Категория: удостоверение А1

Удостоверение А1 доказва в коя държава-членка на ЕС се плащат осигуровки за работа в чужбина. Този документ удостоверява приложимото осигурително законодателство. Формуляр А1 е напълно унифициран по отношение на формата документ, независимо от компетентната институция, която го издава и от езика, на който е попълнен.

Съдействие за издаване на А1

Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство е свързано с определяне на държавата-членка на ЕС, която е компетентна за осигуровките на лицето. Формуляр А1 че лицето се осигурява в България освобождава осигуреният и работодателя от задължения за осигуровки по законодателството на другите държави-членки, а чуждите институции са длъжни да се съобразяват с него. В България издаване на формуляр А1 че лицето се осигурява в България се извършва от НАП. Срокът за издаване на формуляр А1 за работа в чужбина е до 30 дни ако са налице изискванията.

Удостоверение А1 изисквания

Не във всички случаи при работа в чужбина (ЕС) възможно издаване на формуляр А1. Формуляр А1 за командировка в чужбина се издава от НАП ако са изпълнени 5 задължителни изисквания. При издаване на Удостоверение А1 за международни шофьори тези лица се разглеждат като работещи в различни държави-членки на ЕС.

А1 при основното правило 5 апр.

Издаване на удостоверение А 1 при работа само в една държава

Издаване на удостоверение А1 при основното правило

Още през миналата година беше утвърден нов образец на удостоверение А1 и инструкции за неговото попълване.

Това беше направено с препоръка на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност (АК). А именно, Препоръка № А1 от от 18 октомври 2017 г. относно издаването на атестацията, посочена в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета.

Въпросната препоръка беше обнародвана в Официалния вестник на Европейския съюз още на 29 май 2018 г.

В резултат от това, вече е предвидена възможността за издаване на удостоверение А1 и когато в трансгранична за Европейския съюз (ЕС) ситуация лицето работи (като заето или самостоятелно заето) на територията на само една държава-членка. Тази хипотеза на трудова активност е по-позната още като основното правило при определяне на приложимото осигурително законодателство съгласно регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки. Или като lex loci labris – приложимост на осигурителното законодателство на държавата на трудовата активност на лицето. Това основно правило е въведено с разпоредбата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004, според която:

„спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка.“.

Удостоверение А1 при основното правило

Най-често срещаните ситуации, при които би следвало да е възможно удостоверяване на българското осигурително законодателство като приложимо на това основание, без да се претендира за изчерпателно изброяване, са следните:

  • граждани на друга държава-членка на ЕС, които работят само в България (като заети или самостоятелно заети лица);
  • български граждани, които работят само в България, но за работодател или възложител от друга държава-членка на ЕС;
  • командировани в България от друга държава-членка на ЕС лица, за които не са изпълнени задължителните условия да продължи да се прилага осигурителното законодателство на изпращащата държава-членка и др.

Идеята за промяна в това отношение датира доста отдавна и беше предмет на дискусии години наред. А сега официално е факт – при поискване вече е възможно издаване на удостоверение А1 и при основното правило.

Част от аргументите при обсъждане във времето на това решение бяха да се осигури пределна сигурност и яснота относно приложимото спрямо лицата осигурително законодателство чрез неговото удостоверяване посредством издаване на формуляр А1 и в тези случаи. Които между другото, не са никак малко на брой. Като по този начин се гарантират и правата на лицата, които произтичат от прилагане регламентите на ЕС. Евентуално биха се предотвратили част от ситуациите на неправилно прилагано осигурително законодателство. И спорове в тази връзка между компетентни институции на държави-членки. Както и необходимостта от определяне на приложимо осигурително законодателство за отминали вече дълги периоди назад във времето (ретроактивно определяне). Особено по отношение сумирането на периоди. И основно във връзка с придобиване на права за пенсии при прилагане на регламентите на ЕС.

Въпросните съществени изменения бяха един вид оповестени вчера посредством публикувания от НАП: Наръчник по определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност – версия 2019 г.


А1 за граждани на трети държави 1 мар.
условия за издаване на формуляр а1 1 ное.
действие на удостоверение а1 20 сеп.
валидност на удостоверение А1 19 юли
осигуровки върху дневни при командировка в ЕС 12 май

Дневните при командироване в ЕС като осигурителен доход

Осигуровки върху дневни при командировка в ЕС.

С темата осигуровки върху дневни при командировка в ЕС продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. № 96-00-281 от 22.11.2017 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Основната дейност на дружество в България е строителство и търговия в магазин за домашни потреби.

Предприятието има сключени договори за извършване на дейности на територията на държава-членка на ЕС – строителство и ремонт на кораби. За извършване на дейността се наемат работници в България и се сключват трудови договори. Лицата се командироват за период средно за 3 месеца, но и за по-дълъг период до 12 месеца. Разходите за командировка са за сметка на предприятието.

Поставеният към НАП въпрос е:

Признават ли се дневни в размер на 35 евро в двоен размер и дължат ли се осигуровки по реда на КСО ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е акцентирано, че Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност.”. 

Посочено е, също така, че На основание чл. 6а, ал. 1 от КСО, в редакцията след 30.12.2016 г., осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава ….”.

И в тази връзка „Осигурителният доход се определя по реда на чл. 6а, ал. 1 от КСО, когато спрямо работниците е определено за приложимо българското осигурително законодателство, което се определя съгласно Регламент (ЕО) 883/2004 и Регламент (ЕО) 987/2009 г.“.

Разяснено е, че Съгласно чл. 1, ал. 8, т. 1 от НЕВДПОВ не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху дневните пари при командировка до двукратния им размер, определен в нормативен акт …”.

За целите на отговора е акцентирано, че “в случаите на командироване или изпращане на работници и служители по смисъла на чл. 121, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ няма изрично регламентирано задължение  работодателят да изплаща дневни пари на командирования или изпратения работник или служител. Поради това, при уговаряне на допълнителни финансови средства за времето на командироването или изпращането (пари за изхранване, бонуси за командироване и др.) същите се вземат предвид при определяне на месечния осигурителен доход на лицата.”.

Изводът относно осигуровки върху дневни при командировка в ЕС

Направен е изводът, че От гледна точка на осигурителното законодателство въпросните средства представляват доходи от трудова дейност по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО (част от брутното трудово възнаграждение) и при липса на законово установен праг, под който не се внасят осигурителни вноски (двукратния размер, определен в нормативен акт), осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване следва да се начисляват и внасят върху техния пълен размер, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за осигурените лица.”.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

В този смисъл са и останалите отговори на НАП по темата, включително, но не само писмо с Изх. М-24-36-6 от 26.05.2017 г. на Централно управление на агенцията.

error: