Category: удостоверение А1

Удостоверение А1 доказва в коя държава-членка на ЕС се плащат осигуровки за работа в чужбина. Този документ удостоверява приложимото осигурително законодателство. Формуляр А1 е напълно унифициран по отношение на формата документ, независимо от компетентната институция, която го издава и от езика, на който е попълнен.

Съдействие за издаване на А1

Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство е свързано с определяне на държавата-членка на ЕС, която е компетентна за осигуровките на лицето. Формуляр А1 че лицето се осигурява в България освобождава осигуреният и работодателя от задължения за осигуровки по законодателството на другите държави-членки, а чуждите институции са длъжни да се съобразяват с него. В България издаване на формуляр А1 че лицето се осигурява в България се извършва от НАП. Срокът за издаване на формуляр А1 за работа в чужбина е до 30 дни ако са налице изискванията.

Удостоверение А1 изисквания

Не във всички случаи при работа в чужбина (ЕС) възможно издаване на формуляр А1. Формуляр А1 за командировка в чужбина се издава от НАП ако са изпълнени 5 задължителни изисквания. При издаване на Удостоверение А1 за международни шофьори тези лица се разглеждат като работещи в различни държави-членки на ЕС.

удостоверение а1 валидност 8 февр.
издаване на удостоверение А1 24 ное.

Кога се издава удостоверение А1

Издаване на удостоверение А1

Издаване на удостоверение А1 е следствие от определяне на приложимото осигурително законодателство в ЕС.

В тези ситуации приложимото осигурително законодателство се определя по правилата на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (основен регламент).

А издаване на А1 се извършава  съгласно процедурата, въведена с  Регламент (ЕО) № 987/2009 (прилагащ регламент).

В процедурно отношение обаче не във всички случаи, когато се определя приложимо осигурително законодателство е предвидено издаване на удостоверение А1.

Кога е възможно издаване на удостоверение А1

Издаване на А1 е предвидено в следните хипотези от Дял II на основния регламент:

командировано заето лице – чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

командировано самостоятелно заето лице – чл. 12(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

– работещ на плавателен съд – чл. 11(4) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

– заето лице, работещо в две или повече държави – чл. 13(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

– самостоятелно заето лице, работещо в две или повече държави – чл. 13(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

– работещ като заето лице и като самостоятелно заето лице в различно държави – чл. 13(3) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

полетен или кабинен екипаж – чл. 11(5) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

– държавен служител – чл. 11(3)(б) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

изключение – чл. 16 от Регламент (ЕО) № 883/2004;

Ситуациите, при които е възможно издаване на А1 са изчерпателно изброени в раздел 3 от формуляра, който е озаглавен “Потвърждение на Вашия статут на заетост”.

Кога не се извършва издаване на удостоверение А1

По метода изключването можем да посочим основните случаи, за които не е предвидено издаване на А1. Става въпрос за следните хипотези от Дял II на основния регламент:

основното правило (lex loci laboris) – чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (в това отношение настъпиха някои съществени изменения – вижте повече в друга наша публикация);

– неактивни лица (тези, които нямат статут на заети или самостоятелно заети) – чл. 11(3)(д) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

– лица, които получават парични обезщетения (поради или вследствие на тяхната дейност като наето или самостоятелно заето лице) – чл. 11(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

Възприетият на ниво ЕС процедурен подход в определени хипотези да не се извършва издаване на А1 понякога създава несигурност и затруднения в практиката. Най вече при прилагане на основното правило – lex loci laboris. Защото при движение в ЕС е от изключително значение ясното дефиниране на приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност. В противен случай възникват доста въпроси, както по отношение плащането на осигуровки, така и във връзка с ползването на осигурителни права.

Към момента се обсъждат промени в регламентите, някои от които са свързани именно с издаване на удостоверение А1 в хипотезата на основното правило. Ако това стане факт, може би част от тези затруднения донякъде ще бъдат  преодолени.

удостоверение а1 за пилоти 22 окт.

Удостоверение А1 за полетен или кабинен екипаж

Издаване на Удостоверение А1 за пилоти, стюарди и стюардеси

Гражданин на друга държава-членка работи като пилот за авиокомпания, установена в ЕС. Дейността на пилота е свързана с редовна авиолиния между София и друга европейска столица. Поради тази причина лицето се премества да живее в България и наема жилище в София.

В коя държава-членка се плащат осигуровки за пилота ?

В такава ситуация издава ли се удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство ?

Приложимо осигурително законодателство за полетен и кабинен екипаж

Дейност като член на полетен или кабинен екипаж, се смята за дейност, извършвана в държавата членка, в която се намира основната база. Според определението за нея, съдържащо се в приложение III към Регламент (ЕИО) № 3922/91 (основание чл. 11(5) от Регламент (ЕО) № 883/2004). Става въпрос за персонал, изпълняващ пътнически или товарни въздухоплавателни услуги – пилоти, стюарди, стюардеси и т.н.

Това означава, че пилотът е подчинен на законодателството на държавата–членка, в която се намира основната база. Основна база е местоположението на член на екипажа, определено от оператора, където членът на екипажа обикновено започва и приключва дежурното си време. Или поредица от дежурства. И където, при обикновени условия, операторът не носи отговорност за настаняване на съответния член на екипажа.

Ако основната база на пилота се намира в България, лицето е подчинено на българското осигурително законодателство.

Основното следствие от определяне на приложимото осигурително законодателство е, че се определя една единствена държавата–членка, в която се дължат осигуровките. И от която лицето евентуално ползва осигурителни права.

Важно е да се подчертае, че националното осигурително законодателство на компетентната държава–членка се прилага в неговата цялост. С всички произтичащи задължения. Които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицето, деклариране на задължения за осигуровки и други, в зависимост от спецификата на въпросното осигурително законодателство.

Регистрация на пилота и работодателя (авиокомпанията) в България

Чуждата авиокомпания няма регистрация в България. Но работодателите, установени на територията на друга-държава, които по силата на регламента следва да изпълняват задължения по българското осигурително законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, изискват служебен номер от НАП (Искане за издаване на служебен номер на чуждестранно нефизическо лице).

Тъй като  е чужденец пилотът няма регистрация по българското законодателство. Ако по силата на националното законодателство на България чуждите граждани имат статут на задължени лица по смисъла на чл. 14 от ДОПК и не попадат в случаите по чл. 84, ал. 1 и 2 от кодекса, следва да им се издаде служебен номер от компетентната териториална дирекция на НАП на основание чл. 84, ал. 3 във връзка с чл. 80 от ДОПК.

Издаване на Удостоверение А1 за пилоти

По отношение на тези случаи не е предвидено задължение за работодателя или  наетото лице да уведомяват институция на държава-членка за наличието на такава ситуация.  Въпреки това, при поискване от работодателя и/или осигуреното лице и наличие на условията, компетентната институция издава удостоверение А1 за пилоти. Възможността за издаване изрично е предвидена като основание във формуляр А1 (т. 3.10. от раздел 3 на Удостоверение А1). Документът удостоверява приложимото осигурително законодателство за съответния период. Ако основаната база на пилота се намира в България, лицето и/или неговия работодател могат да изискат от НАП издаване на удостоверение А1 за пилоти. Документът доказва принадлежността на пилота към системата за социална сигурност на държавата-членка, чието законодателство е приложимо. Респективно, че за лицето не се дължат осигуровки по законодателството на други държави-членки.

Изложеното до тук се отнася и за всички останали лица, които работят като персонал на борда на самолета (стюарди, стюардеси и т.н.).

осигуряване в две държави членки 17 окт.

Осигуровки при работа в различни държави от ЕС

Допустимо ли е едновременно осигуряване в две държави членки

При координация на системите за социална сигурност в ЕС осигуряване в две държави членки е неприемлива ситуация. Това ще бъде илюстрирано чрез следния конкретен случай. Български гражданин работи на територията на Германия по трудов договор с тамошен работодател. Лицето работи и в България по граждански договор с българско предприятие възложител.

Къде се внасят осигуровки за лицето ?

Внасят ли се осигуровки в България и възможно ли е осигуряване в две държави членки ?

След присъединяването на България към ЕС, по отношение на българските граждани се прилагат регламентите за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Съюза.

Това са Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, чиито териториален обхват включва всички държави–членки на ЕС. В най-общия случай регламентите се прилагат към граждани на държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави–членки (основание чл. 2(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

Защо е неприемливо осигуряване в две държави членки

„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са осигурени само в една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004). Това е единствената държава, в която се дължат и внасят осигуровките и от която при необходимост лицето ползва осигурителни права. Чрез принципа за само едно приложимо осигурително законодателство на практика се елиминират възможностите за осигуряване в две държави членки.

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – чл. 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация. Или иначе казано пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват. В конкретния случай е налице трансгранична ситуация. Това е така, защото гражданин на държава-членка (България) полага труд на територията на друга държава-членка (Германия).

Основното правило при определяне на приложимото право е, че за лицата се внасят осигуровки по законодателството на държавата–членка, на чиято територия работят  (“lex loci laboris”).

Кое обаче е приложимото осигурително законодателство в случая

Лицата, които обичайно осъществяват дейност като заети и дейност като самостоятелно заети в различни държави-членки са подчинени на законодателството на държавата-членка, в която осъществяват дейността като заети лица (основание чл. 13(3) от Регламент (ЕО) № 883/2004). За дейността по трудов договор в Германия  лицето се третира като заето. А за работата по граждански договор в България се разглежда като самостоятелно заето лице.

Тъй като работи като заето в една държава-членка (Германия) и като самостоятелно заето в друга държава-членка (България), лицето е обхванато от осигурителното законодателство на държавата, в която осъществява дейността като заето – Германия.

Това означава, че институциите в България (НАП) нямат право да претендират осигуровки за лицето по българското законодателство за периода на паралелната трудовата активност в двете държави-членки.

В тази връзка обаче е добре да се има предвид, че работодателите (възложителите) са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава–членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава–членка (основание чл. 21(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009).

Социално осигуряване в Германия

На свой ред това означава, че за българският възложител хипотетично е възможно да възникнат задължения за осигуровки по законодателството на компетентната държава-членка (Германия), в зависимост от спецификата на националното законодателство на въпросната държава.

С други думи в конкретния случай изплащаното на лицето от българското дружество възнаграждение по граждански договор не касае по никакъв начин задълженията за осигурителни вноски по българското законодателство. Защото същото изобщо не се прилага спрямо лицето. Важното и същественото в случая е как законодателството на Германия третира тези правоотношения. И техните елементи по повод евентуалното възникване на задължение за осигуровки.

В тази насока е необходимо да се проучи за дейността по гражданския договор счита ли се изпълнителят за осигурено лице по немското законодателство. Ако да тогава как се третира дейността – като наето или самостоятелно заето лице се лице. Защото ако е дейност на самоосигуряващо се за българският възложител може изобщо да не възникнат задължения. Има ли максимален осигурителен доход в Германия. И дали евентуално лицето вече не е осигурено на максимума по немското законодателство по другия договор. При такава ситуация за българското дружество също може изобщо да не възникнат задължения и мн. др.

Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава–членка (в случая Германия) се прилага в неговата цялост. С всички произтичащи задължения. Които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицето, деклариране на задължения за осигуровки и други в зависимост от спецификата на това законодателство.

Процедурата за издаване на Удостоверение А1 за лице в такава ситуация е разгледана в друга наша публикация – вижте повече тук.

формуляр А1 за командировка в чужбина 9 окт.

Удостоверение А1 при договор между предприятията над 24 месеца

Формуляр А1 за командировка в чужбина при срок на договора между командироващото и приемащото предприятие по-голям от 2 години

Българско дружество извършва дейност както в България, така и на територията на друга държава-членка. Осъществява се в рамките на предоставяне на услуги в ЕС. Предприятието отговаря за задължителните условия за издаване на удостоверение А1 при командироване на работници в държава – членка на ЕС. Досега редовно е издаван от НАП формуляр А1 за командировка в чужбина. Командироващото българско предприятие и приемащото от другата държава-членка на ЕС имат волята да уредят бъдещото си взаимодействие с по-продължителен като срок договор за 3 години.

Възможно и редно ли е това да се отрази негативно върху издаването занапред на формуляр А1 за командировка в чужбина ?

Командироването на работници в друга държава-членка заради трансгранично предоставяне на услуги или изпращане по друг повод (обучения, водене на преговори, участие в мероприятия и т.н.) е може би най-разпространената форма на трудова мобилност в ЕС.

Следвайки основното правило (lex loci laboris) осигуровките за работниците би трябвало да се внасят по законодателството на приемащата държава-членка. Но това би довело до сериозни затруднения за всички заинтересовани страни (работодателят, работниците и компетентните институции).

Поради тази причина в регламентите на ЕС е предвидена възможност осигурителните вноски за командированите работници да продължат да се внасят по законодателството на изпращащата държава-членка. Целта е да се улесни свободното движение на работниците и друго фундаментално право – свободното предоставяне на услуги в ЕС.

Условия за издаване на удостоверение А1 при командироване на работници в държава – членка на ЕС

Тъй като представлява един вид изключение от основното правило, тази възможност се реализира само ако са изпълнени пет задължителни изисквания:

  • приложимост на националното законодателство на изпращащата държава-членка преди командироването на работника;
  • съществена дейност на работодателя в изпращащата държава–членка;
  • пряка връзка между работодателя и командирования работник;
  • забрана за заместване на друг командирования работник;
  • период на командироването до 24 месеца.

Тези задължителни условия за издаване на удостоверение А1 при командироване на работници в държава – членка на ЕС са въведени с чл. 12 от Регламент (EO) №883/2004.

Срок на договора между предприятията и формуляр А1 за командировка в чужбина

Разпоредбата изисква предвидената продължителност на работата  на командированите заети лица да не превишава 24 месеца. Но не поставя никакви задължителни условия относно период на договора между командироващото и приемащото предприятие.

Целта на чл. 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е да стимулира не само свободното движение на работници, но и свободата на предоставяне на услуги между предприятията в рамките на ЕС. Този основополагащ факт е упоменат и в утвърдения от Изпълнителния директор на НАП Наръчник по определяне на приложимото законодателство.

Обстоятелството, че срокът на договора между предприятията надвишава 2 години, само по себе си, не би могло да се разглежда като неизпълнение на задължителни условия за издаване на удостоверение А1 при командироване на работници в държава – членка на ЕС. Още повече ако предвидената продължителност работата на всяко едно от командированите лица не превишава 24 месеца. И ако всички останали задължителни изисквания за прилагане на чл. 12 от Регламент (EO) №883/2004 също са изпълнени.

В този смисъл установяването на дългосрочни договорни взаимоотношения (за периоди над 24 месеца) между български предприятия с контрагенти от други държави-членки, само по себе си, не би трябвало да представлява пречка за издаване на формуляр А1 за командировка в чужбина. Напротив по-скоро е предпоставка за упражняване на горепосочените две свободи. А и не бива да се забравя, че тези основни свободи са недвусмислено и категорично гарантирани с Договора за функциониране на ЕС и с европейските регламенти.

error: