Category: осигуровки

Осигуровки

Осигуровки в България се плащат при извършване на трудова дейност (социално осигурителни вноски). Или въз основа на българско гражданство (здравни вноски).

Социални осигуровки

Полагането на труд е в основата за възникване на задължение за социално осигурителни вноски. Социалните осигуровки включват осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО. Осигуровките за ДОО покриват краткосрочни обезщетения (при болест, майчинство, безработица, трудова злополука, професионална болест и т.н.) и пенсии. Осигурителните вноски за ДЗПО в УПФ дават право на втора пенсия, която допълва държавната пенсия от ДОО. А осигурителните вноски в ППФ на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране за работилите при вредни условия на труд (първа и втора категория). Осигурените лица (работници, служители, договори за управление, изборни длъжности, самоосигуряващи се лица, граждански договори и др.), осигурителния доход, размера на осигурителните вноски периодите на осигуряване и придобиването на осигурителни права са определени в КСО.

Здравни осигуровки

Всички български граждани са задължително осигурени в НЗОК. Здравните осигуровки се внасят от работодателя, самоосигуряващото се лице или са за сметка на държавния бюджет (за деца до 18 г., пенсионери от ДОО, студенти до 26 г., лица с обезщетение за безработица или право на социално  подпомагане и др.). Безработните без право на обезщетение внасят здравни вноски за своя сметка.

Когато са в чужбина българските граждани могат да се освободят от внасяне на здравни вноски в България при определени условия.

Някои чужди граждани също са задължително осигурени в НЗОК. При получено разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в България.

Лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, здравно осигурителния доход, размера на здравните вноски, формирането на здравния статус и правото на здравна помощ са определени в ЗЗО.

осигуровки по граждански договор с чужденец 15 авг.
дук осигуровки 12 авг.
осигуряване на съдружник в адвокатско дружество 10 авг.

Осигуряване на съдружник в адвокатско дружество

Как се провежда осигуряване на съдружник в адвокатско дружество

Относно осигуряване на съдружник в адвокатско дружество ще разгледаме следния случай. Адвокат, упражняващ свободна професия става съдружник в новорегистрирано адвокатско дружество. Съдружникът в адвокатското дружество започва да полага труд и в това качество, съответно реализира доходи и на това основание.
Трябва ли и как следва да се осигурява лицето за дейността и доходите като съдружник в адвокатското дружество?

Лицата, упражняващи свободна професия въз основа на предварителна регистрация, определена с нормативен акт (в това число адвокатите) са самоосигуряващи се лица за целите на държавното обществено осигуряване (основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица).

Осигуровките за самоосигуряващите се лица се дължат авансово и окончателно. Осигурителните вноски, които се дължат авансово се внасят върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (основание чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване). Според реално получените доходи от трудова дейност, самоосигуряващите се лица определят окончателен размер на осигурителния доход и годишен осигурителен доход за периодите на упражняване на трудова дейност (основание чл. 6, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване).

Същевременно в Кодекса за социално осигуряване, упражняващите трудова дейност съдружници в адвокатските дружества не са изведени като самостоятелна категория осигурени лица, респективно като самоосигуряващи се лица по смисъла на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Въпреки това, за упражняваната свободна професия същите вече имат това качество по силата на действащото осигурителното законодателство.

Изводът относно осигуряване на съдружник в адвокатско дружество

Това означава, че съдружникът в адвокатското дружество подлежи на държавното обществено осигуряване за упражняваната свободна професия (адвокат), на това основание внася авансово осигуровки в качеството на самоосигуряващо се лице, а въз основа на реално получените доходи (включително и от адвокатското дружество) определя окончателен размер на осигурителния доход и годишен осигурителен доход.

Осигуровки по граждански договор с чужденец от ЕС 8 авг.
осигуровки за самоосигуряващо се лице 7 авг.

Самоосигуряващо се лице 2017

Осигуровки самоосигуряващо се лице 2017

В материала относно осигуровки за самоосигуряващо се лице за 2017 г. е разгледано: кои лица са самоосигуряващи се; осигурителен доход на самоосигуряващи се лица; размер на осигурителните вноски и срокове за внасяне на осигуровките; подаване на декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, деклариране на други данни и т.н.

Кои лица са самоосигуряващи се

Внасянето на осигуровки за самоосигуряващо се лице се извършва от самото него. В този смисъл е и дефиницията на самоосигуряващо се лице – това е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Самоосигуряващи се лица са:

  • свободните професии и занаятчиите;
  • едноличните търговци, собствениците или съдружниците в търговски дружества и членовете на неперсонифицирани дружества;
  • регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите.
Обхват на осигуряването

Между осигурените социални рискове и фондовете на ДОО съществува връзка.

осигурени социални рискове фондове на ДОО

Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Това означава, че самоосигуряващите се лица задължително внасят осигурителни вноски във:

  • фонд „Пенсии“ на ДОО

и по техен избор във:

  • фонд „ОЗМ“

Това не се отнася за пенсионерите, които са самоосигуряващи се – те се внасят осигуровки само по желание. Желанието за осигуряване се изявява с декларация образец Окд-5. Ако все пак са пожелали да се осигуряват във фонд „Пенсии“ на ДОО, те могат да изберат да внасят осигурителни вноски и във фонд „ОЗМ“

Към връзката между рисковете и фондовете на ДОО може да се добави и тяхната взаимозависимост с размерите на осигурителните вноски. Съобразно осигурените социални рискове, осигуровките за самоосигуряващите се лица се внасят в размерите, които са определени за съответните фондове на ДОО:

осигурени социални рискове фонд „Пенсии“

фонд „ОЗМ“

вноски в размерите за тези фондове

Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са изцяло за тяхна сметка. Размерите на осигуровките за тези два фонда на ДОО са следните:

фонд „Пенсии“
родени преди 1 януари 1960 г. родени след 31 декември 1959 г.
18,8 % 13,8 %

 

фонд „ОЗМ“
3,5 %

Са­мо­о­си­гу­ря­ва­щи­те се ли­ца, ко­и­то са оси­гу­ре­ни и във фонд „ОЗМ“ не вна­сят осигурител­ни внос­ки, когато са в болничен, бременност и раждане или отглеждане на малко дете. Ако обаче е осигурено само във фонд „Пенсии“ на ДОО, самоосигуряващото се лице внася осигуровки за тези периоди.

Заявяване на видът на осигуряването във връзка с осигуровки за самоосигуряващо се лице

Видът на осигуряването (осигурителни вноски само във фонд „Пенсии“ или и във фонд „ОЗМ“) се определя с декларация образец Окд-5, която самоосигуряващото се лице подава в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от началото на трудова дейност. Видът на осигуряването за календарната година може да се промени със същата декларация, ако е подадена от 01 – 31 януари на годината. Определянето и промяната на вида на осигуряването се извършва по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Самоосигуряващите се лица се считат за осигурени за времето, през което се трудят и за което са внесени осигуровки, както и за някои други периоди признати от законодателството като осигурителни – например когато осигурено и за общо заболяване и майчинство лице е в болничен, бременност и раждане или отглеждане на малко дете и др.

Периодите на трудова дейност като начало, край или временно спиране се декларират пред НАП в седемдневен срок с декларация образец Окд-5, която самоосигуряващото се лице подава в компетентната териториална дирекция. Декларирането на тези обстоятелства се извършва по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Осигуровки за самоосигуряващо се лице и осигурителен доход

Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски авансово и окончателно.

Авансовите осигуровки се внасят върху осигурителен доход между минималния и максималния, които са определени със ЗБДОО за съответната година.

Минимален осигурителен доход самоосигуряващи се 2017

Минималният месечен осигурителен доход, върху който се внасят авансовите осигурителни вноски за 2017 г. се определя според облагаемия доход от трудова дейност като самоосигуряващо се лице през 2015 г. по следната скала:

облагаем доход за 2015 г. от дейността като самоосигуряващо се лице минимален месечен размер на осигурителния доход за 2017 г.
до 5400 лв. 460 лв.
от 5400,01 до 6500 лв. 500 лв.
от 6500,01 лв. до 7500 лв. 550 лв.
над 7500 лв. 600 лв.

Минималният месечен осигурителен доход за са­мо­о­си­гу­ря­ва­щи­те се ли­ца, ко­и­то не са работили през 2015 г. или са за­поч­на­ли­ дей­ност през 2016 и 2017 г. е този, който е посочен на първия ред от скалата – 460 лв.

Минималният месечен осигурителен доход, върху който регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите внасят месечни авансови осигуровки е фиксиран на 300 лв.

Максималният месечен размер на осигурителния доход е 2600 лв.

Срокът за внасяне на авансовите осигурителни вноски е до 25-то число на следващия месец (например за януари 2017 г. – до 25 февруари 2017 г.).

Годишно изравняване

Окончателните осигуровки се внасят при годишното изравняване на осигурителния доход върху разликата между действителните доходи от трудова дейност на самоосигуряващото се лице и неговия авансов осигурителен доход. При годишното изравняване на доходите не участват тези, които не са от трудова дейност – например авторските и лицензионни възнаграждения, субсидиите на земеделските стопани и др.

Годишното изравняване се извършва чрез Таблица 1, която е приложение към годишната данъчна декларация.

Ре­гис­т­ри­ра­ни­те зе­ме­дел­с­ки сто­па­ни и тютюноп­ро­из­во­ди­те­лите не извършват годишно изравняване на доходите от производство на неп­ре­ра­бо­те­на рас­ти­тел­на и/или животинс­ка про­дук­ция.

Срокът за внасяне на окончателните осигурителни вноски е до 30 април на следващата година.

Авансовите и окончателните осигуровки се дължат от самоосигуряващите се лица и се превеждат по сметка на съответната териториална дирекция на НАП за събиране на този вид вземания.

Невнасянето на осигурителните вноски за ДОО лишава самоосигуряващото се лице от осигурителни права.

Осигуровки за самоосигуряващо се лице – Допълнително задължително пенсионно осигуряване

Самоосигуряващите се лица, които са родени след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в УПФ.

Размерът на осигуровките за ДЗПО в УПФ е следният:

УПФ 5 %

Осигурителният доход за УПФ съвпада с този за ДОО.

Осигурителните вноски за УПФ се внасят от самоосигуряващото се лице едновременно с осигуровките за ДОО по сметката за ДЗПО на съответната териториална дирекция на НАП.

Самоосигуряващите се лица не подлежат на осигуряване в професионален пенсионен фонд (ППФ).

Здравни осигуровки за самоосигуряващо се лице

За самоосигуряващите се лица, които са задължително осигурени в  НЗОК, се внасят и здравни осигуровки. За разлика от социалното осигуряване, здравното осигуряване на пенсионерите, които са самоосигуряващи се не е по желание, а е задължително.

Размерът на задължителните здравни вноски е следният:

здравно осигуряване 8 %

Самоосигуряващите се лица внасят здравни осигуровки авансово и окончателно.

Авансовите здравни вноски се внасят върху осигурителен доход между минималния и максималния, които са определени за ДОО.

Срокът за внасяне на авансовите здравни осигуровки е до 25-то число на следващия месец (например за януари 2017 г. – до 25 февруари 2017 г.).

Начинът, по който се извършва годишното изравняване за здравно осигуряване в общи линии е сходен с този за ДОО. Годишното изравняване се извършва чрез Таблица 2, която е приложение към годишната данъчна декларация.

Срокът за внасяне на окончателните здравни вноски е до 30 април на следващата година.

Авансовите и окончателните здравни осигуровки се дължат от самоосигуряващите се лица и се превеждат по сметка на съответната териториална дирекция на НАП за съ­би­ра­не на при­хо­ди­те за НЗОК.

Невнасянето на повече от 3 месечни здравни вноски за предходните 36 месеца лишава самоосигуряващото се лице от здравноосигурителни права.

Осигуровки за самоосигуряващо се лице – обобщени размери

В обобщение размерите на дължимите осигуровки на самоосигуряващи се лица изглеждат по следния начин:

родени преди 1 януари 1960 г. родени преди 1 януари 1960 г.
ДОО 18,8 %

 

22,3 % (*)

 

ДЗПО УПФ
ППФ
здравно 8 % 8 %

(*) избрали да се осигуряват и във фонд „ОЗМ“

родени след 31 декември 1959 г. родени след 31 декември 1959 г.
ДОО 13,8 %

 

17,3 % (*)

 

ДЗПО УПФ 5 % 5 %
ППФ
здравно 8 % 8 %

(*) избрали да се осигуряват и във фонд „ОЗМ“

Самоосигуряващо се лице и граждански договор

При изплащане на възнаграждение по граждански договор на самоосигуряващо се по КСО лице не се внасят социални и здравни осигуровки от възложителя. Самоосигуряващото се лице внася осигурителни вноски върху тези доходи при извършване на годишното изравняване.

Деклариране на данни относно осигуровки за самоосигуряващо се лице

Самоосигуряващото се лице е длъжно, също така,  да подава ежемесечно данни за осигуряването си с декларация образец № 1 и ежегодно да декларира общите суми на дължимите задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване с декларация образец № 6. Декларация образец № 1 се подава в компетентната териториална дирекция на НАП до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Декларация образец № 6 се подава еднократно до 30 април на следващата година. Начинът за подаване на двете декларации е определен в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

здравно осигуряване на пенсионер чужденец 2 авг.

Здравно осигуряване на руснак пенсионер от ДОО

Здравно осигуряване на пенсионер чужденец

Как се провежда здравно осигуряване на пенсионер чужденец ще бъде разгледано чрез особеностите на здравно осигуряване на руснак, който получава пенсия от България.

Руски гражданин с разрешение за постоянно пребиваване в България получава пенсия както от Русия, така и от българската пенсионна система (ДОО). Подлежи ли чужденецът пенсионер на задължително здравно осигуряване в НЗОК и за чия сметка са здравните вноски ?

По въпросите в областта на социалната сигурност между България и Русия се прилага договор, който е в сила от 20.03.2010 г. Договора е публикуван на интернет страницата на НАП на следния адрес.

Здравните осигуровки обаче не са включени сред уредените с договора въпроси (материалния обхват).

Поради тази причина за чужденецът пенсионер e валиден общия ред за здравно осигуряване на чуждите граждани съгласно ЗЗО.

Здравно осигуряване на чужденец в България

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК е определен в ЗЗО. Задължително здравно осигурени са само тези от чужденците, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България. Това е така, защото съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително здравно осигурени са чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България. Освен ако е предвидено друго в международен договор, по който България е страна, но договора с Русия не включва здравни осигуровки.

Здравно осигуряване на пенсионер чужденец

В конкретният случай руският гражданин разполага с разрешение за постоянно пребиваване в страната. Следователно попада сред лицата, които са задължително осигурени в НЗОК. Здравноосигурителни права на чужденец в България възникват от датата на заплащане на здравноосигурителната вноска.

Тъй като руснакът е пенсионер от ДОО неговите здравни вноски са за сметка на държавния бюджет. При формиране на здравния му статус периодите би следвало да се покриват въз основа на информация за пенсионерите, която НОИ ежемесечно подава към НАП с декларация образец № 3 по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г.

error: