Category: отговори от НАП

“Отговори от НАП” е поредица, в която се представят интересни и актуални въпроси. Свързани основно с осигуровки и издаване на удостоверение А1.

осигуряване на съдружник в оод 25 юни

Декларация образец № 1 за съдружник в две ООД

Осигуряване на съдружник в ООД

С темата осигуряване на съдружник в ООД продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 2_11/15.01.2019 г. на Дирекция ОДОП Варна.

Фактите по случая са следните:

Самоосигуряващо се лице упражнява дейност в “X“ ООД. Всеки месец, дружеството подава декларация образец № 1 и внася задължителни осигурителни вноски. Лицето е съдружник и управител и в „Y“ ООД. Възнамерява да започне да упражнява дейност като самоосигуряващо се лице и в това дружество

Поставеният към НАП въпрос е дали следва „Y“ ООД всеки месец да подава декларация образец № 1 за лицето, след като се осигурява в  “X“ ООД ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е посочено къде в КСО са определени лицата, които подлежат на задължително социално осигуряване (чл. 4 и 4а от Кодекса за социално осигуряване).

Упомената е връзката на осигуряването с полагането на труд
(чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване) .

Посочен е, също така, обхватът на осигуряването на упражняващите трудова дейност като съдружници в търговски дружества (чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване) .

Разяснено е, че: “самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.”. И основанието за това – чл. 2, ал. 3 от Наредбата  за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Заключението

Направено е заключението, че в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. не е предвидено, самоосигуряващи се лица, извършващи дейност като такива в няколко търговски дружество и избрали да се осигуряват на едно от основанията, по силата на чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ да подават декларация образец № 1 за всяко от тях.”. 

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.


осигуровки върху авторски права 13 май

Осигуровки за дейност по създаване на изображения и авторски текстове


Осигуровки върху авторски права

С темата осигуровки върху авторски права продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 940021 от 05.02.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите са следните:

Физическо лице без регистрация в търговския регистър и регистър Булстат извършва дейност в областта на творчеството, изобразителното изкуство и графичния дизайн. Създава изображения и авторски текстове. Част от тях преотстъпва за ползване от американски компании, продаващи стоки и услуги чрез интернет. Те се възпроизвеждат от тях като щампи върху стоки /тениски, суитчъри и др./, а също и като оформление на корици и съдържание на печатни издания /тефтери, книги и др./. Преотстъпвайки произведенията лицето запазва авторските си права над тях. Не взема участие в процеса по възпроизвеждане, който изцяло се поема от американските компании. Няма сключен трудов договор и граждански договор, налично е само споразумение за преотстъпване на правото за използване на произведението срещу възнаграждение.

Поставените към НАП въпроси относно осигуровките могат да бъдат систематизирани по следния начин:

Има ли основание за определяне на дейността по отстъпване на право на използване на произведенията като трудова дейност?

Сумите под формата на авторски възнаграждения включват ли се в осигурителния доход?

Как се определят задълженията за задължително здравно осигуряване?

Резюме на отговора на НАП:

Още в началото на отговора е посочено, че: За дейността си по създаване на изображения и авторски текстове, попадате в категорията на лицата, извършващи дейност на свой риск и за своя сметка.”.

Разяснено е, че: “Упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове.”. Но и е упоменато също така, че: “В Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност”. За целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото.”.

Разгледано е кои лица са самоосигуряващи се по Кодекса за социално осигуряване. А така също обхвата и реда за провеждане на тяхното осигуряване.

Дефинирано е какво представлява осигурителен доход за целите на социалното осигуряване.

Осигуровки върху авторски права

По отношение дължимите осигуровки върху авторски права е акцентирано, че: Възнаграждения, получени срещу отстъпено право на ползване на произведения на науката, културата и изкуството (обекти на правна закрила по ЗАПСП, които се облагат по реда на чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗДДФЛ), възнаграждения от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, по договори за франчайз и факторинг и по други договори за предоставяне за ползване на права (които се облагат по реда на чл. 31, ал. 1, 2 и 3 от ЗДДФЛ), не представляват доход от трудова дейност и върху тях не се дължат задължителни осигурителни вноски.”.

Изводът

Изведено е заключението, че: “ще възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски, ако упражнявате трудова дейност на някое от основанията, посочени в чл. 4 и 4а от КСО (арг. от чл. 10, ал. 1 от КСО).”.

Поради тази причина е разгледана и хипотезата на здравно осигуряване по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване.

И изрично е направена уговорката, че: упражняването на трудова дейност от лицата по смисъла на чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

представителство осигурител 26 мар.

Търговско представителство като работодател и осигурител

Търговско представителство осигурител и работодател

С темата търговско представителство осигурител и работодател продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 9600110 от 25.01.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите:

Лица работят на територията на България по трудови правоотношения с международна компания. Страните (международната компания и лицата) са избрали трудовите правоотношения да се уреждат от (трудовото) законодателство на другата държава.

Международната компания има търговско представителство в България.

Поставените към НАП въпроси могат да бъдат систематизирани по следния начин:

Има ли търговското прдставителство задължение да подава данни по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за въпросните лица ?

Има ли международната компания задължение по Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. да регистрира трудовите договори с лицата в НАП ?

Резюме на отговора на НАП:

В началото са дадени разяснения относно същността на търговското представителство:

На основание чл. 24, ал. 1 и 2 от Закона за насърчаване на инвестициите чуждестранни лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, които трябва да бъдат регистрирани в Българската търговско-промишлена палата. Представителствата не са юридически лица и не могат да извършват стопанска дейност.

Независимо, че не е нов правен субект, търговското представителство на чуждестранно лице подлежи на регистрация в Регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията на основание чл. 3, ал. 1, т. 4 от Закона за регистър БУЛСТАТ.”.

Разгледани са дефинициите за работодател по Кодекса на труда и осигурител по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Извод 1:

Направен е изводът, че тъй като “трудовите договори с наетите лица са сключени с международната компания (компания майка), а не с представителството, следва че представителството няма качеството на работодател/осигурител за тези лица, поради което няма задължение да подава данни по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г.”.

Изрично е направена уговорката, че въпросният отговор не касае “задължението на международната компания (компания майка) като работодател/осигурител на наети лица по трудови правоотношения, уредени по законодателството на друга държава, полагащи труда на територията на Република България.”.

След това е разяснено, че регистрацията на трудовите договори се извършва на основание чл. 62, ал. 3 от КТ и по Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. включва “основанието за сключването на трудовия договор съгласно Кодекса на труда.”.

Посочено е същото така, че Предвид чл. 10, ал. 3 от Кодекса на труда, когато за трудови правоотношения с международен елемент, страните са избрали трудовото им правоотношение да се урежда от законодателството на друга държава, разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ е неотносима.”.

Извод 2:

Направен е изводът, че “за международната компания (компания майка), в качеството й на работодател/осигурител на наетите по трудови правоотношения лица, уредени по законодателството на друга държава, не възниква задължение по Наредба № 5 от 29 декември 2002 г.”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

осигуровки върху ваучери 6 мар.

Осигуровки за подаръчни ваучери

Осигуровки върху ваучери за подарък

С темата осигуровки върху ваучери за подарък продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 960020 от 18.02.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Дружество иска да раздаде на служителите си подаръчни ваучери на стойност 100.00 лв.

Поставеният към НАП въпрос е относно дължимите осигуровки върху ваучери за подарък?

Резюме на отговора на НАП:

В началото е разяснено, че На основание чл. 6, ал. 2, изречение първо от Кодекса за социално осигуряване (КСО), доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.”.

Посочено е, че В случай, че предоставените подаръчни ваучери не са за сметка на социалните разходи, същите са част от осигурителния доход на лицата, тъй като се считат за доход от трудова дейност и върху тях се дължат осигурителни вноски съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО.”.

Като, За целите на осигуряването, за да бъдат разглеждани като социални разходи, средствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите (СБКО) следва да бъдат предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда.”. Но в тази връзка е акцентирано, че В хипотезата, в която предоставените от дружеството подаръчни ваучери са за сметка на социалните разходи следва да имате предвид чл. 6, ал. 12 от КСО, съгласно който върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени съответно по реда на чл. 6, ал. 3, 5, 6 и 7 от кодекса.”.

Упоменати са, също така, случаите, в които върху социалните разходи не се дължат осигурителни вноски (на основание чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ).

Изводът относно осигуровки върху ваучери за подарък

Направен е изводът, “че в нормативната уредба, регламентираща дължимостта на осигурителни вноски липсва разпоредба, съгласно която върху получените от лицата, работещи по трудови правоотношения ваучери за подаръци да не се дължат осигурителни вноски, когато се изплащат от работодателя във връзка с трудовата им дейност (арг. от чл. 6, ал. 2 и 3 от КСО). А в случай, че предоставените ваучери са за сметка на социалните разходи, са приложими разпоредбите на чл. 6, ал. 12 от КСО и чл. 2 от НЕВДПОВ.”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

самоосигуряващ се пенсионер 22 ное.

Осигуровки за самоосигуряващ се пенсионер

Осигуряване на самоосигуряващ се пенсионер

С темата осигуряване на самоосигуряващ се пенсионер продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Фактите по случая са следните:

Самоосигуряващо се лице упражнява трудова дейност като едноличен търговец. Подало е в НОИ документи за пенсиониране, тъй като на 25.09.2018 г. придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ще продължи да упражнява трудова дейност, но не желае в бъдеще да се осигурява във фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Поставените към НАП въпроси са следните:

  1. От коя дата лицето може да спре осигуряването си – от датата, на която придобива право на пенсия, т.е. от 26.09.2018 г. или от датата, на която е издадено от НОИ решението за отпускане на пенсия?
  2. Следва ли лицето да подаде декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице- в какъв срок и какво да съдържа?

Отговорът на НАП относно този самоосигуряващ се пенсионер е с Изх. 3_1807/05.10.2018 г. на Дирекция ОДОП Велико Търново.

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е разгледано кои лица са самоосигуряващи се съгласно КСО. А така също обхвата на тяхното осигуряване и за кои периоди се смятат за осигурени. 

Посочено е, също така, кога възниква задължението за осигуряване на тези лица. И случаите, при които е налице задължение за подаване на Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице. Става въпрос за образец Окд-5 съгласно НООСЛБГРЧМЛ.

Акцентирано е, че Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.”. По отношение на конкретното лице е пояснено, че правото му на пенсия все още не е обективирано в надлежен документ, издаден по законоустановения ред. До издаването на този документ е налице нормативно основание за задължително осигуряване по смисъла на КСО и НООСЛБГРЧМЛ.”. 

Обосновката е, че Разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО дава възможност осигуряването на самоосигуряващите се лица за времето, след като им е отпусната пенсия, да е тяхно право, но не и задължение, и като правен субект те могат да преценят дали ще упражнят предоставеното им от закона субективно право или ще се въздържат от упражняването на това право.”. 

Изводът относно самоосигуряващ се пенсионер

Направен е изводът, че “В този случай, правото му като пенсионер да не се осигурява за ДОО е ex lege с настъпването на факта, без да са необходими някакви допълнителни действия от негова страна, освен задължението в последната, подадена декларация образец № 1 с данни за ДОО да се впише последния ден в осигуряване и да подава ежемесечно декларация образец № 1 с данни само за здравно осигуряване като лице, подлежащо задължително на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване. В хипотезата, когато самоосигуряващо се лице, което е придобило качеството пенсионер не желае да се осигурява за ДОО, за същото не възниква необходимост да подава допълнително декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (обр. Окд-5), за да удостовери факта, че е пенсионер и че не желае да се осигурява.”.

В допълнение е разяснено, че “Извън горното следва да се има предвид, че когато самоосигуряващото се лице, на което е отпусната пенсия, желае да се осигурява за фондовете на ДОО, на основание чл. 1, ал. 6 (изречение второ) от НООСЛБГРЧМЛ следва да подаде декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ (обр. Окд-5) в компетентната териториална дирекция. В този случай осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията. В същата се попълва тази част, в която е вписан текстът „Пенсионер съм и желая да се осигурявам“ като се посочва вида осигуряване и датата, от която лицето желае да се осигурява.”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

авансов осигурителен доход 3 авг.

Избор на осигурителен доход от самоосигуряващите се

Авансов осигурителен доход за самоосигуряващо се лице

С темата избор на авансов осигурителен доход за самоосигуряващите се лица продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. № 2_85 от 02.02.2018 г. на Дирекция ОДОП Варна.

Фактите по случая са следните:

Самоосигуряващо се лице полага личен труд в търговско дружество. Всеки месец внася осигурителни вноски върху 510 лв. Но получава възнаграждение за положеният личен труд в дружеството в размер на 800 лв.

Поставеният към НАП въпрос е има ли право самоосигуряващото се лице да внася осигурителни вноски върху 800 лв. И по този начин да не дължи осигуровки при определяне на годишния осигурителен доход ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е разгледан обхватът на осигуряване на самоосигуряващите се лица по Кодекса за социално осигуряване (КСО).

За целите на отговора е акцентирано, че авансовите осигурителни вноски за самоосигуряващите се лица се дължат върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година (на основание чл. 6, ал. 8 от КСО).

Посочено е, също така, че самоосигуряващите се лица определят окончателен  размер на осигурителния доход и годишен осигурителен доход (на основание чл. 6, ал. 9 от КСО).

Разяснено е, че в чл. 9, т. 2 на ЗБДОО за 2018 г. е определен минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица в размер на 510 лв., а в т. 4 максимален месечен размер на осигурителния доход – 2600 лв.

Изводът

Направен е изводът, че месеченият размер на осигурителния доход, върху който следва самоосигуряващите лица да внасят задължителни осигурителни вноски е между 510 лв. и 2600 лв. Следователно няма пречка самоосигуряващото се лице да избере да внася авансови осигурителни вноски върху 800 лв.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

error: