Категория: отговори от НАП

Осигуровки за подаръчни ваучери

Осигуровки върху ваучери за подарък

С темата осигуровки върху ваучери за подарък продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 960020 от 18.02.2019 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Дружество иска да раздаде на служителите си подаръчни ваучери на стойност 100.00 лв.

Поставеният към НАП въпрос е относно дължимите осигуровки върху ваучери за подарък?

Резюме на отговора на НАП:

В началото е разяснено, че “На основание чл. 6, ал. 2, изречение първо от Кодекса за социално осигуряване (КСО), доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.”.

Посочено е, че “В случай, че предоставените подаръчни ваучери не са за сметка на социалните разходи, същите са част от осигурителния доход на лицата, тъй като се считат за доход от трудова дейност и върху тях се дължат осигурителни вноски съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО.”.

Като, “За целите на осигуряването, за да бъдат разглеждани като социални разходи, средствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите (СБКО) следва да бъдат предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда.”. Но в тази връзка е акцентирано, че “В хипотезата, в която предоставените от дружеството подаръчни ваучери са за сметка на социалните разходи следва да имате предвид чл. 6, ал. 12 от КСО, съгласно който върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени съответно по реда на чл. 6, ал. 3, 5, 6 и 7 от кодекса.”.

Упоменати са, също така, случаите, в които върху социалните разходи не се дължат осигурителни вноски (на основание чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ).

Изводът относно осигуровки върху ваучери за подарък

Направен е изводът, “че в нормативната уредба, регламентираща дължимостта на осигурителни вноски липсва разпоредба, съгласно която върху получените от лицата, работещи по трудови правоотношения ваучери за подаръци да не се дължат осигурителни вноски, когато се изплащат от работодателя във връзка с трудовата им дейност (арг. от чл. 6, ал. 2 и 3 от КСО). А в случай, че предоставените ваучери са за сметка на социалните разходи, са приложими разпоредбите на чл. 6, ал. 12 от КСО и чл. 2 от НЕВДПОВ.”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

Осигуровки за самоосигуряващ се пенсионер

Осигуряване на самоосигуряващ се пенсионер

С темата осигуряване на самоосигуряващ се пенсионер продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Фактите по случая са следните:

Самоосигуряващо се лице упражнява трудова дейност като едноличен търговец. Подало е в НОИ документи за пенсиониране, тъй като на 25.09.2018 г. придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ще продължи да упражнява трудова дейност, но не желае в бъдеще да се осигурява във фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Поставените към НАП въпроси са следните:

1. От коя дата лицето може да спре осигуряването си – от датата, на която придобива право на пенсия, т.е. от 26.09.2018 г. или от датата, на която е издадено от НОИ решението за отпускане на пенсия?
2. Следва ли лицето да подаде декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице- в какъв срок и какво да съдържа?

Отговорът на НАП относно този самоосигуряващ се пенсионер е с Изх. 3_1807/05.10.2018 г. на Дирекция ОДОП Велико Търново.

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е разгледано кои лица са самоосигуряващи се съгласно КСО. А така също обхвата на тяхното осигуряване и за кои периоди се смятат за осигурени. 

Посочено е, също така, кога възниква задължението за осигуряване на тези лица. И случаите, при които е налице задължение за подаване на Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице. Става въпрос за образец Окд-5 съгласно НООСЛБГРЧМЛ.

Акцентирано е, че “Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.”. По отношение на конкретното лице е пояснено, че “правото му на пенсия все още не е обективирано в надлежен документ, издаден по законоустановения ред. До издаването на този документ е налице нормативно основание за задължително осигуряване по смисъла на КСО и НООСЛБГРЧМЛ.”. 

Обосновката е, че “Разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО дава възможност осигуряването на самоосигуряващите се лица за времето, след като им е отпусната пенсия, да е тяхно право, но не и задължение, и като правен субект те могат да преценят дали ще упражнят предоставеното им от закона субективно право или ще се въздържат от упражняването на това право.”. 

Изводът относно самоосигуряващ се пенсионер

Направен е изводът, че “В този случай, правото му като пенсионер да не се осигурява за ДОО е ex lege с настъпването на факта, без да са необходими някакви допълнителни действия от негова страна, освен задължението в последната, подадена декларация образец № 1 с данни за ДОО да се впише последния ден в осигуряване и да подава ежемесечно декларация образец № 1 с данни само за здравно осигуряване като лице, подлежащо задължително на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване. В хипотезата, когато самоосигуряващо се лице, което е придобило качеството пенсионер не желае да се осигурява за ДОО, за същото не възниква необходимост да подава допълнително декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (обр. Окд-5), за да удостовери факта, че е пенсионер и че не желае да се осигурява.”.

В допълнение е разяснено, че “Извън горното следва да се има предвид, че когато самоосигуряващото се лице, на което е отпусната пенсия, желае да се осигурява за фондовете на ДОО, на основание чл. 1, ал. 6 (изречение второ) от НООСЛБГРЧМЛ следва да подаде декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ (обр. Окд-5) в компетентната териториална дирекция. В този случай осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията. В същата се попълва тази част, в която е вписан текстът „Пенсионер съм и желая да се осигурявам“ като се посочва вида осигуряване и датата, от която лицето желае да се осигурява.”.

Целия отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

Избор на осигурителен доход от самоосигуряващите се

Авансов осигурителен доход за самоосигуряващо се лице

С темата избор на авансов осигурителен доход за самоосигуряващите се лица продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. № 2_85 от 02.02.2018 г. на Дирекция ОДОП Варна.

Фактите по случая са следните:

Самоосигуряващо се лице полага личен труд в търговско дружество. Всеки месец внася осигурителни вноски върху 510 лв. Но получава възнаграждение за положеният личен труд в дружеството в размер на 800 лв.

Поставеният към НАП въпрос е има ли право самоосигуряващото се лице да внася осигурителни вноски върху 800 лв. И по този начин да не дължи осигуровки при определяне на годишния осигурителен доход ?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е разгледан обхватът на осигуряване на самоосигуряващите се лица по Кодекса за социално осигуряване (КСО).

За целите на отговора е акцентирано, че авансовите осигурителни вноски за самоосигуряващите се лица се дължат върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година (на основание чл. 6, ал. 8 от КСО).

Посочено е, също така, че самоосигуряващите се лица определят окончателен  размер на осигурителния доход и годишен осигурителен доход (на основание чл. 6, ал. 9 от КСО).

Разяснено е, че в чл. 9, т. 2 на ЗБДОО за 2018 г. е определен минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица в размер на 510 лв., а в т. 4 максимален месечен размер на осигурителния доход – 2600 лв.

Изводът

Направен е изводът, че месеченият размер на осигурителния доход, върху който следва самоосигуряващите лица да внасят задължителни осигурителни вноски е между 510 лв. и 2600 лв. Следователно няма пречка самоосигуряващото се лице да избере да внася авансови осигурителни вноски върху 800 лв.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

Здравни осигуровки при търговия с валута

Изравняване на здравни осигуровки при търговия с валута

С темата годишно изравняване на здравни осигуровки при търговия с валута продължаваме нашата поредица, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 94-00-52 от 21.05.2018 г. на Дирекция ОДОП Пловдив.

Фактите по случая са следните:

Безработно лице се осигурява здравно по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване. През 2016 и 2017 г. е получило доходи от търговия с чуждестранна валута. Според лицето тези доходи имат непостоянен характер. Поради това при подаване на годишната данъчна декларация лицето е направило изравняване на месечния осигурителен доход за здравно осигуряване само в месеците, в които са получени доходите, а не за цялата година.

Поставеният към НАП въпрос е правилно ли е попълнена Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация. Става въпрос за дължимите здравни осигуровки при търговия с валута.

Резюме на отговора на НАП:

В началото е разяснена нормативната уредба относно осигуряването по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване.

Акцентирано е, че “лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, които през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, са включени в кръга на лицата, които извършват годишно изравняване на осигурителния доход за съответната година. 

След това са разгледани указанията за попълване на на Таблица 2. Като в тази връзка изрично е посочено, че “Сумата на ред 13, формирана от облагаеми доходи, подлежащи на данъчно облагане съгласно данните от данъчната декларация, получени от лицата, които не са осигурени на друго основание и са внасяли здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, се разделя на броя на месеците, през които лицето се е осигурявало на това основание, независимо от броя на дните през месеца, в които е лице по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО.”.

Предоставено е същественото разяснение, че “Основанието за здравно осигуряване на лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО не възниква въз основа на извършвана от тях трудова дейност или от момента на получаване на доходите, поради което не може да бъде обвързано и отнасяно към периоди на извършване на такава дейност или само в периодите, в които е получен доходът. За да извършват годишно изравняване на осигурителния доход, за тези лица е достатъчно да са внасяли здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО и да са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане.”.

Изводът

През цялата година лицето е подлежало на задължително здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО и е получило доходи от търговия с чужда валута, подлежащи на данъчно облагане. Въз основа на действащите разпоредби е направено заключението, че лицето следва да определи окончателен размер на месечния осигурителен доход за цялата година, съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

Осигуровки при анулиран болничен

Осигуровки при анулиран болничен

С темата осигуровки при анулиран болничен продължаваме нашата поредица, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 3_543 от 13.03.2018 г. на Дирекция ОДОП Велико търново.

Фактите по случая са следните:

С писмо на РЗИ лице е уведомено, че е анулиран първичен болничен лист за проведено лечение.

Поради анулиране на болничния лист работодателят изисква от лицето да възстанови сумата в касата на предприятието.

Поставеният към НАП въпрос е относно дължимите осигуровки при анулиран болничен лист?

Резюме на отговора на НАП:

Разяснена е възможността работодателят да коригира  подадената декларация образец № 1 по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. Като подаде декларация с коректните данни и попълнен код за корекция, както и сроковете за това.

В отговора е посочено, че “На основание чл. 40, ал. 5 от КСО осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.”.

Акцентирано е, че “осигурителят не дължи възнаграждение за първите три работни дни от временната неработоспособност в случаите, когато болничният лист е отменен или анулиран от органите на медицинската експертиза – липсва правно основание и първичния оригинален документ, въз основа на който следва да се извърши плащането.”. Упоменато е същото така, че “След като анулирането на издадения болничен лист от компетентния орган е налице и е влязло в сила, първите три дни по болничния лист не следва да бъдат изплащани от осигурителя.

Изводът

Направено е заключението, че “внесените осигурителни вноски по недължимо възнаграждение следва да бъдат възстановени на работодателя от компетентната ТД на НАП по реда на чл. 128 и чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.”.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.

Осигуровки на земеделски производител в майчинство без право на обезщетение

Осигуровки на земеделски производител в майчинство

С темата осигуровки на земеделски производител в майчинство без право на обезщетение продължаваме поредицата, която разглежда някои публикувани от НАП отговори на интересни и актуални въпроси.

Отговорът на НАП е с Изх. 3_273 от 05.02.2018 г. на Дирекция ОДОП Велико Търново.

Фактите по случая са следните:

Регистриран земеделски стопанин ползва отпуск поради бременност и раждане, но без право на обезщетение по КСО.

Част от поставените към НАП въпроси са следните:

1. Как следва да се извършва осигуряването на лицето за периода, през който ползва отпуск поради бременност и раждане без право на парично обезщетение за това?
2. В какъв размер следва да е здравноосигурителната вноска на лицето и върху какъв осигурителен доход се изчислява за периода на отпуск поради бременност и раждане?
3. Къде следва да се посочат дните от периода на отпуск поради бременност и раждане, за които лицето няма право да получава обезщетение по КСО – в т. 16.3 или вт. 16.4 на  декларация образец № 1?

Резюме на отговора на НАП:

В самото начало на отговора е акцентирано, че “В случаите, когато самоосигуряващите се лица, които са осигурени и във фонд „Общо заболяване и майчинство“ са във временна неработоспособност поради бременност и раждане,  за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и периодите, през които не са имали право на парично обезщетение.”. 

В тази връзка е посочено, също така, че “За периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО осигурените лица не следва да подават декларация за прекъсване на дейността си” с препратка към чл. 1, ал. 2, изр. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.

Разяснено е, че “За тези периоди се дължат здравноосигурителни вноски съгласно разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски стопани, определени със ЗБДОО за съответната година в размер, равен на дължимата от работодателя част от вноската, която както за 2017 г., така и за 2018 г. е 4,8 %. Минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани съгласно ЗБДОО за 2017 г. е 300 лв., а за 2018 г. – 350 лв.”.

Изводът относно осигуровки на земеделски производител в майчинство

Направен е изводът, че “ако лицето е осигурено за общо заболяване и майчинство, и не извършва никаква трудова дейност като самоосигуряващо се лице на каквото и да е основание за времето, през което е в отпуск поради бременност и раждане, то този период се зачита за осигурителен стаж без да се внасят осигурителни вноски за ДОО, независимо от обстоятелството, че лицето няма право на парично обезщетение по КСО”. Посочено е, че “Същото дължи вноски за здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО.”.

За целите на отговора е акцентирано, че “при подаване на данни с декларация образец № 1 дните в отпуск поради бременност и раждане на лицето, според указанията за попълване на декларацията, следва да се посочат в т. 16.3., в която се попълват и дните без право на обезщетение по КСО.”.

Целият отговор можете да намерите в системата Въпроси и отговори на НАП.