигуровки при болничен 19 окт.

Здравни осигуровки при болничен по втори или допълнителен трудов договор

В материала е разгледан въпросът относно здравни осигуровки при болничен, когато лицето работи по втори или допълнителен трудов договор.

Ситуацията е следната:

Лице работи по основен трудов договор и по договор за допълнителен труд при същия работодател (по чл. 110 от КТ). За определен период лицето е във временна неработоспособност поради болест, за което представя на работодателя болничен лист.

Здравни осигуровки при болничен по двата трудови договора ли се плащат от работодателя или само на едно основание ?

Здравни осигуровки при болничен по втори трудов договор

Според чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО здравните осигуровки за лицата във временна неработоспособност са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската; дължат се върху минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.

Така се определят тези здравни осигуровки при болничен, дори когато лицето работи по два трудови договора с един работодател. Това означава, че при основен и втори трудов договор (по чл. 110 от КТ) здравни осигуровки при болничен не се дължат за всяко едно от правоотношенията. Работодателят дължи здравните вноски общо за периода на болничен на лицето, а не отделно по всеки договор на работника. Това е така, защото в случая имаме един работодател (съответно осигуряващ по ЗОО) и едно (здравно осигурено) лице в болничен, независимо че същото работи по повече от един трудов договор с въпросния работодател.

Как стоят нещата с въпросните здравни осигуровки при болничен ако договора за допълнителен труд не е със същият, а е с друг работодател (т.е. по чл. 111 от КТ) ?

Здравни осигуровки при болничен по допълнителен трудов договор

В този случай ще е налице временна неработоспособност при двама различни работодатели. За всеки един от тях поотделно съществува задължение да приложи чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО. С други думи здравни осигуровки при болничен се дължат и от двамата работодатели. Това е така, защото всеки един от тях е осигуряващ по смисъла на ЗЗО спрямо лицето, независимо че периода на болничен по правоотношенията се припокрива. Иначе казано при основен и допълнителен трудов договор (по чл. 111 от КТ) здравни осигуровки при болничен се дължат по всяко едно от правоотношенията, за което лицето е във временна неработоспособност. Тоест от двамата работодатели по всеки от трудовите договори.

осигуряване в две държави членки 17 окт.

Осигуровки при работа в различни държави от ЕС

Допустимо ли е едновременно осигуряване в две държави членки

При координация на системите за социална сигурност в ЕС осигуряване в две държави членки е неприемлива ситуация. Това ще бъде илюстрирано чрез следния конкретен случай. Български гражданин работи на територията на Германия по трудов договор с тамошен работодател. Лицето работи и в България по граждански договор с българско предприятие възложител.

Къде се внасят осигуровки за лицето ?

Внасят ли се осигуровки в България и възможно ли е осигуряване в две държави членки ?

След присъединяването на България към ЕС, по отношение на българските граждани се прилагат регламентите за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Съюза.

Това са Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, чиито териториален обхват включва всички държави–членки на ЕС. В най-общия случай регламентите се прилагат към граждани на държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави–членки (основание чл. 2(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

Защо е неприемливо осигуряване в две държави членки

„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са осигурени само в една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004). Това е единствената държава, в която се дължат и внасят осигуровките и от която при необходимост лицето ползва осигурителни права. Чрез принципа за само едно приложимо осигурително законодателство на практика се елиминират възможностите за осигуряване в две държави членки.

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – чл. 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация. Или иначе казано пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват. В конкретния случай е налице трансгранична ситуация. Това е така, защото гражданин на държава-членка (България) полага труд на територията на друга държава-членка (Германия).

Основното правило при определяне на приложимото право е, че за лицата се внасят осигуровки по законодателството на държавата–членка, на чиято територия работят  (“lex loci laboris”).

Кое обаче е приложимото осигурително законодателство в случая

Лицата, които обичайно осъществяват дейност като заети и дейност като самостоятелно заети в различни държави-членки са подчинени на законодателството на държавата-членка, в която осъществяват дейността като заети лица (основание чл. 13(3) от Регламент (ЕО) № 883/2004). За дейността по трудов договор в Германия  лицето се третира като заето. А за работата по граждански договор в България се разглежда като самостоятелно заето лице.

Тъй като работи като заето в една държава-членка (Германия) и като самостоятелно заето в друга държава-членка (България), лицето е обхванато от осигурителното законодателство на държавата, в която осъществява дейността като заето – Германия.

Това означава, че институциите в България (НАП) нямат право да претендират осигуровки за лицето по българското законодателство за периода на паралелната трудовата активност в двете държави-членки.

В тази връзка обаче е добре да се има предвид, че работодателите (възложителите) са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава–членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава–членка (основание чл. 21(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009).

Социално осигуряване в Германия

На свой ред това означава, че за българският възложител хипотетично е възможно да възникнат задължения за осигуровки по законодателството на компетентната държава-членка (Германия), в зависимост от спецификата на националното законодателство на въпросната държава.

С други думи в конкретния случай изплащаното на лицето от българското дружество възнаграждение по граждански договор не касае по никакъв начин задълженията за осигурителни вноски по българското законодателство. Защото същото изобщо не се прилага спрямо лицето. Важното и същественото в случая е как законодателството на Германия третира тези правоотношения. И техните елементи по повод евентуалното възникване на задължение за осигуровки.

В тази насока е необходимо да се проучи за дейността по гражданския договор счита ли се изпълнителят за осигурено лице по немското законодателство. Ако да тогава как се третира дейността – като наето или самостоятелно заето лице се лице. Защото ако е дейност на самоосигуряващо се за българският възложител може изобщо да не възникнат задължения. Има ли максимален осигурителен доход в Германия. И дали евентуално лицето вече не е осигурено на максимума по немското законодателство по другия договор. При такава ситуация за българското дружество също може изобщо да не възникнат задължения и мн. др.

Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава–членка (в случая Германия) се прилага в неговата цялост. С всички произтичащи задължения. Които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицето, деклариране на задължения за осигуровки и други в зависимост от спецификата на това законодателство.

Процедурата за издаване на Удостоверение А1 за лице в такава ситуация е разгледана в друга наша публикация – вижте повече тук.

осигуряване на чужденец с лнч 2 окт.
error: